Яна Маринова: 

Нямам нужда от адреналин извън сцената

Магдалена Гигова

• Яна, очевидно си падаш по предизвикателствата и екстремните шоута.
• Всъщност съм била само в едно - „Сървайвър“. Риалити форматите са много забавни, когато са направени добре и публиката може да бъде съпричастна и да изживява приключенията на участниците. Не се и замислих, когато приех да стана част от „И аз го мога“.
• Къде е по-трудно - в „И аз го мога“ или в „Сървайвър“? В първото се изискват умения, а във второто - силна воля.
• Много са различни. В „Сървайвър“ физическите усилия се съчетаваха с глад, стрес, студ, недоспиване, перманентна болка. Много е различно! В „И аз го мога“ се чувстваш в безопасност. Шоуто е направено с премерен риск.
• Повечето хора си мислят, че в „Сървайвър“ ви снимат кални и изнемощели, а вечер си лягате в петзвездния хотел.
• Грешат! „Сървайвър“ е един от най-трудните периоди в живота ми. Зъбите ми още са вдлъбнати оттогава.
• От липса на витамини?
• От глад! Стискаш зъби през нощта. Там всички игри бяха направени по индиански мъчения, при които се предполага, че измъчваният умира. Изпитанието е доколко можеш да издържиш на болка. Докато в „И аз го мога“ пак има болки, но те са от контузии и всичко е в рамките на шоуто.
• Значи нищо няма да ти се опре в „лекото“ шоу.
• Хич не е леко, напротив! За мен е страшно сложно да забавлявам зрителя, да го накарам да съпреживява и да е съпричастен. Трябва да се усмихваш, когато те боли, да понасяш страх - това е задължително за „И аз го мога“, защото никой не иска да гледа някого, който се мъчи и се напъва. На мен ми се опря акробатичният рокендрол. Исках да са ми бързи краката, но след задно салто, независимо че партньорът ми помагаше с ръка, имах такъв спазъм на мускулатурата... Мозъкът ми подаваше сигнала къде трябва да са ми краката, но те бяха като едни забодени клечици.
• Изключително е важно да намериш баланса между това да откриеш кои елементи биха могли да бъдат научени за пет дни и да ги изпълниш без грешка. Който каквото ще да казва, ако едно нещо се усвоява за цяла година, не може да се научи за пет дни. То може да бъде научено кьопаво и нелицеприятно за екрана. Трябва да намериш баланса между шоу и правилно представяне. Ако между сложните елементи си несръчен и неуверен, това дразни окото на зрителя. И на журито!
• Имаш ли някаква фобия, която може да ти попречи?
• Страх ме е от всички страшни неща. Само глупаците не се боят. Но няма нещо специфично, което да е маниакално. Аз съм човек, който обича свободата и ако в живота ми има нещо, което да ме плаши до степента на фобия, ще се посъветвам с психолог, за да го преодолея. Да си ходя с фобия цял живот, не е в мой стил.
• В твой стил е стремежът към екстремното.
• Аз не търся някакви страшни предизвикателства. Нямам нужда от прекален адреналин. Не съм скачала с бънджи или с парашут. Прекалено екстремните неща ме накараха да се отдръпна от каскадьорството.
• Но продължаваш да го вършиш.
• Защото съм добра в хореографията на боя, научена съм да имитирам красиво единоборствата. Нямам нужда от преживявания, които да ми спират дъха, но със сигурност не обичам да ми е скучно.
• Дали непрекъснатото търсене на физическо самодоказване не се корени в трудното ти детство?
• Като малка се биех по улиците. Това беше моето самодоказване. Успях да го преодолея, разбрах, че е глупаво. Както и лошата компания, в която бях попаднала на 16 години. Намерих сили да кажа „Край“. Това беше самодоказване.
• Сега обичам да ми е хубаво. За мен синоним на това е „мускулната радост“. Когато вървиш по дългия и труден път, в който се срещаш с хора, истински добри в това, което искаш да постигнеш, се чувстваш удовлетворен и по-съвършен. Когато мускулатурата ти е напрегната, а след това почива, храната е по-вкусна, любовта е по-вкусна, един хубав филм е по-вкусен, един разговор с приятел е по-вкусен...
• Говориш като пристрастена.
• Хората се радват да вземат наркотик, да отидат на шопинг, да пият алкохол, да клюкарстват... Аз тези неща ги заменям с мускулната радост. И не само от упражненията, а да отида в планината с кучето - 82-килограмов алабай, или с приятелка да изкачим витошките скали Ушите, ако съм на море, да се разходя по плажа...
• 
  
