Да бъдеш Мис България - къде са победителките в конкурса днес?

Да бъдеш Мис България

Магдалена ГИГОВА

И при Мис България, както при всяка коронована особа, пътят към титлата се оказва по-лесен от този след нея. Макар девиците, събрани в замъка на ТВ7 в момента, далеч да не мислят така.

Иначе у нас още от първия конкурс през 1929 г. имаме традиция да се съмняваме, че на избраницата „не й е чист косъмът“. Коронясването на първата „Мис България“ е съпроводено със скандал. Изборът на Любка Йоцова Веселинова бил яростно оспорван от Радка Йосифова, щото победителката освен красива била и щерка на спонсора. Тя обаче затваря устата на клеветниците, като се класира втора на „Мис Европа“. Пък и журито навремето е било повече от авторитетно: оперната певица Констанца Кирова, скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов, Никола Маринов, журналистът Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев.

Какво се случва с красавиците, спечелили конкурса? Кои от тях са съумели да възседнат успеха? Отеква ли политическата и икономическата обстановка в надпреварата за хубост. Можеш ли да инкасираш второто място и да не постигнеш нищо с първото? Къде са сега „демократично избраните“ миски след 1990-а? Може ли „Мис България“ да се превърне в професия и винаги ли известността е златно ложе, пълно с дървеници?

С короната на социализма

Първата Мис България по време на социализма бе Бранимира Антонова. През 1967-а възроденият конкурс избира ученичката от хореографското училище. 15-годишната по онова време Бранимира вече е била Мис Слънчев бряг и Мис София. Година по-късно става и Мис Фестивал на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Титлите й отварят път към киното. Антонова се снима в повече от 20 филми и новели. Омъжва се три пъти. Първият й съпруг е Владимир Грашнов. Двамата имат дъщеря Мария, която е направила първата социалистическа Мис три пъти баба.

Последната Мис България на Народна република България е Соня Васи.

Сексбомбата от Варна на 14 г. избягва от вкъщи и напуска училището „Олимпийски надежди“, за да обикаля страната като момичето, което подскача около братя Аргирови (особено около единия). Сценичната закалка й помага да сложи короната на Мис България през 1989 г. Тя я запраща на световния конкурс в Лондон, където най-забележителното от представянето й е продължението на „музикалната традиция“ - Соня забива Пол Стенли от „Кис“. Като виждат как е облечена, от посолството на САЩ в София й отказват виза, преди да си е отворила устата. Русата амбиция обаче стига до Америка през Сингапур.

 

Първата Мис на новото време

Ако кажете „Виолета Гълъбова“, ще предизвикате само учудено вдигнати вежди. Никой не си спомня, че тя е Мис България1990, макар да е миловидна, интелигентна и леко пухкава, в сравнение с някои от възанорексичните следващи миски.

Виолета е завършила английска гимназия, работи като медицинска сестра в реанимацията, за да се издържа, докато учи за лекар. По-късно заминава за САЩ и гради кариера по специалността си, макар в свое интервю през 1997 г. да казва: „Трябва да останем тук и да направим нещо за България.“ Преди да замине, Гълъбова води медицинското предаване „Здравец“ по Канал 3. Мярва се и в политиката, като става лице на заминалата в небитието партия на Желю Желев Либералнодемократична алтернатива.

 

 Русо гладно не остава и при Лени Кравиц

Мис България 91 у нас е брюнетка, но в Америка веднага се преквалифицира в блондинка. Печеливша формула в комбинация със сините й очи. След тежък кастинг е избрана за статистка в екшъна с Робърт де Ниро „15 минути“. „Нямах късмет да се запозная с него, защото се снимах на погребението на героя му - смее се тя. - Въобще не надценявам появата си във филма. Камерата ме хваща за секунди, докато сядам в едно сепаре.“ Освен в режисираната от Джон Херцфелд продукция Славчева се мярка и в клипа към парчето на Лени Кравиц American Woman. Пропуска обаче вълнуващата възможност да се снима като труп в стилизирания трилър с Дженифър Лопес „Клетката“ - „Стигнах до финалния кръг, но не можах да остана за интервюто, защото щях да закъснея за работа и да ме изхвърлят“, разказва Любомира, която по онова време е салонен управител в Бевърли Хилс. След като реализира американската мечта, тя вече живее в София с дългогодишния си приятел и малкия им син и се опитва да лансира своя марка биокозметика.

 

Докато за Мис България 92 Елена Драганова не се знае почти нищо, освен че се включи с рецепта за баница в една от готварските книги на Звездев, то красавиците „реколти“ '93 и '94 са достатъчно популярни. Вера Русинова работи в офис и премълчава не само че е спечелила корона и „Тико“ на конкурса, ами и че е участвала в кастинги с Клаудия Шифър и се е снимала в реклами на „Фиат“ и „Никон“. Стела Огнянова е завършила психология, работила е като стюардеса и е известна като Мис България с най-голяма естествена гръдна обиколка. Нейната титла обаче е белязана от бомбата, която избухва на конкурса и убива роднина на Мис Пловдив. Така тогавашният организатор на конкурса - Васил Папазов, разбира, че дебеловрати момчета имат апетити към красивия му бизнес. По-късно той бе застрелян, а правата на конкурса все още се държат от вдовицата му Ирина Папазова (втора подгласничка на същия конкурс).

Шестата по хубост

Жени Калканджиева искрено мрази да я наричат „шестата по хубост в света“, макар досега да е единствената българка, класирана в шестицата на Мис Свят 95. Жени основава агенция „Визаж“ и започва да организира конкурси, включително „Мис България“, като и до днес взема правата под наем от вдовицата на Папазов. Моделският бизнес обаче става все по-ожесточен и Калканджиева го изпитва на гърба си. По-точно на корема, където я наръгват при неизяснено и до днес нападение пред офиса й. Крилата остава фразата на Жени „В България не може да има Мис Политика не защото депутатките са грозни, а понеже са много ангажирани“. Днес синеоката госпожа е щастливо омъжена за 12 г. по-млад мъж, има син и се изявява като телевизионна водеща по ТВ7, а „Визаж“ е сред малкото оцелели през годините модни агенции.

 

Име марка

Вяра Каменова (Мис България 96) и Симона Величкова (1997) не оставят трайни следи. Вяра има две деца и с мъжа си въртят заведение на Попа, а любопитното е, че бащата на Симона продава ладата си, за да я изпрати на „Мис Свят“. Величкова твърди, че в Истанбул се опитват да я превърнат в бяла робиня, макар да отива с договор за модел.

За разлика от тях Наталия Гуркова (1998) стана институция в модния бизнес. Тя е българката с най-много титли от международни конкурси, а освен красива се оказа умна и предприемчива. Тя никога не се обвърза с модна агенция, за да подбира сама ангажиментите си, и превърна името си в марка. Докато превземаше подиумите, Наталия започна да учи пиар, дипломира се като юрист и дори за кратко работи като такъв във футболната лига при Вальо Михов. Едно от любимите занимания на Гуркова - пътешествията по света, я среща със съпруга й, черногореца Джорджи Михалевич, в Южна Африка. Срещат се в дискотека, тя отлага полета си със седмица, за да остане завинаги. Дори когато се зажени, Наталия постъпи нетрадиционно - тя даде пресконференция, показа роклята си, огласи менюто, гостите и дори подаръците за тях - кристали, шлифовани като диаманти. Пряка връзка с бизнеса на мъжа й. Двамата имат дъщеричка на 4 г. - Джорджия. Преди месец Гуркова-Михалич роди второ дете – син.

От подиума в кантората

Името на Мис България 1999 никога не е замесвано в скандал. „Короната промени изцяло живота ми в модата през следващите 10 г. Държа я в стъклен шкаф и ми носи много положителни емоции“, каза Елена. Тя завърши право и след сериозна школовка в екипа на Тодор Батков вече има собствена кантора в съдружие с още две юристки. След дългогодишна връзка Ангелова се омъжи за приятеля си Николай, от когото има син Александър.

