В Покана за пътуване на 1 септември 2024 по програма Христо Ботев от 17 часа авторката на “Хай хай, Япония” разкрива как в Страната на изгряващото слънце дават по 1000 йени за 6 череши

Юлияна Антонова-Мурата с новоизлязлата си книга "Хай хай, Япония"

Юлияна Антонова-Мурата: Япончетата започват с обучението още от люлката. Внуците й Джейми и Джюджю

Юлияна Антонова-Мурата: Япончетата започват с обучението още от люлката

 Малцина са българските автори, постигнали такъв зашеметяващ тираж като Юлияна Антонова-Мурата с четирилогията си за Страната на изгряващото слънце. Защо четирилогия, ще се запитат почитателите й, прочели  “Моши моши, Япония”, Уки уки, Япония”, “Сан сан, Япония”? Ами понеже неотдавна излезе  “Хай хай, Япония”, четвъртата част от поредицата  с изящни фрази,  звънки сравнения, подобни на японска гравюра словосъчетания, характерни за авторката, която  раздипля уж всекидневни случки от японския живот.

Във всяка от тях е закодирано послание за доброта, човечност, съпреживяване. Щастлива съм да се похваля, че съм редактор на последните две книги на Юлияна и щом кацна на родна земя се самопоканих на гости у тях за още любопитни истории за японския дух и характер.

Думите на Юлияна Антонова-Мурата ми припомниха епизод от предишната й книга “Сан-Сан, Япония”. Тя се тревожи, че синът й Кейджи може да забрави българския покрай няколкото други езици, които говори. Но когато в разгара на пандемията  се връща у дома с думите, че е първата от семейството, която се е ваксинирала срещу ковид, синът й Кейджи възкликва “Хайдеее, тази поведе хорото” и Юлияна се успокоява за владеенето на майчиния му език.  

Припомням, че слушателите на програма “Христо Ботев” на БНР я избраха за Посланик на българската култура по света, заради таланта й да превърне обикновената наглед случка, изненадващата среща, незабележимият детайл в онази песъчинка, която, попаднала в мидата на сърцето ще се превърне в истински бисер за всеки читател.  

С Юлияна Антонова-Мурата, авторката на новоизлязлата книга “Хай хай, Япония”,която ще ви накара да се замислите, да се усмихнете и да се влюбите… в далечната азиатска страна,  навлязохме в дебрите на японските азбуки, които се оказаха три. Заинтригувана съм как невръстните япончета, които започват да ги изучават още от детската градина  се справят със сложните букви и йероглифи.

Оказва се, че те ходят на училище още от ранна бебешка възраст и така внукът й латентно е усвоил цветовете на дъгата. Година-две по-късно той ги повтаря безпогрешно в детската градина.

От Юлияна Антонова-Мурата, автор на току-що издадената книга “Хай хай, Япония”, последна част от четирилогията й за душевността и нравите в азиатска държава, научихме прелюбопитни факти не само за хората,, ами и за домашните любимци в  Страната на изгряващото слънце.

Всеки път когато разговарям с Юлияна Антонова-Мурата научавам нови и нови факти за Япония чрез четирите й книги “Моши моши, Япония”, “Уки уки, Япония”, “Сан сан, Япония” и последната “Хай хай, Япония”. Авторката е завършила Немската гимназия в столицата и германистика и психология в Софийския университет.  

Била е преподавател в Медицинския университет, а след падането на Берлинската стена започва работа в МВнР.  Като дипломат от кариерата и съпруга на японец, тя живее на различни места по света –  Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов.

Има три мандата като културно аташе и пълномощен-министър в Токио, където живее със семейството си повече от 23 години. “Историите са моите уроци от Япония – тези на обикновения човек, написани с любов за любов, с много обич и признателност”, казва Юлияна Антонова-Мурата.

Като голям почитател на всякакви видове животники, помолих Юли сан да разкаже как  японците почистват след домашните си любимци. А как шест череши струват 1000 йени и защо сега са модни дините с формата на сърце ще чуете в предаването.

Юлияна Антонова-Мурата: Япончетата започват с обучението още от люлката

Най-притегателното за читателите в книгите на Юлияна Антонова-Мурата е, че тя никога не поучава, но чрез разказаните от нея случки сами достигаме до желанието за честност, доброта и споделени житейски радости.

В Покана за пътуване на 21 май по програма Христо Ботев на БНР: Мира Баджева за пестеливата и непривична японска естетика. Почетният генерален консул на Сейшелите Максим Бехар за райските острови

Японците и българите си приличат… по отношението към религията

Сейшелите

Японците са убедени, че да се съхрани хармонията е много по-важно от това да докажат правотата си или да получат изгода. Тъкмо това непривично за нас отношение към живота ни кара да изпитваме неутолимо любопитство към Страната на изгряващото слънце.

С журналистката Мира Баджева проведохме толкова дълъг, смислен и пълен с интересни обрати разговор за Япония, че реших в Покана за пътуване да направя сериал в няколко поредни издания.

• 

• 

Запитах Мира изпитала ли е стрес при първото си стълкновение с непознатата култура. Оказа се, че не, понеже била убедена, че държавата няма да й хареса. А се оказало обратното.

 Аз, честно казано, се изумих от традицията жените да подаряват на 14 февруари шоколади на шефовете си.

