Яна, очевидно си падаш по предизвикателствата
и екстремните шоута.
Всъщност съм била само в едно - „Сървайвър“.
Риалити форматите са много забавни,
когато са направени добре и публиката
може да бъде съпричастна и да изживява
приключенията на участниците. Не се и
замислих, когато приех да стана част
от „И аз го мога“.
Къде е по-трудно - в „И аз го мога“ или
в „Сървайвър“? В първото се изискват
умения, а във второто - силна воля.
Много са различни. В „Сървайвър“
физическите усилия се съчетаваха с
глад, стрес, студ, недоспиване, перманентна
болка. Много е различно! В „И аз го мога“
се чувстваш в безопасност. Шоуто е
направено с премерен риск.
Повечето хора си мислят, че в „Сървайвър“
ви снимат кални и изнемощели, а вечер
си лягате в петзвездния хотел.
Грешат! „Сървайвър“ е един от най-трудните
периоди в живота ми. Зъбите ми още са
вдлъбнати оттогава.
От липса на витамини?
От глад! Стискаш зъби през нощта. Там
всички игри бяха направени по индиански
мъчения, при които се предполага, че измъчваният умира. Изпитанието е доколко можеш да
издържиш на болка. Докато в „И аз го
мога“ пак има болки, но те са от контузии
и всичко е в рамките на шоуто.
Значи нищо няма да ти се опре в „лекото“
шоу.
Хич не е леко, напротив! За мен е страшно
сложно да забавлявам зрителя, да го
накарам да съпреживява и да е съпричастен.
Трябва да се усмихваш, когато те боли,
да понасяш страх - това е задължително
за „И аз го мога“, защото никой не иска
да гледа някого, който се мъчи и се
напъва. На мен ми се опря акробатичният
рокендрол. Исках да са ми бързи краката,
но след задно салто, независимо че
партньорът ми помагаше с ръка, имах
такъв спазъм на мускулатурата... Мозъкът
ми подаваше сигнала къде трябва да са
ми краката, но те бяха като едни забодени
клечици.
Изключително е важно да намериш баланса
между това да откриеш кои елементи биха
могли да бъдат научени за пет дни и да
ги изпълниш без грешка. Който каквото
ще да казва, ако едно нещо се усвоява
за цяла година, не може да се научи за
пет дни. То може да бъде научено кьопаво
и нелицеприятно за екрана. Трябва да
намериш баланса между шоу и правилно
представяне. Ако между сложните елементи
си несръчен и неуверен, това дразни
окото на зрителя. И на журито!
Имаш ли някаква фобия, която може да ти
попречи?
Страх ме е от всички страшни неща. Само
глупаците не се боят. Но няма нещо
специфично, което да е маниакално. Аз
съм човек, който обича свободата и ако
в живота ми има нещо, което да ме плаши
до степента на фобия, ще се посъветвам
с психолог, за да го преодолея. Да си
ходя с фобия цял живот, не е в мой стил.
В твой стил е стремежът към екстремното.
Аз не търся някакви страшни
предизвикателства. Нямам нужда от
прекален адреналин. Не съм скачала с
бънджи или с парашут. Прекалено
екстремните неща ме накараха да се
отдръпна от каскадьорството.
Но продължаваш да го вършиш.
Защото съм добра в хореографията на
боя, научена съм да имитирам красиво
единоборствата. Нямам нужда от
преживявания, които да ми спират дъха,
но със сигурност не обичам да ми е
скучно.
Дали непрекъснатото търсене на физическо
самодоказване не се корени в трудното
ти детство?
Като малка се биех по улиците. Това беше
моето самодоказване. Успях да го
преодолея, разбрах, че е глупаво. Както
и лошата компания, в която бях попаднала
на 16 години. Намерих сили да кажа „Край“.
Това беше самодоказване.
