Епидемии безкрай!

Магдалена ГИГОВА

 

Вирусът ебола стигна и до нас. Споко! Засега само като форма на телефонна измама. Дай Боже, да остане на това ниво. Иначе тъкмо човечеството си отдъхне от една луда крава, го подхваща я птичи грип, я възроден сифилис, я по-свирепа форма на туберкулоза.

На фона на непрекъснатите пандемии дори СПИН започва да ни се вижда приемлив. От него поне знаем как да се предпазим. И изобщо не е утешително, че вирусът на уж изчезналата едра шарка се пази под ключ в две лаборатории. Като нищо ще изпълзи отнякъде още по-устойчив на всякакви илачи.

Очевидно всеки вирус и микроб е най-яркото доказателство, че в природата нищо не се губи. Само се модифицира. А ние, ако лапаме антибиотиците като бонбонки и при най-баналната хрема, направо постиламе червен килим на следващия му по-устойчив щам. 
Кикотът на микробите

„Човечеството прекалено рано обяви победата си над опасните болести, казва в интервю за „Газета виборча“ професор Анджей Гладиш, специалист по инфекцизни болести, ръководител на Клиниката но нарушение на имунитета във Вроцлав, Полша, цитирайки връщането на туберкулозата и сифилиса.
За тази ситуация са виновни отчасти хората, но съща така и съвременият ритъм на живот, при който човек се стреми максимално бързо да се излекува, започвайки да гълта антибиотици дори за банална хрема. Безконтролното им взимане води до товя, че болести, предизвиквани от отдавна познати микроорганизма се оказват неподвластни дори на внимателно подбрани антибиотици. Най-яркият пример е пеницилинът, открит от Флеминг през 1928 г. Той е бил революционен препарат, но за времето си. По-късно се оказва, че в отговор на приемането му, се появяват много нови устойчиви щамове на болестите. Друг пример е златистата стафилокока, която дотолкова се е усъвършенствала, че разполага със специален ензим, способен да разложи всеки антибиотик. Вътрешноболничните инфекции, предизвикани от един от видовете пневмонии, няма с какво да бъдат лекувани, защото микроорганимът им е устойчив на всякакви цярове. В резултат – пациентите често умират.
Впрочем, отбелязва професорът, виновни са не само антибиониците. Все по-често при лечение на нови ракови клетки се прилагат химически препарати, за други страдания се използват стероиди. Под тяхното влияние имунната система отслабва и започват да действат патогени, които преди това не са нанасяли вреда на човека. Струва си да се припомни историята с ДДТ – химическо съединение за борба с коимарите, а после и с маралията. В резултат досадните насекоми наверили нов начин да атакуват хората – обитавайки топла вода, вкл. И басейни, проникват в нервната система н и предизвикват тежко възпаление на мозъка.
Опитът показва, че живеейки в силно химизирана околна среда е невъзможно да държим под контрол биологичната революция. Един от най-опасните патогени е ХИВ-вирусът. Механизмът на неговото десйтвие е свързан с постепенното разрушаване на имунната система. А то тоди до развитие на различни болести в организма. И въпреки огромния прогрес в изследванията и лечението на тази инфекция, ХИВ-вирусът все още се чувства отлично, а заразените с него си отиват. Медицината все още не успява да го унищожи, но пък последствията от приемането на антиретровирусни препарати понякога са пагубни за организма. От една страна те предизвикват количествен ръст на имунни клетки, но от друга те вече не могат да изпълняват защитната си функция. В резултат пациентът хваща рак, лесно прихваща всякакви зарази, дори туберкулоза. И уж тази болест беше победена от човечеството, но продължава да покосява хора. Най-често – носители на ХИВ-вируса. Но трябва да се знае, че 95 на сто от всички хора са имали контакт с носител на туберкулоза. „Нашата имунна система, образно казано, разпознава опасността и я крие в „черна кутия“. Докато човекът живее нормалнои не боледува, кетията остава затворена. Но в резултат на срив в имунната му система, заради болест, облъчване с рентгенови лъчи или поява на млади ракови клетки, кутийката може и да се отвори“, отбелязва Анджей Гладиш. Микробактериите започват да атакуват най-уязвимите системи и организмът може да развие туберкулозен менингит, бъбречна недостатъчност или проблеми със стомашно-чревния тракт.
Професорът твърди: „Не си струва да забравяме, че живеем във взаимозависимост, където съществуват отделни светове от микроорганизми, животни, растения и хора. Всички те искат да живеят възможно най-комфортно, затова неизбежно се конкурират един с друг. При това човекът се опитва да ръководи другите светове, но забравя, че и останалите участници в играта също се развиват. Примерът с пеницилина показва, че микроорганизмите могат да прецакат човешкия гений. Микробите се кикотят! Те непрекъснато се променят, мутират, търсят нови пътища. Някои от тях дори успяват да преолобеят междувидовата бариера. Известен е примерът с атипичната пневмония (тежкия остър респираторен синдром), която днес е забравена, но наверно ще напомни за себе си съвсем скоро. Носител на този вирус са домашните животни. Той се е обединил със свой събрат от човека и се е появил нов, опасен и за хора, и за животни.
Доктор Гладиш е убеден, че тепърва ще се възражда и сифилисът. И понеже с него можеш да се заразиш и ако целунеш носителя му, вариантите за пренасянето му са безброй повече отколкото при ХИВ. Общопрактикуващите лекари обаче често забравят за сифилиса и лекуват измененията по кожата като алергична реакция. А късно диагностицираният сифилис влияе върху сърдечно-съдовата и централната нервна система. Ако не бъде лекуван, смъртта ви е в кърпа вързана. Днес статистика за страдащите от сифилис обаче няма, защото много от тях се лекуват в частни клиники, а други не подозират, че са болни.
„В последно време у хората крепне илюзорното усещане за безсмъртие, успоредно с безграничната вяра в прогреса на медицината. Само че средностатистическият гражданин забравя, че дори най-добрите диагностични и терапевтични методи си имат граница“, казва Анджей Гладиш.
Один из примеров за възкресение на опасните болести и бумът на холера в Хаити, заради заразена вода. При това свирепата болест може да се прояви навсякъде. Преди 40 години мидите в неаполитанския залив бяха смятани за деликатес. Днес е крайно глупаво да се ядат, защото във водата там върлува холерен ембрион.
Светът се смята за избавен от едрата шарка завинаги, но това не ознавача, че липсват възбудители за нея. Материалът зорко се съхранява в две лаборатории – в москва и в Атланта, но той може да бъде използван не само за благородни цели като ваксини, а и за престъпни. А именно едрата шарка и сирибската язва са основни биологични оръжия. Повечето епидемиолози се опасяват, че светът скоро ще се сблъска с мутирал вирус на едрата шарка, както стана с треската ебола.
Струва си да се съсредоточи вниманието и върху вирусите на анитипната пневмония, птичия грип, на всички „болести на мръсните ръце“, но също така на хеморагичната треска, която е различна на всеки континент. Особено опасен е вирусът на треската денга – пренасяна от комари инфекция, която предизвиква тежка, подобна на грип болест, с усложнения, които водят до смърт. По прогнози на Световната здравна организация в наши дни всеки двама от пет жители на земята са в рискова ситуация. Треската денга е харастерна за Северна и Централна Африка и Карибския басейн, но се придвижва с бързи стъпки към Европа. Същото се отнася и за вируса ебола.
Природата ненавижда празното пространство. През 1980 г. Световната здравна организация обяви, че по света вече няма едра шарка. По същото време се появиха първите ХИВ-заразени в Африка, а после и в САЩ и Европа. Хората са тщестлавни и горди, смятат, че само те са способни на интелектуални решения. Само че микробите също възприемат различни „бизнес-системи“. Не с цел да унищожат човечеството, а просто да оцелеят.

