Световният лидер в производството на аромати награди „Рефан”

„Рефан България” получи награда от световния лидер в производството на аромати за фина парфюмерия и козметика - „Ман”. Френската фирма има над 1 милиард долара оборот и производствени бази в 25 държави. Поводът за приза бе  ползотворното 20-годишно сътрудничество между „Рефан” и „Ман” в областта на иновациите и налагане на нови стандарти в парфюмерията и козметиката.
Церемонията се състоя в посолството на Република Франция с домакинството на посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Той оприличи 20-годишното партньорство на двете фирми с порцелановата сватба, която се отбелязва след две десетилетия съвместен живот , но и с качествата на порцелана – символ на традиции, на финес и елегантност, каквито са отношенията между „Ман” и „Рефан”.
Саманта Ман,  пето поколение наследница на световната парфюмерийна фирма от Граc, създадена две години преди освобождението ни от турско робство, връчи 9-килограмов кристален плакет на Ангел Попов, управител и съсобственик на българската фирма. „Ман” е лидер във Франция и е на 7-мо място в световната класация на парфюмерийната индустрия.
Сътрудничеството между Mан и Рефан България започва през 1994 г. и допринася за успеха на българската компания на европейския и световен пазар. Със своите над 400 бутика в 28 държави на 5 континента, с гъвкави форми на бизнес и модерна франчайзинг система, с над 2000 продукта в портфолиото си, „Рефан България“ е сред най-популярните във Франция и по света български производители.

Лиъм Нийсън сам си прави каскадите на 60

На 7 юни актьорът празнува кръгла годишнина сам

Лиъм Нийсън, който от началото на 2015-а зарадва почитателите си с две кинопремиери, продължава далекува болката от смъртта на съпругата си - актрисата Наташа Ричардсън, с работа и грижи за двамата им синове. Звездата от „Списъкът на Шиндлер“ и „Междузвездни войни“ разкрива душата си пред руския вестник „СПИД инфо“ в навечерието на своята 60-годишнина - 7 юни. Холивудската звезда живее скромно за ранга си в Милбрук, САЩ, и макар да е израснал в католическо семейство, през 2012 г. в Турция приема исляма.

„Роден съм в малко градче в Северна Ирландия - Белимен. Родителите ми бяха много религиозни. Татко работеше като портиер в католическо училище, а мама беше готвачка, но имаха огромно желание да ми осигурят добро образование“ - разказва без сянка от поза и притворство Лиъм Нийсън. - Впрочем те смятаха, че от мен ще излезе добър спортист, и ме записаха на бокс. Боят наистина ми се удаваше, но след счупен нос и сътресение на мозъка осъзнах, че не ми е по сърце. А и вече имах друга страст - театъра. Моето семейство, разбира се, не беше във възторг. Мама настоя да следвам физика и информатика в университета в Белфаст, но точните науки не се оказаха моята стихия. Родителите ми се примириха и аз се записах в курс по театрално майсторство. За да се издържам, работех като хамалин, стругар. Не беше лесно, но бях щастлив. Да, знам, че притежавам най-престижните награди в киното и театъра, но понякога се питам: „Какво правя аз в този бизнес? Не е ли време да се оттегля на спокойствие в Ирландия?” Но после се сещам, че за нищо на света не бих могъл да се разделя с актьорската си кариера. А като се сетя, че получих първата роля единствено заради ръста си. Висок към 193 см. Прочетох обява, че в театъра търсят младеж с дълги крака. Така започна кариерата ми. По-късно за развитието ми в киното помогна любовта. Изпитвах бурни чувства към Хелън Мирън (участвала в „БСП - Бесни страшни пенсии“ и „Кралицата“, носителка на два „Оскара“.) Запознахме се на снимачната площадка на „Екскалибур“. Тя е изумителна жена и талантлива актриса. Човек не може да не се влюби в нея. Чувствата ни бяха много силни, но Хелън охладня. Трудно е, когато обичаш, да чувстваш, че повече не си нужен, да ходиш из града като лунатик с тъжен поглед. След време обаче осъзнах, че така е било правилно. Всички чувства имат „гаранционен срок“. Тогава си дадох дума повече да не се влюбвам. И устоях с години, докато не срещнах съпругата си Наташа Ричардсън“, признава Лиъм Нийсън.

Актьорът е голям почитател на системата на Станиславски и мечтае да поставя Чехов на театрална сцена, но през последните години в киното се снима главно във високобюджетни екшъни като „Твърде лично“, Run all night, които излязоха на екран в началото на 2015 г. „Въпреки това най-уютно се чувствах във филма „Майкъл Колинс“. Той дълго пътува към зрителите. Снимахме го 12 години. Няколко месеца работихме в Ирландия, обгърнати от необичайна атмосфера. Сюжетът е за последиците от конфликтите в моята страна, за взаимоотношенията след гражданската война. Ако зрителят, гледал филма, е намерил у себе си сили да говори открито за тези времена на противоречия - каква по-голяма награда за актьора“, казва Нийсън. Той се гордее, че на 60 години продължава да изпълнява сам повечето от каскадите във филмите си. „Това, че ряботя много през последните години, безспорно е свързано със смъртта на съпругата ми. Тя също беше актриса - дъщеря на Ванеса Редгрейв. Загина в инцидент със ски. На писта в Канада караше без предпазна каска, удари си главата при падане и отказа да отиде на лекар. След наколко часа изпадна в кома, от която не успя да излезе. Оттогава болката в сърцето ми е неутешима. Аз се влюбих в жена си от пръв поглед и не престанах да я обичам до нейния край. И след това. Имаме двама прекрасни синове - Майкъл и Даниъл. Но животът понякога е непсправедлив. Молиш се на Бога за чудо, но лекарите са безсилни. Когато светът ти се руши, така се променяш, че дори приятелите ти не могат да те познаят. Мъката е страшна. Но осъзнаваш, че трябва да отгледаш синовете си, и търсиш забрава в работата. Тогава снимах „Хлое“, а току-що бях погребал жена си“, споделя Лиъм Нийсън.

