събота, 6 април 2013 г.


Тъжната история на лъвицата Елза

 


Най-известната голяма котка в света умира от сънна болест, бракониери разстрелват осиновителите й

Магдалена   ГИГОВА

 


Когато Джой Адамсън написва книгата „Родена свободна - историята на лъвицата Елза“, не подозира, че простичката история за любовта между човек и царя на животните ще се превърне в световен бестселър. Масовата истерия след появата на първото томче през 1960 г. предизвиква небивал интерес. Джой Адамсън и съпругът й Джордж стават международни знаменитости, пият чай с английската кралица, изнасят лекции в най-престижните университети и се борят срещу бракониерите в Африка, докато Холивуд се наслаждава на екзотичните кадри от поредния филм за лъвицата Елза. Впрочем през 70-те и 80-те години почти нямаше български дом, в който да не е влизала книжката за най-прочутата лъвица в света.

 

От балната зала – в дивата савана

 

Джой Адамсън сякаш е живяла няколко живота и във всеки е имала различна роля, пише руското списание „Караван“. Тя е родена в Австрия под името Фредерика Виктория Геснер, изучава психология и живопис, работи като модел. Омъжва се за барон фон Кларвил и се гмурва в светския живот на Европа. Фредерика зарязва лъскавия свят на висшето общество, летата в Ница и швейцарските ски курорти заради професор Питър Бали, който работи в Африка. Заедно с него тя обикаля цяла Кения. През 1942 г. срещата с бродягата и трапер Джордж Адамсън преобръща отново живота й. По онова време той е инспектор по лова, но  е сменил десетки професии - златотърсач, резач на сизал, тракторист... През Втората световна война Джордж участва в операции заедно с английските командоси.  Служейки на британското правителство, той защитава дивите животни в Кения от бракониери, а селата от лъвове човекоядци и обезумели слонове. Той нарича Фередика Джой (радост - англ.) и става нейният трети и последен съпруг.  Семейство Адамсън води чергарски живот. Джой е щастлива, но чувства, че в живота й нещо липсва, докато не се появяват

 

лъвчетата

 

От няколко села пристигат оплаквания за омагьосан лъв човекоядец, изял двама мъже. Копията на ловците сякаш отскачат от кожата му и каквито и примамки да поставят в капаните, той ловко ги избягва. Джордж го дебне цяла седмица. Когато успява да застреля опасното животно, разбира, че е лъвица майка, която просто е бранела малките си. Трите полуслепи котенца променят завинаги живота на семейство Адамсън.  В началото скимтят и се притискат едно в друго, но щом заякнали от млякото, размесено с витамини и костно брашно, с което ги хранела Джой, бързо се почувствали като у дома си. Те превърнали в конфети акуратно подредените ръкописи и рисунки на приемната си майка, изгризали краката на мебелите, дори се изхитрили да отворят чекмеджето на писалището и да дъвчат с наслада каишката на скъпия фотоапарат „Лайка“, но Джой за първи път чувствала живота си пълен. Лъвчетата станали децата, които никога не е имала. Когато поотраснали, двете момченца заминали за ротердамския зоопарк, а лъвицата Елза останала у семейство Адамсън. Те съзнавали, че звярът в нея все някога ще се пробуди и трябва да я изпратят в зоопарк. Но никак не им се искало. Лъвицата спяла заедно със семейството, прегръщайки ги с тежките си лапи, докато опашката й  висяла от леглото. Най-хубавите часове в живота на Джой били дългите разходки с Елза, когато тя рисувала, докато лъвицата тичала наоколо, разгонвайки весело антилопите. Питомката й я пазела като куче, обръщайки в бягство носолози и биволи.  А когато се изморявала, полагала глава в скута на стопанката си.
 

Джой и Джордж обичали лудо Елза, но разбирали, че не бива да я държат у дома. Лъвицата пък не схващала защо любимите й хора искат да се отърват от нея. Тя изобщо не желаела да ходи на лов, винаги се връщала в лагера и се гушкала в кревата при осиновителите си. И това щяло да продължи безкрайно, докато Елза не срещнала любовта - едър лъв с тъмна грива и решителен бас. „Тя беше с него денем, а нощем се връщаше при нас. Но започна да го прави все по-рядко, а когато идваше, отказваше да яде. Тогава разбрах, че е

 

започнала да ловува

 

пише Джой Адамсън.

Лъвицата ставала все по-самостоятелна, но била все така гальовна и послушна. Адамсън забелязали, че Елза е бременна. Не след дълго тя довела три малки лъвчета да се похвали с тях на родителите си, защото продължавала да смята, че хората са нейното истинско семейство. Джой и Джордж опитвали да не се сближават твърде с малките. Елза-младша била страхлива, дебелакът Гупа - егоист, докато хитрецът Джеспе не бил много силен, но пък бил съобразителен.

Елза се обиждала, че избягват да галят лъвчетата й.  Елза-младша и Гупа странели от хората, но Джеспе искал да си играят. За разлика от майка си обаче не умеел да крие ноктите си и Джой имала дълбоки драскотини.

