Показват се публикациите с етикет Васил Василев-Зуека. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Васил Василев-Зуека. Показване на всички публикации

петък, 18 ноември 2022 г.

30 години театър "Кредо" - всенародни тържества в България и Япония

 Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

През ноември театър „Кредо“ чества своята 30-та годишнина. Както и тридесетилетието на легендарния си спектакъл „Шинел“ по Гогол. Честванията са в традиционния за театър „Кредо“ дух – на българска и международна сцена.

 Празникът на театъра и спектакъла ще бъде отбелязан с представление на „Шинел“ на 28 ноември от 19.30 ч. в театър „199 – Валентин Стойчев“, на чиято сцена представлението се радва на интереса на три поколения зрители у нас.

     В началото на ноември годишнината на театър „Кредо“ бе отбелязана и в Япония. За трети пореден път българският театър, любимец на японската публика от 2006 година до днес, бе в програмата на „Горски театрален фестивал Мацуе“ в префектура Шимане.

Това е 11-то поред гостуване на „Кредо“ в страната на изгряващото слънце, което го прави  българският театър-рекордьор по брой гастроли в Япония.

      Той е един от най-дълголетните независими театри в България. Негови основатели са артистите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. На 6 ноември 1992 година се състои премиерата на първия им спектакъл – „Шинел“ по Гогол, с който театърът ярко и категорично се заявява на българска и световна сцена.

Появата на „Шинел“ в българския театър бележи началото на нов начин на мислене, създаване и отглеждане на театрална продукция. Спектаклите на „Кредо“ се отличават с уникален стил и дълголетие и са се превърнали в запазена марка за българско качество от световна величина.

Днес формацията е емблема на независимия театър у нас, а неговият спектакъл „Шинел“ е посланик българското сценично изкуство по света в продължение на 30 години.

         Отличеният с 14 международни награди „Шинел“ по Гогол на театър „Кредо“ е истински феномен. Той е най-дълго играният спектакъл у нас и най-аплодираното българско представление по света в продължение на три десетилетия.

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

В своята 30-годишна история емблематичният „Шинел“ на театър „Кредо“ има над 600 представления, изиграни на рекорден брой езици по цял свят. Няма друг български спектакъл, игран на български, руски, английски, френски, немски, испански, сръбски, гръцки и японски.

        „Шинел“ е българският спектакъл с рекорден брой участия – над 200 международни фестивала в десетки страни и стотици градове по света.

         „Шинел“ е единственият спектакъл в историята на българския театър, който две поредни години е хит на най-големия световен форум на изкуствата – Единбургския фестивал във Великобритания (1996, 1997).

И при двете им участия, британската критика дава най-високата оценка за спектакъла – 5 звезди на вестник „The Scotsman“. През 1997 година списание „The List“ го нарежда в класацията „ТОР 20” на най-забележителните събития на Единбургския фестивал.

       „Шинел“ е единственият български спектакъл в класацията ТОП 5 на вестник „Гардиън”, който го нарежда сред 5-те най-добри спектакли в лондонския театрален афиш през 2000 година, когато театър „Кредо“ гостува със спектакъла в „Барбикан център“ в Лондон.

„Шинел“ е единственият български спектакъл в програмата на световно известния културен център, включваща заглавия с участието на имена като Бенедикт Къмбърбач, Жулиет Бинош, Кейт Бланшет и други.

       „Шинел“ по Гогол на театър „Кредо“ е българският спектакъл, който в продължение на 30 години се радва на рядко срещания единодушен възторг на публика и критика по цял свят. Още при първата поява на „Шинел“ в Русия през 1995 година, ревнивата към своята класика руска критика обявява спектакъла за „едно от най- забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век“.

        Успешните страници в 30-годишната история на театър „Кредо“ са написани освен с „Шинел“ и с другите представления. 16 години от успешната си тридесетилетна история у нас и по света, театър „Кредо“ пише и със спектакъла “Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен.

Той е създаден по покана и с подкрепата на датската юбилейна фондация „Ханс Кристиан Андерсен 2005” като част от програмата на световното честване на 200-годишнината от рождението на писателя в Дания през 2005 година. Спектакълът има над 200 представления на българска и международна сцена.