От трафика на хора до сладкишите

Мис България 99 Магдалина Вълчанова се държи като истинска мис - поддържа общественозначима кауза дълги години след коронясването й. Фондацията „Фейс ту фейс“ се бори срещу трафика на хора с възрожденски „хвърковати чети“, които обикалят училища и сиропиталище с просветителска цел. Неотдавна  красавицата роди второ момче на застрахователния бос Румен Георгиев.
Следовницата й Ивайла Бакалова захваща различни видове бизнес - от пиар и „внос“ на концерти на звезди до продажба на недвижими имоти. Със същото се занимава и Теди Бургазлиева - Мис България 2002. Макар да бе детронирана заради „услужливо“ изпратени в централата на „Мис Свят“ нейни естетски голи снимки, в съзнанието на хората тя е носителка на титлата. Елена Тихомирова (2003) разби представите за моделките, които задължително учат право, психология или пиар и... завърши с отличие информационни технологии. След като стана втора подгласничка на конкурса „Супермодел на света“ в Китай, момичето от Панагюрище загърби лустрото на хайлайфа. Тя потъна в обятията на финансиста Иво и май няма намерения да се измъква от там. Тихомирова основа парти агенцията „Пей сърце“. „Не само се забавлявам, докато работя, ами участвам в благотворителни инициативи и най-вече прилагам наученото в университета. Не се налага да наемам човек за оформянето на покани или брошури. Елена има и нетрадиционно за анорексичен манекен хоби. Тя приготвя сладкиши, като съчетава вкусове и измисля рецепти. „Не звучи много като за миска, но съм в кухнята почти всеки ден. Не само правя сладкиши, ами си ги хапвам с удоволствие. Приятелите ми също ги харесват и си ги поръчват за разни тържества“, твърди миската, която не е качила и грам въпреки калоричните си занимания.
Спортната журналистка Гергана Гунчева (Мис България 2004) се ожени за колегата си от Би Ти Ви Петър Бакърджиев. Къдрокоската нямаше проблеми с професионалното ориентиране, тъй като баща й е треньор по волейбол и тя е израснала в спортните зали.

Роси Иванова, коронясана през 2005 г., и досега се смята за една от най-красивите носителки на титлата „Мис България“. Въпреки това синеоката русенка не успя да направи шеметна кариера като модел извън границите на родината си. Тя е завършила Първа частна английска гимназия и право в Софийския университет.

Последвалата я Славена Вътова (2006) е възпитаничка на същата гимназия. Тя се прочу като единствената разумно използвала силикона. Съобразявайки се с фината си костна структура, тя си постави съвсем скромни имппланти.

Скандали истински, скандали менте

 

Спечелването на конкурса промени изцяло ежедневието ми и ме направи много по-дисциплинирана, по-зряла по-отговорна към себе си и към обществото, даде ми възможност за много нови запознанства с хора от различни среди, отвори ми вратата към модния свят, който, както вече споменах, продължава да ме вълнува и предизвиква“, признава хубавите страни на славата Юлия Юревич. Но неотдавна тя усети с пълна сила и негативите - гръцки вестник публикува статия за заловена с наркотици блондинка - бивша Мис България 2007. По същото време Юлия не само че бе брюнетка, ами си беше в родния Козлодуй. После се оказа, че гърците умозаключили, че момичето е мис, понеже било високо и красиво, но Юревич все още се опитва да изчисти името си - без вина виновна.

Единствената пауза в избор на най-красива българка е през 2008 година. Но тя веднага е „запълнена“. Интернет изобилства от статии за Мис България 2008 Ралица Тодорова, която бе замесена в търговия с плът. Грешката е, че въпросната дама е била Мисис България през същата година, но короната й била отнета за непристойно поведение много преди да цъфне в сайт за момичета на повикване.

Антония Петрова - Мис България 2009, още от избирането си се движи по тънката граница между „Осанна!“ и „Разпни я!“. Въпреки че спечели титлата си с най-голям брой зрителски есемеси, Милен Цветков в ефир я нарече Мис Крокодил. „Предполагам, че реакцията бе такава, защото аз съм различната Мис България“, каза без сянка от гняв Антония. - За първи път с короната се окичва млада жена с образование, а не момиченце. Веднага показах приятеля си, вместо да казвам, че сърцето ми е свободно, какъвто е лайтмотивът на всяка Мис България“, аргументира се навремето Петрова. Междувременно тя завърши второто си висше образование - право, след международните икономически отношения. Омъжи се за споменатия руски бизнесмен Александър Бередин, изкара чинно стажа си в нотариата, прокуратурата и в съда и успя да стане Мисис Русия 2012.

В последното изречение се съдържат два от най-лютите скандали, свързани с името на Антония. Жълтите медии искрено се наслаждаваха на нейното „отвличане“ от столичен ресторант от бъдещия й съпруг, който я натикал в багажника на колата си, увита в одеяло. „Това с одеялото ми е любимо. Или другата версия, че ме оставил посред нощ сама на магистралата. Истина е, че тази случка послужи за катализатор на нашия брак. Тогава наистина се бяхме скарали сериозно и аз му бях казала, че го напускам. Седмица живях при нашите. Една вечер излязох с приятели на заведение. Александър дойде. Беше малко неадекватен, защото бе решил, че наистина ще го изоставя. Помоли ме да се кача в колата, за да поговорим. През това време нашите започнали да ми звънят, защото не съм се прибрала. Звънели и на него, но тъй като пътувахме, нямаше покритие. И те звъннали на полицията. После хората, които бяха с мен в заведението, разказали на журналисти случката, те я доукрасили... Приличам ли на жена, която ще се омъжи за някого, който няколко месеца преди това я е отвлякъл и оставил на магистралата посред нощ?“, коментира Мис България, която днес е управител на частна фирма за юридически и финансови консултации.

„С Мисис Русия натрих натрих носовете на зложелателите си в България, направо ги нокаутирах“, не скри злорадството си Антония. На нея й предстои явяване на Мисис Свят, а междувременно тя снима реклами и фотосесии в Русия и непрекъснато пуска снимки във Фейсбук от екзотичните кътчета, които посещава с Алекс.

Ромина Андонова (Мис България 2010) вече е г-жа Тасевска. Тя не само се омъжи за македонския футболист Дарко, ами му роди дъщеричка, която кръсти на него - Дария. Освен на майка и на модел, Ромина има още доста разнопосочни таланти. Владее перфектно немски и английски език, завършила е графичен дизайн във фотографската гимназия, следвала е биология, занимавала се е професионално с модерен балет, тренирала е карате и волейбол и като дете е пяла на една сцена Георги Христов, Росица Кирилова, Нели Рангелова и Орлин Горанов като част от група „Бон-бон“.

Още с коронясването на Ваня Пенева като Мис България-201 започна мърморенето, че продуцентката Вили Сечкова си е избрала двойничка. Казанлъкчанката, избрана през 2007-а и за Царица Роза, обаче не се трогна, ами започна да работи по благотворителни каузи като истиска Мис. Тя завърши българска филология, макар да не спира да повтаря, че цени руската литература на XIX век и любимата й книга да е „Ана Каренина“. В момента строява претендентките за титлата „Мис България“ в риалитито, което върви по ТВ7.

Скандалът не подмина и последната (засега) Мис България. Първоначално за победителка бе обявена Ина Манчева. Врачанката дори получи короната, но тя бе нейна само няколко дни. Гласът на публиката бе анулиран и с един глас повече носителка на титлата се оказа Габриела Василева. Официалната версия: някой хакнал сървърите, имало гласове от Бангладеш и Пакистан. Разстроената Ина „сдаде“ короната, но отказа да приеме да бъде първа подгласничка. През 2012 г. Мис УНСС Габриела е най-коронованата госпожица у нас. Тя е от Бяла Слатина, но учи в Икономическия, има си гадже, обожава майка си, обича животните, танците, фитнеса, спортното катерене и моторите.

