Еднопосочен билет до Марс

Сред колонизаторите на Червената планета няма българи

Магдалена Гигова

Вече е ясно - сред четиримата земни жители, които ще се заселят на Марс през 2023 г., няма да има българин. Вече са сформирани два екипа по четирима души, които ще се подложат на усилени тренировки в продължение на осем години. Известни са трима от претендентите за седеммесечен полет към Червената планета: студент по физика във Великобритания, млад лекар от Мозамбик и американка от иракски произход. Предполага се, че поне четвъртият ще има квалификация на астронавт. Десет наши сънародници бяха сред общо 200 586 претенденти от 200 страни за еднопосочен билет до Марс. Те, за съжаление, не преминаха строгата цедка. Най-добре се класира Петър Георгиев, който в България е бил парашутист, а в Англия, където живее, е добил умения на пилот. Но и той отпадна на полуфинала.

Организатор на пътуването до Червената планета е частната организация от Холандия „Марс уан“. Тя е създадена от нидерландски, канадски, американски и датски ентусиасти, сред които има медици, техничари, концептуални артисти. Идеята е космическата мисия да се финансира от дарения, но разчита да продаде телевизионните права за подготовката на бъдещите марсианци и така да плати експедицията им. Тренировките им ще се разиграват като денонощно риалити в пряк ефир. Вече се продават онлайн сувенири като чаши, писалки и флашки с логото на „Марс уан“. Целта на фондацията е заселване на хора на далечната планета.
Разбира се, истинските космически агенции възприемат „Марс уан“ повече като дилетантско шоу, но това не означава, че това е утопия. По колонизацията се работи активно и в Кейп Канаверал, и в Байконур и във Френска Гвиана. Учените дори вече тестват 3D принтер, на който астронавтите ще могат да печатат обзавеждане за бъдещия си лагер и дори... пици за прехраната си.

10 българи сред 200 586 кандидати за заселници

Проектът на холандската фондация Mars-One, който се финансира изцяло от частни инвеститори, предвижда да изпрати четирима колонизатори с еднопосочен билет към Червената планета. Подготовката им ще се превърне в телевизионно риалити и така ще се съберат допълнителни средства от правата за излъчване. Идеолозите на заселването на Марс събират и дарения, но на фона на общите милиардни разходи постъпилите досега 183 870 долара са мизерна сума. От тях най-много са от САЩ - 81 697 долара. Българи са подкрепили

идеята със 189 долара. Има еднократни дарения между 54 и 2 долара от Мавриций, Шри Ланка, Уругвай и Еквадор.
Десетима наши сънародници бяха сред 200 586-те кандидати за астронавти - Надежда на 29 години, Бойко на 28, Пламен на 31, Георги на 27, Ник на 41, Петър на 31, Божидар на 39, Андрей на 37, Самуил на 28, Момчил на 23. От тях само Петър Георгиев успява да стигне до полуфинала. „Без много да се колебая кандидатствах. В началото бяхме 200 хиляди души от целия свят. Те ми изпратиха въпросник. Питаха ме защо искам да отида на Марс, мога ли да бъда лидер на група, защо мисля, че съм идеалният кандидат. Трябваше да попълня и психотест“, разказва пред БЛИЦ кандидат-марсианецът, които има опит в авиацията и космонавтиката. Преди да се засели в Англия, работи у нас като парашутист, на Острова се квалифицира и като пилот. „Нека покажем на света, че сме единни, и ако Господ е рекъл, през 2025 г. българин ще стъпи на Марс!“, пише на страницата си във Фейсбук Петър Георгиев.

Имената на избраниците ще станат ясни в края на 2015 г. „Изглежда, че това е най-желаното нещо в историята“, обяснява Бас Лансдорп, един от основателите на Mars-One. Животът на Червената планета няма да е лесен като разходка в парка. Според някои учени марсианският прах е опасен, защото съдържа силикати. При попадане в човешкия организъм те създават проблеми с щитовидната жлеза и затруднено дишане. Заселниците сами ще трябва да построят колонията си, да я поддържат и да оцеляват във враждебна среда с негоден за дишане въздух, липса на вода и температура до минус 70 градуса по Целзий. Въпреки това доброволци от 140 страни са изпратили клипове на сайта на Mars-One с мотивационни обяснения защо трябва да бъдат избрани. Първият кръг минават 1058 кандидати, от които 297 американци, 75 канадци, 62 индийци и 52 руснаци. На финалистите им предстоят осем години безмилостни тренировки и психологически изпитания.

Пътуването им (без опция за връщане) до Марс ще започне през 2022 г., ще продължи седем месеца и ще приключи през 2023 г.

НАСА спори по колко квадрата жилищна площ да имат „марсианците“

При първата си мисия до Марс хората не разполагат с технологиите да построят сгради от наличните на Червената планета ресурси и се налага да донесат със себе си цялата екипировка, необходима за оцеляването им. НАСА вече конструира в пустинята Аризона база, която да лъде работещ модел на бъдещата марсианска станция, пише SpaceDaily.com. Тя трябва да защитава бъдещите преселници и изобщо не става дума за тривиалните студ, топлина и вятър, а за космически лъчи, соларни бури и проникване на прах. „Защитата от радиация е приоритет номер едно за нас“, казва Крис Кенеди, ръководител на проекта на НАСА. На Земята ни бранят атмосферата и магнитните полета. Космическите лъчи на Марс фатално ще увредят тъканите на австронавтите, ако бъдат абсорбирани от телата им. Слънчевите изригвания пък може да ги залеят с такива количества енергия, че да ги убият мигновено.