Сега обичам да ми е хубаво. За мен синоним
на това е „мускулната радост“. Когато
вървиш по дългия и труден път, в който
се срещаш с хора, истински добри в това,
което искаш да постигнеш, се чувстваш
удовлетворен и по-съвършен. Когато
мускулатурата ти е напрегната, а след
това почива, храната е по-вкусна, любовта
е по-вкусна, един хубав филм е по-вкусен,
един разговор с приятел е по-вкусен...
Говориш като пристрастена.
Хората се радват да вземат наркотик,
да отидат на шопинг, да пият алкохол,
да клюкарстват... Аз тези неща ги заменям
с мускулната радост. И не само от
упражненията, а да отида в планината с
кучето - 82-килограмов алабай, или с
приятелка да изкачим витошките скали
Ушите, ако съм на море, да се разходя по
плажа...
-
Значи си вечно активна?
Боже! Трябваше да ме видиш вчера пред
камината. Излежавах се като котка с
часове. Не ми трябва телевизия, а хубава
книга или филм. Лежа и си мечтая. Ужасно
самодостатъчна съм си. Дори понякога
приятелите ме обвиняват, че съм саможива.
Със сина си Никола как се забавлявате?
Във всичко участва. Ходим на ски, играем
волейбол, язди. Дори спечели едно
състезание за начинаещи. Вторият ми
съпруг му е треньор по карате, тренира
и баскетбол. Но не е само спортна натура.
Учи в Руския лицей. Беше на три олимпиади
- по математика, литература и руски
език, и се представи много добре.
Идва ли да те гледа?
Аз сина си не го занимавам много със
себе си. Той е на 12 и има собствен живот.
С какво американските продукции се
различават от българските? Ти си се
снимала и в двете.
Много е различно. Не знам как е при
големите звезди. Аз участвам в масовото
производство на филми. Там дисциплината
и йерархията за железни. Няма го
разбирането „Аз съм артистичен и
симпатичен“ и останалото е лигавщини.
Там всеки е всестранно развит, когато
става дума за актьори. Те трябва да са
физически издържливи, да пеят и да
танцуват, да свалят и да качват килограми,
когато стане нужда за роля. Колкото
повече умения имаш, толкова по-вероятно
е да успееш, но дисциплината е водещата.
Как реагират, когато разберат, че
каскадьорката е и актриса?
Една от спецификите на каскадьора е да
не се мъчи да изпъкне, т.е. и когато
общувам с актьорите, не отивам да кажа
„Аз съм актриса“. Ето, в The way back дублирах
главната героиня. Имах сцена върху
изкуствен лед в Самоков и бях застанала
върху него и си разгрявах стъпалата с
балетни стъпки. Колин Фарел дойде при
мен и ме попита: „Ти танцьорка ли си?“
Аз му казах, че това са упражнения за
гъвкавост. Говорихме три минути, но аз
не му разказах за себе си. За мен беше
важно той какво ще сподели.
Е, какво сподели?
Каза ми няколко неща, които веднага ми
определиха мнението за него, обаче няма
да ги разкрия. За мен са важни, може за
другите хора да не са Бог знае какви,
но аз запомних и анализирах всяка дума.
Но не го занимавах със себе си.
Много си играла, но чувстваш ли се
актриса?
Не знам какво да отговоря на този въпрос.
Хората, които не са в артистичния бранш,
чуват „Актриса, модел, каскадьор...“
Повечето холивудски актриси са били
модели. Актриса е название на извършваните
от мен действия, но дали се чувствам
такава. Да, чувствам се, защото това
работя.
Как те възприеха в началото колегите
в сериалите „Хотел „България“, „Стъклен
дом“, „Фамилията“?
Много ми помагаха. Цялата ми школа е
при Георги Кадурин и Асен Блатечки, Стефан Данаилов, Васил Банов.
Когато стана Мисис България, вярвала
ли си, че ще стигнеш дотук?
Надявах се, мечтаех го всяка Божа нощ.
На световния конкурс спечели приза за
най-красива усмивка.
О, беше готино, попивах всяко нещо, учех
се как се прави шоу.