Енчо Керязов два пъти отказва на Шварценегер

Енчо Керязов два пъти отказва на Шварценегер

Магдалена ГИГОВА

Носителят на „Сребърен клоун“ получи наградата си от принцеса Стефани

Най-добрият ни цирков акробат Енчо Керязов две поредни години отклонява поканата на Шварценегер да бъде почетен гост на „Арнолд фестивал“ - едно от най-големите спортни състезания в САЩ. Не че първият българин носител от 1986 г. насам на „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло не иска да присъства. Просто тази пролет не можеше да пропусне представленията си в най-престижния цирк на Европейския съюз - „Ронкали“, а догодина е звездата в програмата на швейцарския „Кний“ - един от най-прочутите в Европа. Щастливо закъснение на сезона през 2012 г. позволи на ямболеца да подлуди публиката в „Мемориал аудиториум“ в столицата на Охайо – Кълъмбъс, с прочутата си стойка на една ръка на 20 м от земята. „Арнолд фестивал“ се провежда там, защото през 1969 г. Шварценегер на същото място печели първата си шампионска титла - „Мистър Вселена“. Холивудската звезда тогава каза, че за всичките години, през които се провежда организирания от него фестивал,

 

не е виждал цялата зала да става на крака

 

И оттогава неизменно кани събитието. След изпълнението на номера си Енчо подари на Шварценегер копие на златната маска на тракийския владетел Терес, придружена от сертификат от Националния исторически музей с думите „На една легенда може да бъде поднесена само легенда“. Акробатът предаде поканата на Христо Мутафчиев Арнолд да стане член на нашия съюз на артистите и от кмета на родния си Ямбол да гостува там.

„Да видя отново Шварценегер, ще е голямо приключение, но няма как да отида, понеже представленията ми в цирк „Кний“ започват на 10 март“, каза пред „Преса“ по телефона от Германия Енчо. - Началото на сезона в големите циркове е много важно, аз съм един от основните номера. Голямо преживяване бе за мен да бъда толкова близо до Арнолд, всичко ми беше интересно, да го питам, да общувам с него. Там бяха и осемте най-добри професионалисти в бодибилдинга. Синовете ми също бяха в екстаз от Шварценегер, тръпка си беше, цяла нощ не спах от възбуда. Да се надяваме, че когато отида да играя в Америка през 2015 г., ще откликна на поканата му, защото се отсъствам само ден-два.“ В САЩ синовете на Енчо Радостин и Ангел ще направят своя

 

дебют на манежа като „Керязов брадърс“

 

- акробатика със силови елементи, темпови комбинации и хореография в стил хип-хоп и брейк. „В момента децата са в Ямбол да видят баба и дядо и хореографката на националния отбор по акробатика, която неотдавна се върна от Англия, да им постави номера“, поясни Енчо.

Тази година той взе награда от още един световен фестивал - „Сребърна мечка“ от Ижевск, република Удмуртия. „В него участват само носители на награди от други фестивали, влагат страшно много пари и нивото е невероятно високо. Патрон е президентът на републиката. „Тръпка ми са състезанията, искам да изпитам себе си. В Сибир преди първия кръг едно момче от поддръжката се заплете в захранващия кабел и в масата ,на която се въртя нямаше ток.

Бях бесен!

Колкото и да си се готвил, зависиш от техниката, а бяхме 100% подготвени. Съпругата ми Димитринка е моят треньор, знае всяко мое движение, имали сме хиляди представления. На втория кръг имах единствен шанс да покажа какво мога, заложих си главата, заложих си „Сребърния клоун“ и... спечелих!“, доволен е, че се е доказал най-добрият ни акробат.
Неговата награда от световния фестивал в Монте Карло е изключително постижение, защото през 2007 г. „Златният клоун“ е присъден не за конкретен номер, а за цялостно творчество на фамилията със 150-годишна история - Казартели. Наградата му я връчва лично принцесата на Монако - Стефани.
Интересното е, че Енчо Керязов не е потомък на циркова династия. Родителите му са учители. Майка му го записва на акробатика, когато е на 6 годинки. На 14 вече е майстор на спорта, а година по-късно е в националния отбор. Насочва се към манежа, защото от дете е луд по цирка. „Когато си бях в Ямбол, дойде да ме поздрави учителката ми от първи клас и ми донесе едно листче, на което съм написал: „Искам да стана акробат.“ Тогава всички в класа написахме кой какъв иска да стане, сложихме листчетата в едно шише и го заровихме до едно борче“, припомни си Енчо.
Първата платформа за самостоятелния му номер е с мотори от месомелачка и пералня. С него той подписва договор в Англия. Там среща съпругата си Димитринка, която е израснала на 20 км от Ямбол - в Сливен. „Тя играеше въздушна гимнастика в същия цирк, много си допаднахме като характери и след две години се оженихме. Като роди двете ни деца, тя мина зад кулисите и се посвети изцяло на моята кариера. Дими е треньор, масажист, гримьор и мой асистент. Затова винаги казвам, че

успехите ми не са само мои, а и нейни

Дима много внимателно следи изпълнението ми като бивша циркова артистка и после двамата го обсъждаме най-подробно. Тя казва колко пъти да го повторя, кое се е получило и кое не е добре поставено. Може да съм скапан от умора, може нещо да ме боли, може да не ми се играе, но ако тя каже 20, значи 20 пъти трябва да повторя номера, докато всичко стане перфектно. Освен това жена ми готви по специална диета, която е кошмарът на живота ми от години: пилешки гърди, телешко печено, ориз с домати, без сол и мазнина - това до втръсване всеки ден. Умирам за мекички, но не може“, смее се Керязов, познат и като жури в „България търси талант“.

Енчо е първият българин, удостоен за индивидуално изпълнение със „Сребърен клоун“. Преди него с равностойността на „Оскар“ в цирковия свят са печелили няколко наши трупи, сред които Балкански Игнатови, Ковачеви, Кехайови. Единствено трупа Първанови имат „Златен клоун“.
 

Прибалтика – братска и близка по хал

Прибалтика – братска и близка по хал

Магдалена ГИГОВА

Вилнюс-Талин-Рига-София
Специални благодарности към д-р Милен Врабевски

След блиц посещение в обновените столици на прибалтийските страни човек стига до извода, че държавите са прекрасни за посещение и наслаждение, но трудни за живеене. Вероятно до подобни констатации стигат и гражданите на Литва, Латвия и Естония, ако минат през нашата страна. При средна заплата около 450 евро в Литва, 670 в Естония, към 700 евро в Латвия почти половината от възнаграждението отива за отопление, осветление и прочие комунални сметки, защото нямат енергийни източници и са изцяло зависими от Русия. Звучи познато, нали?

Усещат се и две бодливи разлики. Първата: ние си нямаме очарователни барокови квартали, осезаеми останки от средновековни градове насред столицата и улички в югендщил, арт деко и сецесион. Втората: по-голямата част от българите все още си обитават държавата. Същото не може обаче да се каже за литовците. По неофициални данни в началото на тяхната демокрация населението на Литва е било 5 млн. души. Днес правителството твърди, че са останали 3 млн., а местните се самоброят до 2,5 млн. И то без да ги е покосил нито тайфун, нито епидемия. Лелеещите професионална реализация и по-добро заплащане литовци са подобрили етническото разнообразие главно в Ирландия, Норвегия, Швеция и Холандия. А после английското правителство ще тръби, че няколко хиляди българи се готвят да вземат хляба на цялата британска общност.

