понеделник, 4 август 2014 г.

Великите български любови


Първото либе на Ботев е майката на актьора Сава Огнянов

И двете възлюблени на поета са близки роднини на братята Евлоги и Христо Георгиеви

Магдалена ГИГОВА


 Мина Пулиева-Горанова
Мина, Елисавета и Богдан Горанови
Майката на големия български артист Сава Огнянов – Мария (Мина) Иванова Пулиева Горанова се крие зад лаконичното, но страстно „посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от Христо Ботев над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова на същата вакла карловка са посветени „Ней“, и „Пристанала“. За интимния живот на Ботев до нас са достигнали само недомлъвки от спомени на съвременници, защото не е споделял за чувствата си в писма до приятели и роднини. Революционните му идеи са надделявали над романтичните увлечения.
Мария Горанова, сестра й Елисавета и брат й Богдан са били далечни роднини на Ботев. Предполага се, че познанството им се е задълбочило в Калофер, когато 20-годишният поет е учителствал там. Мария е няколко години по-малко от него и е била ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата избухват по-късно, когато красавицата се връща от следването си в пражката консерватория, където учи на издръжка на меценатите Евлоги и Христо Георгиеви. Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие” (вестник „Дума на българските емигранти” 1871), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба ..”.
Дори връзката им да е останала съвсем платонична, Христо вижда у тримата Пулиеви Горанови млади хора, които споделят въжделенията му за национална свобода, а у Мина - и неравнодушна към чувствата му девойка. Със сигурност той е написал за нея и стихотворението си „Пристанала”, печатано в бр. 4 на „Дума” от 17 юли 1871 г. (под заглавието му стои „Посветява се на г-ца М. И. Г-ва”). В същия брой на „Дума” е отпечатано и стихотворението му „Борба”, посветено на брат й „Б. И. Г-ву” (Богдан Ив. Горанов), но чувствата, които са породили строфите са коренно различни.
Изследователите на Ботев намират още един аргумент за любовта на поета към Мина, която е имала чудесен сопран и в Прага са й предричали бляскава оперна кариера. Знаменателен от „До моето първо либе” е стихът „Ти имаш глас чуден ...”. Черните очи на любимата девойка в „На прощаване” също препращат към образа на Мина. За да избегне неудобството, че е излял бурните си чувства към вече омъжената за котелчанина Петър Огнянов любима, в изданието „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), посвещенията са заличени. А и по онова време Христо вече е свързал живота си с Венета. Мина е точно момичето, по което да хлътне поет с буйна крав. Тя е от един от най-знаменитите и интелигентни български родове – Пулиеви. По майчина линия е роднина на Ботев, а по бащина – на Евлоги и Христо Георгиеви. И Мина, и сестра й Елисавета (Ека) са красиви и необикновено образовани за жени през онази епоха. (За сравнение – съпругата му Венета не е умеела нито да чете, нито да пише, а те и двете са получили висшето си образование в Чехия). Чувствата на двамата романтични влюбени се изразяват главно в разменени погледи и книги,планове за освобождение на България и срещи в задължителното присътствие на роднини. Мина завършила с отличие пражката консерватория и имала предложения от оперни директори и композитори за големи европейски театри. За разлика от сестра си Елисавета, която е в центъра на светския живот в тогавашна Австро-Унгария, тя предпочита да чете усамотено или с ччасове да свири на пиано. Докато на Ека големият чешки поет Хелек посвещава любовни стихове. “Тя не можеше да не завладява със своята хубост на богиня. Това беше хубост на императрица, която покоряваше. Не е чудно, че около нея всякога имаше общество от млади мъже”, пише той за нея. Известният чешки писател Йозеф Халечек в романа си “Право” пък описва вдъхновено на няколко страници необикновената й красота. Мина страни от блясъка, обсебена от идеята за освобождение на България. Заедно със своя състудентка тя се връща в родината,за да работят за просвещаването и събуждането на сънародниците си. Тъкмо тези идеали я сближават с Христо Ботев. В България обаче родолюбката преживява разочарование. Тя е на 24 г. Според тогавашните представи – стара мома. А и всеобщато убеждение е, че ролята на жената е да бъде боса и бременна до печката и не може да се меси в „мъжки работи” като революционната борба. Големите чувства между Мария и Христо се подклаждат от едва няколко срещи. В нея той вижда не само красива жена, а съмишленик. Само че недоучилият даскал и харамия не е партията, която заможният Иван Горанов е мечтал за дъщеря си. Той никога не наричал Ботев по име, а само „този нехранимайко“. За последно влюбените се срещат малко преди сватбата на Елисавета с богатия търговец Христо Караминков. Мария пък не успява да отмени уговорения брак с Петър Огнянов от Котел. Връзката й с Ботев е прекъсната завинаги. Тя получава сведения за съдбата му през трета и четвърта ръка, защото се бои да попита директно близките му. Богатият й съпруг я отвежда в Кюстенджа, където има голяма къща. Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син –бъдещият актьор от Народния театър Сава Огнянов. Гримаса на съдбата е, че два месеца по-рано се ражда и единственото дете на Христо Ботев – дъщеря му Иванка. След години двамата ще се срещнат и помежду им ще прехвърчат искри. Историята ще се повтори – отново без резултат. Вторият син на Мария - Александър, умира 5-годишен и изпада в депресия. Няколко дни след раждането на петото си дете Мина си отива едва 29-годишна. Възлюбленият й Христо Ботев така и не научава за кончината й.
Христо и Венета никога не се венчават, живеят „в грях“
Венета със сина си от първия брак димитър и дъщеря си от Ботев - Иванка.

