Стилияна огрява Нирвана с „Прожектори“

 Куп звезди на вернисажа на авторката в галерията на Ники Младжов

Тридесет платна на талантливата художничка Стилияна Узунова ще съберат ценители на модерното изкуство на 17 май в галерия Нирвана. В арт пространството на Ники Младжов, което е известно като един от най-престижните центрове за изкуство в страната, ще блеснат звезди от шоуто „Като две капки вода“, актьори, режисьори, продуценти, художници, скулптори, критици, певци, писатели, представители на бизнеса, светски красавици и колекционери. Изложбата „Прожектори“ ще разгърне пред подбрана публика таланта на автор на модерна живопис на Стилияна Узунова, която освен творец е и отговорен гримьор на шоуто „Като две капки вода“. Платната са селектирани под кураторството на Моника Тошева. "Прожектори" е метафора за суетата. Сцената е животът ни... Декорите са измислените ни сюжети...Има и друг свят отвъд този, който си измисляме и живеем... Не светлините на прожекторите са важни, а светлината на самият човек“, споделя авторката, която генетично е предопределена за творец. Един от прадядовците на Стилияна е бил зограф от Самоковската школа, завършил иконопис в Атон. Родителите й също са художници. „Бях на 5, когато разбрах каква искам да бъда!“, разказва Стилияна. „Пред платното - там е моето място! Там се чувствам свободна!“, признава тя. Стилияна Узунова е завършила Националната Художествена академия със специалност "Книга,илюстрация и печатна графика". Зад гърба си художничката има участия в пленери с едни от най-изявените български художници: Енчо Пиронков, Николай Янакиев, Милко Божков, Стоян Цанев, Михаил Лалов и много други. Стилияна Узунова е известна с работата си като художник гримьор в кино продукции, телевизионни формати, видео клипове. След изложбата авторката заминава за Париж, където 2 месеца ще твори в ателиетата на СБХ в Сите дез Ар.

Васил Василев-Зуека, водещ в новия сезон на „Като две капки вода“:
С Рачков се разбираме само с крайчеца на окото

Магдалена Гигова

- Зуек, с новия сезон на „Като две капки вода“ продуцентите обещава изненади - на екран, зад екран, във Фейсбук. Значи ставате интерактивни.

- Може така да се каже. Много работи ще се случват, но целта е една - да се надгради.

- Какво ще му надграждате на едно успешно шоу?

- И аз това го питам Рачков в първия епизод, защото вече работим по сценария на тричасовото  предаване да началото на 3 март. Винаги има какво още да се направи. Тази тодина схемата с госта е малко сменена, но нямам право да говоря за това.

Вие с Рачков по-голямо участие ли ще имате?

Не, не! Ние не трябва да имаме много участие, но при нас се получава, защото сме такива хора.  Дори в последните „Капки“ често се случваше, докато гледаме изпълнителите, да ни хрумва нещо, да се преобуваме и преобличане.

- Като ви слушам, сякаш няма сценарий?

- Ааа, има сценарий, но Влади Априлов винаги е зад гърба ни и много разчитаме на него.

- Понякога казвал ли ви е „Това беше голяма простотия, дето го направихте“?

- Има и такива моменти, но повече са потупванията по гърба.

- Понеже шоуто ще бъде активно във Фейсбук, вие падате ли си по социални мрежи?
- За съжаление нямам време за това. Оказа се, че имам два профила, но те не са мои. Хората, които си мислят, че си общувам с мен във Фейсбук, да знаят, че не съм аз.

- В предишните сезони на „Капките“ било ли ви е мъчно за някой участник, който според вас много се старае, пък остава недооценен?

- Няма значение кое е шоуто. Щом има победител, има и победени. Няма как на нас да не ни е мъчно, защото за тези три месеца и половина си ставаме изключително близки, като едно сплотено семейство сме. Започваме да си споделяме неща, които се изповядват пред най-близките приятели. Опитваме се аз и Рачков да бъдем независими.  Винаги гледаме да общуваме най-много с тези, които изостават, за да им дадем възможност да се изявят. По една-единствена причина - гледаме да им дадем повече време, в което да докажат нещо, което не са успели с предишното си изпълнение.

