Първата световна шампионка по бокс спасява майка на две деца, прикована в инвалидна количка

Станимира Петрова обедини спортни звезди за Йорданка от Ямбол

Животът на Йорданка Митова от Ямбол  свършва и започва отново по коренно различен и драматичен начин през лятото на 2012 година, когато при тежка катастрофа остава затисната под колата. Изпада в кома, има тежки наранявания на гръбнака, в местната болница липсва неврохирург, губи се ценно време до транспортирането й към София. Въпреки че остава в инвалидна количка, борбената дама тренира всеки ден, за да може  да бъде пълноценна майка на Деси и Георги. Тя дискретно отронва, че с бащата на децата й са решили да се разделят след инцидента, обаче е ясно - както в повечето случаи мъжът е абдикирал пред трудностите.

Йорданка живее с родителите си, които също имат тежки заболявания, но благодарение на системните и упорити упражнения успява да поддържа сама домакинството си. Надеждата пронизва госпожа Митева при запознанството й с д-р Джихан Абазович, светило в европейската регенеративна медицина и един от пионерите на BMAC. Бимак терапията е  неинвазивна амбулаторна процедура, при която се взима костен мозък от пациента, без той да се залежава в болница. Лечението е известно като терапия със стволови клетки, защото костният мозък съдържа стволови клетки, които могат да образуват нови клетки като кост, хрущял и мускул. За събиране на костния мозък се използва специална игла. Новоконцентрираните стволови клетки след това се инжектират в проблемната област, за да стимулират регенерацията на клетките.

Това намалява болката, лекува хронични наранявания, алтернатива е  на хирургическата интервенция, елиминира нуждата от дългосрочно лечение,  възстановяването на стари травми също е успешно.

При повечето пациенти се наблюдава подобрение в рамките на 2-6 седмици, понякога по-рано, но времето  варира според човека. Резултатът е увеличаване на здравината и стабилността. Най-често е необходима само една процедура, за да се усетят положителни резултати, но някои хора имат нужда от втора или трета инжекция. Такъв е случаят на Йорданка. За пълния курс на терапията й в турска или сръбска клиника са необходими невъобразимите за семейството 45 хиляди евро.

Фондацията на Теодора Игнатова „Докосни щастието“, която вече е помогнала на видинчанина Георги Георгиев да проходи след травма на гръбнака, подава ръка на прикованата в количка майка.

Многократната световна и европейска шампионка по висок скок Йорданка Благоева, като почетен член на благотворителната организация, разказва на първата златна медалистка по бокс за България от първенство на планетата Станимира Петрова за инициативата „Осинови кауза“. В нея известни и значими личности подкрепят сбирането на средства за болни и страдащи. Сърцатата боксьорка се трогва от съдбата на ямболчанката и настоява да се запознае лично с „осиновената“.

„Никога не бях чувала за Йорданка. Тя знаеше коя съм аз, но аз не знаех, че има 37-годишна жена, претърпяла трагичен инцидент, който я оставя след много травми в инвалидна количка. Тя е майка на 2 прекрасни деца, а те са цялото й семейство. Тя работи, учи и се грижи за всички. Животът е тежък и невинаги справедлив, но всеки има право на втори шанс. Нейният струва 90 000 лева. Заслужава си да го направим заедно, заслужава си да помогнем, заслужава си да бъдем пример, както сме и в спорта“, споделя Станимира Петрова.

Като посланик на „Докосни щастието“ тя организира благотворителен търг под наслов “Станимира Петрова и шампиони” чрез фейсбук страницата “Да победим заедно с Йорданка”. Първоначално единственият предмет за наддаването е екипът, с който печели златен медал на Европейските игри в Минск през 2019-а. И веднага ценител, пожелал анонимност, предлага за него 1000 лева, които бързо биват „захлупени“ от по-големи суми.

 Но понеже доброто е заразно, боксьорката увлича за каузата свои съотборници, треньори и други звездни спортисти. Самата Йорданка Благоева също се включва в ескалиращия от именито присъствие аукцион. Тя дарява плакета за благодарност за цялостния й принос в спорта, връчен й от ПФК ЛЕВСКИ, уникалното издание на нейната книга ‘’Босоногата кралица’’ със собственоръчно написано посвещение за бъдещия притежател. За да зарадва и детската аудитория, г-жа Благоева предоставя 10 чифта нови маратонки, номер 30 с надеждата да помогне за промяната на един човешки живот.

