В Гуджарат спиш като  махараджа, в Гоа – като богато хипи

 Ако мечтаете за почивка в странство, с която да сразите завистниците – вашата цел е Индия. Но не по традиционния маршрут към Тадж Махал и Джайпур, където на „поклонение” са минали хиляди нашенци.

Вашето място е не особено популярният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но тампък ще може даспите в двореца на истински махараджа. При това ексклузивният хотел има само 11 стаи, така че няма опасност да се блъскате с останалите гости по коридорите, край басейна или на вечерята под открито небе. А тя е наистина царска. По точно, махараджанска – чиниите са с герба на бившия владетел, а приборите от чисто сребро – с инициалите му.

Дворецът „Ривърсайд Палас” се намира в градчето Гондал. Наоколо 150 км от родното място на Махатма Ганди – Порбандар и на още толкова от най-големия град на Гуджарат, 3,5-милионния Ахмедабад.

Навремето махараджите  на Гондал управлявали по волята на бог Кришна от  17 век до 1948 г.  Най-личният от тях, Багват Сингджи, построил 4 палата по европейски тертип и превърнал владенията си в икономически център в края на 19 и началото на 20 век.  Неговият пра-правнук Джиетендер Сингджи днес живее в Лондон, но от разстояние ръководи превърнатия в бутиков хотел „Ривърсайъд Палас”.

Типичната колониална сграда е построена през 1880 г.  и навремето е била резиденция на крон-принца на Гондал.  Постройката е лека, с резбовани веранди и кристални полилеи. 

Леглата в стаите с високи тавани са с балдахини, а ваните с размерите на среден басейн върху лъвски крачета. Повечето стаи са обзаведени със старинни мебели и безброй викториански дреболийки, които биха докарали възторжен тремор у всеки европейски антиква р. Но има и такива с типично индийска подредба с извезани с мъниста ветрила и тъкани миндери.

Може да си поживеете като истински махараджа, стига да не се стряскате от препарирани зверове. Очевидно старият махараджа си е падал по лова почти колкото Христо Стоичков, защото от всяка стена се зъбят натъпкани със слама гепарди, окачени на пирон тигрови кожи, а под стълбите е вирнало хобот дори бебе-слонче. Най-завладяваща обаче е рогозката от съединени с конци ситни колкото глава на топлийка мъниста. Махаранито (съпругата на махараджата) я изработила за няколко години. Нормално! Тя е широка около 2 метра, дълга най-малко седем  и поставена в рамка, заема цяла стена.

А ако ви хване съклета да се наслаждавата на царския разкош, изминете с кола стотината километра до Диу – старинно градче на брега на Арабско море, бивша португалска колония.

Но в случай,че лелеете истинско усещане за свобода, извън балдахините и призраците на отдавна убити зверове, хващайте самолета. След час   ще сте в Гоа! Най-малкият индийски щат е блажен като филиал на рая.  В бившата португалска колония всеки от плажовете  има своя специфика, тип посетители, дори различен цвят пясък.

Гоа е и най-плавният начин да възприемете Индия, тази завладяваща и странна държава,, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото там португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с местния колорит, леко влиза под кожата.

Девствените пясъци, достъпният индийски коноп и разюзданите плажни партита през 60-те години привличат хиляди хипита. Които днес, достопочтени глави на семейства, се връщат. Местният език конкани напомня креолския - невъобразимо тесто от хинди, португалски, английски и познат само на кореняците диалект. За разлика от боливудските маанета, гоанската музика е като карибска конга. 

Колкото са казината в Гоа на сушата, дваж повече обикалят под формата на круизни кораби в Арабско море. Наемите са ниски, климатът прекрасен, особено между ноември и март, храната и дрехите, - безобразно евтини, а хората приветливи. Затова не малко европейци предпочитат скромния, но щастлив живот под гоанското слънце.

Радост за окото са младите двойки по оскъдни бански върху трасиращи сред палмите мотопеди.

За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други - ваканция без задръжки. Личи си по презервативите, обсипали безбройните плажове сутрин...

Щатът  се намира в Западна Индия, на Арабско море. Площ 3702 кв. км, население 1,4 млн. души. Но на плаж ходят само туристите. Индийците са прекалено консервативни и ако се къпят в морето го правят с дрехите. А плажовете са завладяващи.  На Вагатор порестите вулканични образувания напомнят на вкаменени сюнгери.   На Анджуна  вдаден в морето нос завършва с малък католически параклис, пред който се целуват влюбени двойки. Иначе  мясото е предпочитан от европейски семейства, защото няма водни атракции.