  
• Значи си вечно активна?
• Боже! Трябваше да ме видиш вчера пред камината. Излежавах се като котка с часове. Не ми трябва телевизия, а хубава книга или филм. Лежа и си мечтая. Ужасно самодостатъчна съм си. Дори понякога приятелите ме обвиняват, че съм саможива.
• Със сина си Никола как се забавлявате?
• Във всичко участва. Ходим на ски, играем волейбол, язди. Дори спечели едно състезание за начинаещи. Вторият ми съпруг му е треньор по карате, тренира и баскетбол. Но не е само спортна натура. Учи в Руския лицей. Беше на три олимпиади - по математика, литература и руски език, и се представи много добре.
• Идва ли да те гледа?
• Аз сина си не го занимавам много със себе си. Той е на 12 и има собствен живот.
• С какво американските продукции се различават от българските? Ти си се снимала и в двете.
• Много е различно. Не знам как е при големите звезди. Аз участвам в масовото производство на филми. Там дисциплината и йерархията за железни. Няма го разбирането „Аз съм артистичен и симпатичен“ и останалото е лигавщини. Там всеки е всестранно развит, когато става дума за актьори. Те трябва да са физически издържливи, да пеят и да танцуват, да свалят и да качват килограми, когато стане нужда за роля. Колкото повече умения имаш, толкова по-вероятно е да успееш, но дисциплината е водещата.
• Как реагират, когато разберат, че каскадьорката е и актриса?
• Една от спецификите на каскадьора е да не се мъчи да изпъкне, т.е. и когато общувам с актьорите, не отивам да кажа „Аз съм актриса“. Ето, в The way back дублирах главната героиня. Имах сцена върху изкуствен лед в Самоков и бях застанала върху него и си разгрявах стъпалата с балетни стъпки. Колин Фарел дойде при мен и ме попита: „Ти танцьорка ли си?“ Аз му казах, че това са упражнения за гъвкавост. Говорихме три минути, но аз не му разказах за себе си. За мен беше важно той какво ще сподели.
• Е, какво сподели?
• Каза ми няколко неща, които веднага ми определиха мнението за него, обаче няма да ги разкрия. За мен са важни, може за другите хора да не са Бог знае какви, но аз запомних и анализирах всяка дума. Но не го занимавах със себе си.
• Много си играла, но чувстваш ли се актриса?
• Не знам какво да отговоря на този въпрос. Хората, които не са в артистичния бранш, чуват „Актриса, модел, каскадьор...“ Повечето холивудски актриси са били модели. Актриса е название на извършваните от мен действия, но дали се чувствам такава. Да, чувствам се, защото това работя.
• Как те възприеха в началото колегите в сериалите „Хотел „България“, „Стъклен дом“, „Фамилията“?
• Много ми помагаха. Цялата ми школа е при Георги Кадурин и Асен Блатечки, Стефан Данаилов, Васил Банов. 
• Когато стана Мисис България, вярвала ли си, че ще стигнеш дотук?
• Надявах се, мечтаех го всяка Божа нощ.
• На световния конкурс спечели приза за най-красива усмивка.
• О, беше готино, попивах всяко нещо, учех се как се прави шоу.
• Т.е. възприемаш всяко нещо, което ти се случва като училище - трупаш знания, умения.
• Това е целият живот. Едно училище. Иначе какъв е смисълът да живееш.
• Той няма ли да се срути, ако нямаш възможност за физическа активност?
• Предполагам, че ще си предавам знанията или ще гледам спортове. Затова хората пълнят стадионите, концертните и кинозалите, защото им липсва нещо. Ако не можеш да участваш лично, можеш да го изживееш чрез другите.
• Непрекъснато разтягаш мускули, докато говорим.
• Идвам от тренировка за „И аз го мога“. Готвя номер на обръч във въздуха, вися на него и трябва да изпълня фигури. Трудно е, свързано е с болка, с преодоляване на страха от високото.
• А имаш ли какво да преодоляваш по отношение на жълтите медии?
• Имам питане към онези, които се дразнят от тях. Когато си известен и направиш нещо суперуспешно, цяла България разбира и го коментира. Ако направиш нещо лошо, всички я коментират. Когато не си известен, дори да направиш нещо велико, цяла България не знае и те обсъждат само в кварталното кафене. Не можеш да пиеш вода, без да си намокриш устата. Да, гадно е, когато напишат някаква лъжа, но времето минава и хората виждат истината. Разбира се, в някои моменти те нараняват, друг път те развеселяват, но и жълтите медии са необходимо зло. Мен ме нараняват, когато напишат нещо злобно и баба ми се разплаче.
• Ти много държиш на баба си?
• Майка ми почина и тя е моят близък човек. Макар че и на майка си дължа страшно много. Тя беше психолог и учителка, артистична. Тя ме накара да се влюбя в театъра, в балета, в оперетата. Майка ми беше моралната подкрепа, а баба ми - физическата.
• 
• Играеше в една пиеса с Елен Колева и Деси Бакърджиева. Как се спогаждахте три красиви жени?
• С уважение. Това е разковничето. Когато има уважение, конфликтът загива.
• Не спорехте ли?
• Спорехме, но скандалите са типични за хора, които не са интелектуално претоварени.
• Въпреки това имаш повече приятели мъже, отколкото жени.
• Да, по-момчешка съм някак си. А приятелките ми не са от актьорския бранш, всичките са бивши състезателки, но не пипват спорт.
• Ти обаче си състезателна натура, имаш ли амбиция да спечелиш „И аз го мога“?
• Това не е състезание, а шоу. В него става въпрос за късмет. Могат да ти се паднат неща, които можеш, но пък онзи, който да не е успял да се справи да е сладък в провала си.
• А когато свърши? Какво ще е следващото предизвикателство?
  - Няма как да знам. Аз обичам да живея в днешно време. Имам планове, но не може да си добър в нещо, ако се разпиляваш.
• Да не си суеверна и се боиш да си кажеш плановете?
• Гениалният филм „Теорията на всичко“ за Стивън Хокинг. Той обяснява разликата между суеверието и физиката. Суеверието е незнание как да си обясниш физични и химични процеси.
• Значи си реалист? Аз си представяш, че имаш някаква бляскава мечта.
• Не можеш да мечтаеш за бляскавото. Мечтая утре да нямам контузия. Надявам се, когато се засиля с обръча, да се синхронизирам със Сашо Балкански, който го вдига. Мечтая да изпълня елемента, както ми го е показала менторката Ана Леон. Тези неща ако се случат, бляскавото е дошло. Бляскавото само ако го мечтаеш, вече си го изпуснал!

Лексикон

• Пазиш ли диети?
• Всички знаят, че с мен не се говори, когато съм гладна. А това се случва поне четири пъти дневно.
• А на кого се възхищаваш?
• На Новак Джокович. Не го познавам, не искам да приличам на него, но му се възхищавам. А в тениса хич ме няма.
• Не се ли опитваш да станеш по-добра?
  Насочвам се главно към неща, които ще ми помогнат в професията.

Две прахчета водка, моля!

Разтворимите питиета „палкохол“ вече се продават свободно в Щатите

Пакетчето изглежда като „3 в 1“, също като при кафето добавяте вода и... казвате „Наздраве“ с водка, ром, „Космополитън“, „Лемън дроп“ или „Маргарита“. Алкохолът на прах не е питие за космонавти, а от миналата седмица се продава легално в САЩ. При вековната традиция да се произвежда алкохол чрез ферментация след желатиновите шотове, напитките на прах, нарича и „палкохол“ са истинска революция в баровете.

Неразбориите по узаконяването в различните държави минават през подозрението, че някои ще опитат да го смъркат. Производителите се кълнат, че „пудрата“ е прекалено една и това е невъзможно, но със сигурност някои ще опитат. Основната идея на палкохола е да се използва на места, където внасянето на спиртни напитки е забранено или на него не се гледа с добро око. Друг проблем е продажбата му на малолетни. В законите на повечето страни е записано, че на лица под 18 (респективно 21 години) не бива да се продават спиртни напитки, т.е. течности и няма нито дума за прах. В Холандия четирима студенти от факултета по хранителни технологии в Бокстеле още през 2007 г. използват вратичката, за да превземат младежкия пазар с „Booz2go“ - 20 грама за 1,50 евро, които в 250 мл вода се превръщат в слабооалкохолна напитка от рода на сайдера.

Японците също произвеждат саке на прах още от 1999 г. Субстанцията е жълтеникава и силно напомня картофено пюре от пликче, но смесена с хладка вода е неразличима от оригиналния вкус.

В Германия от 2004 г. се продава приличен на нишесте продукт в пакетчета по 65 и 100 грама или на разтворими таблети, подобни на аспирин с витамин С. При смесване с вода алкохолният градус стига до 6.

В Русия обаче няма шанс напитката да стигне до пазара, защото шефът на Центъра за изследване на алкохолния пазар е обявил, че питие на прах не може да съществува и това със сигурност е нова форма дрога. Специалистите по наркотиците побързаха да нарекат палкохола „Новата смърт“, най-вече заради ниската му цена и тоталната му достъпност до всички възрасти с продажбите по интернет. Производителите на питието обаче енергично отстояват ценността на изобретението, наблягайки на страничните му ползи. Пакет разтворим алкохол може да се използва при туристически походи за обработка на рани, при автомобилите – за антифриз, а в хранителната промишленост като добавка за десерти и сладолед. От него са заинтересовани и авиокомпаниите, които ще си спестяк качването на безброй стъклени шишенца на борда.  

Солариумът променя ДНК-то

Изкуственият тен вече е демоде

Магдалена Гигова

Д-р Сияна Живкова от Jewel skin

Момичетата, които не излизат от солариума през зимата, а през лятото се пържат до изнемога на плажа имат по-голям шанс да заболеят от рак на кожата. И това не е поредният медицински апокалипсис, а научен факт.