Легендарният боксьор, а сега още по-прочут треньор, Петър Лесов, олимпийски шампион от Москва, 1980, първият български световен шампион и двукратен европейски златен медалист, решава да се раздели с най-ценния си спомен от Световното първенство в Япония през 1979 г. -  ръкавиците, спечелили първата световна титлата България в бокса! Те са безценни за него, но той носи голямо сърце и за него е по-важно да помогне на изпаднала в беда майка.

Още един прочут боксьор - Детелин Далаклиев, златен медалист от световното в  Милано през 2009-а и трикратен шампион на първенството по бокс на Европейски съюз (2004, 2005, 2007, 2009), отваря душата за Йорданка и подкрепя Станимира в каузата й за събиране на средства. Това увлича и Мартин Леков, многократен шампион на България по бокс за младежи.  Той се разделя с най-ценното си отличие, единствения си медал от Европейско първенство до момента. Тервел Пулев безда се замисли се включва в благотворителната акция.

Скачачката Мирела Демирева, вицеолимпийска шампионка от игрите в Рио през 2016 г., носителка на неизброимо много отличия от всякакви първенства, щедро предоставя номера си от Олимпийските игри в Бразилия -  безценен за нея спомен от най-върховото й постижение.  

Българската Федерация по вдигане на тежести подкрепя благотворителния търг “Станимира Петрова и шампиони” с последната си спечелена купа за 3-то място на Европейския шампионат за младежи до 15-годишна възраст през 2018 г.

И световната и двукратна европейска шампионка по таекуондо и световна вицешампионка по савате - Катерина Бейчева се обединява със спортистите, за да донесат обща победа на Йорданка!  

Златното момиче Християна Тодорова позлати благотворителния търг с автограф върху лентата, с която е завоювала световна титла за България. А златното момче на сноуборда Радослав Янков се лиши от номера, с който спечели световната купа в своята дисциплина през 2015 година.

Не остава безразличен и Армен Назарян… Списъкът с изключителни и добросърдечни спортисти набъбва с всеки изминал ден и те доказват, че са не само превъзходни атлети, а и истински хора.

Обнадеждената от благородната щедрост на спортистите Йорданка Митева през сълзи отронва „И ако на финала стана стимул за някого, тогава наистина съм победител.”

В Покана за пътуване: При Дон Кихот и Санчо Панса в Ла Манча

На 9 юни от 18 до 19 часа ще чуете още: Сирия, каквато няма да видим вече никога. Йорданка Благоева преживя тайфун в Токио -  екшън-баба и внук тийнейджър до Япония

"Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само праведни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били  князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта." Никога няма да се досетите откъде е този цитат, освен ако снощи не сте чели „Дон Кихот от Ла Манча“. Книгата на Сервантес може да е претърпяла първото си издание през 1605 година, но героите й продължават да бродят край вятърните мелници на провинция Кастилия. 

Първата гостенка в Покана за пътуване ги е виждала с очите си. Е, почти…. Блогърът Гергана Цанкова ни почерпи виртуално с пивко вино и вкусни истории от Ла Манча. 

Тя има късмета да обикаля Испания по неутъпканите от пълчищата туристи маршрути. Същата добра слука я заселва за две седмици в неизвестно португалско селце.

Който е ходил в Сирия ще разбере въздишката ми по онези места, които човечеството няма да види скоро. А някои от тях и никога. Когато бях в размирната днес държава, тя се гордееше, че може да покаже повече римски руини отколкото има в Италия - като един от най-запазените амфитеатри в град Босра, цитаделата в Алепо и колонадите в Афамия. Не мога да си представя, че оцелелите през вековете безценни свидетелства вече не съществуват. Затова ще ви разкажа за някои от тях в сегашно време.