Лъвът обиколял зад оградата на лагера и викал семейството си, докато Елза лежала в краката на Джой, а тя пишела на машината си нейната история.  Първоначално издателите погледнали с недоверие на книгата за любовта между човек и лъв, но тя се продала за дни, претърпяла десетки преиздавания, а приходите от нея отивали във фонд „Елза“ за защита на дивите животни.
 

Джой се опитвала да не дава на любимката си лекарства. Ветеринарят й обяснил, че те ще разрушат естествения й имунитет. Когато лъвицата започнала да отпада, „майка й“ решила да мине без препарати и не забелязала, че е прихванала опасната сънна болест, разнасяна от мухата цеце.  Джой заминала да представя книгата, лъвицата слабеела с часове и починала в ръцете на Джордж. След смъртта на майка им децата изчезнали. Семейство Адамсън къде ли не търсили Елза-младша, Гупа и Джеспе, но от тях нямало и следа. Докато не дошла вестта, че три лъвчета не се боят от хората и нападат добитък по селата.  Адамсън построили три клетки, натоварили ги на камионите си и тръгнали да търсят малчуганите. Джеспе бил ранен, от хълбока му стърчала стрела. Лъвчетата били объркани. Досега те смятали хората за дружелюбни същества, които нямат против да делят храната си с тях. Джой започнала да пише писма до резервати и национални паркове, където биха приели трите лъвчета. Вестниците по цял свят разтръбили за кончината на лъвицата Елза и отвсякъде пристигали запитвания какво става с децата й. Адамсън избрали Серенгети в Танзания за заселването на „внучетата си“. По онова време бил най-добрият национален парк в Африка.

 

Пътуването дотам е кошмар

 

Лъвчетата са изнемощели от дългия глад, потресени от залавянето и набутването в клетка, Джеспа не разрешавал да излекуват раната му, стрелата продължавала да стърчи, а хълбокът гноясвал... Отгоре на всичко се счупила оста на единия от камионите. Стотици километри през саваната по скалисто плато клетките се люлеели, камионите едва пълзели. Лъвчетата били жалка гледка. Затова Серенгети се сторил на Джой истински рай. Дали обаче малчуганите щели оцелеят без чужда помощ?

Директорът на парка бил много любезен - надявал се децата на знаменитата лъвица Елза да докарат пълчища от посетители в Серенгети. Но разрешил да бъдат хранени само няколко седмици. Той дал на Елза-младша, на Гупа и на Джеспе шанс, но трябвало да оцелеят сами. В парка имало строги правила: зверовете не бивало да проявяват интерес към хората. Джордж и Джой хранели малките, разговаряли с тях, опитвали се да хитруват, но директорът ги хванал как носят на трите лъвчета току-що заклана коза. За да бъдат близо до любимците си, Джордж Адамсън решил да подаде оставка, макар да бил инспектор по надзор на лова повече от 30 години. Той тръгнал към Кения да уреди документите си, а Джой останала в Серенгети. Лъвчетата изглеждали слабички. Очевидно успявали да хванат само дребен дивеч, но били живи.

После заваляли дъждовете,  реките излязли от бреговете си, равнините се превърнали в блата и в тях загинали десетки животни. Лендроувърът на Джой на няколко пъти затъвал в калта, тя го зарязала и тръгнала да търси пеш дечицата на Елза. Когато наводнението преминало, Адамсън не успели да ги открият. До края на живота си се надявали те да са се спасили и да са живи и щастливи някъде.

Джой продължавала да помага на животните и да пише книги. Тя отгледала и приучила към живот на свобода гепарда Пипа. За жалост любимката й загинала, но на потомството й му провървяло. Същото не може да се каже за семейство Адамсън. През 70-те години в Африка царял хаос. Бракониерите безжалостно разстрелвали лъвове, убивали слонове заради бивните, човешкият живот бил евтин. На 3 януари 1980 г. Джой Адамсън е посечена с мачете от слуга, когото заловила в дребна кражба. Девет години по-късно загива мъжът й, но до последния си дъх той помага на лъвовете да оцеляват.  86-годишният Джордж не давал покой на бракониерите и не обръщал внимание на слуховете, че замислят убийството му. Много пъти му предлагали да напусне Кения, обаче той спял в бунгало, заобиколено с ров с пушка под възглавницата.  На 20 август 1989 г.  чул автоматични откоси, взел пистолета и с помощниците си  поел натам. Бандитите спрели колата им. Потрошили костите на шофьора, изнасилили младата асистентка Ингрид и разстреляли Джордж с десетки куршуми.

На пръв поглед животът на семейство Адамсън преминал напразно. Лъвицата Елза и гепардът Пипа загиват, лъвовете, които  бранят, са изтребени от бракониери, изчезват дори надгробните плочи на любимите им животни. Но след тях остават легенди. Преди да загине, Джордж приключвал книгата си за историята за преминалата през много изпитания любов. Чувайки изстрелите, той се метнал на джипа, оставяйки недовършена на машината си последната й страница... 

 
Публикуване на коментар

Д-р Милен Врабевски с приз Respect в Световния ден на добротата

Астор и Ники Кънчев почетоха церемонията в галерията на Ники Младжов Българи с изключителни качества, посветили живота си на благ...