Близо 12 нощувки е средният престой на българите в Германия годишно

 

В класация на страните като брандове, Германия заема първото място. Снимка Наталия Малчева

Германският борд по туризъм (DZT) продължава да позиционира страната като устойчива туристическа дестинация. По този повод в София се проведе среща, на която представители на медиите имаха възможност да се запознаят по-отблизо с кампаниите на Германския борд по туризъм: „Почувствай се добре“ и „51 обекта, обявени от ЮНЕСКО за световно наследство; Германия – среща на история и модерност“.

Към присъстващите се обърнаха г-н Мориц Зайлер, ръководител отдел „Икономика“ към посолството на Германия в България и г-н Кристиан Салай, управител на регионалния офис на Туристически борд на Германия.

В класация на страните като брандове, Германия заема първото място

Германия оглавява Nation Brands Index за шест поредни години, следвана от Япония и Канада.

Предпочитани държави за туризъм сред европейците са:

1. Испания – 63,2 мил пътувания
2. Германия – 46,5 мил пътувания
3. Франция 26, 2 мил пътувания

Що се отнася до българите, нощувките им в Германия за миналата година са 482 хил, като в бройката
не са включени пътувания по работа и посещение при роднини. Средният престоя на нашенци е средно 11,7 нощувки. Това показва официалната статистика на Националния борд по туризъм на Германия.

Именно продължителният престой е залегнал в най-новата кампания за устойчив и природосъобразен туризъм, с която се промотира дестинация Германия – „Останете по-дълго“.

Целта на кампанията е да призове пътуващите да останат няколко дни повече на избраната от тях дестинация и да предпочетат една по-дълго пътуване от да речем две уикенд такива, за да намалят въглеродния си отпечатък.

Германия през последните години неизменно залага на устойчив и културен туризъм, като през тази година във фокус е и кампанията им за промотиране на 51-те обекта на страната в ЮНЕСКО.

36 на сто от българите залагат на посещения на различни туристически обекти в градовете. Основното транспортно средство на Българите до и в Германия за 56 на сто от пътуващите е самолет, а едва 3 на сто предпочитат най-удобният и екологичен транспорт в странатата – влаковия. Близо половината от българските туристи или 44 на сто се настаняват в хотели в Германия, а 29 на сто в частни квартири или безплатно. Те харчат средно по 732 евро на пътуване.

През 2022 г. чуждите туристи, посетили Германия са 68,1 милиона души. Друг факт, с който Националния туристически борд на Германия се гордее особено, че средната възраст на туристите в страната продължава да намалява и вече е 43,5 години. Една трета от туристите в държавата са на възраст между 15 и 34 години или общо 17,2 милиона души.

Още по-радостен е фактът, че повечето от гостите на Германия търсят варианти за устойчив туризъм, в чието развитие са насочени и усилията на Германския туристически борд.

В класация на страните като брандове, Германия заема първото място. Снимка Наталия Малчева

Фестивалът „Арлекин в Рим“ окрили за творческа изява деца от България, Италия, Сърбия и Украйна

 

Дария Стоянова с поканата да стане междуналоден репортер на интернет телевизията „Аз мога, аз знам“ и голямата награда на името на акад. Хачо Бояджиев

 На фестивала „Арлекин в Рим“, който се проведе в къщата на световния бас Борис Христов, завещана от него за  Български културен институт, показаха своите творчески умения български деца и младежи от Италия, Сърбия и Украйна.   Някои бяха пътували повече от 600 км, за да се включат в конкурса.

Участниците в международния фестивал „Арлекин“  три дни рисуваха и създаваха клипове на тема „Защо харесвам Рим?“, след проведено онлайн обучение. Патронажът на посолството на България в Рим в лицето на Негово Превъзходителство посланик Тодор Стоянов допринесе за приятелската атмосфера и отличната организация.

Фестивалът „Арлекин в Рим“ окрили за творческа изява на деца от България, Италия, Сърбия и Украйна

Официални гости бяха Антонио Таркуинио, почетен консул на Италия за Варна, представители на Изпълнителната агенция на българите в чужбина,  Фабрицио Рамоньоли – италиански актьор и драматург, Дими Командучи  – треньор на гласа.

По време на тържественото награждаване бе излъчен  филма на 8-годишния  Дамян Начков от българското училище към посолството ни в Белград,  създаден като колаж от  рисунки и снимки на български деца от различни краища на Украйна. По този емоционален начин и те присъстваха символично в римското издание на международния младежки медиен фестивал  „Арлекин“.

