Газирана вода глези гостите в швейцарска СПА клиника

 Текст и снимки Магдалена Гигова

Special thanks to Switzerland tourism

Бихте ли дали 5000 швейцарски франка (около 9400 лева) само за да разберете дали някъде ви боли? Не? Но има хора, които го правят. В Швейцария обаче. При това харчът не се покрива от здравната каса там. Значи потребителите са богати хипохондрици.

Скъпият тест се прави в превантивно-диагностичния център на хотел  „Кемпински“ край езерото Силваплана.  Продължителността му е 2 дни и в 5-те хиляди франка не влизат нощувките и дневните харчове. Необичайната поликлиника отвори врати в началото на август 2007-а и прилича на всичко друго освен на болнично заведение. Модернистичен дизайн, много зеленина, тиха музика и най-модерната апаратура, която може да се купи с пари. Белите престилки са забранени, за да не стресират пациентите. Всеки посетител на входа получава свой личен  „навигатор“, който го води от кабинет в кабинет.
Кръв, сърце, глава, черен дроб и каквото се сетите минават през сложните машинарии и погледите на лекари – професори в областта си. Единствено генетичните изследвания се изпращат в Цюрих и идват след 12 дни. Ако сте болен, само установяват проблема, без да ви лекуват. А ако се окажете напълно здрав – може да се поздравите с процедури в СПА-центъра зад ъгъла.

В подземието на „Кемпински“  бълбука минералният извор, около който е изникнал прочутият швейцарски курорт (противно на представите, че Сен Мориц се е зародил покрай ските и алпийските гледки). Водата е студена, естествено газирана и се оказва, че всеки ден е различна на вкус – в зависимост от това през какви пластове е криволичила. От нея си пийват посетителите на СПА-центъра, когато си отдъхват от глезотиите за душата и тялото. А те не са малко. Като се има предвид колко титулувано е мястото – получило е световния приз World Travel Award 2006 в ролята му на водещ швейцарски СПА-курорт, както и награда за най-добър алпийски санаториум. Веруюто на мястото за почивка „Вода, камък, дърво и светлина“ се оглежда във всеки детайл от обстановката. Цялото му име е „Кемпински гранд хотел с минерални бани“.
Впрегнати са всички ресурси на швейцарската природа – глетчерова вода, планински билки, алпийски гранит, дърво от енгадинските гори, елегантно разположени върху 2500 кв. м. Безспорен хит обаче е масажът с масло от мурмел (или мармот, в зависимост дали произнасяте на немски или английски името на симпатичното животинче, което прави шоколад по телевизията).
Всички козметични продукти в СПА-центъра са с екстракти от местни треви, а треньорите и масажистките поразяват с младост и хубост. Нормално. Средната възраст на персонала в хотела е 26 години, а сомелиерът (специалистът по подбор на виното) е на 24.

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Най-скъпият хотел в Европа през лятото приема „простосмъртни“

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Магдалена ГИГОВА

Никога не сте чували за „Бадрут'с Палас“? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. А златната книга на ВИП гостите е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, „Бийтълс“, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели.... Чет нямат!

150-годишният хотел не се рекламира. Защото няма нужда. Той съществува в екземпляр единствен и неповторим. Антиките в стаите и по коридорите са истински. От личната колекция на стария Бадрут, основателя. В хотела луксът е доведен до ненатрапчиво съвършенство. Щатни флористи всеки ден подреждат свежи цветя в стаите, като няма два еднакви букета. Сапуните и шампоаните се правят по уникална рецепта с билки от Алпите.
Хотелът има два автомобила за посрещане на гостите от гарата или от частното летище за личните им самолети. Но в замяна на това царствени - „Ролс-Ройс Фантом“ в еднакъв тъмносин цвят.

Единият е достолепен ветеран, а кожата му още мирише на величие. В буквалния смисъл. Произведен е през 1968 г. и до 1994-та е принадлежал на британската кралица. Двигателят му V8, 6,2 литра все още мърка като доволен мопс. В Палас наистина ви извозват царски! Той докарва гостите от гарата или летището за частните им самолети. По този маршрут изминава не повече от 5000 км годишно. И пие бензин като ламя. Новият „Ролс“ е произведен през 2006 г. - 6,7 литра, V12, 460 конски сили. Ще ви закара до Цюрих срещу 2300 швейцарски франка (3640 лева). В едната посока. Максимум трима пасажери. Това е „Бадрут'с Палас“! Славата му се носи главно между мечтателите, които изгризват до буква световните светски хроники. И милионерите, дето отсядат там. Архитектурата му е запомнящо се причудлива, традициите - необичайни, а дискретността - повече от закон.

