Сава Огнянов се влюбва в жена си, когато тя е на 13

Магдалена Гигова

Когато вижда за първи път бъдещата си съпруга Жозефина, звездата на Народния театър Сава Огнянов вече е на 30, а дъщерята на чешкия режисьор Йозеф Шмаха е 13-годишна лудетина. Макар и зрял мъж, актьорът е увлечен по отраканото и начетено момиче, а и то му показва, че не е безразлично към него. Винаги по европейски елегантен, висок, с изсечени черти и дълбок като бездна глас Огнянов е блян за всяка ученичка в София. В началото родителите на Жозефина гледат с насмешка на детинското й (според тях увлечение), но любовта се разпалва неконтролируемо като горски пожар.

Как се стига до изпепеляващите чувства? Баща й, чешкият актьор и режисьор Йозеф Шмаха, е поканен да стане първият главен артистичен директор на Народния театър. Михаил Арнаудов избира 56-годишния майстор на сцената по препоръка на министъра на просвещението проф. Иван Шишманов. Той се спира на него, тъй като е „най-демократичният и най-прогресивният театрал в пределите на Австро-Унгария“. През 1904 г. новата сграда на Народния театър още е в строеж, представленията се изнасят в „Славянска беседа“. Шмаха ходи на уроци по български, докато е в Прага, но когато пристига в „голямото турско село“, както нарича в писмата си София, се оказва, че не може да общува с артистите. Огнянов е следвал две години архитектура в Мюнхен със стипендия от родствениците на майка си Евлоги и Христо Георгиеви, преди да се отдаде на ученическата си страст - театъра. Прехвърля се в драматичната студия на Ото Кьоних, после учи две години в театралната школа на Емануил Райхер в Берлин. Сава свободно говори немски, превежда на Шмаха и е чест гост в дома му. Чехът е едновременно очарован от напредъка на младата българска столица и ужасен от някои местни нрави. Той се диви искрено на автомобилите, с които се разнасят писмата, на електрическите трамваи, на широките булеварди. Изненадан е да види, че държавата вече има парламент, гарнизонни войски, университет, академия на науките, рисувално училище, зоологическа градина, че дори и недостроен Народен театър. Но според писмата на Шмаха „най-непонятното нещо в тази красива страна, която толкова бързо е дръпнала напред, са българските тоалетни. Влезеш ли в тях, висваш над някаква пропаст...“. Въпреки това той извиква при себе си жена си Мария Терезия и дъщерята Жозефина. През 1906 г. те пристигат в красивия и просторен дом, отпуснат на Йозеф от софийското кметство - къща на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Васил Левски“, която съществува и до днес зад дувара на иранското посолство.

Първоначално заради немския, а после и покрай красивата дъщеря на режисьора Сава Огнянов е чест гост в сецесионовата сграда. Впечатлителното момиче, което се занимава с музика, се увлича по екзотичната външност на актьора и го свързва с образите на велики любовници, които играе на сцената. Писателят и художествен критик Вичо Иванов го описва в спомените си като „мургав цвят, миндалови очи с особен блясък, с екзотични устни, високо чело“.

Родителите на Жозефина са в ужас, че влюбената им дъщеря ще се омъжи и ще пожелае да остане в България. За тях е смущаваща и възрастовата разлика от 17 години. Смятат, че е прекалено малка за любовна връзка. Няма при кого да я върнат в Прага и решават да я отдалечат от София, като я изпратят във Варна в дома на адвоката Мутафов. За късмет на влюбените съпругата на юриста е роднина на Огнянов и вместо да бди над целомъдрието на Жозефина, тя играе ролята на дойката в българската версия на „Ромео и Жулиета“. Любовните писма на немски летят между София и Варна под благосклонния й поглед. Неспособни да се противопоставят на силните чувства, родителите на момичето с неохота дават съгласието си. Когато през 1908 г. застава пред олтара, Жозефина едва е навършила 16. За да държат под око брака им, Йозеф Шмаха и съпругата му канят младоженците да живеят при тях.

Напук на злите прокоби двамата са щастливи с онази особена хармония, характерна единствено за хората, открили своята половинка. Цяла София говори за Сава и Жозефина. Те са една от най-стабилните артистични двойки, които никога не се заместват в клюки. Всички усилия да ги забъркат в скандали и измислени изневери не успяват да ги докоснат. Младата съпруга следва половинката си при всичките му гастроли из Европа. През 1910 г. Огнянов е поканен в Пражкия театър да играе коронната си роля д-р Ранк в „Нора“ на Ибсен. През есента на същата година отличният му немски му отваря завесите на театъри във Виена, Берлин и Мюнхен. Следват Париж и Москва. В руската столица Сава се запознава със Станиславски, Немирович-Данченко, Качалов, Олга Книпер-Чехова. Новите знания му дават куража да се изявява и като режисьор в Народния театър.

Родителите на Жозефина се връщат в Прага и не след дълго майка й предава Богу дух. Разбира се, сплетниците твърдят, че не е понесла тревогите около ранния брак на дъщеря си. Започва Първата световна война и младата г-жа Огнянова не успява да си вземе последно сбогом с баща си, който си отива през 1914 г. Тя е бременна с първото дете и не може да пътува през разлюляната от политически трусове Европа. Робувайки на българското поверие, че първородна рожба не се кръщава на покойник, влюбените наричат дъщеря си Жозефина - не само на майка й, а и завоалирано почитат дядо й Йозеф.

Сава Огнянов е велик на сцената и крайно непрактичен извън нея. Първоначално това не пречи на любовта им, дори след появата на детето. Семейството няма собствен дом и живее под наем. „В живота си беше толкова добър и наивен, че дори квартира си нямаше. Сарафов го взе под свое покровителство и винаги, когато ходеше да издейства някоя привилегия за себе си, изискваше я и за Огнянов“, спомня си актрисата Зорка Йорданова. Когато Кръстьо урежда за приятеля си по повод 25-годишнината му на сцената на Народния театър от Столичната община да му дадат парцел да си построи къща малко над днешния пл. „Журналист“, Сава отказва. Той не желае да робува на вещи и имоти - „Чувството е всичко: както в живота, така и в изкуството“. Комичен е споменът, който големият актьор е оставил у помощник-режисьора Ани Дамянова: „Дикцията му беше съвършена. Когато от сцената казваше „Ню Йорк“, „К“-то оттекваше до последния ред на втори балкон. В живота, обаче, леко фъфлеше и съм го запомнила с фразата „Дай пет лева до заплата“.“

Постепенно житейските несгоди и прекалено бохемската природа нащърбват семейното щастие. Разривът идва, след като загива двегодишният им син Петър. В мъката си двамата започват да се обвиняват взаимно. Скандалите стават всекидневие, подозират се в изневяра. Жозефина се отдава на певческата си кариера. През 1918 г. тя има феноменален успех като първата изпълнителка на главната роля в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман в България. Богатият алт и физическата й красота карат един от музикалните критици възторжено да възкликне: „Мъжете пият шампанско от обувката й!“. Сава Огнянов пък през 1920 г. заминава за Италия, където изпълнява главната роля във филма „Отец Савелий“ - на революционера д-р Коло. За разлика от другите му пътувания този път Жозефина не го придружава заради ангажименинте си в оперетния „Свободен театър“. Публиката и критиците харесват изпълнението му на големия екран, но със семейният живот е свършено. Двамата решават да се разведат. Тя остава в квартирата с шестгодишната им дъщеричка, а той взема в един куфар единствено пиесите и дрехите си. Напук на приказките, че дъщерята на Йозеф Шмаха ще се върне в Чехия, където все още помнят заслугите на баща й, Жозефина остава в България и за първи път от десетилетия вижда родната си Прага чак през 1956 г.

Сава Огнянов живее като аскет, но очевидно чувствата помежду им не са съвсем изтляли. Години по-късно започват отново да се виждат и обмислят да заживеят отново под един покрив, твърди дъщеря им Жозефина Огнянова-Темелкова пред сп. „Тема“. Изпреварва ги смъртта. Актьорът получава сърдечен удар и на 22 март 1933 г. умира на 57-годишна възраст. 

