Показват се публикациите с етикет Джакарта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джакарта. Показване на всички публикации

сряда, 19 август 2015 г.


JAKARTA – MULTICOLOURED FAIRYTALE

~Magdalena Gigova ~
Chapter of book Indonesia in eyes of Bulgarians

“If you want to see everything in Indonesia – one lifetime is not enough! With a population of 240 million, dispersed on 17 504 islands, it is clear why. You have to choose between the mega polis Jakarta, to enjoy the piece of paradise – called Bali, or to plunge among the unique coral plantations on the Maluku islands. Maybe you will be attracted by the exotic: the wild tribes and former cannibals on Papua, the birthplace of the biggest lizard in the world – the merciless poisonous Komodo dragon on the Komodo islands, or to have a glimpse on the orangutans on Borneo”


Indonesia is the biggest archipelago in the world with its 30 groups of islands. The capital Jakarta is a 13-million mega polis, breathless from its traffic. Some people travel two-three hours to their working place and vice versa. But the Indonesians manage with the traffic jams in two ways: the first is “3 in 1” and means that on a working day it is forbidden for cars with less than three persons inside. Neighbors, friends, occasional companions make groups. Otherwise it is sure that at some traffic light they will make a photo of you and will charge you with a fierce fine. The other salvation is “Trans-Jakarta” – the road cleaned especially for the speedy buses. And it does not come to anybody’s mind to avail himself of this part of the road, higher with about 20 m. The stops are on a meter and a half height, as well as the doors of the buses. In difference with the other cities with 13 million citizens, Jakarta breaths with much greenery on all the 650 km2 on which it is spreading.

Jakarta under the wings of Garuda

 Above them is towering the national monument. This is 132-meter tower, from the roof of which are opened wonderful sights. In its base is opened a golden gate under the sounds of the Indonesian anthem, in order the visitors to see the document of creating the contemporary state with the signature of President Sukarno. A modest piece of paper, with a text typed on an archive typewriter, with a signature and stamp. Garuda is the golden eagle-like bird, symbol of the country and its beaky profile is watching from all the wall-panels. And from the terrace the glance seizes sky scrapers and parks kilometers around. The whole tower is surrounded by stone bas reliefs, which are telling with their super realistic figures scenes from the history and way of life of Indonesia. From them we learn not only about heroes and commanders, but also that in order to become a man the Indonesian had to jump over a rather high pole. In the monument “Monas”, as the tower is called, there is a special room for meditation, in which nobody can enter but only the children of Sukarno, in order to pray with the spirit of their father.
In spite of the 350 years presence of the Dutch, the shorter colonization of the British and French and the cruel raid of the Japanese, the Indonesians celebrate quite peacefully the anniversaries of their “national awakening”, without baring malice.

 From the Netherlands quarter to the fan of life


Therefore the old Netherlands quarter is maintained excellently.  In the museum “Fatahilah” is especially respected the ancient furniture of the former governors, and the nostalgic canal is not anymore navigable, but is being duly cleaned every day. In the courtyard of the museum the infertile women are competing to touch a huge gun, crowned with what the Russians call “kukish” and in Indonesia is considered to be talisman for fertility. For this aim the ladies have to spend the night under the gun. At the other side of Jakarta there is a “male” big rifle, which influences the potentiality better than Viagra. From the expositions in the Indonesian capital the most attractive are the museum with puppets for the theatre of shadows and “Taman Mini” – entertaining park in which each of the provinces of the country is represented with its characteristic house. 
From the first museum you learn that in the performances with the so called wayang (Javanese puppet) or Javanese dolls one actor performs 15 different roles and sometimes is acting 9 hours without stopping. But he has an assistant who helps him to arrange the personages, which are more than 300. 


But he plays systematically “only” with around 120. The helper sticks the puppet / wayang dolls as high as 2-3 m., sometimes higher. The filigree processing of the leather for the 200-year old exhibits has placed “Wayang”, as the museum is called, among the list for the world heritages of UNESCO. The leather is thin and finely cut, as a lace, in order the light to pass through it and the theatre of shadows to be even more effective. I was shocked by the fan of life, created from unbelievably thin, almost transparent wood. For sure at its one side was the paradise and from the other – hell. And each sign has a secret (or evident) symbolic meaning. And almost comic is the figure of GatotKacha, a fairy tale hero, the local version of Superman. When his face is blue he is in good mood, the red façade says that he is furious. The museum is situated in an Anglican church of XVI century, from which are preserved also about ten grave stones of knights, passed away long time ago.

In front of the sanctuary of the dolls there is an endless row of bicycles with plantation helmets on the luggage carriers. Everybody can rent them and circle around the city center, without being disturbed from the ghosts of the Dutch colonizers. By the way the local people joke that for three hundred years the stingy Dutch have built less roads, public building and schools, than the English during their four years (1811-1815) in Indonesia.

The wife of the longest serving Indonesian President – Suharto suggested to create the park “Taman Mini.  The place does not have anything in common with “Europe on palm”, which can be seen in Brussels or “Switzerland in miniature” at Melide. In short – In “Taman Mini” nothing is mini. 



