Художникът Димитър Божков откри деветата си изложба

 

Художникът Димитър Божков черпи вдъхновение от гнева, страстта и любовта

Българинът е спряган за един от най-талантливите чуждестранни художници в Италия

В началото на истинското лято Vivacom Art Hall Oborishte 5представи изложбата „Енигма“ на младия и талантлив художник Димитър Божков. Експозицията от нови и оригинални произведения може да бъде разгледана ексклузивно в периода от 21.06 до 27.06.2023г., традиционно с вход свободен. Творбите му могат да бъдат закупени на място в галерията от любители и колекционери.

Художникът Димитър Божков черпи вдъхновение от гнева, страстта и любовта

На събитието присъства и самият творец, който долетя от Италия, за да посрещне своите гости.  Изложбата беше уважена от представители на институции, галеристи, любители на изкуството и млади творци. Известният тв водещ и журналист Ники Кънчев стана горд притежател на една от картините на Димитър Божков и остана очарован от живописното му изкуство.

Експозицията разгледа и Илияна Лазарова, която в момента гледаме в тв сериал на bTV  „София вкъщи“. „Картините на Димитър ме очароваха със своята чистота, поезия и хармоничност“, сподели своите впечатления актрисата.

Художникът Димитър Божков черпи вдъхновение от гнева, страстта и любовта

От 10 години Митко живее и твори в град Латина, близо до италианската столица Рим. Той споделя, че любовта му към изкуството пламва през 2014г., когато се записва да учи право в университета „Ла Сапиенца”. Неговият треньор по бокс Роберто Рома също допринася за решението му да поеме по този път.

Божков вече има свой разпознаваем стил и това го прави един от най-интересните ни съвременни творци. В платната му присъстват натюрморти с цветя, морски пейзажи, както и фигурални, и абстрактни композиции.

Основното вдъхновение на 29-годишния артист идва от темите за природата, морето и цветовете, от чувства като гняв, страст и тайнството на любовта. „Изкуството е плод, който зрее бавно“, споделя Димитър, за който контакта с публиката е най-важен. 

Митологичността в изкуството му завладява по силно емоционален начин, леката тъга и мъдростта на младостта прозират под всеки елемент, който използва в картините. Това е деветата самостоятелна изложба на родния творец.

Художникът Димитър Божков черпи вдъхновение от гнева, страстта и любовта

Най-голямото вдъхновение за Димитър Божков е докосването му до изкуството на големия български живописец Васил Петров. „В моята лична класация той се нарежда като един от най-интересните художници в съвременната история на изкуството. Втората ми изложба се състоя именно в неговата галерия“, споделя Митко. Васил Петров вижда таланта и потенциал в младия художник и го подкрепя безрезервно.

Това амбицира още повече Димитър да се развива и усъвършенства. Днес рисуването е неизменна част от неговия живот, а всичките му изложби в България и в Италия са посрещнати с голям интерес от страна на публиката.

Художникът Димитър Божков черпи вдъхновение от гнева, страстта и любовта

ОЩЕ ЗА ДИМИТЪР БОЖКОВ:

Димитър Божков е роден на 30.09.1993 г. в гр. Дупница. Завършва СОУ „Паисий Хилендарски“ в родния си град през 2013г., след което заминава да учи „Право“ в Италия, Римски университет „Ла Сапиенца“.

Натовареността в университета го подтиква да започне да се занимава със спорт като средство за справяне със стреса. Така през 2015 г. избира да тренира бокс и най-случайно вижда в офиса на уредника на залата картини, репродукции на известни автори, които привличат силно интереса му.

Димитър решава да направи първите си опити да рисува известни личности с молив – любими актьори и певци. Резултатите са впечатляващи от самото начало. Младият художник започва да проявява интерес към рисуването с маслени бои, което поставя началото на същинския му творчески път през 2015 г.

Талантът му веднага е оценен от един от най-признатите български творци – Васил Петров. Следват няколко изложби в България – в родния му град Дупница, Пазарджик, София, Кюстендил, Благоевград, Варна и няколко самостоятелни вернисажа в Италия.

