Епидемии безкрай!

Магдалена ГИГОВА

 

Вирусът ебола стигна и до нас. Споко! Засега само като форма на телефонна измама. Дай Боже, да остане на това ниво. Иначе тъкмо човечеството си отдъхне от една луда крава, го подхваща я птичи грип, я възроден сифилис, я по-свирепа форма на туберкулоза.

На фона на непрекъснатите пандемии дори СПИН започва да ни се вижда приемлив. От него поне знаем как да се предпазим. И изобщо не е утешително, че вирусът на уж изчезналата едра шарка се пази под ключ в две лаборатории. Като нищо ще изпълзи отнякъде още по-устойчив на всякакви илачи.

Очевидно всеки вирус и микроб е най-яркото доказателство, че в природата нищо не се губи. Само се модифицира. А ние, ако лапаме антибиотиците като бонбонки и при най-баналната хрема, направо постиламе червен килим на следващия му по-устойчив щам. 
Кикотът на микробите

„Човечеството прекалено рано обяви победата си над опасните болести, казва в интервю за „Газета виборча“ професор Анджей Гладиш, специалист по инфекцизни болести, ръководител на Клиниката но нарушение на имунитета във Вроцлав, Полша, цитирайки връщането на туберкулозата и сифилиса.
За тази ситуация са виновни отчасти хората, но съща така и съвременият ритъм на живот, при който човек се стреми максимално бързо да се излекува, започвайки да гълта антибиотици дори за банална хрема. Безконтролното им взимане води до товя, че болести, предизвиквани от отдавна познати микроорганизма се оказват неподвластни дори на внимателно подбрани антибиотици. Най-яркият пример е пеницилинът, открит от Флеминг през 1928 г. Той е бил революционен препарат, но за времето си. По-късно се оказва, че в отговор на приемането му, се появяват много нови устойчиви щамове на болестите. Друг пример е златистата стафилокока, която дотолкова се е усъвършенствала, че разполага със специален ензим, способен да разложи всеки антибиотик. Вътрешноболничните инфекции, предизвикани от един от видовете пневмонии, няма с какво да бъдат лекувани, защото микроорганимът им е устойчив на всякакви цярове. В резултат – пациентите често умират.
Впрочем, отбелязва професорът, виновни са не само антибиониците. Все по-често при лечение на нови ракови клетки се прилагат химически препарати, за други страдания се използват стероиди. Под тяхното влияние имунната система отслабва и започват да действат патогени, които преди това не са нанасяли вреда на човека. Струва си да се припомни историята с ДДТ – химическо съединение за борба с коимарите, а после и с маралията. В резултат досадните насекоми наверили нов начин да атакуват хората – обитавайки топла вода, вкл. И басейни, проникват в нервната система н и предизвикват тежко възпаление на мозъка.
Опитът показва, че живеейки в силно химизирана околна среда е невъзможно да държим под контрол биологичната революция. Един от най-опасните патогени е ХИВ-вирусът. Механизмът на неговото десйтвие е свързан с постепенното разрушаване на имунната система. А то тоди до развитие на различни болести в организма. И въпреки огромния прогрес в изследванията и лечението на тази инфекция, ХИВ-вирусът все още се чувства отлично, а заразените с него си отиват. Медицината все още не успява да го унищожи, но пък последствията от приемането на антиретровирусни препарати понякога са пагубни за организма. От една страна те предизвикват количествен ръст на имунни клетки, но от друга те вече не могат да изпълняват защитната си функция. В резултат пациентът хваща рак, лесно прихваща всякакви зарази, дори туберкулоза. И уж тази болест беше победена от човечеството, но продължава да покосява хора. Най-често – носители на ХИВ-вируса. Но трябва да се знае, че 95 на сто от всички хора са имали контакт с носител на туберкулоза. „Нашата имунна система, образно казано, разпознава опасността и я крие в „черна кутия“. Докато човекът живее нормалнои не боледува, кетията остава затворена. Но в резултат на срив в имунната му система, заради болест, облъчване с рентгенови лъчи или поява на млади ракови клетки, кутийката може и да се отвори“, отбелязва Анджей Гладиш. Микробактериите започват да атакуват най-уязвимите системи и организмът може да развие туберкулозен менингит, бъбречна недостатъчност или проблеми със стомашно-чревния тракт.
Професорът твърди: „Не си струва да забравяме, че живеем във взаимозависимост, където съществуват отделни светове от микроорганизми, животни, растения и хора. Всички те искат да живеят възможно най-комфортно, затова неизбежно се конкурират един с друг. При това човекът се опитва да ръководи другите светове, но забравя, че и останалите участници в играта също се развиват. Примерът с пеницилина показва, че микроорганизмите могат да прецакат човешкия гений. Микробите се кикотят! Те непрекъснато се променят, мутират, търсят нови пътища. Някои от тях дори успяват да преолобеят междувидовата бариера. Известен е примерът с атипичната пневмония (тежкия остър респираторен синдром), която днес е забравена, но наверно ще напомни за себе си съвсем скоро. Носител на този вирус са домашните животни. Той се е обединил със свой събрат от човека и се е появил нов, опасен и за хора, и за животни.
Доктор Гладиш е убеден, че тепърва ще се възражда и сифилисът. И понеже с него можеш да се заразиш и ако целунеш носителя му, вариантите за пренасянето му са безброй повече отколкото при ХИВ. Общопрактикуващите лекари обаче често забравят за сифилиса и лекуват измененията по кожата като алергична реакция. А късно диагностицираният сифилис влияе върху сърдечно-съдовата и централната нервна система. Ако не бъде лекуван, смъртта ви е в кърпа вързана. Днес статистика за страдащите от сифилис обаче няма, защото много от тях се лекуват в частни клиники, а други не подозират, че са болни.
„В последно време у хората крепне илюзорното усещане за безсмъртие, успоредно с безграничната вяра в прогреса на медицината. Само че средностатистическият гражданин забравя, че дори най-добрите диагностични и терапевтични методи си имат граница“, казва Анджей Гладиш.
Один из примеров за възкресение на опасните болести и бумът на холера в Хаити, заради заразена вода. При това свирепата болест може да се прояви навсякъде. Преди 40 години мидите в неаполитанския залив бяха смятани за деликатес. Днес е крайно глупаво да се ядат, защото във водата там върлува холерен ембрион.
Светът се смята за избавен от едрата шарка завинаги, но това не ознавача, че липсват възбудители за нея. Материалът зорко се съхранява в две лаборатории – в москва и в Атланта, но той може да бъде използван не само за благородни цели като ваксини, а и за престъпни. А именно едрата шарка и сирибската язва са основни биологични оръжия. Повечето епидемиолози се опасяват, че светът скоро ще се сблъска с мутирал вирус на едрата шарка, както стана с треската ебола.
Струва си да се съсредоточи вниманието и върху вирусите на анитипната пневмония, птичия грип, на всички „болести на мръсните ръце“, но също така на хеморагичната треска, която е различна на всеки континент. Особено опасен е вирусът на треската денга – пренасяна от комари инфекция, която предизвиква тежка, подобна на грип болест, с усложнения, които водят до смърт. По прогнози на Световната здравна организация в наши дни всеки двама от пет жители на земята са в рискова ситуация. Треската денга е харастерна за Северна и Централна Африка и Карибския басейн, но се придвижва с бързи стъпки към Европа. Същото се отнася и за вируса ебола.
Природата ненавижда празното пространство. През 1980 г. Световната здравна организация обяви, че по света вече няма едра шарка. По същото време се появиха първите ХИВ-заразени в Африка, а после и в САЩ и Европа. Хората са тщестлавни и горди, смятат, че само те са способни на интелектуални решения. Само че микробите също възприемат различни „бизнес-системи“. Не с цел да унищожат човечеството, а просто да оцелеят.