Актьорът е здраво стъпил на земята, въпреки че е рицар на Британската империя и носител на всички престижни кинонагради. Когато му припомнят, че списание „Емпайър“ го е наредило сред 100-те най-добри актьори на всички времена, шеговито коментира: „О, това беше преди 12 години! Точно когато се роди по-малкият ми син. Очевидно пресата е решила да ми направи подарък. Но това винаги е приятно!” Въпреки няколкото спорадични връзки след кончината на жена му своята 60-годишнина актьорът ще посрещне сам със синовете си.

Бричове и паласки – смърт чрез замразяване

Процедури в рамките на една година и се събуждате без „любовни дръжки“, тлъстинките в корема ви са значително намалели, а бричовете - на изчезване. Това не е фантастика, а криолиполиза. Зад сложното име се крие апарат, който замразява мастните киселини, които влизат в състава на мастните клетки. „Те са пет вида, като три от тях замръзват при температура -8 градуса. Оставалите две са по-издръжливи – предават се при -11 и -42 градуса по Целзий“, поясни пред „Преса“ дерматологът д-р Анна Пейкова от клиника „Дерма елит“. - Замразяването на мастните киселини води до образуване на кристалчета в мастната клетка, което я убива. Чрез този метод та се унищожава, но мастните клетки са необходими за функционирането на организма и на кожата. Затова чрез този метод с три процедури се унищожават до 70% от тях в желания участък. И това е завинаги, но само на третираното място. Разбира се, ако водите застоял начин на живот и приемате повече калории, отколкото изразходвате, останалите мастни депа ще се разширят, обаче в други зони“, допълни специалистката.

Процедурата

След разговор лекарят терапевт измерва количеството тлъстинка на желаното за криолиполиза място с уред, подобен на шублер. Ако е по-малко от нормата за тази част от тялото, отказва да извърши процедурата, която трае 70 минути. Участъците, които ще бъдат третирани, се покриват с мембрани, напоени с водно-спиртен разтвор, който предпазва кожата от изгаряне при ниските температури. (По принцип пораженията идват при -12 градуса.) Апаратът засмуква кожата на желаната зона, за да може да я замрази по-добре. Неприятните усещания са през първите 10 минути. След това може да четете, да играете на таблета и да си пийвате вода в продължение на час. След като машината даде знак, че процедурата е приключила, терапевтът „омесва“ обработените участъци, за да изглади кожата. Може да повторите най-рано след месец. Обещанията на изобретателите на метода са, че след първата процедура тлъстинките ви намаляват с 30 процента.

„Криолиполизата е добре да се съчетава с „Вела шейп“ - това е радиочестота с инфрачервени лъчи и вакуум. Тя има патент, че разгражда мазнината. Една-две процедури с „Вела шейп“ преди замразяването ще помогнат на мазнината да се втечни и тогава ще е възможно да се захване по-голям обем кожна гънка, за да се унищожат повече мастни клетки. След криолиполизата механичен липомасаж с „Ел Пи Джи“ ще усили циркулацията и дренажа. Така унищожените мастни клетки по-лесно напускат организма“, съветва д-р Пейкова. Лекарката изрично подчертава, че процедурата е доста по-щадяща от липосукцията. Все пак не е оперативна намеса. Единствената последица е, че обработеното място е като изтръпнало около седмица, а унищожените мастни клетки се отделят за десетина дни по естествен път. Т.е. не бива да очаквате мигновен магически ефект. „Хубаво е да пиете повече вода - до 2 литра на ден, да не консумирате алкохол и мазни храни. Въглехидрати - също. Когато са в по-голямо количество, отколкото организмът успява да разгради, те се превръщат в мазнини, които се натрупват в резервни депа. Затова не само след криолиполиза е важно движението и правилното хранене. Съвременият човек се обездвижи и дори не си дава сметка колко малко усилия полага и не изминава километрите, необходими за нормалното функциониране на тялото му. Хормоналният стрес също е от значение, защото води до допълнителни мастни депа“, казва дерматоложката.

Капаните

Криолиполиза предлагат на много места. Разликата е в апаратите. Преди да прибегнете до терапията, проверете уредът медицински ли е и дали замразява при -8 градуса. В София подобни машини има на три места. При останалите криолиполизата охлажда с плюсови температури (до +2 градуса). Ефект пак има, но не е толкова бърз и са необходими повече процедури. Също така се осведомете лекар или козметик ще извърши терапията. Медик е по-добрият избор, защото трябва да прецени общото състояние на организма. Процедурата не се препоръчва при проблеми с черния дроб, диабет или рак.

„Криолиполизата е медицински процес, който трябва да се прави с мисъл, а не само с желание да замразяваме всичко, което си въобразим. И да имаме търпение. Да, действително намалява бричовете, обаче трябва да се направи три пъти и после да се изчака още три месеца, за да дочакате ефекта“, твърди лекарката. Според нея замразяването е по-физиологично и при него кожата не остава да виси, както след липосукция, при която мазнината се източва по хирургичен път. Ако количеството е по-голямо, човек може да заприлича на шарпей.

„Въпросът не е в криолиполизата, а в постоянството. Ако човек спазва най-елементарни норми на движение и хранене, може много да си помогне. Не е добре да спазваш драстични диети, при които отслабваш с 20 кг, кожата ти да се отпусне, а после отново да започнеш да злоупотребяваш с алкохол и мазни продукти. Най-добре е до 30-годишна възраст да постигнеш оптимално тегло, което да поддържаш до края на живота си“, убедена е д-р Пейкова. Според нея няма панацея за унищожаването на тлъстинките. Мастните клетки са константна величина и се образуват още в детска възраст. Много важно е да не се допуска залтъстяване при малчуганите, защото после трудно може да се промени структурата им. „Когато човек качва два килограма, организмът балансира с тях и привиква бързо. Затова 10 кг се свалят по-трудно от два. Не бива да се ограничавате и истерично да броите калориите. Оставете се тялото да ви води от какво има нужда, но в нормални граници. Хубаво е и да се храните в едни и същи часове“, завърши с простите, но полезни съвети д-р Анна Пейкова. 