„Тенът, независимо дали е естествен или от солариум е вреден, категорична е пред „Преса“ дерматологът д-р Сияна Живкова от клиника Jewel skin . - Той води до увреждания на кожата и дори до заболявания. Най-фотоувредени са целогодишно излагане на слънчева светлина части на тялото – лицето и ръцете. Неслучайно те първи издават възрастта. Дори и в градски условия всяка повърхност отразява светлината и те трябва да са защитени от UV–лъчите. Проблемът е не толкова в потъмняването на кожата, колкото в изгарянето и хроничната фотоекспозиция. Те водят до промяна в генетичния материал в ДНК-то и до намаляване способността за възстановяване му в увредените клетки на епидермиса. Последствие от всичко това е намаляване на имунитета, от където следва поява на атипични клетки, различни видове заболявания и рак. Острите и хронични кожни реакции, които се дължат на слънцето са слънчево изгаряне, фотоалергични реакции, доброкачествени и злокачествени увреждания на кожата (еластоза, базално-клетъчен карцином, спиноцелуларен карцином и отчасти меланома-малигнум).

Ако непременно държите да имате „препечена коричка“, автобронзантите са за предпочитане пред слънцето и солариума. Те не проникват в дълбочина и не правят химическа реакция в кожата. Проблемът е, че са нетрайни, а ако се полагат неравномерно, има опасност тенът ви да е на петна“, добави д-р Живкова.

В случай, че не можете да си представите красотата си без бронзов тен и сте пристрастени към солариума, може да съобразите посещенията си с препоръчителната доза ултравиолетови лъчи. Учените са установили, че красив загар се получава след 12-20 сеанса с продължителност 5-10 минути. Тези обаче не бива да се правят повече от 2 пъти годишно.

Контрапункт

Порцеланов тен със салицил и зелен чай

Все повече световни знаменитости се убеждават, че полцелановата и чиста кожа е символ на младост. За тях специалистите в областта на естетичната дерматология създадоха пилинга от Маями. Към него са пристрастени живеещите във Флорида Анна Курникова, Глория Естефан, Дженифър Лопес, Мадона, Шакира, Силвестър Сталоун и Рики Мартин. Хубавото при него е, че за прилагането му сезонът няма значение. Пилингът, който изравнява тена е подходящ и за нашите географски ширини. Той е чудесно решение за всеки прекалил със солариума.

„Става дума за нов ексфолиращ гел, който ефективно отстранява мъртвите клетки и стимулира регенерацията на кожата, който намалява появата на пори и спомага за избелване и изравняване на тена. Освен салицилова киселина и екстракт от зелен чай, формулата му съдържа още витамин С – единственият антиоксидант, който стимулира образуването на колаген”, пояснява д-р Сияна Живкова. Според нея пилингът е идеален и за подобряване вида на склонна към акне мазна кожа, като в същото време действа и против фотостареене, слънчеви изгаряния и всякакви видове пигментни петна. „Излъсква дори посивелия тен на пушачите и предотвратява омазняването”, допълва дерматологът. Освен това процедурата е сравнително кратка – може да се направи и в обедната почивка, не е болезнена, след нея ги няма характерните за химическите пилинги зачервявания и излющвания. За траен ефект се препоръчва серия от 6-8 терапии.

Най-умните хора по света и у нас

Магдалена Гигова

Въпреки скандалния имидж, Шарън Стоун се гордее с IQ 154, а на Мадона е 150

Ако коефициентът ти за интелигентност е над 140, ти си гений, ако е под 30 си почти зеленчук. Въпросът е когато си оценен с 230 точки на теста за проверка на логичното мислене, ще можеш да ги реализираш максимално в живота. Високият IQ осигурява ли непременно солидна позиция в службата? И наистина ли си прозорлив ако станеш актьор при интелект 186 точки от 140 възможни?

Кои са най-умните хора в света и как са намерили мястото си в обществото. Това разкрива сайтът Бизнесинсайдър. Кой оценява мозъците у нас и всеки ли може да попълни тест. Кога се появява за първи път „въпросникът” за определяне нивото на ума и универсален ли е. Защо обявените за гении често са смятани за странни, дори за откровено луди.

Наистина ли красавиците са безмозъчни или едни от най-привлекателните дами в световното кино и българската мода се гордеят с изключителен коефициент на интелигентност.

Какво мери тестът за интелигентност

Най-умните хора на планетата са класирани от сайта Бизнесинсайдър според техния коефициент на интелигентност (IQ). Той се определя чрез тест, който за жалост не е универсален дори в рамките само на една държава, пък какво остава за целия свят. Целта обаче е една - да измери когнитивните способности на човека. Прието е, че средната интелигентност е 100 със стандартно отклонение плюс-минус 15 IQ-точки. Максималният брой, постигнат досега от човешко същество, е 230. В препитването се набляга на логическите задачи с картинки и оттук идват главните критики към теста. Съмнения са породени от факта, че ако редовно се упражняваме в решаването на подобни задачи, можем да постигнем по-високи резултати, без да сме по-интелигентни от останалите. Пример за това е американската журналистка Мерилин вос Савант - според класацията най-интелигентната жена в света. През 1985 г. тя влиза в „Гинес“ с IQ от 190 точки, но 10 години по-късно коефициентът й вече е 230 - плод на целенасочени мисловни упражнения.

                  Мерилин вос Савант

Критиците на тестовете за интелигентност, при които се набляга на картинките, подчертават как умишлено се пропуска фактът, че при решаването им участва основно лявата мозъчна половина, която е „папагал“ - залага на повторения и фотографска, а не на творческа памет. Изводът е, че този вид препитване обслужва целенасочения процес на издигане на „послушни папагали“ на високи длъжности в световен мащаб. Понеже няма да създават проблеми на онези, които дърпат конците зад кулисите.

Една от най-престижните системи за проверка на знания е SAT. Ако постигнете резултат, близък до максималния, влизате през парадния вход в най-добрите университети на САЩ. Изпитът се провежда се под формата на стандартизиран тест и е приложим за много предмети.

У нас двадесетина сайта предлагат безплатен или с минимална такса (4,80-10 лева, платими с есемес) тест за интелигентност, който може да попълните онлайн и да получите сертификат. Те са средно с по 30 въпроса и попълването им отнема 30 минути. Ако искате да проверите по-сериозно интелекта си - в българския клон на МЕНСА, ще трябва да се бръкнете с 25 лева и да отидете в офиса на ул. „Враня“ 32 в София. В случай че се съберат десетина желаещи от извънстоличен град, емисари на световната организация на най-умните хора в света идват на място.

Тестът на МЕНСА представлява картинна матрица и се прави за точно определено време. В него няма никакви цифри, думи или изречения. Само картинки, подредени в някакъв ред. Обикновено въпросът е какво следва в този ред. Винаги логиката, която се търси в отговора, е да бъдат проследени повече от един елемента. Тези картинки са динамични с повече от едно неща, които трябва да бъдат следени.