 Палмира се споменава  в Библията като града на цар Соломон, но според историците там  има свидетелства за живот от 50 000 г. пр.Хр. Независимо дали се е наричало Тадмор или Палмира името на мястото все означава палма. По онова време наоколо не е било пустиня, а джунгла. Местността се обезлесила по три причини: монголите изсекли дърветата да строят къщи; френските нашественици правели въглища от тях и ги транспортирали в родината си; бедуините отоплявали  с дърветата палатките си.

Александър Велики превръща Палмира в религиозно средище за всякакви богове.  Едно от светилищата е Храмът на Баал – въховният бог на арамейците. Бил е изобразяван или като орел, или като човек. Градежът е отнел 32 г. Издигнат е в елински стил, за да напомня за храма на Зевс, който е бил вкопан в земята под него. Със своите 400 колони той е най-голмемият храм на  античността. Въздигнат е от два вида варовик - твърд за стените и  по-мек за статуите. Баал (известен от Библията като Ваал) е с човешко лице, заобиколен от символите на четирите сезона и зодиите. Като знак, че на това място е имало църква върху скалите все още личат кръст и фрески на Свети Георги, Исус Христос и Дева Мария.

Стените на храма приличат на “избродирани” от стотици откоси на калашници. Всъщност по тях  има 500 000 дупки. Всяка от тях е съдържала  два вида метал - твърд и мек, с по два милиметра разстояние, поставени в четирите краища на всеки камък. Специална конструкция срещу земетресения. При всякакъв трус храмът се люлеел , но не падал. През 15-и век, при отоманското нашествие, турците претопили металните пластини за оръжия.

Преди да го превърнат в скръбни руини Алепо (наричан още и Халеб) бе вторият по големина град в Сирия. Най-голямата му забележителност е цитаделата, където Авраам е лагерувал. От върха на крепостта се разкрива панорамна гледка към града. Това  е една от най-големите цитадели, строена цели 200 години - от 12 до 14 век. Друга забележителност в Алепо е хотел “Барон”. Интериорът почти не е променян от 1911 година, когато в стая 203  Агата Кристи е написала “Убийство в “Ориент експрес”.  Впрочем неплатената сметка на Лорънс Арабски е изложена във фоайето.

Връщането назад в историята продължава и в град Хама със сирийския вариант на „Етъра”. Представете си абсолютно автентичен старинен кервансарай – цели улички с работилнички, в които майстори тъкат платове и килими, навиват ширити и гайтани, шият дюшеци. Интересното е, че всички тези „женски” по нашите земи дейности се извършват от мъже. Те дори бродираха дамски дрехи.  Държавата ремонтирала кервансарая, подбрала най-добрите занаятчии от задругата на майсторите в Дамаск и им дала дюкяните в Хама за абсурдно ниския наем от 40 долара на година. Срещу задължението майсторите да предадат тайните на занаята си най-малко на двама младежи. 

Хомс се намира в центъра на Западна Сирия, почти по средата на пътя между Алепо и Дамаск. През града минава реката Оронт, която го дели на стара и нова част. На нея има внушителни старинни колела на воденици, които хвърлят пръски от векове. Хомс се споменава през 2300 година пр.Хр. Вече отбелязах, че в Сирия римските руини са повече, отколкото в самата Италия, но най-съхранени се оказват мозайките. Нагледах се на тяхната красота, направо се намозайчих за цял живот. Във всеки музей имаше специална експозиция с тези приказни картини от малки разноцветни камъчета. Но сбирката на градчето Марат ал Номан не може да се разкаже и опише. Цял музей само от отлично запазени римски мозайки - 1850 кв. м. Просто трябва да се види. Дано да ги има все още…

Ако някога арестуват следващата гостенка в Покана за пътуване, то ще е за кражба на цвете. В двора й в местността Калековски манастир над язовир Искър има повече от 100 различи растения. Петимата й внуци я наричат екшън баба и сякаш за да оправдае прякора си тя тропа хора поне два пъти седмично и не се спира – все е на път. Няма да ви държа в неведение, ако не сте се досетили, че става дума за световната шампионка на висок скок и основателка на аеробиката у нас Йорданка Благоева.

