Близо 12 нощувки е средният престой на българите в Германия годишно

 

В класация на страните като брандове, Германия заема първото място. Снимка Наталия Малчева

Германският борд по туризъм (DZT) продължава да позиционира страната като устойчива туристическа дестинация. По този повод в София се проведе среща, на която представители на медиите имаха възможност да се запознаят по-отблизо с кампаниите на Германския борд по туризъм: „Почувствай се добре“ и „51 обекта, обявени от ЮНЕСКО за световно наследство; Германия – среща на история и модерност“.

Към присъстващите се обърнаха г-н Мориц Зайлер, ръководител отдел „Икономика“ към посолството на Германия в България и г-н Кристиан Салай, управител на регионалния офис на Туристически борд на Германия.

В класация на страните като брандове, Германия заема първото място

Германия оглавява Nation Brands Index за шест поредни години, следвана от Япония и Канада.

Предпочитани държави за туризъм сред европейците са:

1. Испания – 63,2 мил пътувания
2. Германия – 46,5 мил пътувания
3. Франция 26, 2 мил пътувания

Що се отнася до българите, нощувките им в Германия за миналата година са 482 хил, като в бройката
не са включени пътувания по работа и посещение при роднини. Средният престоя на нашенци е средно 11,7 нощувки. Това показва официалната статистика на Националния борд по туризъм на Германия.

Именно продължителният престой е залегнал в най-новата кампания за устойчив и природосъобразен туризъм, с която се промотира дестинация Германия – „Останете по-дълго“.

Целта на кампанията е да призове пътуващите да останат няколко дни повече на избраната от тях дестинация и да предпочетат една по-дълго пътуване от да речем две уикенд такива, за да намалят въглеродния си отпечатък.

Германия през последните години неизменно залага на устойчив и културен туризъм, като през тази година във фокус е и кампанията им за промотиране на 51-те обекта на страната в ЮНЕСКО.

36 на сто от българите залагат на посещения на различни туристически обекти в градовете. Основното транспортно средство на Българите до и в Германия за 56 на сто от пътуващите е самолет, а едва 3 на сто предпочитат най-удобният и екологичен транспорт в странатата – влаковия. Близо половината от българските туристи или 44 на сто се настаняват в хотели в Германия, а 29 на сто в частни квартири или безплатно. Те харчат средно по 732 евро на пътуване.

През 2022 г. чуждите туристи, посетили Германия са 68,1 милиона души. Друг факт, с който Националния туристически борд на Германия се гордее особено, че средната възраст на туристите в страната продължава да намалява и вече е 43,5 години. Една трета от туристите в държавата са на възраст между 15 и 34 години или общо 17,2 милиона души.

Още по-радостен е фактът, че повечето от гостите на Германия търсят варианти за устойчив туризъм, в чието развитие са насочени и усилията на Германския туристически борд.

В класация на страните като брандове, Германия заема първото място. Снимка Наталия Малчева

СЕДМА РАБОТНА СРЕЩА МЕЖДУ БИЗНЕСА И МЕСТНАТА ВЛАСТ

Близо 100 професионалисти, обединени от обща кауза - превръщане на България в уникална и предпочитана международна туристическа дестинация се събират в Зеленото сърце на България, за да вземат участие в Седмата работна среща между бизнеса и местната власт.

Между 7 и 9 октомври 2019 г. в  к.к. Пампорово, под мотото Сътрудничеството между обществения и частния сектор – платформа за устойчиво туристическо развитие  ще се проведе Седмата работна среща между бизнеса и местната власт.

Планиран като инструмент за постигане на една от стратегическите цели на Асоциацията на Българските туроператори и туристически агенти, АБТТА –  перспективно и устойчиво туристическо развитие,  още със своето първо издание през 2013 г., форумът е признат като необходима, иновативна и ефективна формула за разширяване и надграждане диалога между основните групи участници на туристическия пазар: общините – основен фактор за изграждане на висококачествен и конкурентоспособен регионален туристически продукт, туроператорите, осигуряващи неговата пазарна реализация и организациите, създаващи  бъдещите професионалисти за туристическата индустрия.

В рамките на работната програма, български туроператори и  общински администрации ще потърсят решение на проблеми, възникващи при разработването на програми, основани на регионални туристически ресурси, и подпомогнати от изтъкнати представители на българските академични среди, ще съгласуват действия за повишаване ефективността на своите професионални взаимодействия.

Участниците в срещата  ще имат възможност да присъстват на официалната церемония по излъчване на победителите на Национален конкурс за Община с най-добра маркетингова политика 2019.

Създаден с решение на Четвъртата работна среща в Троян през 2016 г., конкурсът е част от стратегията на АБТТА за повишаване конкурентоспособността и разнообразието на националното туристическо предлагане и има за цел да насърчи усилията на общинските администрации за по-успешно маркетингово позициониране  и  да подпомогне тяхната дейност с достъпни научно-практически маркетингови решения.