В ергенската му квартира на ул. „Шейново“ близките откриват почти монашеска обстановка - легло, етажерка с томчета на Гьоте, Шилер, Шекспир и Сервантес в оригинал. В гардероба му има само няколко костюма, но много елегантни и по последна мода. На масата е разтворен „Фауст“. Сава Огнянов не доживява да изпълни лелеяната от него роля на Мефистофел.

Актьорът има закачка с щерката на Христо Ботев

Съдбата на Сава Огнянов е белязана с неизменна връзка с Христо Ботев. Майката на актьора Мария (Мина) Пулиева Горанова се крие зад лаконичното, но страстно „Посветено на г-ца М. И. Г-ва“, написано от поета революционер над стихотворението му „До моето първо либе“. Според внучката на Венета Ботева - Венета Рашева-Божинова, на същата гласовита карловка са посветени „Ней“ и „Пристанала“. Мария и Христо се познават от деца, защото са роднини по майчина линия, а и тя е ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата им избухват, когато Горанова се завръща от Прага, където е завършила с отличие консерваторията на издръжка на роднините си, меценатите Евлоги и Христо Георгиеви. Ботев признава в статията си „Примери от турско правосъдие“ (вестник „Дума на българските емигранти“ 1871 г.), че в Калофер била неговата изгора и там се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба...“.

Клюкарите често намекват, че Сава Огнянов е незаконен син на поета, но това е практически невъзможно, защото той се ражда два месеца преди дъщерята на Ботев - Иванка. Христо е със семейството си в Букурещ, а Мина живее в Кюстенджа с богатия си съпруг, търговеца от Котел Петър Огнянов, за когото е омъжена насила. Животът на Мария е охолен, но тъжен. След венчавката никой повече не я е чувал да пее. Не е тананикала дори над люлката на първия си син, бъдещия актьор от Народния театър.

Гримаса на съдбата е, че първата любов на Сава Огнянов е дъщерята на Христо Ботев - Иванка. Двамата се ухажват деликатно и разменят безброй любовни писма, докато той е студент в Германия. По-късно в София тя не пропуска негова премиера в театъра, а той говори на всеослушание с любов и възторг за нея. Майка й Венета обаче е категорична, че между тях не може да има нищо, докато актьорът не зареже сцената и не завърши архитектурата, която следвал... на издръжка на Евлоги и Христо Георгиеви. Зли едици твърдят, че атавистична ревност е причината вдовицата на Ботев да не даде щерка си на първото либе на мъжа си. Иванка се подчинява на майчината воля и през 1906 г. се омъжва за „по-перспективния“ д-р Стоян Христов. Тя е завършила висшето си образование в Женева и чака първото си дете, когато умира от неизяснена инфекция на гърлото.

Дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина Огнянова-Темелкова, която си отива от живота преди няколко години, до края си разказва как в дома им на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“ като реликва съхраняват томче със стихове на Ботев на френски. То е подарък от Иванка за актьора. Римуваното й посвещение е придружено със саморъчен подпис. Книгата изчезва под руините след голямата бомбардировка през 1944 г.

Оправя дикцията си като в „Речта на краля“

Упражненията по техника на говора, които осигуриха „Оскар“ на Колин Фърт във филма „Речта на краля“, са помогнали на Сава Огнянов да оправи скороговорката си на сцената.

Пред биографа си проф. Пенчо Пенев актьорът споделя, че е взел твърде присърце унижощителната критика във вестник „Пряпорец“, която направо съсипва първото му изпълнение на родна сцена, след като се връща от странство. „Този пък актьорин, дето играеше младежа в представлението, говореше толкова бързо, толкова неразбрано, че ми идеше да вдигна стола, на който седях, и да го запофуча на сцената по този изпълнител на една от най-главните роли!“

Абмициозният Огнянов се сепва: „Ха да те видим, Сава?! Може ли да бъдеш втори Демостен? Че като се затвори моя милост в стаята си (тогава живеех на „Партиарх Евтимий“ до „Граф Игнатиев“, къщата на един подполковник), че по десет часа на ден: упражнения на глас, на букви, срички, думи, изречения и цели тиради на хекзаметрови стихове. С такава неумора и настървение правех тези десетчасови упражнения, че инак много добрият ми хазяин най-сетне се принуди направо да ме изпъди, за да му затихне къщата!“
През целия си живот Огнянов не се осланя на великолепните си природни данни - глас, фигура, пластика, музикалност, а прави упражнения по дикция и правоговор всеки ден, извайва жестовете и вниква във всеки образ.  

Еднопосочен билет до Марс

Сред колонизаторите на Червената планета няма българи

Магдалена Гигова

Вече е ясно - сред четиримата земни жители, които ще се заселят на Марс през 2023 г., няма да има българин. Вече са сформирани два екипа по четирима души, които ще се подложат на усилени тренировки в продължение на осем години. Известни са трима от претендентите за седеммесечен полет към Червената планета: студент по физика във Великобритания, млад лекар от Мозамбик и американка от иракски произход. Предполага се, че поне четвъртият ще има квалификация на астронавт. Десет наши сънародници бяха сред общо 200 586 претенденти от 200 страни за еднопосочен билет до Марс. Те, за съжаление, не преминаха строгата цедка. Най-добре се класира Петър Георгиев, който в България е бил парашутист, а в Англия, където живее, е добил умения на пилот. Но и той отпадна на полуфинала.

Организатор на пътуването до Червената планета е частната организация от Холандия „Марс уан“. Тя е създадена от нидерландски, канадски, американски и датски ентусиасти, сред които има медици, техничари, концептуални артисти. Идеята е космическата мисия да се финансира от дарения, но разчита да продаде телевизионните права за подготовката на бъдещите марсианци и така да плати експедицията им. Тренировките им ще се разиграват като денонощно риалити в пряк ефир. Вече се продават онлайн сувенири като чаши, писалки и флашки с логото на „Марс уан“. Целта на фондацията е заселване на хора на далечната планета.
Разбира се, истинските космически агенции възприемат „Марс уан“ повече като дилетантско шоу, но това не означава, че това е утопия. По колонизацията се работи активно и в Кейп Канаверал, и в Байконур и във Френска Гвиана. Учените дори вече тестват 3D принтер, на който астронавтите ще могат да печатат обзавеждане за бъдещия си лагер и дори... пици за прехраната си.

10 българи сред 200 586 кандидати за заселници

Проектът на холандската фондация Mars-One, който се финансира изцяло от частни инвеститори, предвижда да изпрати четирима колонизатори с еднопосочен билет към Червената планета. Подготовката им ще се превърне в телевизионно риалити и така ще се съберат допълнителни средства от правата за излъчване. Идеолозите на заселването на Марс събират и дарения, но на фона на общите милиардни разходи постъпилите досега 183 870 долара са мизерна сума. От тях най-много са от САЩ - 81 697 долара. Българи са подкрепили

идеята със 189 долара. Има еднократни дарения между 54 и 2 долара от Мавриций, Шри Ланка, Уругвай и Еквадор.
Десетима наши сънародници бяха сред 200 586-те кандидати за астронавти - Надежда на 29 години, Бойко на 28, Пламен на 31, Георги на 27, Ник на 41, Петър на 31, Божидар на 39, Андрей на 37, Самуил на 28, Момчил на 23. От тях само Петър Георгиев успява да стигне до полуфинала. „Без много да се колебая кандидатствах. В началото бяхме 200 хиляди души от целия свят. Те ми изпратиха въпросник. Питаха ме защо искам да отида на Марс, мога ли да бъда лидер на група, защо мисля, че съм идеалният кандидат. Трябваше да попълня и психотест“, разказва пред БЛИЦ кандидат-марсианецът, които има опит в авиацията и космонавтиката. Преди да се засели в Англия, работи у нас като парашутист, на Острова се квалифицира и като пилот. „Нека покажем на света, че сме единни, и ако Господ е рекъл, през 2025 г. българин ще стъпи на Марс!“, пише на страницата си във Фейсбук Петър Георгиев.