Японците и българите си приличат… по отношението към религията

Европейските специалисти признават, че естетичното възпитание в японското училище е много по-широко и осмислено, отколкото в други държави.  Второкласниците там използват 36 различни цвята, когато рисуват и знаят имената на всеки един от тях.  Доста често имат часове сред природата, където преподавателят ги учи да разпознават красотата на околния свят. Може би това възпитание е част от неуловимата японска естетика.

• 

• 

Мира Баджева, обаче е намерила изключителна близост между японците и българите в отношението им към религията.

Как японците превръщат счупената керамика в чисто ново изкуство ще научим от Мира Баджева в следващото издание на Покана за пътуване. А днес тя преплете впечатленията си от Страната на изгряващото слънце с личното си усещане за тази далечна страна.  Но… както казват хората „За да разбираш японски, трябва да започнеш да мислиш по японски“.

Японците и българите си приличат… по отношението към религията

Максим Бехар, който е почетен генерален консул на Сейшелите, представи първата у нас книга с готварски рецепти от екзотичните острови. И не само. Гозбите са съчетани с любопитни истории. Разговарях с Максим за „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“.

Максим Бехар с книгата си „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“

„Вярно е, че любовта към една държава може да бъде създадена чрез нейната кухня, природа и хората. Тези три основни аспекта наистина оказват най-силно впечатление и върху туристите на Сейшелските острови, казва почетният консул на далечната държава Максим Бехар. –  Освен на живописна природа и изключително гостоприемство на местните, посетителите се радват и на вкусна традиционна храна, която прави пътуването им още по-незабравимо“.

В шестата си книга  „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“ световният PR споделя лесния начин за приготовление на 25-те му любими островни гозби, съчетаващи уникалните вкусове и аромати на креолската кухня със сейшелски продукти, които могат да бъдат лесно набавени и у нас, вкл. за Салатата на милионера или  чътни от октопод.

Максим Бехар: Сега вече лесно можете да си донесете Сейшелските острови вкъщи

Почетният генерален консул на Сейшелите Максим Бехар, призна че обича островния живот, но повече обича България.

В Покана за пътуване на 11 август 2019: В Ладак по стъпките на Христос и Буда

В Нова Зеландия работил-неработил, вземаш 1500 долара пенсия – колкото премиерът

Мистичното място, където всички ходят с глави в облаците се нарича Ладак. Името идва от Ла, което означава превал и Дак – страна. Наричат тази част от индийския щат Джаму и Кашмир „Малкият Тибет”. В миналото тук е минавал Пътят на коприната, а будистки поклонници да основали манастирите по своя път от Индия към Тибет. 

До 1974 година достъпът в Ладак за туристи е забранен, но днес местното правителство активно поощрява посещенията.  Николай Рьорих, който е живял по тези места нарича Ладак „Кръстопът на Буда и Христос”.  Тук някога е стъпвал кракът на Христос, тук е проповядвал Буда, тук се извисяват развалини, обвити в героично минало и стоят манастири, пазители на ценни реликви, пише художникът. Валентина Димитрова, автор на книгата „Филипините, седем урока на сърцето”, признава, че с мъка се е разделила с магичните зъбери и техните гостоприемни и честни обитатели. Най-напред я попитах как се чувства човек на повече от 3000 метра височина.

В разказа си Валентина Димитрова за мистичното кралство Ладак стига и до убежището на прочутия руски художник. Ако сте виждали картини на Николай Рьорих от онези места сигурно сте си мислили, че творецът страда от прекалено разюздано въображение – луннни пезйжи с потресаващи форми, обагрени в жълто, виолетово, сиво, лимоново, люляково… Оказва се, че човекът е рисувал от натура и всяка снимка е толкова нереална, че прилича на филмов декор. Но природата, която прави ландшафтът така неповторим е мащеха за хората, които я обитават.

Валентина Димитрова твърди, че от хората в Ладак можем да се научим на смирение и толерантност.

Светослав Марков, който заедно с Теодор Борисов е не само водещ на рубриката „50 места от българската история отвъд България”, ами е и автор на едноименната книга, имаше щастието да я представи пред нашенската общност в Украйна. Което не само го изпълни с патриотични чувства, ами обогати познанията му за българските светини в Киев и Одеса.

За повечето от нас Нова Зеландия е онова място в долната част на глобуса, където подскачат безкрили пилета с име на плод – киви, правят нелошо вино и снимат „Властелинът на пръстените”. 

 

Всъщност, когато далечната държава е открита от европейците на 13 декември 1642 година от холандеца Абел Тасман, полинецийзите отдавна се били нанесли там. Все пак Тасман кръщава земята Зееланд на една от големите холандски провинции.

Един век по-късно капитан Кук забива британското знаме в страната, където няма отровни змии и хищници и решава да не й сменя името.

Днес за повечето от нас Нова Зеландия звучи като филиал на социалния рай – щом навършиш 65, работил-неработил получаваш пенсия от 1500 долара. Точно колкото ще взима и министър-председателят. Тези неща не съм ги прочела в гугъл. Разказа ми ги Румен Воденичаров – учен-химик, но и планински спасител и участник в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи.

Изложбата си със снимки от съседната на Австралия страна Румен Воденичаров е нарекъл  „Нова Зеландия – непозната и недостижима”.

Румен Воденичаров разказва за Нова Зеландия, страната, където жените могат да гласуват от 1893 година. Там след като приключили снимките на „Властелинът на пръстените” приходите от чуждестранни гости скочили с 200 милиона долара и се наложило да си направят министерство на туризма, каквото доскоро нямали.