Иначе центърът на Вилнюс е зелен, провинциално аристократичен, приятно лежерен и добре поддържан. Градът има 65 църкви и се гордее с всяка от тях. След като е поел умерена доза история и култура между старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните жилищни сгради с потънали в зеленина и цветя вътрешни дворчета, си струва да поседне в „Медининкай“ - ресторант в сграда от XVI век с фрески по стените от онова време. Нищо чудно! За първи път хрониките споменават Вилнюс през 1323 г. Старият град със своята плетеница от ветрилообразно разположени улички е един от най-големите в Европа и през 1994 г. e включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Пътищата в Литва и цялата инфраструктура са добри още от съветско време и това се дължи на... местните салами. Ловките социалистически велможи атакували Центъра в Москва не с пари за рушвети, а с цели куфари с отлични салами - много по-ценни от банкноти в годините на съветския недоимък. Така всяко прошение за магистрала, водопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета.

В древността край река Нярис е имало два замъка. Единият от тях все още съществува и.... е възстановен по заповед на Сталин. След като се погрижил да изпрати наследниците на старата литовска аристокрация и най-светлите умове на нацията в Сибир, хитрият съветски сатрап отпуснал пари за възстановяването на Тракай – замъка крепост, подклаждащ литовския национализъм. Ненапразно името Витаутас там е по-популярно от Иван в България. По времето на този владетел Литва се е проснала от Балтийско до Черно море, Москва е в опасна за нея близост, а Киев и Минск са в границите на кралството на Витаутас. Днес Тракай е любима атракция за туристите. Разбира се, от старинните каменни стени не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските „взимали назаем материал“ от полуразрушената крепост за къщите си. Тракай е построен на остров в 42 свързани езера и дълги векове бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода и храна във вид на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и... 600 войници, разположени на бойници през 2 метра са били достатъчни да опазят замъка. Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал невинаги успявал да сече пари с пълно покритие. И войниците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня.

В Стария град на естонската столица Талин също са запленени от историята. На площад „Виру“ със сигурност ще попаднете на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки... Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек. Бизнесът си е бизнес! А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо. А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км. Въпреки лъснатата идилия на Стария град сред типичните за Талин дървени къщи се срещат и грохнали съборетини. За тях е виновна реституцията - докато наследниците се съдят, не искат да инвестират в ремонт. Какво остава пък за наемателите. Но никой няма право да разруши дори най-окаяната колиба, защото е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Във всеки район дори има специални клубове, създадени с европейски пари, в които разясняват на собствениците как да поддържат „съкровищата си“. За щастие дворецът „Кадриорг“ е държавна собственост и в него се намира един от клоновете на естонския музей на изкуствата с шедьоври на чужди майстори.

Името на приказната барокова сграда означава „долината на Катя“ по името на Екатерина - любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (под прикритие) в европейските корабостроителници. Тъкмо няколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. Ротермани квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично. Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. „Ротермани“ е и един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1,4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава.

Естонците се оказват и най-начетените хора в Прибалтика. Поне що се отнася до националната библиотека. В чудовищното здание от местен варовик е предвидено хранилище за 5 млн. книги, в което засега има „само“ 3,5 млн. Книжното царство може да настани едновременно 1000 читатели. При население от малко над милион излиза, че всеки естонец притежава поне по 3 книги.

Да попадне в латвийската столица Рига по време на националния фолклорен фестивал, е проклятие и благослов за туриста. От една страна, има да се диви на непрестанните редици от „самодейни колективи“, които се нижат по Площада на свободата с часове, от друга - ще му е адски трудно да цепи като ледоразбивач срещу потоците от хора в национални носии, за да разглежда удивително красивия градски център. На всеки 30 сек диктор бодро съобщава имената на минаващите групи. При положение че парадът на участниците се точи от 9,30 до 16 часа, очевидно актьорите трябва да се сменят, иначе биха изгубили октавите на бодростта си. По цялото трасе публиката аплодира, окуражава, радва се на любимците си. А те са от цялата страна! Моми с венци от цветя или житни класове, момци с ореоли от дъбови клонки, майки, които бутат колички във фолклорни облекла, дечица, нагиздени като родителите си, дори... група японци, въвлечени в марша с латвийски шапки и панделки. Неизменно следва вътрешният въпрос как бихме се справили ние с подобна несъразмерна организация. Едва ли толкова перфектно: на всеки ъгъл стоят пирамиди с бутилки минерална вода с предвидливо поставени кошчета за използваните шишета, през 30 м момичета с радиостанции направляват групите, подсещат ги да се усмихнат, да вдигнат високо знамената и имената на регионите си, безкрайна редица от химически тоалетни е строена за всякаква нужда. Между тях-– чешмички.

Но организацията на гигантското етносборище е само детайл на фона на „неравноделния“ калдъръм - камъните са различни, защото в Средновековието всеки търговец, който влизал в Рига, е трябвало да донесе по два като „билет“ за вход, защото наоколо има много гори, но скалите са кът. За жалост живописната къща на братството „Черните глави“ в момента е резиденция на президента на Рига, защото дворецът му на брега на река Даугава тъкмо бил ремонтиран и пострадал от пожар. Е, остават толкова много църкви, кули и крепостни стени за компенсация. Както и кадаифът от улички с къщи в стил арт нуво - най-хубавите в Европа, ако се вярва на специалистите. Насред целия исторически пейзаж прозвънва модернистична инсталация от закачени на връвчици парченца стъкло. Легенда или не, латвийската столица се смята за родно място на коледната елха. Първото украсено дръвче се свързва с Мартин Лутер. Той бил запленен от начина, по който лунната светлина проблясвала между елхите, докато се разхождал в горите край Рига. Той отсякъл елха, занесъл я вкъщи и я украсил със свещи. Това е само предание, но все пак са открити документи от средновековието, в които се описва как един занаятчия поставил украсена елха за Коледа на градския площад и оттогава започнала традициата за кичене на дръвчета. Едно е сигурно - прочутата коледна песен на композитора Рихард Вагнер Oh, Tannenbaum е написана през 1838 г., докато е живял в Рига.

Сега обаче на латвийските столичани не им е до песни. На пръв поглед това националната ти валута да е по-силна от еврото, говори за добър жизнен стандарт, но при повторно вглеждане се разбира, че при 1 евро=0,70 лата с 10 лата можеш да си купиш това, което в България взимаш за 10 лева. А сметките за ток и парно са безжалостни. Затова доста от балконите са остъклени, край църквите и в подлезите има просяци, а някои от красивите сгради в арт нуво креят олющени.

Дааа, много здравословно е за самооценката на българина от време на време да посещава държави, които уж са братя по оръжие, пък ги смятаме за по-уредени от нашата.

 

Александър Балкански: Паднах от 27 метра и оцелях

Александър Балкански: Паднах от 27 метра и оцелях

 

Помолих папа Йоан Павел Втори да помилва Сергей Антонов и милицията ме арестува

Магдалена ГИГОВА

Здравей, Сашо, как върви международният фестивал на детското цирково изкуство?