Затягат обръча около страните с ебола

 Световната здравна организация (СЗО) обяви, че взривът от заболели от ебола в Западна Африка е глобална заплаха за общественото здраве, която изисква извънредни усилия за спиране на разпространението му, предаде Асошиейтед прес. Според експерти взривът от треската е един от най-големите и продължителни в историята (за да се убедите в обратното, прочетете хрониката на епидемиите на стр. 26). Либерия обяви извънредно положение. Към Африка пътуват медикаменти и лекари-доброволци. "Засегнатите до момента страни просто нямат капацитет да се справят със собствени сили с епидемиологичен взрив от такъв мащаб и сложност", каза шефът на СЗО д-р Маргарет Чан. Подобни мерки здравната организация обяви при пандемията от свински грип през 2009 г и заради взрив от полиомиелит през май т.г..

Предвид факта, че инкубационният период е 21 дни, заразените трябва да останат под карантина 30 дни, каза заместник-генералният директор на СЗО Кейджи Фукуда. Той добави, че екипажите на пътнически самолети, които пътуват до засегнати от болестта страни, трябва да бъдат обучени и да разполагат с медицински материали, за да предпазят себе си и пътниците. Хора, влезли в допир с болни (с изключение на медицинския персонал, екипиран с предпазно облекло), не бива да получават разрешение да пътуват, уточни Фукуда.
Ако се попречи на авиокомпаниите да летят до тези страни, това ще навреди на икономиката им, контрира Маргарет Чан. Комисията препоръча също пътниците, отпътуващи от засегнатите от ебола държави, да бъдат подлагани на преглед на летищата, пристанищата и основните гранични пунктове с помощта на въпросник и с измерване на температурата, а подозрителните да бъдат спирани.