Цената на 1 процедура е 300 лв. За оптимален ефект са необходими 3 процедури на една и съща зона.

 

Цени на пакетите:

Пакет 3 процедури - 720 лв.

 

Пакет 6 процедури -1320 лв.

 

Пакет 9 процедури  - 1800 лв.

Телефон за записване на час и за повече информация: 0888300613

Коли за отличници

В България има регистрирани близо 300 000 мерцедеса

Магдалена ГИГОВА

България е много богата държава! Така поне си мисли страничният наблюдател, попаднал на централна софийска улица или пред лъскаво заведение в средата на нощта. Там скъпите коли се нижат като парад на богатството и суетата.

Ако се вярва на справката за превозните средства по марката и годината на първата регистрация в КАТ, нашенецът е върл почитател на мерцедеса - общо 258 047 за цялата страна. Е, возилата от тази марка на предучилищна възраст (от 0 до 5 години) са малко над 6000, а „бабичките“ над 20 лазарника гонят стоте хиляди, но на преден план изпъква самочувствието да караш мерджан, макар и таралясник. Сред имотните българи предпочитано е невръстното „Порше“. Пред последните пет лета са купени почти 500 - близо по 100 годишно. Лексъсите са малко повече от 300, а джагуарите - едва стотина. В замяна на това „екстремистите“ с вятър в косите са се сдобили с шейсетина мотора „Харлей Дейвидсън“.

Новите бентлита от последната петилетка, регистрирани у нас, са 22 (при общо за страната 114, но от всякакви възрасти), малолетните мазератита ги бият - повече от 35 са. Ламборгинитата са едва седем, а фераритата, купени напоследък - 24.

За жалост истински скъпите коли като поъчвоки ролс-ройсове, бугатита и астън-мартина на Джеймс Бонд списъкът на КАТ не ги лови - те влизат в графа „ограничени бройки“.

Приказката, че на българина, когато се види с пари, първо му омалява колата, после му отеснява къщата и накрая му остарява жената, вече има научно доказателство. Поне за превозните средства. Според изследване на аналитичните компании Polk и IHS Automotive първите премиум автомобили на нашенците, сдобили се с повечко средства, са мерцедесите, докато в Европа налитат на „Волво“ и „Инфинити“.

Списъкът у нас продължава с БМВ и „Ауди“, докато в чужбина разнообразяват с „Акура“ и „Кадилак“.

1200 конски сили за 2 млн. евро

Кой може да си позволи автомобил с 1200 конски сили за 2 млн. евро? Арабски шейх, руски олигарх, китайски компютърен магьосник и... Митьо Очите. Ако се вярва на вестникарски публикации, Димитър Желязков си е поръчал най-скъпата кола в света „Бугати Вейрон суперспорт“, при това в изцяло позлатена версия. А под благородното покритие ще се крият най-добрите защитни системи, които може да се купят с пари. Дори стъклата на машината ще издържат на атака с гранатомет. Возилото, което ускорява до 100 км за малко повече от 3 секунди, е „обуто“ със специални гуми „Мишлен“, които са само и единствено за него - просто няма друг автомобил с толкова големи джанти. Комплектът гуми струва 17 000 евро, докато джантите от 120 000 евро се сменят на всеки четвърти изпилен комплект гуми. Самата смяна се прави единствено във Франция и струва 70 000 евро.

Бизнесменът Румен Гайтански, известен със свръхлуксозния си автомобилен парк, сензационно пусна обява, че продава своето уникално „Бугати Вейрон“, което си купи през 2006 г. Макар колата да е на близо 10 години, тя не е навъртяла дори 10 000 км. Любителят на четириколесните бижута рядко я изкарваше от гаража заради отвратителните пътища у нас. Бившият повелител на столичния боклук й иска 1 млн. евро, заедно с изключителния номер СА 888888.

Като ново превозното средство е струвало над 1,7 млн. евро. Купето му е тапицирано със специална телешка кожа, а лостът за скоростите е произведение на изкуството на стойност 20 000 евро. Гайтански така и не изпробвал мощността от 1000 конски сили у нас. Колата харчи 40 литра на 100 км при мощност 1001 конски сили и развива 400 км/ч. Поръчков „Мерцедес“ е най-евтиният представител н автопарка на бизнесмена, който преди 5 години брои 2 милиона лева за „Ролс-Ройс“.

Варненският аптечен бос Веселин Марешки също може да се похвали с нелош автомобил - SSC Ultimate Aero за около 1 млн. долара. Подобни модели имат арабски шейхове, президенти на бивши съветски републики и по-първа ръка световни богаташи.

Баневи ги удари кризата

„И мен ме удари кризата, вече по-рядко летя с личния си самолет и намалих возенето с моя „Майбах“, изплака по телевизията бизнесменът Николай Банев и с това признание покърти хилядите работници от фалиралите си предприятия. Дори сметките, че семейство Баневи притежават транспортен парк за 20 млн. евро, да са силно надценени, факт е, че освен на майбаха и самолета бизнесменът се радва на „Ферари Тестароса“ и две бентлита, а луксозните коли в гаража му са близо 30.

Абитуриент за един милион

Маринела и Ветко Арабаджиеви поздравиха най-малкия си син Вълчо за успешното дипломиране в елитното швейцарско училище „Льо Розе“ с автомобил „Астън Мартин“ за близо 1 милион лева. Колата му бе „поднесена“ пред придобития неотдавна от семейството му хотел „Маринела“ в София от шест еротично разсъблечени красавици, предрешени като полицайки. Те накараха скромния младеж да се изчерви почти колкото новата си придобивка. Чисто новият „Астън Мартин Ванкуиш“, модел 2015 г. ,е черешов на цвят, с 572 конски сили. „Добре дошла вкъщи, красавице!“, написа под снимката на новата си любов във Фейсбук наследникът на пловдивската фамилия Арабаджиеви.

