Дестинация: чуждица 

Магдалена ГИГОВА

Преди повече от век, когато прадядо ми се върнал от учение в Сорбоната, смаял съселяните си от Дивотино с напредничавата теория, че името на селото не идва от див, ами от дивин. Което на френски означава божествен.

За тази горчиво-смешна семейна легенда в стил „Пази Боже сляпо да прогледа” се сещам по 97 пъти на ден. По-точно всеки път, когато от рекламата по телевизията или в метрото една хубавка мома започва неистово да вие: „Не само мол, а фешън-шоу – шопинг, парти или фън...”. От 10 думи български са само четири. При това – главно съюзи. Или казано по новому Protect Christ blind да sight. Онези, които говорят английски ще се досетят, че преводът на народната поговорка "Пази Боже сляпо да прогледа" е умишлено осакатен.
А не е ли така с всички накитени чуждици, с които изпъстряме речта си?  Че им слагаме и български окончания вместо джуфки. Като Мишо Шамара, който с позата на месия обясни, че властимащите „протектват престъпниците”. Е, това хич не ми импонира  - още една „хубава българска” дума, заменила прекалено простоватичкото „допада ми”.  Не съм екстремен пурист като възрожденеца Иван Богоров, който искал с драсни-пални-клечица да замени чуждицата „кибрит”. Нахлуването на вносни думи е неизбежно. Просто защото си нямаме наши за уебсайт, браузър или блог, но пък винаги можем да кажем надграждам, вместо ъпгрейдвам и да предизвикаме здравословна доза замисляне. По същия начин върви да употребим телохранител вместо бодигард или ако толкова ни се ще да звучим екзотично -  старата българска дума вардиянин. Ако изобщо я знаем, де.     
Защо да е креативно, като може да бъде съзидателно? По-изискано ли звучи дестинация вместо направление или посока? Тайните сведения са класифицирана информация, а родолюбивите чувства стават по-истински, ако са патриотични. Изключително модната дума  ивент, написана на кирилица, вместо събитие, ще накара всеки езиковед да захапе облегалката на дивана от ужас. А ако слуша 10 минути разговор между компютърни специалисти може да прибегне и към по-крайни действия. 
Ясно е, че днешните подрастващи (не тийнейджъри) ще разберат без грешка споменатите по-горе  компютърджии, но за „Под игото” ще им трябва речник.  Езикът се развива и е крайно невъзможно да говорим като по времето на дядо Вазов или Александър Теодоров-Балан. Но ако ще използваме за освобождаването му от състояние на зависимост от изконните ценности сочната чуждица „еманципация”, то написаното срещу нея във философския речник може да стресне и най-върлият почитател на вносните думи: Еманципацията е свръхеманация на либидоконфигуриращите аспекти на личното във всички сфери и области на социозависимите приложения на личността , т.е еманципацита е обратнопропорционален емоционален транскрипт на качествата на страховете на конкурентно-мотивираната личност....

Отивам да захапя облегалката!

Мързеливците живеят по-дълго

Магдалена ГИГОВА

Мъжкият организъм е програмиран генетично да живее по-дълго, отколкото женския. До този еретичен според много учени извод е стигнал британският генетик, професор от колежа на Лондонския университет Дейвид Джеймс.

Официалната версия

Общопризнат факт е: жените живеят между 7 и 10 години повече от мъжете. За това има редица причини. Дамите са по-внимателни, грижат се по-системно за здравето си, наблюдават се. Те са по-емоционални, често плачат и така се освобождават от негативните чувства. Освен това в по-малка степен робуват на вредни навици. Също така по различен начин въздействат върху мъжкия и женския организъм половите хормони. Но все пак главната причина за жизнената издръжливост е заложена у жените генетично. Изследвания на датски и норвежки учени потвърждават: съставът на женските хромозоми XX (за разлика от мъжките XY) позволява на клетките в организма да избират варианти на гените, които ще са биологично най-изгодни, т.е. ще осигурят по-дълго съществуване. А това мъжкият организъм не го може.
Еретичната теория

С резултатите от своите изследвания проф. Дейвид Джеймс обръща официалната концепция с хастара нагоре. Той твърди, че мъжките хромозоми XY правят клетките по-издръжливи, по-адаптивни към различни въздействия на околната среда, а значи и по-жизнеспособни. От това излиза, че на генетично ниво мъжкият организъм е програмиран да живее по-дължо от женския. Защо тогава в живота се случва обратното?! Д-р Джейсм е убеден - животът на мъжете се съкращава не само от вредните навици (съвременните жени ги упражняват с не по-малка сила). По-рано господата са употребявали доста от времето си в постоянно търсене на сексуални контакти и съперничество. Ето какво казва професорът: „До този извод стигнах преди няколко години, провеждайки опити с червеи от подвида Caenorhabditis Elegans, в чиято популация, за разлика от останалите червеи, почти не се срещат хермафродити. Те са с отчетливи полове. Забелязах, че когато отделях мъжките червеи от женските, те умираха за 10 дни. А когато живееха заедно, изкарваха по 15. Между другото женските червеи живеят средно по три седмици. Най-интересното обаче се случваше с мъжките червеи, живеещи в пълна самота. Продължителността на техния живот стигаше до 30 дни!“

Ученият обяснява този факт така - в чисто мъжкото общество самците се бият за територия, сражават се със съперниците си и безуспешно търсят женска. Това води до огромен нерационален разход на енергия и така се съкращава животът. В „дамско общество“ червеите водят усилен полов живот, отново постоянно си съперничат и това не е фактор за дълголетие. А червеите отшелници, макар да умират от скука, живеят два пъти по-дълго.

За да потвърди хипотезата си, д-р Джеймс отделил червеи с генетични мутации, които понижават сексуалната активност, и те се оказали истински столетници - живели 40 дни. Същата мутация изобщо не се отразила върху продължителността на живота на самките. Ученият също така се убедил в наличието на аналогичен „сексозатриващ“ механизъм при други биологични видове. Например кастриран самец на торбеста мишка има продължителност на живота три години, докато сексуално активните му събратя изкарват два-три месеца. За сведение: тези животинки се съвкупляват между 8 и 10 часа на денонощие.

Животът на мъжките индивиди зависи от тяхната подвижност и от разхода на сексуална енергия, обяснява Дейвид Джеймс. Превишаването на прага на активност рязко съкращава продължителността на живота. Житейските състезания са нормални в природата - за по-добър плод, за по-вкусен дивеч, за по-атрактивна самка. Затова и мъжките индивиди живеят по-кратко от женските. Това се отнася за всички видове животни по света, вкл. човека. Пилеейки своята сексуална енергия наляво и надясно, господата съкращават жизнения си път, отпуснат им от майката природа с 25%. Обаче тя пък е осигурила този енергиен ресурс, за да съхрани човечеството.