Игран е на 4 езика – български, руски, английски и японски. Показан е на над 50 международи фестивала. Отличен е с 8 международни награди.

            През 2015 година театър „199  – Валентин Стойчев“, копродуцент на спектаклите „Шинел“ и „Каквото направи дядо, все е хубаво“, възлага на театър „Кредо“ създаването на един от двата спектакъла за отбелязване 50-годишния си юбилей.

Така в афиша на театър „Кредо“ се появява спектакълът „Дневникът на един луд“ по Гогол, който за 6 сезона има над 50 представления. Отличен е с награда за мъжка роля на международния фестивал на моноспектакъла „БГМОТ“ в Габрово (2016), номинация „Икар“ за дебют (2016), номинация „Аскеер“ за изгряваща звезда (2016) и награда за сценография на международния фестивал „Пиеро“ в Стара Загора (2021).

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

          През 2019 година в афиша на Театър „Кредо“ се появява спектакълът “РевизорЪт” по Гогол. Отличен е с 4 награди „Икар“ за дебют, номинация „Икар“ за сценография, 4 награди на международния фестивал на малките театрални форми във Враца – за режисура, сценография и две мъжки роли и с 2 награди на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.

          През 2008 година „Съюзът на артистите в България“ присъжда на театър „Кредо“ специална награда „Икар” за приноса му в популяризирането на българския театър и култура по света.

          През 2009 година „Кредо“ е номиниран за престижната европейска награда „Нови театрални реалности”, присъждана от Европейската комисия на най-изтъкнатите европейски театрални творци за иновациите им в областта на театралното изкуство.

         Нина Димитрова, основател на Театър „Кредо“, определя успеха и дълголетието на спектаклите на ръководения от нея театър така:

Успехът и дълголетието на спектаклите на Театър „Кредо“ се дължи на неотклонно следваното кредо на театъра в продължение на 30 години – свобода, въображение и преданост, на подкрепата на театър „199 – Валентин Стойчев“ у нас и на театрална общност по света и разбира се, на интереса на публиката, която не престава да иска да гледа нашите спектакли.“

         В продължение на 30 години театър „Кредо“ доказва със своя „Шинел“ навсякъде по света, че човешкият дух не може да бъде закопчан в никакъв шинел. С тази идея, с вяра в творческото си кредо и с отворени врати за новото, различното, НЕпознатото, за младостта в театъра, еатър „Кредо“ навлиза в четвъртото си десетилетие. 

През 2022 година Театър „Кредо“ реализира своите юбилейни инициативи с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по проект „кредО!шинел“ по програма „Едногодишен грант“.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕАТЪР КРЕДО

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

НОСИТЕЛ НА СПЕЦИАЛНА НАГРАДА „ИКАР” НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИНОС В ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КУЛТУРА ПО СВЕТА (2008)                                                                                                                                              

НОMИНАЦИЯ ЗА НАГРАДАТА “НОВИ ТЕАТРАЛНИ РЕАЛНОСТИ” НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ИНОВАЦИИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ И СВЕТОВЕН ТЕАТЪР (2009)

Ш И Н Е Л

по Н. В. Гогол

Спектакъл за свободата на човешкия дух, който не може да бъде закопчан в никакъв шинел.

СПЕКТАКЪЛ ОТ ИСТИНСКИ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА.                                                                                         (в. “TheScotsman”, Единбургски фестивал, Великобритания, 1996)                                                                                                                

Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония
Театър „Кредо“ празнува 30-годишнина в България и Япония

ЕДНО ОТ НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ СЪБИТИЯ В ТЕАТРАЛНИЯ ЖИВОТ НА ЕВРОПА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК.  (в. ДАР, Русия, 1995)

ОТЗИВИ ЗА СПЕКТАКЪЛА

Юлия Огнянова, България (1994): Професионалните и духовни достойнства на сценичната реализация на театър „Кредо” на Гоголевата повест „Шинел” са от най-висока класа. Спектакълът е феномен с това, че предизвиква рядко срещано единодушие в оценката на критика и публика. Поради емоционалната заразителност на необичайния си театрален език, тази малка театрална форма с голям духовен обем се оказа едно от явленията в нашия театрален живот.

cп. THE LISТ, Класация “Top 20” на най-добрите събития на Единбургския Фестивал, Великобритания (1997)Един неочакван хит на българския театър „Кредо”. Един възвишен спектакъл, почти като насън. Няма извинение за тези, които не са гледали този чудесен спектакъл.                                                                                                                                                               

в. GUARDIAN, Класация „Топ 5“ на най-добрите спектакли в Лондон, Великобритания (2000): Деликатна и много ангажираща версия на Гоголевата тъжна история за човешката идентичност и свобода.