Имената на избраниците ще станат ясни в края на 2015 г. „Изглежда, че това е най-желаното нещо в историята“, обяснява Бас Лансдорп, един от основателите на Mars-One. Животът на Червената планета няма да е лесен като разходка в парка. Според някои учени марсианският прах е опасен, защото съдържа силикати. При попадане в човешкия организъм те създават проблеми с щитовидната жлеза и затруднено дишане. Заселниците сами ще трябва да построят колонията си, да я поддържат и да оцеляват във враждебна среда с негоден за дишане въздух, липса на вода и температура до минус 70 градуса по Целзий. Въпреки това доброволци от 140 страни са изпратили клипове на сайта на Mars-One с мотивационни обяснения защо трябва да бъдат избрани. Първият кръг минават 1058 кандидати, от които 297 американци, 75 канадци, 62 индийци и 52 руснаци. На финалистите им предстоят осем години безмилостни тренировки и психологически изпитания.

Пътуването им (без опция за връщане) до Марс ще започне през 2022 г., ще продължи седем месеца и ще приключи през 2023 г.

НАСА спори по колко квадрата жилищна площ да имат „марсианците“

При първата си мисия до Марс хората не разполагат с технологиите да построят сгради от наличните на Червената планета ресурси и се налага да донесат със себе си цялата екипировка, необходима за оцеляването им. НАСА вече конструира в пустинята Аризона база, която да лъде работещ модел на бъдещата марсианска станция, пише SpaceDaily.com. Тя трябва да защитава бъдещите преселници и изобщо не става дума за тривиалните студ, топлина и вятър, а за космически лъчи, соларни бури и проникване на прах. „Защитата от радиация е приоритет номер едно за нас“, казва Крис Кенеди, ръководител на проекта на НАСА. На Земята ни бранят атмосферата и магнитните полета. Космическите лъчи на Марс фатално ще увредят тъканите на австронавтите, ако бъдат абсорбирани от телата им. Слънчевите изригвания пък може да ги залеят с такива количества енергия, че да ги убият мигновено.

Затова задача номер едно за НАСА е да открие как да се изгради електростатичен радиационен щит около марсианската база. По-лесното решение е да използват материали, които да абсорбират гигантските количества енергия. Това означава внимателен подбор на строителните елементи, както и на подредбата на обектите във вътрешното пространство, обяснява Кенеди. Например провизиите можеда бъдат складирани в стените, като същевременно служат за допълнителна защита. Инженерите от НАСА търсят и начини да използват дори опаковките на храните за изолация и строителен материал.

Друг голям проблем за бъдещите „марсианци“ ще бъдат отпадъците. В прототипа на НАСА банята се нарича „модул за хигиенизиране“. Умува се каква технология ще ползват астронавтите, за да се мият, без да замърсяват останалото жизнено пространство. Друга грижа е херметизирането на помещенията така, че в тях да не попадат замърсители отвън. При мисиите „Аполо“ в модула се промъкнал лунен прах, който предизвиквал дихателни проблеми сред астронавтите и едва не повредил електрониката.

Добре обмислената изолация би трябвало да превърне базата в своеобразен термос, който задържа топлината, отделяна от хората и апаратурата. Идеята е да се създаде система от радиатори, които да отнемат топлината от помещенията и електрониката и да я изпращат извън станцията.

В НАСА все още се водят дебати по колко квадратни метра жизнено пространство трябва да се пада на астронавт.

Сексът на Марс ще е същият като на Земята, но по-труден

Жизнено важният въпрос за авантюристите, приели да се заселят на Марс без опция за връщане на Земята, е ще могат ли да правят секс. В НАСА и в Руската космическа агенция се кълнат, че не са правени експерименти нито в орбита, нито при симулирани условия на Земята. Знае се, че първи ще заминат две двойки, които не само са минали тежките физически изпитания, ами са и психологически съвместими. Как обаче ще реагира човешкото тяло на секс при ниската гравитация на Червената планета?

Сайтът Мегавселена.ком цитира д-р Крис Лендхарт, лекар от екипажа на Марсианската изследователска станция в пустинята на щата Юта, САЩ: „За разлика от Международната космическа станция, където астронавтите са в безтегловност, на Марс все пак има някаква гравитация (около една трета от земната). От гледна точка на физическото удоволствие сексът там едва ли ще се различава от това, което изпитваме на Земята. Но ще се наложи да се сблъскаме с някои закони на физиката. Най-трудно в условията на ниска гравитация е да се намери оптимален начин да се запази контактът, тъй като двете тела ще се отблъскват. Това е възможно, но ще предизвика известен дискомфорт.“

Проблемът с предпазните средства също е на дневен ред, защото едва ли колонизаторите ще искат да имат потомство през първите години от заселването. Не е сигурно дали ще имат същия антибебе ефект, както на Земята. Норбърт Крафт, медицински директор на частната компания „Марс уан“, която ще изпрати четиримата доброволци на Марс, твърди, че ще ги подготвят за възможните опасности от правенето на любов там. Засега учените знаят малко за адаптацията на женския организъм към ниската гравитация и как тя ще повлияе на нивото на хормоните. Експерти предлагат на жените да се поставят спирали, но и това крие риск - могат да се изместят и да пробият матката. Възможно ли е забременяването в тези условия, също е неизяснен въпрос. На Земята менструалният цикъл е 28 дни. Колко дълъг ще бъде той на Марс, където денонощието продължава 24 часа и 40 минути.

Освен това при космонавтите се наблюдава загуба на костна маса, а това също влияе върху нивото на хормоните, менструацията и овулацията. И ако теоретично жената може да зачене в Космоса, то проблемът е как ще се промени подвижността на сперзматозоидите при ниската гравитация. Ще може ли да оплодят яйцеклетката, а тя ще се закрепи ли в матката?

Бебето, създадено в Космоса, може да страда от различни отклонения, породени от увреждането на една-единствена клетка или влиянието на радиацията.

Засега не се предвижда заселниците на Марс да имат деца, но никой не говори да им се забрани правенето на секс.

Въпреки че първата карго ракета ще изпрати жилищни модули и продукти за колонизаторите, въпросът как ще отглеждат растения, с които да се изхранват, все още не е намерил окончателно решение. Скептиците твърдят, че ако оцелеят през първите 10 седмици, има голяма опасност да умрат от глад. Планът на „Марс уан“ в началото предвижда строителството на парници с площ 50 кв. м. Но изчисленията показват, че за да се отгледа балансирана храна, включваща бобови растения, салати, ядки, картофи и ориз, които да осигуряват 3400 калории на човек дневно, ще са им необходими най-малко 200 кв. м плантация. Растенията поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород, който хората ще дишат. От една страна, това е добре, но присъствието на много зеленина в затвореното пространство на жилищния модул може да предизвика концентрация на кислорода до токсично ниво, пише сайтът Мегавселена. Друг потенциален проблем е фактът, че домовете няма да са напълно херметизирани. Поради това постоянно ще изтича въздух за дишане, а със свършването на запасите от азот, необходим за поддържане на налягането, колонизаторите ще загинат. Смъртта от задушаване може да настъпи 68 дни след пристигането на Марс, показват изчисленията. Специалисти от Масачузетския технологичен институт твърдят, че изтичането може да се компенсира със събиране на азот от атмосферата на самия Марс, но необходимата за това система ще бъде прекалено голяма и скъпа за изпращането ѝ дотам.

С нова душа и тяло след ретрит в Огняново с гуру Йоги Тан

Ето обещаната информация за учението, храната и настаняването за ретрита, воден от Гуру Йоги Тан и Према Сагар в с. Огняново. Между 18 април и 5 май 2015 г. в с. Огняново, Гоце Делчевско, ще имаме възможността отново да се докоснем до мъдростта на учението за Истината, Светлината и Любовта.

Ретритът е организиран в 3 последователни модула:

Първи модул*: 18.04.2015 г. - 21.04.2015 г. - тема „Ваджра“

Втори модул*: 24.04.2015 г – 28.04.2015 г. - тема „Небе, Слънце, Луна“

Трети модул: 01.05.2015 г. - 05.05.2015 г – практически модул (в този етап могат да участват само тези, които са посетили поне един ретрит Ваджра или Небе, Слънце, Луна)

*Първите два модула са подходящи, както за последователи на учението, така и за начинаещи. Можете да участвате във всеки един от тях поотделно или в комплект два или три от модулите.

