понеделник, 11 август 2014 г.


Емил Чолаков, синоптик на Би Ти Ви пред "Преса":

Поемам цялата отговорност за времето!

Магдалена ГИГОВА

- Благодаря ви, г-н Чолаков, че се съгласихте, защото в това шантаво време най-актуалното интервю е със синоптик.
- Шантаво е не само откъм времето.
- Ааа, за политика няма да си говорим.
- Аз и без това категорично отказвам да говоря за политика. А за съжаление времето ни е най-малкият проблем. Каквото се случва - не е от времето!
- А, не съм съгласна. Времето е виновно за много неща, само за политиката е невинно.
- Я ми кажете едно нещо, за което е виновно времето, веднага ще ви оборя!
- Тези дъждове - за нашето мрачно лятно настроение е виновно, естествено!
- Настроението си е ваш проблем, какво общо имат дъждовете?!
- Дъщеря ви Ема не ви ли се кара понякога, че непрекъснато разваляте времето и не може да си играе на двора?
- Само понякога. Сутрин ме пита: „Днес ще вали ли?“ Да, тати! „Пак ли бе!“ Държи ме лично отговорен и между другото не е само тя.

- Случайни хора на улицата карат ли ви се за времето?
- Непрекъснато ме държат отговорен, аз съм се примирил и декларирам публично: „Поемам цялата отговорност за времето!“ Все някой трябва да го направи.
- Ако трябва да опишете себе си чрез метеорологична прогноза как ще звучи?
- Слънчев с леки превалявания.
- Няма ли буря, торнадо, ураган?
- Те са притурка към леките превалявания, но чак торнадо - не. По-скоро свеж морски бриз.
- Така както ни развеселявате, всички са убедени, че сте голям зевзек и в живота. И в училище ли бяхте такъв майтапчия или после ви изби?
- (смее се) Винаги съм бил. Това допадаше на някои учители, на други не се харесваше. Както знаете, това е нож с две остриета и в отношения с приятели, и с учители, и с началници... Аз съм свикнал да приемам нещата не твърде на сериозно и така живея.
- Да, ама в интернет вече сте „класик“ - има безброй сайтове с ваши бисери.
- Тази дума „класик“ винаги ми действа стряскащо, тежи ми малко в повечко. Чакайте да се спомина и тогава ме наричайте така. Дано нещо остане след мен, дори да са бисери.
- Всъщност как ги измисляте? Импровизирате ли върху прогнозата?
- На всички, които са ме гледали, им е ясно, че моето не е прогноза, а вариации по прогнозата. Една огромна част е чиста импровизация, останалото е - добре отрепетирана импровизация.
- Нещо като „контролирано изпускане“?
- Да речем 50 на 50 спонтанност и добре отрепетирана. Важното е да се запомни, да дава настроение. Защото най-малкото, от което можем да се оплачем в наши дни, е времето. Човек сутрин като се усмихне по-широко, и така му тръгва денят. Много е важно как ще го посрещнеш, с кой крак ще стъпиш, с каква усмивка ще подходиш. Изобщо в живота, не само в началото на деня. Много е важно как приемаш нещата - ако се обръщаш с усмивка към живота, и той ти отговаря със същото.
- Как гледате на онези хора, които казват, че не успяват да разберат какво ще бъде времето от шегите, които пускате?
- Това са хората без чувство за хумор. Аз мисля, че от прогнозата става достатъчно ясно какво ще бъде времето. Дори като избегна пристрастието, че говоря за себе си, обективно погледнато, начинът, по който сме свикнали да се говори за времето по медиите - чисто сух и научен, е доста по-неразбираем от начина, по който аз го представям. Тази реакция е от хора, които ги дразни различността, зевзеклъкът, чувството за хумор. Мое мнение е, но мисля, че това, което правя, е много по-разбираемо от „преобладаваща разкъсана облачност, купесто-дъждовна на отделни места“.
- Очевидно вашето е прилепчиво, защото новата синоптичка на Би Ти Ви Милена Миланова също пуска шеги.
- Така трябва да бъде.
- Както казват бабите, „напоследък много познавате“...
- Те са ми любимата аудитория заедно с децата.
- Та „познаването“ на по-добра техника ли се дължи, или на повече и по-достоверна информация?
- Логично е прогнозите да са все по-успешни! Видимият напредък е нормален. Живеем във време, в което науката и технологиите се развиват динамично, направо препуска. Бумът в технологиите е жесток! Ясно е, че науката метеорология е свързана силно с технологиите.
- Вие сте метеоролог, смятате ли, че природата си отмъщава за нашето отношение към нея?