Геният с 230 точки е австралиец

39-годишният австралийски математик Терънс Тао е вписан в Книгата за рекордите на „Гинес“ като най-умния човек в света. Неговите родители - преселници от Кантон, са първо поколение емигранти от Хонконг. На две годинки Терънс се справял с лекота с аритметични задачи, на 9 вече е слушател в математическия факултет на университета, а на 20 става доктор на науките в Принстън. На 24 е най-младият професор по математика в Калифорнийския университет. Тао има публикувани над 250 научни труда, но продължава да твърди, че се е научил да чете, докато гледа „Улица Сезам“ по телевизията.

Следващ в класацията е Кристофър Харата. На 16 г. той напуска училище, за да работи за НАСА в проекта за колонизиране на Марс. Там по достойнство оценяват неговите 225 точки. Междувременно 31-годишният американец завършва астрофизика в Принстън и вече е професор в Калифорнийския технически университет.

Кореецът Ким Унг-Йонг проговаря свободно, когато е на 6 месеца, и става студент по физика в университета „Хаянг“ на 3 годинки. Неговият коефициент на интелигентност е 210.

Кристофър Майкъл Ленган получава възможно най-високия резултат на SAT, коефициентът му е 210, но го изхвърлят от университета в Монтана, след като професорите му заявяват, че не е в състояние да научи нищо. Ленган също започва да говори на шест месеца и сам се научава да чете на 3 години. 60-годишният американец твърди, че живее двойствен живот. През деня работи тежък и неквалифициран труд, а нощем решава най-сложни математически уравнения. Бил е строител, каубой, фермер и горски пъдар.

Световният гросмайстор Гари Каспаров се гордее с IQ 190. През 2003 г. той постига реми срещу компютър, който изчислява три милиона позиции за секунда. Каспаров е евреин по майка и арменец по баща. 47-годишният гражданин на Русия е също така политически активист и писател.

Актьорът Джеймс Ууд, когото няма да забравим от филма „Имало едно време в Америка“, е блестящ ученик, който постига максималните 800 точки на САТ и получава пълна стипендия за Масачузетския технологичен институт. Преди да завърши гимназия, изучава линейна алгебра в Лосанджелиския университет. Коефициентът му е 186.

Легендарният шахматист Боби Фишер (коефициент 180) притежава феноменална памет и е абсолютен гений, но с психически проблеми. Починалият през 2008 г. на 64-годишна възраст американец през 1992 г. решава да играе срещу Борис Спаски в бивша Югославия въпреки забраната на Държавния департамент на САЩ. До края на живота си се крие в изгнание.

Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху е поставен под номер 11 сред 50-те най-влиятелни личности в света, а коефициентът му на интелигентност е 180. Той напуска Масачузетския технологичен институт през 1973 г., за да се бие във войната „Йом кипур“, след което се завръща и става бакалавър по архитектура.

Сър Ендрю Уайлс успява да реши Теоремата на Ферма, която затруднява математиците в продължение на 358 години. Коефициентът му е 170. Вписан е в Книгата на „Гинес“, като разрешил най-трудния математически проблем в света. Това го превръща в знаменитост, дори участва в епизод на „Стар трек“. Професорът в Принстън получава рицарско звание от кралица Елизабет Втора през 2000 г.

Унгарската шахматистка Юдит Полгар има същия IQ - 170. Тя е най-добрият гросмайстор жена в историята на този спорт. Полгар бие дори Боби Фишер и държи рекорда за най-млад международен гросмайстор - на 15 години и 5 месеца. Бащата на Юдит обучава нея и двете й сестри у дома, като образованието им се върти около шаха.

Признатият за гений проф. Стивън Хокинг заявява: „Хората, които се фукат със своя IQ, са загубеняци.“ Въпреки това неговият е 160. Той се научава да чете едва след като навършва 8 г., но взема изпитите за Оксфорд устно. Въпреки тежкото си заболяване АЛС (амиотрофична латерална склероза) Хокинг успява да вземе докторат с „Теория на Големия взрив“ и да има цяла поредица от открития в квантовата механика, космологията и теорията на струните.

Шарън Стоун е член на МЕНСА и IQ й е 154. На 15 г. бъдещата актриса печели стипендия за университета в Единбург, Пенсилвания, където следва творческо писане и изящни изкуства. Тогава тя описва себе си като „изперкало грозно патенце“.

Рекорди

Индийски вундеркинд оперира на 7 г.

През 2000 г. индийското момче от обикновено семейство Акрит Ясвал на седем годинки оперира ръката на момиче, изгубило подвижността на пръстите си след пожар. Умното хлапе не само успява с кухненски нож да върне чувствителността на ръката на приятелката си, ами и двигателните й функции. Как малкият гений е успял в това, не може да отговори дори самият той.
Днес Акрит е най-младият и най-умен студент в цяла Индия.

Американец знае наизуст 16 000 книги
Американецът Ким Пик има претенциите да е най-умният човек в света и това се дължи на феноменалната му памет. Той успява да започни до 98 процента от прочетената от него информация. За своите 60 години Ким е прочел 16 000 книги, които знае наизуст. Феноменът му се дължи на родова травма, в резултат на която мозъкът му бил увреден. Пик се научил да чете преди да навърши 2 години, а на 7 вече цитирал Библията.

Британец изчислява по-точно от компютър

Англичанинът Дейниъл Тамет учуди света с умението си да извършва наум най-сложни математически изчисления, които са възможни само с мощен компютър. Освен това 36-годишният Дан говори и пише на 11 езика и може да каже 22 хиляди цифри след десетичната запетая на числото Пи.  

Гледна точка

Печатница за нещастници

Магдалена Гигова

Риалити форматите с малчугани и детските конкурси за красота са печатница за доживотни нещастници! Кой решава да произведе 7-годишното момченце с немутирал гласец в бъдещия Павароти, а сладката 5-годишна фръцла в наследница на Жизел Бюндхен? Прекомерните амбиции на родителите, естествено. Но те биха се укротили, ако не бълбукаше непрекъснато извора на всякакви шоу-състезания, бозаещи от човешката суета.

От цялата кохорта пеещи, танцуващи, рецитиращи и дефилиращи хлапета вероятно при едно-две ще се отплати с дарба и реализация лишаването им от детство. А останалите средно талантливи, умерено красиви и свръхнадъхани през целия си живот ще преследват успех, който все ще им се изплъзва. Ще работят омразна им професия, ще гледат завистливо сцената и екрана и щу трупат язовири от горчилка и злост, защото са били използвани, за кратко сдъвкани и гнусливо изплюти. И заредени с напразни надежди и спихнали очаквания, няма да имат очи да видят, че животът може да бъде хубав и пълен със смисъл и извън кухата известност.

В албума на миналата им „слава” ще се трупат нелепо облечени като лелки и гримирани като фолкпевици третокласнички, които вместо да играят на „майка и дете” с барбитата си, се фръцкат пред отегчено жури. А то още преди конкурса за мини мис знае кой богат татко е платил короната на щерка си. Леко фалшивите трели на първолака ще предизвикват умилителни усмивки, но десетилетните изтезания пред пианото нито осигуряват талант, нито връщат изгубената магия на детството с игри на жмичка и мачле с приятели.