Вълчо вече сефтоса колата на абитуриентския си бал в столицата.

Да наследиш Брус Уилис

Засега собственикът на бял „Спартан 2“ от 1980 г. е наследил Брус Уилис само зад волана на атрактивната ретро кола.

Станислав Василев от София твърди, че от този модел са произведени само 94 бройки. Автомобилът е възстановен и е в отлично състояние, на много малко километри, добави той за БГНЕС.

„Порше“ - сладката слабост на Ники Михайлов

Бял „Кайен“, черна, тъмносиня и небесносиня „Карера“ - цветът няма значение. Важното е да е „Порше“. А националният страж Ники Михайлов притежава всички гореизброени версии. Обаче, както и в любовта, изневярата дебне зад ъгъла. Потомственият вратар добави към поршетата и оранжево „Ферари“, а в началото на май се сдоби и с ретро автомобил „Форд“ към високотехнологичните возила. Очевидно верността не е най-присъщото му качество, защото в автопарка си е имал и „Ламборгини“, „Ферари 430“, „Ауди S8“, „Мерцедес S600“, „БМВ М6“, „Мерцедес GL“, „Мерцедес ML“ и „Рейндж Роувър“. На бившата си вече приятелка Алисия пък подари „Ауди Q7“, която тя продължава да шпори из София.

Докато Ники Михайлов си поръчва „Порше“ в левскарско синьо, Благой Георгиев отдава почит на „Славия“ с бяло „Ламборгини“. Когато беше футолист на „Терек“-Грозни, Благо Джизъса увеличи извънмерно гаража си, защото собственикът Рамзан Кадиров имаше навика да награждава с луксозни коли отличилите се в отбора му. Той получи „Тойота ланд крузър“, „Порше Панамера“ и „Хамър“.

Най-успелият български футболист Димитър Бербатов шашкаше София с „Кадилак Ескалейд“ с доста крещящи джанти за 25 000 евро, докато още не беше улегнал семеен мъж. През 2012 г. той се сдоби с уравновесената кола „Бентли Континентал GT V8“. Забележителното в лимузината на стойност 350 000 евро са инициалите ДБ, преплетени в изящен монограм на всяка седалка. Бербатов очевидно е решил да се присъедини към колегите си от висшата английска лига. Според официалната статистика на първо място с 28 бройки са футболистите собственици на „Рейндж Роувър“, следвани от притежателите на „Бентли Континентал“ - 26.

Валери Божинов, който не може да се похвали с големи успехи нито на терена, нито в любовта, държи да покаже, че не му пука. Затова миналата седмица постна снимката на бял поръчков мерцедес в профила си във Фейсбук.

Халваджиян с „Морган“ на втората си сватба

Когато през 2011 г. след 22 години брачен живот Кремена и Магърдич Халваджиян се ожениха за втори път, двамата пристигнаха с ретро кола „Морган 8“. Това бе повод за клюкарите да си припомнят, че през 2007-а Маги подари автомобилното бижу на жена си, но отказа да признае колко струва. Справка в интернет показа, че на днешна дата цената му е между 85 и 100 000 долара, но елегантното возило е твърде ниско за нашите разбити пътища. След няколко опита да пристигне безаварийно с любимия си автомобил в София от Панчарево, където живее, Кремена мина на „Ягуар“ и „Мерцедес“ и остави моргана да я чака в гаража за специални събития.

Фолкът не остава по-назад

Повечето фолкаджии карат скъпи, но високопроходими и големи коли, за да могат хем да се фукат с тях, хем да си носят костюмите и техниката по участия. Мара Отварачката обаче е известна с това, че не се качва на нищо „по-просто“ от „Бентли”. Новоизпечената г-жа Гущерова получи от съпруга си „Ламборгини“ и „Майбах“ (общо за повече от 2,5 млн лева) да не се срамува пред колежките си. А те „се мъчат“ главно с „Порше Кайен“, „БМВ Х6“ и „Ауди Q7“.

Бъдещ патриарх венчава режисьора Захарий Жандов

Партизани отвличат влака с годеницата му

Магдалена Гигова

 Ваня Акрабова и Захарий Жандов на първата си сватба на 31 юли 1944 година и на златната.

Големият български режисьор Захарий Жандов и съпругага му, археоложката Иванка Акрабова живеят като хармонично семейство 54 години, но се познават от началното училище и любовната им история сякаш продължава през целия им живот. „Родителите ми се запознават в Русе, когато са в отделенията. Бащата на майка ми е бил кавалерийски офицер, разпределен там, а майката на баща ми – Елена Хранова е актриса в театъра”, разказа пред „Преса” дъщерята на твореца Елена Жандова. – Двамата учат в един клас. Не знам симпатиите колко бързо са се развили, но Дунавът замръзва и татко от любов й дава кънките си да може и майка да покара. Тя любезно решава да му ги върне чисти и изпуска едната кънка в дупката на леда. Това е първият им конфликт. И актьорите, и офицерите много се местят и родителите ми се срещат оново в средното училище, вече в София. И пак са в един клас, защото и двамата са родени през 1911 г. Майка ми ми е казвала „Той беше страшен по математика и понякога ми решаваше задачите!”, усмихва се при спомена Елена.

Ваня Акрабова отива в Истанбул да учи в Робърт колеж, а Захарий Жандов – във Втора мъжка гимназия. Следващата им среща е през 1931 г., когато България спечелва Балканската купа по футбол в Атина. Трофеят е сложен отпред на локомотива на влака и половин София се юрва на гарата. Съдбата явно си знае работата ,защото там двамата съученици се сблъскват отново. „Най-фаталният им сблъсък, обаче е след като майка ми завършва История на изкуството и археология в Италия.Разправяше ми как върви по „Царя” и вижда на отсрещния тротоар „Зарето” и с риск да се плъзне по жълтите павета му вика отдалече „Не ме ли позна?!”, припомня си разказа на майка си Жандова.