- Казвате, че ставате приятели. А общувате ли си след шоуто?

- С нашите професии сме много заети, но поддържаме връзка. С Невена постоянно се засичаме. Тя взема сина си от плуване, а аз ходя на масаж - на едно и също място.

- Случвало ли се е задачата на журито да е толкова сладка актьорски, че да сте искали да сте участник, а не водещ?

- Не, много е трудно. Нито аз, нито Рачков ставаме за тази работа, защото трябва да можеш и да пееш. Аз никога не съм имал претенции да се изявявам музикално. Още от времето на „Ку-ку“ давам повече актьорство, ако ми се наложи да пея. И аз и Рачков гледаме да си гледаме нашата работа.  Обратно на манталитета на българина винаги да се завира в работа, която не му е работа, и да гледа в канчето на другия. Т.е. ако там сме водещи, гледаме да се справим не 100, а 120 процента. Пък ако излезе 60%, сме щастливи.

- Вие с Рачков толкова често сте двойка, че сигурно се виждате по-често един с друг, отколкото с жените си.

- Чак толкова често не се виждаме, но непрекъснато се чуваме.

- Разбирате ли се вече с поглед?
- Много отдавна се разираме само с една дума, с ъгълчето на окото, но продължаваме да се изненадваме един друг и това е сладкото в актьорската професия.

- Напушва ли ви смях, когато Рачков направи някаква магария? Изобщо той върти ли ви номера?
- Умирам от смях. На мен лично не ми прави номера, но когато ги прави на другите или аз направя някаква простотия, един друг се градираме... Няма по-сладко от това.

- Кой е най-сочният номер, който сте направили на някого?
- За нас всичките са си смешки. Ние сме водещи на едно шоу. Това не е българска дума. Шоуто е забавление. Ние сме по тази част - по забавата.

- Мислили ли сте някога каква е разликата за вас между забавата и театъра?

- Огромна е. Най-вече в средствата, които употребяваме. Водещият борави с готов текст, върху който може да импровизира. Докато я си представете импровизация върху стиховете на Шекспир?  Ще е неуместна. Можеш да импровизираш чисто физически.

- Шоуто ви дава страхотна популярност, но не ви ли липсват публиката, реакциите на салона, аплодисментите след спектакъла?

- В момента не. В такъв период съм, че няма как да се занимавам с театър. Получих доста предложения за сценични проекти, но няма как да ги осъществя. Може би не съм готов. Пък и в частния театър „Кредо“, с който се занимавах, нещата бяха на малко по-особено ниво. Ние с Нина (бившата половинка на актьора Нина Димитрова - б.р.) си бяхме и режисьори, и абсолютно всичко. Не знам дали ще има в България режисьор, който ще ме изтърпи. От тези всичките, които са ме поканили, никой не си дава сметка какъв философ съм станал. Може би могат да ме разберат хора от същата школа като Сашо Морфов или Теди Москов. Но може би и те няма да ме изтърпят. Но истината е, че от телевизия нямам време.

- Гледам, че в името на телевизията сте готови на всякакви жертви. През миналия сезон на „Капките“ с Рачков дори си обръснахте главите в ефир. На какво друго сте готови да се подложите?

- Ще видим. Зависи от предизвикателствата. Да видим какво ще измислят сценаристите.

- В шоуто непрекъснато влизате и излизате от различни образи. Как превключвате? Как си почивате?

- „Образи“ е силно казано, защото това са скечове, гротескни коментари. От тях се излиза много бързо, защото и бързо влизаме в тях. А си почивам като гледам „Формула 1“. Аз съм маниак! С малкия си син Стефан си почивам. С него си играя много. Гледам да се забавляваме с дъщеря ми Девина, когато тя има време за мен. С жена ми Ани се опитваме да ходим по разни места.

- Като сте маниак на „Формула 1“, означава ли, че вдигате 200 на магистралата?

- О, не! Това, че работя в „Господари на ефира“,изисква да спазвам правилата.

- Има ли катаджия, който ще глоби Зуека?

- Неотдавна си плахтих фиш. Не съм видял знака 60 км и съм карал с 90.    