• 

• 

С букет от таланти изпъкна  Дария Стоянова, която заслужи две награди. Първо място в най-малката възрастова група, за показани умения като работа пред камера и артистичност, както и вродена журналистическа дарба.  Освен това тя се изяви  и като музикален изпълнител.

Дария получи  Голямата награда на името на акад. Хачо Бояджиев (създател на фестивала) – покана да бъде водещ и международен репортер в ръководената от деца и младежи интернет телевизия „Аз мога, аз знам“.  Г-ца Стоянова ще придобива журналистически знания в школата на „Арлекин“.

• 

• 

Пловдивчанката  Венета Павлова спечели „Арлекин 2022“ за изящните си рисунки.

• 

• 

• 

За първи път на фестивала бяха връчени  отличия и за музикални педагози. Това са българката Галина Иванова (нейни ученици нееднократно са получавали Гран при на „Арлекин“ във Варна), чиито деца от Арт център „Зорница“ и в Рим се представиха блестящо.

Награден бе и италианецът Ивано Трау, който работи със стотици деца в родината си.  От изключително високо ниво бяха изпълненията на децата  и младежите от италианските певчески школи „Dsound”, “Karin vox” и тази на Ивано Трау – патрон на организацията Fuoriclasse Talent.

Допълнителна награда на всички призьори е и участие на Международния фестивал „Арлекин“, който по традиция се провежда във Варна всяко лято под патронажа на кмета Иван Портних.

Цел на фестивала винаги е откриването на таланти и придобиването на умения за публична изява от младите хора.

Емоционален  финал на „Арлекин в Рим“ постави Никол Атанасова с акапелното си изпълнение.

Но преди това ученици от българското училище в Рим „Илия и Асен Пейкови“, от „Малкият принц“ във Варна и българското училище в Германия, под ръководството на „Арлекин“,  поставиха началото на филм, посветен на големия художник Борис Георгиев – обиколил целия свят, живял и починал в Италия, но останал верен на родната си Варна.

Финансирано от д-р Врабевски проучване в САЩ разкрива нови факти за българо-македонските дискусии

Финансирано от д-р Врабевски проучване в САЩ дава нов прочит на българо-македонските спорове

Българският бизнесмен и филантроп подкрепи визитата на наш изследователски екип в Библиотеката на Конгреса

Д-р Милен Врабевски финансира визита на наш изследователски екип до Библиотеката на Конгреса в САЩ. Целта на пътуването беше съдействие на българо-македонската историческа комисия.

Екипът откри и сканира изключително ценни документи, отнасящи се до периода около и след Първата световна война. Сред тях са и доклади за етническите принадлежности на Балканите по това време, а също така и договор между Гърция и Сърбия от 1913 г., подписан в навечерието на Междусъюзническата война.

По време на визитата са намерени и повече от хиляда страници, имащи пряко отношение към историческите дискусии, свързани с Македония. В документите изрично се отбелязват демократичните устои на Царство България и стремежът към развитие и равнопоставеност между цивилизованите държави.

Обръща се внимание на характеристиките на българския народ, неговата доблест и воля, принос към световната култура и развитие и значението й за геополитическата стабилност. По отношение на националната идентичност на македонците във всички доклади е отбелязано, че „българите съставляват мнозинството от македонското население“.

Любопитен факт е, че в края на Първата световна война президентът на САЩ е искал да направи равносметка за случващото се в Европа. Намерените документи по темата представляват неутрален източник на информация, от който се вижда желанието на САЩ и администрацията на президента Уилсън да стигнат до истината и положителните факти и изводи по темата.

Документите, които са изключително ценни, са в процес на изследване и резултатите от тях ще бъдат оповестени скоро.

“Любов, секс, самота” е най-новата книга на Стилиян Иванов, която излиза след дни в книжарниците на България и Гърция

Стилиян Иванов кани на пътешествие през тайните на любовта, самотата и секса в седмата си книга

“Любов, секс, самота” е най-новата книга на Стилиян Иванов, която излиза след дни в книжарниците на България и Гърция.

Това е седмата му творба, след четивото за деца и за детето във всеки от нас – “Зевс и Нора” и изданията за астрология, себепознание и здравословен живот.

Стилиян Иванов ви кани на пътешествие през тайните на ЛЮБОВТА, САМОТАТА И СЕКСА.

Пътуване, което по нестандартен и дори шокиращ начин ще ви разкаже за опита на човека да избяга от себе си и от самотата чрез секс, страхувайки се да обича и да бъде обичан…

Стилиян Иванов кани на пътешествие през тайните на любовта, самотата и секса в седмата си книга

От книгата: “Така както никой не учи птиците на летене, така и никой не може да ни научи на любов. Има различни видове птици – летящи и нелетящи. Има различни хора – “хора на любовта” и “хора на самотата”.

