Навратри – най-дългият
танцов карнавал в света
С подскоци и извивки в
продължение на девет нощи индийците
благодарят за добрата реколта
Магдалена ГИГОВА
Представете си огромен
стадион, на който 42 000 души танцуват в
опиянение, без да са близнали и капка
алкохол. И това се повтаря девет нощи
подред. Подобна масова омая е възможна
само в Индия, а Навратри е най-дългият
танцов карнавал с света. Свещеният
празник за всички индийци е посветен
на божествената Майка, въплътена в
образа на богинята Дурги. Той се отбелязва
не само с поклонения в храмовете, пост
и молитви, а и с фойерверки, музика и
танци. В буквален превод от санскрит
името на карнавала означава „девет
нощи“. Кулминацията е на десетия ден,
който символизира победата на доброто
над злото.
Повече от един милиард души празнуват Навратри два пъти годишно. Пролетният е през месец чайра, който се пада през април-май по европейския календар и се нарича Рама, а вторият - Дурга, е в края на септември. Точните дати се изчисляват всяка година по астрономически признаци, свързани с пролетното и есенното разноденствие. Те ознаменуват смяната на сезона и края на прибирането на реколтата - все поводи за големи веселби. Според индийците това е времето, когато се пренастройва енергията във Вселената и вътре у всеки човек. Навратри се предхожда от духовни практики, молитви и медитация. Дори да не вярвате на подобни неща, можете поне да контролирате храненето си, празните разговори и отделеното време за сън, да не се гневите и да не давате воля на нервите си. Просто в дните преди Навратри е необходимо да пазите енергията си и по възможност да ядете вегетариански гозби, без животински продукти, мляко и плодове и да се съсредоточите върху вътрешния си мир. Така човек съсредоточава у себе си сила за по-нататъшното си усъвършенстване в социален, семеен и духовен план, смятат мъдреците.
След това натрупаната енергия сякаш избухва и Навратри се разлива в 9 безспирни нощи. Навсякъде бъка от толкова пъстро облечени хора, че чак ви заболяват очите. Особено колоритни са празнуващите в индийския щат Гуджарат. Той е единственият със сух режим. За да си купиш алкохол, който се продава само в някои от 5-звездните хотели и специализирани магазини, е нужен специален лиценз или поставят печат в паспорта ви, че сте си взели 65 бири, да речем. Но на местните не им трябват допълнителни стимуланти. Те просто се гмурват в ритъма на танца гарба. Това е нещо като българско право хоро, облагородено с екзотични извивки на ръцете. Вибрациите ги омайват и ги държат по цели нощи. Край Ахмедабад при откриването на Навратри фестивала средно по 42 000 души танцуват до премала заедно със съставите на сцената. И всички са като дрогирани, без никакви стимуланти.
В наши дни призванието
на гарбата е да надмогне „вредното
влияние на Боливуд“. Той е автентичен
танц за разлика от целулоидните сюжети
и повтарящи се мотиви във филмите, които
внушават на младите нереалистични
представи за живота. В Гуджарат няколко
фондации популяризират истинските
народни танци и убеждават младите
момичета, че трябва да учат, а не, замаяни
от филмите, да чакат принца, който ще ги
отведе към залеза и ще заживеят богато
и честито. Една от формите на въздействие
е гарбата по време на Навратри.
Напълно нормално е
карнавалът да се развихря в прохладната
част от денонощието. Което ще рече след
10 ч. вечерта и хладът е относителен -
някъде към 27-30 градуса. Девет нощи
най-югозападният индийски щат Гуджарат
вибрира в неистовия такт на Навратри,
а местните така се забавляват, че изпадат
в транс от ритъма на музиката. Тук дори
не пушат. Но танците са истинската дрога!
Младежи и старци, пеленачета в цедилки
върху гърбовете на майките си се опиват
от омайните мелодии, облагороден вариант
на „Слонът, моя приятел“. Гарбата в
един момент напомня българското право
хоро, подправено с извивки от самба, а
в друг прилича на „Гаяне“ с кръстосване
на шарени пръчки във въздуха.
