Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро, новите-стари водещи на „Господари на ефира”:

Ние сме арестанти на консумативите

Трябва да прекръстим адреналинките на тестостеронки

 

Магдалена ГИГОВА

Геро, честита награда „Любимец 13” (без да броим и номинацията за „Аскеер”).

• Геро: Благодаря! Бяхме номинирани с Малин Кръстев, Любо Нейков, Стефан Рядков. Получих я за ролята си в „Между два стола” в Сливенския театър. „Любимец 13” е най-приятният приз, защото го дава публиката. То си е театрална награда…
• Ама всички номинирани ги дават по телевизията.
• Геро: Това наистина помага, но пък всичките сме театрални актьори и хората оценяват това, което правим на сцената. Може би нашата популярност от телевизията ги вкарва в салона, обаче това, което правим си е чисто театрална работа. И мен много ме радва.
• Малинко, а в театъра оценяват ли това, че публиката понякога идва заради човека от екрана.
• Малин: Нормално е. Вече ни наричат „мечки”. Аз дори предложих за представленията, в които играем да се слага стикер с меченце срещу имената ни на плаката. (Б.Р. - В театралните среди иронично наричат популярните от сериали или тв-шоута актьори „мечки”, защото привличат зрители. Явлението дотолкова се наложи, че Вергов, Карамазов и Захари Бахаров регистрираха фирма за забавления Three Bears - трите мечки, англ.).
• Да ни начират „мечки” е малко обидно, защото излиза едва ли не нямаме никакви качества. Напротив, 20 години съм в театъра, снимал съм се в десетки български и международни филми. Шоуто „Господари на ефира” е част от професията. Аз съм наемник. Номерът е да си професионалист във всичко което правиш. Да, хората искат да видят на живо любимците си от сериал или телевизионен формат. В цял свят е така.
• „Мечкарството” дава ли отражение върху заплатите ви в театъра?
• Малин: Няма как да стане. С новата реформа ние сме арестувани от консумативите. С Геро сме в Младежкия театър. С неговия Бай Ганьо той спечели сума награди, но Влади Люцканов (директорът на театъра) няма как да му вдигне заплатата. Ние сме арестувани от ток, вода и парно. Ако някое от тях скочи, ще се наложи дори да си намалим заплатите.
• Да не говорим за другите европейски държави, но знаете ли как е в Албания? Там националните културни институции (музей, опера, театър) са освободени от плащане на консумативи. А знаете ли колко ток хабят 140 прожектора само за едно представление. Ами репетициите?! От това, което си изкараме от представленията, като си платим масрафа...
• Геро: А не можем да не го платим, защото ще спрат тока и театърът не може да функционира...
• Малин: Каквото остане е за заплати. Нашата професия не се работи, тя се живее. Актьорството винаги е било мисия. Остава ти да бъдеш професионалист. И ако изгубиш актьорската хигиена, обезсмисляш професията. По-добре си ходи!
• Не сте ли чували подмятания, че принизявате професията като участвате в шоу?
• Малин: Глупости!
• Геро: Може някои да са го казвали, но това е тяхно мнение. Изобщо не съм съгласен, че принизяваме професията, защото ние си въръшим професионално нещата и в театъра.
• Малин: Сигурно колегите имат различни усещания за професията, но това не ме притеснява. Направихме уникално шоу преди 10 г. „Господари на ефира” беше нещо неочаквано за българския стандарт. Шоуто стана много популярно. Аз никога не съм искал да се занимавам с телевизия, но „Господарите” е нещо, което правя с кеф. Мнозина сигурно се правят на „големи театрали, които не искат да се опетнят”. Но вечер сме заедно на сцената и той излиза да си играе малката заплата. Докато ние не си спестяваме усилия, независимо дали на снимачната площадка, в „Господари на ефира”, или в театъра.
• В шоуто двойките водещи често се сменят. Разбрах, че сте заедно по собствено желание.
• Геро: Моето първо появяване беше с Малин. По-важното е, че той пожела да водя с него, защото за шоуто той е... тази дума не я харесвам, ама е институция. Двамата се познаваме доста добре и начина на водене е много приятен, защото се допълваме един друг.
• Има ли момент на напасване както е в театрална пиеса?
• Малин: Тук работата е много колективна. Нашето напасване е в ръцете на сценаристите, на целия екип. То определя шоуто и го формира в краен продукт. Ние с Геро се знаем още от театралната академия – 20 и кусур години. Играли сме заедно отпреди да съществува „Господира на ефира”. Шоуто досега само е печелило от водещите си. Между тях няма случайни. Това са хора с добро чувство за хумор, с бързи рефлекси, със светкавични коментари към видеата. А когато си се сработил така, че усещаш партньора „с гърба си”, още по-лесно се влиза в сценария.
• В „Господари на ефира” се чувствам като учебна кола. Всички нови водещи през мен минават – Руслан Мъйнов, Геро, Вальо Танев... Мислех едно „У” да си сложа на главата, като учебен автомобил. Приятно е!
• Геро: А и ние сме най-ръстовата двойка в предаването. Държим височината. Такава височина при другите няма.
• Малин: Адреналинките сега са най-щастливи, че не стърчат една глава над водещите.
• Абе, вашите жени не ви ли ревнуват от тези полуголи мацки наоколо? Изкушение си е все пак?
• Малин: (смее се) Адреналинките трябва да ги прекръстим на тестостеронки, защото нашето предаване е стигнало дотам, че който приятел ме срещне не пита „Геро как е”, ами пита за адреналинките.
• Геро: Вършим си работата, чак такова внимание не им обръщаме на момичетата. Иначе е приятно около теб да има три хубави създания. Представи си ако наоколо подскачаха трима космати адреналини какво щеше да бъда.
