Дрескод: Трикольор
Магдалена ГИГОВА
За първи път в
най-новата ни история българското знаме не само се вее. То гордо стърчи извън протокола на парадите.
С него се загръщат млади момичета. Дядовци, които не ги държат краката да се
присъединят към шествието, отривисто го
пускат от прозорците. Дечица го стискат в ръчичките си, интуитивно усетили
добрата енергия, която струи. За първи път трикольорът е дрескод! И най-важното
– дръжката му не служи за сопа.
Какво се получава
когато кръстосаш чувство за хумор с пробудено народно съзнание? Протест под
надслов „Усмихни Се Бе!”. И огромни дози национална гордост. Няма боязън, има
добро настроение. Изкривените от злоба лица на са на мода, на мода са голите
пъпчета със закачливи лозунги около тях.
И те са двойно по-болезнени за онези, към които са насочени. С ожесточението
може да спориш, на агресията - да
противостоиш. Но колко смазваща е снизходителната насмешка на правия. Тези знамена не ги е шила Райна Княгиня по тъмна доба. Те са поръчани онлайн. Плакатите не са рисувани в партийна централа, а са правени на компютър. Протестиращите не са дошли с автобуси, а с детски колички. Те не искат по-ниски, а по-чисти сметки. В това е разликата. И в националния флаг!