Книгата разказва 10 любовни истории на мъж от Средиземноморието, прехвърлил 40-те… Посветена е на Константин Циолис.

За овластяване на учителите и повече съвместни проекти с държавна подкрепа призоваха директори на училища от България и Р. Северна Македония

Учителите да имат по-голяма роля в изготвянето на  плановете и програмното съдържание в училищата и правителствата на двете държави да подкрепят повече съвместни проекти между учебните заведения от двете страни на границата – около тази позиция се обединиха над 30 директори на училища от  гранични общини в България и Р. Северна Македония.

Ръководителите на основни и средни училища взеха участие в първата двустранна регионална среща под мотото „Образователна свързаност за по-добра европейска перспектива на младите“, която се проведе в Банско. Срещата се организира от Фондация Българска Памет с подкрепата на Министерство на образованието и науката на Р. България, а целта е да бъде установена традиция за ежегодно провеждане на подобни срещи, улесняващи и подпомагащи трансграничното сътрудничество в реални измерения и в дългосрочен план.

Акцент в дискусията бе ефективната колаборация между училищата от Р. България и Р. Северна Македония. В рамките на форума се родиха идеи и предложения за съвместни проекти, които да развият в по-голяма степен партньорските взаимоотношения между образователните институции в двете държави и да се разгърнат в ефективна мрежа за сътрудничество с подкрепа от страна на ресорните министерства на България и Р. Северна Македония. 

В рамките на 3-дневната среща директорите от двете държави обмениха добри практики и очертаха идентични предизвикателства, пред които се изправят – претоварено учебно съдържание, теоретични знания без практическа основа и демографската криза. Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта  учителите да имат по-широко участие при изработването на учебните планове и програми с адекватно за възрастта на учениците съдържание.

В рамките на форума по покана на г-н Ивайло Златанов, началник на РУО – Благоевград, директорите от Р. България и Р. Северна Македония посетиха на място най-старото училище в гр. Банско НУ „Св. Паисий Хилендарски“ за обмяна на опит на терен. Те се запознаха с базата и добрите практики на училището, които са интегрирани в учебно-възпитателния процес. 

Видео с красотата на България развълнува зрителите на BBC

Видеото, подкрепено от българската марка „Пиринско“, бе излъчено от световната телевизия

През последните години Владислав Терзийски създава внушителни и неповторими кадри, изобразяващи „неуловими“ моменти от планините на България. Въпреки честия интерес, който предизвиква към себе си и към работата си, с години той стои далеч от медийно внимание и близо 8 месеца от годината прекарва сред природата.

Преди близо три години негова фотография предизвиква истински фурор във Фейсбук – публикацията има близо 9 хиляди споделяния, над 36 хиляди харесвания и почти 600 коментара. Талантливият фотограф е изключително взискателен към съдържанието, което споделя. Тази година, за Националния празник на България - 3-ти март, Владислав планира да публикува клип, чиито кадри е събирал почти четири години, снимайки из планините. Поради непредвидени обстоятелства той успява да го покаже няколко дни по-късно и реакциите не закъсняват – зрителите са във  възторг и видеото се споделя от десетки в рамките на минута.

Tака го забелязва и бранд мениджърът на „Пиринско“, която го показва на своя екип. Вдъхновени от коментарите на хората под видеото на Владислав, те решават единодушно да помогнат то да излезе извън социалните мрежи, дори извън границите на България. Това решение е продиктувано и от факта, че най-успешният български бранд за бира винаги е бил неразривно свързан с природата и с планината.

Избират една от най-авторитетните и престижни телевизии BBC да излъчи кадрите, изобразяващи величествените планини и неповторими гледки от България и по този начин се превръщат в първата наша компания, която  подкрепя и  популяризира в световен мащаб красотата на българската природа.

Видеото, дело на Владислав Терзийски бе излъчено на 10.09 в  ефира на най-гледаната световна телевизия.  Вие можете да го видите тук:

  https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=2653377784695111&id=511491018883809

-- 

ПОДЕМ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КРАЛСТВО МАРОКО И БЪЛГАРИЯ

Mароканско-българската търговско-промишлена палата с мащабен проект – Фабрика за космически храни

В Резиденцията на Кралство Мароко в София бяха обявени актуалните новини свързани с развитието на отношенията между Мароко и България. Новосъздадената  смесена Mароканско-българска търговско-промишлена палата (МБТПП) е в основата на активизирането на отношенията между двете страни. Дейността на палатата стартира с мащабен проект – Фабрика за космически храни.