Следете и профилите на Димитър Божков в социалните мрежи:

Facebook:

https://www.facebook.com/DmtrBzhkv

Instagram:

https://www.instagram.com/dimitarbozhkov_art/

Жертвоприношения в Хималаите и Перу

Сама в Хималаите на 5300 метра височина

В Покана за пътуване на 30 април от 17 часа по програма Христо Ботев: Мариела Нейкова за екстремното си пътешествие в Непал, Тибет и Китай. Картини, вино и зехтин от „вкусната“ Италия. Мумия на 600 години в Перу.

В Покана за пътуване продължавам разказите си от Перу. В музея на втория по големина град Арекипа сърцето ви се разкъсва пред почти съвършено запазената мумия на принесено в жертва младо момиче. Наричат я свойски „Хуанита“, но никой не знае истинското й име.

Просто на 8 септември 1995 година антрополозите Йохан Райнхард и Мигел Сапате се натъкват на замръзнало девиче тяло, увито като вързоп. И понеже на испански Йохан е Хуан, необичайната находка взима името на откривателя си.

Инките пренасяли в жертва деца, за да омилостивят вулканите

След тази любопитна от научна гледна точка, но по човешки тъжна история ще говорим за храна и вино с хора, които разбират и от двете. Те бяха основните фигури на майсторските класове на тема вино, зехтин и бира в София - Фабиана Ботан преподавател и мастер сомелиер във Италианската Фондация на Сомелиерите и Карло Ди Принчипе, предприемач, организатор на събитието под егидата на 100% italiano. Разговарях с тях за най-пивките и вкусни места  в Италия.

Фабиана Ботан и Карло ди Принчипе

Във Военния клуб, където се срещнахме с Фабиана и Карло бяха показани платна на 22 съвременни италиански художници. Компания им правеха картините на българския творец Николай Янакиев, нарисувани… с вино.  Куратор на изложбата бе експертът по изобразително изкуство Фабио Д’Акиле.

Той разкри пред Покана за пътуване детайли за Латина, един от най-младите градове в Италия, където е бил инициатор за интересен „разпръснат“ музей.

• 

• 

  Фабио Д’Акиле

• 

• 

Мариела Нейкова е „генетично увредена“ с любов към върховете – баща й е алпинист и планински водач. Затова стане ли дума за зъбери, катерене и какъвто и да е обект над 4000 метра, бройте и нея. Преди време тя ни отведе до пустинята Атакама и Торес дел Пайне в Южна Америка. Днес посоката е Тибет, където е стигнала до 5300 метра височина.

Сама в Хималаите на 5300 метра височина. Мариела Нейкова в Непал

• 

• 

Сама в Хималаите на 5300 метра височина

• 

• 

Сама в Хималаите на 5300 метра височина

Мариела още докато беше в Ласа пусна във Фейсбук снимки с огромни кучета от породата Тибетски мастиф. Отявлен любител на животните като мен няма как да не я попита за тях.

• 

• 

Тибетски мастиф

Тя признава: Когато пътува, човек принадлежи единствено и само на пътя, той няма националност, няма професия, няма социален статус. Има само дух, сърце и дай боже, сетива за това, което го обгражда. Благословен е този, който има очи да вижда невидимото, да чувства неуловимото да приема това около него с чист ум, душа и сърце, без да съди, без да има претенции. Мисля, че всеки от нас би се подписал под думите й.

Фестивалът „Арлекин в Рим“ окрили за творческа изява деца от България, Италия, Сърбия и Украйна

 

Дария Стоянова с поканата да стане междуналоден репортер на интернет телевизията „Аз мога, аз знам“ и голямата награда на името на акад. Хачо Бояджиев

 На фестивала „Арлекин в Рим“, който се проведе в къщата на световния бас Борис Христов, завещана от него за  Български културен институт, показаха своите творчески умения български деца и младежи от Италия, Сърбия и Украйна.   Някои бяха пътували повече от 600 км, за да се включат в конкурса.

