Рачков и Маги Халваджиян възхитени от Стилияна в Нирвана

Звезден поток в галерията на Ники Младжов

Нина Норд, снимки ALINA

Димитър Рачков, Маги и Джуди Халваджиян, Лора Караджова, Ники Кънчев и още куп звезди блестяха на откриването на изложбата „Прожектори“ на талантливата художничка Стилияна Узунова в столичната галерия Нирвана.

Авторката представи 34 великолепни картини в арт пространството на Ники Младжов, известно като един от най-престижните центрове за изкуство в страната. Платната, селектирани под кураторството на Моника Тошева, грабнаха погледите на певицата и актриса Алекс Раева и бившата адреналинка Яна Христова, които сияеха в очакване на предстоящото майчинство.

Дими Стоянович, историк и журналист, представи авторката на откриването на изложбата. Модерната живопис на Стилияна Узунова не остави безпристрастна бизнесдамата Мирела Ненчова, както и режисьора на шоуто „Като две капки вода“ Кирил Киров. Мария Игнатова, бившата адреналинка Жана Брейчева, репортерката на „Господари на ефира“ Ева Веселинова, актьорът Станимир Гъмов, певицата Петя Буюклиева.

Победителят в Сървайвър Ваня Джаферович и съпругата му Жени дълго разглеждаха творбите на Стилияна. Топмоделите Гери Дончева и Диана Иванчева пристигнаха със силните си половинки, за да се насладят на творбите на Стилияна. Бизнесдамата Мая Косева и журналистът Антон Стефанов изразиха възхищението си от платната на талантливата авторка. Творци от различни сфери, представители на културни и финансови институции, ценители и колекционери се спираха за дълго пред всяко едно от платната.

Половината картини на Стилияна Узунова бяха откупени на откриването на изложбата.

„Стилияна е не само талантлив творец, тя е и страхотен човек, участва от години с картините си в благотворителния търг на Дарик радио“, сподели Ники Кънчев. Художниците Николай Янакиев, Лили Сотирова, Николай Панайотов, скулпторката Кунка Димитрова, Явор Цаков и половинката му Капка Амзина обсъждаха невероятната текстура на картините на Стилияна и силните послания на платната.

Силната половинка на Стилияна – Страхил Йорданов, приятелките й Елена Гаврилова и Живка Маринова, които също са художнички, роднини и приятели на авторката не криеха радостта си от грандиозния успех на изложбата.

„Стилияна има изключително рядък талант – да създава светове“, коментира художникът Петър Пиронков. „Живописта на Стилияна е многопластова и ексцентрична, като самата нея. Тя не се страхува да експериментира с различни формати, които ни дават възможността да се потопим в този неин свят“, сподели кураторът на изложбата Моника Тошева.

Стилияна Узунова освен талантлив художник е и отговорен гримьор в шоуто „Като две капки вода“. Тя е известна с работата си като художник гримьор в кинопродукции, телевизионни формати, видео клипове. След изложбата в галерия Нирвана авторката заминава за Париж, където 2 месеца ще твори в ателиетата на СБХ в Сите дез Ар.

Васил Василев-Зуека, водещ в новия сезон на „Като две капки вода“:
С Рачков се разбираме само с крайчеца на окото

Магдалена Гигова

- Зуек, с новия сезон на „Като две капки вода“ продуцентите обещава изненади - на екран, зад екран, във Фейсбук. Значи ставате интерактивни.

- Може така да се каже. Много работи ще се случват, но целта е една - да се надгради.

- Какво ще му надграждате на едно успешно шоу?

- И аз това го питам Рачков в първия епизод, защото вече работим по сценария на тричасовото  предаване да началото на 3 март. Винаги има какво още да се направи. Тази тодина схемата с госта е малко сменена, но нямам право да говоря за това.

Вие с Рачков по-голямо участие ли ще имате?