- Защото не са ви спрели униформени, ами са ви снимали.

- Снимка е, факт. При това случката е от 1 януари - така ми започна новата година. Малкият имаше температура. Аз не помня да съм бързал, но явно е било така.

- Човек като ви гледа по телевизията, си казва „какъв е готин Зуека, какъв е свеж“ и очаква непрекъснато да ръсите майтапи...

- (смее се) ...А в живота „кво е дърво“...

- Това очакване не ви ли натоварва понякога?

- Всеки си има грижи. Защо да занимавам хората с тревогите на Зуека? Малко е  ангажиращо, но хората са благоразположени. Има и малко досадни, но аз обичам да общувам с хората. Това е част от актьорлъка, от моята професия. 

- „Крадете” ли си по някой образ?
- Задължително! Навсякъде наблюдавам хора. Няма откъде другаде  човек да се зарежда.

- Къде? На Женския пазар?

- По пазарите не ходя. Навсякъде - в мол, на паркинг, на магистралата, на бензиностанцията.

- Значи човек може да се познае в някой ваш образ?

- Едва ли. Аз вземам една-две черти от характера. Не повече.

- Пред светско списание казахте, че сте много добър баща. Дайте пример - сменяте памперси, водите Стефан на разходка, ходите с Девина на дискотека...

- Смятам, че съм добър баща, защото в бебешката възраст майката винаги има нужда от помощ.  Много добър съм, защото ги разбирам бебетата. Ясно ми е кога и защо плаче. И съм цар да изградя режим. Така беше с Девина, така е и със Стефан. А и по отношение на детските спектакли няма проблем. Стефан, като го сложим във ваната, нямате представа каква игра е с надуваемите и с гумените играчки - цели пиеси.  Така беше и с Девина, макар че, ако трябва да съм честен, майка й беше по-добра.

- Ядосвате ли се, като прочетете някаква лъжа за себе си?

- Аз не ги чета, така че не знам какво са  писали.  И когато някой ми спомене и аз го изгледам изцъклено, защото не знам за какво ми говори, се досещам, че става дума за жълта преса. Тогава казвам едно-единствено изречение: „Ако искате, наливайте пари в жълтите издания, това е ваш личен избор, живеем в демокрация. Те употребяват лъжи.“ Ама било интересно, било клюка. Нека да е клюка, ама да е вярна. Дали ме ядосват? Ако малко повече вярвах на съда в България, може би нямаше да излизам от Съдебната палата. Това е нормалното отношение на човек, който живее в демократично общество - да си търси правата. Не съм ги оставил да пишат каквото искат. Дела ще има!

- Имахте едно „култово“ парче - „Шъ та праа да умиргаш“...

- Аз още го пея по участия, много е яко.

- В „Капките“ ще бъде Азис, който е от друг жанр - как ще се разберете двамата?

- Първото, което го питах: „Вие договорихте ли се с Маги, че тук попфолк няма да има?“ „Договорихме се.“ „А ти как си с ар енд бито?“ „Ще опитам. Ще се справя.“ Ама не беше много уверен. Той е много добър като човек. Доказа го преди 2 години във „ВИП брадър“. И е изключителен певец;, но как ще се справи с имитациите... Не знам. Ще го наблюдавам. Много ще ми е интересно.

- Всеки, които е гледал „Аладин“, знае, че Ненчо Балабанов умее да пее...

- Страшен имитатор е. Вижте как го прави Бойко. А и пее невероятно.

- На него ли да залагаме?

- Нито един участник не бива да бъде подценяван.

- Чудя се как ще се справи Джуджи в тази компания?

- Може би това е въпрос към Джуджи.

- Ще се наложи ли да помагате?

- Ние по-скоро ще разваляме. Така че участниците да му мислят. Чувал съм, че Джуджи пее. Тя е изключително артистичен човек, същевременно е добре информирана и голямо „перде“, има силен шанс да се справи отлично. Тази година кастингът е много успешен, направо страхотен. Поздравявам продуцентите! Всички участници са на много високо певческо  и артистично ниво. А това са двете основни неща, които се търсят.