Климатици разнасят атипичната пневмония

ТОРС, САРС... съвременните грипове и пневмонии звучат повече като имена на космически кораби. Формите на болестта се предизвикват от причинители като хламидии, микоплазми, легионели, които намират добри условия за развитие при употребата на климатици.

Те се задържат във филтрите и при пускане на струята се разпространяват във въздуха на помещението и ако срещнат организъм с намалени защитни сили, причиняват т. нар. атипична пневмония. Тя обикновено започва със симптоми на настинка или грип - главоболие, зачервено гърло, отпадналост, слабовисока температура, по-късно суха кашлица. (Проблемът е, че пневмонията не се чува със слушалка.)

Във филтрите на климатиците се задържат и различни алергени, които могат да предизвикат кашлица, сълзене на очите, кихане като проява на алергична реакция. Затова филтрите трябва да се почистват ежемесечно, а на 2 години да се сменят.

Милко Калайджиев възпя лудата крава

Преди десетина години болестта луда крава подлуди света и изтреби милиони добичета. При хората тя доби името Кройцфелд-Якобс. Всъщност това е комбинация от много редки, но фатални инфекции.

Те засягат централната нервна система при животните и хората. Лудата крава поразява говедата, аналогът й при овцете се нарича скрейпи и е описан още преди 200 години. Предполага се, че заболяването луда крава възниква при преминаването на причинителя на скрейпи от овцете към кравите, който е научно установен през 1986 г. Той толкова е мутирал, че е преодолял видовата бариера. Най-разпространените хипотези сочат, че това са приони - видоизменени белтъци. За тях се знае единствено че се репродуцират, без да използват нуклеидови киселини. Основната парадигма на биологията - че синтезът на белтъците зависи от нуклеидови киселини, в случая е нарушена. Те са нещо като ракови клетки - изключително издръжливи на ниски и високи температури, на изсушаване, радиация. Прионите не възбуждат имунната система, това е много характерно.
Разпространението на лудата крава започва чрез консумацията на костно брашно от преживни животни, т.е. преживни животни се хранят с преживни животни и се затваря цикълът.
Българската следа в болестта е... чалга парчето на Милко Калайджиев „Луда крава“. Както винаги, фолкът е с пръст върху пулса на епохата.