Не, не! Ние не трябва да имаме много участие, но при нас се получава, защото сме такива хора.  Дори в последните „Капки“ често се случваше, докато гледаме изпълнителите, да ни хрумва нещо, да се преобуваме и преобличане.

- Като ви слушам, сякаш няма сценарий?

- Ааа, има сценарий, но Влади Априлов винаги е зад гърба ни и много разчитаме на него.

- Понякога казвал ли ви е „Това беше голяма простотия, дето го направихте“?

- Има и такива моменти, но повече са потупванията по гърба.

- Понеже шоуто ще бъде активно във Фейсбук, вие падате ли си по социални мрежи?
- За съжаление нямам време за това. Оказа се, че имам два профила, но те не са мои. Хората, които си мислят, че си общувам с мен във Фейсбук, да знаят, че не съм аз.

- В предишните сезони на „Капките“ било ли ви е мъчно за някой участник, който според вас много се старае, пък остава недооценен?

- Няма значение кое е шоуто. Щом има победител, има и победени. Няма как на нас да не ни е мъчно, защото за тези три месеца и половина си ставаме изключително близки, като едно сплотено семейство сме. Започваме да си споделяме неща, които се изповядват пред най-близките приятели. Опитваме се аз и Рачков да бъдем независими.  Винаги гледаме да общуваме най-много с тези, които изостават, за да им дадем възможност да се изявят. По една-единствена причина - гледаме да им дадем повече време, в което да докажат нещо, което не са успели с предишното си изпълнение.

- Казвате, че ставате приятели. А общувате ли си след шоуто?

- С нашите професии сме много заети, но поддържаме връзка. С Невена постоянно се засичаме. Тя взема сина си от плуване, а аз ходя на масаж - на едно и също място.

- Случвало ли се е задачата на журито да е толкова сладка актьорски, че да сте искали да сте участник, а не водещ?

- Не, много е трудно. Нито аз, нито Рачков ставаме за тази работа, защото трябва да можеш и да пееш. Аз никога не съм имал претенции да се изявявам музикално. Още от времето на „Ку-ку“ давам повече актьорство, ако ми се наложи да пея. И аз и Рачков гледаме да си гледаме нашата работа.  Обратно на манталитета на българина винаги да се завира в работа, която не му е работа, и да гледа в канчето на другия. Т.е. ако там сме водещи, гледаме да се справим не 100, а 120 процента. Пък ако излезе 60%, сме щастливи.

- Вие с Рачков толкова често сте двойка, че сигурно се виждате по-често един с друг, отколкото с жените си.

- Чак толкова често не се виждаме, но непрекъснато се чуваме.

- Разбирате ли се вече с поглед?
- Много отдавна се разираме само с една дума, с ъгълчето на окото, но продължаваме да се изненадваме един друг и това е сладкото в актьорската професия.

- Напушва ли ви смях, когато Рачков направи някаква магария? Изобщо той върти ли ви номера?
- Умирам от смях. На мен лично не ми прави номера, но когато ги прави на другите или аз направя някаква простотия, един друг се градираме... Няма по-сладко от това.

- Кой е най-сочният номер, който сте направили на някого?
- За нас всичките са си смешки. Ние сме водещи на едно шоу. Това не е българска дума. Шоуто е забавление. Ние сме по тази част - по забавата.

- Мислили ли сте някога каква е разликата за вас между забавата и театъра?

- Огромна е. Най-вече в средствата, които употребяваме. Водещият борави с готов текст, върху който може да импровизира. Докато я си представете импровизация върху стиховете на Шекспир?  Ще е неуместна. Можеш да импровизираш чисто физически.

- Шоуто ви дава страхотна популярност, но не ви ли липсват публиката, реакциите на салона, аплодисментите след спектакъла?

