Д-р Дарина Кръстинова, най-добрият пластичен хирург по реконструкция на лицето в света:
Ако обърнем гръб на България, значи не сме българи

Магдалена Гигова

                                                            Д-р Дарина Кръстинова

 Може да не сте чували името на д-р Дарина Кръстинова, но сте виждали „новото лице“ на  обезобразената с киселина модна шефка Мария Бонева и знаете какво могат златните й ръце. Е, българката е  призната в цял свят за един от най-големити специалисти по реконструкция на главата.  За онези, които се впечатляват от титли тя е почетен член на Кралската медицинска академия на Великобритания, кавалер на Ордена на Почетния легион и носител на „Мадарски конник“. За хората, които се вълнуват от потекло Дарина е дъщеря на един от пионерите на сърдечно-съдовата хирургия проф. Генчо Кръстинов, чиято стогодишнина честваха във ВМА преди дни, а един от прадядовците й е ходил чак до Сирия, за да нучи как се прави „сабя-дамаскиня“. По-късно потомците му патентоват легендарните бастуни  с кинжал в дръжката. Омагьосана от възможностите на пластичната хирургия, за която през 60-те години на ХХ век в България не се знае почти нищо, д-р Кръстинова заминава за Франция с 300 франка, взети назаем. Нощем работи като санитарка, денем учи. И така взима четири специалности - „Обща хирургия“, „Лицево-челюстна хирургия“, „Пластична, възстановителна и естетична хирургия“ и „Стоматология“.

 Проф. Генчо Кръстинов, един от бащите на кардиохирургията в България.

„Аз смятам, че пътят е интересен, когато е дълъг и труден. Той трябва да се върви, без да се юрка човек. Можех още на 30 г. да печеля много пари, ако бях отишла в сърдечната хирургия“,  усмихва се Дарина. - Шефът на клиниката искаше да съм му асистентка и после да поема пациентите. Но аз мечтаех да правя хората хубави. Това значеше, че още 10 г. нямахме какво да ядем. Много важно! Когато си млад, няма значение“. Заради това верую няколко години с мъжа й, режисьорът Димо Лолов (брат на Татяна Лолова) и сина им Сава живеят в тясна стаичка в болницата. Тогава малкото момченце сащисва околните с думите „Френските деца са нещастни. Тук нямат никакви играчки“. На следващия ден стаичката им прелива от камиончета, плюшени животинки и влакчета – всеки от персонала е донесъл по нещо.

Д-р Дарина Кръстинова, работи във Франция, а оперира и преподава знанията си по целия свят. Тя бе в България за 100-годишнината от рождението на баща си проф. Генчо Кръстинов. „Преди тържеството се вглъбих в историята на баща ми, изчетох всичко и открих, че той ми е предал своята чувствителност към живота. Напълно споделям и неговия девиз „Върховният закон за добрия хирург е неговата съвест“,  но имам още два израза, които смятам, че ми подхождат. Единият е на Леонардо да Винчи, а другият на Стив Джобс. Леонардо  казва „Скромността е най-голямата изтънченост“. Това е много вярно и важно. Дори в някои области да сме много добри, в други сме много зле. Аз наистина съм добър хирург, но пък не мога да сготвя една манжда.  Моята снаха Мила обаче се справя превъзходно. Както майка й Зара я е научила. Добре че не живеем заедно, иначе ще надебелея. Когато отивам да ги видя, винаги ми приготвя българска гозба - сармички, мусака, защото знае, че сама не мога и ме глези. Но да се върнем на скромността. Тя е много рядко явление при хирурга. А  го опазва от грешни стъпки. Колкото човек по се има за велик, толкова повече може да направи бели и да умори някого. А думите на Стив Джобс малко ги претворих като за моята област. Той казва: „Трябва да имаме емпатия.“ Аз добавям: „Трябва да вникваме в съкровеното желание на пациента. Особено в моята хирургия - възстановяване на лица.“ В нея трябва да поставим на първо място професионализма, таланта на лекаря, съзидателността“, убедена е д-р Кръстинова.