Участниците в международния фестивал „Арлекин“  три дни рисуваха и създаваха клипове на тема „Защо харесвам Рим?“, след проведено онлайн обучение. Патронажът на посолството на България в Рим в лицето на Негово Превъзходителство посланик Тодор Стоянов допринесе за приятелската атмосфера и отличната организация.

Фестивалът „Арлекин в Рим“ окрили за творческа изява на деца от България, Италия, Сърбия и Украйна

Официални гости бяха Антонио Таркуинио, почетен консул на Италия за Варна, представители на Изпълнителната агенция на българите в чужбина,  Фабрицио Рамоньоли – италиански актьор и драматург, Дими Командучи  – треньор на гласа.

По време на тържественото награждаване бе излъчен  филма на 8-годишния  Дамян Начков от българското училище към посолството ни в Белград,  създаден като колаж от  рисунки и снимки на български деца от различни краища на Украйна. По този емоционален начин и те присъстваха символично в римското издание на международния младежки медиен фестивал  „Арлекин“.

• 

• 

С букет от таланти изпъкна  Дария Стоянова, която заслужи две награди. Първо място в най-малката възрастова група, за показани умения като работа пред камера и артистичност, както и вродена журналистическа дарба.  Освен това тя се изяви  и като музикален изпълнител.

Дария получи  Голямата награда на името на акад. Хачо Бояджиев (създател на фестивала) – покана да бъде водещ и международен репортер в ръководената от деца и младежи интернет телевизия „Аз мога, аз знам“.  Г-ца Стоянова ще придобива журналистически знания в школата на „Арлекин“.

• 

• 

Пловдивчанката  Венета Павлова спечели „Арлекин 2022“ за изящните си рисунки.

• 

• 

• 

За първи път на фестивала бяха връчени  отличия и за музикални педагози. Това са българката Галина Иванова (нейни ученици нееднократно са получавали Гран при на „Арлекин“ във Варна), чиито деца от Арт център „Зорница“ и в Рим се представиха блестящо.

Награден бе и италианецът Ивано Трау, който работи със стотици деца в родината си.  От изключително високо ниво бяха изпълненията на децата  и младежите от италианските певчески школи „Dsound”, “Karin vox” и тази на Ивано Трау – патрон на организацията Fuoriclasse Talent.

Допълнителна награда на всички призьори е и участие на Международния фестивал „Арлекин“, който по традиция се провежда във Варна всяко лято под патронажа на кмета Иван Портних.

Цел на фестивала винаги е откриването на таланти и придобиването на умения за публична изява от младите хора.

Емоционален  финал на „Арлекин в Рим“ постави Никол Атанасова с акапелното си изпълнение.

Но преди това ученици от българското училище в Рим „Илия и Асен Пейкови“, от „Малкият принц“ във Варна и българското училище в Германия, под ръководството на „Арлекин“,  поставиха началото на филм, посветен на големия художник Борис Георгиев – обиколил целия свят, живял и починал в Италия, но останал верен на родната си Варна.

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители

 

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители Photo Martino Lombezzi – Contrasto

Един от шедьоврите на венецианското архитектурно изкуство – Procuratie Vecchie (Старите прокурации или известни още като Стария дворец на прокураторите), отвори врати за посетители за първи път в 500-годишната си история. Досега пътуващите до италианския град можеха да се насладят само на фасадата на зданието, простиращо се по протежение на северната страна на емблематичния площад “Сан Марко”.

През последните 5 години течеше реставрацията на Старите прокурации, като по проекта работи екипът на известния британски архитект Дейвид Чипърфийлд. От април сградата вече е достъпна за всички, желаещи да я разгледат отвътре. На третия етаж има изложбени площи, зала за конференции, както и споделено офис пространство. Те са на фондацията The Human Safety Net на Група Generali.