- Значи ги знаете всичките? Кажете поне още един.

- Не! (започва да говори с подчертано „рекламен“ глас) На Трети март, на националния празник ще научите всички участници. Гледайте ни с Рачков цели три часа по Нова!

Лексикон

Любимо хоби?

Да гледам „Формула 1“

Място за пътешествие?

Навсякъде! За предпочитане извън Европа.

Любимо питие?

Не пия алкохол, но пия таратор.

Книга, която препрочитате и винаги намирате нещо ново?

На П. Г. Уудхаус - „Стрихнин в супата“ и почти всички. Харесвам го още от пубертетска възраст. Иначе с удоволствие препрочитам и Гогол, и Чехов.

Рафи:

Ще бъда девствен до 50

Магдалена ГИГОВА

 

-       Рафи, за промото на шоуто „Като две капки вода”, което започва на 13 март се превъплъщаваш в Лейди Гага, а харесваш ли я?

-       Започнах да я харесвам, след като отидох на концерта й. За първи път виждах такава сцена, построена само за един човек. Но като Лейди Гага ме гримираха за рекламата на шоуто. Беше голамо приключение, макар и малко досадно, защото отне 2,5 часа. После пък ми взеха гипсова отливка на лицето, за да мога да се превъплъщавам в останалите 12 роли, които ми предстои да играя.

-       Ти и в живота си човек с много превъплъщения – завършил си търговската гимназия, занимаваш се с фотография и с бойни изкуства, пееш, свириш на барабани, продавал си зеленчук на пазара, бил си озвучител…

-       Хората си мислят, че да работиш на пазара е (имитира продавач) „Хайде на картофите, доматите, най-добрата цена е само тук, сами при нас”, но не е така.  Има паузи, когато хората са на работа и никой не купува. И ти седиш, четеш книги, слушаш музика. Аз надувах главите на останалите, защото си тропах разни неща на щанда. Интересното при всяка работа е че си има плюсове и минуси и от тях трябва да се вземе най-доброто и да се черпи опит.

-       В шоубизнеса колкото и да си добър трябва да умееш и да се продадеш. Какво те научи продаването на картофи?

-       Научи ме не толкова да продавам, колкото да преценявам хората, с които водя търговията. Като мина един месец още като дойдеше на щанда разбирах дали ще си купи или не.  Само по погледа и по въпроса „Ама сега, тези домати хубави ли са?”. В живота е същото -  всичко е съпоставимо с нещо друго. Примерно сега, когато уговарям някакво участие, щом започнат да ме питат „Ама ти какви песни пееш всъщност? Тези парчета можеш ли ги?”, си казвам „Да, ясно”…

По фотографията съм запален от доста малък, защото и родителите ми са фотографи. Това е страст, хоби. Сега съм се записал на интензивен курс. В Бургас даже снимах за местни медии.  През обектива виждаш нещата от друг ъгъл. През визьора и грозното, и хубавото сякаш изпъкват повече. Това много помага. Понякога си представям нещата фотографски. Примерно, ако се опитвам да си представя как ще изглеждам на сцената, се виждам сякаш ще се снимам.

Бойните изкуства пък помагат винаги. Не се знае кой ще ми изскочи, какво ще се случи.

-       Да изясним, ти се занимаваш с вин-чун, бойно изкуство, където  биеш  дървени фигури?

-       Дървеният манекен, това е най-трудната част от тренировките, за нея се изискват доста умения и чувствителност. Във вин-чун се използва главно чувствителността на ръцете и усещането на противника. Примерно, ако той ме удря, аз не бива да се дърпам, нито да  му спирам удара. Трябва да го избегна така, че той да продължи и аз да „му вляза”.

-       Започвам да тренирам по-интензивно. В Х-фактор бях в перфектна форма, тогава се занимавах редовно. После поспрях, защото излязоха доста ангажименти. Целта ми е да си върна предишната фигура, да си правя с лекота шпагати, да скачам както си искам. От вин-чун се научих да правя шпагат.

-       Как използва наученото от картофите  и доматите да прецениш хората, при които ходи в Лондон да запишеш първото си парче?  Саймън Коуел, създателят на Х-фактор, минава за страшилище в шоубизнеса?