Това стана ясно по време на официална пресконференция, в която участваха: Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи – извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България; Мохамед Хмидуш – вицепрезидент на Мароканската асоциация на износителите (ASMEX), който е и зам.-председател на МБТПП; Аспарух Карастоянов – председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата и проф. д.н. Любомир Стойков – зам.-председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата и водещ на пресконференцията.

В самото начало Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи представи многообразието на Кралство Мароко и обяви предстоящото отбелязване на националния празник – Празника на Трона, с който на 30-ти юли тази година ще бъдат отбелязани 20 години от възкачването на трона на Крал Мохамед VI. Тя подчерта значимостта на политическата стабилност в Кралство Мароко, която допринася за икономическото развитие на страната и също така дава възможност Мароко да подкрепя други африканкси икономики. По време на пресконференцията Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи съобщи също, че новият почетен консул на Кралство Мароко в България е г-н Аспарух Карастоянов.

Участниците в пресконференцията представиха благоприятния бизнес климат в Мароко, очертаха възможностите, предимствата и дадоха яснота относно големия потенциал за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни. Мохамед Хмидуш обяви, че първият проект на смесената палата – Фабрика за космически храни, се очаква да заработи през май 2020 г., като от мароканска страна са осигурени земята и оборудването, а от българска – уникалната технология.

Mароканско-българската търговско-промишлена палата ще стимулира българските производители и износители, като сред основните й цели е създаването на успешен реекспортен модел. „България може да се превърне в хъб за марокански стоки и да експортира за цяла Югоизточна Европа, а Мароко да е мост за реекспорт към Централна и Западна Африка.“, обясни Аспарух Карастоянов. Той очерта и основните проблеми, възпрепятстващи търговско-икономическите отношения – липсата на директен транспорт между Мароко и България и визовият режим, който спира туризма и стратегическите инвестиции.

Агробизнесът, земеделието, хранително-вкусовата, леката промишленост, инженеринга – създаването на предприятия на територията на Мароко, текстилната, фармацевтичната индустрия и туризма са част от секторите, в които има голям потенциал за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни.  Мароко изнася торове, мед, цинк, индустриално оборудване, арматурно желязо и стомана, хладилници, миални машини, арганови масла, риба, фуражи и др. В момента голяма част от стоките, които България изнася за Мароко се реекспортират през други страни, а в търговско-икономическо отношение се използват не повече от 2–3% от целия експортен потенциал между двете страни.

Младежи от България, Северна Македония и Албания се обучават как да преодоляват радикализацията и престъпленията от омраза

Фондация Българска Памет (България) в партньорство със Сдружение за Македонско-Българско приятелство (гр. Битоля, С Македония) и Дружество за българско-албанско приятелство (Албания) стартираха съвместен проект за насърчаване на младежкото включване, междукултурния и междурелигиозния диалог. Основна тема в него ще бъдат споделените ценности на свобода, толерантност и зачитане на човешките права в контекста на преодоляване на радикализацията и престъпленията от омраза. Проектът на Фондацията е съфинансиран по програма „Еразъм +“, Ключова дейност 1 „Образователна мобилност за граждани“.

Проектът ще се осъществи в рамките на 5-дневен обмен в гр. София, България и си поставя за основна цел чрез методите на неформалното образование да развие у 60 младежи на възраст 15-24 г. социални и граждански компетенции, необходими на младите хора за предаване на общите фундаментални обществени ценности с цел:

     • Преодоляване на социалната изолация;

     • Насърчаване на разнообразието, стимулиране на междукултурния
        и междурелигиозния диалог;

     • Превенция на радикализацията.

Участниците от България, Северна Македония и Албания ще усвоят различни аспекти на социалните и гражданските компетенции, а именно познания за обществените и политически концепции и структури, умения като лидерство, работа в екип, увереност в собствените си възможности, социално компетентна комуникация, способност за общуване в мултикултурна и мултирелигиозна среда.

Те ще се научат как да изграждат поведение за избягване на радикализацията, какви са кодексите на поведение и как националната културна идентичност взаимодейства с европейската идентичност.

Проектът „Насърчаване на младежкото включване, междукултурния и междурелигиозния диалог, споделените ценности на свобода, толерантност и зачитане на човешките права в контекста на преодоляване на радикализацията и престъпления от омраза“ е съфинансиран по програма „Еразъм +“, Ключова дейност 1 „Образователна мобилност за граждани“, No 2018-3-BG01-KA105-061001.