- Не, не! Винаги го казвам и съм убеден 100 процента. Хората смятат, че природата им отмъщава, защото са късопаметни. Такива катаклизми и аномалии са се случвали преди 150-200 години, ще се случват и занапред. Времето е такова, каквото е, останалото е тежка конспирация, която няма нищо общо с действителността. Убеден съм, че прабабите и прадядовците ни преди столетия са си говорили по същия начин: „Какво стана с това време, то ни отмъщава. А навремето какви зими имаше...“ Винаги е било и винаги ще бъде - няма нищо смущаващо.
- Хората ви разпознават на улицата, повечето ви се радват. Телевизията е голям гъдел. Ако се наложи да се разделите с нея, мислите ли, че ще боледувате известно време?
- Изобщо не съм се замислял, защото няма такива шансове. Аз съм човек, роден за това нещо, което правя - колкото и да звучи като високо самочувствие. Не мисля, че има шанс скоро да се разделим, така че не ми и минава през акъла.
- Да, ама и като учител сте се чувствали много на мястото си. Всички са вдигнали ръце от тийнейджърите. Как сте се оправяли с гимназистите като даскал по физика?
- (смее се) Явно съм човек, който е роден за две неща. Всеки си има някакво призвание. Или две. Въпросът е да ги открие. Сега се замислям, когато ме питате. Понеже бях учител преди повече от 10 години, много вероятно е и възрастта да е изиграла някаква роля. Тогава съм бил много близко до тях. Не знам сега, като се върна... Мисля си, че аз в главата си не съм мръднал много, така че ще се разберем (засмива се замислено). А може и да съм „мръднал“. Зависи от значението на думичката. Българският език е толкова готин, че всяка дума има втори план. И аз се опитвам максимално да се възползвам от тази привилегия.
- А какво стана с мечтата ви да играете в сериал. Пускате го от време на време в някое интервю, никой ли не клъвна?
- Чак мечта... По-скоро предизвикателство. Никога не съм подозирал, че имам някакъв актьорски талант, а много хора го съзират у мен. Така че искам да видя дали, аджеба, ставам, или не. Иначе моята професионална мечта се е сбъднала.
- Явно обичате предизвикателствата, защото и „Великолепната шесторка“ беше бая изпитание?
- Но и незабравима емоция!
- Поддържате ли връзка с Бони, вашата партньорка, с която победихте?
- Чуваме се. Може да е два пъти в годината, но се чуваме - по големи празници, рождени дни на децата...
- Това, че навремето сте свирили в рок група, помогна ли в „шесторката“?
- А, това е нещо ново за мен. Аз съм стар рокаджия, но никога не съм свирил в група. Не че съм нямал желание, но съм тотален музикален инвалид, както стана видно в „шесторката“, така че това е някакъв слух.
- Сега ще ви задам един болен въпрос - какво става с доктурантурата. Ще се появи ли едно „д-р“ към името ви, когато го изписват за прогнозата?
- Ох, за какво ми е?! Това наистина е един болен въпрос. Аз съм амбициозен човек. Когато нещо си го навия на пръста, не мирясвам, докато не стане. Явно вътрешно не ми е нужно и затова не съм го направил досега. Аз съм такъв - не мога да спя, не си намирам място, ако искам да направя нещо. Но все някога ще се случи, защото по докторантурата съм свършил страшно много работа - и научва, и техническа, и свързана с програмиране, и е грехота да се захвърли с лека ръка и да се изостави на финалната права. Ако се стегна и седна да работя, реално ще ми трябва един месец да я довърша.
- Няма ли противоречие между вашия цветист и образен език и необходимостта да пишете сухо и наукообразно. Няма ли да се озорите?
- Не, аз съм го правил много пъти и не ми е било зор. Нямам мотивация, защото не изпитвам нужда от това на този етап. Но заради отметнатата работа рано или късно ще го довърша.
- Дъщеричката ви Ема ражда ли бисери също като татко?
- Ема е страшна майтапчийка! Това не може да се подражава - или ти идва отвътре, или не. Някой път изръсва такива неща, че направо ме разбива. Смея се по цял ден. Нямам за цел да ги записвам, но ме радва, че Ема хвърля майтапи, направо учудващи за възрастта й - няма още осем годинки. За жалост не мога да се сетя конкретна шега, но по цял ден с нея е забавно.
- Тя сякаш ви върти на малкото си пръстче. Вас ли повече, или майка си?
- О, майка си! Мен само може да ме оскубе за косата, дето я нямам.
- Вие ли играете лошото ченге?
- Ние се разбираме, без да се караме с нея. Знае, че с мен, когато вика и крещи, не постига успех.
- С половинката си Краси, с която сте заедно от 14 години, мечтаете за още едно дете. Работите ли по въпроса?
- (смее се) Еее, да не искате и да ви кажа в какви пози работим по въпроса! Искам и не съм се отказал, но това е Божа работа!