-       Ами той си е страшен по принцип. Този човек е бачкал много години в този бизнес и си е хиена. В Х-фактор той е жури, не бива да изглежда мекушав. Но си е съвсем нормален човек, който знае как се прави бизнес и в момента е номер едно.

-       Ами продуцентът на Ейми Уайнхаус Трой Милър. Победата в Х-фактор ти даде възможност да работиш с него. Как се работи с „хитмейкър”?

-       В България има много добри продуценти и тонрежисьори, но  там видях професионализъм от различно измерение. Трой Милър е отличен музикант, свири на много инструменти, като основният му е барабани.  Композитор е, много отдаден на работата. И когато нещо трябва да се свърши, то се прави без спирка. Неотдавна му чуститих раждането на четвъртото му дете.

-       Докато бях Лондон, два дни не излязох от студиото. При положение, че  отидох с готова песен, готова музика. Просто трябваше да я запишем.  Два дни е много време за запис, но после имаше резултат.

 

-       Той не беше ли шокиран, че ти не познаваш нотите и пееш по слух?

-       Не беше шокиран. Ако ми каже вдигни половин или един тон, това мога да го направя. Това е слухарска работа, те са свикнали да работят със слухари. 20-30 % от музикантите са виртуози, пък не знаят една нота. Сега съм се взел в ръце и мисля да  науча нотите. Едно е да говориш, а друго – да можеш да четеш. -

 - Не е ли малко екстремна идеята ти да пееш по фолк-клубовете? Превземаш крепостта отвътре?

-       Направихме една инвазия, да.

-       Не си ли изяде боя? Хората очакват да щракат с пръсти, а ти им пееш фънк?

-       Аааа, псувни имаше доста. В среда, която не е твойта, това е  нормално. Ако Галена влезе в хип-хоп клуб ще бъде същото.

-       Е, успя ли да ги превъзпиташ?

-       Няма как да се превъзпита публиката. И това е хубаво. Трябва да си има за всеки жанр слушатели. Не може да искаме всички да ни харесват. А това, което правим във фолк-клубовете е социален експеримент. Напоследък българската музика прогресира. Попфолкът преминава в поп. Галена излезе на наградите на „Пайнер” с рапъра 100 кила, Анелия пя на хип-хоп наградите с Алекс Пи.  Някои ще кажат „Ууууу, чалгар е станал този”. Не е така! Това че си изпял дует с някой от друг стил, но си запазил своя, е ценно дори. Така можеш да накараш някой, който е слушал само чалга, да се заслуша и в теб. Това е още един таргет. Защо да не го обхванем?!

-       И все пак танцуваха ли на твоята музика във фолк-клуба?

-       Първите два пъти само ме освиркваха, но на третия бях изумен. Рядко съм имал такива участия, при които целият клуб да пее, да танцува, да крещи и да иска още. (усмихва се хитро) Може би са се раздавали като за последно, защото беше на 21.12. – Армагедон парти, чакаха края на света и се забавляваха като за последно.

 

-       Ти сега да не вземеш да се надуеш и да започнеш да се звездееш – 10 жени са ти предложили брак във фейсбук…

-       Човек са надува, само ако си е бил такъв и преди. Като го връхлети славата, направо ще се пръсне. Мен приятелите ме държат на земята.

-       Как накара Мария Гроздева, Данчо Йовчев и Станка Златева да участват в първия ти клип „4321”?

-       Докато записвахме в Англия, видяхме олимпийските гръгове в Темза на огромна конструкция. Това даже го има и в клипа. Хрумна ни да се обадим на Стефка Костадинова. Ивет Лалова и златните момичета не можаха да се включат, защото бяха в подготовка.   Данчо Йовчев е уникален! Той тъкмо се беше контузил, а трябваше да се хване за халките. И го направи дори няколко пъти, за да стане добър кадър. В клипа го повдигам да се хване. Много благодаря на всички за страхотния жест.

-       Ти трябва и на бургазлии да благодариш че те направиха „Бург на годината”. Но как си обясняваш, че във Варна има протести, а за Бургас нищо не се чува?

