събота, 30 март 2013 г.


Президентът на Шри Ланка подарява слонове

Магдалена ГИГОВА
 


Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави, като им подарява... слонове. А от развъдника в градчето Пиннавала не може да му откажат, защото резерватът е изцяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването. Който получи в дар или си купи слон обаче, трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец. Емисари на националния парк пристигат в „незнаен ден, в незнаен час“ и разучават  как живее симпатичният гигант. При сянка от съмнение го връщат обратно в Пиннавала.

„В момента резервата обитават 79 животни - 48 женски и 31 мъжки - каза пред „Преса“ пиар мениджърът Чандрика Приадахаршан и поясни: - Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета бебета. Първите питомци са пет. Оттогава върху 25-те му акра площ сме отгледали 69 малки. Някои остават при нас, други продаваме на зоопаркове и на храмове, трети разменяме срещу други животни. Ветеранът ни се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има своя съдба. А ние я разказваме на учениците, които се включват в т.нар. уелнес програма. Около 60 доброволци от целия свят използват отпуските си да популяризират сред децата любовта към животните и необходимостта да се запази видовото разнообразие в природата.“

В Шри Ланка слоновете са от местен подвид Elephas maximus maximus. Хоботът им е изграден от около 100 000 мускула и имат изключително обоняние. Ушите изпълняват няколко функции, които улесняват живота на гигантите: те улавят  инфра- и ултразвуци, неразличими от човека,  изпълняват ролята на вентилатори за охлаждане на тялото, чрез различни видове помахвания слоновете общуват помежду си. Зрението им е доста лошо. Бивните растат през целия им живот. Общият брой на костите в слонското тяло е 282. Средното тегло на азиатския подвид е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. Колкото и невероятно да звучи, но тези животни понякога имат нужда от педикюр - при 5 нокътя на предните крака и по 4 на задните. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенето „под строй“ с около 4 км/ч.
 
Цялата тази информация  идва при посетителя в шриланкийския резерват неусетно, докато се разхожда между групи от жизнерадостни гиганти. А те са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки, с труд придържани от  гостите, докато служители в резервата им правят снимки. Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. А там във водната вакханалия пръхтят доволно, пръскат се с хоботи, киснат, подвили крак, докато пазачите не ги подкарат обратно към развъдника. И тази гледка не е за изпускане - многотонното стадо минава в тръст покрай хотели,  магазини и „семинари“, където бели серсеми се учат да правят ръчно хартия от слонско ако. Логично - то си е 100% целулоза.
 

Където и да са животните, не остават без надзор. „Местните хора знаят, че те са агресивни и опасни, обаче европейци и американци смятат всеки от тях за брат на приятелски настроения Джъмбо и може да пострадат. Пазачите разпознават настроенията им и знаят докъде да допускат посетителите“, обясни  г-жа Приадахаршан. 

„Десертът“ на обиколката из резервата е клетката на бебетата - неколкомесечни сладури с щръкнала като на гелосан тийнейджър „коса“ и неравноделни движения.
 

Шри Ланка (по-известна в миналото като остров Цейлон) обаче не се гордее само с чая и слоновете си. Страната е рай за почитателите на сауната - през цялата година температурата е 30-32 градуса при лепнеща влага. Хилядата километра копринени плажове с кокосови палми, коралови рифове и пъстроцветни риби са достъпни както от петзвездните хотели, така и от евтините, но чисти стаи. А тези, които предпочитат да съчетаят почивката с поемането на разни дози култура, природа и история, ще се наслаждават на величествените фортове, останали от португалци, на изящните колониални сгради от британци и холандци и на теравада-будистките храмове, в които с оцветени дървени фигури се разказват поучителни притчи.

