По стъпките на Маугли
В Мадя Прадеш има повече тигри отколкото в Африка
Над 12 000 индийци са посетили България през миналата година

Special thanks to Madhya Pradesh Tourism

Когато Ръдиърд Киплинг е писал „Книга за джунглата“ той си е представял горите на Мадя Прадеш – щатът, наричан „Сърцето на Индия“, защото се намира точно по средата на милиардната държава. А и първообразът на момчето, отгледано от диви животни е бил открит тъкмо там, в резерватите, където днес бродят повече тигри, отколкото в Африка. Така се шегуват организаторите на Туристическия фестивал в Мадя Прадеш (MPTM) - втори по големина в Индия, на който се стекоха 200 туроператори от 20 държави, за да получат късче от привлекателната за любителите на приключенията индустрия. Онова с тигрите е закачка, защото големите раирани котки изобщо не се въдят в Африка, но в индийския щат наистина са доста.

Министър-председателят на щата, в който живеят повече от 75 млн. души - Шри Шиврадж Чухан заяви пред  epicenter.bg "Правителството започна през 2015 година няколко проекта, за да увеличи посетителите от различни страни в Мадя Прадеш, за да видят отлично запазени исторически забележителности и неверояжни пейзажи, съчетани с абсолютно сигурна среда".
Министърът на културата и туризма на Мадя Прадеш Шри Суренда Патва допълни“Щатът разполага с невероятни природни дадености – джунгли, старинни храмове, пищни дворци, богат животински свят,  рисунки върху скали от праисторически епохи и чудесни курорти и ние се надяваме туризмът да стане толкова сериозно перо в бюджета ни, колкото е селското стопанство в момента“.

Председателят на асоциацията на индийските туроператори Субаш Гоял пък разкри, че миналата година са изпратили 12 000 туристи в България, предимно с интереси към историческото ни наследство. Другата възможна ниша е хазартът, който в Индия е забранен. Трудно бихме ги заинтригували със ски, защото писти има само в един щат – Джаму и Кашмир, а при минус пет градуса всички израснали на топло започват да се чувстват некомфортно, независимо с колко дрехи са навлечени. С море също не бихме могли да ги примамим, понеже дори отличните плажове на Индия се посещават предимно от чуждестранни туристи. Местните стоят на брега с дрехите и дори плуват с тях.

България може да бъде интересна за 1,2-милиардния индийски пазар главно с нетрадиционните за тях разкопки и артефакти от тракийско и римско време, възможностите за декор на боливудски продукции, което вече е факт. През лятото у нас снима филм една от най-големите звезди на индийското кино Шах Рукх Кхан, който се влюби в пейзажите и във виното ни.

Има голям шанс по-състоятелните му сънародници да харесат и нашите голф-игрища. Един от най-иизвестните туроператори на Субаш Варма вече е имал среща с министъра на туризма Николина Ангелкова и води преговори с "Лайтхаус голф и СПА хотел".

Мадя Прадеш също има какво да предложи на българските туристи, особено на онези, които се интересуват от древни индуистки храмове, разкошни дворци, диви животни и скални рисунки. В щата има девет резервата, в които се отглеждат изчезващите бенгалски тигри. Фото сафаритата там са регламентирани по строги правила, за да не се наруши естествения начин на живот на техните обитатели. Убийството на тигър се наказва почти като убийството на човек и въпреки това има смелчаци, които си опитват късмета, защото на азиатския (и особено на китайския) черен пазар за природни лекарствени средства всяко косъмче от голямата бенгалска котка е равно на злато, защото минава за универсален афродизиак.

Затова всеки от влизащите в резервата „Бандавгар“ е длъжен да остави копие от паспорта си и да следва неотклонно инструкциите: да бъде облечен в дрехи с цветове близки до тези на земята – зелено, кафяво и беж, да не си слага парфюм, да не изхвърля дори обелка от ябълка или опаковка от дъвка, да не използва светкавицата на фотоапарата си и никога да не слиза от джипа.

Рейнджърите знаят разписанието на тигърските семейства и най-вече са осведомени кога са се нахранили и отиват на водопой. Туристите ги причакват с камерите си от другата страна на реката или езерото, за да не дразнят животните с щракането на фотоапаратите си. В името на безопасността и на двете страни.

Иначе в гъстите гори могат да се срещнат стотици видове птици, маймуни, пауни (оказва се, че въпреки огромните си опашки те могат да летят и ги спускат царствено от високите клони), петнисти и лаещи елени, змии... Повечето от резерватите се грижат за над 100 тигъра във всеки, като специален научен институт се подпомага оцеляването им.

В буферната зона около всяка защитена територия има десетки вилни селища, които предлагат на  гостите  лукс и забавления. Единственото, което липсва са интернет и телевизия. Но нали човек отива вдън горите, за да се оттърси тъкмо от тези досадни придобивки на цивилизацията. В замяна на това ще се настани в къща с автентична местна подредба и баня, по-голяма от апартамента му у дома. С два душа – единият в специална кабина под открито небе и клоните на бамбука, а друг във вана-басейн, толкова обширна, че й трябва половин ден да се напълни.

По поръчка от селото идва местната лечителка, която прави оздравяващ масаж с близо три литра етерични масла. А вечер след екологичното хапване (то няма как да е друго, понеже всички продукти се отглеждат наоколо), пристигат танцьорите и певците с омайната си музика и пъстри носии. По неравноделния си ритъм някои от танците на тукашните племена значително напомнят българските хора, но са прибавили към тях невероятни подскоци, жонглиране с огромни кръгли конструкции от лико, а жените успяват да поддържат ритъма в подскоците с глинени делви на главите си, без да ги държат.

На другата сутрин призори остава само да стискате палци да срещнете очи в очи голямата котка и тя да е в добро настроение. Тъй като тигрите са с много чувствително обоняние, а усетят ли човешко присъствие, се шмугват дълбоко в джунглата, рейнджърите използват слонове, за да ги доближат. Първо пускат едрите животни сами в гората, така раираните й обитатели свикват с тях и с аромата им. А после, яхнали гърбовете им, ги откриват и проследяват местоположението им, за да насочат туристите на безопасно и достатъчно за снимки разстояние от тях.