- В момента не. В такъв период съм, че няма как да се занимавам с театър. Получих доста предложения за сценични проекти, но няма как да ги осъществя. Може би не съм готов. Пък и в частния театър „Кредо“, с който се занимавах, нещата бяха на малко по-особено ниво. Ние с Нина (бившата половинка на актьора Нина Димитрова - б.р.) си бяхме и режисьори, и абсолютно всичко. Не знам дали ще има в България режисьор, който ще ме изтърпи. От тези всичките, които са ме поканили, никой не си дава сметка какъв философ съм станал. Може би могат да ме разберат хора от същата школа като Сашо Морфов или Теди Москов. Но може би и те няма да ме изтърпят. Но истината е, че от телевизия нямам време.

- Гледам, че в името на телевизията сте готови на всякакви жертви. През миналия сезон на „Капките“ с Рачков дори си обръснахте главите в ефир. На какво друго сте готови да се подложите?

- Ще видим. Зависи от предизвикателствата. Да видим какво ще измислят сценаристите.

- В шоуто непрекъснато влизате и излизате от различни образи. Как превключвате? Как си почивате?

- „Образи“ е силно казано, защото това са скечове, гротескни коментари. От тях се излиза много бързо, защото и бързо влизаме в тях. А си почивам като гледам „Формула 1“. Аз съм маниак! С малкия си син Стефан си почивам. С него си играя много. Гледам да се забавляваме с дъщеря ми Девина, когато тя има време за мен. С жена ми Ани се опитваме да ходим по разни места.

- Като сте маниак на „Формула 1“, означава ли, че вдигате 200 на магистралата?

- О, не! Това, че работя в „Господари на ефира“,изисква да спазвам правилата.

- Има ли катаджия, който ще глоби Зуека?

- Неотдавна си плахтих фиш. Не съм видял знака 60 км и съм карал с 90.    

- Защото не са ви спрели униформени, ами са ви снимали.

- Снимка е, факт. При това случката е от 1 януари - така ми започна новата година. Малкият имаше температура. Аз не помня да съм бързал, но явно е било така.

- Човек като ви гледа по телевизията, си казва „какъв е готин Зуека, какъв е свеж“ и очаква непрекъснато да ръсите майтапи...

- (смее се) ...А в живота „кво е дърво“...

- Това очакване не ви ли натоварва понякога?

- Всеки си има грижи. Защо да занимавам хората с тревогите на Зуека? Малко е  ангажиращо, но хората са благоразположени. Има и малко досадни, но аз обичам да общувам с хората. Това е част от актьорлъка, от моята професия. 

- „Крадете” ли си по някой образ?
- Задължително! Навсякъде наблюдавам хора. Няма откъде другаде  човек да се зарежда.

- Къде? На Женския пазар?

- По пазарите не ходя. Навсякъде - в мол, на паркинг, на магистралата, на бензиностанцията.

- Значи човек може да се познае в някой ваш образ?

- Едва ли. Аз вземам една-две черти от характера. Не повече.

- Пред светско списание казахте, че сте много добър баща. Дайте пример - сменяте памперси, водите Стефан на разходка, ходите с Девина на дискотека...

- Смятам, че съм добър баща, защото в бебешката възраст майката винаги има нужда от помощ.  Много добър съм, защото ги разбирам бебетата. Ясно ми е кога и защо плаче. И съм цар да изградя режим. Така беше с Девина, така е и със Стефан. А и по отношение на детските спектакли няма проблем. Стефан, като го сложим във ваната, нямате представа каква игра е с надуваемите и с гумените играчки - цели пиеси.  Така беше и с Девина, макар че, ако трябва да съм честен, майка й беше по-добра.

- Ядосвате ли се, като прочетете някаква лъжа за себе си?

- Аз не ги чета, така че не знам какво са  писали.  И когато някой ми спомене и аз го изгледам изцъклено, защото не знам за какво ми говори, се досещам, че става дума за жълта преса. Тогава казвам едно-единствено изречение: „Ако искате, наливайте пари в жълтите издания, това е ваш личен избор, живеем в демокрация. Те употребяват лъжи.“ Ама било интересно, било клюка. Нека да е клюка, ама да е вярна. Дали ме ядосват? Ако малко повече вярвах на съда в България, може би нямаше да излизам от Съдебната палата. Това е нормалното отношение на човек, който живее в демократично общество - да си търси правата. Не съм ги оставил да пишат каквото искат. Дела ще има!