Плажът Калангуте пък е най-многолюдният. Тук алъш-веришът върви редом с екскурзиите с лодка до стадата с делфини и излежаването в шезлонг.

Ако дама иска да не й досаждат търговци по плажовете на Гоа, просто трябва да се... съблече. По бански.
Това осъзнах с цялата си кожа по копринените пясъци. 

Поначало сама жена в онези краища на света предизвиква или желание да я закрилят, или да й хързулнат стока и услуга, от която определено няма нужда. И дамата се оказва обсадена от продавачи на мидени герданчета, парео, "дистрибутори" на безплатни шезлонги и чадъри (плажните аксесоари наистина са "фрий", но бакшишът и поръчването на питие са закон божи - б.а.), от желаещи да "ги извозят" до хоризонта и обратно.
Но щом се освободи от дрехите си, сякаш около нея някой очертава невидим, но непробиваем кръг. Чувствах се като в средата на сапунен мехур. Всички ме виждат, но избягват да ме доближат, за да не го спукат. Благодат!

Плажовете на Гоа са и единственото място, където и най-големият дебелак не гълта корема си, а най-изявената целулитка не се прикрива с парео. Защото на никого не му пука как изглежда. Той е дошъл накрай света, за да бъде свободен. 

На Гоа лежерната нега струи отвсякъде. Тук всичко е в хармония, дори контрастът. Заложен е в природата на щата. Преди почти 500 г. португалците са дошли с мисълта, че е завинаги. Днес правоверните хиндуисти се гордеят с четиривековната църква с нетленните мощи на свети Франсис Хавиер почти колкото с храма „Мангуеши”.

Най-ярък пример за "мирното съвместно съществуване" са фигурите на светци, обкичени с местни ритуални венци. Да не говорим за индийките с класически сарита и "бинди" (точката между веждите, знак за семейно положение и кастова принадлежност), които носят имена като Жануария Ещрела да Коща и Перейра. А хотелите са за всеки джоб – от петзвездните луксозни комплекси до чистите и непретенциозни стаи под наем. Много руснаци дават московските си апартаменти под наем и блажено са наслаждават на топлото  и на аюрведичните масажи в кабинки направо на плажа.

Гоа е приказното кътче от света, където щедростта на усмивките е право пропорционална на яростта при пазарлъка. (Да се съгласиш с първата предложена цена е лична обида за продавача.) На Гоа радостта от живота е... начин на живот! Тичайте натам, ако можете да си го позволите!

Elephant spa, Goa, India

Слонско СПА под открито небе в Гоа

 

Магдалена ГИГОВА

В Гоа, най-малкия индийски щат, човек никога не скучае. Особено ако обича партита под звездите, опияняващ аромат на индийски коноп и шеметно реене по бански върху мотоциклет от плаж на плаж. И всичко това сред бухнала зеленина, екзотично съжителство на индуистки храмове и старинни католически църкви, приказен климат (особено между ноември и март) и християнски цени.
Прави са били португалците, които през 1961 г. са напуснали колонията си на Арабско море с въпиеща неохота след 450-годишен блажен престой там. Към 25-ия индийски щат се насочват 12 на сто от туристите, завтекли се към необятната страна. И правилно! 105 км брегова ивица, плажове с имена, които премяташ в устата като дъвчещ бонбон - Калангут, Анджуна, Вагатор, Бага... Луксозни комплекси за претенциозните туристи, евтини и чисти стаи за хипарски настроените. Впрочем точно „децата на цветята“ открили завладяващата омая на Гоа през 60-те години на ХХ век.
Местният език конкани приляга на цялостната гоанска екзотика. Леко напомня креолския и е невъобразим миш-маш от хинди, португалски, идиш, щипка арабски и палав местен диалект за разкош. Най-ярък пример за „мирното съвместно съществуване“ е гордостта на местните със старинните католически черкви и киченето на светиите там с типични за индуистките храмове гирлянди от цветя. Впрочем в най-таченото светилище на Шива - „Мангуеши“, божествата са с подозрително бели черти, а в католическата черква „Исус Христос“ светците са пухкави като индийци и израженията им са далеч от аскетизма.
Заключението на присъствалите на Международната туристическа борса (Goa International Travel Mart - GITM-2014) бе, че Гоа е най-плавният начин да възприемете Индия, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото в този щат португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с тропическия колорит, леко влиза под кожата. За да остане имплантиран навеки. За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други - филиал на рая, за трети - ваканция без задръжки. (Личи си по презервативите, обсипали сутрин безбройните плажове). Тук времето се стеле гладко и сладко като петмез и всичко е в хармония, дори контрастът.

