Д-р Дарина Кръстинова, най-добрият пластичен хирург по реконструкция на лицето в света:
Ако обърнем гръб на България, значи не сме българи

Магдалена Гигова

                                                            Д-р Дарина Кръстинова

 Може да не сте чували името на д-р Дарина Кръстинова, но сте виждали „новото лице“ на  обезобразената с киселина модна шефка Мария Бонева и знаете какво могат златните й ръце. Е, българката е  призната в цял свят за един от най-големити специалисти по реконструкция на главата.  За онези, които се впечатляват от титли тя е почетен член на Кралската медицинска академия на Великобритания, кавалер на Ордена на Почетния легион и носител на „Мадарски конник“. За хората, които се вълнуват от потекло Дарина е дъщеря на един от пионерите на сърдечно-съдовата хирургия проф. Генчо Кръстинов, чиято стогодишнина честваха във ВМА преди дни, а един от прадядовците й е ходил чак до Сирия, за да нучи как се прави „сабя-дамаскиня“. По-късно потомците му патентоват легендарните бастуни  с кинжал в дръжката. Омагьосана от възможностите на пластичната хирургия, за която през 60-те години на ХХ век в България не се знае почти нищо, д-р Кръстинова заминава за Франция с 300 франка, взети назаем. Нощем работи като санитарка, денем учи. И така взима четири специалности - „Обща хирургия“, „Лицево-челюстна хирургия“, „Пластична, възстановителна и естетична хирургия“ и „Стоматология“.

 Проф. Генчо Кръстинов, един от бащите на кардиохирургията в България.

„Аз смятам, че пътят е интересен, когато е дълъг и труден. Той трябва да се върви, без да се юрка човек. Можех още на 30 г. да печеля много пари, ако бях отишла в сърдечната хирургия“,  усмихва се Дарина. - Шефът на клиниката искаше да съм му асистентка и после да поема пациентите. Но аз мечтаех да правя хората хубави. Това значеше, че още 10 г. нямахме какво да ядем. Много важно! Когато си млад, няма значение“. Заради това верую няколко години с мъжа й, режисьорът Димо Лолов (брат на Татяна Лолова) и сина им Сава живеят в тясна стаичка в болницата. Тогава малкото момченце сащисва околните с думите „Френските деца са нещастни. Тук нямат никакви играчки“. На следващия ден стаичката им прелива от камиончета, плюшени животинки и влакчета – всеки от персонала е донесъл по нещо.

Д-р Дарина Кръстинова, работи във Франция, а оперира и преподава знанията си по целия свят. Тя бе в България за 100-годишнината от рождението на баща си проф. Генчо Кръстинов. „Преди тържеството се вглъбих в историята на баща ми, изчетох всичко и открих, че той ми е предал своята чувствителност към живота. Напълно споделям и неговия девиз „Върховният закон за добрия хирург е неговата съвест“,  но имам още два израза, които смятам, че ми подхождат. Единият е на Леонардо да Винчи, а другият на Стив Джобс. Леонардо  казва „Скромността е най-голямата изтънченост“. Това е много вярно и важно. Дори в някои области да сме много добри, в други сме много зле. Аз наистина съм добър хирург, но пък не мога да сготвя една манжда.  Моята снаха Мила обаче се справя превъзходно. Както майка й Зара я е научила. Добре че не живеем заедно, иначе ще надебелея. Когато отивам да ги видя, винаги ми приготвя българска гозба - сармички, мусака, защото знае, че сама не мога и ме глези. Но да се върнем на скромността. Тя е много рядко явление при хирурга. А  го опазва от грешни стъпки. Колкото човек по се има за велик, толкова повече може да направи бели и да умори някого. А думите на Стив Джобс малко ги претворих като за моята област. Той казва: „Трябва да имаме емпатия.“ Аз добавям: „Трябва да вникваме в съкровеното желание на пациента. Особено в моята хирургия - възстановяване на лица.“ В нея трябва да поставим на първо място професионализма, таланта на лекаря, съзидателността“, убедена е д-р Кръстинова.

 Като истинско световно светило в пластичната хирургия тя навсякъде гордо заявява, че е българка. Дори отказва перспективна и отлично платена работа в Америка, за да бъде по-близо до родината си.  „Не е единствената причина. В САЩ има много голям комерсиализъм, а в аз това съм пълна нула. Пък и зад Океана щеше да ми липсва ракийката. Обичам я! Всичките ми френски приятели, когато дойдат вкъщи и  питам какво искате да ви почерпя, казват „малка ракийка“ на български.  Моите ученици знаят и ми носят. А ако решат съвсем да ме да ме поглезят - кашкавал и луканка. Друго не искам“.
Откакто се помни Дарина е винаги е мечтала да стане лекар. На 14 г. вече наблюдава операции. „Татко много обичаше работата си. Непрекъснато се упражняваше вкъщи и ние с брат ми Димо му бяхме първи и втори асистент.  Държахме конците, той шиеше“, казва лекарката и се усмихва дяволито: “Аз като малка бях абсолютен разбойник. Биех се, бягах от училище, играех с циганетата. А горката ми майка - искаше да има дъщеря-кукличка. Мисля си, че възпитанието на нашите деца е в личния пример и в толерантността. Иначе колкото и да им говорим, не чуват. Никога не съм позволявала на някой да ми казва какво да правя. Шефът ми във Франция, моят патрон проф. Пол Тесие, от когото съм научила всичко в професията, много бързо схвана характера ми. Един ден му заявих: „Кажете ми поне дали това, което правя, го върша добре.“ Той отвърна: „На вас нищо не трябва да ви се казва, защото вие го правите много по-добре, отколкото аз ще го измисля.“ Тогава го разбрах наполовина, но с времето осъзнах, че той е разгадал същността ми: че няма нужда да ми се казва, сама си решавам пътя“, признава д-р Кръстинова.

Тя се насочва към пластичната хирургия от желание да помогне и остава в нея по същата причина: „Имаше едно грозно детенце, което не играеше с нас, а аз като шеф на бандата все го карах да идва. Баща ми ми каза: „Остави го на мира, то е болно. Не му ли виждаш лицето.“ „Ами оперирай го - отвърнах аз, а той: - Не съществува такава хирургия. - Тогава трябва да я измислим!“. И наистина Дарина... измисля лица, дори когато заради малформация, катастрофа или болест те липсват напълно. Същевременно се опитва да „усети“ пациента, да разбере как той мечтае да изглежда. Затова непрекъснато води учениците си не само в операционната, ами и по изложби. „Моята професия е и изкуство. Ако го нямаш триизмерното виждане, не ставаш за пластичен хирург. Затова мъкна учениците си по галерии. Париж отвориха обновения музей на Пикасо, който е в красив стар хотел и ще ходим там. Сещам се, че синът ми Сава, който е актьор се шегуваше с мен: „Мамо, ти си много артистична, но за да си истински творец, трябва като Пикасо да слагаш едното око на челото, а другото на бузата.“ Е, не съм стигала дотам“, засмива се с глас Дарина.

Дарина със снаха си Мила и сина Сава на тяхната българска сватба под откритото небе на Париж.

Първите години на Кръстинова във Франция не са никак лесни. Когато казва, че е българка я питат къде е тази страна и защо не са й дръпнати очите, но тя вече си е набелязала учителите, от които иска да попива знания и ги следва неотклонно по петите. „Франция никого не посрещаше с бъклица. Тогава беше богата, хубава страна. Французите бяха безумно горди със себе си, имаха се за велики. Трябваше да отвоювам всяко постижение“.

Въпреки несгодите българката е постигнала мечтата си – да прави хората красиви. „Това е голямо щастие. Аз имам разкошна професия. Трябва да си абсолютно свободен и с хубави чувства към пациента. Свободата един хирург може да си я даде, когато много е работил и много е учил. Аз имам четири специалности. Освен това съм работила и сърдечна, и гръдна, и неврохирургия. Дала съм си възможността да съм свободна. Не можеш да хванеш ножа и да викаш „Аз съм велик.“ Под свободата, обаче трябва да има голям постамент, да си стъпил на нещо солидно. Казват, че ако искаш да докоснеш звездите, трябва да стъпиш на раменете на гиганти. Това означава да си избереш учителите, както направих аз.