Дълголетникът Фаринели

Италиански медици анализирали битието на певците кастрати, чийто символ е ангелогласният Фаринели, от древността до наши дни. Ако не се броят загиналите при нещастни случаи, войни или природни катаклизми, като правило всички са живели 15-120 години по-дълго от останалите мъже.

Вицове по темата

• Докторе, искам да доживея до 100 години.
  
• Как сте с пиенето?
  
• Сутрин чаша вино за отскок, на обяд бутилка за добро настроение, вечер 2-3 ракии за настройка за секс.
  
• Аааа, не! Никакъв алкохол! Ами жените?
  
• С жената два пъти седмично, обаче по-често посещавам комшийката, а и на една колежка не отказвам...
  
• Ааааа, не! Никакви жени!
  
• Добре, докторе, ще живея ли до 100 години, ако спра?
  
• Не знам, но ще ти се сторят сто.
  
• 
  
• ****
  

В Америка направили статистика защо мъжете стават от постелята през нощта.

- Пет на сто, за да отидат до тоалетната.

- 15%, за да са на работа нощна смяна.

- 80 процента, за да се облекат и да се приберат у дома.

Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро, новите-стари водещи на „Господари на ефира”:

Ние сме арестанти на консумативите

Трябва да прекръстим адреналинките на тестостеронки

 

Магдалена ГИГОВА

Геро, честита награда „Любимец 13” (без да броим и номинацията за „Аскеер”).