Ако не се интересувате от диви животни и безхитростно битие,  можете да отседнете в столицата на Мадя Прадеш, Бопал – един от малкото индийски градове, в които няма просяци и никой не живее на улиците, които се почистват изрядно всеки ден. С припечелените от добре развитото земеделие пари, местното правителство е предложило работа на всеки от бездомниците. „Градът на езерата“ наистина сякаш плува във вода – освен от втория по големина изкуствен водоем, Бопал е заобиколен от няколко естествени езера, които му придават очарованието на зелен оазис.

Местният мавзолей на любовта, също носещ името Тадж Махал, разполага с над 800 стаи и съвсем скоро ще бъде превърнат в супер луксозен хотел. Управлявалата в продължение на 13 поколения династия Хан е оставила старинни джамии и храмове, библиотеки и крепости. А последният наследник на фамилията е превърнал построеният през 1928 година семеен дворец в историческия хотел „Нур ас сабах“  със зашеметяваща гледка към езерото. Освен хотелиер, Хан е шампион по крикет и боливудска звезда, което моментално го превръща в герой далеч над местното равнище.

На около 40 км от Бопал са скалите Бимбетка – индийска версия на пещерата Магура. Те са открити случайно от професор по археология, който минал с влака покрай тях и решил, че формите им си струва да бъдат изследвани. Така от джунглата изплували скални рисунки  на  десетки хиляди години от различни праисторически периоди чак до средните векове.

Хората, които обитавали скалните ниши разказвали по стените им за простичкия си живот. Според професора художниците са предимно жени, защото мъжете били винаги навън на лов, а съпругите им когато свършели с приготвянето на храната и заточването на каменните брадви, започвали да творят. Така се появили рисунките, които днес събират хиляди туристи със сюжети от преследването на бизони (които все още се въдят по тези места), обяздването на слон, войни между племена и обикновени домакински действия.

Проблемът на рисунките е, че са върху податливия към атмосферните условия пясъчник, а нито един учен досега не е предложил достатъчно добра технология, която даги съхрани. Няколкото опита завършили плачевно и затова сега са оставени на милостта на природата. Екскурзоводът се оплаква, че индийците са народ впечатлителен и всеки от тях се пресяга да ги пипне.

Веднага се сещам за Благо Джизъса и конфуза му при Колизеума и си мисля „Слава Богу, че поне не налитат да пишат онази дума с три букви, които нашенци умират да рисуват къде ли не“. За късмет на скалните творби, повечето от тях са доста над земята. Местните учени твърдят, че са открили скелети на триметрови гиганти, които спокойно можели да ги рисуват на височината на очите си.

Като прибавим недовършеният храм на Вишну от 12-и век, тайните, които Мадя Прадеш крие, стават прекалено любопитни, за да бъдат подминати.

Катя Паскалева се влюбва в последния си мъж от глад

Иван Росенов е 6 години по-малък и умира 6 години след нея от същия рак

 Катя Паскалева и Иван Росенов на снимките на филма „Спирка за непознати”, излязъл на екран през 1988 г.

Незабравимата актриса Катя Паскалева, която щеше да навърши 70 години на 18 септември, ще бъде почетена подобаващо през ноември на Киномания. Тогава ще е премиерата на филма на Георги Тошев за нея, ще бъде представена книга по нейните дневници и бележки, изложба с нейни снимки и акварели.  Приятелите и почитателите на Мария от „Козия рог” се събраха на рождения й ден пред паметната плоча, поставена върху кооперацията на бул. „Мадрид”, където е живяла заедно с последната си голяма любов – режисьорът Иван Росенов.

Как започва тяхната любовна история, наситена с много чувства, поезия и споделено усещане за живота? С глад! Това разказа пред epicenter.bg близката приятелка на Катя Паскалева – актрисата Елена Жандова. 

„В един студен зимен ден аз и Катето бяхме гладни и явно Иван Росенов, който по онова време беше асистент-режисьор на Христо Христов, също е бил гладен. Двете се чудехме дали да излезем да купим нещо и Катя да сготви (напук на приказките, че е лоша домакиня, тя готвеше прекрасно) или да отидем в Клуба на архитектите. Любовта им почна между глада и снега. Нощта беше страшно снежна, всичко беше замръзнало. Ние с Катя успяхме да намерим маса. Появиха се двама джентълмени – Иван Росенов и Любо Лачански. Попитаха ни могат ли да седнат при нас. Всички се познавахме, хубаво ни беше, много се смяхме. Тръгнахме да си ходим. Заваля сняг. С Катя живеехме от двете страни на парка „Заимов”. Решихме да изпратим първо нея, а после мен. Отдолу – лед, отгоре – сняг. Джентълмените уж ни помагаха. Иван хвана Катя. Много е красиво, вървим между огромни преспи, натрупани от почистващите машини. И както вървяхме напред с Любо Лачански, изведнъж... няма ни Катя, ни Иван. Изчезнаха! Чак на другия ден ги видях двамата. И повече не се разделиха! Любовта им бе една красива история, започнала сред красив декор”, припомни си дъщерята на големия режисьор Захарий Жандов и археоложката Ваня Акрабова.

През 1979 година Катя Паскалева вече се е разделила с първия си съпруг, легендарния пловдивски художник Георги Божилов-Слона. Двамата се развеждат, но остават толкова добри приятели, че понякога се събират просто да помълчат заедно. За това свидетелства и Елена Жандова, която им е гостувала в Пловдив още докато са семейство. С Иван Росенов пък Катя отива да я види в Димитровград, докато играе в тамошния театър. „В квартирата ми нямаше нищо и когато решихме да направим салата, свалихме плафониерата от стълбището и я използвахме вместо чиния”, смее се Жандова, единствената българка играла в експерименталния „Ливинг тиътър” в Ню Йорк. – Когато Слона се разболя, Катя вече беше женена за Иван, но ходеше в болницата да му помага. Жоро беше менторът за нейния свят. А Иван се оказа, че също носи цял един свят в себе си. Това са хора, успяли да създадат в душите си собствени светове и да се движат в тях”.