Старите прокурации – един символ на 500 години

Старите прокурации са част от комплекс от три сгради, които обхващат площад “Сан Марко”. Неслучайно те са наричани “стари” – това е първата част от комплекса, завършена през 1538 г., която е и първата административна сграда във Венеция.

Другата част от името ѝ – “прокурации”, идва от това, че зданието е помещавало домове и кабинети на представителите на една от най-уважаваните и високопоставени длъжности във Венецианската република – прокураторите.

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители Photo Martino Lombezzi – Contrasto

Те са били висши магистрати и се нареждали в йерархията, веднага след дожите. Длъжността била получавана като награда след дългогодишна успешна политическа кариера. Прокураторите били отговорни за управлението на средствата в хазната, както и за социалните въпроси, като са се грижели за бедните и сираците във Венеция. В замяна на това те не получавали заплата, но имали право да живеят на площада до края на дните си.

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители Photo Martino Lombezzi – Contrasto

Generali пристига във Венеция още в средата на 19-ти век

През вековете Венецианската република се превръща в търговски и финансов център. Като такъв тя привлича мощни компании, а една сред тях е Generali. Дружеството, основано през 1831 г., отваря първия си офис във Венеция 35 г. по-късно не къде да е, а именно в Старите прокурации.

До 1989 г. в сградата се помещава централният офис на Група Generali. Реновирането на Старите прокурации не само върна една от най-красивите емблеми на италианския град към стария ѝ блясък, но и даде възможност застрахователната група да прекрачи отново вратите на венецианския си дом.

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители Photo Martino Lombezzi – Contrasto

Реставрираните прокурации – традиция и модерно на едно място

При реставрирането на Старите прокурации са използвани различни иновативни техники, така че от една страна да бъдат запазени възможно най-много елементи от стария интериор и в същото време да бъдат добавени съвременни щрихи към него.

Така, например, оригиналните фрески по стените, някои дървени елементи и автентични теракотени плочки се съчетават перфектно с модерни мултимедийни инсталации. На места на третия етаж могат да бъдат забелязани различните слоеве и материали, използвани за изграждането и ремонтирането на сградата през вековете.

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители Photo Martino Lombezzi – Contrasto

На третия етаж на сградата има голяма зала, в която ще бъдат организирани международни симпозиуми, конгреси и събития. Това ще бъде място, където ще бъдат дискутирани въпроси за проблемите, с които The Human Safety Net работи – ранно детско развитие, родителство, социално въздействие, включване в обществото и социално предприемачество.

В централната част на третия етаж се намира споделеното работно пространство, където екипите на The Human Safety Net, техните НПО партньори, бенефициентите по програмите им и доброволци могат да се срещат и да работят заедно. На третия етаж е и кафенето, управлявано от Illy, което също е отворено за посетители.

Ценителите на модерното изкуство могат да намерят на етажа инсталация, подготвена от Давид Рампело от Davide Rampello & Partners Creative Studio. Интериорният дизайн, графиките и мултимедията там са дело на Migliore+Servetto.

За първи път в 500-годишната си история, емблема на Венеция отваря врати за посетители Photo Alessandra Chemollo

Как можете да посетите Старите прокурации?

Сградата – Старите прокурации –  ще бъде отворена за посетители от сряда до понеделник между 10:00 и 19:00 часа, като последните посетители се допускат в сградата до 18:00 часа. Половината от цената на всеки закупен билет ще бъде дарена на програма на The Human Safety Net по избор на посетителя.

Повече информация можете да откриете на https://www.thehumansafetynet.org/visitaworldofpotential.

Инициативата The Human Safety Net

The Human Safety Net (THSN) е международна инициатива, в която хора помагат на хора. Програмите, по които тя работи, подкрепят уязвими семейства и малки деца, както и интегрират бежанци в обществото посредством намирането на работа. THSN си сътрудничи с компании и фондации, за да разшири обхвата на целите си. Инициативата е създадена от Generali през 2017 г., като днес тя е активна в 23 държави и си партнира с 61 неправителствени организации.

