сряда, 18 март 2015 г.


Гледна точка

Печатница за нещастници

Магдалена Гигова

Риалити форматите с малчугани и детските конкурси за красота са печатница за доживотни нещастници! Кой решава да произведе 7-годишното момченце с немутирал гласец в бъдещия Павароти, а сладката 5-годишна фръцла в наследница на Жизел Бюндхен? Прекомерните амбиции на родителите, естествено. Но те биха се укротили, ако не бълбукаше непрекъснато извора на всякакви шоу-състезания, бозаещи от човешката суета.

От цялата кохорта пеещи, танцуващи, рецитиращи и дефилиращи хлапета вероятно при едно-две ще се отплати с дарба и реализация лишаването им от детство. А останалите средно талантливи, умерено красиви и свръхнадъхани през целия си живот ще преследват успех, който все ще им се изплъзва. Ще работят омразна им професия, ще гледат завистливо сцената и екрана и щу трупат язовири от горчилка и злост, защото са били използвани, за кратко сдъвкани и гнусливо изплюти. И заредени с напразни надежди и спихнали очаквания, няма да имат очи да видят, че животът може да бъде хубав и пълен със смисъл и извън кухата известност.

В албума на миналата им „слава” ще се трупат нелепо облечени като лелки и гримирани като фолкпевици третокласнички, които вместо да играят на „майка и дете” с барбитата си, се фръцкат пред отегчено жури. А то още преди конкурса за мини мис знае кой богат татко е платил короната на щерка си. Леко фалшивите трели на първолака ще предизвикват умилителни усмивки, но десетилетните изтезания пред пианото нито осигуряват талант, нито връщат изгубената магия на детството с игри на жмичка и мачле с приятели.

Същото важи за големия глас и сладката муцунка, пред които припада цяла България. Но малцина се замислят, че надареното дете пропуска уроци, кански се изтощава не само от турнета и репетиции, а и от напъна да отговори достойно на големите очаквания. Липсата на талант е не по-малко страшна от рано изхабеното дарование.

За страшната детска месомелачка далеч не са виновни само родителите, които драпат да изживеят неосъществените мечти чрез потомците си. Двойно по-опасни са напреварите за таланти, без възрастова граница за участниците. Редом със жадни за слава мутанти като Радо Прашката под прожекторите застават крехки фиданки, които могат да се огънат от лош поглед, непемерена критика или прекомерно одобрение. А зад кулисите кипят като чайници развълнувани майки и дядовци, готови с последните си спестявания да осигурят нужната бройка СМС-и, та отрочето им да изпъкне. Кой трупа точки и пачки върху крехките детски гръбнаци е ясно, но на никой не му пука.

Все пак изводът да се забранят конкурсите за красота и таланти с деца е талибански. Хлапетата имат нужда от състезание, но нека в него забавата надделява над спортната злоба, а наградите да бъдат за всички участници. Само тогава талантите ще избуят неусетно, но истински.


Няма коментари:

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...