Място на провеждане: с. Огняново, общ. Гоце Делчев, хотели „Петрелийски“ и „Терма Вита“ - подножието на Пирин планина, топли минерални басейни, покрай река Канина, грижовни домакини и магнетична атмосфера.

Програма:

Първи модул: Пристигане на 17 април, отпътуване на 22-23 април 2015 г.
22 април 2015 г. – организирано посещение на природни и/или исторически обекти (по избор).

Втори модул: Пристигане на 23 април, отпътуване на 29-30 април 2015 г.
29 април 2015 г. – организирано посещение на природни и/или исторически обекти (по избор).

Трети модул: Пристигане 30 април , отпътуване 5 май 2015 г.
Този модул е подходящ за хора, които са били поне на един ретрит Ваджра или Небе, Слънце, Луна, и които искат да задълбочат своята практика.

Храна: Жива, растителна храна, плодове, пресни сокове, чай, приготвени специално за участниците с внимание и добро отношение.

Облекло: спортен екип и тениски (осигурени от организаторите на ретрита)

Цени: Цената на ретрита включва цена за учението на всеки модул и цена за храна и настаняване за съответния период.

Първи модул „Ваджра“ - 520 лв. цена на учението

Втори модул „Небе, Слънце и Луна“ - 650 лв. цена на учението

Трети практически модул – 350 лв. цена на учението

*Краен срок за записване: 5 април 2015 г.

Ако се запишете в последния момент, цените може да са по-високи от посочените. Цените са предвидени за пълен капацитет на хотела.

*Ако група от 5 или повече човека или цяло семейство се запишат едновременно, се ползва отстъпка и цената на участник е както следва:

Първи модул – 460 лв.

Втори модул – 570 лв.

Трети модул – 300 лв.

Цена за настаняване:

• Настаняване в двойна стая или апартамент в хотел „Петрелийски“ с включен пълен храноден е 52 лв. на ден престой.
• Ползване на самостоятелна стая в хотел Петрелийски не се предлага.

Хотела можете да видите тук: http://www.hotelpetreliiski.info

• Настаняване в двойна стая с пълен храноден в хотел „Терма Вита“ е 70 лв. на ден.
• Единично настаняване с пълен храноден в хотел „Терма Вита“ е 112 лв на ден.Хотела можете да видите тук: http://www.thermavitae.bg

Забележка: Общата цена за ретрита се формира като сума от цената за учението + цената за избраното настаняване.

Поради ограничени места за участие, място в ретрита се гарантира, само при заплащане на таксата за съответния период.

В цените не са включени екскурзиите по избор.

Начин на плащане:

По банков път или в брой на посочените по-долу представители на учението

Забележка: Молим за регистрация всички желаещи да попълват и изпращат приложената форма за заявка за участие в ретрита.

Контакти за връзка:

На всички ваши записвания отговаряме на мейл: premasagarbg@gmail.com.

и на телефони:

0888 757 211 – Мая Калчева (Ваджра Видия),

0887 663 961 – Цветелина Бонова,

Очаквайте още полезна информация от нас!

Ако вече сте били на някое от събитията организирани от Према Сагар и водени от Гуру Йоги Тан, разкажете на вашите приятели и близки. Всяка помощ от общността за достигане до повече хора и отваряне на вратата към Истината, Светлината и Любовта е добре дошла.

Д-р Дарина Кръстинова, най-добрият пластичен хирург по реконструкция на лицето в света:
Ако обърнем гръб на България, значи не сме българи

Магдалена Гигова

                                                            Д-р Дарина Кръстинова

 Може да не сте чували името на д-р Дарина Кръстинова, но сте виждали „новото лице“ на  обезобразената с киселина модна шефка Мария Бонева и знаете какво могат златните й ръце. Е, българката е  призната в цял свят за един от най-големити специалисти по реконструкция на главата.  За онези, които се впечатляват от титли тя е почетен член на Кралската медицинска академия на Великобритания, кавалер на Ордена на Почетния легион и носител на „Мадарски конник“. За хората, които се вълнуват от потекло Дарина е дъщеря на един от пионерите на сърдечно-съдовата хирургия проф. Генчо Кръстинов, чиято стогодишнина честваха във ВМА преди дни, а един от прадядовците й е ходил чак до Сирия, за да нучи как се прави „сабя-дамаскиня“. По-късно потомците му патентоват легендарните бастуни  с кинжал в дръжката. Омагьосана от възможностите на пластичната хирургия, за която през 60-те години на ХХ век в България не се знае почти нищо, д-р Кръстинова заминава за Франция с 300 франка, взети назаем. Нощем работи като санитарка, денем учи. И така взима четири специалности - „Обща хирургия“, „Лицево-челюстна хирургия“, „Пластична, възстановителна и естетична хирургия“ и „Стоматология“.

 Проф. Генчо Кръстинов, един от бащите на кардиохирургията в България.

„Аз смятам, че пътят е интересен, когато е дълъг и труден. Той трябва да се върви, без да се юрка човек. Можех още на 30 г. да печеля много пари, ако бях отишла в сърдечната хирургия“,  усмихва се Дарина. - Шефът на клиниката искаше да съм му асистентка и после да поема пациентите. Но аз мечтаех да правя хората хубави. Това значеше, че още 10 г. нямахме какво да ядем. Много важно! Когато си млад, няма значение“. Заради това верую няколко години с мъжа й, режисьорът Димо Лолов (брат на Татяна Лолова) и сина им Сава живеят в тясна стаичка в болницата. Тогава малкото момченце сащисва околните с думите „Френските деца са нещастни. Тук нямат никакви играчки“. На следващия ден стаичката им прелива от камиончета, плюшени животинки и влакчета – всеки от персонала е донесъл по нещо.

Д-р Дарина Кръстинова, работи във Франция, а оперира и преподава знанията си по целия свят. Тя бе в България за 100-годишнината от рождението на баща си проф. Генчо Кръстинов. „Преди тържеството се вглъбих в историята на баща ми, изчетох всичко и открих, че той ми е предал своята чувствителност към живота. Напълно споделям и неговия девиз „Върховният закон за добрия хирург е неговата съвест“,  но имам още два израза, които смятам, че ми подхождат. Единият е на Леонардо да Винчи, а другият на Стив Джобс. Леонардо  казва „Скромността е най-голямата изтънченост“. Това е много вярно и важно. Дори в някои области да сме много добри, в други сме много зле. Аз наистина съм добър хирург, но пък не мога да сготвя една манжда.  Моята снаха Мила обаче се справя превъзходно. Както майка й Зара я е научила. Добре че не живеем заедно, иначе ще надебелея. Когато отивам да ги видя, винаги ми приготвя българска гозба - сармички, мусака, защото знае, че сама не мога и ме глези. Но да се върнем на скромността. Тя е много рядко явление при хирурга. А  го опазва от грешни стъпки. Колкото човек по се има за велик, толкова повече може да направи бели и да умори някого. А думите на Стив Джобс малко ги претворих като за моята област. Той казва: „Трябва да имаме емпатия.“ Аз добавям: „Трябва да вникваме в съкровеното желание на пациента. Особено в моята хирургия - възстановяване на лица.“ В нея трябва да поставим на първо място професионализма, таланта на лекаря, съзидателността“, убедена е д-р Кръстинова.