-       В Бургас има протести за цените на тока. Всички сме против тях. А които искат да протестират политически – отидоха в София.  За липсата на протести в Бургас причината е кметът. От управлението на държавата можем да се оплачем, но на града – не. Вече 6 г. откакто кмет е Димитър Николов сме град №1 в България. Улиците са реновирани, има нови сгради, културните обекти са реставрирани и осветени, Морската ни градина е уникална, разрушиха всички колиби по плажа и оставиха само 2-3 култови кръчми.  Най-големият музикален фестивал в България „Спирит ъф Бургас” се провежда вече 5 г… Можем само да се гордеем с хубавия си град и да искаме да прогресира. Затова протестите в Бургас са конкретни.

-       Ти включваш ли се?

-       Не, не се включвам. Моят протест бих го изразил с музика. Моята работа не е политиката, аз съм певец. Когато човек пее може да каже много неща и те да стигнат до повече хора. Интернет толкова добре засилва музикалните ни произведения. Една песен пусната днес, след 2 седмици има над  1 млн. гледания.

-       Но те носят само популярност и нито лев за теб и продуцентите ти.

-       В България пари от музика не се вадят. Приходи има само от участия. Ако някой си мисли, че може да забогатее от издадени парчета, жестоко се лъже. Ние го правим за удоволствие и за да имаме участия. А няма по-голямо удоволствие от това да забавляваш хората на живо. Там тръпката е друга.

-       В Лондон ти записа едно парче. А следващото?

-       Ангажиментът на „Вирджиния рекърдс” към мен е за няколко песни. Скоро ще излезе квартет -  Део, Лео, Рафи и Играта. В парчето пеем за купони и веселби, защото и четиримата сме невероятно усмихнати и щури.  През април смятам да изкарам самостоятелна песен, която е почти готово.

-       Какво стана с идеята ти да следваш икономика в Лондон?

-       Разгледах университета в Гринуич, това е моето място. Подал съм документи и през септември заминавам. Междувременно ще пускам песни, ще пестя от участия, за да си платя таксата. Сигурно в Англия ще се хвана на работа. Музикалната си кариера няма да прекъсвам. Участията може да спрат, но няма да спра да вадя песни.

-       Ти познаваш ли арменец, който да не може да пее?

-       Да, брат ми! Той е човекът с финансите. Борави добре със сметките и парите, учи последна година.

-       Ходил ли си в Армeния при корените?

-       Когато свърши „Като две капки вода” ще отида поне за 2 седмици.  Има вариант за клубни участия в Ереван, искам да направя парче за тамошния пазар на арменски. Когато спечелих Х-фактор по всички телевизии там съобщили, че „наше момче” е победителят.

-       Поддържаш ли връзка с ментора си Васко Василев?

-       Разбира се. Той е концерт-майстор на Кралската опера. Когато бях в Лондон се видяхме, беше много готино, бяхме на китайски ресторант с него и с Памела. Тя пък си беше контузила ръката…Чуваме се, когато имам готови песни му ги пускам. Понякога е много критичен, което е хубаво. Аз не искам да ме хвали.

-       Как върви любовният живот?

-       Любовта малко не върви сега. Много съм зает. Постоянно си пиша с почитателки в интернет. И не си права. Повече от 10 ми предложиха брак. Фейсбук е голяма магия! Който си мисли, че е губене на време, значи „копае” във Фермата. Иначе е невероятен начин за контакт с хората.

-       Поправи ли „онази” несправедливост -  преди 2 г. каза, че си девствен.

-       Е, това го бяха пуснали малко като уловка. Но ако искаш пиши, че все още съм девствен. Всички момичета ще искат да са първи! Може да поддържаме легендата докато стана на 50!  Пък и няма лоша реклама. Никога не се тревожа какво пишат за мен. „Рафи съди МВР, Енрике Иглесиас съди Рафи, Рафи се друса”… Аз се кефя и се смея. Само баба ми в Пловдив се коси. Тя чете всичко. В магазина я питали като е арменка дали познава Рафи. „Ма как бе, то ми е внуче”. Вече я знаят „бабата на Рафи” и й дават по-хубаво месо.