Музика и храна

Няма празник в Гоа без музика и танци. И ако си мислите, че храната на местните е божествена смесица от аромати и култури, не сте им чули музиката. Няма такава! Както няма въображение, което да си представи плавен микс от индийски извивки, португалски звуци и католически псалми. За разлика от боливудските маанета местните мелодии са като кубинска конга - ведри ритми, задължителен тромпет, почти незабележим нюанс от индийско маане и доста разюздани подскоци в танците. Старите таверни на столицата Панаджи задължително имат оркестър за мандо - местната версия на класическото фадо, което гърчи страсти на парцали. Цялата тази мелодична какофония е превърната от местните младежи в... хардрок, станал задължителен атрибут на авторалитата в Индия. Чревоугодниците трябва да благодарят на Бога за щастливата среща между културите, която е пръкнала гоанската кухня. Заедно с тандури, специален вид ориз, в ресторантите тук предлагат и чоризо - пушено печено свинско, приготвено с индийски фурми. Португалците донесли чушките и кашуто, африканците - бананите, а местните ползват кокосово мляко при приготвянето на почти всички гозби. Пак от „колонизаторите“ е останала традицията да правят вино. Червеното порто, да прощават виночерпците от едноименния град, ама е доста по-хубаво от португалското - дъхаво, пивко, гъсто.

Казината

Откъм Арабско море Гоа е точно толкова красива, колкото и на сушата. Особено по здрач. В сумрака светят електрифицираните кръстове на черквите в призрачновиолетово, едно-две яркозелени минарета и безброй дворци на хазарта. Все пак това е единственият щат, където комарът е разрешен и любители на залаганията прииждат на талази от цяла Индия и съседните страни. Ако сте на корабче за вечеря, задължително ще се разминете с поне десетина плаващи казина, някои от които реплики на параходите с външни витла. Като онези по Мисисипи от романите на Марк Твен.

Плажовете

На Гоа всеки от 40-те плажа освен екзотично име си има и собствен стил. Пясъчната ивица прилича на тънък златен ширит, обточил бухнала плисирана пола. Идеален седемкилометров полумесец образуват плажовете близнаци Кандолин и Калангут на север от столицата Панаджи и нос Агуанта. На Калангут царстват водните атракции. Можеш да наемеш джет, парашут или надуваем банан, да плаваш с яхта или да направиш екскурзия до палуващи стада делфини. Шезлонгите и чадърите са безплатни, но учтиви момчета се скъсват да ги предлагат, защото знаят, че полегнеш ли, ще поръчаш питие, хапване или плод. А и бакшишът тук е правилната форма на общуване.

На Анджуна няма подобни екстри. Мястото е предпочитано от местните, които и без това се къпят с дрехите. Тук мръсносивият пясък е нацепен от вулканични образувания, които напомнят застинал в червеникав камък сюнгер. А на вдаден в Арабско море нос се белее католически параклис. Утепало се е за снимки, както би казал шопът.

Вагатор е първият плаж южно от река Чапора. Всъщност се състои от три „парчета“. Големият Вагатор е точно под старинна португалска крепост. Средният се нарича Вагатор ака Тел Авив (никой не успява да обясни какво общо има със столицата на Израел) и е заобиколен от скали. Най-отгоре му е кацнал популярният клуб „Диско вали“. Малкият Вагатор е предпочитан от онези, които наистина искат да си отдъхнат, и е много популярен и сред... биковете и телетата. Ако сте сглупили да ги почерпите с бонбон или хляб, те няма да престанат да просят храна като досадни домашни любимци. Местната забележителност на Малкия Вагатор е изсечена в скалите скулптурна композиция „Шива карвинг“. По недостоверни източници авторът й е вдъхновен от индийски коноп хипи.

Анджуна се смята за столицата на гоа транса с прочутия „Шор бар“, където вечер изпращат слънцето с опияняващи субстанции и методи.

Бага пък е на 30 пешеходни минути от Анджуна. Той е за улегнали англичани и индийци в отпуск. Но само през седмицата. В почивните дни направо на плажа поставят 4 огромни аудиоколони в „Занзи бар“. Всяка песъчинка се тресе и завихря неистово в радиус от европейска поп и хаус музика.