• Явно, чувството ви за хумор е на нивото на ръста ви?
• Геро: Малин има невероятно чувство за хумор. Просто се кефя някой неподготвен като застане насреща му. Бива изяден за секунди. Обожавам английското му чувство за хумор и затова сме толкова близки приятели. Защото ми биндисва...
• „Биндисва” означава, че ти допада?
• Геро: Това е възрожденска българска дума и означава, че ми подхожда.
• Малин: Кажи, че ти импонира – тази чисто българска дума.
• Редакторите и аутокюто (Б.Р. - машина, която изписва репликите) позволяват ли волни закачки и импровизации?
• Малин: Аутокюто понякога блокира и сме принудени да импровизираме. На сценарната група й е доста трудно на всеки три месеца да напасва текста спрямо водещите, които се сменят. Тъкмо свикнат с чувството за хумор на Митко и Зуека, пък изведнъж Мария-Румен, Мария-Рачков, аз и Геро... Желанието ни винаги е било за по-кратки анонси, за да можем да импровизираме.
• Геро: Затова са избрани актьори за водещи, а не четци на новини.
• Малин: Най-хубавото е, че запазваме добрия тон и се опитваме да няма обидена личност. Много се кефя на хората, които приемат Златния скункс и казват „Благодаря ви. Той ще ми напомня, че не бива да се държа по този начин, да обещавам напразно, да върша това и това”. Мисля, че с това спечелихме българската аудитория. Хората имат доверие на „Господарите”, че разследват до последно, че дори да имат обещание, проверяват дали е спазено.
• Геро: „Господари на ефира” се превърна в институция. Сега се плашат помежду си с нас. Не помня екипът да се е захванал с дадена тема и да не е стигнал докрай. Сигналите са стотици. Хората възприемат шоуто като последна инстанция. За мен е странно в правова държава да разчиташ на едно предаване да разрешава проблеми, които са задължение на институциите.
• Ние самите гледаме да спазваме правилата, защото не можеш да бъдеш коректив пък да си некоректен.
• А благодарности получавате ли?
• Геро: Доста.
• Печени прасенца, цветя, бонбони?
• Геро: (смее се) Една добра дума стига. Мен ми е странно, когато хората възприемат шоуто негативно, защото съм бил от двете страни – освен водещ съм бил и обект на „господарите”, докато работех за друго шоу. Никога не съм приемал шаржовете негативно. Телевизия е, живо предаване, гафовете са най-приятната част. Цупенето за мен непонятно.
• Малин: Дай Боже скоро да връчим и новата ни награда „Бялата лястовица”. Толкова хора с добри дела остават в сянка. За жалост, не е новина, че някой е представил България на някакъв форум, че е спасил човешки живот... Колкото по-често показваме хората, които правят нещо добро, толкова то ще се умножава. След 10 г. връчване на скунксове на политици и обществено популярни личности, трябва да тиражираме добротата.
• Геро: Иска ми се в нашата държава добрата новина „да продава”. Мечтая телевизионните емисии да започват с „наш актьор, наш спортист, наш учен постигна това и това”. А не да започват с негативните неща и добрите новини да ги сгъчкват в 30 секунди накрая. Тъжна работа!
• Кое е най-безумното нещо, което сте чели или чели за себе си откакто сте в „Господарите?”
• Малин: Ако беше истина изписаното за мен през последните 10 г. какъв отчаян алкохолик съм, отдавна да съм се простил с живота. Дете на мафията, хомосексуалист, какъв ли не са ме изкарвали.
• Геро: Нека пишат! Важното е аз и най-близките ми хора да знаем, че не е истина. Ако му обръщаш внимание и го вземаш присърце, лъжите ще те разстройват. Изобщо не ми пука! В тази дължава не можеш да ги спреш, да ги осъдиш, да се защитиш.
• Малин: Друго е когато има доказателство, документ. Папараците по света са коректив. Когато си публична личност не можеш да си позволяваш да вършиш свинщини, трябва да си за пример. Ако си престъпил закона и има документи за това, окей. Но има неща, граничещи с ненаучната фантастика. Това е слугинско мислене. Този тип вестници се купуват, защото слугинята има нужда да бъде значима. Отдавна личността в тази държава, можещите хора и мъдрите старци са унижени.
• Звезди в България няма. Да дойдат да видят колко сме богати. Пък и колко ли сме известни. Ние сме професионалисти.
• Това означава ли, че ако решат да спрат „Господари на ефира” шоуто няма да ви липсва?
• Геро: Няма вечни неща. Знаем, че шоуто няма да трае 200 години, но пък дай Боже. Най-хубавото при нас двамата е, че сме актьори, имаме си нашата професия. И дали ще водим „Господари на ефира” или друго предаване, това изобщо не ни събаря. По-важното е, докато сме в шоуто да си вършим професионално нещата. Затова ходим с изправени глави.
• Малин: От таланта ти зависи да надскочиш рутината и от малката роля да направиш събитие.
• Геро: Театърът е велико изкуство, защото се случва на живо. Дори да изиграеш 200 представления, те 200 пъти са различни. Това те кара да очакваш следвашото представление, за да намериш другия нюанс, другата боичка...
• Малин: Има и представления, при които старееш с текста. Това е уникално. Вече 10 г. играя „Лазарица” на Радичков. И всяка вечер откривам по нещо ново, и човекът в салона е нов, и дъхът му е нов.
• Киното е друг нюанс на актьорското присъствие. Имал съм шанса да се сблъскам с големи актьори от ранга на Катрин Деньов, Сандрин Бонер, Рой Шайдър, царство му небесно, Олег Меншиков, Серегй Бодров, снимал съм с режисьори като братя Тавиани. Киното оставя особен документ във времето.