в. THE SCOTSMAN, Великобритания (1996): Спектакъл от истински световна величина. Версията на “Кредо” на “Шинел” придава ново и изключително троготелно усещане за гоголевата притча за човешката идентичност и свобода, цялата същност на Гогол – за това, че човешкото може да се изрази само в абсурда. 

в. THE SCOTSMAN, Великобритания (1997)Едно от най-удивителните театрални събития на Единбургския фестивал. Безумен смях, неудържимо очарование, сърцераздирателна трагичност – няма аспект от това представление, което да не заслужава суперлативност. А в него има толкова аспекти, колкото само човешният разсъдък може да обозре

в. THE HERALD, Великобритания (1996): Идеалният символ на бягството и свободата. Остроумно и изобретателно, спектакълът е великолепен пример за силата на въображението, с което е зареден театърът.

в. THE STAGE, Великобритания (1997):  Уникалност на актьорското присъствие. Зашеметяващо е единственото определение за тях.  

Ричард Демарко, един от основателите на Единбургския фестивал, в интервю за ВВС Лондон, Великобритания (1997): Магията на „Кредо“ се дължи просто на техния гений. Те са гениални, абсолютно гениални! В моя опит от 50 единбургски фестивала и стотиците спектакли, които съм канил, те са сред 10 най-добри артистични изяви, които съм виждал.

Те ни дават творбата на един руски гений, като я пречупват през едно българско измерение и това я прави още по-интересна. След като види тяхната постановка, човек придобива нова концепция за театър.

Тери Сандел –директор на „Визитинг Артс“, Великобритания, в интервю за ВВС Лондон (1997): Ако човек иска да види театър от Източна Европа, който отразява СЕГАШНИЯ период от историята, ако след 50 години искаме да разберем нашето време – постановката на театър “Кредо”, ако можем да я запечатаме, би разказала всичко за нас – за театъра, за човешките отношения, за самата епоха.

Те произвеждат на сцената МАГИЯ и то почти от нищо. Това е невероятна смесица от гений, който преодолява неволята на липсата на средства с изобретателност. Тяхното представление казва толкова много за човешкия дух, в него има хуманизъм, топлота и дълбочина.

Аз ги гледах още миналата година – и за мен те бяха най-доброто тогава. Радваме се,че са тук и това лято – имат повече публика, отколкото побира тяхната зала и се съгласиха да изиграят няколко допълнителни представления поради големия интерес към тях.                                                    

в. SCOTLAND ON SUNDAY, Великобритания (1996): Двама превъзходни млади актьори-клоуни от България представиха една версия на “Шинел” така простичко и с такова вдъхновение, водени от такова неистово желание да общуват с публиката, че изгарящото усещане за общочовечност, което те предизвикват, почти свали мазилката от стените на залата.

в. EVENING STANDARD, Великобритания (2000): Българският театър „Кредо” с освободеност по отношение на театралния език връща гоголевия дух. В гроба си Гогол би следвало да бъде доволен – със своя афинитет към абсурдното – че неговият литературен талант може така умело да бъде преведен на езика на театъра.                                                                                                                                                                                                                                         

в. INDEPENDENT, Великобритания (2000)Това със сигурност е рядко чиста форма на театър. „Шинел” на „Кредо” със сигурност си заслужава да се види.           

в. ВЕЧЕРЕН ХЕРСОНЕС, Украйна (1994): Безумието на гения и безумието на театъра са се съединили в едно напълно очарователно зрелище. ”Шинел”  не е само хубаво и професионално прекрасно. Това е спектакъл – подарък! 

в. ДАР, Русия (1995): „Шинел” на театър „Кредо” е едно от най-забележителните събития в театралния живот на Европа от втората половина на ХХ век. Непобедим, неподлежащ на осъждане съюз между писател и актьорски талант за защита на човека като съвършено Божие творение, на духовната свобода.