По онова време Ваня Акрабова е назначена лично от Богдан Филов в Археологическия музей,  а Захарий Жандов следва математика и финансово дело, но все гледа да избяга, защото е запален скиор, алпинист, спасител. „Майка ми се принуждава да катери планините, заради него, макар тя да е ездачка. Няма как - вече са били влюбени. ”Ходили” седем години преди да се оженят през 1944 г. В един момент майка ми вижда, че баща ми не бърза да й иска ръката и тя му предлага. „Зарко, какво ще правим, няма ли да се ожениш за мен?”.  Той не се дърпа човекът, обаче идва моментът за запознанството на родителите им. Баба ми по майчина линия – Люба Акрабова е завършила в Мюнхен, преподавателка в Дойче шуле и дъщеря на героя от Съединението Петър Шилев. През нощта на 5 срещу 6 ноември  1885 г. заедно с Продан Тишков-Чардафон предвожда местната чета, която обсажда конака в Пловдив.  Дядо ми Светослав Акрабов вече е генерал. А Захари работи като банков чиновник и има две фотоизложби, преминали с голям успех. Майка му е актриса... И няма значение, че са го дундуркали Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов.  Пак не им звучи много престижно на сватовете”, засмива се Елена Жандова.

На терасата в генералската къща, в която и днес живее единствената българка играла в Ню Йоркския „Ливинг тиътър”, се събират майката на Захарий Жандов и близките на жена му. Присъства и бабата на младоженката – дъщерята на Петър Шилев, който след Съединението  е няколко мандата депутат и кмет на Пловдив. Много консервативна жена.

„По онова време се носели едни къси копринени роклички. Баба Велика Шилева се пресегнала, дръпнала полата на майка ми надолу и казала „Абе, чоджум, не можа ли малко по-дългичка да я ушиеш?”, раздипля семейната история потомката на славни родове.  – Баба ми Елена вижда, че се отнасят пренебрежително към професията й и казва, за да стопи леда  „Моят баща Тодор Киров е бил съпартиец Шилев от партията на СТавболов". Той също е герой от Съединението, ама в Пазарджик, че и герой-опълченец от Шипка.  Ама каквото и да кажат – майка ми вече била предложила на баща ми и тръгнала на годеж в Лъджене, където бил евакуиран Народния театър. Но тогава откриват Казанлъшката гробница и майка ми като археолог не може да не види това чудо. Решила да мине  за днешния Велинград през Казанлък. Обаче партизаните пленяват влака. Едва стигнала за годежа. Сватбата им пък била в черквата „Света Марина” в Пловдив в шест часа сутринта -  за да избегнат бомбардировките.  На 31 юли 1944 г. ги венчава владиката Кирил, който по-късно става патриарх. С него Захарий е близък по планинарска линия”, разказва по спомени на близките си Елена Жандова. От тук нататък разказът й започва да тече от първо лице.

В нейните спомени родителите й са като скачени съдове, сякаш се допълват взаимно и „дописват” мислите си, въпреки наглед различните им професии. „Те бяха антиподи. Той беше темпераментен, шумен, бохем, свиреше на китара, пееше прекрасно. А майка ми беше една лейди, както я наричаха моите приятели – спокойна, изтънчена, с бели ръкавици. Но създаваха едно хармонично цяло. Аз съм направо благословена, че съм израснала между тях. Във въздуха около тях се усещаше любовта им. Един друг се защитаваха.  Баща ми не можеше да живее без хора, всяка вечер имахме гости. При него всичко беше пищно. А майка ми имаше едно невероятно чувство за хумор.  Половината Народен театър се стоварваше у дома. Какъв прекрасен човек беше Лео Конфорти!  А плеядата от творци от прочутото  Дружество на Новите художници нато Вера Недкова, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, композиторите Любомир Пипков, Константин Илиев, Лазар Николов, Милчо Левиев...По-късно младите кинодейци от експерименталната студия. 

Трудно ми е да подредя този "вихър", в който живеехме. Затова мисля, че родителите ми нямаха време да се занимават с "битови" проблеми. Но един спомен ми е много ярък. Две-три години преди да почине. Върнала съм се от САЩ да ги видя. Спя дълбоко.  Събужда ме разправия на висок глас. Захари търси нещо и аз ядосано казвам: "Престанете да се разправяте! Като не се разбирате, разведете се!". Че като се обърна баща ми и ми кресна - " Че аз обичам майка ти,бе ! Какви глупости говориш!". И това след повече от 50 години брак”, спомня си Елена Жандова.

Много от близките на семейството наричат Ваня, която повече от 35 години

участва в разкопки във Велики Преслав, „Музата на Захарий”.  Това важи с пълна сила за филма „Боянският майстор”. „Майка ми беше смятана за най- добрият специалист върху Боянската църква и мисля, че  беше  причината за неговото вдъхновение и упоритост. Чака 20 години, за да реализира филма. На нея дължим и дълбокото разбиране на фреските. Тя е в основата и на награждавания на много международни фестивали документален филм  "Тракийските колесници". Ваня му звъни от Преслав „Захарий,  това трябва да се заснеме. Откриха голямо погребение на тракийски колесници при могила край Стара Загора.  Те излизат една след друга от земята." На другия ден, баща ми замина с екип”, разказва Елена. 