Затягат обръча около страните с ебола

 Световната здравна организация (СЗО) обяви, че взривът от заболели от ебола в Западна Африка е глобална заплаха за общественото здраве, която изисква извънредни усилия за спиране на разпространението му, предаде Асошиейтед прес. Според експерти взривът от треската е един от най-големите и продължителни в историята (за да се убедите в обратното, прочетете хрониката на епидемиите на стр. 26). Либерия обяви извънредно положение. Към Африка пътуват медикаменти и лекари-доброволци. "Засегнатите до момента страни просто нямат капацитет да се справят със собствени сили с епидемиологичен взрив от такъв мащаб и сложност", каза шефът на СЗО д-р Маргарет Чан. Подобни мерки здравната организация обяви при пандемията от свински грип през 2009 г и заради взрив от полиомиелит през май т.г..

Предвид факта, че инкубационният период е 21 дни, заразените трябва да останат под карантина 30 дни, каза заместник-генералният директор на СЗО Кейджи Фукуда. Той добави, че екипажите на пътнически самолети, които пътуват до засегнати от болестта страни, трябва да бъдат обучени и да разполагат с медицински материали, за да предпазят себе си и пътниците. Хора, влезли в допир с болни (с изключение на медицинския персонал, екипиран с предпазно облекло), не бива да получават разрешение да пътуват, уточни Фукуда.
Ако се попречи на авиокомпаниите да летят до тези страни, това ще навреди на икономиката им, контрира Маргарет Чан. Комисията препоръча също пътниците, отпътуващи от засегнатите от ебола държави, да бъдат подлагани на преглед на летищата, пристанищата и основните гранични пунктове с помощта на въпросник и с измерване на температурата, а подозрителните да бъдат спирани.

Климатици разнасят атипичната пневмония

ТОРС, САРС... съвременните грипове и пневмонии звучат повече като имена на космически кораби. Формите на болестта се предизвикват от причинители като хламидии, микоплазми, легионели, които намират добри условия за развитие при употребата на климатици.

Те се задържат във филтрите и при пускане на струята се разпространяват във въздуха на помещението и ако срещнат организъм с намалени защитни сили, причиняват т. нар. атипична пневмония. Тя обикновено започва със симптоми на настинка или грип - главоболие, зачервено гърло, отпадналост, слабовисока температура, по-късно суха кашлица. (Проблемът е, че пневмонията не се чува със слушалка.)

Във филтрите на климатиците се задържат и различни алергени, които могат да предизвикат кашлица, сълзене на очите, кихане като проява на алергична реакция. Затова филтрите трябва да се почистват ежемесечно, а на 2 години да се сменят.

Милко Калайджиев възпя лудата крава

Преди десетина години болестта луда крава подлуди света и изтреби милиони добичета. При хората тя доби името Кройцфелд-Якобс. Всъщност това е комбинация от много редки, но фатални инфекции.

Те засягат централната нервна система при животните и хората. Лудата крава поразява говедата, аналогът й при овцете се нарича скрейпи и е описан още преди 200 години. Предполага се, че заболяването луда крава възниква при преминаването на причинителя на скрейпи от овцете към кравите, който е научно установен през 1986 г. Той толкова е мутирал, че е преодолял видовата бариера. Най-разпространените хипотези сочат, че това са приони - видоизменени белтъци. За тях се знае единствено че се репродуцират, без да използват нуклеидови киселини. Основната парадигма на биологията - че синтезът на белтъците зависи от нуклеидови киселини, в случая е нарушена. Те са нещо като ракови клетки - изключително издръжливи на ниски и високи температури, на изсушаване, радиация. Прионите не възбуждат имунната система, това е много характерно.
Разпространението на лудата крава започва чрез консумацията на костно брашно от преживни животни, т.е. преживни животни се хранят с преживни животни и се затваря цикълът.
Българската следа в болестта е... чалга парчето на Милко Калайджиев „Луда крава“. Както винаги, фолкът е с пръст върху пулса на епохата.