Същото важи за големия глас и сладката муцунка, пред които припада цяла България. Но малцина се замислят, че надареното дете пропуска уроци, кански се изтощава не само от турнета и репетиции, а и от напъна да отговори достойно на големите очаквания. Липсата на талант е не по-малко страшна от рано изхабеното дарование.

За страшната детска месомелачка далеч не са виновни само родителите, които драпат да изживеят неосъществените мечти чрез потомците си. Двойно по-опасни са напреварите за таланти, без възрастова граница за участниците. Редом със жадни за слава мутанти като Радо Прашката под прожекторите застават крехки фиданки, които могат да се огънат от лош поглед, непемерена критика или прекомерно одобрение. А зад кулисите кипят като чайници развълнувани майки и дядовци, готови с последните си спестявания да осигурят нужната бройка СМС-и, та отрочето им да изпъкне. Кой трупа точки и пачки върху крехките детски гръбнаци е ясно, но на никой не му пука.

Все пак изводът да се забранят конкурсите за красота и таланти с деца е талибански. Хлапетата имат нужда от състезание, но нека в него забавата надделява над спортната злоба, а наградите да бъдат за всички участници. Само тогава талантите ще избуят неусетно, но истински.

Сава Огнянов се влюбва в жена си, когато тя е на 13

Магдалена Гигова

Когато вижда за първи път бъдещата си съпруга Жозефина, звездата на Народния театър Сава Огнянов вече е на 30, а дъщерята на чешкия режисьор Йозеф Шмаха е 13-годишна лудетина. Макар и зрял мъж, актьорът е увлечен по отраканото и начетено момиче, а и то му показва, че не е безразлично към него. Винаги по европейски елегантен, висок, с изсечени черти и дълбок като бездна глас Огнянов е блян за всяка ученичка в София. В началото родителите на Жозефина гледат с насмешка на детинското й (според тях увлечение), но любовта се разпалва неконтролируемо като горски пожар.

Как се стига до изпепеляващите чувства? Баща й, чешкият актьор и режисьор Йозеф Шмаха, е поканен да стане първият главен артистичен директор на Народния театър. Михаил Арнаудов избира 56-годишния майстор на сцената по препоръка на министъра на просвещението проф. Иван Шишманов. Той се спира на него, тъй като е „най-демократичният и най-прогресивният театрал в пределите на Австро-Унгария“. През 1904 г. новата сграда на Народния театър още е в строеж, представленията се изнасят в „Славянска беседа“. Шмаха ходи на уроци по български, докато е в Прага, но когато пристига в „голямото турско село“, както нарича в писмата си София, се оказва, че не може да общува с артистите. Огнянов е следвал две години архитектура в Мюнхен със стипендия от родствениците на майка си Евлоги и Христо Георгиеви, преди да се отдаде на ученическата си страст - театъра. Прехвърля се в драматичната студия на Ото Кьоних, после учи две години в театралната школа на Емануил Райхер в Берлин. Сава свободно говори немски, превежда на Шмаха и е чест гост в дома му. Чехът е едновременно очарован от напредъка на младата българска столица и ужасен от някои местни нрави. Той се диви искрено на автомобилите, с които се разнасят писмата, на електрическите трамваи, на широките булеварди. Изненадан е да види, че държавата вече има парламент, гарнизонни войски, университет, академия на науките, рисувално училище, зоологическа градина, че дори и недостроен Народен театър. Но според писмата на Шмаха „най-непонятното нещо в тази красива страна, която толкова бързо е дръпнала напред, са българските тоалетни. Влезеш ли в тях, висваш над някаква пропаст...“. Въпреки това той извиква при себе си жена си Мария Терезия и дъщерята Жозефина. През 1906 г. те пристигат в красивия и просторен дом, отпуснат на Йозеф от софийското кметство - къща на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Васил Левски“, която съществува и до днес зад дувара на иранското посолство.

Първоначално заради немския, а после и покрай красивата дъщеря на режисьора Сава Огнянов е чест гост в сецесионовата сграда. Впечатлителното момиче, което се занимава с музика, се увлича по екзотичната външност на актьора и го свързва с образите на велики любовници, които играе на сцената. Писателят и художествен критик Вичо Иванов го описва в спомените си като „мургав цвят, миндалови очи с особен блясък, с екзотични устни, високо чело“.

Родителите на Жозефина са в ужас, че влюбената им дъщеря ще се омъжи и ще пожелае да остане в България. За тях е смущаваща и възрастовата разлика от 17 години. Смятат, че е прекалено малка за любовна връзка. Няма при кого да я върнат в Прага и решават да я отдалечат от София, като я изпратят във Варна в дома на адвоката Мутафов. За късмет на влюбените съпругата на юриста е роднина на Огнянов и вместо да бди над целомъдрието на Жозефина, тя играе ролята на дойката в българската версия на „Ромео и Жулиета“. Любовните писма на немски летят между София и Варна под благосклонния й поглед. Неспособни да се противопоставят на силните чувства, родителите на момичето с неохота дават съгласието си. Когато през 1908 г. застава пред олтара, Жозефина едва е навършила 16. За да държат под око брака им, Йозеф Шмаха и съпругата му канят младоженците да живеят при тях.

Напук на злите прокоби двамата са щастливи с онази особена хармония, характерна единствено за хората, открили своята половинка. Цяла София говори за Сава и Жозефина. Те са една от най-стабилните артистични двойки, които никога не се заместват в клюки. Всички усилия да ги забъркат в скандали и измислени изневери не успяват да ги докоснат. Младата съпруга следва половинката си при всичките му гастроли из Европа. През 1910 г. Огнянов е поканен в Пражкия театър да играе коронната си роля д-р Ранк в „Нора“ на Ибсен. През есента на същата година отличният му немски му отваря завесите на театъри във Виена, Берлин и Мюнхен. Следват Париж и Москва. В руската столица Сава се запознава със Станиславски, Немирович-Данченко, Качалов, Олга Книпер-Чехова. Новите знания му дават куража да се изявява и като режисьор в Народния театър.

Родителите на Жозефина се връщат в Прага и не след дълго майка й предава Богу дух. Разбира се, сплетниците твърдят, че не е понесла тревогите около ранния брак на дъщеря си. Започва Първата световна война и младата г-жа Огнянова не успява да си вземе последно сбогом с баща си, който си отива през 1914 г. Тя е бременна с първото дете и не може да пътува през разлюляната от политически трусове Европа. Робувайки на българското поверие, че първородна рожба не се кръщава на покойник, влюбените наричат дъщеря си Жозефина - не само на майка й, а и завоалирано почитат дядо й Йозеф.