През детството си тя е или на снимки, или на разкопки. В спомените й нейните родители са като сиамски близнаци, които не си приличат. От общуването им се раждаше едно „трето нещо”, която беше в голяма хармония. При това без никаква ревност.  „За този уж софийски бохем Захарий (той ме научи да му викат така, а не „татко”) не съм чула никаква клюка за друга жена. А не е като да не го харесваха. Дори, когато навърши 79 и започна 80. Беше при мен в Америка. Моя колежка, с която работехме заедно – Шийла Дабни, страхотна мулатка, известна певица, актриса и танцьорка,  на едно парти направо се влюби в баща ми, след като танцува с него. По-късно бяхме на турне в Торино и майка ми дойде да ме види. Шийла нахлу в стаята и заяви: „Госпожо, искам да ви кажа, че съм влюбена в съпруга ви”. Майка ми се обърна и спокойно отвърна „Ама разбира се, кой може да не се влюби в него”. Ваня Акрабова също е била много харесвана дама. Радой Ралин твърдеше, че стихотворението „Любовта на хамалина” от Атанас Далчев е посветено на нея:

Да би дошла и тази нощ...
да би му станала невеста...
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

Доколкото разбирам и доста други са й посвещавали стихове. В Италия всичките й състуденти са й предлагали брак. Но и двамата не съм забелязала да са ревниви”, споделя дъщеря им.

Ваня Акрабова надживяава мъжа си с близо 10 години, но никога не отива на гроба му, нито отбелязва годишнина от смъртта му. „За майка ми, Захарий беше жив в сърцето й. У дома се празнуваше неговия рожден ден, с такава грижа подреждаше архивите му, събирани през целия им живот”, завърши Елена Жандова.

 За фестивала в Кан и българската носия

Ваня Акрабова придружава мъжа си на представянето на „Земя” – първият български филм, допуснат на фестивала в Кан. Французите виждат лентата у нас и канят Захарий Жандов, съпругата му и Гинка Станчева. През 1957 г. у нас няма нищо и отпускат пари на Гинка да си купи някаква рокличка. Ваня, обаче съзнава, че нашага актриса не може да се мери по тоалети със западните. Взима от ансамбъл „Филип Кутев” автентична българска носия и дава на Станчева от своите старинни накити.  В Кан 23-годишната Гина е по-често снимана от Елизабет Тейлър.

 Коя е Иванка Акрабова-Жандова

Доктор по история на изкуствата и археология от Рим, един от стожерите на българската средновековна археология, изследовател на средновековното художествено творчество. Високообразован и ерудиран учен с много изследвания на бележити паметници като Боянската църква и стенописите й, живопистта на Червената църква при Перушица. Дългогодишно део на нейния живот да проучванията във Велики Преслав. Най-задълбочен изследовател на едно от най-значимите постижения на художествения живот на втората столица - рисуваната и глазирана декоративна керамика.

Кой е Захарий Жандов

Дебютът на Захарий Жандов в документалното кино през 1947 година е "Хора сред облаците" - репортаж за хората, които в метеорологическите станции по високите върхове на планините измерват неспокойния пулс на времето. Филмът е показан и награден на международния кинофестивал във Венеция.  Първият му игрален филм „Тревога” по пиесата на Орлин Василев печели награда в Карлови вари.  През 1957 г.  излизе неговият филм "Земя" по класическата повест на Елин Пелин, преработена от Веселин Ханчев.  Разтърсващ е неговият прочит на Йовков във филма „Шибил”. След дълго чакане, през 1981 г. успява да реализира „Боянският майстор”, посветен на 1300-годишнината от основаването на България. Жандов казва „Снимах само фирми, в които съв влюбен”.

Англичани снимат „Война и мир” като еротика

В сериала участва и Джилиан Андерсън, известна като агент Скъли от „Досиетата Х”

В Санкт Петербург завършиха снимките на телевизионен сериал по романа на  Лев Толстой „Война и мир”.  Проблемът не е, че британските сценаристи са  побрали четирите тома в шест едночасови епизода, а че са превърнали сюжета в откровено порно. В главните персонажи се изявяват актриси, станали известни с ролите на проститутки или с филми за възрастни. Зрителите, които очакват филма през декември 2015 г. има опасност да изпаднат в шок. Също като гардеробиерките на „Ленфилм”, които се изчервяват, докато перат костюмите дадени под наем на продукцията – петната по тях са с недвусмислен произход.

Като се има предвид, че по-голямата част от снимките са в родината на Толстой, британците правилно са засекретили творческия процес. А мерките за сигурност били направо драконовски – тълпи от охранители, двойни полицейски кордони, частни бодигардове, договори за неразгласавяне под угрозата от солидни глоби за руските участници в сериала. По изрично искане на англичаните събирали мобилните им телефони на входа и им ги връщали на тръгване. Страхували се, някой да не снима епизодите или да запише диалозите. Цялата секретност била заради еротичния привкус на сагата.

Реализацията е в ръцете на режисьора Том Харпър и сценариста Ендрю Дейвис – автор на екранизацията на „Доктор Живаго”, Гордост и предразсъдъци” и поредицата за Бриджит Джоунс.  Те са намерили доста екстравагантна гледна точка към „Война и мир”. В романа кипят страсти, които Толстой дори не е сънувал. Сред руската аристокрация на 19-и век цари необуздан разврат. Героите встъпват един с друг в нетградиционни интимни отношения. Например братът и сестрата Елен и Анатолий Курагини се отдават на далеч не роднински чувства, салонът на Анна Павловна Шерер е превърнат в бардак, а Наташа Ростова е елитна светска проститутка.

Подборът на артистите също е оригинален. Лили Джеймс, прочула се с главната роля в сериала „Тайният дневник на едно момиче на повикване”, играе Наташа. Американската актрписа Джилиан Андерсън, известна повече като агент Скъли от „Досиетата Х” е съдържателката на публичния дом Анна Шерер. Кариерата й в киното е започнала от филмите за възрастни и Джилиан не го крие. А и в интернет има твърде много доказателства за това.  Мъжките роли се изпълняват от не толкова известни актьори. Пиер Безухов е американецът Пол Дано, играл в „12 години робство”, а Андрей Болконски – англичанинът Джеймс Нортън („Възпитание на чувствата”, „Доктор Ху”).