 Като истинско световно светило в пластичната хирургия тя навсякъде гордо заявява, че е българка. Дори отказва перспективна и отлично платена работа в Америка, за да бъде по-близо до родината си.  „Не е единствената причина. В САЩ има много голям комерсиализъм, а в аз това съм пълна нула. Пък и зад Океана щеше да ми липсва ракийката. Обичам я! Всичките ми френски приятели, когато дойдат вкъщи и  питам какво искате да ви почерпя, казват „малка ракийка“ на български.  Моите ученици знаят и ми носят. А ако решат съвсем да ме да ме поглезят - кашкавал и луканка. Друго не искам“.
Откакто се помни Дарина е винаги е мечтала да стане лекар. На 14 г. вече наблюдава операции. „Татко много обичаше работата си. Непрекъснато се упражняваше вкъщи и ние с брат ми Димо му бяхме първи и втори асистент.  Държахме конците, той шиеше“, казва лекарката и се усмихва дяволито: “Аз като малка бях абсолютен разбойник. Биех се, бягах от училище, играех с циганетата. А горката ми майка - искаше да има дъщеря-кукличка. Мисля си, че възпитанието на нашите деца е в личния пример и в толерантността. Иначе колкото и да им говорим, не чуват. Никога не съм позволявала на някой да ми казва какво да правя. Шефът ми във Франция, моят патрон проф. Пол Тесие, от когото съм научила всичко в професията, много бързо схвана характера ми. Един ден му заявих: „Кажете ми поне дали това, което правя, го върша добре.“ Той отвърна: „На вас нищо не трябва да ви се казва, защото вие го правите много по-добре, отколкото аз ще го измисля.“ Тогава го разбрах наполовина, но с времето осъзнах, че той е разгадал същността ми: че няма нужда да ми се казва, сама си решавам пътя“, признава д-р Кръстинова.

Тя се насочва към пластичната хирургия от желание да помогне и остава в нея по същата причина: „Имаше едно грозно детенце, което не играеше с нас, а аз като шеф на бандата все го карах да идва. Баща ми ми каза: „Остави го на мира, то е болно. Не му ли виждаш лицето.“ „Ами оперирай го - отвърнах аз, а той: - Не съществува такава хирургия. - Тогава трябва да я измислим!“. И наистина Дарина... измисля лица, дори когато заради малформация, катастрофа или болест те липсват напълно. Същевременно се опитва да „усети“ пациента, да разбере как той мечтае да изглежда. Затова непрекъснато води учениците си не само в операционната, ами и по изложби. „Моята професия е и изкуство. Ако го нямаш триизмерното виждане, не ставаш за пластичен хирург. Затова мъкна учениците си по галерии. Париж отвориха обновения музей на Пикасо, който е в красив стар хотел и ще ходим там. Сещам се, че синът ми Сава, който е актьор се шегуваше с мен: „Мамо, ти си много артистична, но за да си истински творец, трябва като Пикасо да слагаш едното око на челото, а другото на бузата.“ Е, не съм стигала дотам“, засмива се с глас Дарина.

Дарина със снаха си Мила и сина Сава на тяхната българска сватба под откритото небе на Париж.

Първите години на Кръстинова във Франция не са никак лесни. Когато казва, че е българка я питат къде е тази страна и защо не са й дръпнати очите, но тя вече си е набелязала учителите, от които иска да попива знания и ги следва неотклонно по петите. „Франция никого не посрещаше с бъклица. Тогава беше богата, хубава страна. Французите бяха безумно горди със себе си, имаха се за велики. Трябваше да отвоювам всяко постижение“.

Въпреки несгодите българката е постигнала мечтата си – да прави хората красиви. „Това е голямо щастие. Аз имам разкошна професия. Трябва да си абсолютно свободен и с хубави чувства към пациента. Свободата един хирург може да си я даде, когато много е работил и много е учил. Аз имам четири специалности. Освен това съм работила и сърдечна, и гръдна, и неврохирургия. Дала съм си възможността да съм свободна. Не можеш да хванеш ножа и да викаш „Аз съм велик.“ Под свободата, обаче трябва да има голям постамент, да си стъпил на нещо солидно. Казват, че ако искаш да докоснеш звездите, трябва да стъпиш на раменете на гиганти. Това означава да си избереш учителите, както направих аз.