Щастлива съм, когато оперирам, защото хирургията, както аз я виждам, е творение. А да твориш с ръцете си е едно от най-хубавите неща. Не съм изпаднала в самодоволство. Усещането е за изпълнен дълг, за почтеност към пациента. Винаги си намирам кусури, минавам си „на кино“ всяка операция, обмислям какво бих могла да направя по-добре. Трябва да усетиш пациента и да направиш най-близкото до това, което той иска, а не каквото ти желаеш. За да се чувствам добре в кожата си, изисквам от себе си, спортувам, не си лягам късно преди операция. Това е въпрос на дисциплина и на отговорност“.
Другата кауза на Дарина е да помага на обезобразени от природата или войната дечица. Затова създава организацията  Faсing the World. Тя и  учениците й оперират напълно безплатно, но понякога се налагат десетки интервенции, престой в болница и тогава търси финансова помощ. “Преди по-лесно успявах да намирам пари за „моите деца“.  Сега е по-трудно. Но хората станаха тъжни, животът  е сякаш по-тесен. Аз обаче с нищо не съм се променила. Помагам на когото мога, уча младите, които идват от цял свят. Казвам им: „Ако следвате пътя, ще извървим една част от него заедно. Имате други интереси? Не си губете времето с мен“. Наистина имам доста награди, но те не ме интересуват изобщо. Колкото и нелюбезно да звучи. Мисля, че мъжете са по-чувствителни към медали и ордени. Докато на мен от отличията нито ми става топло, нито студено“, отсича дамата, кавалер на най-високия орден на Франция – Почетния легион.   
През 2003 г. списание „Вог“ нарежда Дарина сред 10-те жени в света, които вдъхновяват.  Тя самата се втурва в различни посоки извън работата. „Преди 10 г., когато се роди моята внучка, реших, че ще направя градинка с нейното име - Ада. Хабер си нямах как се садят цветя. Въоръжих се с книги, абонирах се за списания и днес се гордея с розите си. Много е интересно да отглеждаш растения. Някои в един момент ми досаждат и ги „освобождавам“, подарявам ги. Когато дойдоха внуците, се оказа, че е много интересно и да наблюдавам тяхното развитие. Не се бъркам на родителите. Но участвам. Другите баба и дядо им правят български манджи, пеят им, водят ги по спектакли. Дядо им е актьорът Иван Несторов. Аз на това съм абсолютно неспособна. Но ходим по спортове, садим цветя. Засега и двамата не проявяват интерес към медицината, обаче категорично заявяват, че няма да стават актьори като майка си и баща си. Така че има надежда“.

Дълго време синът и снахата на Дарина не й поверяват внуците. „Нямаха ми доверие, защото аз не приличам на една нормална баба. Когато останахме сами, се развихрихме. Голяма игра падна и го чувам Рафаел да казва на сестра си: „Ама баба Дарина била страхотна!“. И двамата говорят добре български. Когато си приказваме, обаче сме много смешни. Аз не си давам зор. Щом една дума ми дойде първо на френски, я казвам по средата на изречението. И внуците така. Много хубаво се разбираме“, сияе Кръстинова. 

Внуците Ада и Рафаел с майки си и баща си и кучето на Дарина - Фокси.

Лекарката е напълно убедена, че има връзка между името на човека и неговата същност. Дарина  идва от дарба, от дарявам... Значението на името й много впечатлява франзуците, а самата тя пък е чела някъде, че жените, чиито имена завършват на „а“ имат по-твърд характер. „Типично френските названия като Пиерет, Бриджит, Корин внушават по-голяма женственост. Затова българките сме мъжки момичета - повечето ни имена завършват на „а“. Когато отидох във Франция, бях много изненадана да видя местните дами, които уж се перчат, но са „женички“. В сравнение с истинската свобода и борбеност, които има българската жена. Тя е куражлия!“. Тази смелост я кара в началото да бъде болезнено откровена с пациентите, особено с онези, които искат промяна на лицето си от глезотия.
„Проф. Пол Тесие ми казваше: „Дарина, никога не казвайте на човек, ощетен от природата, че не може да му се помогне. Така вие го унищожавате!“. От френската любезност се научих да съм фалшива. На  жени, които искат „тук да се дръпне, там да се повдигне“, не казвам, че са стари и грозни и нищо повече не може да се направи. Заявявам: „Вие сте толкова хубава, какво искате повече“. И те си отиват щастливи. Не е почтено да ги оперирам, за да им взема парите“.

Дарина не отбягва отговор и по парливата тема „финансовия скандал във ВМА“.  Тя е категорична, че във френска болница е абсолютно невъзможно да работи частна клиника. „Там на професорите е позволено (защото са си го заслужили) да имат една четвърт частна дейност. Т.е. те си вършат държавната работа, но в седмицата имат един „частен ден“ за операции и консултации. Пациентът, който искат точно този професор да го оперира, си плаща. Обаче частна болница вътре в държавната не съществува.
Очевидно страната ни все още се учи на демокрация. Понякога е криворазбрана. Но от друга страна, ако всички казваме: „Аааа, тя България е наникъде“, и й обърнем гръб, тогава не сме българи. Трудностите са създадени, за да ги прескочим“, завършва д-р Кръстинова.

Раковски се сгодява за туркиня, за да обере баща й

С парите революционерът купува униформи и оръжие за четата си

 Магдалена ГИГОВА

За потомците Георги Стойков Раковски е революционер, борец против турското робство, създател на Първата българска легия или просто улица в София. Но зад обвития му с патриотичен тюл образ се крие личността на суетен хубавец и голям палавник, що се отнася до жените. Сочните му любовни истории, които съвременниците му с наслада разпространяват, често вървят на ръба на истината, но накрая и той си намира майстора и пада в любовен капан. Раковски брани обществения си авторитет с мълчание. Революционерът упорито отказва да разкрива похожденията си в писмата и автобиографиите си. Пристрастията му към девойки на име Елисавета и Ирина са вплетени в писаните от него акростихове (при тях първите букви на всеки ред образуват названия или фрази - б.а.).

Но романтичните пориви бледнеят пред една история почти като на кино. Раковски крои планове за въоръжено въстание и пише на приятеля си Йосиф Дайнелов в Белград, че му трябват много пари, за да създаде „юнашко движение“ в Стара планина. Мечтата му е мащабна - да поведе 500 000 въоръжени мъже срещу султана. Но за това трябват средства. И той се хвърля в рискована авантюра. Изследователката Десислава Пенева пише, че през 1850 г. Раковски влиза в съдружие с Мустафа паша да откупят за огромната сума от 800 000 гроша данъците на пловдивския панаир. Финансовата операция претърпява пълен крах, а беят е потънал в дългове, защото идеята е била от българина, а финансирането - от турския му съдружник. Заради борчовете, които Раковски не можел да върне, Мустафа го вкарва за три месеца в затвора. Той обаче се измъква от правосъдието и бяга чак в Белград. Задлъжнелият паша не се отказва да преследва недобросъвестния си партньор, за да го даде под съд. Приятелят на Раковски Иван Адженов разказва, че за да омилостиви турчина, се съгласява да се ожени за дъщеря му.