• О, той приключи с голям успех, но същото не може да се каже за цирка. Ние сме в Бургас, публиката обаче не идва - защото хората са стреснати и уплашени от политическите протести или понеже участват в тях. А донякъде и от несигурността за бъдещия ден. Когато се тревожиш за хляба си, стискаш парите си и пестиш от удоволствия. Работим благодарение на руските туристи. Местим голямото шапито в Несебър. А в малкото шапито на цирк „Балкански“ във Варна проведохме втория европейски международен детско-юношески фестивал. 280 деца от 20 държави!
• За всеки жанр има по три награди и класираните на първо място ще получат покана за гастрол в Санкт Петербург.
• Децата, които се явяват на фестивала, сигурно са от циркови фамилии?
• Нито едно не е. Те са курсове, в които ги занимават като аматьори, но уменията им са като на професионални артисти. Договорът за фестивала е преподписан и догодина пак ще е у нас. Руската циркова академия и цирк „Балкански“ са организатори. За Коледа ще покажем галаспектакъла на лауреатите в малката зала на НДК. Председател на журито е проф. Макаров, учител на Маги Халваджиян и директор на цирковото училище, когато той го е завършил в Москва. Председателят на цирковата академия ни предложи шестмесечен договор в Санкт Петербург, гарантира ни голям успех. При руснаците циркът е култ. При нас е жалка работа.
• Неотдавна имаше инцидент в твоя цирк, докато латиноамериканската трупа „Пинило райдърс“ тренираше за рекорд на Гинес в Глобуса на смъртта, веригата на един мотоциклет се скъса и артистите паднаха един върху друг?
• Да, това е най-големият състав в света за този номер. В метален глобус с диаметър 5 метра се разминават на мотоциклети 8 души едновременно. Четирима са колумбийци, двама аржентинци и двама парагвайци. Досега излизаха на арената само седем, но лечението на осмия приключи и ще се включи и той. Осем мотоциклетисти в Глобуса на смъртта! Писали сме до „Гинес“, отговориха ни, чакаме емисарите им.
• Синът ти Ники и снаха ти Велизара са звездите на цирка, с какви номера участват?
• Спектакълът започва с български вариант на „Летящия мотоциклет“. Както Ник Валенда мина по въже над Гранд каньон, така Николай и Велизара без осигурително въже карат мотоциклет по опъната тел. Във втората част пък играят Колелото на смъртта - запазена марка на цирк „Балкански“. Колелото се върти със 70 км/ч и прави пълна обиколка за около 3 сек. Велизара е единствената жена в света, която участва в този мъжки номер, и го правеше, докато беше бременна в седмия месец. Сега твърди, че като бебе синът й Тициано реагирал на музиката от номера, защото я е слушал в корема на майка си.
• А другите номера?
• Любопитни са китайските артисти, които си... сменят лицата - от бяло става синьо, червено, зелено. На 13-14 метра високо под купола руската акробатка Мис Жанет прави изключителни въртежи на трапец. Забавна за малките е дресурата на кучета от Унгария. Втората част започва с дресура на змии и крокодили, която преповтаря сцени от „Индиана Джоунс и изчезналият кивот“. Германецът Антон Кочка - Каракала джуниър, изважда на манежа около 150 змии, 3-4 малки крокодилчета, няколко големи крокодила, два питона - един аблинос и един тигров по 5 метра, и боа 8 метра дълга, две кафяви тарантули колкото чинии. Плюс черна и зелена мамба и коралова змия - най-отровните в света. В един момент слага жена си в стъклен ковчег и изсипва всичките змии върху нея, а тарантулите си ги слагат на лицето и ги лазят. Много страшно! Преди години баща му правеше дресура на крокодили в цирка, но синът му не им връзва устите на крокодилите. Като ходят по манежа и разтворят паст - бая страховита работа. Невероятна е пантомимата на отвесно въже с куче от Полша. За първи път в България показваме „Трансформация“. Това си е руски специалитет - за един миг си сменя роклята, костюма... Този номер има голям успех, защото хората се чудят как става. Шестгодишният ми внук Тициано, който е осмо поколение цирков артист, вече участва в програмата с езда на пони. Той е истинска звездичка, след представлението децата му искат автографи.
• В България най-голямата циркова династия е 3-4 поколения, как така твоята е осем?
• По майчина линия имаме семейна традиция с 200-годишна история. Майка ми е италианка - Лола Валдемар Орландо Малеволти. На 98 години е, да е жива и здрава. Брат й ни напусна м.г. на 105! Майка ми е първата жена акробат в света, която успява да направи салто в седнало положение в кош. Потомък съм на Джозеф Джонтини, основател на първия акробатичен цирк във Флоренция. През 1820 г. семейството му се преселва в Русия. Там основават цирк „Джонтини“. Няколко години по-късно разширяват дейността си и създават стационарни циркове в Самара и Москва през 1879 година. Идва обаче революцията и през 1917 година цирковете им са конфискувани и те тръгват да бягат към Италия. Пътят им с кораб минава през България и решават да се заселят у нас. През 1920 година чичо ми създава третия цирк на фамилията - „Рекс“, който по-късно се преименува на „Левски“. През 1948 година циркът е национализиран. На манежа съм от шестгодишен. Тогава се подписах срещу първата си заплата. Т.е. имам 65 години трудов стаж в цирка! Двама от внуците ми, децата на големия ми син Александър, живеят в Америка с майка си Патрисия, която има дресура на 14 бели тигъра и ферма за слонове.
• 
• Ти си единственият цирков артист, оцелял след падане от 27 метра.
• Случи се в софийския цирк на фаталната дата 7.07.77 г. Изпълнявах коронния си номер - баланс върху трапец на глава, на 12 метра от земята. Залюлях се твърде силно - от единия до другия край на шапитото, амплитудата на трапеца достигна до височина 27 метра. Точно в този момент изгубих равновесие и политнах надолу. Публиката дотолкова беше свикнала да ме вижда горе, че сметна падането ми за поредния маймунджилък. И почна да аплодира. Летял съм не повече от 2-3 секунди, но целият ми живот мина през главата ми като на филмова лента. За мой късмет паднах върху една паянтова дъсчена ложа и така омекотих удара със земята. Изпаднах в кома и се свестих чак след три часа в „Пирогов“. После научих, че докато съм бил в безсъзнание, съм претърпял още една катастрофа. Човек от публиката тръгнал да ме кара към болницата със собствената си кола. Но се натресъл в крайпътно дърво. Лекарите установиха, че съм строшил 8 ребра и два гръбначни прешлена. Отделно цялото ми лице беше обезобразено и се наложи да ми правят пластична операция. Още на третия ден се разписах и излязох от болницата. И както бях опасан в хирургически конци и шини, отидох в цирка. Исках да проверя какво е психологическото ми състояние след инцидента. Метнах се на трапеца. Успокоих се, като установих, че сакатлъкът не ме е уплашил.
• Пред кои известни личности си играл?
• Пред шведската, холандската и английската кралица. За цялото представление в Лондон през 1983 г., Елизабет Втора изръкопляска само два пъти - на изпълнението на Лучано Павароти и на нашия номер. Играл съм още пред президента на Египет Ануар Садад, Пол Макартни и президента Ричард Никсън, с когото даже се ръкувах. Но най-много се гордея с трите си участия във Ватикана, където лично ме е аплодирал Йоан Павел Втори. Защото премиери и президенти - с лопата да ги ринеш, но папата е един. Няма да забравя срещата ни с него през 1986 г. Защото в деня, в който играхме - 6 януари 1986 г., започна процесът срещу Сергей Антонов. Посланикът ни в Рим Райко Николов, като научи за предстоящата ни среща с Йоан Павел, ми заръча: Намери начин да стигнеш до папата. Кажи му, че си от България, и го помоли да помилва Сергей Антонов. Представлението мина с огромен успех. Като свършихме, папата стана от ложата си и слезе при нас. Пратих едно 10-годишно момиченце от трупата да му поднесе обща снимка на артистите и да му каже посланието. Папата прие подаръка и я помилва по главичката, което ми се стори, че е добър знак. Не казвам, че с тоя жест сме спасили Антонов, но определено допринесохме за подобряване имиджа на България.

- Но си имал неприятности след това?
- След завръщането ми от Ватикана бяха най-трудните 12 месеца в живота ми. Хвърлиха ме в следствието на Софийския затвор. Обвиниха ме, че за участието си при папата съм взел пари от Ватикана и така съм ощетил държавата с над 200 хиляди долара. 12 месеца ме размотаваха по следствия и разпити. Отнеха ми задграничния паспорт, поискаха 10 хил. лева гаранция. Но не се дадох. Алармирах културното министерство, Комитета за държавен и партиен контрол и още сто институции… И в крайна сметка ме оправдаха. Даже ми се извиниха с писмо. После заминах с трупата за Франция. Всички бяха убедени, че няма да се върна. Но малко преди 10 ноември си дойдох. Защото аз системата мразех, но страната си обичах.