Затова задача номер едно за НАСА е да открие как да се изгради електростатичен радиационен щит около марсианската база. По-лесното решение е да използват материали, които да абсорбират гигантските количества енергия. Това означава внимателен подбор на строителните елементи, както и на подредбата на обектите във вътрешното пространство, обяснява Кенеди. Например провизиите можеда бъдат складирани в стените, като същевременно служат за допълнителна защита. Инженерите от НАСА търсят и начини да използват дори опаковките на храните за изолация и строителен материал.

Друг голям проблем за бъдещите „марсианци“ ще бъдат отпадъците. В прототипа на НАСА банята се нарича „модул за хигиенизиране“. Умува се каква технология ще ползват астронавтите, за да се мият, без да замърсяват останалото жизнено пространство. Друга грижа е херметизирането на помещенията така, че в тях да не попадат замърсители отвън. При мисиите „Аполо“ в модула се промъкнал лунен прах, който предизвиквал дихателни проблеми сред астронавтите и едва не повредил електрониката.

Добре обмислената изолация би трябвало да превърне базата в своеобразен термос, който задържа топлината, отделяна от хората и апаратурата. Идеята е да се създаде система от радиатори, които да отнемат топлината от помещенията и електрониката и да я изпращат извън станцията.

В НАСА все още се водят дебати по колко квадратни метра жизнено пространство трябва да се пада на астронавт.

Сексът на Марс ще е същият като на Земята, но по-труден

Жизнено важният въпрос за авантюристите, приели да се заселят на Марс без опция за връщане на Земята, е ще могат ли да правят секс. В НАСА и в Руската космическа агенция се кълнат, че не са правени експерименти нито в орбита, нито при симулирани условия на Земята. Знае се, че първи ще заминат две двойки, които не само са минали тежките физически изпитания, ами са и психологически съвместими. Как обаче ще реагира човешкото тяло на секс при ниската гравитация на Червената планета?

Сайтът Мегавселена.ком цитира д-р Крис Лендхарт, лекар от екипажа на Марсианската изследователска станция в пустинята на щата Юта, САЩ: „За разлика от Международната космическа станция, където астронавтите са в безтегловност, на Марс все пак има някаква гравитация (около една трета от земната). От гледна точка на физическото удоволствие сексът там едва ли ще се различава от това, което изпитваме на Земята. Но ще се наложи да се сблъскаме с някои закони на физиката. Най-трудно в условията на ниска гравитация е да се намери оптимален начин да се запази контактът, тъй като двете тела ще се отблъскват. Това е възможно, но ще предизвика известен дискомфорт.“

Проблемът с предпазните средства също е на дневен ред, защото едва ли колонизаторите ще искат да имат потомство през първите години от заселването. Не е сигурно дали ще имат същия антибебе ефект, както на Земята. Норбърт Крафт, медицински директор на частната компания „Марс уан“, която ще изпрати четиримата доброволци на Марс, твърди, че ще ги подготвят за възможните опасности от правенето на любов там. Засега учените знаят малко за адаптацията на женския организъм към ниската гравитация и как тя ще повлияе на нивото на хормоните. Експерти предлагат на жените да се поставят спирали, но и това крие риск - могат да се изместят и да пробият матката. Възможно ли е забременяването в тези условия, също е неизяснен въпрос. На Земята менструалният цикъл е 28 дни. Колко дълъг ще бъде той на Марс, където денонощието продължава 24 часа и 40 минути.

Освен това при космонавтите се наблюдава загуба на костна маса, а това също влияе върху нивото на хормоните, менструацията и овулацията. И ако теоретично жената може да зачене в Космоса, то проблемът е как ще се промени подвижността на сперзматозоидите при ниската гравитация. Ще може ли да оплодят яйцеклетката, а тя ще се закрепи ли в матката?

Бебето, създадено в Космоса, може да страда от различни отклонения, породени от увреждането на една-единствена клетка или влиянието на радиацията.

Засега не се предвижда заселниците на Марс да имат деца, но никой не говори да им се забрани правенето на секс.

Въпреки че първата карго ракета ще изпрати жилищни модули и продукти за колонизаторите, въпросът как ще отглеждат растения, с които да се изхранват, все още не е намерил окончателно решение. Скептиците твърдят, че ако оцелеят през първите 10 седмици, има голяма опасност да умрат от глад. Планът на „Марс уан“ в началото предвижда строителството на парници с площ 50 кв. м. Но изчисленията показват, че за да се отгледа балансирана храна, включваща бобови растения, салати, ядки, картофи и ориз, които да осигуряват 3400 калории на човек дневно, ще са им необходими най-малко 200 кв. м плантация. Растенията поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород, който хората ще дишат. От една страна, това е добре, но присъствието на много зеленина в затвореното пространство на жилищния модул може да предизвика концентрация на кислорода до токсично ниво, пише сайтът Мегавселена. Друг потенциален проблем е фактът, че домовете няма да са напълно херметизирани. Поради това постоянно ще изтича въздух за дишане, а със свършването на запасите от азот, необходим за поддържане на налягането, колонизаторите ще загинат. Смъртта от задушаване може да настъпи 68 дни след пристигането на Марс, показват изчисленията. Специалисти от Масачузетския технологичен институт твърдят, че изтичането може да се компенсира със събиране на азот от атмосферата на самия Марс, но необходимата за това система ще бъде прекалено голяма и скъпа за изпращането ѝ дотам.