Красивата девойка се влюбила в революционера още когато двамата с баща й крояли планове за забогатяване. Тя се опълчила на татко си и казала, че иска Георги и никой друг за съпруг. Иначе щяла да се удави в Босфора или да остане стара мома. В безизходица Мустафа паша заявил на Раковски, че ще му опрости дълговете, ако се потурчи и вземе щерка му за жена. Дори обещал да му уреди държавна служба в Цариград. Георги уж се съгласил, но с условие да мине под венчило, когато приключи Кримската война. Турчинът добросъвестно изпълнил своята част от уговорката. Не само замижал за дълговете на бъдещия зет, ами го назначил за „терджуманин“ - преводач при видинския паша, защото говорел няколко езика. Тайното намерение на Раковски обаче било не да надява брачни окови с ханъмата, ами да шпионира в полза на Русия като секретар в турския военен съвет. Явно не бил добър в тайните дела, защото е заловен и изпратен под конвой в Цариград, където го очаквало смъртно наказание. По пътя Раковски се сетил, че може да използва общественото положение на Мустафа паша, и се затръшкал, че дъщеря му ще остане стара мома, ако мъжът й вместо на венчило отиде на бесило. Така пред султана наред с руския шпионин се изправил и злополучният кандидат-тъст и измолил за хатъра на дъщеря си свобода за гяурина. А за да не му се изплъзне отново, го завел направо в дома си.

За да увери спасителя си в искрените си намерения спрямо щерка му и да приспи бдителността на турските власти, Раковски редовно ходел на джамия. Било по време на рамазана и стриктно изпълнявал законите на мюсюлманската религия. Той бил запознат с нея покрай близостта си с дервишката секта бекташи. Приготовленията за сватбата вървели усилено с цялата източната разточителност. „Раковски - млад, хубавец, сърдцат, гиздаво применен, пълнел очите на хубавата мома друговерка“, пишат съвременниците му.

Около него се суетели бейските слуги. Вземали му мерки за дрехи по последна мода, та с тях Георги да изглежда „салтанатлия“, угаждали на всичките му прищевки в очакване на байрама, за когато била насрочена сватбата. Докато Мустафа бей се радва, че щерка му ще вземе представителен и учен мъж, който владее езици, Раковски подготвя бягството си. Той вече бил спастрил няколкото кесии с жълтици, дадени му от бея за самочувствие. С тях поръчва на абаджийския еснаф в Цариград да ушият 12 ката четнически униформи, да купят дузина пищови и ножове. Ден преди потурчването всичко е готово. Пашата показва на зетя диамантените пръстени, които ще подари на младото семейство, и златната диадема за косите на невестата. На сутринта на първия ден от байрама в дома на бея настава паника. Всички чакат годеника, а него го няма. В началото решават, че се е успал, после - че е отишъл на баня преди сватбата или на бръснар. Никой не може да повярва, че е избягал. Чак когато виждат, че е взел не само багажа си, ами и ценностите на турската фамилия, младоженските пръстени и гиздилата на булката, пращат заптиетата да претърсват целия Цариград, защото годеницата пищи и се тръшка неутешима. Междувременно Раковски се крие първо в една арменска къща, а после в българската църква. Напразно глашатаи крещят по улиците: „Дето е Раковски, да излезе, защото, ако го уловят, всички в къщата, дето го крие, ще бъдат живи изгорени!“ Преоблечен като мома, с помощта на абаджиите Георги се измъква от турската столица. След него тръгват и момчетата от еснафа, за да станат негови четници. Облечени в новите си униформи, те побиват байрак в Стара планина, а след няколко сражения заминават в Сърбия. В Белград през 1862 г. Раковски създава и ръководи Първата българска легия. На 3 юни същата година избухва очакваният въоръжен сблъсък между турци и сърби. Легията веднага се включва в боевете, но скоро сръбското правителство се помирява с турското и настоява българинът да разпусне войниците си. Тогава Раковски ражда нова патриотична идея и решава да създаде съюз на балканските християнски народи срещу Османската империя. При тази негова мисия се заражда най-красивата му любовна история. Чувствата го връхлитат в Атина през 1963 г. Той среща там Фросо, втората дъщеря на хаджи Христо Българина. Майка й била приела християнството туркиня, а баща й е герой от Гръцката завера. След създаването на гръцкото кралство той служи в кавалерията и е любимият телохранител на крал Отон І до смъртта си. Приживе хаджи Христо имал огромно влияние в политическите среди заради заслугите си и като славянски представител е избран за депутат в Народното събрание на Гърция. Дъщеря му Фросо била „мома завидна, благовъзпитана, със солидно образование, миловидна, кротка, сериозна и привлекателна“. Но Марко Балабанов, който по това време бил адютант на Раковски, гледал скептично на влюбения си шеф. Георги“броял вече 40 пролети“, а и не изглеждал „ерген със свойства за задомяване гдето и да е“. Чувствата обаче избуявали в сърцето на стария ерген и посещенията му в дома на хаджи Христови зачестили, придружени „със скромни подаръци, безбройни вежливости и тънки внимателности“. Разходките с файтон извън Атина са чест ритуал за влюбените, а на един пищен прием котленецът обявява, че двамата са сгодени и са разменили портретите си. Намеренията на Раковски очевидно били сериозни. Той се кълнял пред Балабанов, че щом се понареди в Белград или Букурещ, ще се върне в Атина, за да се венчае и да отведе съпругата си. Дипломатическите му задачи от сръбското правителство го върнали в Белград, но той натоварил приятеля си Марко да го информира за случващото се в дома на любимата му Фросо. Георги дори взел 14-годишния брат на годеницата си, за да го препоръча на сръбския или на черногорския княз за обучение. В началото той често изпраща в писмата си и стихове: Очи твои нежно ми сърце уязвиха! Всяка минута душа моя тръпти силно, само твое лице ище, плаче умилно! Как, ах, люто почнах от любов да страдая и нищо друго на свят веке не желая!...  След време обаче пликовете пристигат все по-рядко, а нарежданията към Балабанов са да дава мъгляви обещания за сватбата с Фросо. Дословното му послание е доста завоалирано: „Ако старобългарският бял бог изпрати по-добри дни за България, то и в сърцето на горските самодиви ще разцъфне цветът на веселието и любовта.“ Отдалечен от годеницата си, Раковски започва да твърди, че най-силно е влюбен в народа си. Фросо никога не забравя красивия и елегантен българин. Когато той умира, тя не може да го прежали и месец по-късно си отива от живота. Очевидно Раковски понякога се е замислял за сватба, защото, докато боледува от туберкулоза в клиниката на братя Мустакови в Букурещ, споделя със сестра си Неша: „А какви ли сватби са ставали преди, кога е имало Българско царство? Как е бил украсен младоженецът войвода? И на какъв ли кон е яздил! А какво ли гордо знаме е носил!“

Красив и разточителен

За разлика от едновремешните мъже Раковски държал на външния си вид. За образа му на конте вероятно е допринесъл и престоят му в Марсилия през 1843 г.. Там Георги навлиза в тънкостите на европейската галантност. Затова и присъствието му в обществото буди нескрито възхищение не само у дамите. То идва не само от романтичното му излъчване на революционер, но и от овладяната куртоазия на джентълмен. В спомените си Васил Д. Стоянов го описва картинно: „Раковски беше почти винаги весел и в обществото, особено гдето имаше госпожи, твърде забавителен и закачка. На драго сърце приказваше за своя живот. Говорът му беше гладък, приятен, привлекателен и убедителен... С една реч: Раковски беше извънредно надарен.“

Адютантът му Марко Балабанов свидетелства, че революционерът обичал „салтаната“. Помощникът му Иван Касабов пък открито го обвинява, че харчи народни пари, за да води разгулен живот. Със средства от революционната каса си купил файтон, два лъскави жребеца, ушил си пищна униформа: „Отива например на разходка в Топчидере (Белград), туря на коне по двама да вървят пред колата му, а други двама подир колата - с княжески конвой!“, възмущава се Касабов. А Раковски му отговаря, че само така ще завоюва уважението на хората и ще ги увлече след себе си.