Болестите полезни за прогреса на човечеството Човешката история и епидемиите са неразривно свързани. Освен това върлуването на дадена болeст има последствия, които въздействат не само върху здравето на човечеството, но и проникват в много сфери на живота, променяйки ги изцяло. Например епидемията от едра шарка, покосила елитните части на персийската армия и засегнала дори лично цар Ксеркс през 480 г., помогнала на Гърция да съхрани независимостта си и да създаде велика древна култура. Първата епидемия, известна под името Юстинианова чума, възникнала в средата на шести век в Етиопия и Египет, впоследствие обхваща много държави. За 50 години умират около 100 милиона души. Някои части от Европа, например Италия, се обезлюдяват почти напълно. Това обаче има положителен ефект - през годините на свирепата болест се възстановяват безжалостно изсечените гори. В средата на XIV век върлува бубонната чума, която унищожава една трета от населението на Азия и половината от жителите на Европа. След като епидемията отминава, европейската цивилизация тръгва по друг път - появява се буржоазията, повишава се заплащането на наемния труд, нараства ролята на градовете, медицината бележи прогрес. Натрупването на тези причини води до великите географски открития - европейските търговци и мореплаватели искали да доставят подправки, които по онова време се смятали за ефективни лекарства, способни да защитят човека от инфекция. Хроника на епидемиите 1200 г. пр.Хр. Чума. Филистимляните, древен народ, населяващ крайбрежната част на Палестина, с военните си трофеи донасят и чумата в град Аскалон. 430 г. пр.Хр. Чумата на Тукидид, кръстена на името на историка, който я е описал, покосява Атина. Причината за епидемията се изяснява чак през 2006 г. след изследването на останки в масов гроб под атинския акропол. Оказва се,че „чумата на Тукидид“ е тиф, който отнесъл една трета от населението на Атина. 165 г. пр.Хр. „Чумата на Антонин“ обезлюдява Рим. „Първо се появяваше зловонен дъх, мръсно син език и язви в устата; болестта протича с черни пришки по кожата“, пише древноримският лекар Гален. Учените и до днес спорят дали чума или друга неизвестна досега болест е погубила 5 млн. души. 541 г. „Юстиниановата чума“ умъртвява повече от 20 млн. души в източната част на Римската империя - почти половината от населението й. „От нея няма спасение, където и да се скриеш - на планински връх, в пещера или на остров“, пишат в хрониките. 1090 г. „Киевският мор“. Чумата е донесена от търговци от Изтока. За две седмици умират повече от 10 хиляди души. 1096-1270 г. Чума в Египет. „Едни хора оряха земята, други я засяваха, никой не доживяваше до жътвата. Мъртъвци плуваха по Нил по-гъсто от водорасли. Не успявахме да изгаряме покойниците и близките им, изпаднали в ужас, просто ги изхвърляха от крепостните стени. Египет изгуби в тази епидемия повече от 1 млн. души“, пише И. Ф. Мишуд в „История на кръстоносните походи“. 1348-49 г. Бубонната чума прониква в Англия, след като е опустошила Франция. Само в Лондон умрелите са 50 000. Някои области се обезлюдяват напълно. Започват да наричат чумата „бич Божи“, смятайки я за наказание за грешниците. На всеки кръгъл час каруци минават по улиците да изнасят труповете към общите гробове. 1346-1353 г. За съкрушителната пандемия, наречена „Черната смърт“, има подозрение, че е първото използвано бактериологическо оръжие. При обсадата на генуезката колония Кафа в Крим окупаторите с катапулт хвърлят мъртви тела над крепостните стени. В резултат само за една година в обсадената колония умират 15 млн. души. 1485 г. „Английска пот“ - инфекциозна болест с неясен произход и висока смъртност обезлюдява Англия и част от Европа. Според историците обаче болестта няма английски произход, а е дошла в страната с династията на Тюдорите През август 1485 г. Хенри Тюдор, граф Ричмънд от Уелс побеждава Ричард Трети и се възкачва на престола като Хенри Седми. Неговите войски, предимно от френски и британски наемници, докарват болестта. В Лондон само за месец след коронацията му умират няколко хиляди души. 1495 г. Първата епидемия от сифилис. Венерическата болест пристига в Европа от Америка с корабите на Колумб. Моряците се заразяват с нея на остров Хаити. След завръщането си много от тях се присъединяват към армията на Карл Осми, който нахлува в Италия през 1495 г. Войската разняся сифилиса из Франция, Италия, Германия, Швейцария, а после и в Австрия, Унгария, Полша, което довежда до гибелта на 5 млн. души. През 1500 г. болестта вече шета из цяла Европа, стига до Северна Африка, Турция, Югоизточна Азия, Китай и Индия. През 1512 г. в Киото има бум на заболели. Сифилисът е основната причина за смърт в Европа в епохата на Ренесанса. 1518 г. Епидемия от „светивитово хоро“ (хорея минор). През юли същата година в Страсбург жена на име Трофеа излязла на улицата и бясно танцувала в продължение на няколко дни. В края на първата седмица към нея се присъединили 34 местни жители, по-късно тълпата танцуващи нараснала до 400. Не е ясно дали засегнатите умирали от болестта или от изтощение. Експерти предполагат, че в дъното на подобни масови явления лежат попаднали в хляба спори на плесен, която предизвиква делириум. 1521-1560 г. Масов мор от едра шарка в Северна и Южна Америка, при които изчезват цели племена. 1721 г. Епидемия от едра шарка в Масачузетс. Свещеникът Котън Мейдър измисля форма на имунизация - нанасяне на гной от пришките на болни върху здрави хора. Експерименътт е подложен на жестоки критики. 1826-1837 г. Първата от седем поредни пандемии от холера. Пътят й започва от Индия, минава през Китай, достига Иран, Турция, арабските земи и Кавказ, унищожавайки повече от половината население на някои градове. 1916 г. Епидемия от полимиелит. Само през тази година в САЩ се заразяват 27 000 души. През 1921 г. на 39 години заболява и бъдещият президент на страната Франклин Делано Рузвелт. 1918 г. „Испанската инфуленца“ е най-масовата пандемия от грип през цялата история на човечеството. За 18 месеца умират приблизително 50-100 млн. души, или 2,7-5,3% от населението на земята. Епидемията започва в последните месеци на Първата световна война и бързо я засенчва по брой жертви. Симптомите са синкав цвят на лицето, пневмония, кървава кашлица. 1957 г. Епидемия от „азиатски грип“ (щам H2N2), умират около 2 млн. души. 1976 г. Треската ебола. В Судан се разболяват 284 души, от тях умират 151, в Заир от 318 си отиват 280. Името на вируса идва от река Ебола, край която е открит. 1981 до 2006 г. СПИН покосява 25 млн. души. В началото на 2007 г. носители на ХИВ вируса са 40 млн. по света, главно в Африка. 2003 г. Птичи грип. Класическа чума по птиците, която поразява храносмилателния тракт и дишането. Различни нейни щамове причиняват от 10 до 100% смърт сред заболелите. 2009 г. Свински грип A/H1N1, поразил предимно Мексико, САЩ и Русия.

Поредица на Преса - Великите български любови

Андрей Николов открадва жената на професора си

Прочутият скулптор увещавал да му позират голи поетесата Яна Язова и съпругата на Змей Горянин

Магдалена Гигова

Серийният прелюбодеец и отявлен Дон Жуан Андрей Николов е бил истинско предизвикателство за патриархалния морал от началото на ХХ век. Синът на врачански обущар обикаля България, работи като изполичар, учи, ако му остане време, и рисува до изнемога. Целият път на скитничеството му е белязан от разбити момински сърца. Рошавият висок младеж с всепобеждаващия чар на романтичен художник е истинска напаст.