Катя Паскалева и Иван Росенов са много емоционални, отношенията им не са равни и безоблачни, но пък имат еднакви вкусове за музика, изобразително изкуство, книги и театър. Любовта им се изразява в дребните наглед жестове. В началото на връзката им тя е известна актриса с цял поменик от награди, а той режисьор с няколко документални филма, който все още търси своето място в игралното кино. Когато Елена ги кани да я посетят в Ню Йорк, Катя казва „Нека отиде Иван”, предусетила, че той има нужда да види друг свят, да се докосне до нова култура и че там ще направи впечатление със своя талант.  Росенов пък й отдава цялото си сърце и време, когато на Паскалева се случва най-ужасното нещо, което може да сполети една актриса – тумор в гърлото. Той е до нея и в най-тежките моменти, носи я на ръце като бебе. Утешава я, когато в посолството в Париж, където е на лечение заради рака, научава за смъртта на Слона и се срива на колене пред една от картините му. 

„Има нещо символично за дълбоката им, кармична сякаш връзка - нейният тумор бе отпред на гърлото, а неговият – на отзад на врата. Символично е, че той беше шест години по-млад от нея и почина точно шест години, след като тя си отиде. Иван направи такива неща за Катя, които трудно могат да се опишат”, сподели Елена Жандова. – Малцина знаят Катя за колко хора от семейството си се грижеше, колко щедра и благородна беше, никак не беше амбициозна и алчна. Беше преизпълнена с уважение към човека – от най-добрия до най-лошия. На екрана тя притежаваше невероятна сила, но Катя имаше и много силен характер. Същевременно бе и един от най-нежните хора, които аз познавам. Затова колкото и бурни взаимоотношения да са имали с Иван, между тях имаше една нежност. Те бяха страстни – в работата си, в мечтите си, в чувствата си. Любовта им тръгна от преспите и достигна до нечовешки измерения, когато Катя се разболя”, отрони Жандова. 

Истинската дълбочина на любовта им проличава в книгата „Книжни квадратчета”, която Иван Росенов издава след кончината на Катя Паскалева. В нея са събрани бележките, писани от актрисата на листчета, през последните си дни в болница „Лозенец”, нейни акварели и рисунки. И признания в любов:

Иване, скъпо мое шашлыче! Обичам те много!

Много, колкото и ти мен!

Ех, да можехме да поскиторим малко сега!

Да зацепим към Ню Йорк, а?

Хайде! Обичам те!

Катя

Иван Росенов пък разказва пред Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя” след като Паскалева си отива от живота: „Поразителни бяха последните й дни в болницата. Тя продължи да се самоизследва, сякаш, за да разбере как може да се изиграе и тази финална роля без нито един стон. Две години се бори с болестта. Но когато й направиха трахеостомата, тя  разбра, че няма вече надежда и се вкопчи в писалката. Накрая аз едва я извадих от ръката й.

Тя нямаше съзнание за кариера, не приличаше на актриса, живееше без превзетости. Това за нея беше съдба, начин на живот, нещо като вдишването и издишването. И когато си поемеше дълбоко въздух, тогава беше щастлива”.

В предговора към „Книжни квадратчета” Росенов признава: "Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред белия лист и да напишеш няколко думи за човека, който ти е бил най-близък и днес вече не е между живите. Особено когато този човек се нарича Катя Паскалева и вече принадлежи на всички... „

Да, Катя Паскалева принадлежи на всички, но любовта й до края е само за нейния Иван.

Анкара гостува на Дулово

Художествена изложба и голям концерт за жителите на българския град, благодарение на

сдружението "Тюркмен-алеви бекташи вакъф"

За втора поредна година сдружението "Тюркмен-алеви бекташи вакъф"  от  столицата на Турция – Анкара, ще гостуват  в град Дулово с художествена изложба и голям концерт. 

Всички жители на града и общината са поканени специално да присъстват в  читалището на тържествения спектакъл на 21 ноември от 14,30 часа.

Защитникът на ПФК „Левски” Роман Прохазка раздава награди в томбола

Роман Прохазка, защитникът на ПФК "Левски", се превърна в момче на късмета за 15 щастливки, които участваха в игра с награди. Хиляди дами от цяла България се включиха в оспорвана надпревара за нова гама от козметични продукти, специално създадена за жените. Продуктите GUNA NATUR са разработени от лабораториите GUNA s.p.a. в Милано, Италия.

Желаещите да получат козметиката, която обединява всички познания на GUNA за физиологията и принципите на прилагане на природните съставки, трябваше да отговорят правилно на въпроса "Какви са предимствата на козметиката GUNA NATUR?”  Над 900 жени дадоха верен отговор. GUNA NATUR включва козметични кремове, които предлагат ефективно решение на преждевременното стареене на кожата на лицето, проблемите на краката и бюста. Леката текстура на кремовете GUNA NATUR овлажнява и ревитализира, стимулира синтеза на колаген, има антиейдж ефект и изглаждащо действие срещу бръчки и белези. Съставът на тези козметични продукти комбинира различни видове познание. От една страна това е изследването на женската психо-емоционална динамика, която често подчертава негативните ефекти на ежедневния стрес върху кожата. Комбинирано с древните познания за специалната техника на свързване между елементите с растителен, минерален и биохимичен произход, петте линии кремове GUNA NATUR могат да се използват самостоятелно или в подкрепа на ефекта от колагеновата мезотерапия. NATUR 4 за лице и деколте е обогатен със специално подбрани растителни и протеинови екстракти за подсилване на кожата. NATUR 3 подпомага подобряването на стегнатостта и тонуса на гърдите, намалявайки плътността на фиброзните тъкани. NATUR 5 има специален тонизиращ ефект върху съдовете на краката. Линията продукти, създадени, за да разбират женската НАТУРа са в България благодарение на ексклузивния представител на GUNA -  Ай Пи Плюс ЕООД.

Ай Пи Плюс ЕООД е представител на GUNA инжекционен колаген. Медицинските изделия представляват 13 вида флакони, създадени за всяка става и анатомична област. Те се прилагат инжекционно или посредством физиотерапевтична процудера, чрез използването на апарата Гунафорезис.  Лечението с GUNA инжекционен колаген се прилага при спортни травми и мускулни разтежения, възрастови износвания на ставите, увреди на ставите причинени от неправилна стойка. Посредством лечение с GUNA инжекционен колаген таргетно и в същото време физиологично се стимулира собственото производство на колаген в организма.  Чрез физиологичните флакони GUNA TISSUE успешно се третират белези, стрии и първи признаци на стареенето на кожата. 

В спортната медицина GUNA инжекционен колаген е всепризнат медицински продукт,  който се прилага при лечение на спортни травми. Елитните клубни отбори от испанската Primera Division официално са включили инжекционния колаген при лечение на травми в рамо­то, коляното, глезена, при разкъсване на мускулни влакна, тендинит на ахилесовото сухожилие, разтежение на връз­ките на глезена, болки в кръста и във врата.