България и Армения се прегръщат горещо в изложбата „Армения и България-Цветове и форми“

Автор: Агенция “Тенев”

 *  „Живите цветове и форми на Армения и България “ е изключителното културно събитие, организирано по инициатива на общоарменския Благотворителен Съюз „Парекордзаган“,под патронажа и с финансовата подкрепа на Министъра на културата. Информация на ухо:  изложбата в АРТ галерия НДК стартира на 1юли 2019 и ще радва ценителите на изкуството до 7 юли 2019 в София и от 9-14 юли в Археологически музей-Варна. В нея участвуват  известни творци от различни творчески стилове и жанрове, обединени от идеята за заедност и споделеност .Сред тях се открояват имената на арменските майстори на живописта Ашот Авагян,Ашот Багдасарян,Гагик Бадалян,Гагик Газанчян, Гор Аветисян,Хасмик Аветисян,Хран Мирзоян,Хачик Амбрахамян,Рубен Адалян,Володия Амбрахамян,Юра Харутюнян, скулптора Гарегин Давтян и българските им колеги Георги Чапкънов – Чапа, Онник Каранфилян, Георги Андонов, Аршак Нерсисян, Вержиния Маркарова, Гаро Мурадян, Гроника Кавафян, Евелина Пенева, Нина Каранфилян, Лусия Медзикян,  Хари Арабян, Хени Агопян , Чудомир Драгнев…

 Тази уникална по своят характер експозиция е един емоционален изказ, разкриващ пред ценителите на изкуството част от творческия свят на едни невероятни български и арменски магьосници на колорита и формата.

УниБИТ съгради мост на науката и културата между България и Австрия в Дом „Витгенщайн” във Виена

13-ият Международен пътуващ семинар на УниБИТ събра учени, хора на изкуството, дипломати и приятели в българския културен институт в сърцето на Виена.

Виенският храм на българската култура „Дом „Витгенщайн” отвори гостоприемно врати за академичната общност на УниБИТ и техния 13-и Международен пътуващ семинар „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Българо-австрийски културни общувания”. Преподаватели, докторанти, студенти и гости, сред които автрсийски учени, дипломати и представители на обществеността в австрийската столица се събраха на 27. май, за да открият уникалната изложба  „Българските читалища на границата между Европа и Азия“.

„За мен е чест да Ви посрещна тук – в Българския културен институт, няколко дни, след като отбелязахме най-тържествения празник на хората на духа – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.  Отдадохме заслужена почит на светите братя – великите християнски учители, равноапостоли Кирил и Методий, и техните ученици, опазили духа на България чрез азбука и език. А сега се залавяме за работа – да представим научната си продукция, нашите търсения на полето на познанието и сред междуинституционалните връзки с представителите на държавността у нас и в чужбина.“, с тези думи проф. д.ик.н. Стоян Денчев - председател на Общото събрание на УниБИТ се обърна към присъстващите в дом „Витгенщайн”. Той предаде щафетата да пререже лентата на изложбата и да даде символичен старт на Семинара на ректора на Университета - проф. дн Ирена Петева.

Колеги, всички ние, от една страна осъзнаваме отговорността на традицията, а от друга – задължението, което имаме към младите хора от нашата страна, да пазим и да развиваме българския дух, не само в границите на Родината, но и извън нея, каза в словото си проф. Петева.

Специални приветствия за вернисажа бяха поднесени от името на г-н Боил Банов - министър на културата на Р България и от името на г-н Красимир Вълчев – министър на образованието и науката на Република България. Доц. д-р Румяна Конева - директор на Българския културен институт (БКИ) „Дом Витгенщайн“ във Виена, Австрия, изтъкна огромната роля на УниБИТ за съхраняване на историята чрез наука и изрази своето задоволство и това на екипа си от факта, че УниБИТ и Регионалния център за нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО градят мостове между култура и наука, между учени, изследователи и поколения.

Негово Превъзходителство доц. д-р Светослав Спасов – Посланик към международните организации във Виена (2012 - 2019), подчерта ролята на УниБИТ като партньор в различни благородни каузи и инициативи, които издигат имиджа на България в Европа.

Един от акцентите на откриването на изложбата бе връчването на почетен плакет и почетна грамота за принос в популяризирането на културно-историческото наследство на България във Австрия на доц. д-р Румяна Конева.

Да разгледат изложбата „Българските читалища на границата между Европа и Азия“ пристигнаха десетки българи и австрийци, впечатлени от уникалния български феномен – читалищата. 