Най-големият късмет на автора на „Дух и материя“ е попадането му в първия курс на новосъздаденото Рисувално училище (днешната Художествена академия). През 1896 г. професорите Борис Шац, Иван Мърквичка и Антон Митов приемат 40 ученици. Сред тях е Андрей Николов Староселски. Но литовският евреин Шац не знае, че кани дявола на трапезата си. Преподавателят е очарован от самобитния талант на ученика си. Още в първите дни той споделя с колегите си, че възлага големи надежди на Андрей. Започва да го кани в дома си, където е красивата и знойна г-жа Евгения (Женя) Шац. Студентът е като замаян. Тя е очарователна и интелигентна, с нея може да разговаря за всичко, но най-вече изглежда като дама, която може да му разкрие тайните на любовта. Тя опитно споделя с него желанието си да вземе от живота онова, което зрелостта и страстите й изискват. Фактът, че е омъжена за учителя му и има 4-годишен син, не спира ухажванията на Николов. Той обладава с поглед Женя и скоро минава в настъпление. А тя е отегчена от по-възрастния си, грозноват и досаден съпруг, който прекарва дните си в ателието, покрит с глина и прах. А обаятелният висок и сърцат младеж е винаги наблизо. Тя се хвърля със страст в обятията му. Нищо неподозиращият рогоносец сам предлага Андрей Николов да продължи образованието си с държавна стипендия в Ecole des Beaux Arts (училището за изящни изкуства - фр.) в Париж. Женя заявява на съпруга си, че заминава за Франция със своя любим, който е обещал да отгледа сина им като свое дете. Борис Шац е покрусен, но колкото и да моли жена си тя е непреклонна. В Града на любовта годината е 1903 - вихърът на бел епок. Разюздани нрави, артистичен подем, свободната любов процъфтява. Чувствата между Андрей и Женя - също. След години скулпторът ще признае пред приятели с лека нотка на съжаление: „Госпожа Шац ме заварди от съблазните на Париж.“ Красивата госпожа обаче не пропуска да подчертае, че е зарязала уреденото си битие на професорска съпруга, за да мизерува със студентска стипендия. Ревнува младия си любим от състудентките му и най-вече от моделите в ателието, които позират голи. Тя е властна и държи той да й бъде вечно благодарен, че е съсипала семейството и репутацията си в името на любовта си към него. Сексът с нея обаче е все така бурен и Андрей Николов я приласкава и й се кълне във вечна любов.
В Париж Николов се обучава в ателието на известния ваятел Антоан Мерсие, а то е средище на новаторите в европейското изкуство. Сред тях е и великият Огюст Роден, който след като се запознава с творбите на врачанеца, възкликва: „България е малка за този автор!“. Но него родината си го влече. Андрей Николов се връща за малко в София и влюбчивата му натура намира нов обект за обожание. Разделя се с Женя с писмо, въпреки че е отглеждал сина й като роден баща и са живели като семейство.
Въпреки че не довършва обучението си в Париж и не дочаква диплома, скулпторът е назначен за професор в Рисувалното училище заради изключителния си талант. Ситуацията не е конфузна, защото рогоносецът Шац покрусен е напуснал България. Андрей обаче е толкова влюбен в своята студентка Пеша, че вече е забравил за авантюрата с професорската булка. Бунтарят дори се съгласява да мине под венчило с нея, за да не се шокират родителите й, че „живеят в грях“. Свободният дух на твореца го кара през 1914 г. да напусне сигурната работа на преподавател и да замине за Италия с малкия си син Адрей и бременната с второ дете съпруга. В началото на Първата световна война той е командирован от Министерството на културата в Рим, но после остава на собствени разноски. Семейството живее на ръба на мизерията, но скулпторът създава едни от най-добрите си произведения - „Идол“, „Копнеж“, „Пеша“, „Фани“. Предимно голи женски тела, които за него са неизменен извор на вдъхновение, съчетано с плътски наслади.

Андрей Николов през целия си живот се разкъсва между любовта към поредната жена и желанието да има всяка, между убеждението, че българките са прекалено трътлести, но са и най-красиви на света. Той търси у зрелите матрони непорочност и жарки страсти у девиците. А търсенията му задължително минават през постелята. На Пеша й омръзват изневерите му и тя го кара да се закълне в малкия Андрей, че ще спре с кръшкането. Скулпторът яростно отрича, кълне се във вечна вярност и за кратко наистина набляга на работата. Любимият му материал мраморът сякаш оживява под длетото му. Той прави голяма изложба с фигури и композиции, която е приета с ръкопляскания от критиката и италианските ценители. Андрей и Пеша вече не броят лиретите, но в отношенията им зее дълбока пропаст. „Изкуството на Андрей Николов - пише критикът Франческо Сапори в статия за списание „Емпориум“ - иде направо от природата... Чуждо на всякакво хитруване, то не се измъчва в безплодни теории. Топло от кръв като младо тяло, то съдържа в пролетната пищност на формите една жива и трептяща духовност.“

През 1919 г., след подписването на мирния договор в Ньой, министър-председателят от онова време Александър Стамболийски пристига в Рим. Скулпторът вече е прочут и премиерът отива специално в ателието му. „Българският народ трябва да види тези статуи. Ние ще откупим всичко“, обещава премиерът и го изпълнява. Земеделският трибун с готовност позира на прочутия скулптор и остава твърде доволен от приликата с мраморния си двойник. Впечатлен от работата му, Стамболийски го кани да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ - увещава го земеделецът. Макар да имат две деца с Пеша, само формално се водят съпрузи. Това е положение, от което и двамата са доволни. Той има своята лелеяна свобода, а тя - сигурна издръжка за сина Андрей и дъщерята Лиляна и формално е почтена омъжена жена. Андрей Николов снове между Рим и София в търсене на идеалната жена. Като „по пътя“ не прощава на нищо в пола. Безконтролно влюбчив, той пада в плен на една от най-елитните куртизанки в италианската столица. Българката Надя Ковачева. Според изкуствоведа Кирил Кръстев нейното тяло е изваял през 1924 г. Андрей Николов в една от най-изящните си творби „Дух и материя“, която е собственост на Националната художествена галерия. Не е вярно обаче предположението му, че Надя е дъщеря на бившия министър на войната ген. Стилян Ковачев. Нито една от щерките на военния не отговаря като име и описание на култизанката.  Скулпторът е истински късметлия, защото разлюбва блудницата малко преди тя да се разболее от сифилис и да си отиде от живота твърде млада. Процесията от модели, актриси и аристократки в ателието (и леглото му) обаче не секва.

През 1927 г.творецът тактично отказва италианското поданство, което му предлагат заради изключителния талант, и се завръща завинаги в България. Закопнял е за родно вдъхновение и неизпитани чувства. Маестрото построява ателието си с 9-метров таван на ул. „Любен Каравелов“ 15, където днес е Центърът за култура и дебати „Червената къща“, и продължава да кани красавици да му позират. Една от тях е известната писателка Яна Язова. Тя не му отказва да извае главата й, но на всички сеанси неизменно е придружавана от любимия си проф. Александър Балабанов. Ефектната съпруга на писателя Змей Горянин - Соня (по която въздиша и Васил Стоилов), пък не пожелава да бъде увековечена.
Въпреки това до кончината си през 1959 г. Андрей Николов е готов да запее канцонети на всяка дама, която отвърне на усмивката му по ул. „Граф Игнатиев“. На 81 години скулпторът за първи път в живота си влиза в болница. Медицинската сестра, също подвластна на чара му, се шегува, че отвън се е наредила опашка от млади посетителки. Маестрото отвръща, че са закъснели. След малко умира с усмивка на уста.

Поетът на мрамора и бронза

Остави предразсъдъците навън! Пише на италиански върху арката на Червената къща. Крилатата мисъл на Данте Алигери обобщава цялата житейска философия на Андрей Николов. Другият надпис е над вратата - Ars longa, vita brevis (Животът е кратък, изкуството - вечно).

През 1931 г. Андрей Николов печели с конкурс мястото на професор в Художествената академия. Шест години по-късно е избран за ректор. Той е известен в София, че през зимата носи специално изтъкан ямурлук върху елегантния си костюм. Скулпторът е автор на бюстове на Мърквичка, Антон Митов, на поета Кирил Христов, на княгиня Евдокия, царица Йоанна. В Борисовата градина има цял пантеон, сътворен от „поета на мрамора и бронза“, както наричат Андрей Николов - паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови, негов е и полегналият бронзов лъв пред Паметника на незнайния войн в София. Цар Борис е един от най-големите му ценители и близки приятели. Разбира се, след 9 септември 1944 г. близостта с царската фамилия му докарва неприятности. В дома му нахлули милиционери да го арестуват. „Кой е Андрей Николов? Ти ли си, хайде ставай!“ А той отвърнал: „Тук първо се сяда, а после се става. Така че, ако искате да дойда с вас, сядайте! Хванал ги за шмайзерите и се изрепчил: „А сега стреляйте, вашата мама. Какво си мислите вие, няма да ви пусна, докато не ми седнете на масата.“ Седнали милиционерите, ударили по едно вино с домакина, развеселили се и усмихнато казали: „Брей, ти си бил много хубав човек, бе. Я кажи сега кого да арестуваме вместо тебе.“
Нито едно от децата на Андрей Николов не оставя потомство. Съпругата Пеша, с която са разделени от десетилетия, но по документи са женени, също умира преди него. 40 дни преди да се спомине скулпторът се венчава за домашната си помощница, за да го наследи и да не остане на улицата.