В миналото предаване Николай Младжов разкри тайните на японския бизнес-етикет. Днес екшън-бабата пък ще разкаже какво е да кръстосваш Япония с внук-тийнейджър. И то между няколко обиколки на България, защото Йорданка Благоева от град на град представя документалния филм „Отвъд скока“ и книгата „Босоногата кралица“ като един Левски същий.

Данчето  и внукът й Борис са пропуснали само един японски град от занимателната си програма. Оказва се, че целокупните българи малко  бъркат ударението на Осака. То било на първата буква. А го прескочили, поради съобщение за тайфун, който засегнал и Токио. Добре че от посолството ги предупредили и приютили.

С Йорданка Благоева за пътешествието из Япония с внука й Борис разговарях в Българския олимпийски комитет.  След като съм се начела на апокалиптични статии за смога в японската столица неизбежно я попитах дали въздухът в Токио няма вкус на облизани 5 стотинки. Оказва се, че с помощта на много водоскоци и велоалеи този проблем е преодолян.

Още пътешествия и интересни снимки – на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

РЕФАН изненада Йорданка Благоева с 12-килограмова свещ

Световната шампионка на висок скок получи подаръка за 70-ия си рожден ден в студиото на „О!Здравей”

Първата българка със световен рекорд в леката атлетика Йорданка Благоева получи необичаен подарък от нейните приятели от пловдивския козметичен гигант РЕФАН. Те предпочетоха да я изненадат с авторска свещ, върху която със злато е изписана кръглата й годишнина – 70 и стилизирано е изрисуван победният й скок.

В студиото на предаването за здравословен живот „О!Здравей” по Би Ай Ти, където Данчето беше гост, свещта бе скрита с копринен воал, за да не се развали сюрприза.

Още преди началото на разговора водещата Магдалена Гигова дръпна покривалото с тържествен жест (както се открива паметник) и Благоева ахна пред изключителното произведение на изкуството, създадено от майсторите на ароматните свещи с етерични масла от РЕФАН. 

Шампионката не пропуска да благодари на пловдивската компания не само за приятната изненада, а и за дългогодишното им сътрудничество и помощта, която производителите на качествена козметика оказват на Федерацията по аеробика, на която легендарната спортистка бе шеф до неотдавна.

В студиото Данчето разкри, че тайната на младостта, която излъчва е в радостта от природата и живота, в любовта на близките й и в умението да върви с усмивка през живота. Тя има две деца и пет внучета и си пожела както тя е донесла един сребърен и един бронзов олимпийски медал за България, някой от наследниците й да донесе златен.

На страницата си във Фейсбук шампионката покани всички на премиерата на документалния филм, посветен на 70-годишнината й, и не пропусна отново да благодари на РЕФАН за подаръка, който отнесе до колата си със завидна лекота.

Йорданка Благоева гледа 77 билки

Йорданка Благоева гледа 77 билки

В двора на шампионката по висок скок има гинко билоба и киви, витошко лале и облепиха

Магдалена ГИГОВА

Снимки Деси Веселинова

На 40 км от София Ботаническата градина към БАН има сериозен конкурент. В обикновения двор на една необикновена жена - първата българка, подобрила световен рекорд в атлетиката, Йорданка Благоева. В градината на къщата си над Пасарел тя е събрала растения от цял свят, които гледа с любов и умения, придобити от... списания. „Макар да съм родена на село - Горно Церовене, Монтанско, нищо не разбирах от градинарство, докато не се преместихме да живеем за постоянно на вилата след 2000 г. Тогава се запалих, абонирах се за списания, питах приятели и по метода на пробите и грешките...“, усмихна се пред „Преса“ Йорданка Благоева и разведе репортерката сред зеленото си царство. В него стопанката и спътникът й в живота Вальо са робите, които поливат, плевят и разсаждат. Истинският цар е Конан - шарпланинска овчарка с внушителен гръмлив бас и още по-внушително тегло от 106 кг. Благодарение на него неканените гости заобикалят отдалеч, а и поканените не могат да влязат без протекция.

„77 билки имам в градината. Когато ми потрябва подправка за гозбата, просто отивам и си я откъсвам - имам всичко от розмарин и дафинов лист до мента, джоджен и рукола. Синът ми ми донесе от родопите мурсалски чай. Прилъгали го бабите, че е витаминна бомба и планинска виагра. Казвам му: „От години го гледам в задния двор и като ти сипя чай от него, се мръщиш“, смее се шефката на федерацията по аеробика, която всеки ден изминава точно 41 км от растителния си рай до зала „Универсиада“.