В България THSN подпомага деца и родители, които живеят в уязвима среда, като си партнира с фондация “За нашите деца”. От края на 2019 г. до началото на 2022 г. по инициативата е осигурена помощ за 1830 деца и 2620 родители, Само за 2021 г. по програмата са подпомогнати повече от 910 деца и семейства в 15 населени места в страната.

За ДЖЕНЕРАЛИ ГРУП

Дженерали Застраховане АД е една от водещите застрахователни компании в България и е част от Generali Group.

Generali е един от най-големите доставчици на застрахователни услуги и такива, свързани с управлението на активи в световен мащаб. Създадена през 1831 г., тя присъства в 50 страни по света с общ премиен приход от над 70,7 милиарда евро за 2020 г. С повече от 72 000 служители, обслужващи 65.9 милиона клиенти, Групата има водеща позиция в Европа и нарастващото присъствие в Азия и Латинска Америка

. Стремежът на Generali е да бъде партньор за цял живот на своите клиенти като предлага иновативни и персонализирани решения, благодарение на развитата си дистрибуторска мрежа. В Австрия, Централна, Източна Европа и Русия, Групата оперира чрез регионалния си офис в Прага, като е в топ три на застрахователните компании в региона. През 2021 г. Generali Group празнува своята 190-а годишнина.

„Дженерали Застраховане” АД е дружество със седалище в Република България, гр. София, бул. ”Княз Александър Дондуков” № 68, ЕИК 030269049 и притежава лиценз за извършване на застрахователна дейност – Решение №1 на Националния съвет по застраховане от 26.03.1998 г. „Дженерали Застраховане” АД е част от Група Дженерали, вписана под №26 в Регистъра на застрахователните групи към Института за надзор на застрахователни компании (IVASS) в Италия.

„Мисис България” Полина Паньова на проби в италианското кино

„Мисис България” Полина Паньова с проби в италианското кино

Италиански продуцент предложи на българската лекарка роля в киното

„Мисис България” Полина Паньова с проби в италианското кино

Най-красивата българска лекарка, д-р Полина Паньова, ще се снима в италиански филм.

Но засега носителката на титлите „Мисис България 2018“ и „Мисис Свят Трансконтинентал 2019“, предпочита да не издава подробности.

Миналата година в Италия интересът към Полина Паньова е огромен. Тя е поканена за интервю от холивудската звезда Овидио Мартучи, малко след като печели титлата „Мисис България 2018“ и дни преди участието й в конкурса „Мисис Свят Трансконтинентал 2019“ в САЩ.

Снимат пред „Колизеума” в Рим. Паньова е с короната от „Мисис България” и грее в рокля на световната дизайнерка Елиза Котюр, известна с кампаниите, които организира срещу избиването на животни и използването на кожите им за дрехи.

Буквално за 24 часа Полина Паньова се превръща в телевизионна звезда. Интервюто е излъчено в няколко от най-големите телевизии на Ботуша.

„Мисис България” Полина Паньова с проби в италианското кино

Едновременно с това Полина записва няколко клипа, снима фотосесии за каталозите на световни филмови къщи, които набират малко известни лица за актьори в нови продукции или само за рекламни лица.

Преди няколко месеца красивата миска получава предложение да се пробва за малка роля в италиански филм, но отказва, оправдавайки се със семейни и професионални ангажименти.

„Мисис България” Полина Паньова с проби в италианското кино

Второто предложение идва от продуцент на същата компания само преди дни.

„Този път реших да опитам. Не съм сигурна дали късметът ще ме навести за трети път. Ще рискувам и ще опитам. В момента сме в процес на преговори. Ако се споразумеем, занимавам за Италия, където ще са пробните снимки. Ако всичко мине по план, снимките ще започнат в края на лятото”, лаконично разкрива Мисис България.

С Италия я свързват редица участия на модните подиуми, където дефилира в ревюта на световни дизайнери.

През лятото Полина Паньова ще дебютира на сцената на Roma Fashion Week.