На следващия ден – 28. май  Дом „Витгенщайн” се превърна в своеобразен аудиториум на науката и културата. Учени и гости изпълниха залата, за да дадат заедно старт на 13-я научен форум „Съвременни измерения на европейското образователно и научно пространство. Българо-австрийски културни общувания”.  Стартът бе даден от проф. дн Ирена Петева – Ректор на УниБИТ, и доц. д-р Румяна Конева – Директор на  БКИ „Дом Витгенщайн“, Виена. За значимостта на този форум в международен план недвусмислено говорят десетките поздравителни адреси, които проф. д.ик.н. Стоян Денчев представи пред аудиторията. Сред тях са красивите думи от Президента на Р България, Председателя на Народното събрание на Р България, Председателя на комисията по културата и медийте, Зам.-министър председателя и Министър на външните работи, Министъра на образованието и науката, Министъра на културата, Н. Пр. Д-р Иван Сираков – Посланик на България в Р Австрия, проф. д-р Андреас Шварц – Президент на Дружество „Приятели на Дом Витгенщайн“, д-р Антоанета Чолакова – вице-президент на Дружеството, както и проф. Мартин Щигер от Университета в Аленбах.

УниБИТ като „владетел на познанието” пред публиката бе представен от  гл. ас. д-р Диана Стоянова – Директор на Университетското издатество на УниБИТ. За „Дом Витгенщайн като мост между България и Австрия“ говори доц. д-р Румяна Конева. Докладчици в пленарната сесия  бяха проф. Мартин Щигер, с доклада си “The European Qualifications Framework - European Vocational Education and Training - European Credit Transfer System - three great opportunities for our young people”,  доц. д-р Веселин Чантов с разработката “The Concepts of 'Hard Skills' and 'Soft Skills' in the Context of the Modern Paradigm of Higher Education and the Competence Approach”,  доц. д-р Яница Димитрова със „Corporate Culture as a Prerequisite for Innovation in Companies” и доц. д-р Васил Загоров, който представи доклад на тема „Vienna and Bulgarian Revival Book Publishing”.

По традиция официалната част на Научния семинар завърши с обща снимка на участниците.

Следобедното заседание продължи със заседания в три секции – „Културно-историческо наследство“, „Съвременна образователна среда“, „Науки за информирането“, в които бяха поставени акценти върху ролята на информационните технологии за предефиниране на концепциите за културно наследство, Елиас Канети като културен мост между България и Австрия, състоянието на православните паметници, скулпторните симпозиуми в Австрия, ролята на библиотеките за опазване и социализация на документалното културно наследство, ролята на студентите в научноизследвателските екипи, лидерството в образованието, царската библиотека и др.

Двудневният маратон на науката и културата завърши с премиерата на поетичната книга на проф. д-р Евгени Велев – „Атрофия на сетивата“. В заключение проф. Петева подчерта, че за 13-и път УниБИТ защива каузата, да образова младите хора на България, като ги възпитава в духа на общочовешките ценности и им дава възможност да почерпят опит от хора и институции, утвърдени пазители на познанието, мъдростта и хуманността, като УниБИТ дава пример как се разпространява българската наука и култура и как се градят мостове между поколения и мултинационални общности.

Ататюрк любил българка цял живот

Предсмъртните думи на Димитрина са „Тази нощ сънувах Кемал“

Магдалена ГИГОВА

По излъскания паркет в царския дворец в София се носят много двойки, но една от тях приковава погледите на присъстващите. Тя е Димитрина, или както я наричат приятелите Мити, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев (по онова време министър на войната в правителството на Стоян Данев). Той е Кемал Ататюрк, военен аташе на Турция, облечен в специално изпратена от музей в Истанбул еничарска униформа. Тяхната любов е най-сочната клюка на новогодишния бал с маски в навечерието на 1914 г. Ататюрк пристига на дипломатическа работа в София, месец след като през септември 1913 г. България и Турция сключват Цариградския мирен договор.

С клюката тръгват и легендите. Романтична измислица е, че Димитрина се поболява от отказа на баща й, герой от Балканската война, да я даде на турчин за жена. Истина е обаче, че след години Ататюрк купува къщата на д-р Хараламби Самарджиев, където работи по време на престоя си в София, и до днес тя е резиденция на турския посланик - една от най-красивите сгради на бул. „Цар Освободител“. Стаята, в която е работил Ататюрк, е запазена и превърната в музей. Доказан факт е, че блузата, с която Димитрина танцува на бала, е съхранена като експонат в музея на любимия й в Анкара. Вярно е също, че когато Ататюрк умира, сред личните му вещи имало само една снимка - тази на българската му възлюбена. Неоспоримо е, че през целия си живот Димитрина почти не говори за любовта си с Ататюрк, но когато на 9 август 1966 г. на 80 години умира от рак на стомаха, последните й думи са „Тази нощ сънувах Кемал!“. А в спомените си Елисавета Багряна пише, че при една от срещите си с Ататюрк, той й казал: „Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“