По алпинеума бодро клокочи поточе, което завършва в езерце с лилии. Там се е заселил жабок, с който гостите под навеса вечер трябва да се надвикват. Басейнът през лятото поддържа ласкава температура от 30 градуса благодарение на соларните батерии на покрива, а специални таймери пускат напояването в определен час дори когато стопаните ги няма. И за да е пълна приликата с ботаническа градина, пластмасови табелки указват имената на растенията на български и на латински. Понеже Данчето има навика да си чопва я семенце, я клонка, при пътуванията си в чужбина, понякога се оказва, че си е купила цвете, което се въди във всеки селски двор, ама си има „купешко“ име. Друг път пък търси помощ по интернет за наименованието на китка, дето си я е присадила от странство. „На това цвете (сочи растение със странно голяма пъпка, прилична повече на ятаган) докато му науча името, постнах го в нета и питах някой знае ли го. То пък се оказа месоядно - дракулус вулгарис. Чудехме се откъде мирише на мърша, решихме, че Конан си е заровил някой кокал, и се съдрахме да го търсим, а то било от цветето - така привличало насекоми“, смее се Данчето. Тя току-що се е върнала от Лозана, където Стефка Костадинова я изпратила на съвещание на Асоциацията на националните олимпийски комитети, но от Швейцария се върнала с празни ръце: „Нямаше време да ходя по разсадници, а нищо от това, което видях, не ме впечатли толкова, че да си открадна стръкче.“

Страстта на Благоева към градинарството е отскоро, но на мястото е започнала да сади дървета и храсти още през 1987 г. „Само двата бора са заварени, кралската липа, елата, брезата, секвоята - всичко ние сме садили. Вальо се шегува, че след 400 години в секвоята ще направим бар, и вас ще поканим. И няма да забравя, защото имам и гинкобилоба - всяка сутрин хапвам по едно листенце за памет. Една приятелка агроном казва: „Спокойно можеш да късаш билетчета за ботаническа градина в двора си.“ Съгласна съм, ама и вътре трябва да направя музей - да си изложа всички медали и купи.“

Защитеното и изключително рядко витошко лале е подарък на домакинята от нейната покойна приятелка Снежана Томова, бивша шефка на федерацията на алпинизма и туризма, и Данчето го гледа в нейна памет. „А това растение - сантолина, трябва да го патентоваме като подправка. Няколко години го мислехме за розмарин. И не само го раздавахме на приятели за подправка, ами нали розмаринът е цяр за сърце, някои го ползваха и като лекарство. Докато не разбрахме, че е сантолина, цвете. Ама как отваря месото... И хората, дето се лекуваха, казаха, че им помага. Стига да вярваш“, засмива се Благоева и тръгва из двора като екскурзовод. „Това е декоративен тютюн, който вечер мирише страхотно. Синьото е титнява, ето тук - лют пипер, а дървовидният божур много рано цъфти и цветовете му са много красиви и висящи като цикламени камбани. Ехинацея, лавандула, жасмин, физалис, солана, мъката на художника, мъжка момина сълза, белопероне, маслодайна роза... Всяко растение си има история. За алпийската роза ми трябваше една кофа с говежди фъшкии. Вальо не ще да я поръча на някой от неговата ловна дружинка, че щели да му се подиграват. Та бащата на една състезателка ми донесе. Слагаш фъшкията на оградата на слънце, бодваш едно коренче. От топлото торта се запечатва, ама отвътре остава свежа и си расте, и си пие. Една от първите аронии, които през 1987 г. внесоха професорите в Бързия, ми дадоха фиданка, имам толкова много, че раздавам на приятели. А това е кунква - едни малки плодчета, като лимончета. Като застудее, я прибираме. Специално заради растенията построихме зимна градина.