в. КОМЕРСИАНТ ДЕЙЛИ, Русия (1997): Сценичният език, на който говори двойката български артисти, е толкова остроумен и изобретателен, че той мигновенно завладява залата. Трогателното и някак абсурдно величие, с които в историята на руската литература е натоварена гоголевската повест, именно в този спектакъл се явяват както никога оправдани и понятни.     

в. АИФ НА ДОНУ, Русия (1995): Ако говорим за мярка за талантливост, българският Театър „Кредо”, представящ “Шинел” по Гогол, е откритие. Майстори на руската сцена станаха на крака, за да приветстват този спектакъл и излизаха от залата с думите: ”Това е потресаващо! Заради това си струва да се живее, работи и да се правят фестивали!” И всяка вечер, за да се види “Шинел”, се събираше пълна зала.                                                                                                                                                                                                                                  

в. КУЛТУРА, Русия (1994): „Шинел” на театър „Кредо” е спектакъл – поетическо преосмисляне на написаното гоголево слово, остроумен и възпламенявящ зрителя, увличащ залата с неподправения си и неподражаем артистизъм. Нина Димитрова може да бъде назована най-добрата изпълнителка на женска роля, ако тя играеше жена. Но тя играе Гогол – и ето защо ще я наречем най-добрата жена-артист.                                                                                                                  

cп. ИТОГИ – NEWSWEEK, Русия (1997): Невъзможно е да се опише как актьорите правят всичко от нищото, създавайки богатство, многоплановост и дълбочина. Сякаш детска игра, където предмета значи повече, отколкото ни се струва на пръв поглед, където той е богат на смисъл само когато е използван не по предназначение.   

в. NORDBAYERISCHE ZEITUNG, Германия (1995): Смях през сълзи, нестихващи овации в залата – тази адаптация за липсващата любов между хората вдигна публиката на крака. Нина Димитрова притежава излъчване, подобно на Джулиета Мазина в “Ла страда”. Тя е толкова изпълнена със състрадание и човечност и се превръща в олицетворение на всички разтърстващи човешки чувства – състрадание, любов към човека, жертвоготовност, борба за живот. Велик театър!

в. MITTELDEUSCHE ZEITUNG, Германия (1995): Колко хубаво! Колко дълбоко трагично!! Колко първично комично!!! Смях, който не е нито подигравателен, нито арогантен, нито нерадостен. Смях, който е предизвикан от любов към ближния.

Чист, жизнерадостен хумор, чрез който театър “Кредо” по вълшебен начин създава на сцената страхливи герои и скромни желания, за да си кажем накрая: ”Колко трагикомичен е животът!”  Когато двамата артисти от Кредо се развихрят, никой вече не си задава въпроса защо съществува театърът.

в. SAARBRUCKER ZEITUNG, Германия (1996): Поетично и изобретателно, с оскъдна като дрехите на Акакий Акакиевич сценография. Каква приказна, поетична и богата на фантазия игра на двамата артисти. Играят толкова умилително, комично, учудващо и удивляващо, че ти се иска да ги гледаш отново и отново.     

в. SUDDEUTSCHE ZEITUNG, Германия (1996): Клетка, пълна с чудеса! Най-пестеливи средства, синтезирани за най-силно въздействие, по неподражаем начин изпълнени от двамата пълнокръвни артисти на театър „Кредо”. Те създават най-вълнуващата версия на Гоголевия „Шинел”, която можем да си представим. Мечти и мисли оживяват и придобиват форма. Поредица от малки чудеса приковава очите на зрителите и при всяко следващо чудо публиката дава израз на невероятната си изненада. Човек става свидетел на една драматична лекция за това, че с достатъчно фантазия нищо не е невъзможно и че духът по всяко време триумфира над материята, стига само да поиска. Нежелаещ да секне аплодисмент благодари на двамата артисти за незабравимата вечер.                                                            

в. ЛИТОВСКО ЕХО, Литва (1997): Виртуозна, точна като часовников механизъм импровизация на Гоглевия сюжет от двете страни на клетката. Рядко постигана театрална пълноценност. Спонтанна, с минимални средсва пресъздадена истина. Наивно-свята, откровенна, добросърдечна, гъвкава игра за вътрешната свобода, необходима като въздуха, но също толкова тленна като шинела.