Панайот Хитов: Движеше се с файтон из Букурещ с по една на всяко коляно

Симеон Радев е член на ВМРО от 16-годишен, заклет е лично от Гоце Делчев и е въвлечен в борбата за освобождение на Македония. Ето какво пише дипломатът и писател в спомените си: „Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века. Борис Сарафов трябва да даде отчет за някакви изразходвани от него във Виена суми - обвиняват го, че е изхарчил пари не само за преки цели на организацията, а и с леки жени например. Сарафов става и заявява самоуверено: „Може и да съм изхарчил нещо повече. Аз чиляк убих за тия пари. Не давам обяснения за частния си живот!“

В настъпилата пауза Симеон Радев чува зад себе си един дълбок бас, някой желае очевидно да подкрепи Сарафова: „Е-хе-е, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно! Какво му връзвате толкоз кусур на Сарафов!“ Авторът на „Строители на съвременна България“ се обръща в посока на гласа. Няколко реда зад него седи набит възрастен мъж с „ястъклия мустаци”“. Радев го пита: „Ваша милост кой бяхте?“ „Панайот Хитов“, отвръща мустаклията.

Тейко му: Подсмиват ми се и котленските кучета

Запазено е писмо на бащата на Раковски Стойко Попович от 10.ІХ.1849 г., в което гълчи непостоянния си син. Заради революционната си дейност Георги на 26 г. попада в русенския затвор. Успява да избяга и се установява в Цариград под чуждо име. Представя се за адвокат и търговец. Баща му обаче е много притеснен за буйното си чедо. Иска да го задоми, за да се кротне. Само за да успокои татко си, Раковски заръчва да му дири невеста в Котел. Той взема нещата присърце и се уговаря с родителите на Райна - хубава, къщовница и с чеиз. Времето обаче минава, комитата се е запилял по освободителни дела, а горкото момиче само подпитва кога годеникът му ще го извика при себе си в Цариград. Тогава Стойко Попович пише разгневен: „Да ходя аз стар чиляк да ти диря мома... и я намерих, пък подир малко време що се чу за вас? Че си си намерил мома на Цариград и си са уженил. Сетне чувам пак, че си щял да са жениш на Филибе. Аз какво да правя, ни зная, какво да правя, а бе, синко? Аз не мога те насили, или тука са ожени, или там, то е на твоя воля... Ами чловечищината... синко? Ти... фана къща на Фенер, та похарчихте толкова нещо, и си фана една руспия (от уруспия - лека жена, тур.), та похарчи и зарад нея... пък баща ти нека му се подсмиват в Котел по каветата котленските кучета, и да не мога да изляза по между двама хора ябанджии...“

Васил Василев-Зуека, водещ в новия сезон на „Като две капки вода“:
С Рачков се разбираме само с крайчеца на окото

Магдалена Гигова

- Зуек, с новия сезон на „Като две капки вода“ продуцентите обещава изненади - на екран, зад екран, във Фейсбук. Значи ставате интерактивни.

- Може така да се каже. Много работи ще се случват, но целта е една - да се надгради.

- Какво ще му надграждате на едно успешно шоу?

- И аз това го питам Рачков в първия епизод, защото вече работим по сценария на тричасовото  предаване да началото на 3 март. Винаги има какво още да се направи. Тази тодина схемата с госта е малко сменена, но нямам право да говоря за това.

Вие с Рачков по-голямо участие ли ще имате?

Не, не! Ние не трябва да имаме много участие, но при нас се получава, защото сме такива хора.  Дори в последните „Капки“ често се случваше, докато гледаме изпълнителите, да ни хрумва нещо, да се преобуваме и преобличане.

- Като ви слушам, сякаш няма сценарий?

- Ааа, има сценарий, но Влади Априлов винаги е зад гърба ни и много разчитаме на него.

- Понякога казвал ли ви е „Това беше голяма простотия, дето го направихте“?

- Има и такива моменти, но повече са потупванията по гърба.

- Понеже шоуто ще бъде активно във Фейсбук, вие падате ли си по социални мрежи?
- За съжаление нямам време за това. Оказа се, че имам два профила, но те не са мои. Хората, които си мислят, че си общувам с мен във Фейсбук, да знаят, че не съм аз.

- В предишните сезони на „Капките“ било ли ви е мъчно за някой участник, който според вас много се старае, пък остава недооценен?

- Няма значение кое е шоуто. Щом има победител, има и победени. Няма как на нас да не ни е мъчно, защото за тези три месеца и половина си ставаме изключително близки, като едно сплотено семейство сме. Започваме да си споделяме неща, които се изповядват пред най-близките приятели. Опитваме се аз и Рачков да бъдем независими.  Винаги гледаме да общуваме най-много с тези, които изостават, за да им дадем възможност да се изявят. По една-единствена причина - гледаме да им дадем повече време, в което да докажат нещо, което не са успели с предишното си изпълнение.

- Казвате, че ставате приятели. А общувате ли си след шоуто?

- С нашите професии сме много заети, но поддържаме връзка. С Невена постоянно се засичаме. Тя взема сина си от плуване, а аз ходя на масаж - на едно и също място.

- Случвало ли се е задачата на журито да е толкова сладка актьорски, че да сте искали да сте участник, а не водещ?

- Не, много е трудно. Нито аз, нито Рачков ставаме за тази работа, защото трябва да можеш и да пееш. Аз никога не съм имал претенции да се изявявам музикално. Още от времето на „Ку-ку“ давам повече актьорство, ако ми се наложи да пея. И аз и Рачков гледаме да си гледаме нашата работа.  Обратно на манталитета на българина винаги да се завира в работа, която не му е работа, и да гледа в канчето на другия. Т.е. ако там сме водещи, гледаме да се справим не 100, а 120 процента. Пък ако излезе 60%, сме щастливи.

- Вие с Рачков толкова често сте двойка, че сигурно се виждате по-често един с друг, отколкото с жените си.

- Чак толкова често не се виждаме, но непрекъснато се чуваме.

- Разбирате ли се вече с поглед?
- Много отдавна се разираме само с една дума, с ъгълчето на окото, но продължаваме да се изненадваме един друг и това е сладкото в актьорската професия.

- Напушва ли ви смях, когато Рачков направи някаква магария? Изобщо той върти ли ви номера?
- Умирам от смях. На мен лично не ми прави номера, но когато ги прави на другите или аз направя някаква простотия, един друг се градираме... Няма по-сладко от това.

- Кой е най-сочният номер, който сте направили на някого?
- За нас всичките са си смешки. Ние сме водещи на едно шоу. Това не е българска дума. Шоуто е забавление. Ние сме по тази част - по забавата.

- Мислили ли сте някога каква е разликата за вас между забавата и театъра?

- Огромна е. Най-вече в средствата, които употребяваме. Водещият борави с готов текст, върху който може да импровизира. Докато я си представете импровизация върху стиховете на Шекспир?  Ще е неуместна. Можеш да импровизираш чисто физически.

- Шоуто ви дава страхотна популярност, но не ви ли липсват публиката, реакциите на салона, аплодисментите след спектакъла?

- В момента не. В такъв период съм, че няма как да се занимавам с театър. Получих доста предложения за сценични проекти, но няма как да ги осъществя. Може би не съм готов. Пък и в частния театър „Кредо“, с който се занимавах, нещата бяха на малко по-особено ниво. Ние с Нина (бившата половинка на актьора Нина Димитрова - б.р.) си бяхме и режисьори, и абсолютно всичко. Не знам дали ще има в България режисьор, който ще ме изтърпи. От тези всичките, които са ме поканили, никой не си дава сметка какъв философ съм станал. Може би могат да ме разберат хора от същата школа като Сашо Морфов или Теди Москов. Но може би и те няма да ме изтърпят. Но истината е, че от телевизия нямам време.

- Гледам, че в името на телевизията сте готови на всякакви жертви. През миналия сезон на „Капките“ с Рачков дори си обръснахте главите в ефир. На какво друго сте готови да се подложите?

- Ще видим. Зависи от предизвикателствата. Да видим какво ще измислят сценаристите.

- В шоуто непрекъснато влизате и излизате от различни образи. Как превключвате? Как си почивате?

- „Образи“ е силно казано, защото това са скечове, гротескни коментари. От тях се излиза много бързо, защото и бързо влизаме в тях. А си почивам като гледам „Формула 1“. Аз съм маниак! С малкия си син Стефан си почивам. С него си играя много. Гледам да се забавляваме с дъщеря ми Девина, когато тя има време за мен. С жена ми Ани се опитваме да ходим по разни места.