• Геро: Благодаря! Бяхме номинирани с Малин Кръстев, Любо Нейков, Стефан Рядков. Получих я за ролята си в „Между два стола” в Сливенския театър. „Любимец 13” е най-приятният приз, защото го дава публиката. То си е театрална награда…
• Ама всички номинирани ги дават по телевизията.
• Геро: Това наистина помага, но пък всичките сме театрални актьори и хората оценяват това, което правим на сцената. Може би нашата популярност от телевизията ги вкарва в салона, обаче това, което правим си е чисто театрална работа. И мен много ме радва.
• Малинко, а в театъра оценяват ли това, че публиката понякога идва заради човека от екрана.
• Малин: Нормално е. Вече ни наричат „мечки”. Аз дори предложих за представленията, в които играем да се слага стикер с меченце срещу имената ни на плаката. (Б.Р. - В театралните среди иронично наричат популярните от сериали или тв-шоута актьори „мечки”, защото привличат зрители. Явлението дотолкова се наложи, че Вергов, Карамазов и Захари Бахаров регистрираха фирма за забавления Three Bears - трите мечки, англ.).
• Да ни начират „мечки” е малко обидно, защото излиза едва ли не нямаме никакви качества. Напротив, 20 години съм в театъра, снимал съм се в десетки български и международни филми. Шоуто „Господари на ефира” е част от професията. Аз съм наемник. Номерът е да си професионалист във всичко което правиш. Да, хората искат да видят на живо любимците си от сериал или телевизионен формат. В цял свят е така.
• „Мечкарството” дава ли отражение върху заплатите ви в театъра?
• Малин: Няма как да стане. С новата реформа ние сме арестувани от консумативите. С Геро сме в Младежкия театър. С неговия Бай Ганьо той спечели сума награди, но Влади Люцканов (директорът на театъра) няма как да му вдигне заплатата. Ние сме арестувани от ток, вода и парно. Ако някое от тях скочи, ще се наложи дори да си намалим заплатите.
• Да не говорим за другите европейски държави, но знаете ли как е в Албания? Там националните културни институции (музей, опера, театър) са освободени от плащане на консумативи. А знаете ли колко ток хабят 140 прожектора само за едно представление. Ами репетициите?! От това, което си изкараме от представленията, като си платим масрафа...
• Геро: А не можем да не го платим, защото ще спрат тока и театърът не може да функционира...
• Малин: Каквото остане е за заплати. Нашата професия не се работи, тя се живее. Актьорството винаги е било мисия. Остава ти да бъдеш професионалист. И ако изгубиш актьорската хигиена, обезсмисляш професията. По-добре си ходи!
• Не сте ли чували подмятания, че принизявате професията като участвате в шоу?
• Малин: Глупости!
• Геро: Може някои да са го казвали, но това е тяхно мнение. Изобщо не съм съгласен, че принизяваме професията, защото ние си въръшим професионално нещата и в театъра.
• Малин: Сигурно колегите имат различни усещания за професията, но това не ме притеснява. Направихме уникално шоу преди 10 г. „Господари на ефира” беше нещо неочаквано за българския стандарт. Шоуто стана много популярно. Аз никога не съм искал да се занимавам с телевизия, но „Господарите” е нещо, което правя с кеф. Мнозина сигурно се правят на „големи театрали, които не искат да се опетнят”. Но вечер сме заедно на сцената и той излиза да си играе малката заплата. Докато ние не си спестяваме усилия, независимо дали на снимачната площадка, в „Господари на ефира”, или в театъра.
• В шоуто двойките водещи често се сменят. Разбрах, че сте заедно по собствено желание.
• Геро: Моето първо появяване беше с Малин. По-важното е, че той пожела да водя с него, защото за шоуто той е... тази дума не я харесвам, ама е институция. Двамата се познаваме доста добре и начина на водене е много приятен, защото се допълваме един друг.
• Има ли момент на напасване както е в театрална пиеса?
• Малин: Тук работата е много колективна. Нашето напасване е в ръцете на сценаристите, на целия екип. То определя шоуто и го формира в краен продукт. Ние с Геро се знаем още от театралната академия – 20 и кусур години. Играли сме заедно отпреди да съществува „Господира на ефира”. Шоуто досега само е печелило от водещите си. Между тях няма случайни. Това са хора с добро чувство за хумор, с бързи рефлекси, със светкавични коментари към видеата. А когато си се сработил така, че усещаш партньора „с гърба си”, още по-лесно се влиза в сценария.
• В „Господари на ефира” се чувствам като учебна кола. Всички нови водещи през мен минават – Руслан Мъйнов, Геро, Вальо Танев... Мислех едно „У” да си сложа на главата, като учебен автомобил. Приятно е!
• Геро: А и ние сме най-ръстовата двойка в предаването. Държим височината. Такава височина при другите няма.
• Малин: Адреналинките сега са най-щастливи, че не стърчат една глава над водещите.
• Абе, вашите жени не ви ли ревнуват от тези полуголи мацки наоколо? Изкушение си е все пак?
• Малин: (смее се) Адреналинките трябва да ги прекръстим на тестостеронки, защото нашето предаване е стигнало дотам, че който приятел ме срещне не пита „Геро как е”, ами пита за адреналинките.
• Геро: Вършим си работата, чак такова внимание не им обръщаме на момичетата. Иначе е приятно около теб да има три хубави създания. Представи си ако наоколо подскачаха трима космати адреналини какво щеше да бъда.
• Явно, чувството ви за хумор е на нивото на ръста ви?
• Геро: Малин има невероятно чувство за хумор. Просто се кефя някой неподготвен като застане насреща му. Бива изяден за секунди. Обожавам английското му чувство за хумор и затова сме толкова близки приятели. Защото ми биндисва...
• „Биндисва” означава, че ти допада?
• Геро: Това е възрожденска българска дума и означава, че ми подхожда.
• Малин: Кажи, че ти импонира – тази чисто българска дума.
• Редакторите и аутокюто (Б.Р. - машина, която изписва репликите) позволяват ли волни закачки и импровизации?
• Малин: Аутокюто понякога блокира и сме принудени да импровизираме. На сценарната група й е доста трудно на всеки три месеца да напасва текста спрямо водещите, които се сменят. Тъкмо свикнат с чувството за хумор на Митко и Зуека, пък изведнъж Мария-Румен, Мария-Рачков, аз и Геро... Желанието ни винаги е било за по-кратки анонси, за да можем да импровизираме.
• Геро: Затова са избрани актьори за водещи, а не четци на новини.
• Малин: Най-хубавото е, че запазваме добрия тон и се опитваме да няма обидена личност. Много се кефя на хората, които приемат Златния скункс и казват „Благодаря ви. Той ще ми напомня, че не бива да се държа по този начин, да обещавам напразно, да върша това и това”. Мисля, че с това спечелихме българската аудитория. Хората имат доверие на „Господарите”, че разследват до последно, че дори да имат обещание, проверяват дали е спазено.
• Геро: „Господари на ефира” се превърна в институция. Сега се плашат помежду си с нас. Не помня екипът да се е захванал с дадена тема и да не е стигнал докрай. Сигналите са стотици. Хората възприемат шоуто като последна инстанция. За мен е странно в правова държава да разчиташ на едно предаване да разрешава проблеми, които са задължение на институциите.
• Ние самите гледаме да спазваме правилата, защото не можеш да бъдеш коректив пък да си некоректен.
• А благодарности получавате ли?
• Геро: Доста.
• Печени прасенца, цветя, бонбони?
• Геро: (смее се) Една добра дума стига. Мен ми е странно, когато хората възприемат шоуто негативно, защото съм бил от двете страни – освен водещ съм бил и обект на „господарите”, докато работех за друго шоу. Никога не съм приемал шаржовете негативно. Телевизия е, живо предаване, гафовете са най-приятната част. Цупенето за мен непонятно.
• Малин: Дай Боже скоро да връчим и новата ни награда „Бялата лястовица”. Толкова хора с добри дела остават в сянка. За жалост, не е новина, че някой е представил България на някакъв форум, че е спасил човешки живот... Колкото по-често показваме хората, които правят нещо добро, толкова то ще се умножава. След 10 г. връчване на скунксове на политици и обществено популярни личности, трябва да тиражираме добротата.
• Геро: Иска ми се в нашата държава добрата новина „да продава”. Мечтая телевизионните емисии да започват с „наш актьор, наш спортист, наш учен постигна това и това”. А не да започват с негативните неща и добрите новини да ги сгъчкват в 30 секунди накрая. Тъжна работа!
• Кое е най-безумното нещо, което сте чели или чели за себе си откакто сте в „Господарите?”
• Малин: Ако беше истина изписаното за мен през последните 10 г. какъв отчаян алкохолик съм, отдавна да съм се простил с живота. Дете на мафията, хомосексуалист, какъв ли не са ме изкарвали.
• Геро: Нека пишат! Важното е аз и най-близките ми хора да знаем, че не е истина. Ако му обръщаш внимание и го вземаш присърце, лъжите ще те разстройват. Изобщо не ми пука! В тази дължава не можеш да ги спреш, да ги осъдиш, да се защитиш.
• Малин: Друго е когато има доказателство, документ. Папараците по света са коректив. Когато си публична личност не можеш да си позволяваш да вършиш свинщини, трябва да си за пример. Ако си престъпил закона и има документи за това, окей. Но има неща, граничещи с ненаучната фантастика. Това е слугинско мислене. Този тип вестници се купуват, защото слугинята има нужда да бъде значима. Отдавна личността в тази държава, можещите хора и мъдрите старци са унижени.
• Звезди в България няма. Да дойдат да видят колко сме богати. Пък и колко ли сме известни. Ние сме професионалисти.
• Това означава ли, че ако решат да спрат „Господари на ефира” шоуто няма да ви липсва?
• Геро: Няма вечни неща. Знаем, че шоуто няма да трае 200 години, но пък дай Боже. Най-хубавото при нас двамата е, че сме актьори, имаме си нашата професия. И дали ще водим „Господари на ефира” или друго предаване, това изобщо не ни събаря. По-важното е, докато сме в шоуто да си вършим професионално нещата. Затова ходим с изправени глави.
• Малин: От таланта ти зависи да надскочиш рутината и от малката роля да направиш събитие.
• Геро: Театърът е велико изкуство, защото се случва на живо. Дори да изиграеш 200 представления, те 200 пъти са различни. Това те кара да очакваш следвашото представление, за да намериш другия нюанс, другата боичка...
• Малин: Има и представления, при които старееш с текста. Това е уникално. Вече 10 г. играя „Лазарица” на Радичков. И всяка вечер откривам по нещо ново, и човекът в салона е нов, и дъхът му е нов.
• Киното е друг нюанс на актьорското присъствие. Имал съм шанса да се сблъскам с големи актьори от ранга на Катрин Деньов, Сандрин Бонер, Рой Шайдър, царство му небесно, Олег Меншиков, Серегй Бодров, снимал съм с режисьори като братя Тавиани. Киното оставя особен документ във времето.

Жени се според аурата

Автралийски учени класифицираха личното сияние

Маги НИКОЛОВА

Австралийски учени откриха точен начин как да откриете своята половинка. Много просто - трябва да се научите да „четете“ по аурата!

Професорът от Мелбърнския университет неврофизиологът Кларк Добсън от години пътува по света и обучава желаещите да се научат да разгадават аурата. Доста често се случва бъдещи младоженци да бъдат попарени от категоричното му: „Аурите ви са несъвместими, отменете сватбата!“, и то само след продължително вглеждане над главите им.