С лека, сякаш пукане на пръсти или палаво намигане игра, двамата артисти казват за драмата на човешкото съществуване повече, отколкото стотомни, сточасови мъдри и тежки старателни представления.

Дървена клетка, няколко картонени парчета, двама блестящи артисти – ето и цялата “машинария” на чудото “Шинел“.                                                                                                                                                                                 

в. AАМULEHTI, Финландия (2000): Живият шинел на блестящите артисти. „Шинел“ на българския театър „Кредо” е смущаващо, красиво, интимно, хуманно, весело, тъжно, игриво, трогателно, смирено, доверително и отварящо представление към вътрешния свят на зрителите.

“Шинел” е символ на самоиндивидуалността и свободата на човека.  “Шинел” е празник“ на двама блестящи артисти, владеещи широк спектър от изразни средства. Закачливостта и играта присъства през цялото време, като доверието няма граници.

Българският “Шинел” напълва душата на зрителя. Излизащите след представлението зрители са изпълнени с енергия от главата до петите. Ето това е ободряващата сила на изкуството.

Повече за театър „Кредо“ – на сайта на театъраwww.credotheatre.bg

„Излязъл от „Шинела“ на Гогол“ – дигитална историята на Театър „Кредо“: 

https://www.credotheatre.bg/history

събота, 28 февруари 2015 г.

Васил Василев-Зуека, водещ в новия сезон на „Като две капки вода“:
С Рачков се разбираме само с крайчеца на окото
Магдалена Гигова

- Зуек, с новия сезон на „Като две капки вода“ продуцентите обещава изненади - на екран, зад екран, във Фейсбук. Значи ставате интерактивни.
- Може така да се каже. Много работи ще се случват, но целта е една - да се надгради.
- Какво ще му надграждате на едно успешно шоу?
- И аз това го питам Рачков в първия епизод, защото вече работим по сценария на тричасовото  предаване да началото на 3 март. Винаги има какво още да се направи. Тази тодина схемата с госта е малко сменена, но нямам право да говоря за това.
Вие с Рачков по-голямо участие ли ще имате?
Не, не! Ние не трябва да имаме много участие, но при нас се получава, защото сме такива хора.  Дори в последните „Капки“ често се случваше, докато гледаме изпълнителите, да ни хрумва нещо, да се преобуваме и преобличане.
- Като ви слушам, сякаш няма сценарий?
- Ааа, има сценарий, но Влади Априлов винаги е зад гърба ни и много разчитаме на него.
- Понякога казвал ли ви е „Това беше голяма простотия, дето го направихте“?
- Има и такива моменти, но повече са потупванията по гърба.
- Понеже шоуто ще бъде активно във Фейсбук, вие падате ли си по социални мрежи?
- За съжаление нямам време за това. Оказа се, че имам два профила, но те не са мои. Хората, които си мислят, че си общувам с мен във Фейсбук, да знаят, че не съм аз.
- В предишните сезони на „Капките“ било ли ви е мъчно за някой участник, който според вас много се старае, пък остава недооценен?
- Няма значение кое е шоуто. Щом има победител, има и победени. Няма как на нас да не ни е мъчно, защото за тези три месеца и половина си ставаме изключително близки, като едно сплотено семейство сме. Започваме да си споделяме неща, които се изповядват пред най-близките приятели. Опитваме се аз и Рачков да бъдем независими.  Винаги гледаме да общуваме най-много с тези, които изостават, за да им дадем възможност да се изявят. По една-единствена причина - гледаме да им дадем повече време, в което да докажат нещо, което не са успели с предишното си изпълнение.
- Казвате, че ставате приятели. А общувате ли си след шоуто?
- С нашите професии сме много заети, но поддържаме връзка. С Невена постоянно се засичаме. Тя взема сина си от плуване, а аз ходя на масаж - на едно и също място.