- Като сте маниак на „Формула 1“, означава ли, че вдигате 200 на магистралата?

- О, не! Това, че работя в „Господари на ефира“,изисква да спазвам правилата.

- Има ли катаджия, който ще глоби Зуека?

- Неотдавна си плахтих фиш. Не съм видял знака 60 км и съм карал с 90.    

- Защото не са ви спрели униформени, ами са ви снимали.

- Снимка е, факт. При това случката е от 1 януари - така ми започна новата година. Малкият имаше температура. Аз не помня да съм бързал, но явно е било така.

- Човек като ви гледа по телевизията, си казва „какъв е готин Зуека, какъв е свеж“ и очаква непрекъснато да ръсите майтапи...

- (смее се) ...А в живота „кво е дърво“...

- Това очакване не ви ли натоварва понякога?

- Всеки си има грижи. Защо да занимавам хората с тревогите на Зуека? Малко е  ангажиращо, но хората са благоразположени. Има и малко досадни, но аз обичам да общувам с хората. Това е част от актьорлъка, от моята професия. 

- „Крадете” ли си по някой образ?
- Задължително! Навсякъде наблюдавам хора. Няма откъде другаде  човек да се зарежда.

- Къде? На Женския пазар?

- По пазарите не ходя. Навсякъде - в мол, на паркинг, на магистралата, на бензиностанцията.

- Значи човек може да се познае в някой ваш образ?

- Едва ли. Аз вземам една-две черти от характера. Не повече.

- Пред светско списание казахте, че сте много добър баща. Дайте пример - сменяте памперси, водите Стефан на разходка, ходите с Девина на дискотека...

- Смятам, че съм добър баща, защото в бебешката възраст майката винаги има нужда от помощ.  Много добър съм, защото ги разбирам бебетата. Ясно ми е кога и защо плаче. И съм цар да изградя режим. Така беше с Девина, така е и със Стефан. А и по отношение на детските спектакли няма проблем. Стефан, като го сложим във ваната, нямате представа каква игра е с надуваемите и с гумените играчки - цели пиеси.  Така беше и с Девина, макар че, ако трябва да съм честен, майка й беше по-добра.

- Ядосвате ли се, като прочетете някаква лъжа за себе си?

- Аз не ги чета, така че не знам какво са  писали.  И когато някой ми спомене и аз го изгледам изцъклено, защото не знам за какво ми говори, се досещам, че става дума за жълта преса. Тогава казвам едно-единствено изречение: „Ако искате, наливайте пари в жълтите издания, това е ваш личен избор, живеем в демокрация. Те употребяват лъжи.“ Ама било интересно, било клюка. Нека да е клюка, ама да е вярна. Дали ме ядосват? Ако малко повече вярвах на съда в България, може би нямаше да излизам от Съдебната палата. Това е нормалното отношение на човек, който живее в демократично общество - да си търси правата. Не съм ги оставил да пишат каквото искат. Дела ще има!

- Имахте едно „култово“ парче - „Шъ та праа да умиргаш“...

- Аз още го пея по участия, много е яко.

- В „Капките“ ще бъде Азис, който е от друг жанр - как ще се разберете двамата?

- Първото, което го питах: „Вие договорихте ли се с Маги, че тук попфолк няма да има?“ „Договорихме се.“ „А ти как си с ар енд бито?“ „Ще опитам. Ще се справя.“ Ама не беше много уверен. Той е много добър като човек. Доказа го преди 2 години във „ВИП брадър“. И е изключителен певец;, но как ще се справи с имитациите... Не знам. Ще го наблюдавам. Много ще ми е интересно.

- Всеки, които е гледал „Аладин“, знае, че Ненчо Балабанов умее да пее...

- Страшен имитатор е. Вижте как го прави Бойко. А и пее невероятно.

- На него ли да залагаме?

- Нито един участник не бива да бъде подценяван.

- Чудя се как ще се справи Джуджи в тази компания?

- Може би това е въпрос към Джуджи.

- Ще се наложи ли да помагате?

- Ние по-скоро ще разваляме. Така че участниците да му мислят. Чувал съм, че Джуджи пее. Тя е изключително артистичен човек, същевременно е добре информирана и голямо „перде“, има силен шанс да се справи отлично. Тази година кастингът е много успешен, направо страхотен. Поздравявам продуцентите! Всички участници са на много високо певческо  и артистично ниво. А това са двете основни неща, които се търсят.

- Значи ги знаете всичките? Кажете поне още един.

- Не! (започва да говори с подчертано „рекламен“ глас) На Трети март, на националния празник ще научите всички участници. Гледайте ни с Рачков цели три часа по Нова!

Лексикон

Любимо хоби?

Да гледам „Формула 1“

Място за пътешествие?

Навсякъде! За предпочитане извън Европа.

Любимо питие?

Не пия алкохол, но пия таратор.

Книга, която препрочитате и винаги намирате нещо ново?

На П. Г. Уудхаус - „Стрихнин в супата“ и почти всички. Харесвам го още от пубертетска възраст. Иначе с удоволствие препрочитам и Гогол, и Чехов.

Чакат се и българи на порно оскарите

Ейми Рийд, за която се подозира, че е българката Емилия Райчева

На раздадените преди по-малко от месец порнооскари в Лас Вегас рускиня разби американската хегемония и взе статуетка за най-добра сцена в чуждестранен филм. Алина Ерьоменко, която се изявява под псевдонима Хенеси, побърза да заяви: „По-рано актрисите от Източна Европа изобщо не ги споменаваха, но от 2014 г. има изключително търсене на дарования от този регион, например аз и рускинята Лора Тейлър. Разбира се, местните не бяха във възторг, но ние уверено настъпваме. Предупреждавам обаче, че работата никак не е лека. Снимките започват в осем сутринта и завършват в полунощ, а заплащането, макар да е изключително добро от гледна точка на източноевропейските доходи, е на светлинни години от хонорарите на звездите във филмите за възрастни“, завърши Алина пред радио „Ехото на Москва“.
Рускините дават кураж на българските таланти от розовото кино да се пробват и те отвъд Океана, въпреки че, ако се вярва на снимките във Фейсбук, България вече има обилно титулувана актриса на т.нар. награди на AVN (AVN идва от Adult Video News - видеоновини за възрастни) и това е официалното име на порнооскарите. От вестник „Супер 19“ забелязват, че в профила си нашенката с американски адрес Ира Георгиев пуска снимки, които са еднакви с тези на доказаната XXX звезда Ейми Рийд. Тя наистина има пет порно оскара в различни категории и 11 номинации, но в „Уикипедия“ срещу името й пише „родена във Франкфурт, Германия“. Разбира се, щом фигурира там с псевдонима си, защо и мястото й на раждане да не е измислено, за да не срами роднините в България? Любопитното е, че попада в САЩ като студентка по... машиностроене в Калифорнийския политехнически институт в Помона.

Още няколко нашенки се изявават по европейските розови екрани, но засега не са прескочили Голямата вода. Двайсет и шест годишната Роси е известна в Англия с псевдонима Кимбърли Скот и с пълната липса на задръжки. Бившата студентка в Германия Миглена Тодорова записва участие в две продукции на GGG (German Go Girls- ....). Габровка с псевдоним Лора Роу е сред актрисите на популярната компания „Прайвит“ (Private). Нашумялата с шоуто „Милионер търси съпруга“ Виктория-Радина от Пазарджик е снимала хардсцени при „класика“ на филмите за възрастни Пиер Удман, но предпочете да роди дете на сенчест бос и да се кротне.

Раздават се от 30 години в близо сто категории

Списанието AVN (Adult Video News - видеоновини за възрастни) за първи път огранизира церемонията за награждаване на актьори и режисьори от нестандартния жанр през февруари 1984 г. Оттогава всяка година по същото време почитателите на забавленията за възрастни се събират в Лас Вегас за връчването на призовете и експото за нови сексиграчки.

