Дестинация: чуждица 

Магдалена ГИГОВА

Преди повече от век, когато прадядо ми се върнал от учение в Сорбоната, смаял съселяните си от Дивотино с напредничавата теория, че името на селото не идва от див, ами от дивин. Което на френски означава божествен.

За тази горчиво-смешна семейна легенда в стил „Пази Боже сляпо да прогледа” се сещам по 97 пъти на ден. По-точно всеки път, когато от рекламата по телевизията или в метрото една хубавка мома започва неистово да вие: „Не само мол, а фешън-шоу – шопинг, парти или фън...”. От 10 думи български са само четири. При това – главно съюзи. Или казано по новому Protect Christ blind да sight. Онези, които говорят английски ще се досетят, че преводът на народната поговорка "Пази Боже сляпо да прогледа" е умишлено осакатен.
А не е ли така с всички накитени чуждици, с които изпъстряме речта си?  Че им слагаме и български окончания вместо джуфки. Като Мишо Шамара, който с позата на месия обясни, че властимащите „протектват престъпниците”. Е, това хич не ми импонира  - още една „хубава българска” дума, заменила прекалено простоватичкото „допада ми”.  Не съм екстремен пурист като възрожденеца Иван Богоров, който искал с драсни-пални-клечица да замени чуждицата „кибрит”. Нахлуването на вносни думи е неизбежно. Просто защото си нямаме наши за уебсайт, браузър или блог, но пък винаги можем да кажем надграждам, вместо ъпгрейдвам и да предизвикаме здравословна доза замисляне. По същия начин върви да употребим телохранител вместо бодигард или ако толкова ни се ще да звучим екзотично -  старата българска дума вардиянин. Ако изобщо я знаем, де.     
Защо да е креативно, като може да бъде съзидателно? По-изискано ли звучи дестинация вместо направление или посока? Тайните сведения са класифицирана информация, а родолюбивите чувства стават по-истински, ако са патриотични. Изключително модната дума  ивент, написана на кирилица, вместо събитие, ще накара всеки езиковед да захапе облегалката на дивана от ужас. А ако слуша 10 минути разговор между компютърни специалисти може да прибегне и към по-крайни действия. 
Ясно е, че днешните подрастващи (не тийнейджъри) ще разберат без грешка споменатите по-горе  компютърджии, но за „Под игото” ще им трябва речник.  Езикът се развива и е крайно невъзможно да говорим като по времето на дядо Вазов или Александър Теодоров-Балан. Но ако ще използваме за освобождаването му от състояние на зависимост от изконните ценности сочната чуждица „еманципация”, то написаното срещу нея във философския речник може да стресне и най-върлият почитател на вносните думи: Еманципацията е свръхеманация на либидоконфигуриращите аспекти на личното във всички сфери и области на социозависимите приложения на личността , т.е еманципацита е обратнопропорционален емоционален транскрипт на качествата на страховете на конкурентно-мотивираната личност....

Отивам да захапя облегалката!