Именитите български спортисти Мария Гроздева, Владимир Гаджев и Роман Прохазка бързо възвръщат спортната си форма след лечение с GUNA инжекционен колаген. Травма в бедрото изважда защитника на ПФК „Левски” преди края на оспорван мач. Прохазка се връща на терена благодарение на успешно лечение с GUNA инжекционен колаген.  Двукратната олимпийска шампионка по стрелба уверено гледа към Рио 2016. Тя преборва възпалението в лакътната става и се възстановява след операция на кръстни връзки на коляното чрез поредица от процедури с GUNA инжекционен колаген, приложени апаратно, посредством Гунафорезис. Владимир Гаджев в момента лекува мускулно разтежение с GUNA инжекционен колаген. „Лечението е безболезнено и за по-малко от две седмици ме върна на терена за интензивни тренировки с момчетата от отбора” – споделя защитникът на ПФК Левски в интервю за guna.bg.

REFAN с нов успех на най-голямото 

изложение за красота в Южна Корея

От 17 до 20 септември в Кинтекс, провинция Кьонгги, в Южна Корея се  проведе за седми пореден път  K-Beauty Expo с повече от  60 000 посетители и над 400 фирми-участници от цял свят. В най-голямото изложение за продукти за красота в Южна Корея фирма REFAN представи своите висококачествени продукти за красота и франчайз концепцията си, която се доказа като изключително доходна и успешна чрез мрежата си над 400 магазини по целия свят.

Посетителите на изложението бяха привлечени и впечатлени от атрактивната франчайз концепция на REFAN за продажба на парфюми, от нейната икономическа ефективност и от красивия дизайн на щанда на REFAN в Hall 4, H-24. Посетителите успяха да оценят разнообразието от козметични серии с розово масло, розова вода и други натурални съставки, чийто рецептури са създадени в лабораториите на REFAN в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Щандът на REFAN на изложението бе посетен  от посланика ни в Корея - Петър Андонов, от Бойко Годев – ръководител на службата по търговско-икономическите въпроси в Сеул и Панко Панов – зам.-ръководител на мисията в Сеул. Представителите на високопоставената българска делегация бяха очаровани от елегантния и ароматен бутиков павильон на “РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ ООД и изказаха своите поздравления и отлични впечатления от продуктите REFAN.

Най-популярната и обичана българска козметична марка прикова интереса на посетителите и ги заплени с огромното разнообразие ръчно изработени глицеринови сапуни с неустоими аромати, с изключителните  ухания на парфюми REFAN, със свещите и парфюмите за дома, с висококачествена козметика с натурални съставки. Щандът на фирмата бе непрекъснато окупиран от посетители, нетърпеливи да се докоснат до очарованието REFAN.

Козметичната фирма е носителка на най-престижната европейска награда за качество от Париж на Global Trade Leaders’ Club заради качеството на продуктите си и за дейността си за стимулиране на малкия и средния бизнес, създавайки франчайзинг модел, оценен на национално и на световно ниво. Със своите бутици в 28 държави на 5 континента, иновативни и гъвкави форми на бизнес и над 2000 продукта, базирани на природни формули, „РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ е сред най-успешните български производители по света. 

„РЕФАН БЪЛГАРИЯ”  ПОДКРЕПЯ ВСЯКА СТЪПКА НА СДРУЖЕНИЕ „АУТИЗЪМ ДНЕС”

За първи път в България, организацията в помощ на аутистите с подкрепата на REFAN отваря врати. С оказаната помощ козметичната компания отново доказа, че заслужава престижната награда  „Малкият принц” за най-верен дарител, връчена с много признателност и благодарност от организацията подпомагаща невидимите деца България.
Сдружение „Аутизъм Днес”, създадено от специалисти в областта на приложния поведенчески анализ, публични фигури и родители на деца с аутизъм, започна обучение, с изключителната подкрепа на Рефан България на 18 август на първите специалисти в България за придобиване на акредитация Регистриран Поведенчески Технолог (Registered Behavior Technician) от Американския Сертифициращ Борд на Поведенческите Аналитици (Behavior Analyst Certification Board).
Специалистите ще работят в Центъра за терапия на деца с аутизъм, който предстои да бъде открит официално от кмета на гр. София г- жа Фандъкова на 29.09.2015 г. от 11.30 и се намира в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Витоша” 2, в предоставена от Столична община сграда за безвъзмездно ползване за нуждите на детския център и изграден с помощта на много дарители.
Ръководител на програмата и преподавател е Венета Димитрова, магистър, сертифициран поведенчески аналитик (ВСВА®), която е и обучител на българските специалисти, заедно с американската приложна поведенческа терапевтка Suzanne Ward, MA BCBA, с която ще извършват супервизията на българските регистрирани поведенчески технолози.
Първите български поведенчески технолози ще получат сертификатите си на 17 септември, след като положат успешно изпитите си и бъдат подадени от акредитираните преподаватели на Американския Сертифициращ Борд на Поведенческите Аналитици (Behavior Analyst Certification Board) за вписване в сайта им.
Сдружение „Аутизъм днес” полага основите освен на създаването на know-how в професионалната терапевтична работа на деца с аутизъм, но и повишава изискванията на заинтересованите ( родителите) към качествената терапия от сертифицирани специалисти с нужната квалификация.
5 от специалистите от ново поколение за професионална работа за деца с аутизъм, сертифицирани в приложната поведенческа анализа, ще работят в новооткриващия се център на Сдружение «Аутизъм днес»-ЦЕНТЪРА ПО ПРИЛОЖЕН ПОВЕДЕНЧЕСКИ АНАЛИЗ ЗА ДЕЦА С АУТИЗЪМ АВА ( Applied Behavior Analysis), 4 са специалисти на Център за работа с деца с аутизъм „Тацитус”, 1 специалист от Център за рехабилитация на деца с разстройства в развитието- София и 1 специалист от Пловдив- психолог Антоанета Шишкова, на която ще разчита сдружението при създаването на следващия Центръ по приложен поведенчески анализ, на територията на гр. Пловдив.
Мисията на Сдружение „Аутизъм днес” е обучението на специалисти и създаване на професионално общество в България за работа с деца с аутизъм, което използва научно доказани методи и се придържа към световните и европейски професионални и етични стандарти за практика.
Oтчитайки високата нужда в страната ни и позовавайки се на световната статистика, поради липсата на такава за България, ние сме приели предизвикателството да изградим център за обучение на приложни поведенчески аналитици в България и да дадем възможност за професионално развитие и придобиване на know-how в област, непозната до момента в България.