Костюмите са толкова
пъстри, че съвременен дизайнер не може
да ги измисли, ако не е далтонист. И макар
гуджаратци да са изключително целомъдрени,
движенията са някак секси. Както впрочем
и женските тоалети с широки везани поли,
късички бюстиета и ефирен шал, наречен
дупата. За да бъде фестивалът в
„контролирана среда“, правитеството
на щата огражда огромна площ извъх
икономическата столица Ахмедабад -
„малко градче“ с четири милиона жители.
Хиляди квадратни метри от прашната
пръст са покрити с нещо като мокет в
цвят „хирургическа престилка“,
фонтанчета с електромотори разхлаждат
въздуха, а в различни павилиони местните
племена показват занаятите си. През 200
метра патрули проверяват наред - чанти,
камери, фотоапарати.
Гарба не е просто танц, това е религия, омая, магия и най-прекият път към емоционалния делириум. Може би затова полицаи с бамбукови палки обикалят най-развихрилите се групички и ефикасно разгонват екстаза им. Най-странни са почти любовните докосвания на мъжете. Подозрително грацилни младежи се гънат в шпагати на сцената между огромни подобни на кучета чучела, движени поне от трима души, напъхани в костюмите им. Гастролиращите състави от „братски“ страни са странно подбрани - Израел, Бутан, Украйна, Монголия, Полша... Индийците обаче са най-зашеметяващи с огнегълтачи, моми на главата със светилници като полилеите в „Александър Невски“, недоказани момци с акробатични номера и танци със саби.
Външният наблюдател
обаче недоумява как множеството успява
да танцува гарба, без да се блъска
болезнено? А тоалетите са направо
вълшебни! Такава дреха понякога се везе
повече от година, защото коприната е
труден материал, а стотиците мъниста
трябва да прилепват идеално и да „рисуват“
картина върху тоалета. Гарба не е просто танц, това е религия, омая, магия и най-прекият път към емоционалния делириум. Може би затова полицаи с бамбукови палки обикалят най-развихрилите се групички и ефикасно разгонват екстаза им. Най-странни са почти любовните докосвания на мъжете. Подозрително грацилни младежи се гънат в шпагати на сцената между огромни подобни на кучета чучела, движени поне от трима души, напъхани в костюмите им. Гастролиращите състави от „братски“ страни са странно подбрани - Израел, Бутан, Украйна, Монголия, Полша... Индийците обаче са най-зашеметяващи с огнегълтачи, моми на главата със светилници като полилеите в „Александър Невски“, недоказани момци с акробатични номера и танци със саби.
Как ще реагирате, ако в супермаркета видите перфектно гримирана дама в народна носия да бута количка с продукти? Е, в Гуджарат тамошният ансамбъл „Филип Кутев“ е навсякъде по улицата! Особено по Навратри. Все едно сте хванали на стоп машината на времето. Девет нощи всички танцуват, а през деня гордо разхождат гиздавите си носии. При това не става дума за традиционните за Индия сарита (изкусно увити около тялото 4 метра коприна – тоалет, непроменян от 5000 години насам). За гарба дрехите са още по-пъстри, везани с мъниста, вградени стъкълца и шарени бродерии и апликации. На гърбовете имат дори зашити цели кукли, а чадърите им са окичени с какви ли не висулки. Дори в гиздилата на добитъка. Кравите също получават специални облекла за Навратри - шаренеят с везани „чорапи“ върху рогата си, а камилите са наметнати с ярки покривала.
В последния ден на карнавала малките момиченца до 9 години се почитат като богини, получават подаръци и раздават благословии, защото се смята, че на тази възраст енергията им е чиста като тази на богинята майка. Извън красотата и екзотиката Навратри има и голямо значение, защото представлява трите етапа от духовното пречистване на човека - самопречистване, личностна промяна, себереализация.
Тази година карнавалът ще бъде от 25 септември до 3 октомври.