Димитър Рачков:

Да угаждаш на всички изпива енергията ти

Магдалена ГИГОВА

- Наближава представление номер 200 на „Вражалец”. Как се предпазвате с колегите ти от износване - променяте текста, погаждате си номера?

- Наистина го играем вече шеста година. Винаги има реална опасност от износване, когато играеш дълго едно представление. За да не се случва това нещо, аз лично, преди да изляза за всеки спектакъл, си припомням основните задачи, които съм си поставил още преди премиерата, основните черти на героя, жалоните, етапите, конфликтите. Винаги си правя едно „минаване“ през цялата пиеса - кой съм аз в пиесата, кой е моят герой, срещу какво се бори. И това ми помага много да вляза в образ. Искам всеки път да е като за първи път. Защото животът извън сцената е хаос, занимаваш се със стотици неща. Не можеш от улицата да излезеш на сцената и да започнеш да играеш. Това е непосилно. Затова отивам един час преди спектакъла в театъра, съсредоточавам се, виждам през какво минава моят герой.

- Този ритуал за всяка роля ли ти е?

- Не е ритуал, а навик. Иначе, преди да изляза на сцената, винаги се прекръствам. Казвам си: „Господ е с нас и ние сме с него.“

Обаче ако ти кажа, че не правим импровизации, ще си изкривя душата. При 200 представления е нормално да вкарваме нащи нещица, да импровизираме, да освежаваме, за да се държим будни и живи.

- Текстът на Ст. Л. Костов след повече от 100 години се оказва универсално приложим към българската действителност...

- И не само той - ами „Двубой“ на Вазов и „Службогонци“, и „Големанов“ на Костов... Това не говори много добре за нас, българите, защото тези пиеси са писани преди век, а щом са актуални и днес, значи българинът не е мръднал много крачки напред. Тарикатлъкът, дребното хитреене, поведението на властимащите не се е развило и затова пиесита са актуални и сега.

 

 

- Е, ама и вие намесвахте властимащите в сюжета - един от героите говореше с гласа на Бойко Борисов...

- Това си беше импровизация на Любо Нейков. Но във „Вражалец“ кои са главните герои - попът и кметът в едно малко селце. Появява се един тарикат, който вижда колко са елементарни и двамата, как ламтят за богатство, и решава да ги измами. И в момента има такива хорица, които искат без труд и почтеност бързичко да забогатеят.

- Е, и вие имате „далавера“ от това представление - след него няма нужда да вечеряте. Много „реквизит“ се яде на сцената.

- Чак пък много! На две места ядем. Гледал съм пиеси, в които се хранят през цялото време. В началото на представлението една попара трябва да ям. Така го измисли, Бог да го прости, режисьорът Георги Стоилов. И след това хапваме едно пиле. Светлин, синът на постановчика и директор на театър „Мелпомена“, който наследи баща си, нерядко ни изненадва. На мен вместо попара ми е сипвал мюсли, но най-забавно беше, когато ми сложи шкембе чорба. Ама беше толкова люта, че не можех да си кажа репликите и Любо Нейков отнякъде изнамери вафли и започна да ме тъпче с тях, за да преглътна. По големи празници - Коледа, Великден, вместо пилето Светлин ни е носил печени прасета, пуйки, огромни телешки ребра. Аз на Любо Нейков съм му казвал, че след тази сцена за него пиесата свършва. Дори съм предлагал да излезем в антракт, докато се навечеря. Имало е моменти, когато той ми казва: „Пич, ти си съкратил тази сцена“. Защото в нея той няма много реплики, нагъва си мръвката и говоря главно аз. И на него му се струва, че аз съм съкратил сцената и той няма достатъчно време за хранене. Казвам му: „Виж пиесата, карам си по нея, времето е същото“. Дори го майтапим, че преди да заиграе във „Вражалец“, е бил по-слаб. Но това е част от неговия чар и обаяние.

- Как попадна в театър „Мелпомена“, където играеш не само във „Вражалец“, ами и в „Благородният испанец“?