Но колкото и да сте богат, няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия Кралски апартамент в кулата на хотела. Впрочем резервиран е за месеци напред въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер с полупансион - около 39 500 лева. Обаче не може да бъде нает за по-малко от седмица. И за повече от 10 дни, защото и други чакат. И собствениците на хотела преценяват по препоръките, които сте им изпратили, дали да ви подслонят. Случвало се е да откажат дори на семейство Бекъм, защото преследващите ги папараци ще нарушат спокойствието на останалите гости.

 

Лелеяната обител се е разположила на 3 етажа в триъгълната кула - най-престижното място в хотела, до които се стига с персонален асансьор. Тук всичко е ексклузивно - от леглата с балдахини в четирите спални (всяка с отделна баня) до камината и кухнята с личен готвач. В банята към „Стаята на господарите“ има малък басейн от италиански мрамор, до който се стига по няколко стъпала, а от сауната през таван-прозорец се вижда небето. 317 кв. м чистокръвен разкош! Но той си има цена. В този случай - 25 000 швейцарски франка. Вековно правило на хотела е 14 дни преди настаняването да представите препоръки, за да решат дали сте достоен. А собственикът си запазва правото да отмени резервацията ви, ако не сте одобрен за гост. И въпреки униженията звездите и милонерите се натискат. Защото „Бадрут'с Палас“ е еталон за богатство и престиж! И то във всяка от 159-те стаи, вкл. 47 апартамента. Два от тях са наречени на Ханс и Хелена Бадрут, семейството, създало световната слава на хотела, и са по 317 и 315 кв. м. Последни писъци на техниката мирно съжителстват с истински антики. Старинни скринове и огледала с резбовани рамки, маслени платна от стари майстори, кристални полилеи... Всяка подробност е изпипана до „облечените“ във везани калъфки термофори, на които е избродирано „Ако няма кой да те стопли, гушни мен“.

От централния вход, приличен на дворцова аркада, и лобито, населено с оригинални картини, икони и светилници, асансьорите тръгват... нагоре и надолу. Защото хотелът се извисява на 9 етажа и още 7 се спускат по склона към езерото. Специален шкаф къта бутилки дълголетници. Ветеранът е „Арманяк“ от 1900 г. И може да си го поръчате, но една глътка струва точно 1340 швейцарски франка. Залата с Мадоната оправдава името си със „Сикстинската Богородица“ в естествен размер. Хайде де - оригиналът е в „Цвингер“ в Дрезден. Да, но това копие е рисувано от любимия ученик на Рафаело.

 

В Сен Мориц има 322 слънчеви дни годишно
Не е достатъчно да имаш репутация на най-милионерския ски курорт и логото ти да е „Върхът на света“. Магията трябва да се поддържа. Това е веруюто на Сен Мориц. Там през зимата има повече знаменитости на квадратен сантиметър отвсякъде другаде, но се опитват да „вдигнат нивото и на лятото“. За практичния швейцарец всеки ден трябва да е жълтица. И е!
Гербът на Сен Мориц ненапразно е слънце. То грее тук 322 дни годишно. Но за да напълнят хотелите и през лятото, цените на нощувките не са шокиращи както около Коледа. Дори най-изисканият и легендарен хотел „Бадрут'с Палас“ предлага преспиване срещу 280 франка на нощ (около 440 лева). За сравнение - двойна стая през декември е точно 10 пъти по-скъпа.

През зимата папараци на гроздове висят на невероятни места около хотела, но досега не са успявали да проникнат вътре. Първият филтър са достолепните пикола с пагони на генерали. Трудно е да се промъкнеш и покрай всевиждащия консиерж (главен портиер, който говори поне 6 езика). А и щом извадиш фотоапарат из хотела, към теб се приближава учтив, но безкомпромисен служител с аргумента, че светкавицата вреди на антиките. Заобиколен начин да се запази спокойствието на гостите. Те плащат и за него. Както и за личния камериер по всяко време, свежите цветя всеки ден, шампанското и местното лакомство орехов хляб, безплатния минибар и телевизионните програми по поръчка.