Защо приложен поведенчески анализ (Applied behavior analysis)?

Приложният поведенчески анализ е наука за човешкото поведение. В последните 40 години хиляди публикувани изследвания документират ефективността на ППА сред различни популации, интервенции, среди и поведения. ППА изгражда и подобрява социално значими поведения чрез систематично прилагане на интервенции, базирани на принципите на поведенческата теорията за учене. Методите, основани на ППА са считани за най-напредналите терапевтични и образователни интервенции за деца с аутизъм и развитийни разстройства. Големият брой на научни доказателства, подкрепящи ППА, е довел до няколко независими организации да одобрят и подкрепят ефективността на метода: Американската Национална Академия на Науките, Американската Педиатрична Академия, Американското Здравно Министерство, и пр.

Секси коса само с едно движение на ръката

Може ли косата да е секси? „О, да!” – отговаря артистичния директор на Sexy Hair, Скот Фос на среща с блогъри и журналисти в Residence club в сърцето на София. Усмихнат като холивудска звезда, неуморен, като лидер на рокендрол-банда, топ стилистът на една от най-прогресивните марки в света на стилизантите за коса пристигна от Лос Анжелис за среща с най-изявените представители на блогърите и медиите у нас.

 „Ако една жена се чувства секси, тя харесва съпруга си, работата си, не се кара на децата си и ако случайно попадне в лек инцидент на пътя – това ни най-малко не я  тревожи.” – твърди Скот и допълва „Но ако една жена не се чувства секси – о, тогава нищо не е наред. Партньорът е отегчителен, работата досадна, инцидентът на пътя – истинска катастрофа. А какво прави жената секси. Нейната коса. Косата е аксесоарът, който винаги е с нас. Време е да кажете „Довиждане, лоши дни за косата!”.

Безплатен открит урок по езда пред Декатлон район Подуяне

Мечтали сте да яздите кон – сега е моментът да го направите. Конна база „Св. Иван Рилски“ гостува в неделя - на 13 септември 2015 пред Декатлон  район Подуяне в столичния квартал Левски Г, където от 17.30 часа ще се проведе безплатен открит урок по езда. Така вие и вашите деца ще научите повече за конете, как да се екипирате, как да подготвите коня за езда и още много интересни неща. А всичко това ще се демонстрира с истински коне! Събитието е за деца над 7 години и възрастни. Присъствието на деца на урока е задължително заедно с родител. След като синоптиците за пореден път ни обещаха, че през уикенда ще е слънчево и съвсем подходящо за нашите събития ви очакваме да пояздим заедно. 

Чакаме ви пред: Декатлон ройон Подуяне на 13 септември в неделя от 17:30 конна езда.

В Тайван на градска минерална баня 

За далечния остров Тайван, известен в миналото като Формоза, в България чуваме само когато тайфун обрули бреговете му или го разлюлее някое от честите там земетресения. Но със сигурност го разпознаваме като мястото, откъдето изват високотехнологични джаджи с надпис Made in Taiwan. Тъкмо  тяхното производство, както и удобните пристанища, превръщат острова в един от проспериращите „азиатските тигри”. За сведение – средната работна заплата в столицата Тайпе е 1600 евро.

И там, както във всяко къте на Азия, масажите и СПА-глезотиите са доведени до съвършенство и сякаш извират отвсякъде. Дори на нощния пазар около храма „Лонгшан” има цели улички с нещо като „магазинчета за развачкващи терапии” – нанизи от дюкянчета, където върху нагъсто разположени легла може да се отпуснете за един вещ масаж на стъпалата, гърба или дори на цяло тяло. Техниката обаче е доста по-различна от типичната тайландска терапия с много разтягане и „връзване на възел”.

Тайванските масажисти започват с разтриване през дрехите повече с лакти и цели длани, отколкото с пръсти с леко болезнени моменти. Тъкмо решавате, че през цялото време ще е така, терапевтът поставя на гърба (или онази част от тялото, която е обработвал до момента) гореща кърпа. След което минава на проучване на всяко проблемно възелче. Отново с длани и лакти, но този път използвайки етерични масла. Масажът завършва с продължителна разходка по скалпа, челото и областта около синусите. Може по някое време да сте си мислили „Защо, по дяволите, давам пари, за да ме мъчат”, но ставате от леглото наистина възроден.

Не може да сте в Тайпе и да пропуснете горещите минерални извори. Те се намират в един от 12-те райони на тайванската столица – Бейту. Името идва от думата за вещица на езика на племето кетагалан. Поради планинското му разположение кварталът напомня повече курортно селище с неговите реки, езера и ливади, но там е и централата на компютрите „Асус”,   така че не разчитат само на природни дадености и СПА центрове.
Мъглата тук е почти постоянна, заради парата отделяна от безбройните геотермални извори. На тях се дължи и производството на 200 тона сяра месечно в края на 19и век, когато владетели на остров Тайван са били японците. Техният култ към банята обаче превръща Бейту в балнеокурорт. Изворите бълват вода с температура до 70-75 градуса и надлежно са впрегнати в цяла гама хидро- и арома терапии, масажи, акупунктури и прочие водно-оздравителни процедури, съчетани с великолепна кухня. Изобилието от СПА-хотели и луксозни центрове, обаче може да очарова само мързеливия турист.

Истински любопитният отива в „градската баня”. Това е условното название на обществения комплекс на открито. Той е напълно непретенциозен, входът за него е едва 1 евро (около 40 тайвански долара) и задължително трябва да си носите кърпа. Приключението започва още от входа, където трябва да оставите дрехите си в заключващо се шкафче, след като сте обули банския си в специална кабинка за преобличане. Изпитание е преминаването през бълбукащото поточе с нечовешки висока температура, макар от извора да е подскачало най-малко по 20 метра скали. Номерчето на шкафчето си нанизвате на китката с ластик, както навремето нашите майки и баби са го правили в градската баня.