- Знаех за тях, но нямахме допирни точки. В един ден изненадващо дойде предложението от Георги Стоилов да вляза в това представление. С удоволствие приех, защото бях гледал техни неща и ми се влизаше в тази компания. За жалост Георги Стоилов си отиде, Велко Кънев също не е жив. Отиват си хубавите хора. В началото ме бяха разпределили да играя Вражалеца и тази роля е най-близка до ума за мен. Но Жоро явно е искал да извади нещо различно от мен, за което съм му благодарен.

- Митко, ти си забавен събеседник и хората очакват от теб непрекъснато да си смешен като Жоро Бекъма с маймунджилъците от екрана. Как се справяш с натрапчивото внимание?

- Преди много се стараех да угаждам на хората, защото те естествено искат да видят в мен екранния орбаз на динамичния, живия, усмихнатия, забавния... В началото се опитвах да оправдавам очакванията им, но напоследък не се насилвам да го правя. И аз съм жив човек, имам своите проблеми. А да угаждаш на всички, много изпива енергията. От няколко години вече не искам да съм в центъра на купона и център на вниманието, предпочитам да стоя по-встрани. Дори с риск някой да каже „абе, ти не си същият“. Ами няма как да съм като Жоро Бекъма, сигурно и онзи, дето ми го казва, не е същият като на работното си място. Запознах се с една жена онзе ден във Варна. Тя ми каза: „Ама ти в живота май нямаш чувство за хумор, малко си ми скучен.“ Няма нищо лошо в това. Искам да изглеждам така, както се чувствам, без да играя непрекъснато.

- Къде се скриваш, за да бъдеш себе си?

- У дома. Прибирам се, не искам никой да нахлува там, много пъти са искали да снимат в дома ни, но отказвам категорично. Това е моето лично пространство, моят личен Шенген.

- Натоварва ли те непрекъснатото любопитство към личния живот?

- Аааа, абсолютно! Но това е част от играта, ако си решил да бъдеш публична личност. Хората се интересуват от личния живот, така е по цял свят. Нормално е, стига да не са агресивни. Да не говорим, когато се публикуват глупости, без сянка от истина по мой адрес. Но вече съм свикнал да не им обръщам внимание. Спрял съм да се ядосвам, както го правех преди години. Претръпнал съм. Вече съзнавам, че не всички хора ще ме харесват. Като по-млад актьор съм искал да допадам на всички, сега вече знам, че ако ме харесват всички, не е нормално.

- Значи си помъдрял.

- Не съм малък - вече 41-вата си година карам.

- Тогава вече си свикнал с несгодите на чергарския живот?

- Абе, знаеш ли, Светлин (Стоилов, директорът на театър „Мелпомена“ - б.а.) иска неговите актьори да се чувстват значими, обичани, глезени, ухажвани. Чест му прави! Колегите преди първото турне ми говореха: „Сега ще видиш колко добре пътуваме, в какъв лукс спим.“ Викам си: „Супер!“. Предпремиерата на „Вражалец“ беше в Монтана. Имахме почивка два часа в хотела. Чаршафите скъсани, стаите - руини. И оттогава излезе приказката, че откако аз съм дошъл, съм смъкнал нивото. (смее се)

Но Светлин, понеже също е актьор, ни обича и гледа по всякакъв начин да ни угажда. Дори понякога прекалява. Защото ние сме такова племе, че пръст като ни подадеш, веднага захапваме ръката. Казвал съм му: „Недей толкова да ни глезиш, лошо ще ни научиш и ще си патиш.“

- Финалната ти реплика във „Вражалец“ е :„На кого се смеете? На себе си се смеете“. Не е ли прекалено актуална в днешната политическа обстановка?

- Актуална е, как не! И хората, когато я казвам, тръгват да се смеят, но усмивката им леко замръзва и в очите им плъзва замисляне. Хората се забавляват, но когато осъзнаят, че онези, на които се смеят ,са едни от нас. Ние ги преувеличаваме, преекспонираме ги, за да се видят недостатъците им, но те съществуват до ден днешен.

- Според теб кой е най-големият „вражалец“ в съъвременната българска политика?