„Ако гост поиска нещо за ядене или пиене, а вие не разполагате, как реагирате?“ е нормален въпрос. „При нас няма „няма“. Хотелът има 7 ресторанта, кухнята ни е огромна, снабдена с всичко. Да не говорим за избата с напитки. Ледът не се прави със специална минерална вода, защото алпийската е уникално вкусна и чиста, но изследваме състава й всеки ден. Имаме база данни с предпочитанията на всеки, който поне веднъж е отсядал при нас. Тя, разбира се, е дълбоко засекретена. Но знаем кой харесва сирене и кой плодове, кой иска да му готвим според Кабала и кой яде кашер“, отговаря пиарката на хотела. Държат базата данни в компютър, който не е свързан с мрежа, за да не го хакнат недоброжелатели. 
 

Учтивият плаща по-малко
Основателят на хотела Йоханес Бадрут през септември 1854 г. довежда четирима британски летовници. Те се завръщат през зимата, после за Коледа и Великден, и се ражда легендата Сен Мориц. През 20-те години на миналия век в хотела не е имало фиксирани цени. Потомък на първия Бадрут стоял на бара и наблюдавал гостите. Които се смеели и забавлявали, отнасяли се учтиво с персонала и били мили, плащали символични цени. Намусените и груби посетители били одрусвани яко. „Защото хотелът е сцена и всички гости са актьори. Трябва да поощряваме добрите“, казвал собственикът. Както е видно от ценоразписа, гъвкавостта важи до днес. А ширналият се върху 23 хил. кв. м супер изискан хотел с дълга история продължава да е символ на най-висша класа.

Едно от най-интересните места за хапване в хотела е „Чеза Велия“ - старинна хижа, кацнала на хълма над основната сграда. Там са три от 7-те ресторанта, два бара плюс оригинален слънчев часовник на фасадата. Сградата е непроменена от построяването си през 1658 г. И повечето мебели в нея са от онова време. Над тежките резбовани порти виси 300-годишен меч. На същата възраст са и отлично запазените сажди по тавана на винарната - бивша стая за опушване на месо и риба.
Днешната пицария преди е била спалнята на стопаните - точно над обора, за да не се губи топлината от добитъка. Сен Мориц е на 1760 м в Алпите и през зимата често е -25 градуса. Самият обор днес е Патрицианската стая, в която гредите от цели стволове не крият възрастта си. А стените са покрити с наивистични фрески. В централния ресторант на хотела, който се казва просто Le Restaurant, среброто и кристалът са им връстници. Редом с резбованите чудовища върху дървените решетки на радиаторите. Струнен оркестър всяка вечер весели 300-те гости от нарочна площадка под романтичната светлина на десетки кристални полилеи. Към огромния комплекс на хотела принадлежат аркада и галерия от бутици на най-престижните световни марки за дрехи и бижута. Веднъж годишно затварят улицата отпред и дават парти за най-добрите клиенти (разбирайте най-големите прахосници). Изпращат самолети за тях, шампанското се лее край шоколадови трюфели с формата на прочутата кула „Бадрут“, а гостите разглеждат най-новите колекции. И пазаруват, естествено. А в бутиците 90 на сто от стоките са без етикети. Което значи, че са безразсъдно скъпи. Особено в антиквариата, където бижутата трупат нули към цената си по няколко показателя: чистота на скъпоценните камъни, фирма и възраст и бивши ВИП притежатели. 
А що се отнася до бакшишите в хотела на милионерите - правило няма. Дори да не дадете нито франк, обслужването няма да се промени. Но между персонала прякорът Чичо Скрудж (нарицателно за скъперник) е доста популярен.

В леглото на Дордж Клуни

Да, аз наистина спах в леглото на Джордж Клуни! Уви, него го нямаше там. Но консиержът (главният портиер - б.а.) на „Бадрут'с Палас“ ми се закле, че докато холивудската звезда бил просто д-р Рос от „Спешно отделение“, предпочитал да отсяда в „моята“ стая. Номер 510 - делукс. По-голяма от софийския ми апартамент. Честно! А аз си мислех, че 95 квадрата стигат... Сега Клуни поддържа статута си на суперзвезда, като наема само Кралския апартамент, кръстен на основателя Йоханес (Ханс) Бадрут.

SPA с масло от мармот

Голф в Сен Мориц. С "Ролс-Ройс", естествено!