Как започва тази приказка с тъжен край? Сантименталната им история е описана за първи път от писателката Лиляна Серафимова. „Мити се открояваше сред останалите момичета - твърди тя, - но това не беше някаква смущаваща, фрапантна красота. Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежна, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й.“ Димитрина и Мустафа Кемал Ататюрк се запознават в Градското казино в София в края на ноември на 1913 г. Турският военен аташе е запленен от лъчезарността, елегантността и богатата й култура. Бил уверен, че тя е любовта на живота му. Той е на 32 г. и идва от Париж, където минавал за един от най-елегантните и желани ергени на дипломатическия корпус. Тя е на 21, току-що завърнала се от швейцарския град Нюшател. Там следвала литература и отказала брак на богат аристократ, понеже не изпитвала чувства към него.

Красивият и интелектуално извисен майор е канен на гости от всички видни софийски фамилии. Проф. Петко Стоянов, председател на Българо-турското дружество, и генерал Никола Жеков често разговарят с турския военен аташе на чашка в аперитив „Копривщица“. „Засягахме всякакви въпроси - пише в спомените си ген. Жеков - религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира.“
Очарователната Мити е много музикална, пътищата им с Кемал се пресичат на благотворителните концерти, които тя изнася. Осемнадесет месеца са непрекъснато заедно - на зимната пързалка на езерото „Ариана“, където Димитрина кара кънки, на дълги разходки из Бояна...
Бъдещият баща на турската нация (каквото означава Ататюрк в превод) е толкова влюбен, че предлага брак на Мити въпреки непреодолимите пречки. И това, че той е 11 години по-възрастен от нея, е най-малкото. Убеден е, че политическите му противници сред младотурците в Анкара ще го обвинят за женитбата с друговерка. Въпреки това четири месеца след запознанството им Кемал отива при ген. Ковачев да поиска ръката на дъщеря му. Тя била уверена, че баща й няма да се противи, защото военният аташе бил винаги добре приет в дома им и родителите й одобрявали връзката. Годината е 1914.
„Знаете, че аз много ви уважавам - заявил генералът на Ататюрк, според писателката Лиляна Серафимова - но бракът може да се превърне в проблем както за нея, така и за вас.“ За български висш офицер и бивш министър на войната е изключено да даде дъщеря си на чужд офицер, при това от друга вяра и от държава, чест противник на родината му. Кемал бил много огорчен, но не спрял да се вижда с Мити, макар и тайно. Разделят ги историческите обстоятелства и политическите събития.
На 29 октомври 1914 г. Турция се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. През 1915 г. Ататюрк, който вече бил подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул след две щастливи години в България. Той обаче не забравя Димитрина и след близо година се връща, та повторно да я поиска от баща й. Генерал Ковачев му отказва окончателно. Красива легенда разказва, че двамата се сбогуват в пролетен ден и Кемал дава всичките си пари, за да й изпрати като прощален подарък един файтон, пълен догоре с дъхави рози.

За да накара дъщеря си да забрави чувствата си към турчина, генерал Ковачев я сгодява почти насила за заможния адвокат Деян Деянов, който по-късно става депутат. Ататюрк и Димитрина не се срещат никога повече. Тя се омъжва и ражда три деца. Ататюрк също се жени, но го прави по политически причини. Той никога не заживява под един покрив със съпругата си и умира сам. Кемал и Мити не си пишат и не поддържат връзка, но Ататюрк винаги знае какво се случва с Мити и дискретно се интересува от съдбата й. Един-единствен път той нарушава негласното им споразумение и й изпраща романа „Чучулигата“ на Рашат Нури с молба Димитрина да уреди превода и издаването му на български. Тази най-известна и трагична любовна история на Турция е последното послание, което Мити получава от своя любим. Но той не я забравя.