- О, не ме карай да цитирам имена! Политиката е нещо далеч от мен. Аз нямам нищо общо с нея. Дори когато водя „Господари на ефира“, си личи, че нямам привързаност към никоя политическа партия. Не че имаме някаква забрана в шоуто. Предаването е такова, че се чувстваме свободни - който сгафи, който се издъни, да го критикуваме, да получи Златен скункс. Който го заслужава, няма значение от какъв цвят е и от каква партия - връчваме му го. Цензура няма.

- Вълнуваш ли се от политиката?

- Разбира се! Винаги ходя да гласувам, защото смятам, че всеки трябва да го прави. Не може да казваш: „Ееее, как ни управлявате вие?!”. Ами ти като не си отишъл да гласуваш, да изразиш мнението си - откъде имаш очи да критикуваш. Къде ти е гражданската позиция?! Задължително трябва да гласуване, за да не се сърдим на себе си.

- И за да не влизат политиците в пиесите.

- Естествено! Това е мъката на българина - мисли си, че може всичко. Част от проблемите идват от това. Всяка жаба да си знае гьола. И всеки да се занимава с това, в което е наистина добър.

Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро, новите-стари водещи на „Господари на ефира”:

Ние сме арестанти на консумативите

Трябва да прекръстим адреналинките на тестостеронки

 

Магдалена ГИГОВА

Геро, честита награда „Любимец 13” (без да броим и номинацията за „Аскеер”).