 Като истинско световно светило в пластичната хирургия тя навсякъде гордо заявява, че е българка. Дори отказва перспективна и отлично платена работа в Америка, за да бъде по-близо до родината си.  „Не е единствената причина. В САЩ има много голям комерсиализъм, а в аз това съм пълна нула. Пък и зад Океана щеше да ми липсва ракийката. Обичам я! Всичките ми френски приятели, когато дойдат вкъщи и  питам какво искате да ви почерпя, казват „малка ракийка“ на български.  Моите ученици знаят и ми носят. А ако решат съвсем да ме да ме поглезят - кашкавал и луканка. Друго не искам“.
Откакто се помни Дарина е винаги е мечтала да стане лекар. На 14 г. вече наблюдава операции. „Татко много обичаше работата си. Непрекъснато се упражняваше вкъщи и ние с брат ми Димо му бяхме първи и втори асистент.  Държахме конците, той шиеше“, казва лекарката и се усмихва дяволито: “Аз като малка бях абсолютен разбойник. Биех се, бягах от училище, играех с циганетата. А горката ми майка - искаше да има дъщеря-кукличка. Мисля си, че възпитанието на нашите деца е в личния пример и в толерантността. Иначе колкото и да им говорим, не чуват. Никога не съм позволявала на някой да ми казва какво да правя. Шефът ми във Франция, моят патрон проф. Пол Тесие, от когото съм научила всичко в професията, много бързо схвана характера ми. Един ден му заявих: „Кажете ми поне дали това, което правя, го върша добре.“ Той отвърна: „На вас нищо не трябва да ви се казва, защото вие го правите много по-добре, отколкото аз ще го измисля.“ Тогава го разбрах наполовина, но с времето осъзнах, че той е разгадал същността ми: че няма нужда да ми се казва, сама си решавам пътя“, признава д-р Кръстинова.

Тя се насочва към пластичната хирургия от желание да помогне и остава в нея по същата причина: „Имаше едно грозно детенце, което не играеше с нас, а аз като шеф на бандата все го карах да идва. Баща ми ми каза: „Остави го на мира, то е болно. Не му ли виждаш лицето.“ „Ами оперирай го - отвърнах аз, а той: - Не съществува такава хирургия. - Тогава трябва да я измислим!“. И наистина Дарина... измисля лица, дори когато заради малформация, катастрофа или болест те липсват напълно. Същевременно се опитва да „усети“ пациента, да разбере как той мечтае да изглежда. Затова непрекъснато води учениците си не само в операционната, ами и по изложби. „Моята професия е и изкуство. Ако го нямаш триизмерното виждане, не ставаш за пластичен хирург. Затова мъкна учениците си по галерии. Париж отвориха обновения музей на Пикасо, който е в красив стар хотел и ще ходим там. Сещам се, че синът ми Сава, който е актьор се шегуваше с мен: „Мамо, ти си много артистична, но за да си истински творец, трябва като Пикасо да слагаш едното око на челото, а другото на бузата.“ Е, не съм стигала дотам“, засмива се с глас Дарина.

Дарина със снаха си Мила и сина Сава на тяхната българска сватба под откритото небе на Париж.

Първите години на Кръстинова във Франция не са никак лесни. Когато казва, че е българка я питат къде е тази страна и защо не са й дръпнати очите, но тя вече си е набелязала учителите, от които иска да попива знания и ги следва неотклонно по петите. „Франция никого не посрещаше с бъклица. Тогава беше богата, хубава страна. Французите бяха безумно горди със себе си, имаха се за велики. Трябваше да отвоювам всяко постижение“.

Въпреки несгодите българката е постигнала мечтата си – да прави хората красиви. „Това е голямо щастие. Аз имам разкошна професия. Трябва да си абсолютно свободен и с хубави чувства към пациента. Свободата един хирург може да си я даде, когато много е работил и много е учил. Аз имам четири специалности. Освен това съм работила и сърдечна, и гръдна, и неврохирургия. Дала съм си възможността да съм свободна. Не можеш да хванеш ножа и да викаш „Аз съм велик.“ Под свободата, обаче трябва да има голям постамент, да си стъпил на нещо солидно. Казват, че ако искаш да докоснеш звездите, трябва да стъпиш на раменете на гиганти. Това означава да си избереш учителите, както направих аз.

Щастлива съм, когато оперирам, защото хирургията, както аз я виждам, е творение. А да твориш с ръцете си е едно от най-хубавите неща. Не съм изпаднала в самодоволство. Усещането е за изпълнен дълг, за почтеност към пациента. Винаги си намирам кусури, минавам си „на кино“ всяка операция, обмислям какво бих могла да направя по-добре. Трябва да усетиш пациента и да направиш най-близкото до това, което той иска, а не каквото ти желаеш. За да се чувствам добре в кожата си, изисквам от себе си, спортувам, не си лягам късно преди операция. Това е въпрос на дисциплина и на отговорност“.
Другата кауза на Дарина е да помага на обезобразени от природата или войната дечица. Затова създава организацията  Faсing the World. Тя и  учениците й оперират напълно безплатно, но понякога се налагат десетки интервенции, престой в болница и тогава търси финансова помощ. “Преди по-лесно успявах да намирам пари за „моите деца“.  Сега е по-трудно. Но хората станаха тъжни, животът  е сякаш по-тесен. Аз обаче с нищо не съм се променила. Помагам на когото мога, уча младите, които идват от цял свят. Казвам им: „Ако следвате пътя, ще извървим една част от него заедно. Имате други интереси? Не си губете времето с мен“. Наистина имам доста награди, но те не ме интересуват изобщо. Колкото и нелюбезно да звучи. Мисля, че мъжете са по-чувствителни към медали и ордени. Докато на мен от отличията нито ми става топло, нито студено“, отсича дамата, кавалер на най-високия орден на Франция – Почетния легион.   
През 2003 г. списание „Вог“ нарежда Дарина сред 10-те жени в света, които вдъхновяват.  Тя самата се втурва в различни посоки извън работата. „Преди 10 г., когато се роди моята внучка, реших, че ще направя градинка с нейното име - Ада. Хабер си нямах как се садят цветя. Въоръжих се с книги, абонирах се за списания и днес се гордея с розите си. Много е интересно да отглеждаш растения. Някои в един момент ми досаждат и ги „освобождавам“, подарявам ги. Когато дойдоха внуците, се оказа, че е много интересно и да наблюдавам тяхното развитие. Не се бъркам на родителите. Но участвам. Другите баба и дядо им правят български манджи, пеят им, водят ги по спектакли. Дядо им е актьорът Иван Несторов. Аз на това съм абсолютно неспособна. Но ходим по спортове, садим цветя. Засега и двамата не проявяват интерес към медицината, обаче категорично заявяват, че няма да стават актьори като майка си и баща си. Така че има надежда“.

Дълго време синът и снахата на Дарина не й поверяват внуците. „Нямаха ми доверие, защото аз не приличам на една нормална баба. Когато останахме сами, се развихрихме. Голяма игра падна и го чувам Рафаел да казва на сестра си: „Ама баба Дарина била страхотна!“. И двамата говорят добре български. Когато си приказваме, обаче сме много смешни. Аз не си давам зор. Щом една дума ми дойде първо на френски, я казвам по средата на изречението. И внуците така. Много хубаво се разбираме“, сияе Кръстинова. 

Внуците Ада и Рафаел с майки си и баща си и кучето на Дарина - Фокси.

Лекарката е напълно убедена, че има връзка между името на човека и неговата същност. Дарина  идва от дарба, от дарявам... Значението на името й много впечатлява франзуците, а самата тя пък е чела някъде, че жените, чиито имена завършват на „а“ имат по-твърд характер. „Типично френските названия като Пиерет, Бриджит, Корин внушават по-голяма женственост. Затова българките сме мъжки момичета - повечето ни имена завършват на „а“. Когато отидох във Франция, бях много изненадана да видя местните дами, които уж се перчат, но са „женички“. В сравнение с истинската свобода и борбеност, които има българската жена. Тя е куражлия!“. Тази смелост я кара в началото да бъде болезнено откровена с пациентите, особено с онези, които искат промяна на лицето си от глезотия.
„Проф. Пол Тесие ми казваше: „Дарина, никога не казвайте на човек, ощетен от природата, че не може да му се помогне. Така вие го унищожавате!“. От френската любезност се научих да съм фалшива. На  жени, които искат „тук да се дръпне, там да се повдигне“, не казвам, че са стари и грозни и нищо повече не може да се направи. Заявявам: „Вие сте толкова хубава, какво искате повече“. И те си отиват щастливи. Не е почтено да ги оперирам, за да им взема парите“.