Сава Огнянов е велик на сцената и крайно непрактичен извън нея. Първоначално това не пречи на любовта им, дори след появата на детето. Семейството няма собствен дом и живее под наем. „В живота си беше толкова добър и наивен, че дори квартира си нямаше. Сарафов го взе под свое покровителство и винаги, когато ходеше да издейства някоя привилегия за себе си, изискваше я и за Огнянов“, спомня си актрисата Зорка Йорданова. Когато Кръстьо урежда за приятеля си по повод 25-годишнината му на сцената на Народния театър от Столичната община да му дадат парцел да си построи къща малко над днешния пл. „Журналист“, Сава отказва. Той не желае да робува на вещи и имоти - „Чувството е всичко: както в живота, така и в изкуството“. Комичен е споменът, който големият актьор е оставил у помощник-режисьора Ани Дамянова: „Дикцията му беше съвършена. Когато от сцената казваше „Ню Йорк“, „К“-то оттекваше до последния ред на втори балкон. В живота, обаче, леко фъфлеше и съм го запомнила с фразата „Дай пет лева до заплата“.“

Постепенно житейските несгоди и прекалено бохемската природа нащърбват семейното щастие. Разривът идва, след като загива двегодишният им син Петър. В мъката си двамата започват да се обвиняват взаимно. Скандалите стават всекидневие, подозират се в изневяра. Жозефина се отдава на певческата си кариера. През 1918 г. тя има феноменален успех като първата изпълнителка на главната роля в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман в България. Богатият алт и физическата й красота карат един от музикалните критици възторжено да възкликне: „Мъжете пият шампанско от обувката й!“. Сава Огнянов пък през 1920 г. заминава за Италия, където изпълнява главната роля във филма „Отец Савелий“ - на революционера д-р Коло. За разлика от другите му пътувания този път Жозефина не го придружава заради ангажименинте си в оперетния „Свободен театър“. Публиката и критиците харесват изпълнението му на големия екран, но със семейният живот е свършено. Двамата решават да се разведат. Тя остава в квартирата с шестгодишната им дъщеричка, а той взема в един куфар единствено пиесите и дрехите си. Напук на приказките, че дъщерята на Йозеф Шмаха ще се върне в Чехия, където все още помнят заслугите на баща й, Жозефина остава в България и за първи път от десетилетия вижда родната си Прага чак през 1956 г.

Сава Огнянов живее като аскет, но очевидно чувствата помежду им не са съвсем изтляли. Години по-късно започват отново да се виждат и обмислят да заживеят отново под един покрив, твърди дъщеря им Жозефина Огнянова-Темелкова пред сп. „Тема“. Изпреварва ги смъртта. Актьорът получава сърдечен удар и на 22 март 1933 г. умира на 57-годишна възраст. 

В ергенската му квартира на ул. „Шейново“ близките откриват почти монашеска обстановка - легло, етажерка с томчета на Гьоте, Шилер, Шекспир и Сервантес в оригинал. В гардероба му има само няколко костюма, но много елегантни и по последна мода. На масата е разтворен „Фауст“. Сава Огнянов не доживява да изпълни лелеяната от него роля на Мефистофел.

Актьорът има закачка с щерката на Христо Ботев

Съдбата на Сава Огнянов е белязана с неизменна връзка с Христо Ботев. Майката на актьора Мария (Мина) Пулиева Горанова се крие зад лаконичното, но страстно „Посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от поета революционер над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева - Венета Рашева-Божинова, на същата гласовита карловка са посветени „Ней“ и „Пристанала“. Мария и Христо се познават от деца, защото са роднини по майчина линия, а и тя е ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата им избухват, когато Горанова се завръща от Прага, където е завършила с отличие консерваторията на издръжка на роднините си, меценатите Евлоги и Христо Георгиеви. Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие“ (вестник „Дума на българските емигранти“ 1871 г.), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба...“.

Клюкарите често намекват, че Сава Огнянов е незаконен син на поета, но това е практически невъзможно, защото той се ражда два месеца преди дъщерята на Ботев - Иванка. Христо е със семейството си в Букурещ, а Мина живее в Кюстенджа с богатия си съпруг, търговеца от Котел Петър Огнянов, за когото е омъжена насила. Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син, бъдещия актьор от Народния театър.

Гримаса на съдбата е, че първата любов на Сава Огнянов е дъщерята на Христо Ботев - Иванка. Двамата се ухажват деликатно и разменят безброй любовни писма, докато той е студент в Германия. По-късно в София тя не пропуска негова премиера в театъра, а той говори на всеослушание с любов и възторг за нея. Майка й Венета обаче е категорична, че между тях не може да има нищо, докато актьорът не зареже сцената и не завърши архитектурата, която следвал... на издръжка на Евлоги и Христо Георгиеви. Зли едици твърдят, че атавистична ревност е причината вдовицата на Ботев да не даде щерка си на първото либе на мъжа си. Иванка се подчинява на майчината воля и през 1906 г. се омъжва за „по-перспективния“ д-р Стоян Христов. Тя е завършила висшето си образование в Женева и чака първото си дете, когато умира от неизяснена инфекция на гърлото.

Дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина Огнянова-Темелкова, която си отива от живота преди няколко години, до края си разказва как в дома им на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“ като реликва съхраняват томче със стихове на Ботев на френски. То е подарък от Иванка за актьора. Римуваното й посвещение е придружено със саморъчен подпис. Книгата изчезва под руините след голямата бомбардировка през 1944 г.

Оправя дикцията си като в „Речта на краля“

Упражненията по техника на говора, които осигуриха „Оскар“ на Колин Фърт във филма „Речта на краля“, са помогнали на Сава Огнянов да оправи скороговорката си на сцената.

Пред биографа си проф. Пенчо Пенев актьорът споделя, че е взел твърде присърце унижощителната критика във вестник „Пряпорец“, която направо съсипва първото му изпълнение на родна сцена, след като се връща от странство. „Този пък актьорин, дето играеше младежа в представлението, говореше толкова бързо, толкова неразбрано, че ми идеше да вдигна стола, на който седях, и да го запофуча на сцената по този изпълнител на една от най-главните роли!“

Абмициозният Огнянов се сепва: „Ха да те видим, Сава?! Може ли да бъдеш втори Демостен? Че като се затвори моя милост в стаята си (тогава живеех на „Партиарх Евтимий“ до „Граф Игнатиев“, къщата на един подполковник), че по десет часа на ден: упражнения на глас, на букви, срички, думи, изречения и цели тиради на хекзаметрови стихове. С такава неумора и настървение правех тези десетчасови упражнения, че инак много добрият ми хазяин най-сетне се принуди направо да ме изпъди, за да му затихне къщата!“
През целия си живот Огнянов не се осланя на великолепните си природни данни - глас, фигура, пластика, музикалност, а прави упражнения по дикция и правоговор всеки ден, извайва жестовете и вниква във всеки образ.  

Еднопосочен билет до Марс

Сред колонизаторите на Червената планета няма българи

Магдалена Гигова

Вече е ясно - сред четиримата земни жители, които ще се заселят на Марс през 2023 г., няма да има българин. Вече са сформирани два екипа по четирима души, които ще се подложат на усилени тренировки в продължение на осем години. Известни са трима от претендентите за седеммесечен полет към Червената планета: студент по физика във Великобритания, млад лекар от Мозамбик и американка от иракски произход. Предполага се, че поне четвъртият ще има квалификация на астронавт. Десет наши сънародници бяха сред общо 200 586 претенденти от 200 страни за еднопосочен билет до Марс. Те, за съжаление, не преминаха строгата цедка. Най-добре се класира Петър Георгиев, който в България е бил парашутист, а в Англия, където живее, е добил умения на пилот. Но и той отпадна на полуфинала.