Част от стоте категории, в които отличават най-добрите в занаята, може да се публикуват само с голяма червена точка, но има и напълно тривиални като „най-добра операторска работа“ и „най-добър звук“. От 1986 до 1998 г. специфичните филми за нестандартно сексуално ориентираните са част от наградите, но прекомерното количесство номинации довежда до отделна ежегодна церемония за гей порнофилми.

Пробивът на рускините

Наградената за най-добра сцена в чуждестранен филм Алина Ерьоменко е родена в Комсомолск на Амур. След като навършила 18 г., започнала да работи в сайт за секс видеочат. Преди да замине за САЩ, рускинята трупа опит в Санкт Петербург.

Алина, изяваваща се под псевдонима Хенеси (Henessy) печели приза си с лентата Juvenile Rampage. Двайсет и пет годишната труженичка работи в порноиндустрията от 2008 г., има няколко номинации, но тази година печели за първи път.

Алекс Ломски и неговата Еделвайс

Фотографът, възприел името на родното си място за псевдоним, е един от малкото българи, гордо заявили участието си във филм за възрастни. Алекс Ломски е женен за порноактрисата и модел Еделвайс. Рускинята обаче не се понрави на българските зрители и тя бе първата изгонена от предишното издание на ВИП брадър.

Преди да се захване с еротична фотография, Ломски работи като стриптийзьор. Във филмите се озовава покрай съпругата си с екзотичния псевдоним на чистото алпийско цвете. Двамата се срещат в Италия. На един фестивал на порноленти в кино „Блу муун“ в Рим между отделните сюжети на сцената излизат танцьорки. Рускинята казва, че може по-добре от тях и Алекс я изтиква под прожекторите. Десетте години изучаване на танци в родината си казват думата. Еделвайс е забелязана от бившия съпруг на легендарната Илона Сталер-Чичолина, който веднага й предлага работа. Скандал в телевизионното предаване, в което работи, изстрелва Еделвайс в центъра на общественото внимание. А оттам и в киното за възрастни.

„На жена ми й дадоха малка роля в кинофилм, но на рекламния плакат бяха поставили нея. Прецениха, че тя е лицето, което ще продаде филма. Оттам започнаха да валят предложения. Ако в 60-милионна държава като Италия те разлепят по билбордовете, за минути ставаш известен. Еделвайс беше седем пъти гост на едно шоу в „Канал 5“, телевизията на Берлускони. През 2004-та дойде предложение от порнопродукция. Решихме в първия филм да бъдем заедно. Но с различни партньори. Счита се, че ако си партнират съпрузи, няма да е толкова интересно“, разказва Алекс Ломски пред сп. „Ева“. Филмът се казва „Белисима“ и се снима напълно професионално - 30 души екип, кранове, огромен брой камери, изкуствен дъжд.

„Порноактьорите нямат проблеми със секса, а и да имат - разрешават се с монтаж. Една сцена се снима три часа, за да се покажат седем-осем минути. Все едно да питаме какви са проблемите на Брад Пит. Ще снимат дубли, докато се получи“, разкрива Алекс, който е записал участие в три порнофилма, но вече е спрял с изявите пред камера.

Неговата рецепта да бъде във форма на снимачната площадка е проста: „Да не правиш секс преди това. Един актьор може да се използва само веднъж на ден.“ По неговите думи Меката на порноиндустрията в Европа е в Унгария. В Будапеща има цели квартали, в които снимат само такива филми. „Според мен от това се издържа цялата държава. 80% от продукцията на европейския и американския пазар се снимат в Будапеща и Прага. В Италия не е разрешено да се снимат самите сцени заради папата“, отсича Алекс, чието истинско име е Цветан. Макар да е професионалист, той признава, че домашното порно не му е чуждо: „Това е първото нещо, което снима човек, като си купи камера.“

Никита Булгари – царицата на нестандартното

Двайсет и шест годишната Виктория-Радина у нас е известна като участничка в първото издание на риалитито „Милионер търси съпруга“ по ТВ7, а по света - като порноактрисата Никита Булгари. Тя е единствената известна нашенка с професионален договор в американската XXL индустрия.

Според запознати с „творчеството й“ е специалистка по нестандартните пози. Виктория-Радина е откритие на световноизвестния продуцент Пиер Удман, който я среща на еротично изложение в София. Тя се мести в Париж на 19 г., след като се съветва с близките си дали да приеме. „Заминах, без да знам какво мога да очаквам и какво ще се случи. В началото бях убедена, че няма да се справя. Но още на първите снимки се сработих с екипа“, разказва Никита. „Не се притеснявам от голотата. Още като модел повечето ми снимки са разголени. Няма разлика дали снимаш еротичен филм или екшън. Грим, прическа, декори - всичко се изпипва до най-малката подробност

На снимачната площадка има адски много светлини, прожектори, оператори. Мъжете професионалисти в този бранш са малко за разлика от жените. Това са хора, които се снимат от години, и всичко е професионално.

Ако някой очаква, че на снимачната площадка се зараждат и любовни романси, ще го разочаровам. Няма подобно нещо. След снимките целият екип отива на вечеря, след това на бар и оставаме приятели“, обяснява Виктория-Радина. Филмографията й обаче включва само четири филма. Мълви се, че е предпочела да роди дете на сенчест бизнесмен, вместо да задълбочи кариерата си.

Бъдещ политолог проби в немското розово кино

Студентът по политология Иво Милев бе харесан чрез снимки във Фейсбук за участие в немска порнопродукция. Двайсет и една годишният пловдивчанин разкрива пред в. „24 часа“ убеждението си: „Няма връзка между политологията и порното. В първото виждам бъдеще за себе си, а във второто - моя прищявка и желание.“

Според него го избират, защото прилича на германец с нестандартен външен вид. „Изкарах късмет. Бяха склонни да ми платят по-висок хонорар, отколкото на останалите, заради начина, по който изглеждам. Сумите, които се вземат за една сцена, са над 10 хиляди евро“, допълва студентът в УНСС. Той далеч не страда от липса на пари. Семейството му е заможно, но той е решил да инвестира заработеното в себе си. Иво възнамерява да се тунингова допълнително, въпреки че още преди две години е поставил импланти на задните си части, има ботокс и хиалурон в устните.

Иво не се притеснява от сцените, в които е участвал, но и не ги смята за постижението на живота си. Ако му предложат да участва в друг филм, няма да откаже. Дори се готви да прави магистратура в Германия.

Джена Джеймисън е най-богата, Рон Джеръми най-продуктивен

Порноиндустрията в САЩ продава само филми за 15 млрд. долара годишно. През 2014 г. общите й приходи удариха 50 млрд. долара. Разбира се, обикновените зрители си мислят за актьорите от ХХХ киното: „Тези си правят кефа, че им плащат и огромни пари.“ Нищо подобно! Първо, за тях това е работа и я вършат, без да получават кой знае какво удоволствие, и второ, в сравнение с „нормалните“ актьори хонорарите им са направо мизерни. Най-големите доходи отиват при хората зад кадър. Джена Джеймисън, Кралицата на порното (вече в пенсия поне от големия екран), за цялата си кариера е изкарала 30 млн. долара, докато скромната звездичка от сериалите Дейвид Карузо, по-известен като Хорейшио Кейн, взема по 1 млн. долара на епизод от сериала „От местопрестъплението: Маями“. Както всяка година преди раздаването на порно оскарите сайтът Celebritynetworth публикува списък на най-богатите в розовия бизнес.

1. Джена Джеймисън: 30 милиона долара

Родената на 9 април 1974 г. в Лас Вегас Джена Джеймисън е най-известната в света в своя бранш. Тя започва кариерата си през 1993 г., за да отмъсти на гаджето си Джек за изневярата му. Звучи невероятно, но до 2001 г. заработва от филми за възрастни едва 60 000 долара годишно, колкото висша държавна чиновничка. Приходите й идват от стриптийза в луксозните заведения на Лас Вегас, където получава по осем хилядарки на нощ. През 2008 г. Джена официално обявява, че слиза от екрана, но не напуска порното. Тя създава собствено студио „Клуб Джена“, чийто уебсайт става първият, на който не само може да се гледат филми, ами да се разглеждат откровени снимки и видео, да се четат дневници, истории и съвети как да си подобрите интимния живот. Сайтът добива небивала популярност само три седмици след откриването му. Доходът от него е оценен на 30 млн. долара.