Това пък е копринена мимоза с големи розови цветове - като я пипнеш, се прибира“, нарежда Данчето. В подкрепа на заниманието й в подстъпите на къщата стърчи пътепоказател с табелки в различни посоки - наш дом, мъжки кът, дзен кът, хамак, Конан гьол.... До градинските джуджета се кипри огромна раковина, пълна с пълзящи цветя. „А това ми е от 1965 г. от Куба. Един ден ни беше състезанието в Хавана, а после ни закараха за цял месец на Варадеро. На плажа бяхме атлети от цял свят. Един мъж плетеше шапки от бамбук и някакви птиченца. Аз, понеже имам зрителна памет, му казах, че мога да му оплета пиленце, без да ме учи, само от гледане. Той се обзаложи, че ако успея, ще ми даде един рапан и една шапка. Събраха се всички да гледат. Когато свърших, той понечи да си събере багажа и да изчезне, ама като му скочиха да си изпълни обещанието... Шапката се скъса, но раковината си стои.“

Градинарката показва шизандра - второто по ценност растение след жен-шена и кривва под арка от пълзящи рози по мостче към уникално ябълково дърво - всеки клон ражда различни по цвят и сорт ябълки. „Подарък ми е от Добродолския манастир, близо до Лом. Обителта е строена от турчин, защото детето му е прогледнало. Имам и киви. Тази година ми е цъфнало, но дали ще върже...“, пита се Благоева и повежда гостите зад къщата към зеленчуковата градина - истински биодомати, краставици, зелен фасул, ягоди, малини... Оставяме стопанката в личния й рай и изпроводени до портата от Конан, с неохота се гмурваме в смога и лепкавата жега на София.

Легендарната лекоатлетка Йорданка Благоева

Да, бях олимпийска шампионка за 17 секунди

Допингът е като купуването на гласове. Всички го правят, но само когото хванат, си пати