За осъществяване целите на инициативата – популяризиране на националното туристическо предлагане ще работят делегати от 17^*  български Общини  със значителен туристически потенциал, над 35 професионалисти от водещи български туроператорски фирми - членове на АБТТА и други партньорски сдружения ^**,  журналисти от основни български медии.

Професионалното образование трябва да е съобразено с нуждите на бизнеса, смятат българските туроператори и водени от разбирането за значимостта на практическото обучение, предоставят възможност на бъдещите професионалисти в туризма^***  да придобият знания в реална бизнес среда, да  се запознаят с водещи български туристически агенции и защо не - да открият своето бъдещо работно място.

Седмата работна среща се провежда с неоценимото съдействие и организационна подкрепа на Община Чепеларе, избрана от българските туроператори за домакин на деловата проява заради подкрепата, оказвана на българския туристически бизнес и в израз на уважение към провежданите от Общината политики за превръщане на България в предпочитана Европейска туристическа дестинация.

Общини:

Чепеларе, Кюстендил, Габрово, Варна, Стара Загора, Казанлък, Свищов, Троян, Велинград, Берковица, Шумен, Несебър, Ловеч, Силистра, София, Пловдив,  Велико Търново

Бизнес:

Атлантик Тур, Александър Тур, Витис Тур, Райзебюро Сити Център, Тандем Травел, Чинар Холидейс, Профи Турс, Васи Травел, Хепи Тур Груп, Травъл Менджмънт, Никона Травел, Стела Турс, Филипополис, Уърлд Синерджи Травел, Дан Травел, Елфи Тур, Темпора Травел, Ли Тур, Улпия Турс,  Улпия Тур, Май травъл  Стори, Караджъ турс, др.

В туризма знаем две и.... двеста хиляди

Магдалена ГИГОВА

 

В България всеки разбира от футбол, телевизия и туризъм. Нормално! Щом хвърлиш поглед към екрана, подлъжеш се да отидеш на мач или да летуваш на Черноморието, просто те напъва да споделиш. 

И ако във футбола и телевизията цяр може да се намери с повечко пари, малко сеч по върховете и професионализъм, хроничната болест на туризма не е смъртоносна, но е нелечима. Защото грешката е изначална. По-старите кучета все още помнят милионерските яхти, акостирали в края на 50-те години край наистина златните пясъци на несъществуващия тогава курорт Златни пясъци. От чисто любопитство. Но вместо да го разгорим и да ги задържим с грапавия чар на неподправеното гостоприемство, ние издигнахме крайбрежен вариант на блоковете-хрушчовки и ги натъпкахме с летовници от братските социалистически страни. Както казваше Добри Джуров „Такова беше времето”.  Окей! Ама когато времето стана наше, защо възпроизведохме хрушчовките в грозновати и кичозни хотели и привлякохме същите човешки пълчища с уви подобен социален статут?

А можехме да вземем пример от ленивите, но хитри островитяни, дето предпочитат да посрещнат 200 души, които да оставят по 200 000 евро? Докато ние храним, поим, забавляваме и надъхваме с природа и история 200 000 хиляди туристи, които я дадат по 200 евро, я подведени по ол инклузива не се бръкнат и за толкова. Така сме научени и не щем да се отучим.  Масовият туризъм за бедни си го влачим от социализма. И от 20 години не правим нищо, за да го променим. Не че вече е възможно – драматично късно е. Освен ако по талибански не сринем бетонните кубове с удобства, подлежащ на коментар.  И не измислим невиждани „възелчета и уловки “ за богати. Додеяло им е от сврхлуксозни хотели, скучни са им плаващите яхти-дворци. Искат да им е различно, ексклузивно, необичайно,  специално за тях, скъпо и труднодостъпно, но с всички удобства, разбира се. Защото и онези, дето не си знаят парите също са хора и умират да се похвалят на приятелите си, че са изживяли нещо неповторимо през ваканцията. Стоп! Ето я нашата ниша! „Гмурнете се в света на обикновените хора. Изживейте незабравима ваканция в стил „англичани на социални помощи или руски нисши чиновници”. Ще спите в стая 3 на 4 метра. Камериерката ще ви буди с ручаща прахосмукачка в 7,30. Никой няма да ви поднася закуската в леглото и ще се редите на опашка за ястие в ресторанта”. Е, за да не стене изстрадалата душа на милионер чаршафите ще са от сатен или бамбук, пържените филийки наръсени с трюфели, а ледът за уискито Made in Tsar Kiro при алкохолния тур – доставен от Килиманджаро.

Тичайте да патентовате идеята, че на някой карибски остров вече рушат колониалните палати и пращат местния Джеймс Бонд на Слънчев бряг да краде ноу-хау как се прави туризъм за бедни, за да го прекроят творчески за милиардери.