Полина Паньова е доктор по дерматология, ендокринология и специалист по контурна пластика. Главен лекар е на „Skin Professional Bulgaria“ за България и Европа.

В Покана за пътуване: Лозенец е обрасъл с градски легенди

С Деляна Маринова-Джуджи до Италия и Южна Африка, арх. Веселин Веселинов за свещения за индийците Маяпур,  парапсихологът Ивайло Илиев за чудесата на Свети Георги

Пътуването се измерва по-добре в приятели, отколкото в километри. Всеки пътешественик би се подписал под тези думи на Великото Кенгуру, легендарният австралийски футболист Тим Кейхил.

Ако имате телевизор и го пускате от време на време, познавате първата ми гостенка. Деляна Маринова, по-известна като Джуджи. На сърцето й трайно са легнали две държави Южна Африка и Италия. Убеждението на моята гостенка е, че до Кейптаун не си струва да отскочиш за по-малко от две седмици, но винаги можеш да си откраднеш няколко дни на Ботуша. И тя непрекъснато го прави. И открива неподозирани съкровища.

С широка душа и още по-широка усмивка Деляна Маринова-Джуджи ни разказва за новите си открития в уж познатата Италия.

Открита, забавна,  ведра Деляна Маринова признава, че е пристрастена към красотите на Южна Африка и зеленината около Кейптаун. Освен това, тя също като мен обича животните и винаги е готова на… среща със симпатичен пингвин край нос Добра надежда.

От любов към Кейптаун Деляна Маринова Джуджи е обзавела дома си с африкански мебели и всеки ден чрез любимото си кресло се пренася натам.

Неведнъж журналисти, членове на българската секция на ФИЖЕТ – световната федерация на пътуващите писатели, са представяли в Покана за пътуване новия си проект – сайта, в който публикуват неизвестни легенди за различни кътчета от родината ни. Днес е мой ред. Аз няма да ви водя вдън гори тилилейски, а ще раздипля факти и митове за… софийския квартал Лозенец. 

Наричат Лозенец Софийският Монмартр. И до днес малките улички в долната му част са своеобразна енциклопедия „Кой кой е” в българската литература, журналистика и изкуство от началото до средата на ХХ век. Самоназначавам се за ваш пътеводител из обраслия с градски легенди квартал.

„Местността Курубаглар, която се намира между Витоша и София, е една от най-прочутите в турските, арабските и персийските земи", пише още през 17 век османският пътешественик Евлия Челеби, посветил на България значителна част от третата книга на своя 10-томен "Пътепис". Не е ясно дали името на хълма означава "лозя в гората" или "сухите лозя".

Всъщност, сегашният престижен квартал в началото на ХХ век се е водел „трета извънградска зона” и все още е носел турското си название Курубаглар. Никой не го е кръщавал официално. Просто хората превели името в разговорен вариант. И както по хълмовете, залесени навремето с всякакви саморасляци нямало грозде за цяр, така и емблемата на Долен Лозенец – Римската стена, изобщо не е римска.  Проучванията показват, че тя е османски религиозен паметник от XVI век. И понеже за почти всяко нещо у нас има няколко мнения, едни изследователи твърдят, че  т.нар. Римска стена е част от "намазгяф" - мястото, където ходжата четял молитва преди тръгване на хаджилък. Наредените край зида големи камъни служели на бъдещите хаджии да се метнат по-лесно на конете си. Други учени се кълнат, че тук преди освобождението от турско робство имало мюсюлмански гробища и стената е паметник на някой богаташ.

Малцина дори сред „кореняците“ лозенчани знаят, че в квартала им е открит ширнал се върху 3000 кв.м. раннохристиянски храмов комплекс с базилика от IV-VI в. и античен мавзолей.  За жалост, по-голямата част от руините на светилището през 90-те години на XX в. са бетонирани  под основите на жилищен блок. Оцеляла гробница с три солидни каменни саркофага, която е разкопана и проучвана от прочути  български учени като проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и сина му проф. Велизар Велков.