В храма Дилада Милагава се съхранява свещеният зъб на Буда. От 311 година, когато чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, той става символ на суверенитета на малкото княжество Канди.  През 1590 г. португалците завоюват югозападното крайбрежие на остров Цейлон, сингалските племена „хващат гората“  и създават наново независимата си държавица високо в планината. Тя устоява на завоевателите чак до 1815 г., когато пада под атаките на британците. Днес Канди е вторият по големина град след столицата Коломбо с над 100 000 жители. Основна забележителност в центъра му е изкуственото езеро, създадено от последния крал Шри Викрем Раджасингх. На островче в центъра му се намира летният дворец, в който самодържецът приютявал харема си.

Посетители и поклонници се стичат към храма със свещения зъб, който ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и всеки може отдалече да съзерцава светините. С тях е свързан фестивалът „Есала Перахера“, една от най-атрактивните процесии в Азия. Всяка година преди пълнолунието през август реликвите се изнасят. В шествието, което преминава по улиците на града, пристъпват десетки слонове с ярки наметки и лампички, хиляди танцьори и акробати. В храма обаче има и светини, достъпни за малцина избрани - древни ръкописи, миниатюрен Буда, изсечен от цял къс изумруд, статуи от планински кристал и нефрит...


В другия край на остров Шри Ланка е националният парк Яла. Тук властва леопардът. Местните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове - лъвовете и тигрите, те са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от леопарди в света. Върху площ от 992 кв. км се ширят повече от 42 големи котки. Ако искате да ги видите как се излежават на някой клон, атакувайте резервата призори. Към обяд слънцето така сърдито пече,  дори водните биволи са се изпокрили в блатата и от тях се виждат само рога и ноздри. Стадата от слонове са свикнали с джиповете на туристите и понякога дори спират на пътя да им „се скарат“ с тръбни звуци. Освен това по полянките кротко пасат петнисти елени, пауни царствено отпускат опашките си от високите клони, летящи катерици се стрелкат от дърво на дърво. Варани и крокодили, мечки, сухоземни костенурки, сиви лангури - маймуни Хануман с черни изразителни муцунки, обитателите са безчет. Същото може да се каже и за птиците. Те са над 140 вида.  Любители орнитолози изпадат в клиничен възторг при вида на белите морски орли, черногушестите щъркели и искрящо пъстрите рибарчета. Тук все още личат белезите на цунамито, влязло на 1,5 км навътре. Ръбати изсъхнали дървета изпъкват трагично върху искрящата зеленина. На плажа скромен къс мрамор отдава почит на паметта на 47-те загинали. Водачите в парка разказват, че животните предусетили катаклизма и се спасили с бяг навътре в сушата.

Във всеки себеуважаващ се магазин за сувенири в Шри Ланка ще намерите фигурки на странни щъркоподобни същества с въдици. Седящите рибари са символ на Цейлон, защото не се срещат никъде по света. Незнайно как те се закрепват върху забити в пясъка на Индийския океан пръчки и кацнали там хвърлят въдиците си, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне. Или да закачат на кукичката си някой турист, който да брои долар-два за снимка.


Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо. Ако много ви се ще мечтата ви да се сбъдне, идете в Мириса. Оттам всяка сутрин тръгват десетки корабчета с ловци на щастие, спомени и емоции. Очакванията китовете да се държат като забавни делфини не се сбъдват. Водните бозайници са невъзмутими и отказват да правят лупинги пред фотоапаратите. По-точно - не им пука. Пускат по някой фонтан, показват лъскав гръб, плясват с опашка и с две загребвания изчезват към хоризонта. И само по големината на перката (и сведенията на екипажа) разбираш дали китът е бил син или „прост“. А ако си сколасал да щракнеш екземпляр с правилния цвят, може да си пожелаеш отново да се върнеш в Шри Ланка, защото това не е само страната на най-хубавия чай и на сапфирите. Има още много за гледане! 


 

 

Няма коментари:

Комисарят на българския павилион Надежда Джакова – сред малкото поканени при Папа Франциск във Венеция

  Комисарят на българския павилион Надежда Джакова – на специална среща с Папа Франциск във Венеция Комисарят на Българския павилион на 60-т...