- Имахте едно „култово“ парче - „Шъ та праа да умиргаш“...

- Аз още го пея по участия, много е яко.

- В „Капките“ ще бъде Азис, който е от друг жанр - как ще се разберете двамата?

- Първото, което го питах: „Вие договорихте ли се с Маги, че тук попфолк няма да има?“ „Договорихме се.“ „А ти как си с ар енд бито?“ „Ще опитам. Ще се справя.“ Ама не беше много уверен. Той е много добър като човек. Доказа го преди 2 години във „ВИП брадър“. И е изключителен певец;, но как ще се справи с имитациите... Не знам. Ще го наблюдавам. Много ще ми е интересно.

- Всеки, които е гледал „Аладин“, знае, че Ненчо Балабанов умее да пее...

- Страшен имитатор е. Вижте как го прави Бойко. А и пее невероятно.

- На него ли да залагаме?

- Нито един участник не бива да бъде подценяван.

- Чудя се как ще се справи Джуджи в тази компания?

- Може би това е въпрос към Джуджи.

- Ще се наложи ли да помагате?

- Ние по-скоро ще разваляме. Така че участниците да му мислят. Чувал съм, че Джуджи пее. Тя е изключително артистичен човек, същевременно е добре информирана и голямо „перде“, има силен шанс да се справи отлично. Тази година кастингът е много успешен, направо страхотен. Поздравявам продуцентите! Всички участници са на много високо певческо  и артистично ниво. А това са двете основни неща, които се търсят.

- Значи ги знаете всичките? Кажете поне още един.

- Не! (започва да говори с подчертано „рекламен“ глас) На Трети март, на националния празник ще научите всички участници. Гледайте ни с Рачков цели три часа по Нова!

Лексикон

Любимо хоби?

Да гледам „Формула 1“

Място за пътешествие?

Навсякъде! За предпочитане извън Европа.

Любимо питие?

Не пия алкохол, но пия таратор.

Книга, която препрочитате и винаги намирате нещо ново?

На П. Г. Уудхаус - „Стрихнин в супата“ и почти всички. Харесвам го още от пубертетска възраст. Иначе с удоволствие препрочитам и Гогол, и Чехов.

Димитър Рачков:

Да угаждаш на всички изпива енергията ти

Магдалена ГИГОВА

- Наближава представление номер 200 на „Вражалец”. Как се предпазвате с колегите ти от износване - променяте текста, погаждате си номера?

- Наистина го играем вече шеста година. Винаги има реална опасност от износване, когато играеш дълго едно представление. За да не се случва това нещо, аз лично, преди да изляза за всеки спектакъл, си припомням основните задачи, които съм си поставил още преди премиерата, основните черти на героя, жалоните, етапите, конфликтите. Винаги си правя едно „минаване“ през цялата пиеса - кой съм аз в пиесата, кой е моят герой, срещу какво се бори. И това ми помага много да вляза в образ. Искам всеки път да е като за първи път. Защото животът извън сцената е хаос, занимаваш се със стотици неща. Не можеш от улицата да излезеш на сцената и да започнеш да играеш. Това е непосилно. Затова отивам един час преди спектакъла в театъра, съсредоточавам се, виждам през какво минава моят герой.

- Този ритуал за всяка роля ли ти е?

- Не е ритуал, а навик. Иначе, преди да изляза на сцената, винаги се прекръствам. Казвам си: „Господ е с нас и ние сме с него.“

Обаче ако ти кажа, че не правим импровизации, ще си изкривя душата. При 200 представления е нормално да вкарваме нащи нещица, да импровизираме, да освежаваме, за да се държим будни и живи.