Снимките на ключовите сцени в Санкт Петербург приключили за 12 дни. Масовките англичаните ще довършат у дома.  В Русия екипът взел под наем емблематнични места като Дворцовия площад, Воронцовския дворец, Екатерининския палат в Царское село, Дома на учените и Лятната градина. За да се потопят дълбоко в историята британските кинаджии взели под наем от Ленфилм мебели, съдове и тоалети. Срещу 23 хиляди долара на ден те получили 190 уникални костюми, щшити в началото на 19-и век. Служителите на руския кинематограф обаче твърдят, че никога не са им ги връщали толкова мръсни. При това с подозрителни бели петна на дамските фусти. 

Газирана вода глези гостите в швейцарска СПА клиника

 Текст и снимки Магдалена Гигова

Special thanks to Switzerland tourism

Бихте ли дали 5000 швейцарски франка (около 9400 лева) само за да разберете дали някъде ви боли? Не? Но има хора, които го правят. В Швейцария обаче. При това харчът не се покрива от здравната каса там. Значи потребителите са богати хипохондрици.

Скъпият тест се прави в превантивно-диагностичния център на хотел  „Кемпински“ край езерото Силваплана.  Продължителността му е 2 дни и в 5-те хиляди франка не влизат нощувките и дневните харчове. Необичайната поликлиника отвори врати в началото на август 2007-а и прилича на всичко друго освен на болнично заведение. Модернистичен дизайн, много зеленина, тиха музика и най-модерната апаратура, която може да се купи с пари. Белите престилки са забранени, за да не стресират пациентите. Всеки посетител на входа получава свой личен  „навигатор“, който го води от кабинет в кабинет.
Кръв, сърце, глава, черен дроб и каквото се сетите минават през сложните машинарии и погледите на лекари – професори в областта си. Единствено генетичните изследвания се изпращат в Цюрих и идват след 12 дни. Ако сте болен, само установяват проблема, без да ви лекуват. А ако се окажете напълно здрав – може да се поздравите с процедури в СПА-центъра зад ъгъла.

В подземието на „Кемпински“  бълбука минералният извор, около който е изникнал прочутият швейцарски курорт (противно на представите, че Сен Мориц се е зародил покрай ските и алпийските гледки). Водата е студена, естествено газирана и се оказва, че всеки ден е различна на вкус – в зависимост от това през какви пластове е криволичила. От нея си пийват посетителите на СПА-центъра, когато си отдъхват от глезотиите за душата и тялото. А те не са малко. Като се има предвид колко титулувано е мястото – получило е световния приз World Travel Award 2006 в ролята му на водещ швейцарски СПА-курорт, както и награда за най-добър алпийски санаториум. Веруюто на мястото за почивка „Вода, камък, дърво и светлина“ се оглежда във всеки детайл от обстановката. Цялото му име е „Кемпински гранд хотел с минерални бани“.
Впрегнати са всички ресурси на швейцарската природа – глетчерова вода, планински билки, алпийски гранит, дърво от енгадинските гори, елегантно разположени върху 2500 кв. м. Безспорен хит обаче е масажът с масло от мурмел (или мармот, в зависимост дали произнасяте на немски или английски името на симпатичното животинче, което прави шоколад по телевизията).
Всички козметични продукти в СПА-центъра са с екстракти от местни треви, а треньорите и масажистките поразяват с младост и хубост. Нормално. Средната възраст на персонала в хотела е 26 години, а сомелиерът (специалистът по подбор на виното) е на 24.

REFAN подкрепя шампионка по бойни изкуства

REFAN подпомага финансово двукратната европейска шампионка по киокушин от Берлин (2015г.) и Варна (2014 г.) Мария Маринова и спортния клуб "Ичи Геки" – Варна. Петнадесетгодишната спортна надежда тренира от пет години карате Киокушин в спортен клуб с треньор шихан Емил Костов, световен шампион и основател на Българска киокушин асоциация. Мария е носителка на златото в осем републикански първенства, а последното си европейско отличие в Берлин тя извоюва този месец.

За да заблестят Мария и варненския клуб на световния спортен небосклон,г-н Ангел Попов,президент на козметична компания REFAN, стана техен щедър дарител от самото начало. Козметичният гигант от Пловдив повече от десетилетие подкрепя българския спорт и спортисти като: федерацията по аеробика, младите футболни надежди на Пловдив, световната вицешампионка по шах Виктория Радева, шампионат по снукър и по спортни танци и мн.други.

Паша Христова загива влюбена и бременна

Магдалена Гигова

Може да не знаете коя е Паша Христова, но задължително сте я чували как пее „Една българска роза”, избрана за песен на столетието през 2000 година. Който я е слушал на живо, помни гласа й, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила. За шестте си години като професионална певица момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей”, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „Балкантон”, които още звучат, и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба. Паша е изпепелена в самолетна катастрофа на 25 години. Загива, стиснала за ръката голямата си любов - пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, роководител на оркестър „София”. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. В пожара загиват пътниците в предната половина на машината.

Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 цари оживление. Българска културна делегация в състав оркестър „София”, народни изпълнители, фолклорен танцов състав при читалище „Аура” се готви да излети за Алжир. Паша Христова и Николай Арабаджиев са щастливи, че могат да бъдат заедно, без да ги гложди непрестанно вината за забранената им любов. И двамата имат семейства и деца. Но чувствата са по-силни от дълга и съвестта. Те се допълват взаимно, гледат в една посока и изливат любовта си в музиката. „Това, че се събра с Фучо - Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно”, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.

По времето, когато се случва катастрофата, почтената до болка Парашкева Христова Стефанова (както е кръщелното име на певицата) се е изнесла на квартира на ул. „Янтра“ №3, защото моралът не й позволява да лъже съпруга си Васил, от когото има двегодишен син Милен. Тя се разкъсва не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство - това на Фучо. „Беше влюбена, но и това беше мъка, защото човекът до нея също не беше сам. И тази мъка я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал - с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми съобщи за катастрофата, че тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов”, казва актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев „Една българска роза - 40 години след катастрофата“.