Съпругата на поета – Венета до края на живота си през 1919 г. пази в сърцето си спомена за него. Тя цял живот остава в сянката му и заради любовта си към него живее в мизерия, отхвърлена от патриархалното общество. И макар да била напълно неграмотно, с много лишения успяла да изучи двете си деца Димитър и Иванка. А всъщност Венета е от богат тър­новски род. Едва 17-годишна, родители­те й омъжват за състоятелния търговец Дон­чо Петров. Тя му ражда наследник – Димитър, но е нещастна в брака от самото му начало. През 1870 г. Бъдещата Ботева булка предприема немислимото за онова време – напуска омразния си съпруг. Подкрепя я единствено майка й. За да я спаси от злостните подмятания, че е „парясница“ я изпраща в Бу­курещ при брат си – за­можния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, вла­диката не отхвърлил племенницзата си, ами я настанил в разкошния си дом заедно със сина й. Тя, за отплата му помагала в домакинството. Панарет не само свещенослужител, ами и светски човек. Членувал в „Добродетел­ната дружина“, която финансирала образова­телната дейност в българските части на Османската империя. Тъкмо срещу тази дружина Ботев из­ливал гнева си във всички българ­ски имигрантски вестни­ци, издавани в Румъния. А клетият Панарет бил любимата му мишена на острото му перо. Владиката съответно не криел презрението си към хъшовете. Племенничката Венета, обаче хлътва безнадеждно по учителя в българското училище в Букурещ... Христо Ботев. Владиката след църковната служба по обичай приемал големците от бъл­гарската колония в Бу­курещ. Веднъж към тях се присъединил и бунтовният даскал. Венета поднасяла на гостите сладко и кафе. Любовта им била от пръв пог­лед. В началото разменяли скришом бележки, които предавали на прислужницата във владишкия дом. Но, както казва народът „Любов, кашлица и липса на пари не могат да се скрият“. Когато вече не искали да крият връзката си, Ботев предложил на любимата си да се пренесе със сина си Димитър в ергенската му квартира. Венета изоставила охолния и осигурен живот и последвала сърцето си. Вуйчо й до края не й простил „резила“, в който го въвлякла. А по онова време подобно съжителство е било шок за патриархалните нрави.
В дома на Христо Ботев, който бил сборище за българските хъшове. Младата булка перяла и готвела на цялата дружина. Там често се отбивал Стефан Стамболов, който се кълнял във вярност на поета. (Десетина години покъсно, като председател на Народното събрание, той ще откаже да увеличи мизерната поборническа пенсия от 30 лева на Венета и ще се извръща, сакаш не я познава, когато се сблъскват на улицата. )
Двамата с Ботев пряко отразяват израза „бедни, но щастливи“. Буйният харамия ставал хрисим, когато прекрачел прага на дома им. Обичал доведения си син като свое дете. През пролетта на 1976 г., два месеца преди да повече четата си на смърт за свободата на България, се ражда и дъщеря им Иванка.
На 13 май 1876 година Ботев напуска дома си. На жена си казва, че ще пътува за Галац и Браила. Може да отскочи и до Гюргево. Дори да е дочула някаква приказка, Венета не подозирала нищо, преди да научи за смъртта на мъжа си. Чак след това получила прощалното писмо на Ботев и не се разделяла с него до края на живота си.
След кончината на съпруга си, Венета остава с две малки деца на ръце и без никакви доходи. Хъшовете правели опити да й дават по някой грош, но и те нямали пари. Венета преглътната гордостта си и почукала на портата на владиката. Той още й бил сърдит и отказал да я приеме, но при вида на пеленачето Иванка й дал малко пари да се прибере във Велико Търново. Там я посрещнала стена от ледено мълчание и откровени руганти. Тя напуснала първия си мъж и живяла без брак с „разбойник“, от когото имала „незаконно дете“.
След освобождението държавата й отпуснала мизерна поборническа пенсия, но когато вестниците надигнали вой, че вдовицата на поета иска да „осребри“ смъртта на мъжа си, гордата Венета се отказала от нея – оглушителен плестник за тогавашните политици. За да изхрани и изучи децата си тя работи като прислужница по къщите. Чак през 1886 г. жалостта на чичо й Панарет надделява над обидата и той я кани отново с децата в Букурещ, а когато умира й оставя почти цялото си имущество. Поради адвокатски пречки, обаче тя влиза във владение на имотите и парите чак след 11 години. Голяма част от завещаното Венета раздава на бедните и на църквата. Оставя си само колкото да преживява прилично. През 1906 г. любимата на Ботев понася още един удар от съдбата – умира дъщеря й Иванка, току що завършила образованието си в Женева и сключила брак по любов. Едва на 21 години.
В края на дните си венета пожелала да отиде в родното си Търново, но още при пристигането си получила инсулт. Със сетни сили дочаква да дойде от София синът й Димитър, за да му предаде лично прощалното писмо от Ботев. Минути след това предава Богу дух. Роднините я полагат в гроба на любимата й дъщеря – каквото е последното й желание.

Версия
Не сте ми кехая на очите!

Захарий Стоянов в книгата си за Ботев твръди, че калоферската учителка Парашкева Шушулова е „първото либе“ на Ботев, но няма никакви доказателства за връзката им. Тя е една от личните моми в града, Ботев често я посещавал в женския манастир, където живеела. Разменяли си книги и обсъждали литературата. На публичния изпит на нейни ученички в общината поетът така пламенно гледал Парашкева, че първенците на Калофер му направили забележка. „Не сте ми кехая на очите!“ отвърнал им Ботев.



Публикуване на коментар

В Покана за пътуване: Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани. Шри Ланка – люта и магична

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато в...