- Текстът на Ст. Л. Костов след повече от 100 години се оказва универсално приложим към българската действителност...

- И не само той - ами „Двубой“ на Вазов и „Службогонци“, и „Големанов“ на Костов... Това не говори много добре за нас, българите, защото тези пиеси са писани преди век, а щом са актуални и днес, значи българинът не е мръднал много крачки напред. Тарикатлъкът, дребното хитреене, поведението на властимащите не се е развило и затова пиесита са актуални и сега.

 

 

- Е, ама и вие намесвахте властимащите в сюжета - един от героите говореше с гласа на Бойко Борисов...

- Това си беше импровизация на Любо Нейков. Но във „Вражалец“ кои са главните герои - попът и кметът в едно малко селце. Появява се един тарикат, който вижда колко са елементарни и двамата, как ламтят за богатство, и решава да ги измами. И в момента има такива хорица, които искат без труд и почтеност бързичко да забогатеят.

- Е, и вие имате „далавера“ от това представление - след него няма нужда да вечеряте. Много „реквизит“ се яде на сцената.

- Чак пък много! На две места ядем. Гледал съм пиеси, в които се хранят през цялото време. В началото на представлението една попара трябва да ям. Така го измисли, Бог да го прости, режисьорът Георги Стоилов. И след това хапваме едно пиле. Светлин, синът на постановчика и директор на театър „Мелпомена“, който наследи баща си, нерядко ни изненадва. На мен вместо попара ми е сипвал мюсли, но най-забавно беше, когато ми сложи шкембе чорба. Ама беше толкова люта, че не можех да си кажа репликите и Любо Нейков отнякъде изнамери вафли и започна да ме тъпче с тях, за да преглътна. По големи празници - Коледа, Великден, вместо пилето Светлин ни е носил печени прасета, пуйки, огромни телешки ребра. Аз на Любо Нейков съм му казвал, че след тази сцена за него пиесата свършва. Дори съм предлагал да излезем в антракт, докато се навечеря. Имало е моменти, когато той ми казва: „Пич, ти си съкратил тази сцена“. Защото в нея той няма много реплики, нагъва си мръвката и говоря главно аз. И на него му се струва, че аз съм съкратил сцената и той няма достатъчно време за хранене. Казвам му: „Виж пиесата, карам си по нея, времето е същото“. Дори го майтапим, че преди да заиграе във „Вражалец“, е бил по-слаб. Но това е част от неговия чар и обаяние.

- Как попадна в театър „Мелпомена“, където играеш не само във „Вражалец“, ами и в „Благородният испанец“?

- Знаех за тях, но нямахме допирни точки. В един ден изненадващо дойде предложението от Георги Стоилов да вляза в това представление. С удоволствие приех, защото бях гледал техни неща и ми се влизаше в тази компания. За жалост Георги Стоилов си отиде, Велко Кънев също не е жив. Отиват си хубавите хора. В началото ме бяха разпределили да играя Вражалеца и тази роля е най-близка до ума за мен. Но Жоро явно е искал да извади нещо различно от мен, за което съм му благодарен.

- Митко, ти си забавен събеседник и хората очакват от теб непрекъснато да си смешен като Жоро Бекъма с маймунджилъците от екрана. Как се справяш с натрапчивото внимание?

- Преди много се стараех да угаждам на хората, защото те естествено искат да видят в мен екранния орбаз на динамичния, живия, усмихнатия, забавния... В началото се опитвах да оправдавам очакванията им, но напоследък не се насилвам да го правя. И аз съм жив човек, имам своите проблеми. А да угаждаш на всички, много изпива енергията. От няколко години вече не искам да съм в центъра на купона и център на вниманието, предпочитам да стоя по-встрани. Дори с риск някой да каже „абе, ти не си същият“. Ами няма как да съм като Жоро Бекъма, сигурно и онзи, дето ми го казва, не е същият като на работното си място. Запознах се с една жена онзе ден във Варна. Тя ми каза: „Ама ти в живота май нямаш чувство за хумор, малко си ми скучен.“ Няма нищо лошо в това. Искам да изглеждам така, както се чувствам, без да играя непрекъснато.