Местните се кълнат, че минералната вода тук лекува костви проблеми, както и кожни болести, но ако се чудите дали дамите, влезли в басейните, покрити от глава до пети не крият някаква ужасна екзема, не се бойте. Те просто се притесняват да не изгорят от слънцето, защото всички къпални са под открито небе. Напълно нормално в държава, където средната годишна температура е 22 градуса. А и в Тайван слънчевият тен не е на почит.

Скромната подредба на „народния СПА-център” се изразява единствено в басейни с различна температура на водата, което предопределя и разположението им. Най-горещите са най-нависоко – съвсем близо до горещия извор. Неговата температура е 65 градуса, но смелчаците бавно се потапят в езерце с надпис „43-47 градуса”. И дори успяват да останат в него по десетина минути. Екстремистите  притичват до широко корито с почти балтийска вода – 15 градуса и се потапят скоростно. Други предпочитат усещането за майчина утроба при ласкава температура +37 по Целзий.

Макар и „народна” къпалнята има много строги правила. Ясно е, че в басейн с дълбочина 70 см скачането и гмуркането е невъзможно, но за да се запази спокойствието на всички човек дори не може да разклаща наволя краката си. Табелки диктуват, задължителното поливане на краката с предоставения тас преди влизане във водата, за свикване с температурата. Къпането още на влизане в къпалнята е закон Божи, също както възможно най-кратките разговори с тих глас. 

Минавайки покрай библиотеката на Бейту има голяма опасност да я вземете за луксозен хотел с нейната корабовидна сграда от метал и дърво, разположена в красив парк с поточета и мостчета.  „Тиангоан” пък е първият хотел, открит през 1886 година. В него на СПА-процедури са се отдавали  японските пилоти-камикадзе през Втората световна война, преди да отидат на самоубийствените си мисии. Днес техните потомци продължават да се тълпят в Бейту, примамени от горещите извори и благоприятния климат.  

За първи път българска фирма пуска мицеларна вода

Серията „Маслина“ на Refan 

изглажда фините бръчки и връща 

блясъка на кожата

Знае се, че ласкавите слънчеви лъчи могат да нанесат на кожата повече поражения, отколкото най-свирепия вятър. И в един момент може да се окаже, че лятната отпуска е възродила духа, но е състарила кожата ви. Знае се, че свободните радикали забавят клетъчния метаболизъм и синтеза на колаген. Дехидратираната кожа предполага по-дълбоки бръчки. Запазете доброто си настроение! Серията „Маслина“ на Refan има призванието да заглади малките фини бръчици, да върне блясъка и стегнатата текстура на кожата. Всеки от продуктите е посветен на конкретен етап от подобряването на външния вид.

За първи път българска фирма пуска така рекламираната от световните козметични гиганти Мицеларна вода.

Тази от серията „Маслина е задължителна за хигиената на стареещата кожа. Тя притежава изключително толерантна формула, безпощадна към замърсяванията и грима, а освен това е водоустойчива. Маслото от маслина подхранва и омекотява кожата. Екстрактът от ядката й, богата на сапунини, отстранява замърсяванията и грима по естествен начин като намалява възникналите възпаления и действа овлажняващо. Не е необходимо изплакване.

Дневният крем е обогатен с масло и екстракт от маслина. То е едно от най- древните средства за запазване на красотата на кожата. Високото съдържание на витамин Е го прави ефикасно средство за борба със свободните радикали и преждевременното стареене. Богато е на мононенаситени мастни киселини, които действат хидратиращо, омекотяват и подобряват еластичността на кожата. Помага за възстановяването и след прекомерно излагане на слънчева светлина, замърсявания, цигарен дим и други вредни фактори. Той е много ефикасен антиоскидант. Действа противовъзпалително и регенерира кожата. Освобождава тъканите от натрупаните токсини. Забавя процесите на стареене на кожата. Цялостната грижа за възстановяването на кожата се допълва и с морски колаген, който възстановява еластичността и изглажда бръчките и овала на лицето. UV- А и UV-В филтрите защитават от вредното въздействие на слънчевите лъчи и предпазват от фотостареене.

Нощият крем е задължителен завършек на грижата за кожата на лицето и шията. Екстрактът и маслото от маслина са богати на антиоксиданти и неутрализират свободните радикали като предпазват клетките от стареене. Морският колаген, витамините А, Е и провитаминът В5 се борят с възникналите вече бръчки, регенерират кожата и възстановяват нейната еластичност. Капсулите с витамин Е осигуряват дълготраен ефект на антиоксидантите.

Околоочният крем бори се със стареенето в зоната около очите. Хидратира и изглажда кожата и възстановява нейната еластичност. Екстрактът от маслина, богат на антиоксиданти, неутрализира свободните радикали, изглажда околоочния контур и забавя процесите на стареене. Маслото от ший се разтапя върху кожата, като я регенерира и подхранва. Екстрактът от див кестен и натурален бизаболол подобряват кръвообращението и намаляват тъмните кръгове около очите. Кремът не съдържа парфюм.

Спрейът за коса се грижи за стареещата или третирана коса. Изглажда косъма по дължина, подпомага разресването и придава блясък и мекота при редовна употреба. Екстрактът от листата на маслина се бори с окислителните процеси в косъма, които увреждат структурата и цвета му. Провитаминът В5 и морският колаген изглаждат релефа на косъма, възвръщат блясъка и изпълват косата с обем.

Шампоанът за коса и душ гелът „Маслина“ са обогатени с екстракт и масло от маслина, които се грижат за запазването на цвета на косата и стимулират жизнените й функции.

Кремът за тяло финализира грижата против стареене на кожата. Обогатен е с масло и екстракт от маслина. С антиоксидантното си действие съставките му неутрализират свободните радикали, които разрушават колагена. Витамин Е и колагенът хидратират и подхранват кожата, като я изглаждат и забавят нейното отпускане.