2. Тера Патрик: 15 милиона

Тера Патрик започва кариерата си през 90-те години на ХХ век, когато се снима разсъблечена в т.нар. софтпорно (по-безобидни еротични филми). Родената на 25 юли 1976 г. Тера схваща, че само от снимане не може да забогатее и през 2005-а открива собствена агенция, която набира и обучава начинаещи модели и актьори за порнофилми и им помага да разгърнат потенциала си. Освен това има собствена студия за ХХХ ленти - „Теравижън“

.

3. Питър Норт– 10 мллиона

Петдесет и пет годишният Питър Норт, известен още като Алдън Браун, е канадец. Той е не само звезда от екрана, но и режисьор и продуцент на розово видео. Многозначителният му прякор от филмите е Многозарядният член и е известен на почитателите си с обилната си еякулация. Питър започва кариерата си на 24 години. През 1994 г. пуска на пазара наръчника „Прониквайки в същината“ (Penetrating Insights), в който дава съвети как трябва да се общува с привлекателни жени. Четивото става бестселър. В момента е собственик на хокейния отбор „Питър Норт старс“.

4. Джеси Джейн: 8 милиона

Трийсет и четири годишната актриса от филмите за възрастни и известен еротичен модел Джеси Джейн влиза в бизнеса с протекцията на Тера Патрик. Тя се записва в нейната агенция и скоро след това сключва договор. След като участва в десетина касови ленти, Джеси пуска своя линия за сексиграчки.

5. Трейси Лордс: 7 милиона

Нора Луиз Кузма, известна на света като Трейси Лордс, има много таланти. Четирийсет и пет годишната дама е актриса, певица, режисьорка и сценаристка. В порното попада през 1984 г. на 16 години с подправени документи. Тя се снима в повече от сто филма само в първите две години от кариерата си. Сцените, в които участва, включват всички вариации на секса. Агенти на ФБР узнават от доноса на завистлива нейна колежка за подправените документи и завеждат дело срещу Трейси през 1987 г. Въпреки успеха си актрисата получава по 35 000 долара годишно, които й стигат само за наема и за наркотици.

След делото с ФБР Лордс се записва на курсове по актьорско майсторство и започва да се снима в доста по-прилични филми или леко порно. През 2003-та Трейси пуска автобиографична книга, която в. „Ню Йорк таймс“ класира на първо място по продажби.

6. Мария Тагаки: 6 милиона

Днешната японска телевизионна и киноактриса в миналото е порнозвезда. Трийсет и седем годишната Мария Тагаки започва кариерата си през 2002 г. Година по-късно редакторите на изданието „Майничи Шимбун“ я обявават за най-високоплатената в бранша. През 2003 г. тя получава пет награди от един от най-големите японски порносайтове. Последната розова лента с Такаги излиза на екран през 2004 г. След това тя се впуска в участия във филми на ужасите.

7. Рон Джереми: 5,5 милиона

Шейсет и две годишният режисьор и актьор е член на гилдията на американските артисти и е вписан в Книгата на Гинес в категорията „Най-много участия в порнофилми“ - 2200 като актьор. Отделно е заснел като постановчик 286 ленти. Заедно със Зоуи Бритън той е собственик на студията за порнофилми „Ню стар продакшън“. През 2007 г. издава мемоарите си „Най-работещият мъж в шоубизнеса“.

8. Бри Олсън : 5 милиона

Родената под името Рейчъл Мари Оберлин 28-годишна Бри Олсън започва кариерата си през 2006 г. Четири години по-късно списание „Максим“ я включва сред дванайсетте най-популарни порнозвезди. По официални данни Бри се е снимала в 256 филма за възрастни.

9. Кети Морган: 4,5 милиона

Кети Морган се снима в ХХХ филми и води собствено радиошоу. Това обаче не й пречи преди няколко години да бъде сгащена от полицията с 45 кг марихуана. Започва кариерата си на порноактриса, за да върне дълг, взет от „неподходящи“ хора.

10. Лексингтън Стийл: 7 4 миллиона

Този природен талант е роден преди 48 г. на Източното крайбрежие на САЩ и в младостта си работи като модел в Ню Йорк. Тогава му предлагат да се снима за порносписание. Там веднага е забелязан и е поканен във филм. Негов специалитет е хардпорното и Лексингтън Стийл бързо набира популярност. Той много се гордее с работата си, макар често да се оплаква, че не вземат цветнокожи в истински качествените филми за възрастни. Въпреки това се е снимал в повече от 600 ленти. Днес пуска продукцията на собствената си компания, чийто оборот е 10-20 млн. долара годишно. Стийл дава хляб на 30 души на щат. През 2005 г. създава малката филмова компания „Черният викинг“, специализирана само в гейпорно.  

Левски посвещава любовна песен на монахиня

Сестра Евгения превързва раните на Апостола, плете му ръкавици и му пише писмата

Магдалена Гигова

                       Снимката, която Левски подарява на любимата си.

                                        Монахинята Евгения (вляво) 

Васил Левски, 142 години от чието обесване честваме на 19 февруари, е канонизиран в сърцата на всички българи, но малцина от тях знаят, че той не е бил само отдаден на отечеството революционер, ами е носил нежна и поетична душа. За да не нащърби ореола му на Апостол на свободата, от когото току-що освободената родина се нуждае като пример за подражание, дори Захарий Стоянов не дръзва да напише в биографията му, че и той е обичал жена и е бил обичан. И далеч не е бил светец.

Васил Иванов Кунчев - строен, русокос и синеок, още от юноша будел трепети у карловските моми. Ангелогласният дякон събирал в църквата богомолки, които се любували както на чистите му трели, така и на красивото му лице. Макар да се задявал с песни и закачки по тлаки и седенки, Левски се влюбва истински чак в Белград през 1867 година, когато се записва във Втората българска легия на Георги Раковски. Съхранените документи и свидетелства на съвременници дават противоречиви сведения за първата им среща, но Васил вижда Ана Бояджиева в една августовска вечер. Той се връща от белградската махала Врачар, известна с оръжейните си работилници, когато се сблъсква на улицата със светлооката калоферка. Според покойния проф. Дойно Дойнов, дългогодишен председател на фондация „Васил Левски“, тя е родена вероятно между 1848 и 1850 г. - десетина години по-млада от Апостола. Ана е втората от седемте дъщери на майстора бояджия Иван Томов. След местното девическо школо става послушница в калоферския метох „Рождество Христово“. Девойката отива да учи богословие в Сръбско и е увлечена от патриотичните идеи. В Белград не е първата им среща. Няколко месеца по-рано напетият революционер зърва случайно младото момиче в родното Карлово, където то е на гости при роднини. По онова време Левски е знаменосец в четата на Панайот Хитов и се е измъкнал да види домашните си. Ана също е забелязала с крайчеца на окото си влюбените му погледи, но патриархалните нрави не им позволяват да се заговорят без посредничеството на по-възрастни родственици. В Белград ги няма свахите, които да ги одумват, затова Левски събира кураж и спира Ана на улицата. Приказват си цяла вечер със сладкото усещане, че сякаш са близки от години. Васил й признава най-съкровената си мечта - да постъпи във военното училище, за да може да се бори за свободата на родината си. Но тъгата обзема влюбените с всеки изминал час - девойката е станала монахиня още в Калофер. В началото е послушница, но когато по-голямата й сестра София решава да изостави монашеството, за да се ожени (по гримаса на съдбата за близък роднина на Левски), тя постъпва в манастира на нейното място. Затова Ана Бояджиева настоява любимият й да се обръща съм нея с църковното й име - Евгения.
Дори монашеството не успява да попречи на влюбените да се срещат при всеки удобен случай. Васил й подарява своя снимка с четническа униформа и със сабя. Момичето се чуди как да му върне жеста. По онова време не е прието „невестите на Бога“ да се снимат. Заради лютата зима Евгения решава да му изплете топли ръкавици. Подаръкът й идва точно навреме. Левски е претърпял неуспешна операция от апандисит, раната непрекъснато се инфектира и монахинята, която има познания на милосърдна сестра, често се грижи за здравето му. Проф. Дойнов твърди, че тя само е превързвала раната му, но проф. Божидар Димитров е убеден, че между тях е имало споделена любов. Потвърждение на това дава и Васил Караиванов. Той е син на сестрата на Евгения - София Бояджиева. В спомените си е категоричен, че в Белград „отношенията им стават сърдечни“. „Упорито Левски понасял тежката участ на беден емигрант, но може би близостта на Евгения му давала сили - споделя Караиванов. - Евгения, чийто почерк и образование надвишавали тези на Левски, често му пишела писмата. И той с удоволствие казвал, че си има секретар. Така в дни на лишения и революционен живот се започва една велика, забранена и от Бога любов, за да бъде забранена за цял живот...“
Ориста на двамата е такава, че тайните им чувства приживе остават такива и след кончината им. Следовниците на Апостола смятат, че една „греховна любов“ ще удари позорно клеймо върху светлата му личност. „Та той не е светец, а революционер, харамия, и това, че е бил влюбен, не разваля историческия му ореол“, категоричен е проф. Божидар Димитров.

