Йорданка Благоева
гледа 77 билки
В двора на
шампионката по висок скок има гинко билоба
и киви, витошко лале и облепиха
Магдалена ГИГОВА
Снимки Деси
Веселинова
На 40 км от София
Ботаническата градина към БАН има
сериозен конкурент. В обикновения двор
на една необикновена жена - първата
българка, подобрила световен рекорд в
атлетиката, Йорданка Благоева. В градината
на къщата си над Пасарел тя е събрала
растения от цял свят, които гледа с любов
и умения, придобити от... списания. „Макар
да съм родена на село - Горно Церовене,
Монтанско, нищо не разбирах от градинарство,
докато не се преместихме да живеем за
постоянно на вилата след 2000 г. Тогава
се запалих, абонирах се за списания,
питах приятели и по метода на пробите
и грешките...“, усмихна се пред „Преса“
Йорданка Благоева и разведе репортерката
сред зеленото си царство. В него стопанката
и спътникът й в живота Вальо са робите,
които поливат, плевят и разсаждат.
Истинският цар е Конан - шарпланинска
овчарка с внушителен гръмлив бас и още
по-внушително тегло от 106 кг. Благодарение
на него неканените гости заобикалят
отдалеч, а и поканените не могат да
влязат без протекция.
„77 билки
имам в градината. Когато ми потрябва
подправка за гозбата, просто отивам и
си я откъсвам - имам всичко от розмарин
и дафинов лист до мента, джоджен и рукола.
Синът ми ми донесе от родопите мурсалски
чай. Прилъгали го бабите, че е витаминна
бомба и планинска виагра. Казвам му: „От
години го гледам в задния двор и като
ти сипя чай от него, се мръщиш“, смее се
шефката на федерацията по аеробика,
която всеки ден изминава точно 41 км от
растителния си рай до зала „Универсиада“.
По алпинеума
бодро клокочи поточе, което завършва в
езерце с лилии. Там се е заселил жабок,
с който гостите под навеса вечер трябва
да се надвикват. Басейнът през лятото
поддържа ласкава температура от 30
градуса благодарение на соларните
батерии на покрива, а специални таймери
пускат напояването в определен час дори
когато стопаните ги няма. И за да е пълна
приликата с ботаническа градина,
пластмасови табелки указват имената
на растенията на български и на латински.
Понеже Данчето има навика да си чопва
я семенце, я клонка, при пътуванията си
в чужбина, понякога се оказва, че си е
купила цвете, което се въди във всеки
селски двор, ама си има „купешко“ име.
Друг път пък търси помощ по интернет за
наименованието на китка, дето си я е
присадила от странство. „На това цвете
(сочи растение със странно голяма пъпка,
прилична повече на ятаган) докато му
науча името, постнах го в нета и питах
някой знае ли го. То пък се оказа месоядно
- дракулус вулгарис. Чудехме се откъде
мирише на мърша, решихме, че Конан си е
заровил някой кокал, и се съдрахме да
го търсим, а то било от цветето - така
привличало насекоми“, смее се Данчето.
Тя току-що се е върнала от Лозана, където
Стефка Костадинова я изпратила на
съвещание на Асоциацията на националните
олимпийски комитети, но от Швейцария
се върнала с празни ръце: „Нямаше време
да ходя по разсадници, а нищо от това,
което видях, не ме впечатли толкова, че
да си открадна стръкче.“
Страстта на
Благоева към градинарството е отскоро,
но на мястото е започнала да сади дървета
и храсти още през 1987 г. „Само двата бора
са заварени, кралската липа, елата,
брезата, секвоята - всичко ние сме садили.
Вальо се шегува, че след 400 години в
секвоята ще направим бар, и вас ще
поканим. И няма да забравя, защото имам
и гинкобилоба - всяка сутрин хапвам по
едно листенце за памет. Една приятелка
агроном казва: „Спокойно можеш да късаш
билетчета за ботаническа градина в
двора си.“ Съгласна съм, ама и вътре
трябва да направя музей - да си изложа
всички медали и купи.“
Защитеното и
изключително рядко витошко лале е
подарък на домакинята от нейната покойна
приятелка Снежана Томова, бивша шефка
на федерацията на алпинизма и туризма,
и Данчето го гледа в нейна памет. „А
това растение - сантолина, трябва да го
патентоваме като подправка. Няколко
години го мислехме за розмарин. И не
само го раздавахме на приятели за
подправка, ами нали розмаринът е цяр за
сърце, някои го ползваха и като лекарство.
Докато не разбрахме, че е сантолина,
цвете. Ама как отваря месото... И хората,
дето се лекуваха, казаха, че им помага.
Стига да вярваш“, засмива се Благоева
и тръгва из двора като екскурзовод.
„Това е декоративен тютюн, който вечер
мирише страхотно. Синьото е титнява,
ето тук - лют пипер, а дървовидният божур
много рано цъфти и цветовете му са много
красиви и висящи като цикламени камбани.
Ехинацея, лавандула, жасмин, физалис,
солана, мъката на художника, мъжка момина
сълза, белопероне, маслодайна роза...
Всяко растение си има история. За
алпийската роза ми трябваше една кофа
с говежди фъшкии. Вальо не ще да я поръча
на някой от неговата ловна дружинка, че
щели да му се подиграват. Та бащата на
една състезателка ми донесе. Слагаш
фъшкията на оградата на слънце, бодваш
едно коренче. От топлото торта се
запечатва, ама отвътре остава свежа и
си расте, и си пие. Една от първите аронии,
които през 1987 г. внесоха професорите в
Бързия, ми дадоха фиданка, имам толкова
много, че раздавам на приятели. А това
е кунква - едни малки плодчета, като
лимончета. Като застудее, я прибираме.
Специално заради растенията построихме
зимна градина.
Това пък е
копринена мимоза с големи розови цветове
- като я пипнеш, се прибира“, нарежда
Данчето. В подкрепа на заниманието й в
подстъпите на къщата стърчи пътепоказател
с табелки в различни посоки - наш дом,
мъжки кът, дзен кът, хамак, Конан гьол....
До градинските джуджета се кипри огромна
раковина, пълна с пълзящи цветя. „А това
ми е от 1965 г. от Куба. Един ден ни беше
състезанието в Хавана, а после ни закараха
за цял месец на Варадеро. На плажа бяхме
атлети от цял свят. Един мъж плетеше
шапки от бамбук и някакви птиченца. Аз,
понеже имам зрителна памет, му казах,
че мога да му оплета пиленце, без да ме
учи, само от гледане. Той се обзаложи,
че ако успея, ще ми даде един рапан и
една шапка. Събраха се всички да гледат.
Когато свърших, той понечи да си събере
багажа и да изчезне, ама като му скочиха
да си изпълни обещанието... Шапката се
скъса, но раковината си стои.“
Градинарката
показва шизандра - второто по ценност
растение след жен-шена и кривва под арка
от пълзящи рози по мостче към уникално
ябълково дърво - всеки клон ражда различни
по цвят и сорт ябълки. „Подарък ми е от
Добродолския манастир, близо до Лом.
Обителта е строена от турчин, защото
детето му е прогледнало. Имам и киви.
Тази година ми е цъфнало, но дали ще
върже...“, пита се Благоева и повежда
гостите зад къщата към зеленчуковата
градина - истински биодомати, краставици,
зелен фасул, ягоди, малини... Оставяме
стопанката в личния й рай и изпроводени
до портата от Конан, с неохота се гмурваме
в смога и лепкавата жега на София. 