В Лозенец се гуши и още една скрита пред очите на всички тайна забележителност, чието официално име е парк „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков”. 300-годишните дървета са късче зелено спокойствие, заобиколено от детска градина, училище и жилищни блокове. Навремето изселник турчин завещал гората на Петко Рачов Славейков, Тогава тя е около 10 дка, засадена с вишни, дюли, диви сливи, череши и дъбове, а в средата – с голям, клонест орех.  

Между вековните дървета с изворче край тях събратята по перо на възрожденския поет и общественик разхлаждали яростните книжовни спорове помежду си. Там се разхождал Иван Вазов, бродели Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов, Яворов и д-р Кръстев, Пенчо Славейков и музата му, поетесата Мара Белчева. Благодарение на задружния отпор на съкварталците в момента, макар и опърпана, Славейковата гора е около 8 декара бял дроб сред градската гмеж.

Изначалният замисъл е районът да бъде предпазен от прекомерно застрояване. Парцел се давал с изрична уговорка: до 5 години собственикът да вдигне поне 25 процента от сградата, а до 10 г. да я е изградил изцяло, но общата й площ да не надвишава 250 кв.м. В периода 1920-1938 г.  се появяват кокетни сгради с красиви градини, проектирани от известни архитекти като Георги Овчаров и Йордан Миланов, Иван Васильов и Димитър Цолов. Всеки се стремял да изпъкне почеркът му, да не повтаря вече правеното.

На ул. „Мосул” (сега арх. Миланов) била оранжерията на придворния градинар Антон Краус, който по комшийски консултирал съкварталците как да оформят градините си. А те били наистина важни – социалният живот от ранна пролет до късна есен се въртял на двора.
Вечер пък жените прекрасно знаели къде да търсят окъснелите си съпрузи – в ресторант „Под липите”.  

Там от обяд засядали писателите Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник, Елисавета Багряна и често нахвърляли произведенията си между две кани вино. По пантофи притичвал актьорът Кръстьо Сарафов, чиито дом бил на отсрещния ъгъл. Нерядко след лов наминавал и цар Борис III, близък приятел на Елин Пелин. Майсторът на късия разказ настоявал наоколо да бъдат засадени липи, а една вечер, омаян от упойващия им аромат, станал кръстник на ресторанта.

Елиза, италианската съпруга на историка на българската журналистика Георги Николов създала в Лозенец първия приют за кучета и котки. 

В Покана за пътуване парапсихологът и специалист по езотерика Ивайло Илиев разкрива секретите на параклиса „Свети Георги” в Кремиковския манастир и за какви болежки е лековита енергийната мощ на Троянската обител. Най-вече за борът отпред, който помага на бездетни жени да заченат. Разбира се, най-важна е вярата, а ритуалът ако не помогне, няма да навреди – дамата трябва да спи няколко нощи върху нечетен брой житни зрънца, да се помоли на Богородица Троеручица в църквата, а после да хвърли житото в основата на дървото като ясно си представи как ще изглежда бъдещото й бебче. 

Маяпур, островът на духовната любов, Джаганат Пури, едно от четирите сакрални места за индуистите, Вриндавана – където на всеки 10 човека се пада по един храм, Ришикеш… От пътешествието по свещените за индийците места на Веселин Веселинов на българите познато звучи само Джайпур. Архитектът на пасивни къщи е запленен от индийската философия и религия дотолкова, че се върна по същите места и прави благотворителни фотоизложби за закупуване на храна за  учениците в местно училище.  

В  Покана за пътуване пътешествието към в свещените за индийците места е от първо лице. На архитект Веселин Веселинов, който продължава разказа си за Маяпур и светецът с непроизносимо от мен име на санскрит. Е, няма как! Не успяхме да обиколим всички свещени за индийците места. При този речовит събеседник пътешествието трябва да продължи – следващия път към Джанагат Пури. 

А на 7 май от 19 часа ще можете да посетите изложбата и благотворителната лекция на Веселин в Къщата на София на Миджур 12.