Емил Чолаков, синоптик на Би Ти Ви пред "Преса":

Поемам цялата отговорност за времето!

Магдалена ГИГОВА

- Благодаря ви, г-н Чолаков, че се съгласихте, защото в това шантаво време най-актуалното интервю е със синоптик.

- Шантаво е не само откъм времето.
- Ааа, за политика няма да си говорим.
- Аз и без това категорично отказвам да говоря за политика. А за съжаление времето ни е най-малкият проблем. Каквото се случва - не е от времето!
- А, не съм съгласна. Времето е виновно за много неща, само за политиката е невинно.
- Я ми кажете едно нещо, за което е виновно времето, веднага ще ви оборя!
- Тези дъждове - за нашето мрачно лятно настроение е виновно, естествено!
- Настроението си е ваш проблем, какво общо имат дъждовете?!
- Дъщеря ви Ема не ви ли се кара понякога, че непрекъснато разваляте времето и не може да си играе на двора?
- Само понякога. Сутрин ме пита: „Днес ще вали ли?“ Да, тати! „Пак ли бе!“ Държи ме лично отговорен и между другото не е само тя.

- Случайни хора на улицата карат ли ви се за времето?
- Непрекъснато ме държат отговорен, аз съм се примирил и декларирам публично: „Поемам цялата отговорност за времето!“ Все някой трябва да го направи.
- Ако трябва да опишете себе си чрез метеорологична прогноза как ще звучи?
- Слънчев с леки превалявания.
- Няма ли буря, торнадо, ураган?
- Те са притурка към леките превалявания, но чак торнадо - не. По-скоро свеж морски бриз.
- Така както ни развеселявате, всички са убедени, че сте голям зевзек и в живота. И в училище ли бяхте такъв майтапчия или после ви изби?
- (смее се) Винаги съм бил. Това допадаше на някои учители, на други не се харесваше. Както знаете, това е нож с две остриета и в отношения с приятели, и с учители, и с началници... Аз съм свикнал да приемам нещата не твърде на сериозно и така живея.
- Да, ама в интернет вече сте „класик“ - има безброй сайтове с ваши бисери.
- Тази дума „класик“ винаги ми действа стряскащо, тежи ми малко в повечко. Чакайте да се спомина и тогава ме наричайте така. Дано нещо остане след мен, дори да са бисери.
- Всъщност как ги измисляте? Импровизирате ли върху прогнозата?
- На всички, които са ме гледали, им е ясно, че моето не е прогноза, а вариации по прогнозата. Една огромна част е чиста импровизация, останалото е - добре отрепетирана импровизация.
- Нещо като „контролирано изпускане“?
- Да речем 50 на 50 спонтанност и добре отрепетирана. Важното е да се запомни, да дава настроение. Защото най-малкото, от което можем да се оплачем в наши дни, е времето. Човек сутрин като се усмихне по-широко, и така му тръгва денят. Много е важно как ще го посрещнеш, с кой крак ще стъпиш, с каква усмивка ще подходиш. Изобщо в живота, не само в началото на деня. Много е важно как приемаш нещата - ако се обръщаш с усмивка към живота, и той ти отговаря със същото.
- Как гледате на онези хора, които казват, че не успяват да разберат какво ще бъде времето от шегите, които пускате?
- Това са хората без чувство за хумор. Аз мисля, че от прогнозата става достатъчно ясно какво ще бъде времето. Дори като избегна пристрастието, че говоря за себе си, обективно погледнато, начинът, по който сме свикнали да се говори за времето по медиите - чисто сух и научен, е доста по-неразбираем от начина, по който аз го представям. Тази реакция е от хора, които ги дразни различността, зевзеклъкът, чувството за хумор. Мое мнение е, но мисля, че това, което правя, е много по-разбираемо от „преобладаваща разкъсана облачност, купесто-дъждовна на отделни места“.
- Очевидно вашето е прилепчиво, защото новата синоптичка на Би Ти Ви Милена Миланова също пуска шеги.
- Така трябва да бъде.
- Както казват бабите, „напоследък много познавате“...
- Те са ми любимата аудитория заедно с децата.
- Та „познаването“ на по-добра техника ли се дължи, или на повече и по-достоверна информация?
- Логично е прогнозите да са все по-успешни! Видимият напредък е нормален. Живеем във време, в което науката и технологиите се развиват динамично, направо препуска. Бумът в технологиите е жесток! Ясно е, че науката метеорология е свързана силно с технологиите.
- Вие сте метеоролог, смятате ли, че природата си отмъщава за нашето отношение към нея?
- Не, не! Винаги го казвам и съм убеден 100 процента. Хората смятат, че природата им отмъщава, защото са късопаметни. Такива катаклизми и аномалии са се случвали преди 150-200 години, ще се случват и занапред. Времето е такова, каквото е, останалото е тежка конспирация, която няма нищо общо с действителността. Убеден съм, че прабабите и прадядовците ни преди столетия са си говорили по същия начин: „Какво стана с това време, то ни отмъщава. А навремето какви зими имаше...“ Винаги е било и винаги ще бъде - няма нищо смущаващо.
- Хората ви разпознават на улицата, повечето ви се радват. Телевизията е голям гъдел. Ако се наложи да се разделите с нея, мислите ли, че ще боледувате известно време?
- Изобщо не съм се замислял, защото няма такива шансове. Аз съм човек, роден за това нещо, което правя - колкото и да звучи като високо самочувствие. Не мисля, че има шанс скоро да се разделим, така че не ми и минава през акъла.
- Да, ама и като учител сте се чувствали много на мястото си. Всички са вдигнали ръце от тийнейджърите. Как сте се оправяли с гимназистите като даскал по физика?
- (смее се) Явно съм човек, който е роден за две неща. Всеки си има някакво призвание. Или две. Въпросът е да ги открие. Сега се замислям, когато ме питате. Понеже бях учител преди повече от 10 години, много вероятно е и възрастта да е изиграла някаква роля. Тогава съм бил много близко до тях. Не знам сега, като се върна... Мисля си, че аз в главата си не съм мръднал много, така че ще се разберем (засмива се замислено). А може и да съм „мръднал“. Зависи от значението на думичката. Българският език е толкова готин, че всяка дума има втори план. И аз се опитвам максимално да се възползвам от тази привилегия.
- А какво стана с мечтата ви да играете в сериал. Пускате го от време на време в някое интервю, никой ли не клъвна?
- Чак мечта... По-скоро предизвикателство. Никога не съм подозирал, че имам някакъв актьорски талант, а много хора го съзират у мен. Така че искам да видя дали, аджеба, ставам, или не. Иначе моята професионална мечта се е сбъднала.
- Явно обичате предизвикателствата, защото и „Великолепната шесторка“ беше бая изпитание?
- Но и незабравима емоция!
- Поддържате ли връзка с Бони, вашата партньорка, с която победихте?
- Чуваме се. Може да е два пъти в годината, но се чуваме - по големи празници, рождени дни на децата...
- Това, че навремето сте свирили в рок група, помогна ли в „шесторката“?
- А, това е нещо ново за мен. Аз съм стар рокаджия, но никога не съм свирил в група. Не че съм нямал желание, но съм тотален музикален инвалид, както стана видно в „шесторката“, така че това е някакъв слух.
- Сега ще ви задам един болен въпрос - какво става с доктурантурата. Ще се появи ли едно „д-р“ към името ви, когато го изписват за прогнозата?
- Ох, за какво ми е?! Това наистина е един болен въпрос. Аз съм амбициозен човек. Когато нещо си го навия на пръста, не мирясвам, докато не стане. Явно вътрешно не ми е нужно и затова не съм го направил досега. Аз съм такъв - не мога да спя, не си намирам място, ако искам да направя нещо. Но все някога ще се случи, защото по докторантурата съм свършил страшно много работа - и научва, и техническа, и свързана с програмиране, и е грехота да се захвърли с лека ръка и да се изостави на финалната права. Ако се стегна и седна да работя, реално ще ми трябва един месец да я довърша.
- Няма ли противоречие между вашия цветист и образен език и необходимостта да пишете сухо и наукообразно. Няма ли да се озорите?
- Не, аз съм го правил много пъти и не ми е било зор. Нямам мотивация, защото не изпитвам нужда от това на този етап. Но заради отметнатата работа рано или късно ще го довърша.
- Дъщеричката ви Ема ражда ли бисери също като татко?
- Ема е страшна майтапчийка! Това не може да се подражава - или ти идва отвътре, или не. Някой път изръсва такива неща, че направо ме разбива. Смея се по цял ден. Нямам за цел да ги записвам, но ме радва, че Ема хвърля майтапи, направо учудващи за възрастта й - няма още осем годинки. За жалост не мога да се сетя конкретна шега, но по цял ден с нея е забавно.
- Тя сякаш ви върти на малкото си пръстче. Вас ли повече, или майка си?
- О, майка си! Мен само може да ме оскубе за косата, дето я нямам.
- Вие ли играете лошото ченге?
- Ние се разбираме, без да се караме с нея. Знае, че с мен, когато вика и крещи, не постига успех.
- С половинката си Краси, с която сте заедно от 14 години, мечтаете за още едно дете. Работите ли по въпроса?
- (смее се) Еее, да не искате и да ви кажа в какви пози работим по въпроса! Искам и не съм се отказал, но това е Божа работа!