Болестите полезни за прогреса на човечеството Човешката история и епидемиите са неразривно свързани. Освен това върлуването на дадена болeст има последствия, които въздействат не само върху здравето на човечеството, но и проникват в много сфери на живота, променяйки ги изцяло. Например епидемията от едра шарка, покосила елитните части на персийската армия и засегнала дори лично цар Ксеркс през 480 г., помогнала на Гърция да съхрани независимостта си и да създаде велика древна култура. Първата епидемия, известна под името Юстинианова чума, възникнала в средата на шести век в Етиопия и Египет, впоследствие обхваща много държави. За 50 години умират около 100 милиона души. Някои части от Европа, например Италия, се обезлюдяват почти напълно. Това обаче има положителен ефект - през годините на свирепата болест се възстановяват безжалостно изсечените гори. В средата на XIV век върлува бубонната чума, която унищожава една трета от населението на Азия и половината от жителите на Европа. След като епидемията отминава, европейската цивилизация тръгва по друг път - появява се буржоазията, повишава се заплащането на наемния труд, нараства ролята на градовете, медицината бележи прогрес. Натрупването на тези причини води до великите географски открития - европейските търговци и мореплаватели искали да доставят подправки, които по онова време се смятали за ефективни лекарства, способни да защитят човека от инфекция. Хроника на епидемиите 1200 г. пр.Хр. Чума. Филистимляните, древен народ, населяващ крайбрежната част на Палестина, с военните си трофеи донасят и чумата в град Аскалон. 430 г. пр.Хр. Чумата на Тукидид, кръстена на името на историка, който я е описал, покосява Атина. Причината за епидемията се изяснява чак през 2006 г. след изследването на останки в масов гроб под атинския акропол. Оказва се,че „чумата на Тукидид“ е тиф, който отнесъл една трета от населението на Атина. 165 г. пр.Хр. „Чумата на Антонин“ обезлюдява Рим. „Първо се появяваше зловонен дъх, мръсно син език и язви в устата; болестта протича с черни пришки по кожата“, пише древноримският лекар Гален. Учените и до днес спорят дали чума или друга неизвестна досега болест е погубила 5 млн. души. 541 г. „Юстиниановата чума“ умъртвява повече от 20 млн. души в източната част на Римската империя - почти половината от населението й. „От нея няма спасение, където и да се скриеш - на планински връх, в пещера или на остров“, пишат в хрониките. 1090 г. „Киевският мор“. Чумата е донесена от търговци от Изтока. За две седмици умират повече от 10 хиляди души. 1096-1270 г. Чума в Египет. „Едни хора оряха земята, други я засяваха, никой не доживяваше до жътвата. Мъртъвци плуваха по Нил по-гъсто от водорасли. Не успявахме да изгаряме покойниците и близките им, изпаднали в ужас, просто ги изхвърляха от крепостните стени. Египет изгуби в тази епидемия повече от 1 млн. души“, пише И. Ф. Мишуд в „История на кръстоносните походи“. 1348-49 г. Бубонната чума прониква в Англия, след като е опустошила Франция. Само в Лондон умрелите са 50 000. Някои области се обезлюдяват напълно. Започват да наричат чумата „бич Божи“, смятайки я за наказание за грешниците. На всеки кръгъл час каруци минават по улиците да изнасят труповете към общите гробове. 1346-1353 г. За съкрушителната пандемия, наречена „Черната смърт“, има подозрение, че е първото използвано бактериологическо оръжие. При обсадата на генуезката колония Кафа в Крим окупаторите с катапулт хвърлят мъртви тела над крепостните стени. В резултат само за една година в обсадената колония умират 15 млн. души. 1485 г. „Английска пот“ - инфекциозна болест с неясен произход и висока смъртност обезлюдява Англия и част от Европа. Според историците обаче болестта няма английски произход, а е дошла в страната с династията на Тюдорите През август 1485 г. Хенри Тюдор, граф Ричмънд от Уелс побеждава Ричард Трети и се възкачва на престола като Хенри Седми. Неговите войски, предимно от френски и британски наемници, докарват болестта. В Лондон само за месец след коронацията му умират няколко хиляди души. 1495 г. Първата епидемия от сифилис. Венерическата болест пристига в Европа от Америка с корабите на Колумб. Моряците се заразяват с нея на остров Хаити. След завръщането си много от тях се присъединяват към армията на Карл Осми, който нахлува в Италия през 1495 г. Войската разняся сифилиса из Франция, Италия, Германия, Швейцария, а после и в Австрия, Унгария, Полша, което довежда до гибелта на 5 млн. души. През 1500 г. болестта вече шета из цяла Европа, стига до Северна Африка, Турция, Югоизточна Азия, Китай и Индия. През 1512 г. в Киото има бум на заболели. Сифилисът е основната причина за смърт в Европа в епохата на Ренесанса. 1518 г. Епидемия от „светивитово хоро“ (хорея минор). През юли същата година в Страсбург жена на име Трофеа излязла на улицата и бясно танцувала в продължение на няколко дни. В края на първата седмица към нея се присъединили 34 местни жители, по-късно тълпата танцуващи нараснала до 400. Не е ясно дали засегнатите умирали от болестта или от изтощение. Експерти предполагат, че в дъното на подобни масови явления лежат попаднали в хляба спори на плесен, която предизвиква делириум. 1521-1560 г. Масов мор от едра шарка в Северна и Южна Америка, при които изчезват цели племена. 1721 г. Епидемия от едра шарка в Масачузетс. Свещеникът Котън Мейдър измисля форма на имунизация - нанасяне на гной от пришките на болни върху здрави хора. Експерименътт е подложен на жестоки критики. 1826-1837 г. Първата от седем поредни пандемии от холера. Пътят й започва от Индия, минава през Китай, достига Иран, Турция, арабските земи и Кавказ, унищожавайки повече от половината население на някои градове. 1916 г. Епидемия от полимиелит. Само през тази година в САЩ се заразяват 27 000 души. През 1921 г. на 39 години заболява и бъдещият президент на страната Франклин Делано Рузвелт. 1918 г. „Испанската инфуленца“ е най-масовата пандемия от грип през цялата история на човечеството. За 18 месеца умират приблизително 50-100 млн. души, или 2,7-5,3% от населението на земята. Епидемията започва в последните месеци на Първата световна война и бързо я засенчва по брой жертви. Симптомите са синкав цвят на лицето, пневмония, кървава кашлица. 1957 г. Епидемия от „азиатски грип“ (щам H2N2), умират около 2 млн. души. 1976 г. Треската ебола. В Судан се разболяват 284 души, от тях умират 151, в Заир от 318 си отиват 280. Името на вируса идва от река Ебола, край която е открит. 1981 до 2006 г. СПИН покосява 25 млн. души. В началото на 2007 г. носители на ХИВ вируса са 40 млн. по света, главно в Африка. 2003 г. Птичи грип. Класическа чума по птиците, която поразява храносмилателния тракт и дишането. Различни нейни щамове причиняват от 10 до 100% смърт сред заболелите. 2009 г. Свински грип A/H1N1, поразил предимно Мексико, САЩ и Русия.