Щастлива съм, когато оперирам, защото хирургията, както аз я виждам, е творение. А да твориш с ръцете си е едно от най-хубавите неща. Не съм изпаднала в самодоволство. Усещането е за изпълнен дълг, за почтеност към пациента. Винаги си намирам кусури, минавам си „на кино“ всяка операция, обмислям какво бих могла да направя по-добре. Трябва да усетиш пациента и да направиш най-близкото до това, което той иска, а не каквото ти желаеш. За да се чувствам добре в кожата си, изисквам от себе си, спортувам, не си лягам късно преди операция. Това е въпрос на дисциплина и на отговорност“.
Другата кауза на Дарина е да помага на обезобразени от природата или войната дечица. Затова създава организацията  Faсing the World. Тя и  учениците й оперират напълно безплатно, но понякога се налагат десетки интервенции, престой в болница и тогава търси финансова помощ. “Преди по-лесно успявах да намирам пари за „моите деца“.  Сега е по-трудно. Но хората станаха тъжни, животът  е сякаш по-тесен. Аз обаче с нищо не съм се променила. Помагам на когото мога, уча младите, които идват от цял свят. Казвам им: „Ако следвате пътя, ще извървим една част от него заедно. Имате други интереси? Не си губете времето с мен“. Наистина имам доста награди, но те не ме интересуват изобщо. Колкото и нелюбезно да звучи. Мисля, че мъжете са по-чувствителни към медали и ордени. Докато на мен от отличията нито ми става топло, нито студено“, отсича дамата, кавалер на най-високия орден на Франция – Почетния легион.   
През 2003 г. списание „Вог“ нарежда Дарина сред 10-те жени в света, които вдъхновяват.  Тя самата се втурва в различни посоки извън работата. „Преди 10 г., когато се роди моята внучка, реших, че ще направя градинка с нейното име - Ада. Хабер си нямах как се садят цветя. Въоръжих се с книги, абонирах се за списания и днес се гордея с розите си. Много е интересно да отглеждаш растения. Някои в един момент ми досаждат и ги „освобождавам“, подарявам ги. Когато дойдоха внуците, се оказа, че е много интересно и да наблюдавам тяхното развитие. Не се бъркам на родителите. Но участвам. Другите баба и дядо им правят български манджи, пеят им, водят ги по спектакли. Дядо им е актьорът Иван Несторов. Аз на това съм абсолютно неспособна. Но ходим по спортове, садим цветя. Засега и двамата не проявяват интерес към медицината, обаче категорично заявяват, че няма да стават актьори като майка си и баща си. Така че има надежда“.

Дълго време синът и снахата на Дарина не й поверяват внуците. „Нямаха ми доверие, защото аз не приличам на една нормална баба. Когато останахме сами, се развихрихме. Голяма игра падна и го чувам Рафаел да казва на сестра си: „Ама баба Дарина била страхотна!“. И двамата говорят добре български. Когато си приказваме, обаче сме много смешни. Аз не си давам зор. Щом една дума ми дойде първо на френски, я казвам по средата на изречението. И внуците така. Много хубаво се разбираме“, сияе Кръстинова. 

Внуците Ада и Рафаел с майки си и баща си и кучето на Дарина - Фокси.

Лекарката е напълно убедена, че има връзка между името на човека и неговата същност. Дарина  идва от дарба, от дарявам... Значението на името й много впечатлява франзуците, а самата тя пък е чела някъде, че жените, чиито имена завършват на „а“ имат по-твърд характер. „Типично френските названия като Пиерет, Бриджит, Корин внушават по-голяма женственост. Затова българките сме мъжки момичета - повечето ни имена завършват на „а“. Когато отидох във Франция, бях много изненадана да видя местните дами, които уж се перчат, но са „женички“. В сравнение с истинската свобода и борбеност, които има българската жена. Тя е куражлия!“. Тази смелост я кара в началото да бъде болезнено откровена с пациентите, особено с онези, които искат промяна на лицето си от глезотия.
„Проф. Пол Тесие ми казваше: „Дарина, никога не казвайте на човек, ощетен от природата, че не може да му се помогне. Така вие го унищожавате!“. От френската любезност се научих да съм фалшива. На  жени, които искат „тук да се дръпне, там да се повдигне“, не казвам, че са стари и грозни и нищо повече не може да се направи. Заявявам: „Вие сте толкова хубава, какво искате повече“. И те си отиват щастливи. Не е почтено да ги оперирам, за да им взема парите“.

Дарина не отбягва отговор и по парливата тема „финансовия скандал във ВМА“.  Тя е категорична, че във френска болница е абсолютно невъзможно да работи частна клиника. „Там на професорите е позволено (защото са си го заслужили) да имат една четвърт частна дейност. Т.е. те си вършат държавната работа, но в седмицата имат един „частен ден“ за операции и консултации. Пациентът, който искат точно този професор да го оперира, си плаща. Обаче частна болница вътре в държавната не съществува.
Очевидно страната ни все още се учи на демокрация. Понякога е криворазбрана. Но от друга страна, ако всички казваме: „Аааа, тя България е наникъде“, и й обърнем гръб, тогава не сме българи. Трудностите са създадени, за да ги прескочим“, завършва д-р Кръстинова.