От лицата на жениха и невестата усмивките падат като есенни листа, а в погледите им се чете недоверие: „Освен професора някой друг вижда ли я тази аура изобщо? Защо да не се женим, та ние се обичаме и си подхождаме отлично?!“ В такива случаи Добсън включва прибора, който носи със себе си - нещо като цифров фотоапарат за спектрални снимки. Ученият води двойката в тъмна стая, прави снимки на аурите им и показва изображението на екран. Тогава влюбените могат да се убедят с очите си колко различни са. От момичето например струи топла малинова светлина, а от младежа - зелена.

Професор Кларк Добсън пояснява: „Важен е не само цветът на аурата, а и нейната форма, големина, дори плътността й.“ Защо? Понеже очите са приспособени да виждат само седемте основни оттенъка на спектъра - червен, оранжев, жълт, зелен, син, светлосин и виолетов.

Справка на „Преса“: Аура това са ултравиолетовите и инфрачервените микровълни, излизащи от човешкото тяло, неуловими за очите.

Това общоизвестно твърдение оборва проф. Добсън „Не е вярно! Аурата на човека може да се види от всеки, но не с очите, а с мозъка. Поставете който и да е индивид пред бял екран и съсредоточете погледа си малко над главата му. Затворете очи и отново ги отворете. Взирайте се внимателно, но нека тялото ви да е отпуснато, сякаш в полусън. В такова състояние мозъкът започва да образува много междуневронни съединения, да изпраща сигнали в тези зони, които по-рано не са били задействани. Отначало ще започнете да различавате неясно сияние, а после и цвят. Запомнете: на всеки цвят съответстват определени черти на личността.

Червен, малинов - енергичност, честолюбие, страстност. Този човек е лидер, или на езика на ауроведите - манифестор. При такива хора аурата е голяма, плътна, кръгла. Представител на този тип е Наоми Кембъл.

Син - умение да владеят себе си, артистичност. Този човек е генератор. Той има мощна продълговата аура. Такъв тип хора са оптимисти и отлични помощници. Ако са актьори, са царе на малките роли, в оркестъра са брилянтни инструменталисти.

Виолетов - мистик, чувствителен, необщителен. Този човек е проектор. Аурата му е елипсовидна и сър Антъни Хопкинс е ярък негов представител.

Зелен - уравновесен, хармоничен, изследовател, с талант за изцерител. Човек рефлектор. Има малка яйцевидна аура. Такава притежава Нобеловият лауреат за медицина Линда Бак.

Светлосин – интелектуалец, егоист, подозрителен. Разновидност на генератора. Типичен Робърт Патисън.

Жълт - любов и чиста доброта. Състрадателен, но завистлив. Разновидност на манифестора. Представителки на типа са Мила Йовович и Ева Херцигова.

Оранжев - пак е разновидност на манифестора, но се различава от него по физическата си издръжливост и извънмерната гордост. Тип - Мадона и Том Круз.

Индиго - интелект, духовност, страх. Разновидност на рефлектора. Никита Михалков е негов аналог.

Червен, розов - нежност, скромност, сексуалност. Точно като Леонардо ди Каприо.

Сив - депресия, злоба, интелект. Разновидност на проектора. Такава аура е характерна за интелектуалните убийци от рода на Андерс Брейвик.

Златист - висока енергетика, ренесансова многостранна личност. Разновидност на манифестора - Джеръми Айрънс.

След неколкодневни упражнения човек може да се научи приблизително да различава аурата на собствената си ръка. Но с упражнения може да постигне по-голям успех. Така че ако видите жених с яркооранжева аура - кръгла и плънта като при типичен манифестор, и булка с жълта като слънце, като при това двете не проникват една в друга, ще знаете, че са идеалната двойка. Колкото по-бързо се научите да четете аурите, толкова повече житейски грешки ще си спестите. Добрите съюзи се получават при следните конфигурации:

Червен-червен, оранжев-оранжев, син-син, червен-жълт, оранжев-розов, червен-ален, син-светлосин, зелен-индиго, виолетов-сив, зелен-жълт. Идеалната двойка е с розова аура при жената и светлосиня при мъжа. Неудачните съюзи се сключват между червен-светлосин, индиго-сив, малинов-зелен, ален- сив. А направо катастрофални са връзките между жена с виолетова аура и мъж със сребриста.

Виц по темата

Безплатна обява: Изработвам аури за успешни фирми по заявка на клиента. Аури до ключ. Разработвам амулети с логотипа на вашата компания. Съставям фирмени молитви. Премахвам черни прокоби от трудови колективи по групова снимка.

Тъжната история на лъвицата Елза

 

Най-известната голяма котка в света умира от сънна болест, бракониери разстрелват осиновителите й

Магдалена   ГИГОВА

 

Когато Джой Адамсън написва книгата „Родена свободна - историята на лъвицата Елза“, не подозира, че простичката история за любовта между човек и царя на животните ще се превърне в световен бестселър. Масовата истерия след появата на първото томче през 1960 г. предизвиква небивал интерес. Джой Адамсън и съпругът й Джордж стават международни знаменитости, пият чай с английската кралица, изнасят лекции в най-престижните университети и се борят срещу бракониерите в Африка, докато Холивуд се наслаждава на екзотичните кадри от поредния филм за лъвицата Елза. Впрочем през 70-те и 80-те години почти нямаше български дом, в който да не е влизала книжката за най-прочутата лъвица в света.

 

От балната зала – в дивата савана

 

Джой Адамсън сякаш е живяла няколко живота и във всеки е имала различна роля, пише руското списание „Караван“. Тя е родена в Австрия под името Фредерика Виктория Геснер, изучава психология и живопис, работи като модел. Омъжва се за барон фон Кларвил и се гмурва в светския живот на Европа. Фредерика зарязва лъскавия свят на висшето общество, летата в Ница и швейцарските ски курорти заради професор Питър Бали, който работи в Африка. Заедно с него тя обикаля цяла Кения. През 1942 г. срещата с бродягата и трапер Джордж Адамсън преобръща отново живота й. По онова време той е инспектор по лова, но  е сменил десетки професии - златотърсач, резач на сизал, тракторист... През Втората световна война Джордж участва в операции заедно с английските командоси.  Служейки на британското правителство, той защитава дивите животни в Кения от бракониери, а селата от лъвове човекоядци и обезумели слонове. Той нарича Фередика Джой (радост - англ.) и става нейният трети и последен съпруг.  Семейство Адамсън води чергарски живот. Джой е щастлива, но чувства, че в живота й нещо липсва, докато не се появяват