• На националната конференция на Съюза на артистите в България те избраха в управителния съвет на долната камара...
• Председател съм и на гилдията на цирковото изкуство. Чакам това правителство да падне безславно. Като дойде новото, започваме да воюваме. Ще поднеса на новия премиер декрета на Путин за развитието на цирковото изкуство в Русия. 20 страници е подписал Путин и е казал, ако има проблеми, лично да го уведомят, защото иска руският цирк да достигне предишното си ниво. От години руснаците и китайците са абонирани за цирковите оскари - наградите „Златен клоун“ от фестивала в Монте Карло.
• Казах му на Христо Мутафчиев, че управителният съвет трябва да влезе при следващия министър-председател. Човекът с основното образование Тодор Живков, дето бил прост очвар, през 1964 г. задължи с указ всички окръжни градове да имат циркови площадки, т.нар. площадки за народни увеселения. Този указ не е отменен и ще искам правителството да го предложи на президента за преподписване. Нямате представа какви трудности имаме. А циркът е част от културата на България!
• През 1988 г. трупа „Балкански“ получи „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло. Мислиш ли, че български артисти пак ще постигнат такъв успех, или златния клоун на трупа „Първанови“...
• Да, взехме „Сребърен клоун“ с „Еквилибристика върху перш“, номер, който никой досега не е повторил. Държах на челото си 7-метрова тръба, на чийто връх се бе покачила съпругата ми Мими. Друга гимнастичка се изстрелва от трамплин и с тройно салто каца върху раменете на жена ми, на върха на перша. Този “Сребърен клоун“ за нас е много ценен, защото той е на принц Рение. Когато той си е отишъл, неговото желание е било статуетката в този вид повече да не се дава. Другият трикс, за който ни връчиха сребърното отличие на световния шампионат в Лондон, е „Трапец на глава“. Стоя на глава върху трапец на 12 метра от земята. Той се върти и люлее във всички посоки, а аз балансирам на челна стойка без предпазни въжета. За жалост, в днешно време наградите все повече се отдалечават от българските циркови артисти. Единственото, което може да ги гарантира, е този детски фестивал. Руснаците предлагат да инвестират в цирково училище в София, филиал на московското.
• Златният клоун се е отдалечил толкова много, че стана недостъпен за България. Унгарците си имат цирково студио и училище, в Румъния в стационарния цирк има учебен център, затова въздушният им балет м.г. взе „Сребърен клоун“. Руснаците и китайците всяка година си делят наградите, защото милеят за това изкуство и има заинтересованост от страна на държавата. А у нас циркаджия е обидна дума.

Йорданка Благоева гледа 77 билки

Йорданка Благоева гледа 77 билки

В двора на шампионката по висок скок има гинко билоба и киви, витошко лале и облепиха

Магдалена ГИГОВА

Снимки Деси Веселинова

На 40 км от София Ботаническата градина към БАН има сериозен конкурент. В обикновения двор на една необикновена жена - първата българка, подобрила световен рекорд в атлетиката, Йорданка Благоева. В градината на къщата си над Пасарел тя е събрала растения от цял свят, които гледа с любов и умения, придобити от... списания. „Макар да съм родена на село - Горно Церовене, Монтанско, нищо не разбирах от градинарство, докато не се преместихме да живеем за постоянно на вилата след 2000 г. Тогава се запалих, абонирах се за списания, питах приятели и по метода на пробите и грешките...“, усмихна се пред „Преса“ Йорданка Благоева и разведе репортерката сред зеленото си царство. В него стопанката и спътникът й в живота Вальо са робите, които поливат, плевят и разсаждат. Истинският цар е Конан - шарпланинска овчарка с внушителен гръмлив бас и още по-внушително тегло от 106 кг. Благодарение на него неканените гости заобикалят отдалеч, а и поканените не могат да влязат без протекция.

„77 билки имам в градината. Когато ми потрябва подправка за гозбата, просто отивам и си я откъсвам - имам всичко от розмарин и дафинов лист до мента, джоджен и рукола. Синът ми ми донесе от родопите мурсалски чай. Прилъгали го бабите, че е витаминна бомба и планинска виагра. Казвам му: „От години го гледам в задния двор и като ти сипя чай от него, се мръщиш“, смее се шефката на федерацията по аеробика, която всеки ден изминава точно 41 км от растителния си рай до зала „Универсиада“.

По алпинеума бодро клокочи поточе, което завършва в езерце с лилии. Там се е заселил жабок, с който гостите под навеса вечер трябва да се надвикват. Басейнът през лятото поддържа ласкава температура от 30 градуса благодарение на соларните батерии на покрива, а специални таймери пускат напояването в определен час дори когато стопаните ги няма. И за да е пълна приликата с ботаническа градина, пластмасови табелки указват имената на растенията на български и на латински. Понеже Данчето има навика да си чопва я семенце, я клонка, при пътуванията си в чужбина, понякога се оказва, че си е купила цвете, което се въди във всеки селски двор, ама си има „купешко“ име. Друг път пък търси помощ по интернет за наименованието на китка, дето си я е присадила от странство. „На това цвете (сочи растение със странно голяма пъпка, прилична повече на ятаган) докато му науча името, постнах го в нета и питах някой знае ли го. То пък се оказа месоядно - дракулус вулгарис. Чудехме се откъде мирише на мърша, решихме, че Конан си е заровил някой кокал, и се съдрахме да го търсим, а то било от цветето - така привличало насекоми“, смее се Данчето. Тя току-що се е върнала от Лозана, където Стефка Костадинова я изпратила на съвещание на Асоциацията на националните олимпийски комитети, но от Швейцария се върнала с празни ръце: „Нямаше време да ходя по разсадници, а нищо от това, което видях, не ме впечатли толкова, че да си открадна стръкче.“

Страстта на Благоева към градинарството е отскоро, но на мястото е започнала да сади дървета и храсти още през 1987 г. „Само двата бора са заварени, кралската липа, елата, брезата, секвоята - всичко ние сме садили. Вальо се шегува, че след 400 години в секвоята ще направим бар, и вас ще поканим. И няма да забравя, защото имам и гинкобилоба - всяка сутрин хапвам по едно листенце за памет. Една приятелка агроном казва: „Спокойно можеш да късаш билетчета за ботаническа градина в двора си.“ Съгласна съм, ама и вътре трябва да направя музей - да си изложа всички медали и купи.“

Защитеното и изключително рядко витошко лале е подарък на домакинята от нейната покойна приятелка Снежана Томова, бивша шефка на федерацията на алпинизма и туризма, и Данчето го гледа в нейна памет. „А това растение - сантолина, трябва да го патентоваме като подправка. Няколко години го мислехме за розмарин. И не само го раздавахме на приятели за подправка, ами нали розмаринът е цяр за сърце, някои го ползваха и като лекарство. Докато не разбрахме, че е сантолина, цвете. Ама как отваря месото... И хората, дето се лекуваха, казаха, че им помага. Стига да вярваш“, засмива се Благоева и тръгва из двора като екскурзовод. „Това е декоративен тютюн, който вечер мирише страхотно. Синьото е титнява, ето тук - лют пипер, а дървовидният божур много рано цъфти и цветовете му са много красиви и висящи като цикламени камбани. Ехинацея, лавандула, жасмин, физалис, солана, мъката на художника, мъжка момина сълза, белопероне, маслодайна роза... Всяко растение си има история. За алпийската роза ми трябваше една кофа с говежди фъшкии. Вальо не ще да я поръча на някой от неговата ловна дружинка, че щели да му се подиграват. Та бащата на една състезателка ми донесе. Слагаш фъшкията на оградата на слънце, бодваш едно коренче. От топлото торта се запечатва, ама отвътре остава свежа и си расте, и си пие. Една от първите аронии, които през 1987 г. внесоха професорите в Бързия, ми дадоха фиданка, имам толкова много, че раздавам на приятели. А това е кунква - едни малки плодчета, като лимончета. Като застудее, я прибираме. Специално заради растенията построихме зимна градина.