• Геро: Благодаря! Бяхме номинирани с Малин Кръстев, Любо Нейков, Стефан Рядков. Получих я за ролята си в „Между два стола” в Сливенския театър. „Любимец 13” е най-приятният приз, защото го дава публиката. То си е театрална награда…
• Ама всички номинирани ги дават по телевизията.
• Геро: Това наистина помага, но пък всичките сме театрални актьори и хората оценяват това, което правим на сцената. Може би нашата популярност от телевизията ги вкарва в салона, обаче това, което правим си е чисто театрална работа. И мен много ме радва.
• Малинко, а в театъра оценяват ли това, че публиката понякога идва заради човека от екрана.
• Малин: Нормално е. Вече ни наричат „мечки”. Аз дори предложих за представленията, в които играем да се слага стикер с меченце срещу имената ни на плаката. (Б.Р. - В театралните среди иронично наричат популярните от сериали или тв-шоута актьори „мечки”, защото привличат зрители. Явлението дотолкова се наложи, че Вергов, Карамазов и Захари Бахаров регистрираха фирма за забавления Three Bears - трите мечки, англ.).
• Да ни начират „мечки” е малко обидно, защото излиза едва ли не нямаме никакви качества. Напротив, 20 години съм в театъра, снимал съм се в десетки български и международни филми. Шоуто „Господари на ефира” е част от професията. Аз съм наемник. Номерът е да си професионалист във всичко което правиш. Да, хората искат да видят на живо любимците си от сериал или телевизионен формат. В цял свят е така.
• „Мечкарството” дава ли отражение върху заплатите ви в театъра?
• Малин: Няма как да стане. С новата реформа ние сме арестувани от консумативите. С Геро сме в Младежкия театър. С неговия Бай Ганьо той спечели сума награди, но Влади Люцканов (директорът на театъра) няма как да му вдигне заплатата. Ние сме арестувани от ток, вода и парно. Ако някое от тях скочи, ще се наложи дори да си намалим заплатите.
• Да не говорим за другите европейски държави, но знаете ли как е в Албания? Там националните културни институции (музей, опера, театър) са освободени от плащане на консумативи. А знаете ли колко ток хабят 140 прожектора само за едно представление. Ами репетициите?! От това, което си изкараме от представленията, като си платим масрафа...
• Геро: А не можем да не го платим, защото ще спрат тока и театърът не може да функционира...
• Малин: Каквото остане е за заплати. Нашата професия не се работи, тя се живее. Актьорството винаги е било мисия. Остава ти да бъдеш професионалист. И ако изгубиш актьорската хигиена, обезсмисляш професията. По-добре си ходи!
• Не сте ли чували подмятания, че принизявате професията като участвате в шоу?
• Малин: Глупости!
• Геро: Може някои да са го казвали, но това е тяхно мнение. Изобщо не съм съгласен, че принизяваме професията, защото ние си въръшим професионално нещата и в театъра.
• Малин: Сигурно колегите имат различни усещания за професията, но това не ме притеснява. Направихме уникално шоу преди 10 г. „Господари на ефира” беше нещо неочаквано за българския стандарт. Шоуто стана много популярно. Аз никога не съм искал да се занимавам с телевизия, но „Господарите” е нещо, което правя с кеф. Мнозина сигурно се правят на „големи театрали, които не искат да се опетнят”. Но вечер сме заедно на сцената и той излиза да си играе малката заплата. Докато ние не си спестяваме усилия, независимо дали на снимачната площадка, в „Господари на ефира”, или в театъра.
• В шоуто двойките водещи често се сменят. Разбрах, че сте заедно по собствено желание.
• Геро: Моето първо появяване беше с Малин. По-важното е, че той пожела да водя с него, защото за шоуто той е... тази дума не я харесвам, ама е институция. Двамата се познаваме доста добре и начина на водене е много приятен, защото се допълваме един друг.
• Има ли момент на напасване както е в театрална пиеса?
• Малин: Тук работата е много колективна. Нашето напасване е в ръцете на сценаристите, на целия екип. То определя шоуто и го формира в краен продукт. Ние с Геро се знаем още от театралната академия – 20 и кусур години. Играли сме заедно отпреди да съществува „Господира на ефира”. Шоуто досега само е печелило от водещите си. Между тях няма случайни. Това са хора с добро чувство за хумор, с бързи рефлекси, със светкавични коментари към видеата. А когато си се сработил така, че усещаш партньора „с гърба си”, още по-лесно се влиза в сценария.
• В „Господари на ефира” се чувствам като учебна кола. Всички нови водещи през мен минават – Руслан Мъйнов, Геро, Вальо Танев... Мислех едно „У” да си сложа на главата, като учебен автомобил. Приятно е!
• Геро: А и ние сме най-ръстовата двойка в предаването. Държим височината. Такава височина при другите няма.
• Малин: Адреналинките сега са най-щастливи, че не стърчат една глава над водещите.
• Абе, вашите жени не ви ли ревнуват от тези полуголи мацки наоколо? Изкушение си е все пак?
• Малин: (смее се) Адреналинките трябва да ги прекръстим на тестостеронки, защото нашето предаване е стигнало дотам, че който приятел ме срещне не пита „Геро как е”, ами пита за адреналинките.
• Геро: Вършим си работата, чак такова внимание не им обръщаме на момичетата. Иначе е приятно около теб да има три хубави създания. Представи си ако наоколо подскачаха трима космати адреналини какво щеше да бъда.
• Явно, чувството ви за хумор е на нивото на ръста ви?