 

лъвчетата

 

От няколко села пристигат оплаквания за омагьосан лъв човекоядец, изял двама мъже. Копията на ловците сякаш отскачат от кожата му и каквито и примамки да поставят в капаните, той ловко ги избягва. Джордж го дебне цяла седмица. Когато успява да застреля опасното животно, разбира, че е лъвица майка, която просто е бранела малките си. Трите полуслепи котенца променят завинаги живота на семейство Адамсън.  В началото скимтят и се притискат едно в друго, но щом заякнали от млякото, размесено с витамини и костно брашно, с което ги хранела Джой, бързо се почувствали като у дома си. Те превърнали в конфети акуратно подредените ръкописи и рисунки на приемната си майка, изгризали краката на мебелите, дори се изхитрили да отворят чекмеджето на писалището и да дъвчат с наслада каишката на скъпия фотоапарат „Лайка“, но Джой за първи път чувствала живота си пълен. Лъвчетата станали децата, които никога не е имала. Когато поотраснали, двете момченца заминали за ротердамския зоопарк, а лъвицата Елза останала у семейство Адамсън. Те съзнавали, че звярът в нея все някога ще се пробуди и трябва да я изпратят в зоопарк. Но никак не им се искало. Лъвицата спяла заедно със семейството, прегръщайки ги с тежките си лапи, докато опашката й  висяла от леглото. Най-хубавите часове в живота на Джой били дългите разходки с Елза, когато тя рисувала, докато лъвицата тичала наоколо, разгонвайки весело антилопите. Питомката й я пазела като куче, обръщайки в бягство носолози и биволи.  А когато се изморявала, полагала глава в скута на стопанката си.

 

Джой и Джордж обичали лудо Елза, но разбирали, че не бива да я държат у дома. Лъвицата пък не схващала защо любимите й хора искат да се отърват от нея. Тя изобщо не желаела да ходи на лов, винаги се връщала в лагера и се гушкала в кревата при осиновителите си. И това щяло да продължи безкрайно, докато Елза не срещнала любовта - едър лъв с тъмна грива и решителен бас. „Тя беше с него денем, а нощем се връщаше при нас. Но започна да го прави все по-рядко, а когато идваше, отказваше да яде. Тогава разбрах, че е

 

започнала да ловува

 

пише Джой Адамсън.

Лъвицата ставала все по-самостоятелна, но била все така гальовна и послушна. Адамсън забелязали, че Елза е бременна. Не след дълго тя довела три малки лъвчета да се похвали с тях на родителите си, защото продължавала да смята, че хората са нейното истинско семейство. Джой и Джордж опитвали да не се сближават твърде с малките. Елза-младша била страхлива, дебелакът Гупа - егоист, докато хитрецът Джеспе не бил много силен, но пък бил съобразителен.

Елза се обиждала, че избягват да галят лъвчетата й.  Елза-младша и Гупа странели от хората, но Джеспе искал да си играят. За разлика от майка си обаче не умеел да крие ноктите си и Джой имала дълбоки драскотини.

Лъвът обиколял зад оградата на лагера и викал семейството си, докато Елза лежала в краката на Джой, а тя пишела на машината си нейната история.  Първоначално издателите погледнали с недоверие на книгата за любовта между човек и лъв, но тя се продала за дни, претърпяла десетки преиздавания, а приходите от нея отивали във фонд „Елза“ за защита на дивите животни.

 

Джой се опитвала да не дава на любимката си лекарства. Ветеринарят й обяснил, че те ще разрушат естествения й имунитет. Когато лъвицата започнала да отпада, „майка й“ решила да мине без препарати и не забелязала, че е прихванала опасната сънна болест, разнасяна от мухата цеце.  Джой заминала да представя книгата, лъвицата слабеела с часове и починала в ръцете на Джордж. След смъртта на майка им децата изчезнали. Семейство Адамсън къде ли не търсили Елза-младша, Гупа и Джеспе, но от тях нямало и следа. Докато не дошла вестта, че три лъвчета не се боят от хората и нападат добитък по селата.  Адамсън построили три клетки, натоварили ги на камионите си и тръгнали да търсят малчуганите. Джеспе бил ранен, от хълбока му стърчала стрела. Лъвчетата били объркани. Досега те смятали хората за дружелюбни същества, които нямат против да делят храната си с тях. Джой започнала да пише писма до резервати и национални паркове, където биха приели трите лъвчета. Вестниците по цял свят разтръбили за кончината на лъвицата Елза и отвсякъде пристигали запитвания какво става с децата й. Адамсън избрали Серенгети в Танзания за заселването на „внучетата си“. По онова време бил най-добрият национален парк в Африка.

 

Пътуването дотам е кошмар

 

Лъвчетата са изнемощели от дългия глад, потресени от залавянето и набутването в клетка, Джеспа не разрешавал да излекуват раната му, стрелата продължавала да стърчи, а хълбокът гноясвал... Отгоре на всичко се счупила оста на единия от камионите. Стотици километри през саваната по скалисто плато клетките се люлеели, камионите едва пълзели. Лъвчетата били жалка гледка. Затова Серенгети се сторил на Джой истински рай. Дали обаче малчуганите щели оцелеят без чужда помощ?

Директорът на парка бил много любезен - надявал се децата на знаменитата лъвица Елза да докарат пълчища от посетители в Серенгети. Но разрешил да бъдат хранени само няколко седмици. Той дал на Елза-младша, на Гупа и на Джеспе шанс, но трябвало да оцелеят сами. В парка имало строги правила: зверовете не бивало да проявяват интерес към хората. Джордж и Джой хранели малките, разговаряли с тях, опитвали се да хитруват, но директорът ги хванал как носят на трите лъвчета току-що заклана коза. За да бъдат близо до любимците си, Джордж Адамсън решил да подаде оставка, макар да бил инспектор по надзор на лова повече от 30 години. Той тръгнал към Кения да уреди документите си, а Джой останала в Серенгети. Лъвчетата изглеждали слабички. Очевидно успявали да хванат само дребен дивеч, но били живи.

После заваляли дъждовете,  реките излязли от бреговете си, равнините се превърнали в блата и в тях загинали десетки животни. Лендроувърът на Джой на няколко пъти затъвал в калта, тя го зарязала и тръгнала да търси пеш дечицата на Елза. Когато наводнението преминало, Адамсън не успели да ги открият. До края на живота си се надявали те да са се спасили и да са живи и щастливи някъде.