Това пък е копринена мимоза с големи розови цветове - като я пипнеш, се прибира“, нарежда Данчето. В подкрепа на заниманието й в подстъпите на къщата стърчи пътепоказател с табелки в различни посоки - наш дом, мъжки кът, дзен кът, хамак, Конан гьол.... До градинските джуджета се кипри огромна раковина, пълна с пълзящи цветя. „А това ми е от 1965 г. от Куба. Един ден ни беше състезанието в Хавана, а после ни закараха за цял месец на Варадеро. На плажа бяхме атлети от цял свят. Един мъж плетеше шапки от бамбук и някакви птиченца. Аз, понеже имам зрителна памет, му казах, че мога да му оплета пиленце, без да ме учи, само от гледане. Той се обзаложи, че ако успея, ще ми даде един рапан и една шапка. Събраха се всички да гледат. Когато свърших, той понечи да си събере багажа и да изчезне, ама като му скочиха да си изпълни обещанието... Шапката се скъса, но раковината си стои.“

Градинарката показва шизандра - второто по ценност растение след жен-шена и кривва под арка от пълзящи рози по мостче към уникално ябълково дърво - всеки клон ражда различни по цвят и сорт ябълки. „Подарък ми е от Добродолския манастир, близо до Лом. Обителта е строена от турчин, защото детето му е прогледнало. Имам и киви. Тази година ми е цъфнало, но дали ще върже...“, пита се Благоева и повежда гостите зад къщата към зеленчуковата градина - истински биодомати, краставици, зелен фасул, ягоди, малини... Оставяме стопанката в личния й рай и изпроводени до портата от Конан, с неохота се гмурваме в смога и лепкавата жега на София.

Трите проклятия на българина

Трите проклятия на българина

Магдалена ГИГОВА

- Да живееш в интересно време!

- Да имаш неприятности с управляващите!
- Да постигнеш всичките си цели!
Трите древни китайски проклятия звучат болезнено актуално.

А какви биха били трите западноевропейски проклятия?

- Да си сменяш правителствата по-често от любовниците.
- Данъците ти да са над 60 процента.
- Да постигнеш всичките си цели.

Въпросът какви са трите български проклятия е отворен за интерпретации. Но ето ви подтик за размисъл:

- Да си сменяш по-често любовниците, отколкото правителствата.
- Колкото по-акуратно си плащаш сметките, толкова по-зле да живееш.
- Да имаш цели....

Как Джеймс Бонд разруши ЦУМ или що е то 3D мапинг

Дрескод: Трикольор

Дрескод: Трикольор

Магдалена ГИГОВА

За първи път в най-новата ни история българското знаме не само се вее.  То гордо стърчи извън протокола на парадите. С него се загръщат млади момичета. Дядовци, които не ги държат краката да се присъединят към шествието, отривисто го  пускат от прозорците. Дечица го стискат в ръчичките си, интуитивно усетили добрата енергия, която струи. За първи път трикольорът е дрескод! И най-важното – дръжката му не служи за сопа.

Какво се получава когато кръстосаш чувство за хумор с пробудено народно съзнание? Протест под надслов „Усмихни Се Бе!”. И огромни дози национална гордост. Няма боязън, има добро настроение. Изкривените от злоба лица на са на мода, на мода са голите пъпчета със закачливи лозунги около тях.  И те са двойно по-болезнени за онези, към които са насочени. С ожесточението може да спориш,  на агресията - да противостоиш. Но колко смазваща е снизходителната насмешка на правия.
Тези знамена не ги е шила Райна Княгиня по тъмна доба. Те са поръчани онлайн.  Плакатите не са рисувани в партийна централа, а са правени на компютър. Протестиращите не са дошли с автобуси, а с детски колички.  Те не искат по-ниски, а по-чисти сметки. В това е разликата. И в националния флаг!

Мега хипербола, мършав пиар!

Магдалена ГИГОВА           

Какво е хипопотам? Мишка с добър пиар!  Къде обаче е границата между умелото изграждане на обществен образ и уродливото му пренадуване? Най-близкото до ума е, че балонът ще избухне в лицето, на онзи дето му произвежда въздуха. Нищо подобно! Той избухва в лицата на всички нас и по бузите ни се стича слузта на лепкавата хипербола. Онази, която превръща мишката в карикатура на хипопотам.

Ако се вярва на пиар съобщенията отдавна руските джуджета не са най-големите в света. Във всяка област на т.нар. хайлайф нашите ги гледат отвисоко. В България под всяка трънка има миска. А ако случайно някое храстче е останало без, то под него със сигурност се гуши топмодел. Аршинът е толкова обтекаем, че поставя мацките, които едва са докретали еднократно по подиума до онези от световните дефилета. Но титулуването на манекенките е бял кахър  на фона на масовото озвездяване. Всеки когото са показали веднъж по телевизора се обявява за звезда. Повторното явяване на екран го превръща в супер стар, а потретянето – в мега.
Жонглирането с хиперболата води до масово оскотяване. Малцина помнят култовата реплика на самозван „културтрегер” по едно чалга радио „А сега мегазвездата Кондьо с хита „Доко, доко”.  

Тъкмо прилепчивия пиар в стил „Доко, доко” не успяваме да изстържем. А май и не искаме. Така всеки дребнокалибрен бизнесмен се превръща в олигарх, собственикът на малотиражка става медиен магнат, замогналата се шивачка  -топдизайнер, средният графоман – жив класик. Обикновеният фризьор е коафьор или стилист, случайният минувач в Лос Анджелис – холивудска знаменитост.   

Фолкпевица си чупи нокътя – супервест, две Златки се скубят за мъж -мегаскандал, риалити герой решава да си изпере фланелката – гръмовна новина... Къде ни отгърмя акълът, бе хора?! 

В Германия казват „Никой не чете сензационния вестник„Билд”...само 4 милиона си го купуват”. Човешки е гъделът да надникнеш под чаршафите на прочутия, да видиш, че богатите също плачат, че „недосегаемите” са досегаеми за хорски мъки и неволи. Но разликата между жълтенията и помията е същата като между разкрасеният пиар и лъжата. Когато се стремиш към върха или си стъпил на него, логично е да наемеш професионалист, който да те изкара умен, забавен и красив. Особено ако не си нито едно от трите.

Нелогично е да се пилеят човешка съзидателност и енергия за осмислянето на празния пиарски шум. За създаването му те вече са пропиляни.     

 

 

Димитър Рачков:

Да угаждаш на всички изпива енергията ти

Магдалена ГИГОВА

- Наближава представление номер 200 на „Вражалец”. Как се предпазвате с колегите ти от износване - променяте текста, погаждате си номера?

- Наистина го играем вече шеста година. Винаги има реална опасност от износване, когато играеш дълго едно представление. За да не се случва това нещо, аз лично, преди да изляза за всеки спектакъл, си припомням основните задачи, които съм си поставил още преди премиерата, основните черти на героя, жалоните, етапите, конфликтите. Винаги си правя едно „минаване“ през цялата пиеса - кой съм аз в пиесата, кой е моят герой, срещу какво се бори. И това ми помага много да вляза в образ. Искам всеки път да е като за първи път. Защото животът извън сцената е хаос, занимаваш се със стотици неща. Не можеш от улицата да излезеш на сцената и да започнеш да играеш. Това е непосилно. Затова отивам един час преди спектакъла в театъра, съсредоточавам се, виждам през какво минава моят герой.

- Този ритуал за всяка роля ли ти е?

- Не е ритуал, а навик. Иначе, преди да изляза на сцената, винаги се прекръствам. Казвам си: „Господ е с нас и ние сме с него.“

Обаче ако ти кажа, че не правим импровизации, ще си изкривя душата. При 200 представления е нормално да вкарваме нащи нещица, да импровизираме, да освежаваме, за да се държим будни и живи.