Един от най-щастливите периоди от живота на Васил Левски (и със сигурност най-романтичният) е зимата и пролетта на 1868 г. Той посреща именния си ден с близки приятели и с любимата си Евгения. Организмът му е отслабнал от болестта, но сърцето му ликува, преизпълнено с любов. Идилията на кратките им срещи приключва на 5 май. Апостола целува за сбогом възлюбената си и поема със съратниците си към Влашко. Двамата успяват да си откраднат от съдбата още няколко срещи в Карлово, където монахинята е назначена за учителка. Там е още по-трудно да остават насаме, дори да разменят по някоя дума. Евгения се срива психически, когато с обесването на Левски мечтите й да бъдат заедно след освобождението на България рухват. Лъчът, който пронизва тъгата й е Санстефанският мирен договор, защото чрез него тя вижда реализирани идеалите на любимия си. Монахинята е назначена за директор на Девическия пансион в Ловеч. Завършва живота си в крайна бедност в Пловдив през 1912 г. До последните си дни тя е твърде пестелива в разказите за връзката си Апостола, но до края пази снимката му до леглото си.

В потвърждение на красивата любовна история Кирил Андровски цитира откритата от него любима песен на Левски „Одавна ли си, момне ле, калугерица“. Тя е весела и жизнерадостна, но когато човек знае за връзката му с монахинята, в нея зазвучават лирични и лични мотиви. Племенникът на Евгения Васил Караиванов е убеден, че Дякона я е посветил на сестрата на майка му:

- Одавна ли си, момне ле, калугерица?
- Не сам одавна, байно ле, нито отскоро.
Три години стават, байно ле,
четвърта кара,
откак се азе, байно ле, млада почерних.
- За кого носиш, момне ле, тез черни очи?
- Носа ги, носа, байно ле, за черна земя.
- За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?
- Носа я, носа, байно ле, за черна земя.
- Черната земя, момне ле, сполай не казва,
сполай не казва, момне ле, нито се радва.
Я дай ги на мене, момне ле,
сполай да кажа,
сполай да кажа, момне ле,
и да им се радвам.

Дякона и жените

                                                                   Тодора Бакърджиева

„За Левски едва ли е било трудно да спечели сърцето на една жена“, твърди проф. Божидар Димитров. - По думите на всички, които са го срещали, той е хубав мъж, представителен, веднага привлича вниманието и предизвиква уважение. Да припомним физическата му сила и ловкост. Дори само външните му качества да се вземат предвид, имаме основание да вярваме, че може да впечатли една жена.“
Като природно надарен политик, Левски бързо е разбрал, че простодушните хорица, които трябва да увлече след себе си, ще му имат доверие, ако е спретнат и добре облечен. Затова сред разходите, вписани в прочутото му тефтерче, са и грошовете, броени за гребен.

Когато учителства във Войнягово, Дякона има закачка с красивата и работлива девойка Йова. Диана Славчева твърди, че чувствата му са споделени. Цялото село им се радва, когато на седянка той я подканя да изпеят заедно любимата му песен „Мари заискали се мома и момък“. Когато си тръгва, тя го изпраща със сълзи, а при едно от минаванията си през Войнягово той й донася гердан. Заради любовта си към Апостола Йова дълго отлага да се омъжи. Сякаш в негова памет тя държи синът й да се изучи за даскал, въпреки че мъжът й имал дюкян в София и настоявал да поеме търговията.
Левски очевидно е докоснал сърцата на хората във Войнягово. Когато научават вестта за смъртта му, камбаната на черквата бие на умряло дяла седмица. Всички жени в селото обличат траурни дрехи. Някои продължават да ги носят с години като единственото, което се белее, е „галустникът“ - малко парче плат на деколтето.
Историкът Данаил Кацев-Бурски, който проучва рода на Апостола, доказва, че около него винаги е имало жени, които са го подкрепяли. Най-ревностна съратничка в революционната му дейност е сестра му Яна Начева. Когато през 1864 г. той зарязва монашеството и остригва косата си, тя запазва кичур от нея. През 1907 г. го изпраща на министъра на народното просвещение, за да бъде съхранен за поколенията. Тази къдрица и днес можем да видим в музея. Малцина знаят обаче, че след освобождението от турско робство Яна изпада в такава унизителна оскъдица, че моли за помощ Народното събрание. Единствен Захарий Стоянов от старите съратници на Апостола се застъпва за нея и тя получава мизерна поборническа пенсия.

Сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово често укриват Левски в дома си. У тях той пази революционни документи. Легендата разказва, че често стои в стаята преоблечен като жена - ако някоя любопитна комшийка надникне през прозореца. Дякона дори грабвал хурката и започвал да преде, „улисан в работа“, когато някой външен се отбивал. Неда веднъж го преоблича като бременна булка, за да го изведе по видело от града. Тя самата се предрешавала като бабичка, за да подслушва разговорите на заптиетата и да разнася документи из Карлово. Друга тайна квартира в родния си град Апостола има в дома на Неда Маджарова и дъщеря й Мария. Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева (която везе едно от знамената) са сред жените, помагали на Левски в правото му дело.

Тодора Бакърджиева от Казанлък пък влиза в историята с прякора Дългата коса. В пищния си кок тя крие важни революционни документи, а в турнюра (модерна по онова време възглавничка, която подвига отзад полата малко под кръста - б.а.) пренася оръжие през границата. Тодора успяла да внесе в Румъния сабята на Левски под дългите си поли. Тя се откачила и издрънчала, но турският граничар не заподозрял нищо, когато видял богатото й облекло и невъзмутимата й усмивка.

От очевидеца

Из „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му“

Захарий Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883

Никакви любовни сцени нѣма да срещнатъ читателитѣ въ живота на Левски. Нѣма да срещнатъ тѣ затова, защото ги нѣма, а азъ отъ себе си не искахъ да ги създавамъ, не ложелахъ да правя фалшификация, защото ни единъ бунтовникъ не зная да се е лигавилъ съ „ахъ“ и „охъ“. Да се е пленилъ отъ черни очи, при всичко, че мнозина автори, когато захващатъ да описватъ нѣкой въстаникъ, срамъ ги е, ако тѣхниятъ херой остане така сухъ, безъ нѣжни погледи. Азъ казахъ за моя херой онова, което е положителна истина, и което е той вършилъ; а комуто се види грубо неговото поведение и характерътъ му, то нека го облагородява отпосле по вкуса на своята публика.