Джой продължавала да помага на животните и да пише книги. Тя отгледала и приучила към живот на свобода гепарда Пипа. За жалост любимката й загинала, но на потомството й му провървяло. Същото не може да се каже за семейство Адамсън. През 70-те години в Африка царял хаос. Бракониерите безжалостно разстрелвали лъвове, убивали слонове заради бивните, човешкият живот бил евтин. На 3 януари 1980 г. Джой Адамсън е посечена с мачете от слуга, когото заловила в дребна кражба. Девет години по-късно загива мъжът й, но до последния си дъх той помага на лъвовете да оцеляват.  86-годишният Джордж не давал покой на бракониерите и не обръщал внимание на слуховете, че замислят убийството му. Много пъти му предлагали да напусне Кения, обаче той спял в бунгало, заобиколено с ров с пушка под възглавницата.  На 20 август 1989 г.  чул автоматични откоси, взел пистолета и с помощниците си  поел натам. Бандитите спрели колата им. Потрошили костите на шофьора, изнасилили младата асистентка Ингрид и разстреляли Джордж с десетки куршуми.

На пръв поглед животът на семейство Адамсън преминал напразно. Лъвицата Елза и гепардът Пипа загиват, лъвовете, които  бранят, са изтребени от бракониери, изчезват дори надгробните плочи на любимите им животни. Но след тях остават легенди. Преди да загине, Джордж приключвал книгата си за историята за преминалата през много изпитания любов. Чувайки изстрелите, той се метнал на джипа, оставяйки недовършена на машината си последната й страница... 

 

Джина Брук, личната гримьорка на Мадона пред "Преса"

Дейвид Бекъм лично носи кафе на екипа си

Магдалена ГИГОВА

Близо 10 години Джина Брук е личен гримьор на Мадона. Тя се грижи за макиажа на звездата преди всеки концерт, клип или фотосесия. Джина придружаваше певицата и при турнето й в София м.г. Специално за Мадона Брук изработва ръчно изкуствени мигли с диаманти накрая, които отразяват светлините на прожекторите.

Освен с Кралицата на попа майсторката на макиажа работи с Ан Хатауей, Гуен Стефани, Лейди Гага, Наоми Кембъл, Кати Пери, Джъстин Тимбърлейк. Тя е гримирала семейство Бекъм за фотосесия, участвала е в създаването на някои от най-добрите реклами на „Долче и Габана“, „Ланвен“ и „Джорджо Армани“. А преобразяването на Мадона за клипа Hung Up й носи престижна награда за най-добър гримьор. Тя е и най-наеманият мейкъп артист за вечерта на оскарите.

 

-         Г-жо Брук, какво ви помогна да се откроите след хилядите гримьори в този труден бизнес и даде тласък на кариерата ви?

-         Моля, казвайте ми Джина! Г-жа Брук е майка ми. За да успееш в този бизнес, не е необходимо само да си талантлив и подготвен, а да имаш късмет. Когато видиш възможност, да я сграбчиш. Разбира се, важно е да приемаш всякаква работа, стига тя да ти дава шанса да работиш с известен фотограф, гримьор или стилист. Аз започнах като асистенка. По този начин получих възможност да работя с Мадона.

-         Какви специални умения са нужни, за да стане човек личен гримьор на Мадона?

-         Не е необходимо само да си наистина добър в работата си. Трябва да знаеш, че хора от такъв калибър искат да уважаваш личното им пространство. За последните 10 години, през които работя за нея, аз не съм й поискала автограф за приятел, билети за концерт или някаква услуга. Аз просто си свършвам качествено работата. Ако на нея й се говори - аз говоря, ако иска да пише съобщения на блекбърито си, да си почива, да върши нещо свое - просто я оставям на мира.

-         Естествено, ние обсъждаме бъдещи проекти, идеи, концепции, желанието й за грим в момента, но никога не досаждам и не нарушавам спокойствието й. Това е правилният начин.

-         Как я наричате - Мадона, Луиза?

-         Казвам й просто Ем. В продължение на отговора на предишния ви въпрос, преди да дойда в България, имах майсторски клас по грим в Ню Йорк. Един от моите студенти ми каза, че е започнал работа при голяма звезда, но не са продължили договора и ме попита защо. Аз се поинтересувах как се е държал със знаменитостта. „Ами бях много развълнуван от възможността да работя с него и му го казах. Споделих какъв голям почитател съм му и той е мой идол от най-ранната ми детска възраст. Ръцете ми трепереха от вълнение. Изпусках всички четки.“ Никога не казвай на звездата колко е велик, защото чува това през цялото време. А той иска да се отнасяш към него като към нормален човек, а не като фен към идол. Показвай уважението си чрез своята работа. Ти си нает да свършиш нещо, а не да изразяваш възторга и чувствата си.

-         Вие сте известна с това, че сте пристрастили Мадона към терапията интрасютикъл, която насища кожата с кислород. Тя как реагира, когато първоначално я запознахте с идеята?

-         Беше скептична. Но тя е много умна и доста разбира от технологии. Зададе ми доста въпроси, на които отговорих. Когато предлагаш нещо ново, човекът отсреща трябва да ти има доверие, за да го опита. Тя изслуша обяснението ми, че процедурата вкарва чрез кислород под високо налягане 95% чиста хиалуронова киселина в дълбоките слоеве на кожата на лицето. Мадона е голяма почитателка на чистите природни съставки. И когато разбра, че серумът съдържа естествени антиоксиданти - алое вера, зелен чай, екстракт от джинджифил, жълт лапад, екстракт от кора от мандарина, екстракт от маслини, от бамя, от африканска брезова кора и богат витаминен комплекс - реши да опита.

-         И реши да си купи машината, за да й е винаги под ръка?

-         Когато тръгна на световно турне. Тя осъзна, че ще й бъде необходима. В самолетите кожата на лицето се изсушава, а Мадона лети всеки ден, прожекторите я пекат всяка вечер, стрес, на стадионите хората пушат. Кожата страда от всички тези фактори. Затова тя използва машината преди всяко шоу. Носихме я и в София с нас.

-         Мадона е перфекционист. Тя внимава какво яде, спортува всеки ден, поддържа тялото си. Но това не й пречи да е много забавна личност. Когато е в настроение, пуска шеги, разказва вицове.

-         Разкажете за диамантените мигли, които направихте за Мадона.

-         Много се гордея с това! Аз създадох концепцията за тях, бях наета като артистичен директор в „Л'Ореал“ да давам иновативни идеи и концепции. Много марки започнаха да ги произвеждат, но аз ги лансирах на американския пазар. По онова време Мадона промотираше албума си Confessions on a Dance Floor и й беше необходимо диско внушение върху аудиторията. Чрез миглите, обточени с диаманти, тя постигна връщането в 80-те, което търсеше за клипа  си Hung Up. „Л'Ореал“ направи от тези мигли лимитирана серия. Продаваха се по 10 000 долара чифта, най-скъпите мигли в света.