- Ема е кръстена на вас, а вие сте кръстен на Емил Димитров. Срещали ли сте го някога?
- Нямал съм честта да се запозная с него. До ден днешен го уважавам, но него цял народ го уважава и почита.
- Още ли четете фентъзи? То по-голяма фантастика от българския политически живот няма.
- (смее се) Това е някаква пародийна фантастика!
- Ами да, човек като ги гледа политиците, му иде да се напие с пангалактически гъргалобластер (напитка от любимата книга на Емо - „Пътеводител на галактическия стопаджия“).
- (смее се) Това е добра идея! „Галактическият стопаджия“ ми е номер едно в топ 10 на любимите книги.
- Другата ви любов - планинарството, сигурно от родния ви Гоце Делчев идва?
- Ние сме си планинци (смее се). Ей, кметът трябва да ми даде някакви пари за рекламата. Но това място трябва да се посети, защото е фантастично, разкош! Гоце Делчев не е просто в планината, а е между двете най-готини планини - Родопите и Пирин, и е наистина вълшебно!
- Колко често успявате да избягате в това вълшебство?
- За съжаление не колкото бих искал. Не съм си ходил от Великден. Живи и здрави, този уикенд искам да мръднем натам.
- С телевизията очевидно сте намерили себе си, но преди това хрумвало ли ви е да смените държавата?
- Честно казано, не ми е хрумвало. Дискутирал съм обстановката, в която живеем, но никога не ми е било идея да емигрирам. Аз не мога да се разделя с природата, с приятелите и със средата си. Не съм такъв човек. Ще боледувам много и знам, че няма да оцелея.
- Кой е любимият ви гаф на екрана?
- Те са толкова много, че да отсея любим, е невъзможно. На мен цялото ми телевизионно присъствие е един гаф на фона на възприетите норми и стандарти, така че най-големият гаф е присъствието ми в ефир. Всеки ден се забавлявам и го препоръчвам на всеки. С каквото и да се захванете, го правете с кеф! Без любов, без забавление, когато правиш нещо - не става! Аз съм живият пример!
- Каква прогноза за времето ще пожелаете на хората, които четат интервюто с вас?
- То е по-скоро пожелание - да не приемат нещата много на сериозно, въпреки че е почти невъзможно в тази наша любима държава. Може да е клише, но - усмихвайте се на живота и той ще ви върне усмивката!
Аз обичам да се разхождам по улицата и всеки, който ме разпознава, ми се усмихва. Да накарам човек да се усмихва в това намръщено време, изцяло усмихва деня ми. На мен това ми стига!

Лексикон

- Любима музика?
- Рок - „Айрън мейдън“ и „Металика“
- Дъщеря ви Ема на вас ли е кръстена?
- Е, не съм някой себичен егоцентрик, който си кръщава детето на себе си. Това е изцяло решение на Краси - приятелката ми. На мен това име лично много ми харесва, а и тя е родена на 18 юли, което пък после разбрахме, че е и „Свети Емилиан“, така че нещата просто си съвпаднаха невероятно добре.
- Приятелката ви не ви ли ревнува?- Ами всъщност се надявам да ме ревнува, защото това означава, че ме обича. Дано е така. Аз повод не й давам, но ми се иска да ме ревнува.
- Понякога натежава ли ви всенародната любов,?
- Не, защо да ми тежи. Щастлив съм и спокоен, че всички ме срещат с усмивка. Спират ме непрекъснато по улицата, но дори и само да ти се усмихнат и да те поздравят с добро чувство, ти е достатъчно. В такива моменти си мисля, че май наистина съм успял да накарам хората да се усмихват - това, което непрекъснато се опитвам да правя в работата си.

Великите български любови

Първото либе на Ботев е майката на актьора Сава Огнянов

И двете възлюблени на поета са близки роднини на братята Евлоги и Христо Георгиеви

Магдалена ГИГОВА

 Мина Пулиева-Горанова

Мина, Елисавета и Богдан Горанови

Майката на големия български артист Сава Огнянов – Мария (Мина) Иванова Пулиева Горанова се крие зад лаконичното, но страстно „посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от Христо Ботев над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова на същата вакла карловка са посветени „Ней“, и „Пристанала“. За интимния живот на Ботев до нас са достигнали само недомлъвки от спомени на съвременници, защото не е споделял за чувствата си в писма до приятели и роднини. Революционните му идеи са надделявали над романтичните увлечения.