JAKARTA – RABBLE, MASSAGE AND HANDICAP

Part of book Indonesia in eyes of Bulgarians

 

 

B

reathless from unimaginable traffic streets, markets for antics and exotic fruits, skyscrapers and ancient temples, colonial buildings and entertainment parks, museums and super modern Malls – this is the 13-million Jakarta. But the capital of Indonesia does not depress, although it is huge. The mega polis spreads on 650 sq.km. sunk in  fluffy greenery. And when you become exhausted from the city noise, you can rest with the total pleasure of massage or with the concentrated aristocratism of golf. The Indonesians are crazy about this sport. Their only sorrow is that they do not have a world champion. In exchange their golf playgrounds are abounding. Only around the capital of Jakarta they are more than 30, although some count them as 43. Most of them are according to the world standards and can host without a problem whatever international championship. They are constructed by architects of the caliber of Jack Niklaus (First and Second), Thomson, Rodney Right and Robin Nelson, Robert Trent Jones, Greg Norman, Greham March, the favorite to the Bulgarian golfers Gary Player. The natural relief is used maximally, as is turned into part of the architecture. And the impressiveness is obligatory. Therefore a golf playground, the façade of which strongly reminds the fronton with carriage of Bolshoy Theatre does not shock anybody. The “Indonesian Open” is a tournament with prize fund of $1 million. It is sponsored by the state, and it does not spare means, when the word is for popularizing Indonesia as a tourist destination.

Pantai Indah Kapuk (the so called golf playground PIK) is at the seaside of the island of Java, not far away from Jakarta. The road towards it passes through a luxurious “ghetto for millionaires” – all the rich men from the capital have built themselves palaces along the seaside. Thus they stay in cool and nearer to their favorite sport. The author of PIK Robert Trent Jones has called it “The spirit of the sea”. “My playground not only resembles sea, but it is a sea”, says the architect and underlines with arguments: “Because sometimes the sea is generous and beautiful, other time – with terrible character and creates difficulties. My playground is a test for the capable players, but defies them to show the best of themselves”. The place includes relaxing pools, strategically situated bunkers, built up with local stones. 6048 m., 72 par with cleverly included seaside tropical trees in a park of 80 hectares. Pantai Indah Kapuk is an idyllic place at the sea coast, where the beginners forget about their meager abilities and enjoy the natural water ways and sand bunkers. The design of the golf playground is so innovative that since 1992, when it received the prize Golf Nugget, it is constantly winning prizes. Several times it was declared to be the best in Asia and it is included in The Rolex World’s Top 1000 Golf Courses. Here people can play during the whole year. Well, if the rain season is excluded (from December to March), but even then the downpour is so warm and if it does not prevent seeing the ball, the gracious young kiddies will follow you everywhere with a huge umbrella in hand. By the way, they all are beautiful girls in bright uniforms in green and candy’s pink with perfect English. 

Except playing to one’s heart content, the members and their guests can eat in the club, which offers fantastic view towards the sea and the playground, to swim in the pool with Olympic size, to play tennis or to improve their golf skills on the training field with gravel, bunkers and 7 kinds of greenery. After “Indonesian Open” in July, the golf playground is given to the youth. And as everything else here it is made with a dash. More than 2500 golfers from five selected schools in Jakarta are trained and compete there, until the time of the World youth golf championship, which is hosted by the playground.

You can feel the magic of the Indonesian massage in the small cabins, where the local people drop in after work, in order to bestir their muscles or at the elegant SPA centers for the high class. Taman sari royal heritage SPA is founded by the hereditary aristocrat MuriatiSadibayo. Raised in the Java royal court, she has adopted the ancient technics of beautifying with traditional herbs and applies them in all the 30 and more branches all over the world. But wherever they are, they obligatory are furnished in the extravagant, but airy style with a lot of woodcarving, which are characteristic for Indonesia. The therapies are many but the most distinguished is called “Royal lulur”. If it is fulfilled with all details the procedure takes 3 hours. Treating the body with local herbs and yogurt is described for the first time during the 17^th century in North Java, but probably comes from the antiquity. If translated the words mean “wrapped skin” and in the past it was an obligatory ritual for the bride before the wedding. It was done every day for a week before the ceremony, in order the bride to be with a silky skin possibly the cleanest and ready for conception in the very first nuptial night. The therapy prolongs the beauty and youth, making the skin soft and shining. The surrounding atmosphere is also royal. An amiable small Balinese woman makes massage of the feet for welcome. Presses some points by finger with a whole bunch of small sticks and only from this she discovers all your aches. The essence of the cleaning of dead cells is the exfoliating lulur – scrub from rice dust, local herbs (yellow color) and ethereal body oil. You start shivering   in spite of the 30 degrees outside. It turns out to be the obligatory effect of the cooling seaweed Marine Algae. You feel as if the skin becomes smaller for you. The lulur hardens scorches and slightly cracks. When it dries completely, they are brushing you off. And you see how the dead skin is leaving you. Two deft Balinese girls start pouring you with a mixture of yogurt and fresh mint. This has to convert your body into a clean radiance, while you are waiting the same procedure (in a softer form) for the face. It ends with a massage on the “reflex zones”, which means acupressure on special points on the chin, eyebrows and around the nose. Thus the stress is gone, if not forever, at least for long. The Jacuzzi is “boiling” already, filled with fresh rose petals. You are splashing into it in order to wash off the yogurt, and totally relax before the 1 hour Indonesian massage. It is mostly with a whole palm. In the first part it is on dry skin, and in the second –with ethereal oils and herbs. The pressure is on the direction of the blood streams, and the aim – to unlock a knot on the body. At the end you simply do not want to stand up.

And when you have had enough of spoiling, on your way back to Jakarta you could drop in for a drink on the 56^th floor of SKYE bar. The lift will raise you for less than 2 minutes to the terrace under the stars, and from there the night view toward the Indonesian capital will leave you breathless.

Най-добрите университети в света приемат стипендианти на програма Евробет талант

 Manhattan school of Music, Университетът за музика и сценични изкуства (MDW) във Виена и Университетът по изкуствата в Есен, Германия, които са сред най-престижните университети за изкуство по света отварят вратите си за Калиа Калчева и Констанца Дюлгерова. Двете момичета са отличени сред многобройните кандидати за първите награди на стипендиантската програма Евробет талант, която насърчава млади творци в областта на музиката, графиката и сценичното изкуство. Програма Евробет талант е създадена през 2014 г. като резултат от успешното сътрудничество между Фондация Аполония, Помощ за благотворителността в България и Евробет. Първото й издание бе проведено в рамките на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол. 