Организатор на пътуването до Червената планета е частната организация от Холандия „Марс уан“. Тя е създадена от нидерландски, канадски, американски и датски ентусиасти, сред които има медици, техничари, концептуални артисти. Идеята е космическата мисия да се финансира от дарения, но разчита да продаде телевизионните права за подготовката на бъдещите марсианци и така да плати експедицията им. Тренировките им ще се разиграват като денонощно риалити в пряк ефир. Вече се продават онлайн сувенири като чаши, писалки и флашки с логото на „Марс уан“. Целта на фондацията е заселване на хора на далечната планета.
Разбира се, истинските космически агенции възприемат „Марс уан“ повече като дилетантско шоу, но това не означава, че това е утопия. По колонизацията се работи активно и в Кейп Канаверал, и в Байконур и във Френска Гвиана. Учените дори вече тестват 3D принтер, на който астронавтите ще могат да печатат обзавеждане за бъдещия си лагер и дори... пици за прехраната си.

10 българи сред 200 586 кандидати за заселници

Проектът на холандската фондация Mars-One, който се финансира изцяло от частни инвеститори, предвижда да изпрати четирима колонизатори с еднопосочен билет към Червената планета. Подготовката им ще се превърне в телевизионно риалити и така ще се съберат допълнителни средства от правата за излъчване. Идеолозите на заселването на Марс събират и дарения, но на фона на общите милиардни разходи постъпилите досега 183 870 долара са мизерна сума. От тях най-много са от САЩ - 81 697 долара. Българи са подкрепили

идеята със 189 долара. Има еднократни дарения между 54 и 2 долара от Мавриций, Шри Ланка, Уругвай и Еквадор.
Десетима наши сънародници бяха сред 200 586-те кандидати за астронавти - Надежда на 29 години, Бойко на 28, Пламен на 31, Георги на 27, Ник на 41, Петър на 31, Божидар на 39, Андрей на 37, Самуил на 28, Момчил на 23. От тях само Петър Георгиев успява да стигне до полуфинала. „Без много да се колебая кандидатствах. В началото бяхме 200 хиляди души от целия свят. Те ми изпратиха въпросник. Питаха ме защо искам да отида на Марс, мога ли да бъда лидер на група, защо мисля, че съм идеалният кандидат. Трябваше да попълня и психотест“, разказва пред БЛИЦ кандидат-марсианецът, които има опит в авиацията и космонавтиката. Преди да се засели в Англия, работи у нас като парашутист, на Острова се квалифицира и като пилот. „Нека покажем на света, че сме единни, и ако Господ е рекъл, през 2025 г. българин ще стъпи на Марс!“, пише на страницата си във Фейсбук Петър Георгиев.

Имената на избраниците ще станат ясни в края на 2015 г. „Изглежда, че това е най-желаното нещо в историята“, обяснява Бас Лансдорп, един от основателите на Mars-One. Животът на Червената планета няма да е лесен като разходка в парка. Според някои учени марсианският прах е опасен, защото съдържа силикати. При попадане в човешкия организъм те създават проблеми с щитовидната жлеза и затруднено дишане. Заселниците сами ще трябва да построят колонията си, да я поддържат и да оцеляват във враждебна среда с негоден за дишане въздух, липса на вода и температура до минус 70 градуса по Целзий. Въпреки това доброволци от 140 страни са изпратили клипове на сайта на Mars-One с мотивационни обяснения защо трябва да бъдат избрани. Първият кръг минават 1058 кандидати, от които 297 американци, 75 канадци, 62 индийци и 52 руснаци. На финалистите им предстоят осем години безмилостни тренировки и психологически изпитания.

Пътуването им (без опция за връщане) до Марс ще започне през 2022 г., ще продължи седем месеца и ще приключи през 2023 г.

НАСА спори по колко квадрата жилищна площ да имат „марсианците“

При първата си мисия до Марс хората не разполагат с технологиите да построят сгради от наличните на Червената планета ресурси и се налага да донесат със себе си цялата екипировка, необходима за оцеляването им. НАСА вече конструира в пустинята Аризона база, която да лъде работещ модел на бъдещата марсианска станция, пише SpaceDaily.com. Тя трябва да защитава бъдещите преселници и изобщо не става дума за тривиалните студ, топлина и вятър, а за космически лъчи, соларни бури и проникване на прах. „Защитата от радиация е приоритет номер едно за нас“, казва Крис Кенеди, ръководител на проекта на НАСА. На Земята ни бранят атмосферата и магнитните полета. Космическите лъчи на Марс фатално ще увредят тъканите на австронавтите, ако бъдат абсорбирани от телата им. Слънчевите изригвания пък може да ги залеят с такива количества енергия, че да ги убият мигновено.

Затова задача номер едно за НАСА е да открие как да се изгради електростатичен радиационен щит около марсианската база. По-лесното решение е да използват материали, които да абсорбират гигантските количества енергия. Това означава внимателен подбор на строителните елементи, както и на подредбата на обектите във вътрешното пространство, обяснява Кенеди. Например провизиите можеда бъдат складирани в стените, като същевременно служат за допълнителна защита. Инженерите от НАСА търсят и начини да използват дори опаковките на храните за изолация и строителен материал.

Друг голям проблем за бъдещите „марсианци“ ще бъдат отпадъците. В прототипа на НАСА банята се нарича „модул за хигиенизиране“. Умува се каква технология ще ползват астронавтите, за да се мият, без да замърсяват останалото жизнено пространство. Друга грижа е херметизирането на помещенията така, че в тях да не попадат замърсители отвън. При мисиите „Аполо“ в модула се промъкнал лунен прах, който предизвиквал дихателни проблеми сред астронавтите и едва не повредил електрониката.

Добре обмислената изолация би трябвало да превърне базата в своеобразен термос, който задържа топлината, отделяна от хората и апаратурата. Идеята е да се създаде система от радиатори, които да отнемат топлината от помещенията и електрониката и да я изпращат извън станцията.

В НАСА все още се водят дебати по колко квадратни метра жизнено пространство трябва да се пада на астронавт.

Сексът на Марс ще е същият като на Земята, но по-труден

Жизнено важният въпрос за авантюристите, приели да се заселят на Марс без опция за връщане на Земята, е ще могат ли да правят секс. В НАСА и в Руската космическа агенция се кълнат, че не са правени експерименти нито в орбита, нито при симулирани условия на Земята. Знае се, че първи ще заминат две двойки, които не само са минали тежките физически изпитания, ами са и психологически съвместими. Как обаче ще реагира човешкото тяло на секс при ниската гравитация на Червената планета?