Мария Горанова, сестра й Елисавета и брат й Богдан са били далечни роднини на Ботев. Предполага се, че познанството им се е задълбочило в Калофер, когато 20-годишният поет е учителствал там. Мария е няколко години по-малко от него и е била ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата избухват по-късно, когато красавицата се връща от следването си в пражката консерватория, където учи на издръжка на меценатите Евлоги и Христо Георгиеви. Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие” (вестник „Дума на българските емигранти” 1871), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба ..”.
Дори връзката им да е останала съвсем платонична, Христо вижда у тримата Пулиеви Горанови млади хора, които споделят въжделенията му за национална свобода, а у Мина - и неравнодушна към чувствата му девойка. Със сигурност той е написал за нея и стихотворението си „Пристанала”, печатано в бр. 4 на „Дума” от 17 юли 1871 г. (под заглавието му стои „Посветява се на г-ца М. И. Г-ва”). В същия брой на „Дума” е отпечатано и стихотворението му „Борба”, посветено на брат й „Б. И. Г-ву” (Богдан Ив. Горанов), но чувствата, които са породили строфите са коренно различни.
Изследователите на Ботев намират още един аргумент за любовта на поета към Мина, която е имала чудесен сопран и в Прага са й предричали бляскава оперна кариера. Знаменателен от „До моето първо либе” е стихът „Ти имаш глас чуден ...”. Черните очи на любимата девойка в „На прощаване” също препращат към образа на Мина. За да избегне неудобството, че е излял бурните си чувства към вече омъжената за котелчанина Петър Огнянов любима, в изданието „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), посвещенията са заличени. А и по онова време Христо вече е свързал живота си с Венета. Мина е точно момичето, по което да хлътне поет с буйна крав. Тя е от един от най-знаменитите и интелигентни български родове – Пулиеви. По майчина линия е роднина на Ботев, а по бащина – на Евлоги и Христо Георгиеви. И Мина, и сестра й Елисавета (Ека) са красиви и необикновено образовани за жени през онази епоха. (За сравнение – съпругата му Венета не е умеела нито да чете, нито да пише, а те и двете са получили висшето си образование в Чехия). Чувствата на двамата романтични влюбени се изразяват главно в разменени погледи и книги,планове за освобождение на България и срещи в задължителното присътствие на роднини. Мина завършила с отличие пражката консерватория и имала предложения от оперни директори и композитори за големи европейски театри. За разлика от сестра си Елисавета, която е в центъра на светския живот в тогавашна Австро-Унгария, тя предпочита да чете усамотено или с ччасове да свири на пиано. Докато на Ека големият чешки поет Хелек посвещава любовни стихове. “Тя не можеше да не завладява със своята хубост на богиня. Това беше хубост на императрица, която покоряваше. Не е чудно, че около нея всякога имаше общество от млади мъже”, пише той за нея. Известният чешки писател Йозеф Халечек в романа си “Право” пък описва вдъхновено на няколко страници необикновената й красота. Мина страни от блясъка, обсебена от идеята за освобождение на България. Заедно със своя състудентка тя се връща в родината,за да работят за просвещаването и събуждането на сънародниците си. Тъкмо тези идеали я сближават с Христо Ботев. В България обаче родолюбката преживява разочарование. Тя е на 24 г. Според тогавашните представи – стара мома. А и всеобщато убеждение е, че ролята на жената е да бъде боса и бременна до печката и не може да се меси в „мъжки работи” като революционната борба. Големите чувства между Мария и Христо се подклаждат от едва няколко срещи. В нея той вижда не само красива жена, а съмишленик. Само че недоучилият даскал и харамия не е партията, която заможният Иван Горанов е мечтал за дъщеря си. Той никога не наричал Ботев по име, а само „този нехранимайко“. За последно влюбените се срещат малко преди сватбата на Елисавета с богатия търговец Христо Караминков. Мария пък не успява да отмени уговорения брак с Петър Огнянов от Котел. Връзката й с Ботев е прекъсната завинаги. Тя получава сведения за съдбата му през трета и четвърта ръка, защото се бои да попита директно близките му. Богатият й съпруг я отвежда в Кюстенджа, където има голяма къща. Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син –бъдещият актьор от Народния театър Сава Огнянов. Гримаса на съдбата е, че два месеца по-рано се ражда и единственото дете на Христо Ботев – дъщеря му Иванка. След години двамата ще се срещнат и помежду им ще прехвърчат искри. Историята ще се повтори – отново без резултат. Вторият син на Мария - Александър, умира 5-годишен и изпада в депресия. Няколко дни след раждането на петото си дете Мина си отива едва 29-годишна. Възлюбленият й Христо Ботев така и не научава за кончината й.
Христо и Венета никога не се венчават, живеят „в грях“

Венета със сина си от първия брак димитър и дъщеря си от Ботев - Иванка.