Освен стипендия за младите изпълнители, програмата им предоставя възможност за срещи с утвърдени хора на изкуството, които приемат да бъдат техни ментори за една година. През 2014 г. ментори са Теодосий Спасов, Владимир Пенев, Борис Мисирков и Георги Богданов, подкрепени са 16 младежи на възраст от 18 до 25 години. Като част от официалната програма на Празниците на изкуствата Аполония 2015, на 31 август от 19 ч. в Клуб Аполония/Сцена ОББ публиката ще има възможност да се срещне с младите таланти. Ще се изявят пианистите Констанца Дюлгерова и Ангел Николов, концертът ще бъде съпътстван от изложба на Елис Вели, Ивелина Ямалиева, Лидия Александрова, Мария Цветкова, Милен Колев, Савина Топурска, Симеон Лазаров, Теодор Асенов и Явор Иванов – графици и фотографи, отличени със стипендии в раздел визуални изкуства. В края на концерта ще бъдат представени и новите таланти, избрани от престижното жури на Евробет талант в категориите музика, визуални и сценични изкуства, които ще се запознаят със своите ментори.

JAKARTA – MULTICOLOURED FAIRYTALE

~Magdalena Gigova ~

Chapter of book Indonesia in eyes of Bulgarians

“If you want to see everything in Indonesia – one lifetime is not enough! With a population of 240 million, dispersed on 17 504 islands, it is clear why. You have to choose between the mega polis Jakarta, to enjoy the piece of paradise – called Bali, or to plunge among the unique coral plantations on the Maluku islands. Maybe you will be attracted by the exotic: the wild tribes and former cannibals on Papua, the birthplace of the biggest lizard in the world – the merciless poisonous Komodo dragon on the Komodo islands, or to have a glimpse on the orangutans on Borneo”

Indonesia is the biggest archipelago in the world with its 30 groups of islands. The capital Jakarta is a 13-million mega polis, breathless from its traffic. Some people travel two-three hours to their working place and vice versa. But the Indonesians manage with the traffic jams in two ways: the first is “3 in 1” and means that on a working day it is forbidden for cars with less than three persons inside. Neighbors, friends, occasional companions make groups. Otherwise it is sure that at some traffic light they will make a photo of you and will charge you with a fierce fine. The other salvation is “Trans-Jakarta” – the road cleaned especially for the speedy buses. And it does not come to anybody’s mind to avail himself of this part of the road, higher with about 20 m. The stops are on a meter and a half height, as well as the doors of the buses. In difference with the other cities with 13 million citizens, Jakarta breaths with much greenery on all the 650 km2 on which it is spreading.

Jakarta under the wings of Garuda

 Above them is towering the national monument. This is 132-meter tower, from the roof of which are opened wonderful sights. In its base is opened a golden gate under the sounds of the Indonesian anthem, in order the visitors to see the document of creating the contemporary state with the signature of President Sukarno. A modest piece of paper, with a text typed on an archive typewriter, with a signature and stamp. Garuda is the golden eagle-like bird, symbol of the country and its beaky profile is watching from all the wall-panels. And from the terrace the glance seizes sky scrapers and parks kilometers around. The whole tower is surrounded by stone bas reliefs, which are telling with their super realistic figures scenes from the history and way of life of Indonesia. From them we learn not only about heroes and commanders, but also that in order to become a man the Indonesian had to jump over a rather high pole. In the monument “Monas”, as the tower is called, there is a special room for meditation, in which nobody can enter but only the children of Sukarno, in order to pray with the spirit of their father.
In spite of the 350 years presence of the Dutch, the shorter colonization of the British and French and the cruel raid of the Japanese, the Indonesians celebrate quite peacefully the anniversaries of their “national awakening”, without baring malice.

 From the Netherlands quarter to the fan of life

Therefore the old Netherlands quarter is maintained excellently.  In the museum “Fatahilah” is especially respected the ancient furniture of the former governors, and the nostalgic canal is not anymore navigable, but is being duly cleaned every day. In the courtyard of the museum the infertile women are competing to touch a huge gun, crowned with what the Russians call “kukish” and in Indonesia is considered to be talisman for fertility. For this aim the ladies have to spend the night under the gun. At the other side of Jakarta there is a “male” big rifle, which influences the potentiality better than Viagra. From the expositions in the Indonesian capital the most attractive are the museum with puppets for the theatre of shadows and “Taman Mini” – entertaining park in which each of the provinces of the country is represented with its characteristic house. 

From the first museum you learn that in the performances with the so called wayang (Javanese puppet) or Javanese dolls one actor performs 15 different roles and sometimes is acting 9 hours without stopping. But he has an assistant who helps him to arrange the personages, which are more than 300. 

But he plays systematically “only” with around 120. The helper sticks the puppet / wayang dolls as high as 2-3 m., sometimes higher. The filigree processing of the leather for the 200-year old exhibits has placed “Wayang”, as the museum is called, among the list for the world heritages of UNESCO. The leather is thin and finely cut, as a lace, in order the light to pass through it and the theatre of shadows to be even more effective. I was shocked by the fan of life, created from unbelievably thin, almost transparent wood. For sure at its one side was the paradise and from the other – hell. And each sign has a secret (or evident) symbolic meaning. And almost comic is the figure of GatotKacha, a fairy tale hero, the local version of Superman. When his face is blue he is in good mood, the red façade says that he is furious. The museum is situated in an Anglican church of XVI century, from which are preserved also about ten grave stones of knights, passed away long time ago.

In front of the sanctuary of the dolls there is an endless row of bicycles with plantation helmets on the luggage carriers. Everybody can rent them and circle around the city center, without being disturbed from the ghosts of the Dutch colonizers. By the way the local people joke that for three hundred years the stingy Dutch have built less roads, public building and schools, than the English during their four years (1811-1815) in Indonesia.

The wife of the longest serving Indonesian President – Suharto suggested to create the park “Taman Mini.  The place does not have anything in common with “Europe on palm”, which can be seen in Brussels or “Switzerland in miniature” at Melide. In short – In “Taman Mini” nothing is mini. 

Quite the opposite. Everything is huge, even bigger than the real dimensions. An over-head cable car allows the visitors to see the park, spreading on 1 2km and above. Savages are rowing in pirogues in the middle of a lake, as in Sulawesi. They are even not real, although looking strikingly realistic. A museum, similar to Hindu temple shows the different ethnic groups and is at the same time wonderful   décor for weddings.

A real feast for lovers of antics and authentic souvenirs is Surabaya – a quarter with small shops, in which one could stumble to a treasure and more often – to a real imitation, but he will bring it to his country as a precious souvenir from Jakarta.