Quite the opposite. Everything is huge, even bigger than the real dimensions. An over-head cable car allows the visitors to see the park, spreading on 1 2km and above. Savages are rowing in pirogues in the middle of a lake, as in Sulawesi. They are even not real, although looking strikingly realistic. A museum, similar to Hindu temple shows the different ethnic groups and is at the same time wonderful   décor for weddings.
A real feast for lovers of antics and authentic souvenirs is Surabaya – a quarter with small shops, in which one could stumble to a treasure and more often – to a real imitation, but he will bring it to his country as a precious souvenir from Jakarta.

неделя, 10 ноември 2013 г.

Жарката Джакарта!


Жарката Джакарта!
Вестник "Преса"

Магдалена ГИГОВА

Special thanks to Enjoy Jakarta


Джакарта е пъстра като мечта. И голяма колкото нея. Столицата на Индонезия се е ширнала върху 650 кв. км и в нея по официални данни живеят около 13 милиона. Да прекосиш Джакарта от единия до другия край отнема часове, дори и с бързите автобусни линии, които се движат по специално трасе, отделено с 40-сантиметров банкет. Спирките са къщички с тераски на 1,5 метра над земята, от които се влиза направо в рейса.

Напук на представите за задъхан мегаполис градът плува в зеленина. Нормално! Тук температурата през цялата година надвишава 30 градуса, а валежите карат всяко боднато в земята клонче да върже. И все пак Джакарта не е само лепкав трафик, небостъргачи, колониални къщи и музеи. Какво още има в столицата на Индонезия - четете по-долу.


Обама с къси панталонки



Малцина са запомнили от биографията на Барак Обама, че две години е учил в ислямско училище. Той е живял в Джакарта с втория си баща, индонезиеца Лоло Саторо, а майка му е преподавала в протестантското школо, където по-късно се мести и бъдещият американския президент.

За да почетат индонезийското детство на Обама, местните власти му издигат... паметник - момченце по къси гащи, на чиято ръка пърха пеперуда, и го поставят в централен градски парк. Във Фейсбук обаче започва протестна вълна. Аргументът е, че Барак не е направил нищо съществено за Индонезия. Кметството капитулира и поставя статуята (в естествен за 10-годишно момче ръст) в бившето му училище в скъпия джакартски квартал Ментенг.

Като обстановка мястото не крещи с въпиещ лукс, но предизвиква спонтанния въпрос: „Защо и у нас няма такива училища?” Атмосферата е ласкава и по-скоро домашна. Бълбукат поточета, по стените се стелят увивни растения и дори джамията прилича повече на балконче от приказка. В двора децата упражняват традиционен танц с чинии по чорапи, а вторият чин вляво, на който е седял Обама, и до днес си е същият.


Да нахраниш рибите


В „Сий уърлд“-Джакарта изразът „Да нахраниш рибите” придобива съвсем буквално значение. Огромният аквариум, разположен върху 4200 кв. м, е първият в Индонезия и е част от Джай Анкол дреймланд парк - комплекс от атракциони, съчетаващи лунапарк, Дисниленд, мол, хотел и пристанище за увеселителни кораби.

В „Сий уърлд” всеки ден се изсипват 5 млн. литра солена вода, която се филтрира предварително, за да не се заразят с нещо повече от 3500-те обитатели. Дългият 80 м тунел с прозрачни стени и таван, в който, докато вървиш, гледаш как над теб се стрелкат скатове и акули, съседства с детски басейни, където малчуганите могат да пипнат морски звезди и са си поиграят с шарени рибета. Най-завладяващата атракция обаче е храненето на рибите на дълбочина 6 м пред очите на останалите посетители.

За целта ви трябват 20 долара, повечко смелост и късмет да сте първи на касата в часа, когато започва атракцията. След мъчително напъхване в неопренов костюм и кратък инструктаж за работа с кислородна бутилка т.нар. бъди (придружител и спасител) ви повежда към аквариума. Провирате се между останки от корабокрушения и сандъци със злато. Рибите се втурват като кокошки към зърно при вида на кошницата със сепии и водата заприличва на супа с мърдащо фиде. Вие ги галите, храните и ако ви е останала свободна ръка махате на зяпачите зад стъклото. Еуфорията е пълна!


Чаят е първият бонзай

Че чаеното дърво по природа е високо 6 метра, но е нарочно селекционирано до храст, става ясно в плантацията Ганунг Мас в местността Пунчак на 90 км от Джакарта. Един от холандските губернатори установил, че в планината е красиво и прохладно, построил си лятна резиденция и постепенно районът се превърнал в нещо като джакартския Бевърли хилс.