Съпругата на поета – Венета до края на живота си през 1919 г. пази в сърцето си спомена за него. Тя цял живот остава в сянката му и заради любовта си към него живее в мизерия, отхвърлена от патриархалното общество. И макар да била напълно неграмотно, с много лишения успяла да изучи двете си деца Димитър и Иванка. А всъщност Венета е от богат тър­новски род. Едва 17-годишна, родители­те й омъжват за състоятелния търговец Дон­чо Петров. Тя му ражда наследник – Димитър, но е нещастна в брака от самото му начало. През 1870 г. Бъдещата Ботева булка предприема немислимото за онова време – напуска омразния си съпруг. Подкрепя я единствено майка й. За да я спаси от злостните подмятания, че е „парясница“ я изпраща в Бу­курещ при брат си – за­можния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, вла­диката не отхвърлил племенницзата си, ами я настанил в разкошния си дом заедно със сина й. Тя, за отплата му помагала в домакинството. Панарет не само свещенослужител, ами и светски човек. Членувал в „Добродетел­ната дружина“, която финансирала образова­телната дейност в българските части на Османската империя. Тъкмо срещу тази дружина Ботев из­ливал гнева си във всички българ­ски имигрантски вестни­ци, издавани в Румъния. А клетият Панарет бил любимата му мишена на острото му перо. Владиката съответно не криел презрението си към хъшовете. Племенничката Венета, обаче хлътва безнадеждно по учителя в българското училище в Букурещ... Христо Ботев. Владиката след църковната служба по обичай приемал големците от бъл­гарската колония в Бу­курещ. Веднъж към тях се присъединил и бунтовният даскал. Венета поднасяла на гостите сладко и кафе. Любовта им била от пръв пог­лед. В началото разменяли скришом бележки, които предавали на прислужницата във владишкия дом. Но, както казва народът „Любов, кашлица и липса на пари не могат да се скрият“. Когато вече не искали да крият връзката си, Ботев предложил на любимата си да се пренесе със сина си Димитър в ергенската му квартира. Венета изоставила охолния и осигурен живот и последвала сърцето си. Вуйчо й до края не й простил „резила“, в който го въвлякла. А по онова време подобно съжителство е било шок за патриархалните нрави.
В дома на Христо Ботев, който бил сборище за българските хъшове. Младата булка перяла и готвела на цялата дружина. Там често се отбивал Стефан Стамболов, който се кълнял във вярност на поета. (Десетина години покъсно, като председател на Народното събрание, той ще откаже да увеличи мизерната поборническа пенсия от 30 лева на Венета и ще се извръща, сакаш не я познава, когато се сблъскват на улицата. )
Двамата с Ботев пряко отразяват израза „бедни, но щастливи“. Буйният харамия ставал хрисим, когато прекрачел прага на дома им. Обичал доведения си син като свое дете. През пролетта на 1976 г., два месеца преди да повече четата си на смърт за свободата на България, се ражда и дъщеря им Иванка.
На 13 май 1876 година Ботев напуска дома си. На жена си казва, че ще пътува за Галац и Браила. Може да отскочи и до Гюргево. Дори да е дочула някаква приказка, Венета не подозирала нищо, преди да научи за смъртта на мъжа си. Чак след това получила прощалното писмо на Ботев и не се разделяла с него до края на живота си.
След кончината на съпруга си, Венета остава с две малки деца на ръце и без никакви доходи. Хъшовете правели опити да й дават по някой грош, но и те нямали пари. Венета преглътната гордостта си и почукала на портата на владиката. Той още й бил сърдит и отказал да я приеме, но при вида на пеленачето Иванка й дал малко пари да се прибере във Велико Търново. Там я посрещнала стена от ледено мълчание и откровени руганти. Тя напуснала първия си мъж и живяла без брак с „разбойник“, от когото имала „незаконно дете“.
След освобождението държавата й отпуснала мизерна поборническа пенсия, но когато вестниците надигнали вой, че вдовицата на поета иска да „осребри“ смъртта на мъжа си, гордата Венета се отказала от нея – оглушителен плестник за тогавашните политици. За да изхрани и изучи децата си тя работи като прислужница по къщите. Чак през 1886 г. жалостта на чичо й Панарет надделява над обидата и той я кани отново с децата в Букурещ, а когато умира й оставя почти цялото си имущество. Поради адвокатски пречки, обаче тя влиза във владение на имотите и парите чак след 11 години. Голяма част от завещаното Венета раздава на бедните и на църквата. Оставя си само колкото да преживява прилично. През 1906 г. любимата на Ботев понася още един удар от съдбата – умира дъщеря й Иванка, току що завършила образованието си в Женева и сключила брак по любов. Едва на 21 години.
В края на дните си венета пожелала да отиде в родното си Търново, но още при пристигането си получила инсулт. Със сетни сили дочаква да дойде от София синът й Димитър, за да му предаде лично прощалното писмо от Ботев. Минути след това предава Богу дух. Роднините я полагат в гроба на любимата й дъщеря – каквото е последното й желание.

Версия

Не сте ми кехая на очите!

Захарий Стоянов в книгата си за Ботев твръди, че калоферската учителка Парашкева Шушулова е „първото либе“ на Ботев, но няма никакви доказателства за връзката им. Тя е една от личните моми в града, Ботев често я посещавал в женския манастир, където живеела. Разменяли си книги и обсъждали литературата. На публичния изпит на нейни ученички в общината поетът така пламенно гледал Парашкева, че първенците на Калофер му направили забележка. „Не сте ми кехая на очите!“ отвърнал им Ботев.

Прах от лава за вечна младост

Вече не е модно да умреш в старческа деменция, но без бръчки

Маги НИКОЛОВА

Д-р Сияна Живкова на конгреса по антиейдж медицина в Берлин.

Прах от лава, извлечен от биологично чист вулкан ще осигури вечна младост и дълголетие и ще извече токсините от тялото ни – това бе едно от откритията, огласени на Първия европейски конгрес по антиейджинг медицина (медицина против остаряването) в Берлин. Дерматологът д-р Сияна Живкова бе българският представител сред делегатите от Швейцария, Англия, Германия, Франция, Австрия и др. „Капсули за клетъчна регенерация чрез теломеразна активизация и крем, който замества филърите, капсули, които подмладяват (age breaker) - това са само част от революционните таблетки, прахчета и мазила, по които са полудели по света“, каза пред „Преса“ д-р Живкова. - “Всички тези продукти са пазара на ЕС, но са изключително елитарни и там. Но дори и да има финансовата възможност, българинът е скептик по природа и едва ли ще последва тази нова мания, та дори и продуктите да са получили Нобелова награда, каквито са някои от тях“.
У нас директно от Берлин идват няколко нови процедури, които веднага ще станат популярни, заради минималния риск от грешки и странични ефекти. Една от тях е химичен пилинг на базата на TCA (трихлороцетна киселина). “ТСА пилингът е създаден така, че да не причинява болка – с т.нар pain control, което позволява да бъде прилаган и върху пациенти с чувствителна кожа. Освен това трихлороцетната киселина има особено дълга история като ефективно средство за постигане на хистологично и клинично подобрение, което ще рече ефект на подмладяването“, “преведе“ на човешки език медицинската терминология д-р Живкова.
Сред новостите е и мезотерапията-релакс, която със специалните си съставки от неомрежена хиалуронова киселина, биоревитализириащ комплекс и триолигопептиди замества ботулиновия токсин. И това е истински късмет за хората, които много бръчкат челото си, имат набраздена шия и увиснали долни крепачи, защото поставянето на ботокс там е доста рисковано. Най-новата мезотерапия повдига отпусканата и уморена кожа, стяга овала, възвръща свежестта и свива порите. За най-деликатната зона около очите решението отново е мезотерапия, но със стягащ, уплътняващ и изсветляващ комплекс. Тя намалява по-фините бръчки, подпухването, тъмните кръгове и следите от умора, бридава блясък и тонус на околочния контур. И двете процедури могат да се прилагат без ограничение във възрастта.

Радостни са вестите и за онези, които имат нисък праг на болка и се боят от игли. “Революционна спринцовка с прецизно дозиране на всяка единица ботулинов токсин е разработена така, че да няма дискомфорт за пациента. Спринцовките се прилагат вече в ЕС, съвсем скоро с тях ще се работи и у нас”, добави дерматологът от Jewel skin clinic.

По време на конгреса бе наблегнато и на риска от странични ефекти. “До този момент винаги се е говорило за ботулиновият токсин като високорисков продукт и на заден план са оствали пораженията при поставянето на филъри. Оказва се, че както при тези с лицензирана хиалуронова киселина, така и при онези със силикон и други гелове, които се използваха в близкото минало, се появяват странични ефекти, но след години.” – коментира д-р Живкова. Причината за това може да бъде недостатъчната абсорбция или засягането на тъкани и структури на кожата с трайни последствия, както и разливане на продукта от лазерни процедури върху филърите.
Конгресът в Берлин постави и дали действително идеята на подмладяващата медицина е „Да умреш със старческа деменция и без бръчки?“. Естествено, че не. Смисълът на най-новия клон от медицината е в здравословния начин на живот, който вече се превръща в религия – не само да съществуваш, а и да се храниш и да мислиш здравословно“, завърши д-р Сияна Живкова.