-         Вие сте за втори път в София, вече трябва да имате впечатления от българките и начина им на гримиране.

-         Не мога да се изкажа генерално за начина им на гримиране, защото всяка жена си има свой начин - една повече, друга по-малко. Нито да кажа, че жените в България харесват естествения грим или се мажат като луди. Българските жени са много красиви и не им е нужен много грим. Но ако се харесват пърстроцветни и това прави животът им по-хубав, защо не. Не се бойте да експериментирате, поемайте рискове. Дори да не ви отива, няма да съжалявате, че не сте опитали.

-         Вие българките сте щастливки. Имате уникална костна структура. Винаги казвам, че скулите са закачалка за лицето. Тъкмо тези кости на българките са разположени високо на лицето и ви карат да изглеждате млади. С възрастта кожата се отпуска, но високите скули я държат високо и в това е целият трик.

-         Знаете, че журналистите се интересуват от клюки за знаменитости.

-         Давайте, питайте!

-         Да започнем с Наоми Кембъл и слуховете за отвратителния й нрав.

-         Няма такова нещо. Тя наистина е очарователна личност. Заклевам се! Две години непрекъснато работих с нея и никога не съм я чувала и виждала да обижда или да наранява някого. Никога не се е отнасяла с мен без уважение или грубо.

- Гримирали сте Лейди Гага. Тя сякаши се стреми да й нарисувате ново лице, нова личност.

- Лейди Гага изразява своята индивидуалност чрез грима. Гримът е това, което си слагаш, за да постигнеш това, с което се идентифицираш. Ако Лейди Гага си сложи обикновен дискретен грим, някой ще й обърне ли внимание? Може би, не. А тя иска да види реакциите на хората, да шокира, да предизвиква, да прави впечатление. Затова се облича в рокли от сурово месо или поставя на лицето си странни метални маски. И върши работа!

- Какво ще кажете за Ан Хатауей? Тя изглежда сякаш няма никаква нужда от грим.

- Така е! Тя е очарователна личност и една от моите най-любими клиентки. Освен това Ан има прекрасна кожа, чисто красиво лице, пухкави устни...

- Ами Опра Уинфри?

- Тя използва моите мигли, но никога не съм я гримирала. Дори не съм я виждала на живо. Но много я харесвам и смятам, че върши много добри дела за света.

- Работили сте със семейство Бекъм. Отстрани те изглеждат като маркетингов продукт. Имали сте възможност да ги наблюдавате, да следите езика на тялото. Как се отнасят един към друг?

- Не съм ги наблюдавала достатъчно дълго, за да имам мнение по въпроса. С Виктория съм работила само веднъж, но Дейвид е мой основен клиент. Мога да ви кажа, че той е един от най-любезните и внимателни хора, които познавам. И много леко се работи с него. Той се ръкува лично с всеки от екипа, включително с момчето, което носи кафе. Знае името на всеки, не игнорира никого. Понякога дори самият той ни носи кафе. Малко от знаменитостите са толкова открити и естествени.

- Вие сте един от най-предпочитаните гримьори за вечерта на оскарите. Какво искат от вас звездите - да им нарисувате ново лице, да изглеждат по-млади?

- Не може да се каже еднозначно. Всеки има различни изисквания - да бъдат естествени или екстравагантни. При грима голяма значение има осветлението. Трябва да внимавам дамите да не изглеждат прекалено бледи и измити или прекомерно ярки. Те желаят да изглеждат недокоснати от времето, елегантни, запомнящи се, да бъдат забелязани.

- Какво мислите за стремежа към вечна младост?

- Намирам го за доста тъжен. Особено когато жените прекаляват с пластичната хирургия. Тогава престават да бъдат себе си, преследвайки младостта. И не е красиво, защото е изгубен психологическият баланс. Всяко прекомерно нещо е гротескно - огромните гърди или гигантските подпухнали устни. А най-тъжно, според мен, е желанието да станеш копие на някого и затова да търпиш болезнените операции.

Не съм против пластичната хирургия. Щом жената така ще добие самочувствие, окей. Но не бива да се прекалява. 

Затова харесвам процедурата интрасютикълс, за която говорихме преди малко. Тя поддържа кожата свежа без никаква хирургическа намеса. 

-         Вашето изкуство е красиво, но временно. Не ви ли се е искало понякога да сте художник, а не гримьор, за да остава нещо веществено след вас?

-         Но аз бях художник, майка ми - също! Никога не съм учила за гримьор. Следвах дизайн и модна фотография в Института по технология на модата (The Fashion Institute of Technology, TIF) в Ню Йорк. Един от моделите, които трябваше да снимам за учебна фотосесия, ме помоли да го гримирам. Снимките се появиха на страниците на списанията. Един фотограф ми се обади и ми каза: „Искам да те наема да гримираш за една кампания.“ Това промени съдбата ми.

-         Но нямам намерение да оставам гримьор завинаги. Работя с различни марки, създадох ново червило, което се прие много добре. Харесва ми да се захвана с напълно непозната марка и да я лансирам на пазара. Това ми доставя голямо удоволствие.

-         Какво ще е следващото стъпало, което искате да изкачите?

-         Имам много идеи. В момента пиша книга с хубави истории, снимки, съвети. Ще запазя всичките си сочни клюки за моята книга.

-         Благодаря, че споделихте няколко!

-         Имам още много! Това няма да са клюки, които ще унизят някого, а пикантни истории, които са ми се случвали по време на работа.

-         Нещо като „Сексът и градът“ без секс?

-         Точно!

Президентът на Шри Ланка подарява слонове

Магдалена ГИГОВА

 

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави, като им подарява... слонове. А от развъдника в градчето Пиннавала не може да му откажат, защото резерватът е изцяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването. Който получи в дар или си купи слон обаче, трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец. Емисари на националния парк пристигат в „незнаен ден, в незнаен час“ и разучават  как живее симпатичният гигант. При сянка от съмнение го връщат обратно в Пиннавала.