На 7 ноември 1931 г. софийският „Кооперативен театър“ изнася 25 спектакъла в Истанбул като част от турнето си в Турция. По покана на президента на Турция Мустафа Кемал Ататюрк, който поема всички разходи, българските артисти заминават и за Анкара. Там те изнасят шест представления, заплатени лично от човека, наречен от цял свят „баща на турците“. Той всяка вечер е в своята ложа. „След един от спектаклите - спомня си Мими Балканска - бяхме поканени в ложата на Кемал Ататюрк. Той ни изказа възторга си от представлението, за което сърдечно му благодарихме. Радваше се, че отново чува българска реч, нали е бил военен аташе в София. Не съм забравил България - ни каза той. - Там оставих частица от моята младост, обичах хубава девойка, но (мило се засмя той) не ми я дадоха!“
Ататюрк извлича Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и я превръща в модерна европейска държава. Името му Мустафа на турски означава „избран“. Баща му, обикновен митничар, лелеел грандиозна политическа кариера за сина си и давал мило и драго, за да го издържа в офицерското училище. За отличните оценки по математика и стратегия съучениците му го нарекли Кемал - зрял, съвършен. След отзоваването му от София турските войски под негово командване разбиват английския десант при Дарданелите и Ататюрк получава прякора „Героя от Галиполи“ през Първата световна война. В критичния за Турция момент след разгрома на Отоманската империя той оглавява група патриотично настроени офицери и създава общонародно движение, наречено по-късно Кемалистка революция. Турция си връща Проливите, през 1923 г. сключва мирен договор с Антантата в Лозана, който гарантира суверенитета й. Същата година турското народно събрание обявява държавата за република, а Ататюрк е първият й президент. В продълженвие на 15 години той приобщава средновековната ислямска страна към съвременността: въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите и заменя старите религиозни фамилии с модерни имена.

В личния живот обаче не му върви. През 1922 г. Мустафа Кемал се жени за богатата интелектуалка Латифа ханъм. Двамата са заедно само две години, и то не под един покрив. Латифа била дъщеря на влиятелен търговец, завършила право в Париж. Имала волева брадичка, късо подстригани тъмни коси и красиви кафяви очи. Според Ипек Калислар, авторка на романа „Латифа ханъм“ (2006 г.) разривът между съпрузите настъпил по различни причини. Една от тях била, че Латифа не понасяла пристрастяването на Ататюрк към алкохола. Според друга версия президентът сам изгонил съпругата си от Анкара, тъй като тя критикувала обкръжението му. До смъртта му през 1938 г. Латифа се надявала, че Мустафа ще я потърси отново. Първата турска дама оставила дневник от 178 страници и 200 писма. Издаването на тези архиви е забранено от нейните роднини. Непрекъснатото напрежение и опитите му да го потушава с алкохол докарват на Ататюрк чернодробна цироза. Кемал умира на 10 ноември 1938 г.
Съдбата на Димитрина също не е лека. От мъжа, когото не успява да заобича, тя ражда три деца - Анна, Олга и Тодор. Народният съд осъжда съпруга й на смърт като царски депутат, но в последния момент името му изпада от списъците. Семейството е интернирано в Делиормана, цялото имущество е иззето. Години по-късно успяват да се върнат в София.

Филм за президента подпали скандал

Скандал предизвика турският документален филм „Мустафа“ на Джан Дюндар през 2008 г. Лентата, създадена в чест на 85 години от основаването на републиката, е гледана от половин милион души през първите пет дни след премиерата. Следва буря от противоречиви реакции. Неправителствени организации внасят жалба, в която настояват режисьорът да бъде осъден за нарушаване на закона за опазване паметта на Ататюрк и за обида на основателя на Турската република. Причината? Във филма откровено се разказва за проблема на Ататюрк с алкохола и че в края на живота си е предпочитал безкрайните запивки с приятели пред управляването на държавата.

Критиците също така се съмняват в автентичността на събитията от софийския период от живота на Ататюрк. Дюндар, който е и сценарист на филма, твърди, че в София не са успели да намерят конкретни доказателства за този роман. „Срещнахме се с дъщерята на госпожа Ковачева. Не намерихме нито един ред, нито една снимка, която да документира тази „безнадеждна, голяма любов. Дали наистина Ататюрк е обикнал българката, или дружбата с нея е била само част от службата му, не е ясно“, коментира режисьорът пред турски медии.
Опонира му Ерол Мютерджимлер, известен изследовател на живота в светска Турция. В интервю за в. „Ватан“ той споделя: „В София Ататюрк има връзка с дъщерята на български генерал. Двамата обаче се разделят в деня, който е празник на розата в тази страна. Мустафа дава всичките си пари и изпраща кола с гюлове на любимата българка.“ Мютерджимлер твърди също, че Ататюрк не е бил влюбен в съпругата си Латифе Ханъм, но че бил много романтичен мъж. Пак според него Мустафа Кемал умира не от цироза, а от рак.

„През целия си живот той е самотен като Бетовен, Моцарт или кралица Елизабет. Гениите винаги са самотни. Но ние, турците, сме длъжни да направим истински филм за Ататюрк, както има такива за Наполеон, Цезар и за британската кралица“, казва Мютерджимлер.
Тогавашният турски министър на културата защитава биографичната лента: „Някои хора явно искат да си представят Ататюрк като безпогрешен супермен. Той е човешко същество като всички нас, със своите надежди, разочарования, моменти на гняв и щастие.“