- Случвало ли се е задачата на журито да е толкова сладка актьорски, че да сте искали да сте участник, а не водещ?
- Не, много е трудно. Нито аз, нито Рачков ставаме за тази работа, защото трябва да можеш и да пееш. Аз никога не съм имал претенции да се изявявам музикално. Още от времето на „Ку-ку“ давам повече актьорство, ако ми се наложи да пея. И аз и Рачков гледаме да си гледаме нашата работа.  Обратно на манталитета на българина винаги да се завира в работа, която не му е работа, и да гледа в канчето на другия. Т.е. ако там сме водещи, гледаме да се справим не 100, а 120 процента. Пък ако излезе 60%, сме щастливи.
- Вие с Рачков толкова често сте двойка, че сигурно се виждате по-често един с друг, отколкото с жените си.
- Чак толкова често не се виждаме, но непрекъснато се чуваме.
- Разбирате ли се вече с поглед?
- Много отдавна се разираме само с една дума, с ъгълчето на окото, но продължаваме да се изненадваме един друг и това е сладкото в актьорската професия.
- Напушва ли ви смях, когато Рачков направи някаква магария? Изобщо той върти ли ви номера?
- Умирам от смях. На мен лично не ми прави номера, но когато ги прави на другите или аз направя някаква простотия, един друг се градираме... Няма по-сладко от това.
- Кой е най-сочният номер, който сте направили на някого?
- За нас всичките са си смешки. Ние сме водещи на едно шоу. Това не е българска дума. Шоуто е забавление. Ние сме по тази част - по забавата.
- Мислили ли сте някога каква е разликата за вас между забавата и театъра?
- Огромна е. Най-вече в средствата, които употребяваме. Водещият борави с готов текст, върху който може да импровизира. Докато я си представете импровизация върху стиховете на Шекспир?  Ще е неуместна. Можеш да импровизираш чисто физически.
- Шоуто ви дава страхотна популярност, но не ви ли липсват публиката, реакциите на салона, аплодисментите след спектакъла?
- В момента не. В такъв период съм, че няма как да се занимавам с театър. Получих доста предложения за сценични проекти, но няма как да ги осъществя. Може би не съм готов. Пък и в частния театър „Кредо“, с който се занимавах, нещата бяха на малко по-особено ниво. Ние с Нина (бившата половинка на актьора Нина Димитрова - б.р.) си бяхме и режисьори, и абсолютно всичко. Не знам дали ще има в България режисьор, който ще ме изтърпи. От тези всичките, които са ме поканили, никой не си дава сметка какъв философ съм станал. Може би могат да ме разберат хора от същата школа като Сашо Морфов или Теди Москов. Но може би и те няма да ме изтърпят. Но истината е, че от телевизия нямам време.
- Гледам, че в името на телевизията сте готови на всякакви жертви. През миналия сезон на „Капките“ с Рачков дори си обръснахте главите в ефир. На какво друго сте готови да се подложите?
- Ще видим. Зависи от предизвикателствата. Да видим какво ще измислят сценаристите.
- В шоуто непрекъснато влизате и излизате от различни образи. Как превключвате? Как си почивате?
- „Образи“ е силно казано, защото това са скечове, гротескни коментари. От тях се излиза много бързо, защото и бързо влизаме в тях. А си почивам като гледам „Формула 1“. Аз съм маниак! С малкия си син Стефан си почивам. С него си играя много. Гледам да се забавляваме с дъщеря ми Девина, когато тя има време за мен. С жена ми Ани се опитваме да ходим по разни места.
- Като сте маниак на „Формула 1“, означава ли, че вдигате 200 на магистралата?
- О, не! Това, че работя в „Господари на ефира“,изисква да спазвам правилата.
- Има ли катаджия, който ще глоби Зуека?
- Неотдавна си плахтих фиш. Не съм видял знака 60 км и съм карал с 90.    
- Защото не са ви спрели униформени, ами са ви снимали.
- Снимка е, факт. При това случката е от 1 януари - така ми започна новата година. Малкият имаше температура. Аз не помня да съм бързал, но явно е било така.
- Човек като ви гледа по телевизията, си казва „какъв е готин Зуека, какъв е свеж“ и очаква непрекъснато да ръсите майтапи...
- (смее се) ...А в живота „кво е дърво“...
- Това очакване не ви ли натоварва понякога?