• Геро: Малин има невероятно чувство за хумор. Просто се кефя някой неподготвен като застане насреща му. Бива изяден за секунди. Обожавам английското му чувство за хумор и затова сме толкова близки приятели. Защото ми биндисва...
• „Биндисва” означава, че ти допада?
• Геро: Това е възрожденска българска дума и означава, че ми подхожда.
• Малин: Кажи, че ти импонира – тази чисто българска дума.
• Редакторите и аутокюто (Б.Р. - машина, която изписва репликите) позволяват ли волни закачки и импровизации?
• Малин: Аутокюто понякога блокира и сме принудени да импровизираме. На сценарната група й е доста трудно на всеки три месеца да напасва текста спрямо водещите, които се сменят. Тъкмо свикнат с чувството за хумор на Митко и Зуека, пък изведнъж Мария-Румен, Мария-Рачков, аз и Геро... Желанието ни винаги е било за по-кратки анонси, за да можем да импровизираме.
• Геро: Затова са избрани актьори за водещи, а не четци на новини.
• Малин: Най-хубавото е, че запазваме добрия тон и се опитваме да няма обидена личност. Много се кефя на хората, които приемат Златния скункс и казват „Благодаря ви. Той ще ми напомня, че не бива да се държа по този начин, да обещавам напразно, да върша това и това”. Мисля, че с това спечелихме българската аудитория. Хората имат доверие на „Господарите”, че разследват до последно, че дори да имат обещание, проверяват дали е спазено.
• Геро: „Господари на ефира” се превърна в институция. Сега се плашат помежду си с нас. Не помня екипът да се е захванал с дадена тема и да не е стигнал докрай. Сигналите са стотици. Хората възприемат шоуто като последна инстанция. За мен е странно в правова държава да разчиташ на едно предаване да разрешава проблеми, които са задължение на институциите.
• Ние самите гледаме да спазваме правилата, защото не можеш да бъдеш коректив пък да си некоректен.
• А благодарности получавате ли?
• Геро: Доста.
• Печени прасенца, цветя, бонбони?
• Геро: (смее се) Една добра дума стига. Мен ми е странно, когато хората възприемат шоуто негативно, защото съм бил от двете страни – освен водещ съм бил и обект на „господарите”, докато работех за друго шоу. Никога не съм приемал шаржовете негативно. Телевизия е, живо предаване, гафовете са най-приятната част. Цупенето за мен непонятно.
• Малин: Дай Боже скоро да връчим и новата ни награда „Бялата лястовица”. Толкова хора с добри дела остават в сянка. За жалост, не е новина, че някой е представил България на някакъв форум, че е спасил човешки живот... Колкото по-често показваме хората, които правят нещо добро, толкова то ще се умножава. След 10 г. връчване на скунксове на политици и обществено популярни личности, трябва да тиражираме добротата.
• Геро: Иска ми се в нашата държава добрата новина „да продава”. Мечтая телевизионните емисии да започват с „наш актьор, наш спортист, наш учен постигна това и това”. А не да започват с негативните неща и добрите новини да ги сгъчкват в 30 секунди накрая. Тъжна работа!
• Кое е най-безумното нещо, което сте чели или чели за себе си откакто сте в „Господарите?”
• Малин: Ако беше истина изписаното за мен през последните 10 г. какъв отчаян алкохолик съм, отдавна да съм се простил с живота. Дете на мафията, хомосексуалист, какъв ли не са ме изкарвали.
• Геро: Нека пишат! Важното е аз и най-близките ми хора да знаем, че не е истина. Ако му обръщаш внимание и го вземаш присърце, лъжите ще те разстройват. Изобщо не ми пука! В тази дължава не можеш да ги спреш, да ги осъдиш, да се защитиш.
• Малин: Друго е когато има доказателство, документ. Папараците по света са коректив. Когато си публична личност не можеш да си позволяваш да вършиш свинщини, трябва да си за пример. Ако си престъпил закона и има документи за това, окей. Но има неща, граничещи с ненаучната фантастика. Това е слугинско мислене. Този тип вестници се купуват, защото слугинята има нужда да бъде значима. Отдавна личността в тази държава, можещите хора и мъдрите старци са унижени.
• Звезди в България няма. Да дойдат да видят колко сме богати. Пък и колко ли сме известни. Ние сме професионалисти.
• Това означава ли, че ако решат да спрат „Господари на ефира” шоуто няма да ви липсва?
• Геро: Няма вечни неща. Знаем, че шоуто няма да трае 200 години, но пък дай Боже. Най-хубавото при нас двамата е, че сме актьори, имаме си нашата професия. И дали ще водим „Господари на ефира” или друго предаване, това изобщо не ни събаря. По-важното е, докато сме в шоуто да си вършим професионално нещата. Затова ходим с изправени глави.
• Малин: От таланта ти зависи да надскочиш рутината и от малката роля да направиш събитие.
• Геро: Театърът е велико изкуство, защото се случва на живо. Дори да изиграеш 200 представления, те 200 пъти са различни. Това те кара да очакваш следвашото представление, за да намериш другия нюанс, другата боичка...
• Малин: Има и представления, при които старееш с текста. Това е уникално. Вече 10 г. играя „Лазарица” на Радичков. И всяка вечер откривам по нещо ново, и човекът в салона е нов, и дъхът му е нов.
• Киното е друг нюанс на актьорското присъствие. Имал съм шанса да се сблъскам с големи актьори от ранга на Катрин Деньов, Сандрин Бонер, Рой Шайдър, царство му небесно, Олег Меншиков, Серегй Бодров, снимал съм с режисьори като братя Тавиани. Киното оставя особен документ във времето.