Контраст на луксозните хотели и екстравагантните дворци са къщичките на чайоберачите - спретнати дървени колибки с веранди, на които играят деца и кокошки. Чаеното дърво е първият бонзай, защото се берат само листенцата от най-горната му част и е много по-удобно то да е на височината на дребничките берачки. Те работят от 2 до 6,30 сутринта, но всеки ден изминават по 12 км нагоре по хълма, за да стигнат до работното си място с големи кошници на гръб. Жениците кротко позират за снимка и с радост показват на „бледоликите” как от всеки храст се късат само по няколко листенца на ден. Следва задължителната дегустация на бял, зелен, червен и черен чай с „мезе” от панирани банани и снейк скин фрут (нещо като голям кестен с черупка като змийска кожа).

На един лъв разстояние






Ако искате да видите всички животни и да се забавлявате с атракциите в „Таман сафари Чизаруа“ ще са ви необходими поне два дни, защото там можете да храните от ръка любопитни лами и нахалнички зебри, антилопи и хипопотами-джуджета, да гушкате бебета орангутани и леопарди, да плувате с делфини, да пипнете пингвин, да участвате в разиграване на война със слонове... 170 хектара облагородена джунгла, населена с повече от 2500 животни, главно от Индонезия и Азия. Единственото, което е необходимо да сте със закрита кола и да се въоръжите с моркови и банани.

Пътят се вие покрай бухнала зеленина. До колата се приближава антилопа гну и навира нахално муцуна в прозореца – проси си морков. Зебра се опитва да я измести. В „Таман сафари“ животните са пуснати наволя, но през 200 м има патрулни коли, които пазят туристите от тях и обратното. Един завой по-нагоре са слоновете. Между хората и добродушните гиганти има само плитък ров. 200-килограмовите бебета срамежливо надничат иззад майките си. Подавате банан. Хоботът се удължава като маркуч на прахосмукачка, за да го докопа. Хипопотамът отваря паст, колкото да се уверите във факта, че от нападения на разлютени хипопотами загиват много повече хора, отколкото от лъвове. Зъбите им са като на акула – огромни, криви и застрашителни. Носорозите изглеждат съвсем безобидни, докато похрупват палмови клонки. След тях са индонезийските тапири, палмовите цибетки, през чието ако преминава най-скъпото кафе в света – копи луак и „по-конвенционалните“ камили, жирафи, мечки....

Огромна порта като на средновековна крепост се захлопва зад колата ви. След нея втора, трета.... Това е царството на лъвовете! От джунглата надничат руини на древни храмове като в кадър от Индиана Джоунс. Предупреждават да не отваряте прозорците. Тъкмо да опонирате, и се появяват лъвовете – десет огромни мъжки екземпляра, които ви гледат изпод гривите като потенциална вечеря. Странно червеникави на цвят, като див кестен, те налитат на бой. Засега само помежду си. Патрулката подканва туристите да тръгват. След още три отворени врати се повтаря същото в клетката на тигрите, после на пумите, на леопардите...

По въжетата се люлеят безгрижните ни роднини – шимпанзетата. Едно от тях вижда приближаването на олата и го възприема като потенциална шведскат маса. Застава на задните си крака и започва да се бие в гърдите с победни звуци. Така си заслужава банана отвсякъде. Обрасъл като китеник орангутан го гледа презрително и чака пая си отдалеч.

Обиколката свършва, но атракциите – не. Следват клетките на най-отровните гущери в света – гигантския комодски варан, който се въди само в Индонезия и срещу ухапването му няма антидот. Малчуганите могат да се снимат с бебета леопарди или орангутани, да поседнат на обяд с пингвин като му подават риба, да яздят слончета или да гледат тюленско, каубойско или тигърско шоу...

Цяла Индонезия на 165 хектара

Индонезия се е проснала на 17 504 острова, но може да я избродите цялата за няколко часа в парка „Таман мини“. Той е създаден в Джакарта по идея на Сити Хартина – съпругата на президента Сухарто, управлявал в продължение на 32 г. от 1967 до 1998-а. Целта й била да подсили патриотизма и чувството за национална гордост и през 1970 г. набързо национализирали 165 хектара ниви и ливади.

За разлика от повечето паркове, които показват миниатюрни модели на най-прочутите сгради в съответната страна, в „Таман мини“ нищо не е малко. Всяка една от 26-те провинции е представена с характерните за нея къщи в естествен размер. Типичните за Ява, Сулавеси, Суматра, Калимантан (Борнео), Молукските острови и Папуа домове демонстрират къщната подредба и местните занаяти.



Копия на по-големите острови на Индонезия пък са пръснати из огромно езеро, погледът към който от височината на кабинките на въжената линия е завладяващ. От птичи поглед стоте хектара на "Таман мини" внушават етническа и религиозна търпимост. Кабинките минават над будистки пагоди, джамии, хиндуистки храмове, католически и протестантски църкви.

Истински папуаси дялкат дървени статуи, красиви като статуетки балийки танцуват за гостите. А ако нямате сили да трамбовате от павилион на павилион, от птичия парк до градините с орхидеи, подправки и билки и жасмин или до 4D театъра, освен въжената линия има миниатюрна влакова линия, моторикши, вело-таксита...


Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...