Католическите следи

Старата Гоа е разположена на няколко километра източно от столицата Панаджи нагоре по река Мандови. Величествени католически църкви, имения, широки улици... напомнят за призрачни картини от роман на Маркес. Градът бил толкова великолепен, че навремето имало поговорка: „Който е видял Гоа, няма нужда да ходи до Лисабон.“

Старата Гоа е бившата столица на щата, основана от султан Адил Шах в началото на XVI век и почти веднага завладяна от португалеца Алфонсо де Албукерке през 1510 г. За да подсигури дълготрайност на победата си, той заповядал да изтребят до крак всички мюсюлмани. Под неговото владичество градът придобил толкова европейски облик, че освен Малкия Лисабон го наричали още Рим на Изтока и дори Малкия Амстердам. ЮНЕСКО обявил Старата Гоа за световно историческо наследство. Колониалният квартал на столицата Панаджи също напомня повече на Палермо или Ещорил, отколкото на Индия. Тук грее в печурковобяло най-старият католически храм - „Непокорното зачатие“, построен през 1541 година, в който благополучно акостиралите в тази райска част на света португалци благодарели с молитва на Бога.

Известната в целия католически свят базилика с часовникова кула „Исус Христос“ е величав паметник в стил барок. Вътрешните стени са покрити с фрески и дърворезби, усмихнато примесили европейски и индийски стил във флоралните мотиви. Тук почиват мощите на Апостола на Индия - свети Франциск Хавиер, и затова привлича безброй поклонници. Мощите на свети Франциск са пренесени в Гоа след смъртта му преди повече от 150 г. Те се намират под херметически стъклен похлупак в сребърен ковчег, създаден през XVII век от флорентински ювелир. Запоеният капак е поставен преди век, след като особено ревностен поклонник откършил пръст от нетленното тяло за личен талисман. При последното им изнасяне от храма през 1965 г. учени изследвали мощите и не успели да дадат смислено обяснение как са се съхранили. Гробницата е изградена от гипс и флорентински мрамор, инкрустирана с полускъпоценни камъни и бронзови пластики със сцени от живота на свети Франциск Хавиер.

Поклонническите екскурзии започват с посещение в двата най-почитани храма на Гоа - индуистките „Шантадурга“ и „Мангуеши“. Това са свети места за ритуали и обреди, обвеяни от митове и легенди.
Храмът Мангуеши е посветен на един от троицата индуистки богове - Шива. На този негов вариант се кланят единствено в Гоа. Мангуеши е забележителен със седеметажната си кула във вътрешния му двор, увенчана с полилей, който оставя неизтребимо впечатление със свещите си, запалвани по време на многобройните карнавали.

Резервати, подправки, душ

В Гоа шест резервата с обща площ 755 кв. км опазват дивата природа. Те са включили около 60 на сто от горските масиви на щата и представляват 20 процента от общата му площ.

Десетки са плантациите за подправки. Все пак оттук са товарели безценните си стоки мореплавателите. Канела, мускатови орехи, ванилия, черен пипер, шафран, ол спайс (подобни на пиперени зрънца, които събират в себе си вкуса и аромата на няколко подправки)... списъкът е безкраен и благоухаещ. Най-гъделичкаща от атракциите в плантациите е слонското СПА. Слава Богу, това не значи масаж от грамадния бозайник. Срещу 12 долара се качвате върху гърба на слона, той кротко загребва с хобота си от искрящата вода в малък басейн и ви окъпва от глава до пети десетина пъти. Целувката със слона и благодарствения му тръбен звук приключват СПА ритуала.
А когато ви додее да щракате като японци, пийнете в сянката на селска кръчмица местната напитка фени - прилично градусова ракия от кашу.

Сухи факти от GITM

Последните данни, изнесени на Международната туристическа борса (GITM )

Площта на най-малкия индийски щат е 3702 кв. км. Разположен е на полуостров, вдаден в Арабско море Населението - 1 404 833 души. Което на фона на милиард и 300 милиона индийци си е направо квартална цифра. 65 на сто от населението са индуисти, 28% - християни. Мюсюлманите живеят в селските райони, а юдеите държат казината. Китайците пък са окупирали внос-износа.

Климатът е тропически и мусонен. Първи португалските мореплаватели са описали това природно явление, плавайки през XVI в. към Гоа - основен източник на подправки в онези времена.
Столицата Панаджи има 45 000 жители, но сякаш всеки от тях кара по две коли едновременно или мотор и е хукнал нанякъде в шеметния трафик.
Директни полети няма, освен ако не са с руски, британски или немски чартър.
Самолетният билет до Гоа струва 800-900 евро.
При минимален бюджет спокойно може да изкарате с 10 долара на ден - хапване и местна бира.
Плажните купони са прочути. На плажа Багататор на рейв парти се събират понякога до 25 000 души.

Goa,the indian Paradise