- Текстът на Ст. Л. Костов след повече от 100 години се оказва универсално приложим към българската действителност...

- И не само той - ами „Двубой“ на Вазов и „Службогонци“, и „Големанов“ на Костов... Това не говори много добре за нас, българите, защото тези пиеси са писани преди век, а щом са актуални и днес, значи българинът не е мръднал много крачки напред. Тарикатлъкът, дребното хитреене, поведението на властимащите не се е развило и затова пиесита са актуални и сега.

 

 

- Е, ама и вие намесвахте властимащите в сюжета - един от героите говореше с гласа на Бойко Борисов...

- Това си беше импровизация на Любо Нейков. Но във „Вражалец“ кои са главните герои - попът и кметът в едно малко селце. Появява се един тарикат, който вижда колко са елементарни и двамата, как ламтят за богатство, и решава да ги измами. И в момента има такива хорица, които искат без труд и почтеност бързичко да забогатеят.

- Е, и вие имате „далавера“ от това представление - след него няма нужда да вечеряте. Много „реквизит“ се яде на сцената.

- Чак пък много! На две места ядем. Гледал съм пиеси, в които се хранят през цялото време. В началото на представлението една попара трябва да ям. Така го измисли, Бог да го прости, режисьорът Георги Стоилов. И след това хапваме едно пиле. Светлин, синът на постановчика и директор на театър „Мелпомена“, който наследи баща си, нерядко ни изненадва. На мен вместо попара ми е сипвал мюсли, но най-забавно беше, когато ми сложи шкембе чорба. Ама беше толкова люта, че не можех да си кажа репликите и Любо Нейков отнякъде изнамери вафли и започна да ме тъпче с тях, за да преглътна. По големи празници - Коледа, Великден, вместо пилето Светлин ни е носил печени прасета, пуйки, огромни телешки ребра. Аз на Любо Нейков съм му казвал, че след тази сцена за него пиесата свършва. Дори съм предлагал да излезем в антракт, докато се навечеря. Имало е моменти, когато той ми казва: „Пич, ти си съкратил тази сцена“. Защото в нея той няма много реплики, нагъва си мръвката и говоря главно аз. И на него му се струва, че аз съм съкратил сцената и той няма достатъчно време за хранене. Казвам му: „Виж пиесата, карам си по нея, времето е същото“. Дори го майтапим, че преди да заиграе във „Вражалец“, е бил по-слаб. Но това е част от неговия чар и обаяние.

- Как попадна в театър „Мелпомена“, където играеш не само във „Вражалец“, ами и в „Благородният испанец“?

- Знаех за тях, но нямахме допирни точки. В един ден изненадващо дойде предложението от Георги Стоилов да вляза в това представление. С удоволствие приех, защото бях гледал техни неща и ми се влизаше в тази компания. За жалост Георги Стоилов си отиде, Велко Кънев също не е жив. Отиват си хубавите хора. В началото ме бяха разпределили да играя Вражалеца и тази роля е най-близка до ума за мен. Но Жоро явно е искал да извади нещо различно от мен, за което съм му благодарен.

- Митко, ти си забавен събеседник и хората очакват от теб непрекъснато да си смешен като Жоро Бекъма с маймунджилъците от екрана. Как се справяш с натрапчивото внимание?

- Преди много се стараех да угаждам на хората, защото те естествено искат да видят в мен екранния орбаз на динамичния, живия, усмихнатия, забавния... В началото се опитвах да оправдавам очакванията им, но напоследък не се насилвам да го правя. И аз съм жив човек, имам своите проблеми. А да угаждаш на всички, много изпива енергията. От няколко години вече не искам да съм в центъра на купона и център на вниманието, предпочитам да стоя по-встрани. Дори с риск някой да каже „абе, ти не си същият“. Ами няма как да съм като Жоро Бекъма, сигурно и онзи, дето ми го казва, не е същият като на работното си място. Запознах се с една жена онзе ден във Варна. Тя ми каза: „Ама ти в живота май нямаш чувство за хумор, малко си ми скучен.“ Няма нищо лошо в това. Искам да изглеждам така, както се чувствам, без да играя непрекъснато.

- Къде се скриваш, за да бъдеш себе си?

- У дома. Прибирам се, не искам никой да нахлува там, много пъти са искали да снимат в дома ни, но отказвам категорично. Това е моето лично пространство, моят личен Шенген.

- Натоварва ли те непрекъснатото любопитство към личния живот?

- Аааа, абсолютно! Но това е част от играта, ако си решил да бъдеш публична личност. Хората се интересуват от личния живот, така е по цял свят. Нормално е, стига да не са агресивни. Да не говорим, когато се публикуват глупости, без сянка от истина по мой адрес. Но вече съм свикнал да не им обръщам внимание. Спрял съм да се ядосвам, както го правех преди години. Претръпнал съм. Вече съзнавам, че не всички хора ще ме харесват. Като по-млад актьор съм искал да допадам на всички, сега вече знам, че ако ме харесват всички, не е нормално.

- Значи си помъдрял.

- Не съм малък - вече 41-вата си година карам.

- Тогава вече си свикнал с несгодите на чергарския живот?

- Абе, знаеш ли, Светлин (Стоилов, директорът на театър „Мелпомена“ - б.а.) иска неговите актьори да се чувстват значими, обичани, глезени, ухажвани. Чест му прави! Колегите преди първото турне ми говореха: „Сега ще видиш колко добре пътуваме, в какъв лукс спим.“ Викам си: „Супер!“. Предпремиерата на „Вражалец“ беше в Монтана. Имахме почивка два часа в хотела. Чаршафите скъсани, стаите - руини. И оттогава излезе приказката, че откако аз съм дошъл, съм смъкнал нивото. (смее се)

Но Светлин, понеже също е актьор, ни обича и гледа по всякакъв начин да ни угажда. Дори понякога прекалява. Защото ние сме такова племе, че пръст като ни подадеш, веднага захапваме ръката. Казвал съм му: „Недей толкова да ни глезиш, лошо ще ни научиш и ще си патиш.“

- Финалната ти реплика във „Вражалец“ е :„На кого се смеете? На себе си се смеете“. Не е ли прекалено актуална в днешната политическа обстановка?

- Актуална е, как не! И хората, когато я казвам, тръгват да се смеят, но усмивката им леко замръзва и в очите им плъзва замисляне. Хората се забавляват, но когато осъзнаят, че онези, на които се смеят ,са едни от нас. Ние ги преувеличаваме, преекспонираме ги, за да се видят недостатъците им, но те съществуват до ден днешен.

- Според теб кой е най-големият „вражалец“ в съъвременната българска политика?

- О, не ме карай да цитирам имена! Политиката е нещо далеч от мен. Аз нямам нищо общо с нея. Дори когато водя „Господари на ефира“, си личи, че нямам привързаност към никоя политическа партия. Не че имаме някаква забрана в шоуто. Предаването е такова, че се чувстваме свободни - който сгафи, който се издъни, да го критикуваме, да получи Златен скункс. Който го заслужава, няма значение от какъв цвят е и от каква партия - връчваме му го. Цензура няма.

- Вълнуваш ли се от политиката?

- Разбира се! Винаги ходя да гласувам, защото смятам, че всеки трябва да го прави. Не може да казваш: „Ееее, как ни управлявате вие?!”. Ами ти като не си отишъл да гласуваш, да изразиш мнението си - откъде имаш очи да критикуваш. Къде ти е гражданската позиция?! Задължително трябва да гласуване, за да не се сърдим на себе си.

- И за да не влизат политиците в пиесите.

- Естествено! Това е мъката на българина - мисли си, че може всичко. Част от проблемите идват от това. Всяка жаба да си знае гьола. И всеки да се занимава с това, в което е наистина добър.