Дарина не отбягва отговор и по парливата тема „финансовия скандал във ВМА“.  Тя е категорична, че във френска болница е абсолютно невъзможно да работи частна клиника. „Там на професорите е позволено (защото са си го заслужили) да имат една четвърт частна дейност. Т.е. те си вършат държавната работа, но в седмицата имат един „частен ден“ за операции и консултации. Пациентът, който искат точно този професор да го оперира, си плаща. Обаче частна болница вътре в държавната не съществува.
Очевидно страната ни все още се учи на демокрация. Понякога е криворазбрана. Но от друга страна, ако всички казваме: „Аааа, тя България е наникъде“, и й обърнем гръб, тогава не сме българи. Трудностите са създадени, за да ги прескочим“, завършва д-р Кръстинова.

Раковски се сгодява за туркиня, за да обере баща й

С парите революционерът купува униформи и оръжие за четата си

 Магдалена ГИГОВА

За потомците Георги Стойков Раковски е революционер, борец против турското робство, създател на Първата българска легия или просто улица в София. Но зад обвития му с патриотичен тюл образ се крие личността на суетен хубавец и голям палавник, що се отнася до жените. Сочните му любовни истории, които съвременниците му с наслада разпространяват, често вървят на ръба на истината, но накрая и той си намира майстора и пада в любовен капан. Раковски брани обществения си авторитет с мълчание. Революционерът упорито отказва да разкрива похожденията си в писмата и автобиографиите си. Пристрастията му към девойки на име Елисавета и Ирина са вплетени в писаните от него акростихове (при тях първите букви на всеки ред образуват названия или фрази - б.а.).

Но романтичните пориви бледнеят пред една история почти като на кино. Раковски крои планове за въоръжено въстание и пише на приятеля си Йосиф Дайнелов в Белград, че му трябват много пари, за да създаде „юнашко движение“ в Стара планина. Мечтата му е мащабна - да поведе 500 000 въоръжени мъже срещу султана. Но за това трябват средства. И той се хвърля в рискована авантюра. Изследователката Десислава Пенева пише, че през 1850 г. Раковски влиза в съдружие с Мустафа паша да откупят за огромната сума от 800 000 гроша данъците на пловдивския панаир. Финансовата операция претърпява пълен крах, а беят е потънал в дългове, защото идеята е била от българина, а финансирането - от турския му съдружник. Заради борчовете, които Раковски не можел да върне, Мустафа го вкарва за три месеца в затвора. Той обаче се измъква от правосъдието и бяга чак в Белград. Задлъжнелият паша не се отказва да преследва недобросъвестния си партньор, за да го даде под съд. Приятелят на Раковски Иван Адженов разказва, че за да омилостиви турчина, се съгласява да се ожени за дъщеря му.

Красивата девойка се влюбила в революционера още когато двамата с баща й крояли планове за забогатяване. Тя се опълчила на татко си и казала, че иска Георги и никой друг за съпруг. Иначе щяла да се удави в Босфора или да остане стара мома. В безизходица Мустафа паша заявил на Раковски, че ще му опрости дълговете, ако се потурчи и вземе щерка му за жена. Дори обещал да му уреди държавна служба в Цариград. Георги уж се съгласил, но с условие да мине под венчило, когато приключи Кримската война. Турчинът добросъвестно изпълнил своята част от уговорката. Не само замижал за дълговете на бъдещия зет, ами го назначил за „терджуманин“ - преводач при видинския паша, защото говорел няколко езика. Тайното намерение на Раковски обаче било не да надява брачни окови с ханъмата, ами да шпионира в полза на Русия като секретар в турския военен съвет. Явно не бил добър в тайните дела, защото е заловен и изпратен под конвой в Цариград, където го очаквало смъртно наказание. По пътя Раковски се сетил, че може да използва общественото положение на Мустафа паша, и се затръшкал, че дъщеря му ще остане стара мома, ако мъжът й вместо на венчило отиде на бесило. Така пред султана наред с руския шпионин се изправил и злополучният кандидат-тъст и измолил за хатъра на дъщеря си свобода за гяурина. А за да не му се изплъзне отново, го завел направо в дома си.

За да увери спасителя си в искрените си намерения спрямо щерка му и да приспи бдителността на турските власти, Раковски редовно ходел на джамия. Било по време на рамазана и стриктно изпълнявал законите на мюсюлманската религия. Той бил запознат с нея покрай близостта си с дервишката секта бекташи. Приготовленията за сватбата вървели усилено с цялата източната разточителност. „Раковски - млад, хубавец, сърдцат, гиздаво применен, пълнел очите на хубавата мома друговерка“, пишат съвременниците му.

Около него се суетели бейските слуги. Вземали му мерки за дрехи по последна мода, та с тях Георги да изглежда „салтанатлия“, угаждали на всичките му прищевки в очакване на байрама, за когато била насрочена сватбата. Докато Мустафа бей се радва, че щерка му ще вземе представителен и учен мъж, който владее езици, Раковски подготвя бягството си. Той вече бил спастрил няколкото кесии с жълтици, дадени му от бея за самочувствие. С тях поръчва на абаджийския еснаф в Цариград да ушият 12 ката четнически униформи, да купят дузина пищови и ножове. Ден преди потурчването всичко е готово. Пашата показва на зетя диамантените пръстени, които ще подари на младото семейство, и златната диадема за косите на невестата. На сутринта на първия ден от байрама в дома на бея настава паника. Всички чакат годеника, а него го няма. В началото решават, че се е успал, после - че е отишъл на баня преди сватбата или на бръснар. Никой не може да повярва, че е избягал. Чак когато виждат, че е взел не само багажа си, ами и ценностите на турската фамилия, младоженските пръстени и гиздилата на булката, пращат заптиетата да претърсват целия Цариград, защото годеницата пищи и се тръшка неутешима. Междувременно Раковски се крие първо в една арменска къща, а после в българската църква. Напразно глашатаи крещят по улиците: „Дето е Раковски, да излезе, защото, ако го уловят, всички в къщата, дето го крие, ще бъдат живи изгорени!“ Преоблечен като мома, с помощта на абаджиите Георги се измъква от турската столица. След него тръгват и момчетата от еснафа, за да станат негови четници. Облечени в новите си униформи, те побиват байрак в Стара планина, а след няколко сражения заминават в Сърбия. В Белград през 1862 г. Раковски създава и ръководи Първата българска легия. На 3 юни същата година избухва очакваният въоръжен сблъсък между турци и сърби. Легията веднага се включва в боевете, но скоро сръбското правителство се помирява с турското и настоява българинът да разпусне войниците си. Тогава Раковски ражда нова патриотична идея и решава да създаде съюз на балканските християнски народи срещу Османската империя. При тази негова мисия се заражда най-красивата му любовна история. Чувствата го връхлитат в Атина през 1963 г. Той среща там Фросо, втората дъщеря на хаджи Христо Българина. Майка й била приела християнството туркиня, а баща й е герой от Гръцката завера. След създаването на гръцкото кралство той служи в кавалерията и е любимият телохранител на крал Отон І до смъртта си. Приживе хаджи Христо имал огромно влияние в политическите среди заради заслугите си и като славянски представител е избран за депутат в Народното събрание на Гърция. Дъщеря му Фросо била „мома завидна, благовъзпитана, със солидно образование, миловидна, кротка, сериозна и привлекателна“. Но Марко Балабанов, който по това време бил адютант на Раковски, гледал скептично на влюбения си шеф. Георги“броял вече 40 пролети“, а и не изглеждал „ерген със свойства за задомяване гдето и да е“. Чувствата обаче избуявали в сърцето на стария ерген и посещенията му в дома на хаджи Христови зачестили, придружени „със скромни подаръци, безбройни вежливости и тънки внимателности“. Разходките с файтон извън Атина са чест ритуал за влюбените, а на един пищен прием котленецът обявява, че двамата са сгодени и са разменили портретите си. Намеренията на Раковски очевидно били сериозни. Той се кълнял пред Балабанов, че щом се понареди в Белград или Букурещ, ще се върне в Атина, за да се венчае и да отведе съпругата си. Дипломатическите му задачи от сръбското правителство го върнали в Белград, но той натоварил приятеля си Марко да го информира за случващото се в дома на любимата му Фросо. Георги дори взел 14-годишния брат на годеницата си, за да го препоръча на сръбския или на черногорския княз за обучение. В началото той често изпраща в писмата си и стихове: Очи твои нежно ми сърце уязвиха! Всяка минута душа моя тръпти силно, само твое лице ище, плаче умилно! Как, ах, люто почнах от любов да страдая и нищо друго на свят веке не желая!...  След време обаче пликовете пристигат все по-рядко, а нарежданията към Балабанов са да дава мъгляви обещания за сватбата с Фросо. Дословното му послание е доста завоалирано: „Ако старобългарският бял бог изпрати по-добри дни за България, то и в сърцето на горските самодиви ще разцъфне цветът на веселието и любовта.“ Отдалечен от годеницата си, Раковски започва да твърди, че най-силно е влюбен в народа си. Фросо никога не забравя красивия и елегантен българин. Когато той умира, тя не може да го прежали и месец по-късно си отива от живота. Очевидно Раковски понякога се е замислял за сватба, защото, докато боледува от туберкулоза в клиниката на братя Мустакови в Букурещ, споделя със сестра си Неша: „А какви ли сватби са ставали преди, кога е имало Българско царство? Как е бил украсен младоженецът войвода? И на какъв ли кон е яздил! А какво ли гордо знаме е носил!“