Във фаталната нощ самолетът, в който са Паша и Николай, не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и шестчленният екипаж с командир Борис Луканов. Вината не е у пилота, той е толкова добър, че често пъти вози Тодор Живков. Част от пътниците в задната част на Ил-18 успяват да се спасят - с наранявания и изгаряния, скачайки от огнения ад.

Поради бавна реакция и недомислица пожарната и Бърза помощ са държани извън пистата и пристигат катастрофално късно.

Паша Христова сякаш предчувства и преди пътуването споделя, че не й се тръгва в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си син край елхата.

И същевременно тайничко се радвала на глътката свобода с любимия човек. По онова време сякаш по иронична гримаса на съдбата три големи български певици имат връзка с музиканти, които ще допринесат много за развитието на таланта им. Лили Иванова живее със Здравко Радоев, Йорданка Христова - с Христиан Платов, а Паша се залюбва с шефа на оркестър „София”. Чувствата им са като цунами, което помита всичко след себе си, защото освен любовници са съмишленици, обзети от омаята на хубавата музика. Тя наистина му дължи много за професионалното си израстване - Николай Арабаджиев не само прави аранжименти, при които певицата да изпъкне с уникалния си глас, ами я води при майка си - един от най-добрите вокални педагози, за да шлифова природния й талант. Той самият е известен композитор, диригент и един от най-талантливите аранжори, които променят звученето на българската популярна музика. Под негово ръководство оркестър „София” става един от най-добрите състави, отлично приети в Блъгария и в чужбина. Арабаджиев пише за Паша Христова песента „Остани”, която им донася „Златен Орфей”, и парчето „Ах, този дивен свят”, отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.

Една от градските легенди разказва, че Паша не посмяла да скочи от самолета, защото носела в утробата си детето на Николай и не искала да навреди на бебето. Че Христова е била бременна, твърди и близката й приятелка Марта Баръмова, позовавайки се на майката на певицата. Историята за скока от самолета е поетична, но недостоверна. Просто седналите по-напред в самолета не са имали време да се спасяват с бяг. Огненото кълбо ги поглъща. Телата им са толкова обгорели, че едва ги разпознават по бижутата.

Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура” Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде.“

Настроението на обреченост витае над тази любовна история, повлияно от трагичния й край. Както и вечният въпрос „ако”. Ако Паша беше останала обикновена чертожничка в „Балканкар”, щеше ли да остане жива, пеейки само в прояви на художествената самодейност? Ако бе избрала да се върне при мъжа си - конструктор в същото предприятие, с когото се намират „по профсъюзна линия”, и да бъде на Нова година със сина си, нямаше ли да избегне катастрофата? Ако съвестта бе надделяла над любовта, нямаше ли да бъде оцеляла, но нещастна?
За своите шест години на сцената Паша има постижения, за които много професионални певици могат само да мечтаят. Какво остава за родената на 16 юли 1946-а в покрайнините на София девойка, която израства в бедняшка комунална квартира. Влечението й към музиката е толкова голямо, че тя скача от прозореца и бягва от вкъщи, когато баща й - известен в Княжево фотограф, й забранява да става „кръчмарска певица”. В Школата за естрадни певци тя е най-малко ярката до момента, в който застане зад микрофона. Тогава сякаш красотата й, скрита някъде дълбоко, разцъфва, а спотаяваните чувства избликват с песента. Близки до певицата твърдят, че никога не е влагала толкова сърце в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката - така силни били чувствата й.

Разбираемо е нежеланието на двете почернени семейства да се говори за „греховната им страст”, но е непонятно защо разследващите органи старателно избягват да я споменават. Един от най-нелепите слухове, които обикалят София преди години, е, че всъщност Паша Христова била бременна... от Тодор Живков и тай наредил да повредят самолета, защото тя му заявила, че обича Николай Арабаджиев и ще направи аборт.

Синът на певицата цял живот търси истината за кончината на майката, която не помни, но и той си отива от живота през декември 2014 г. Милен Иванов няма нищо общо със сцената - работи като автобояджия и живее със семейството си в апартаментчето, което баща му купува с парите от „кръвнината” за Паша – 18 000 лева. Докато угасва от рак, синът не вярва, че жената, която го е родила, е жертва на трагична случайност.

Версии за самолетната катастрофа

Милен Иванов, синът на Паша Христова, твърди, че „истината за катастрофата не се търси толкова години, понеже свидетелите и оцелелите се страхуваха да не свършат в канавката”. Няколко интересни факта му дават право да направи подобно съждение. Първият е, че той притежава оригиналния задграничен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А ако го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е съвсем здрав без никаква виза или печат в него. А паспортът й бил нужен, защото певицата имала подписан 6-месечен договор за ГДР заедно с Борис Годжунов.

Синът на певицата е озадачен и от смъртния акт на майка си с дата... 23 февруари 1972 г. – точно два месеца след катастрофата. Как са издали разрешение за погребението й без смъртен акт, е третата загадка. В документа е написано: „Починала вследствие на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен.” Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болницата, но там явно не са искали да я спасят.

Естрадната легендда Борис Годжунов, оцелял от катастрофата с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е убеден, че катастрофата е била планирана: „Това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Приятелят ми вече не е между живитие, почина и жена му, която също беше в този самолет. Всъщност защо да крия кои са те. Това са Мария Нейкова и нейният съпруг Ники. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да умре той, трябва да загинат всички. За да не се усъмни никой. Отиват си 76 души, с тях и този, който трябва. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата. И понеже мафията начело с някои генерали е надушила, са решили да го ликвидират. Сменят самолета и всички се бутат в сменената машина”, разкрива Годжунов.

Друг естраден ветеран - Христо Кидиков, пък има още по-екстравагантна гледна точка: „Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от свои източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от политбюро начело с Тодор Живков. Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан.“

Любимата й песен не е „Една българска роза”

Режисьорът Олег Ковачев, който в продължение на три години снима филм за Паша Христова, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“, която е „поръчкова мелодия“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво му е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Араладжиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите... остани си при звездите...”. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само... точно този текст все едно, че е написан за нея.”