- Къде се скриваш, за да бъдеш себе си?

- У дома. Прибирам се, не искам никой да нахлува там, много пъти са искали да снимат в дома ни, но отказвам категорично. Това е моето лично пространство, моят личен Шенген.

- Натоварва ли те непрекъснатото любопитство към личния живот?

- Аааа, абсолютно! Но това е част от играта, ако си решил да бъдеш публична личност. Хората се интересуват от личния живот, така е по цял свят. Нормално е, стига да не са агресивни. Да не говорим, когато се публикуват глупости, без сянка от истина по мой адрес. Но вече съм свикнал да не им обръщам внимание. Спрял съм да се ядосвам, както го правех преди години. Претръпнал съм. Вече съзнавам, че не всички хора ще ме харесват. Като по-млад актьор съм искал да допадам на всички, сега вече знам, че ако ме харесват всички, не е нормално.

- Значи си помъдрял.

- Не съм малък - вече 41-вата си година карам.

- Тогава вече си свикнал с несгодите на чергарския живот?

- Абе, знаеш ли, Светлин (Стоилов, директорът на театър „Мелпомена“ - б.а.) иска неговите актьори да се чувстват значими, обичани, глезени, ухажвани. Чест му прави! Колегите преди първото турне ми говореха: „Сега ще видиш колко добре пътуваме, в какъв лукс спим.“ Викам си: „Супер!“. Предпремиерата на „Вражалец“ беше в Монтана. Имахме почивка два часа в хотела. Чаршафите скъсани, стаите - руини. И оттогава излезе приказката, че откако аз съм дошъл, съм смъкнал нивото. (смее се)

Но Светлин, понеже също е актьор, ни обича и гледа по всякакъв начин да ни угажда. Дори понякога прекалява. Защото ние сме такова племе, че пръст като ни подадеш, веднага захапваме ръката. Казвал съм му: „Недей толкова да ни глезиш, лошо ще ни научиш и ще си патиш.“

- Финалната ти реплика във „Вражалец“ е :„На кого се смеете? На себе си се смеете“. Не е ли прекалено актуална в днешната политическа обстановка?

- Актуална е, как не! И хората, когато я казвам, тръгват да се смеят, но усмивката им леко замръзва и в очите им плъзва замисляне. Хората се забавляват, но когато осъзнаят, че онези, на които се смеят ,са едни от нас. Ние ги преувеличаваме, преекспонираме ги, за да се видят недостатъците им, но те съществуват до ден днешен.

- Според теб кой е най-големият „вражалец“ в съъвременната българска политика?

- О, не ме карай да цитирам имена! Политиката е нещо далеч от мен. Аз нямам нищо общо с нея. Дори когато водя „Господари на ефира“, си личи, че нямам привързаност към никоя политическа партия. Не че имаме някаква забрана в шоуто. Предаването е такова, че се чувстваме свободни - който сгафи, който се издъни, да го критикуваме, да получи Златен скункс. Който го заслужава, няма значение от какъв цвят е и от каква партия - връчваме му го. Цензура няма.

- Вълнуваш ли се от политиката?

- Разбира се! Винаги ходя да гласувам, защото смятам, че всеки трябва да го прави. Не може да казваш: „Ееее, как ни управлявате вие?!”. Ами ти като не си отишъл да гласуваш, да изразиш мнението си - откъде имаш очи да критикуваш. Къде ти е гражданската позиция?! Задължително трябва да гласуване, за да не се сърдим на себе си.

- И за да не влизат политиците в пиесите.

- Естествено! Това е мъката на българина - мисли си, че може всичко. Част от проблемите идват от това. Всяка жаба да си знае гьола. И всеки да се занимава с това, в което е наистина добър.