Сайтът Мегавселена.ком цитира д-р Крис Лендхарт, лекар от екипажа на Марсианската изследователска станция в пустинята на щата Юта, САЩ: „За разлика от Международната космическа станция, където астронавтите са в безтегловност, на Марс все пак има някаква гравитация (около една трета от земната). От гледна точка на физическото удоволствие сексът там едва ли ще се различава от това, което изпитваме на Земята. Но ще се наложи да се сблъскаме с някои закони на физиката. Най-трудно в условията на ниска гравитация е да се намери оптимален начин да се запази контактът, тъй като двете тела ще се отблъскват. Това е възможно, но ще предизвика известен дискомфорт.“

Проблемът с предпазните средства също е на дневен ред, защото едва ли колонизаторите ще искат да имат потомство през първите години от заселването. Не е сигурно дали ще имат същия антибебе ефект, както на Земята. Норбърт Крафт, медицински директор на частната компания „Марс уан“, която ще изпрати четиримата доброволци на Марс, твърди, че ще ги подготвят за възможните опасности от правенето на любов там. Засега учените знаят малко за адаптацията на женския организъм към ниската гравитация и как тя ще повлияе на нивото на хормоните. Експерти предлагат на жените да се поставят спирали, но и това крие риск - могат да се изместят и да пробият матката. Възможно ли е забременяването в тези условия, също е неизяснен въпрос. На Земята менструалният цикъл е 28 дни. Колко дълъг ще бъде той на Марс, където денонощието продължава 24 часа и 40 минути.

Освен това при космонавтите се наблюдава загуба на костна маса, а това също влияе върху нивото на хормоните, менструацията и овулацията. И ако теоретично жената може да зачене в Космоса, то проблемът е как ще се промени подвижността на сперзматозоидите при ниската гравитация. Ще може ли да оплодят яйцеклетката, а тя ще се закрепи ли в матката?

Бебето, създадено в Космоса, може да страда от различни отклонения, породени от увреждането на една-единствена клетка или влиянието на радиацията.

Засега не се предвижда заселниците на Марс да имат деца, но никой не говори да им се забрани правенето на секс.

Въпреки че първата карго ракета ще изпрати жилищни модули и продукти за колонизаторите, въпросът как ще отглеждат растения, с които да се изхранват, все още не е намерил окончателно решение. Скептиците твърдят, че ако оцелеят през първите 10 седмици, има голяма опасност да умрат от глад. Планът на „Марс уан“ в началото предвижда строителството на парници с площ 50 кв. м. Но изчисленията показват, че за да се отгледа балансирана храна, включваща бобови растения, салати, ядки, картофи и ориз, които да осигуряват 3400 калории на човек дневно, ще са им необходими най-малко 200 кв. м плантация. Растенията поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород, който хората ще дишат. От една страна, това е добре, но присъствието на много зеленина в затвореното пространство на жилищния модул може да предизвика концентрация на кислорода до токсично ниво, пише сайтът Мегавселена. Друг потенциален проблем е фактът, че домовете няма да са напълно херметизирани. Поради това постоянно ще изтича въздух за дишане, а със свършването на запасите от азот, необходим за поддържане на налягането, колонизаторите ще загинат. Смъртта от задушаване може да настъпи 68 дни след пристигането на Марс, показват изчисленията. Специалисти от Масачузетския технологичен институт твърдят, че изтичането може да се компенсира със събиране на азот от атмосферата на самия Марс, но необходимата за това система ще бъде прекалено голяма и скъпа за изпращането ѝ дотам.

С нова душа и тяло след ретрит в Огняново с гуру Йоги Тан

Ето обещаната информация за учението, храната и настаняването за ретрита, воден от Гуру Йоги Тан и Према Сагар в с. Огняново. Между 18 април и 5 май 2015 г. в с. Огняново, Гоце Делчевско, ще имаме възможността отново да се докоснем до мъдростта на учението за Истината, Светлината и Любовта.

Ретритът е организиран в 3 последователни модула:

Първи модул*: 18.04.2015 г. - 21.04.2015 г. - тема „Ваджра“

Втори модул*: 24.04.2015 г – 28.04.2015 г. - тема „Небе, Слънце, Луна“

Трети модул: 01.05.2015 г. - 05.05.2015 г – практически модул (в този етап могат да участват само тези, които са посетили поне един ретрит Ваджра или Небе, Слънце, Луна)

*Първите два модула са подходящи, както за последователи на учението, така и за начинаещи. Можете да участвате във всеки един от тях поотделно или в комплект два или три от модулите.

Място на провеждане: с. Огняново, общ. Гоце Делчев, хотели „Петрелийски“ и „Терма Вита“ - подножието на Пирин планина, топли минерални басейни, покрай река Канина, грижовни домакини и магнетична атмосфера.

Програма:

Първи модул: Пристигане на 17 април, отпътуване на 22-23 април 2015 г.
22 април 2015 г. – организирано посещение на природни и/или исторически обекти (по избор).

Втори модул: Пристигане на 23 април, отпътуване на 29-30 април 2015 г.
29 април 2015 г. – организирано посещение на природни и/или исторически обекти (по избор).

Трети модул: Пристигане 30 април , отпътуване 5 май 2015 г.
Този модул е подходящ за хора, които са били поне на един ретрит Ваджра или Небе, Слънце, Луна, и които искат да задълбочат своята практика.

Храна: Жива, растителна храна, плодове, пресни сокове, чай, приготвени специално за участниците с внимание и добро отношение.

Облекло: спортен екип и тениски (осигурени от организаторите на ретрита)

Цени: Цената на ретрита включва цена за учението на всеки модул и цена за храна и настаняване за съответния период.

Първи модул „Ваджра“ - 520 лв. цена на учението

Втори модул „Небе, Слънце и Луна“ - 650 лв. цена на учението

Трети практически модул – 350 лв. цена на учението

*Краен срок за записване: 5 април 2015 г.

Ако се запишете в последния момент, цените може да са по-високи от посочените. Цените са предвидени за пълен капацитет на хотела.

*Ако група от 5 или повече човека или цяло семейство се запишат едновременно, се ползва отстъпка и цената на участник е както следва:

Първи модул – 460 лв.

Втори модул – 570 лв.

Трети модул – 300 лв.

Цена за настаняване:

• Настаняване в двойна стая или апартамент в хотел „Петрелийски“ с включен пълен храноден е 52 лв. на ден престой.
• Ползване на самостоятелна стая в хотел Петрелийски не се предлага.

Хотела можете да видите тук: http://www.hotelpetreliiski.info

• Настаняване в двойна стая с пълен храноден в хотел „Терма Вита“ е 70 лв. на ден.
• Единично настаняване с пълен храноден в хотел „Терма Вита“ е 112 лв на ден.Хотела можете да видите тук: http://www.thermavitae.bg

Забележка: Общата цена за ретрита се формира като сума от цената за учението + цената за избраното настаняване.

Поради ограничени места за участие, място в ретрита се гарантира, само при заплащане на таксата за съответния период.

В цените не са включени екскурзиите по избор.

Начин на плащане:

По банков път или в брой на посочените по-долу представители на учението

Забележка: Молим за регистрация всички желаещи да попълват и изпращат приложената форма за заявка за участие в ретрита.

Контакти за връзка:

На всички ваши записвания отговаряме на мейл: premasagarbg@gmail.com.

и на телефони:

0888 757 211 – Мая Калчева (Ваджра Видия),

0887 663 961 – Цветелина Бонова,

Очаквайте още полезна информация от нас!

Ако вече сте били на някое от събитията организирани от Према Сагар и водени от Гуру Йоги Тан, разкажете на вашите приятели и близки. Всяка помощ от общността за достигане до повече хора и отваряне на вратата към Истината, Светлината и Любовта е добре дошла.