Магдалена ГИГОВА

• Г-жо Благоева, светът отново е олимпиада, но какво чувствате вие, дето сте били олимпийска шампионка само 17 секунди?
• За първи път някой го казва по този начин.
• Май това е най-кратката кариера на олимпийски шампион.
• Олимпиадата е мечтата на всеки спортист. Както на Йордан Йовчев му отнеха златния медал в Атина, така и на мен ми отнеха златния медал в Мюнхен през 1972 г. Но в аналите остава това, че си втори. Тогава скочих 194 см. Летвата леко затрепери и спря. Хукнах да се радвам, камерите и фотографите се втурнаха да ме снимат и 17 секунди по-късно летвата падна. Остана подозрението, че някой я е бутнал, та германката Майнфарт, която беше на второ място, да стане първа. Моят треньор Петър Димитров, който беше изключителен педагог, казваше: „Човек винаги трябва да търси вината в себе си. Трябваше такъв скок да направиш, че да не може никой да ти бутне летвата.“ Българите изобщо не повдигнаха въпроса, не сме имали и възможности тогава, но френското списание „Екип“ много голям шум вдигна тогава, че немците са ми съборили летвата. В Германия се ползвах с много голям авторитет. След олимпиадата в Монреал през 1976 г. ми правиха операция в „Динамо“ Берлин и идваха много хора за автограф. Донесоха ми книгата за олимпиадата и казаха: „Ти се класира трета в Монреал, а за теб в книгата пише много повече, отколкото за немската състезателка.“ Някои бяха възмутени. То не зависеше от мен. Може би, защото голяма част от рекордите ми са поставени в Германия. Но олимпийските игри са нещо наистина голямо и аз съм много щастлива, че съм се състезавала на четири от тях.
• Ходили ли сте на олимпиада за удоволствие?
• Преди 4 години по време на състезанията в Атина си мислех, че съм участвала в четири олимпиади, а мечтая да отида на една ей така, като зрител. Сигурно има телепатия или силата на желанието ми е била голяма, но точно след половин час ми се обадиха: „Г-жо Благоева, дали бихте се съгласили да пътувате с президента Първанов за олимпиадата в Атина?“ Мъжът ми Валентин седеше до мен и попита: „Какво ти стана? Лошо ли ти е?“ Като гръм от ясно небе, направо онемях. Така имахме удоволствието с Ваня Гешева, Боян Радев, Янко Русев и още двама-трима да гледаме олимпиадата в Атина.
• Вие сте първата българка световна рекордьорка по лека атлетика.
• България има много умни поговорки. Една от тях е „Всяко зло за добро“. Когато станах втора на олимпиадата, се върнахме в България, минаха тържествата и всички заминаха на възстановителен лагер. Треньорът ми каза: „Не ме интересува. Ти си в такава спортна форма. За мен олимпиадата не е реализация. Трябва да намерим едно международно състезание.“ Оказа се, че има, в Загреб. Ами като не могат да ми намерят паспорта... тогава международните паспорти ги държаха във федерацията и го забутали някъде. Петър Димитров каза: „Не ме интересува. Ако ще и с ученическата си карта да пътува, трябва да отиде.“ Така направих световния си рекорд. А ако бях станала олимпийска шампионка, щях да отида на почивка. Стадионът беше пълен догоре. На мен публиката много добре ми действа и аз бях много щастлива от положителната емоция. Впоследствие разбрах, че след леката атлетика имало футболен мач и хората били дошли да си запазят места, но подейства.
• Вие скочихте 194 см, Стефка Костадинова ненадминатите 209. Стигнало ли се е вече до предела на човешките възможности, до предела на допинговите възможности...
• Казваха, че на тази олимпиада няма да има много рекорди, а те вече си текат. Излязла била статистика, че след 2025 г. повече никакъв световен рекорд не може да бъде поставен, че човешките възможности ще бъдат изчерпани. Това е абсурд. Измислят се нови писти, нови шпайкове, нови костюми за плуване, нови възстановителни методи. По някакъв начин ще се отключва психиката на човека. Руската лаборатория по антропомаксимология, която работи от памтивека, сигурно ще даде резултат. Знае се случаят, при който по време на войната пада тежка врата и за да не затисне детето й, майката я подпира с гръб. А после петима мъже не успяват да я вдигнат. Тоест при стресова ситуация се мобилизират допълнителни сили в организма и човек прави чудеса. Тази лаборатория работи за това, тези сили да се появяват не само при стресова ситуация, а да можеш по команда да мобилизираш психическите, физическите и интелектуалните сили, които притежаваш. 20 години съм била състезателка - от 1960 до 1980 г., на четири олимпиади съм участвала, но само три пъти съм изпадала в състояние да направя чудо. Но после два-три дни се чувстваш абсолютно изпразнен. До такава степен се изразходваш. И това е опасното. Ако нонстоп изпадаш в такова състояние, това разрушава организма. Винаги ще има нови рекорди. Лека му пръст, Иван Славков казваше: „Ние се движим с каручка, а светът лети с ракета в областта на допинга.“
• Сравнявам борбата с допинга с борбата за закупуване на гласове. Всички знаем, че никога не можем да се преборим с това и че всички го правят. Но който го хванат, той пати. Големите държави, които имат много пари, те откриват нещо ново и пускат старото на пазара за такива бедни като нас и ни хващат. Има и други игри в спорта, за съжаление. Имаше една състезателка германка, Хайке Дреслер. Срещу много пари тя реши да смени „Адидас“ с „Найк“ и веднага я хванаха с допинг. Ива Пранджева и Стефка Костадинова. Треньорите им бяха като братя, работеха по една и съща система. Ива изгърмя в Атланта заради рускините, а Стефчето не изгърмя. Няма какво да коментираме. Силните са силни и малка България трябва да си знае мястото. Но макар да не се виждаме на картата, в много области мерим сили - и в изкуство, и в култура, че и в спорта.
• 
  