Т.е. възприемаш всяко нещо, което ти се
случва като училище - трупаш знания,
умения.
Това е целият живот. Едно училище. Иначе
какъв е смисълът да живееш.
Той няма ли да се срути, ако нямаш
възможност за физическа активност?
Предполагам, че ще си предавам знанията
или ще гледам спортове. Затова хората
пълнят стадионите, концертните и
кинозалите, защото им липсва нещо. Ако
не можеш да участваш лично, можеш да го
изживееш чрез другите.
Непрекъснато разтягаш мускули, докато
говорим.
Идвам от тренировка за „И аз го мога“.
Готвя номер на обръч във въздуха, вися
на него и трябва да изпълня фигури.
Трудно е, свързано е с болка, с преодоляване
на страха от високото.
А имаш ли какво да преодоляваш по
отношение на жълтите медии?
Имам питане към онези, които се дразнят
от тях. Когато си известен и направиш
нещо суперуспешно, цяла България разбира
и го коментира. Ако направиш нещо лошо,
всички я коментират. Когато не си
известен, дори да направиш нещо велико,
цяла България не знае и те обсъждат
само в кварталното кафене. Не можеш да
пиеш вода, без да си намокриш устата.
Да, гадно е, когато напишат някаква
лъжа, но времето минава и хората виждат
истината. Разбира се, в някои моменти
те нараняват, друг път те развеселяват,
но и жълтите медии са необходимо зло.
Мен ме нараняват, когато напишат нещо
злобно и баба ми се разплаче.
Ти много държиш на баба си?
Майка ми почина и тя е моят близък човек.
Макар че и на майка си дължа страшно
много. Тя беше психолог и учителка, артистична. Тя
ме накара да се влюбя в театъра, в балета,
в оперетата. Майка ми беше моралната
подкрепа, а баба ми - физическата.
-
Играеше в една пиеса с Елен Колева и
Деси Бакърджиева. Как се спогаждахте
три красиви жени?
С уважение. Това е разковничето. Когато
има уважение, конфликтът загива.
Не спорехте ли?
Спорехме, но скандалите са типични за
хора, които не са интелектуално
претоварени.
Въпреки това имаш повече приятели мъже,
отколкото жени.
Да, по-момчешка съм някак си. А приятелките
ми не са от актьорския бранш, всичките
са бивши състезателки, но не пипват
спорт.
Ти обаче си състезателна натура, имаш
ли амбиция да спечелиш „И аз го мога“?
Това не е състезание, а шоу. В него става
въпрос за късмет. Могат да ти се паднат
неща, които можеш, но пък онзи, който да
не е успял да се справи да е сладък в
провала си.
А когато свърши? Какво ще е следващото
предизвикателство?
- Няма как да знам.
Аз обичам да живея в днешно време. Имам
планове, но не може да си добър в нещо,
ако се разпиляваш.
Да не си суеверна и се боиш да си кажеш
плановете?
Гениалният филм „Теорията на всичко“
за Стивън Хокинг. Той обяснява разликата
между суеверието и физиката. Суеверието
е незнание как да си обясниш физични и
химични процеси.
Значи си реалист? Аз си представяш, че
имаш някаква бляскава мечта.
Не можеш да мечтаеш за бляскавото.
Мечтая утре да нямам контузия. Надявам
се, когато се засиля с обръча, да се
синхронизирам със Сашо Балкански, който
го вдига. Мечтая да изпълня елемента,
както ми го е показала менторката Ана
Леон. Тези неща ако се случат, бляскавото
е дошло. Бляскавото само ако го мечтаеш,
вече си го изпуснал!
При обявяването на призьора в категория "Медии и
журналистика" от Ники Кънчев публиката го изпревари и съобщи с дискретен
кикот името на Кристина Патрашкова. Тя избра да разкаже за първата си луксозна
рокличка от детството, довела до повишаване на самочувствието ѝ. На финала телевизионната
водеща необяснимо защо пожела на всички "Дива Коледа!"