Красив и разточителен

За разлика от едновремешните мъже Раковски държал на външния си вид. За образа му на конте вероятно е допринесъл и престоят му в Марсилия през 1843 г.. Там Георги навлиза в тънкостите на европейската галантност. Затова и присъствието му в обществото буди нескрито възхищение не само у дамите. То идва не само от романтичното му излъчване на революционер, но и от овладяната куртоазия на джентълмен. В спомените си Васил Д. Стоянов го описва картинно: „Раковски беше почти винаги весел и в обществото, особено гдето имаше госпожи, твърде забавителен и закачка. На драго сърце приказваше за своя живот. Говорът му беше гладък, приятен, привлекателен и убедителен... С една реч: Раковски беше извънредно надарен.“

Адютантът му Марко Балабанов свидетелства, че революционерът обичал „салтаната“. Помощникът му Иван Касабов пък открито го обвинява, че харчи народни пари, за да води разгулен живот. Със средства от революционната каса си купил файтон, два лъскави жребеца, ушил си пищна униформа: „Отива например на разходка в Топчидере (Белград), туря на коне по двама да вървят пред колата му, а други двама подир колата - с княжески конвой!“, възмущава се Касабов. А Раковски му отговаря, че само така ще завоюва уважението на хората и ще ги увлече след себе си.

Панайот Хитов: Движеше се с файтон из Букурещ с по една на всяко коляно

Симеон Радев е член на ВМРО от 16-годишен, заклет е лично от Гоце Делчев и е въвлечен в борбата за освобождение на Македония. Ето какво пише дипломатът и писател в спомените си: „Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века. Борис Сарафов трябва да даде отчет за някакви изразходвани от него във Виена суми - обвиняват го, че е изхарчил пари не само за преки цели на организацията, а и с леки жени например. Сарафов става и заявява самоуверено: „Може и да съм изхарчил нещо повече. Аз чиляк убих за тия пари. Не давам обяснения за частния си живот!“

В настъпилата пауза Симеон Радев чува зад себе си един дълбок бас, някой желае очевидно да подкрепи Сарафова: „Е-хе-е, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно! Какво му връзвате толкоз кусур на Сарафов!“ Авторът на „Строители на съвременна България“ се обръща в посока на гласа. Няколко реда зад него седи набит възрастен мъж с „ястъклия мустаци”“. Радев го пита: „Ваша милост кой бяхте?“ „Панайот Хитов“, отвръща мустаклията.

Тейко му: Подсмиват ми се и котленските кучета

Запазено е писмо на бащата на Раковски Стойко Попович от 10.ІХ.1849 г., в което гълчи непостоянния си син. Заради революционната си дейност Георги на 26 г. попада в русенския затвор. Успява да избяга и се установява в Цариград под чуждо име. Представя се за адвокат и търговец. Баща му обаче е много притеснен за буйното си чедо. Иска да го задоми, за да се кротне. Само за да успокои татко си, Раковски заръчва да му дири невеста в Котел. Той взема нещата присърце и се уговаря с родителите на Райна - хубава, къщовница и с чеиз. Времето обаче минава, комитата се е запилял по освободителни дела, а горкото момиче само подпитва кога годеникът му ще го извика при себе си в Цариград. Тогава Стойко Попович пише разгневен: „Да ходя аз стар чиляк да ти диря мома... и я намерих, пък подир малко време що се чу за вас? Че си си намерил мома на Цариград и си са уженил. Сетне чувам пак, че си щял да са жениш на Филибе. Аз какво да правя, ни зная, какво да правя, а бе, синко? Аз не мога те насили, или тука са ожени, или там, то е на твоя воля... Ами чловечищината... синко? Ти... фана къща на Фенер, та похарчихте толкова нещо, и си фана една руспия (от уруспия - лека жена, тур.), та похарчи и зарад нея... пък баща ти нека му се подсмиват в Котел по каветата котленските кучета, и да не мога да изляза по между двама хора ябанджии...“

Васил Василев-Зуека, водещ в новия сезон на „Като две капки вода“:
С Рачков се разбираме само с крайчеца на окото

Магдалена Гигова

- Зуек, с новия сезон на „Като две капки вода“ продуцентите обещава изненади - на екран, зад екран, във Фейсбук. Значи ставате интерактивни.

- Може така да се каже. Много работи ще се случват, но целта е една - да се надгради.

- Какво ще му надграждате на едно успешно шоу?

- И аз това го питам Рачков в първия епизод, защото вече работим по сценария на тричасовото  предаване да началото на 3 март. Винаги има какво още да се направи. Тази тодина схемата с госта е малко сменена, но нямам право да говоря за това.

Вие с Рачков по-голямо участие ли ще имате?

Не, не! Ние не трябва да имаме много участие, но при нас се получава, защото сме такива хора.  Дори в последните „Капки“ често се случваше, докато гледаме изпълнителите, да ни хрумва нещо, да се преобуваме и преобличане.

- Като ви слушам, сякаш няма сценарий?

- Ааа, има сценарий, но Влади Априлов винаги е зад гърба ни и много разчитаме на него.

- Понякога казвал ли ви е „Това беше голяма простотия, дето го направихте“?

- Има и такива моменти, но повече са потупванията по гърба.

- Понеже шоуто ще бъде активно във Фейсбук, вие падате ли си по социални мрежи?
- За съжаление нямам време за това. Оказа се, че имам два профила, но те не са мои. Хората, които си мислят, че си общувам с мен във Фейсбук, да знаят, че не съм аз.

- В предишните сезони на „Капките“ било ли ви е мъчно за някой участник, който според вас много се старае, пък остава недооценен?

- Няма значение кое е шоуто. Щом има победител, има и победени. Няма как на нас да не ни е мъчно, защото за тези три месеца и половина си ставаме изключително близки, като едно сплотено семейство сме. Започваме да си споделяме неща, които се изповядват пред най-близките приятели. Опитваме се аз и Рачков да бъдем независими.  Винаги гледаме да общуваме най-много с тези, които изостават, за да им дадем възможност да се изявят. По една-единствена причина - гледаме да им дадем повече време, в което да докажат нещо, което не са успели с предишното си изпълнение.

- Казвате, че ставате приятели. А общувате ли си след шоуто?

- С нашите професии сме много заети, но поддържаме връзка. С Невена постоянно се засичаме. Тя взема сина си от плуване, а аз ходя на масаж - на едно и също място.

- Случвало ли се е задачата на журито да е толкова сладка актьорски, че да сте искали да сте участник, а не водещ?

- Не, много е трудно. Нито аз, нито Рачков ставаме за тази работа, защото трябва да можеш и да пееш. Аз никога не съм имал претенции да се изявявам музикално. Още от времето на „Ку-ку“ давам повече актьорство, ако ми се наложи да пея. И аз и Рачков гледаме да си гледаме нашата работа.  Обратно на манталитета на българина винаги да се завира в работа, която не му е работа, и да гледа в канчето на другия. Т.е. ако там сме водещи, гледаме да се справим не 100, а 120 процента. Пък ако излезе 60%, сме щастливи.