„В момента резервата обитават 79 животни - 48 женски и 31 мъжки - каза пред „Преса“ пиар мениджърът Чандрика Приадахаршан и поясни: - Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета бебета. Първите питомци са пет. Оттогава върху 25-те му акра площ сме отгледали 69 малки. Някои остават при нас, други продаваме на зоопаркове и на храмове, трети разменяме срещу други животни. Ветеранът ни се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има своя съдба. А ние я разказваме на учениците, които се включват в т.нар. уелнес програма. Около 60 доброволци от целия свят използват отпуските си да популяризират сред децата любовта към животните и необходимостта да се запази видовото разнообразие в природата.“

В Шри Ланка слоновете са от местен подвид Elephas maximus maximus. Хоботът им е изграден от около 100 000 мускула и имат изключително обоняние. Ушите изпълняват няколко функции, които улесняват живота на гигантите: те улавят  инфра- и ултразвуци, неразличими от човека,  изпълняват ролята на вентилатори за охлаждане на тялото, чрез различни видове помахвания слоновете общуват помежду си. Зрението им е доста лошо. Бивните растат през целия им живот. Общият брой на костите в слонското тяло е 282. Средното тегло на азиатския подвид е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. Колкото и невероятно да звучи, но тези животни понякога имат нужда от педикюр - при 5 нокътя на предните крака и по 4 на задните. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенето „под строй“ с около 4 км/ч.

 

Цялата тази информация  идва при посетителя в шриланкийския резерват неусетно, докато се разхожда между групи от жизнерадостни гиганти. А те са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки, с труд придържани от  гостите, докато служители в резервата им правят снимки. Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. А там във водната вакханалия пръхтят доволно, пръскат се с хоботи, киснат, подвили крак, докато пазачите не ги подкарат обратно към развъдника. И тази гледка не е за изпускане - многотонното стадо минава в тръст покрай хотели,  магазини и „семинари“, където бели серсеми се учат да правят ръчно хартия от слонско ако. Логично - то си е 100% целулоза.

 

Където и да са животните, не остават без надзор. „Местните хора знаят, че те са агресивни и опасни, обаче европейци и американци смятат всеки от тях за брат на приятелски настроения Джъмбо и може да пострадат. Пазачите разпознават настроенията им и знаят докъде да допускат посетителите“, обясни  г-жа Приадахаршан. 

„Десертът“ на обиколката из резервата е клетката на бебетата - неколкомесечни сладури с щръкнала като на гелосан тийнейджър „коса“ и неравноделни движения.

 

Шри Ланка (по-известна в миналото като остров Цейлон) обаче не се гордее само с чая и слоновете си. Страната е рай за почитателите на сауната - през цялата година температурата е 30-32 градуса при лепнеща влага. Хилядата километра копринени плажове с кокосови палми, коралови рифове и пъстроцветни риби са достъпни както от петзвездните хотели, така и от евтините, но чисти стаи. А тези, които предпочитат да съчетаят почивката с поемането на разни дози култура, природа и история, ще се наслаждават на величествените фортове, останали от португалци, на изящните колониални сгради от британци и холандци и на теравада-будистките храмове, в които с оцветени дървени фигури се разказват поучителни притчи.

В храма Дилада Милагава се съхранява свещеният зъб на Буда. От 311 година, когато чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, той става символ на суверенитета на малкото княжество Канди.  През 1590 г. португалците завоюват югозападното крайбрежие на остров Цейлон, сингалските племена „хващат гората“  и създават наново независимата си държавица високо в планината. Тя устоява на завоевателите чак до 1815 г., когато пада под атаките на британците. Днес Канди е вторият по големина град след столицата Коломбо с над 100 000 жители. Основна забележителност в центъра му е изкуственото езеро, създадено от последния крал Шри Викрем Раджасингх. На островче в центъра му се намира летният дворец, в който самодържецът приютявал харема си.

Посетители и поклонници се стичат към храма със свещения зъб, който ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и всеки може отдалече да съзерцава светините. С тях е свързан фестивалът „Есала Перахера“, една от най-атрактивните процесии в Азия. Всяка година преди пълнолунието през август реликвите се изнасят. В шествието, което преминава по улиците на града, пристъпват десетки слонове с ярки наметки и лампички, хиляди танцьори и акробати. В храма обаче има и светини, достъпни за малцина избрани - древни ръкописи, миниатюрен Буда, изсечен от цял къс изумруд, статуи от планински кристал и нефрит...

В другия край на остров Шри Ланка е националният парк Яла. Тук властва леопардът. Местните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове - лъвовете и тигрите, те са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от леопарди в света. Върху площ от 992 кв. км се ширят повече от 42 големи котки. Ако искате да ги видите как се излежават на някой клон, атакувайте резервата призори. Към обяд слънцето така сърдито пече,  дори водните биволи са се изпокрили в блатата и от тях се виждат само рога и ноздри. Стадата от слонове са свикнали с джиповете на туристите и понякога дори спират на пътя да им „се скарат“ с тръбни звуци. Освен това по полянките кротко пасат петнисти елени, пауни царствено отпускат опашките си от високите клони, летящи катерици се стрелкат от дърво на дърво. Варани и крокодили, мечки, сухоземни костенурки, сиви лангури - маймуни Хануман с черни изразителни муцунки, обитателите са безчет. Същото може да се каже и за птиците. Те са над 140 вида.  Любители орнитолози изпадат в клиничен възторг при вида на белите морски орли, черногушестите щъркели и искрящо пъстрите рибарчета. Тук все още личат белезите на цунамито, влязло на 1,5 км навътре. Ръбати изсъхнали дървета изпъкват трагично върху искрящата зеленина. На плажа скромен къс мрамор отдава почит на паметта на 47-те загинали. Водачите в парка разказват, че животните предусетили катаклизма и се спасили с бяг навътре в сушата.

Във всеки себеуважаващ се магазин за сувенири в Шри Ланка ще намерите фигурки на странни щъркоподобни същества с въдици. Седящите рибари са символ на Цейлон, защото не се срещат никъде по света. Незнайно как те се закрепват върху забити в пясъка на Индийския океан пръчки и кацнали там хвърлят въдиците си, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне. Или да закачат на кукичката си някой турист, който да брои долар-два за снимка.

Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо. Ако много ви се ще мечтата ви да се сбъдне, идете в Мириса. Оттам всяка сутрин тръгват десетки корабчета с ловци на щастие, спомени и емоции. Очакванията китовете да се държат като забавни делфини не се сбъдват. Водните бозайници са невъзмутими и отказват да правят лупинги пред фотоапаратите. По-точно - не им пука. Пускат по някой фонтан, показват лъскав гръб, плясват с опашка и с две загребвания изчезват към хоризонта. И само по големината на перката (и сведенията на екипажа) разбираш дали китът е бил син или „прост“. А ако си сколасал да щракнеш екземпляр с правилния цвят, може да си пожелаеш отново да се върнеш в Шри Ланка, защото това не е само страната на най-хубавия чай и на сапфирите. Има още много за гледане!