- Всеки си има грижи. Защо да занимавам хората с тревогите на Зуека? Малко е  ангажиращо, но хората са благоразположени. Има и малко досадни, но аз обичам да общувам с хората. Това е част от актьорлъка, от моята професия. 
- „Крадете” ли си по някой образ?
- Задължително! Навсякъде наблюдавам хора. Няма откъде другаде  човек да се зарежда.
- Къде? На Женския пазар?
- По пазарите не ходя. Навсякъде - в мол, на паркинг, на магистралата, на бензиностанцията.
- Значи човек може да се познае в някой ваш образ?
- Едва ли. Аз вземам една-две черти от характера. Не повече.
- Пред светско списание казахте, че сте много добър баща. Дайте пример - сменяте памперси, водите Стефан на разходка, ходите с Девина на дискотека...
- Смятам, че съм добър баща, защото в бебешката възраст майката винаги има нужда от помощ.  Много добър съм, защото ги разбирам бебетата. Ясно ми е кога и защо плаче. И съм цар да изградя режим. Така беше с Девина, така е и със Стефан. А и по отношение на детските спектакли няма проблем. Стефан, като го сложим във ваната, нямате представа каква игра е с надуваемите и с гумените играчки - цели пиеси.  Така беше и с Девина, макар че, ако трябва да съм честен, майка й беше по-добра.
- Ядосвате ли се, като прочетете някаква лъжа за себе си?
- Аз не ги чета, така че не знам какво са  писали.  И когато някой ми спомене и аз го изгледам изцъклено, защото не знам за какво ми говори, се досещам, че става дума за жълта преса. Тогава казвам едно-единствено изречение: „Ако искате, наливайте пари в жълтите издания, това е ваш личен избор, живеем в демокрация. Те употребяват лъжи.“ Ама било интересно, било клюка. Нека да е клюка, ама да е вярна. Дали ме ядосват? Ако малко повече вярвах на съда в България, може би нямаше да излизам от Съдебната палата. Това е нормалното отношение на човек, който живее в демократично общество - да си търси правата. Не съм ги оставил да пишат каквото искат. Дела ще има!
- Имахте едно „култово“ парче - „Шъ та праа да умиргаш“...
- Аз още го пея по участия, много е яко.
- В „Капките“ ще бъде Азис, който е от друг жанр - как ще се разберете двамата?
- Първото, което го питах: „Вие договорихте ли се с Маги, че тук попфолк няма да има?“ „Договорихме се.“ „А ти как си с ар енд бито?“ „Ще опитам. Ще се справя.“ Ама не беше много уверен. Той е много добър като човек. Доказа го преди 2 години във „ВИП брадър“. И е изключителен певец;, но как ще се справи с имитациите... Не знам. Ще го наблюдавам. Много ще ми е интересно.
- Всеки, които е гледал „Аладин“, знае, че Ненчо Балабанов умее да пее...
- Страшен имитатор е. Вижте как го прави Бойко. А и пее невероятно.
- На него ли да залагаме?
- Нито един участник не бива да бъде подценяван.
- Чудя се как ще се справи Джуджи в тази компания?
- Може би това е въпрос към Джуджи.
- Ще се наложи ли да помагате?
- Ние по-скоро ще разваляме. Така че участниците да му мислят. Чувал съм, че Джуджи пее. Тя е изключително артистичен човек, същевременно е добре информирана и голямо „перде“, има силен шанс да се справи отлично. Тази година кастингът е много успешен, направо страхотен. Поздравявам продуцентите! Всички участници са на много високо певческо  и артистично ниво. А това са двете основни неща, които се търсят.
- Значи ги знаете всичките? Кажете поне още един.
- Не! (започва да говори с подчертано „рекламен“ глас) На Трети март, на националния празник ще научите всички участници. Гледайте ни с Рачков цели три часа по Нова!
Лексикон

Любимо хоби?
Да гледам „Формула 1“
Място за пътешествие?
Навсякъде! За предпочитане извън Европа.
Любимо питие?
Не пия алкохол, но пия таратор.
Книга, която препрочитате и винаги намирате нещо ново?
На П. Г. Уудхаус - „Стрихнин в супата“ и почти всички. Харесвам го още от пубертетска възраст. Иначе с удоволствие препрочитам и Гогол, и Чехов.

Икона на Свети Георги Победоносец, предоставена от президента Румен Радев и съпругата му Десислава предизвика фурор на благотворителен бал

  Икона на Свети Георги Победоносец, предоставена от Президента Румен Радев и съпругата му Десислава Радева предизвика истински фурор на бла...