- Вие с Рачков толкова често сте двойка, че сигурно се виждате по-често един с друг, отколкото с жените си.

- Чак толкова често не се виждаме, но непрекъснато се чуваме.

- Разбирате ли се вече с поглед?
- Много отдавна се разираме само с една дума, с ъгълчето на окото, но продължаваме да се изненадваме един друг и това е сладкото в актьорската професия.

- Напушва ли ви смях, когато Рачков направи някаква магария? Изобщо той върти ли ви номера?
- Умирам от смях. На мен лично не ми прави номера, но когато ги прави на другите или аз направя някаква простотия, един друг се градираме... Няма по-сладко от това.

- Кой е най-сочният номер, който сте направили на някого?
- За нас всичките са си смешки. Ние сме водещи на едно шоу. Това не е българска дума. Шоуто е забавление. Ние сме по тази част - по забавата.

- Мислили ли сте някога каква е разликата за вас между забавата и театъра?

- Огромна е. Най-вече в средствата, които употребяваме. Водещият борави с готов текст, върху който може да импровизира. Докато я си представете импровизация върху стиховете на Шекспир?  Ще е неуместна. Можеш да импровизираш чисто физически.

- Шоуто ви дава страхотна популярност, но не ви ли липсват публиката, реакциите на салона, аплодисментите след спектакъла?

- В момента не. В такъв период съм, че няма как да се занимавам с театър. Получих доста предложения за сценични проекти, но няма как да ги осъществя. Може би не съм готов. Пък и в частния театър „Кредо“, с който се занимавах, нещата бяха на малко по-особено ниво. Ние с Нина (бившата половинка на актьора Нина Димитрова - б.р.) си бяхме и режисьори, и абсолютно всичко. Не знам дали ще има в България режисьор, който ще ме изтърпи. От тези всичките, които са ме поканили, никой не си дава сметка какъв философ съм станал. Може би могат да ме разберат хора от същата школа като Сашо Морфов или Теди Москов. Но може би и те няма да ме изтърпят. Но истината е, че от телевизия нямам време.

- Гледам, че в името на телевизията сте готови на всякакви жертви. През миналия сезон на „Капките“ с Рачков дори си обръснахте главите в ефир. На какво друго сте готови да се подложите?

- Ще видим. Зависи от предизвикателствата. Да видим какво ще измислят сценаристите.

- В шоуто непрекъснато влизате и излизате от различни образи. Как превключвате? Как си почивате?

- „Образи“ е силно казано, защото това са скечове, гротескни коментари. От тях се излиза много бързо, защото и бързо влизаме в тях. А си почивам като гледам „Формула 1“. Аз съм маниак! С малкия си син Стефан си почивам. С него си играя много. Гледам да се забавляваме с дъщеря ми Девина, когато тя има време за мен. С жена ми Ани се опитваме да ходим по разни места.

- Като сте маниак на „Формула 1“, означава ли, че вдигате 200 на магистралата?

- О, не! Това, че работя в „Господари на ефира“,изисква да спазвам правилата.

- Има ли катаджия, който ще глоби Зуека?

- Неотдавна си плахтих фиш. Не съм видял знака 60 км и съм карал с 90.    

- Защото не са ви спрели униформени, ами са ви снимали.

- Снимка е, факт. При това случката е от 1 януари - така ми започна новата година. Малкият имаше температура. Аз не помня да съм бързал, но явно е било така.

- Човек като ви гледа по телевизията, си казва „какъв е готин Зуека, какъв е свеж“ и очаква непрекъснато да ръсите майтапи...

- (смее се) ...А в живота „кво е дърво“...

- Това очакване не ви ли натоварва понякога?

- Всеки си има грижи. Защо да занимавам хората с тревогите на Зуека? Малко е  ангажиращо, но хората са благоразположени. Има и малко досадни, но аз обичам да общувам с хората. Това е част от актьорлъка, от моята професия. 

- „Крадете” ли си по някой образ?
- Задължително! Навсякъде наблюдавам хора. Няма откъде другаде  човек да се зарежда.

- Къде? На Женския пазар?

- По пазарите не ходя. Навсякъде - в мол, на паркинг, на магистралата, на бензиностанцията.

- Значи човек може да се познае в някой ваш образ?

- Едва ли. Аз вземам една-две черти от характера. Не повече.

- Пред светско списание казахте, че сте много добър баща. Дайте пример - сменяте памперси, водите Стефан на разходка, ходите с Девина на дискотека...

- Смятам, че съм добър баща, защото в бебешката възраст майката винаги има нужда от помощ.  Много добър съм, защото ги разбирам бебетата. Ясно ми е кога и защо плаче. И съм цар да изградя режим. Така беше с Девина, така е и със Стефан. А и по отношение на детските спектакли няма проблем. Стефан, като го сложим във ваната, нямате представа каква игра е с надуваемите и с гумените играчки - цели пиеси.  Така беше и с Девина, макар че, ако трябва да съм честен, майка й беше по-добра.

- Ядосвате ли се, като прочетете някаква лъжа за себе си?

- Аз не ги чета, така че не знам какво са  писали.  И когато някой ми спомене и аз го изгледам изцъклено, защото не знам за какво ми говори, се досещам, че става дума за жълта преса. Тогава казвам едно-единствено изречение: „Ако искате, наливайте пари в жълтите издания, това е ваш личен избор, живеем в демокрация. Те употребяват лъжи.“ Ама било интересно, било клюка. Нека да е клюка, ама да е вярна. Дали ме ядосват? Ако малко повече вярвах на съда в България, може би нямаше да излизам от Съдебната палата. Това е нормалното отношение на човек, който живее в демократично общество - да си търси правата. Не съм ги оставил да пишат каквото искат. Дела ще има!

- Имахте едно „култово“ парче - „Шъ та праа да умиргаш“...

- Аз още го пея по участия, много е яко.

- В „Капките“ ще бъде Азис, който е от друг жанр - как ще се разберете двамата?

- Първото, което го питах: „Вие договорихте ли се с Маги, че тук попфолк няма да има?“ „Договорихме се.“ „А ти как си с ар енд бито?“ „Ще опитам. Ще се справя.“ Ама не беше много уверен. Той е много добър като човек. Доказа го преди 2 години във „ВИП брадър“. И е изключителен певец;, но как ще се справи с имитациите... Не знам. Ще го наблюдавам. Много ще ми е интересно.

- Всеки, които е гледал „Аладин“, знае, че Ненчо Балабанов умее да пее...

- Страшен имитатор е. Вижте как го прави Бойко. А и пее невероятно.

- На него ли да залагаме?

- Нито един участник не бива да бъде подценяван.

- Чудя се как ще се справи Джуджи в тази компания?

- Може би това е въпрос към Джуджи.

- Ще се наложи ли да помагате?

- Ние по-скоро ще разваляме. Така че участниците да му мислят. Чувал съм, че Джуджи пее. Тя е изключително артистичен човек, същевременно е добре информирана и голямо „перде“, има силен шанс да се справи отлично. Тази година кастингът е много успешен, направо страхотен. Поздравявам продуцентите! Всички участници са на много високо певческо  и артистично ниво. А това са двете основни неща, които се търсят.

- Значи ги знаете всичките? Кажете поне още един.

- Не! (започва да говори с подчертано „рекламен“ глас) На Трети март, на националния празник ще научите всички участници. Гледайте ни с Рачков цели три часа по Нова!

Лексикон

Любимо хоби?

Да гледам „Формула 1“

Място за пътешествие?

Навсякъде! За предпочитане извън Европа.

Любимо питие?

Не пия алкохол, но пия таратор.

Книга, която препрочитате и винаги намирате нещо ново?

На П. Г. Уудхаус - „Стрихнин в супата“ и почти всички. Харесвам го още от пубертетска възраст. Иначе с удоволствие препрочитам и Гогол, и Чехов.