- Ема е кръстена на вас, а вие сте кръстен на Емил Димитров. Срещали ли сте го някога?
- Нямал съм честта да се запозная с него. До ден днешен го уважавам, но него цял народ го уважава и почита.
- Още ли четете фентъзи? То по-голяма фантастика от българския политически живот няма.
- (смее се) Това е някаква пародийна фантастика!
- Ами да, човек като ги гледа политиците, му иде да се напие с пангалактически гъргалобластер (напитка от любимата книга на Емо - „Пътеводител на галактическия стопаджия“).
- (смее се) Това е добра идея! „Галактическият стопаджия“ ми е номер едно в топ 10 на любимите книги.
- Другата ви любов - планинарството, сигурно от родния ви Гоце Делчев идва?
- Ние сме си планинци (смее се). Ей, кметът трябва да ми даде някакви пари за рекламата. Но това място трябва да се посети, защото е фантастично, разкош! Гоце Делчев не е просто в планината, а е между двете най-готини планини - Родопите и Пирин, и е наистина вълшебно!
- Колко често успявате да избягате в това вълшебство?
- За съжаление не колкото бих искал. Не съм си ходил от Великден. Живи и здрави, този уикенд искам да мръднем натам.
- С телевизията очевидно сте намерили себе си, но преди това хрумвало ли ви е да смените държавата?
- Честно казано, не ми е хрумвало. Дискутирал съм обстановката, в която живеем, но никога не ми е било идея да емигрирам. Аз не мога да се разделя с природата, с приятелите и със средата си. Не съм такъв човек. Ще боледувам много и знам, че няма да оцелея.
- Кой е любимият ви гаф на екрана?
- Те са толкова много, че да отсея любим, е невъзможно. На мен цялото ми телевизионно присъствие е един гаф на фона на възприетите норми и стандарти, така че най-големият гаф е присъствието ми в ефир. Всеки ден се забавлявам и го препоръчвам на всеки. С каквото и да се захванете, го правете с кеф! Без любов, без забавление, когато правиш нещо - не става! Аз съм живият пример!
- Каква прогноза за времето ще пожелаете на хората, които четат интервюто с вас?
- То е по-скоро пожелание - да не приемат нещата много на сериозно, въпреки че е почти невъзможно в тази наша любима държава. Може да е клише, но - усмихвайте се на живота и той ще ви върне усмивката!
Аз обичам да се разхождам по улицата и всеки, който ме разпознава, ми се усмихва. Да накарам човек да се усмихва в това намръщено време, изцяло усмихва деня ми. На мен това ми стига!

Лексикон

- Любима музика?
- Рок - „Айрън мейдън“ и „Металика“
- Дъщеря ви Ема на вас ли е кръстена?
- Е, не съм някой себичен егоцентрик, който си кръщава детето на себе си. Това е изцяло решение на Краси - приятелката ми. На мен това име лично много ми харесва, а и тя е родена на 18 юли, което пък после разбрахме, че е и „Свети Емилиан“, така че нещата просто си съвпаднаха невероятно добре.
- Приятелката ви не ви ли ревнува?- Ами всъщност се надявам да ме ревнува, защото това означава, че ме обича. Дано е така. Аз повод не й давам, но ми се иска да ме ревнува.
- Понякога натежава ли ви всенародната любов,?
- Не, защо да ми тежи. Щастлив съм и спокоен, че всички ме срещат с усмивка. Спират ме непрекъснато по улицата, но дори и само да ти се усмихнат и да те поздравят с добро чувство, ти е достатъчно. В такива моменти си мисля, че май наистина съм успял да накарам хората да се усмихват - това, което непрекъснато се опитвам да правя в работата си.


Публикуване на коментар

Как да се държим в храмовете Анкор Ват, Камбоджа? Милена Хлебарова, експерт по протокол и етикет Анкор Ват е едн...