  
• Сигурно има някаква закономерност между раждането и високото спортно майсторство. И при вас, и при Мария Гроздева е така.
• Когато се омъжих през 1969 г., от БСФС искаха да подпиша договор, че няма да раждам до олимпиадата. Аз отказах да подпиша, но обещах да не забременявам. Но тогава бяха други години. Майка ми и баща ми живееха на село, в Горно Церовене. При всяко отиване при майка ми тя плачеше. Всички съседи й се подиграват - „Спортът е осакатил Данчето, тя не може да има деца.“ Такива бяха времената. Ожениш ли се, трябва да родиш, иначе си ялова. През зимата имаше европейско в Белград, трябваше да участвам, станах втора. После трябваше да замина за Петрич на лагер, но аз казах „Вие ли ще ми кажете, че съм бездетна? Останах си у дома и си направихме сина ми.“ Голям скандал! Щяха да ме изключат от физкултурното движение. Намалиха ми заплатата наполовина... А пък при раждането на дъщеря ми получих едно писмо, което си пазя и досега: „Как не ви е срам, когато цяла България ви чака да скачате, вие да раждате второ дете.“
• Родих го сина ми на 24 декември и се възстанових, и направих световен рекорд, и взех медал... Никой не се извини за това, което се беше случило. Но е доказано от физиологична гледна точка, че кръвта на жената се обновява и става много по-силен и свеж организмът след едно раждане. Майчинството дава сигурност, спокойствие. За мен, че съм майка на две деца, е голяма гордост. Всичко друго е хубаво, но да ти останат празни ръцете, след като си създал семейство, е голямо нещастие. Така разсъждавам аз, всеки знае себе си.
• Най-интересното е, че след 1980 г., когато защитавах дисертацията си в Москва, един от учените ми каза: „Трябва да станете професор с дисертация на съвсем друга тема - „Възстановяване на жената след раждане“. Вие сте уникален случай. Две раждания, еднакъв период на възстановяване, два олимпийски медала.“ Сега не е проблем една спортистка да роди и да се върне, но тогава беше цяло чудо. Бях една от първите.
• Имам пет световни рекорда, два от които за ветерани, най-добра атлетка в света, европейски титли, д-р на педагогическите науки съм, но семейството е най-важно. Жената си е жена.
• Затова нямате време да остареете. Председател на федерацията по аеробика, организирахте световно първенство в София, секретар на ГЕРБ-жени, внуци гледате...
• Де да знам. Соят ми е такъв. Бабите и дядовците ми си отидоха на 100-104 години. Аз съм на 65, но едва ли ще живея толкова дълго, времената са по-динамични. Сестра ми никога не е спортувала, а в гръб е също като момиче. Не е само до спорта, то е до сой.
• А може би и защото сте имали истинско детство - на Огоста, по поляните и дърветата...Не ви ли е жал за внуците, дето пред компютъра все стоят.
• Не, не стоят. Когато дойдат при мен в градината, се запознаваме с всички видове растения. Вчера внукът ми беше седнал и си къса листенца. Аз го хванах за косата и попитах: - Боли ли те? - О, да, бабо, много. - Така е и с растението. - Ама то не е живо. - Щом расте, то е живо. Трябва да го пазим, защото както теб те боли, така го боли и него. Трябва да ги възпитаваме децата да обичат природата. Да играят на свобода. Е, няма да имат нашето детство, но, слава Богу, когато идват при мен, не си носят компютрите.
• Вашето куче Конан е прочуто почти колкото вас.
• (цялата грейва) Сега имаме още едно - дратхаар, ловджия от немски сой. Добре, че имаме огромен двор. Но всеки ден ходят на дълги разходки. Конан е тежкар, върви по-бавно, 100-килограмов, шарпланинска овчарка. А Даръл скоро навърши годинка, търчи. Толкова са забавни двамата. Децата какво ли не правят с Конан, катерят му се. Умира да пие от чучура на сондата, децата много му се смеят. Но той е овчарско куче, генетично е създаден да пази. Когато се появи опасността, той не отива да я гони, а застава пред теб, да те брани. И нас така ни пази. Извън двора можеш да го галиш, но в двора не дава никой да влезе. Най-добрият СОТ.
• Скачали сте с парашут, а в живота как гледате на парашутистите?
• Недостатък ми е, че съм много праволинейна. Прекалено ми е развито чувството за отговорност и справедливост. Нямам право да съдя хората, обаче, защото прекалено много съм получила в този живот - любовта на хората, уважението им. Аз съм обикновено селско дете, спортът ми е дал голяма възможност. Навсякъде вратите за мен са били отворени. Не бива да съдя хората, защото на мен вратите са ми били отворени, а на друг му се е налагало на колене да ходи, за да постигне нещо. Въпреки това човек трябва да си пази достойнството.