Румънска кралица люби проф. Иван Шишманов

Синът му се жени за по-възрастната с 23 години съпруга на семеен приятел

Магдалена Гигова

 

Проф. Иван Шишманов среща късната си любов, докато е на официално посещение в Румъния като министър на просвещението. По онова време близкият приятел на Иван Вазов е известен учен и спокойно женен от 18 години за студентската си любов Лидия. През 1904 година, обаче съдбата палаво разбърква коктейла на подредения му живот. Ученият е в Букурещ да посети няколко румънски училища, да гледа оперни и театрални постановки. Кралица Елизабета, която е чувала добри неща за българския интеректуалец, решава да се запознае лично с него. Появата й с крал Карол Първи в приемната на двореца поразява затрупаното под книги и ръкописи сърце на Иван Шишманов. Германката родена като принцеса Елизабете Паулине Одилие Луизе цу Вийд влиза облечена с елегантна черна рокля, но българският министър е привлечен не от тънката й талия, а от небрежните кичури, нежното й лице и дълбоките й сини очи.  „На тяхната повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, пише Иван Шишманов в спомените си. И за двамата общуването е интелектуално предизвикателство, но и безкрайна хармония от еднакви вкусове в поезията, историята и музиката.  Любовните искри са неизбежни.  С часове ученият и кралицата разговарят на немски и на френски, четат един на друг любимите си пасажи от различни книги. Румънската кралица е и известна писателка. Под името Кармен Силва тя вече е публикувала няколко романа и стихосбирки в различни страни на Европа, вкл. в родната си Германия. Истинска буря се разразява, когато журналистите откриват кой се крие зад псевдонима. По онова време се носят слухове за сексуалната освободеност на Елизабета и отворения й брак с Карол Първи. Догадките, че интелектуалното приятелство е прераснало в нещо по-интимно са доста основателни. След 18 години вярност в брака, кабинетният учен е пометен от стихията на нова любов.

Когато се срещат за първи път Кармен Силва държи в ръцете си букет от рози. Тя е известна в България с любовните си стихове, разкази и новели „Разкази за Пелеш”, „Мисли на една кралица”, „Майстор Манол”, с които е допринесла за популяризирането на румънската култура не само у нас, а и в Европа. Кралицата е известен меценат. Ван гог и Пийт Мондриан са искали да я рисуват и са получили поддръжка от нея. Тя дори отстъпва на създателя на абстракционизма Мондриан един от замъците си, за да твори без битови притеснения.
Шишманов е запознат с творчеството на Кармен Силва, подчертава достойнствата на неповторимите й поетични образи и самобитен изказ. По времето на срещата им кралицата е около 50-те, но изключително младолика и красива. Шишманов е на 44- висок и привлекателен. Разговорът прескача от поезията към интимни неща, които човек споделя само със сродна душа. Елизабет неочаквано признава пред с когото съвсем скоро се е запознала, че никога не е обичала и никога не се е влюбвала. "Разбирам своя съпруг - крал Карол, завладяна съм от неговия открит и мъжествен характер, но това не е любов", споделя тя. И действително румънският монарх иска ръката й няколко дни след запознанството им, защото я намира за подходяща партия  баща й е княза майка й – принцеса от древни германски родове, също като неговия (Карол по произход е Хохенцолерн). Елизабет има добро образование, от малка пише стихове и учи пиано при Клара Шуман.... Бракът им е основан на приятелска хармония без чувства.
В Шишманов кралицата вижда мъжът, когото би искала да обича. Двамата се разхождат в огромния парк на двореца, забравили за другите си ангажименти и за приличието. Елизабет му разказва как се е появил псевдонимът й. Попитала професора си по латински как е е гора. Той отговорил „Силва”, а как е песен – „Кармен”. Иван пък й описва родния си Свищов и близкият роднина на семейството му Алеко Константинов. Въпреки свободомислието си, мнението на кралицата за гражданската свобода на жените се различава от това на Шишманов. Тя смята, че те могат да получават висше образование и да имат известни права в обществото, но основната им задача е да бъдат майки и съветници на мъжете си.
Българският министър и румънската кралица запазват чувствата един към друг до края на живота си. Срещите им обаче приключват, когато Шишманов подава оставка през 1907 година, заради несъгласие с репресиите след освиркването на Фердинанд. Двамата поддържат връзка и когато общественото мнение в Букурещ я обругава, заради връзката на престолонаследника с една от придворните й дами и Елизабет е принудена да лекува нервите си в изгнание. Писмата на малцита достигат до нея тогава, но тези на Иван минават през тужката цезка на дворцовия надзор. Шишманов признава единствено в дневника си, че за първи път от години съзнанието му е обсебено от жена.

  42 години живее с първата си любов

Професор Иван Д. Шишманов няма против да разказва за дружбата си с Вазов, но с достойнство крие „своето интимно аз”.  От сватбата им през 1886 годино до смъртта си той живее с първата си любов – законната си съпруга, с която са заедно цели 42 години.  Двамата се запознават в Женева, където Шишманов защитава докторат по експериментална психология. Бъдещата му жена Лидия е дъщеря на професора по литературна история Михайло Драгоманов, емигрант от Украйна. Българинът е отдаден на книгите, но в душата си носи искрицата на артист. Той се влюбва в образованата дама, която също е изкушена от литературата и  често публикува статии на културни теми в швейцарския печат. След венчавката Шишманови и проф. Драгоманов заживяват под един покрив в хармонично съзвучие. Лидия е повече приятелка и съветничка, отколкото обект на любовна страст за Иван Шишманов. А тя очевидно има нужда от нещо повече. Плахо се опитва да му каже, че зад прозорците на дома им на ул. „Шипка”, в който днес се е настанил известен ресторант, животът тече пълнокръвен и пъстър.  Ученият обаче е отдаден на своите изследвания и на образованието на народа. Той неизменно й отговаря: „Ние сме камъни на пиедестала, на който ще се издигне бъдеща България." Лидия не желае да бъде само камък, иска да участва в бляскавите балове и светските развлечения, подобаващи на съпруга й, който е известен професор и министър на просвещението с добро име в политиката. Шишманов отсича, че съдбата им е такава. Неведнъж украинката горчиво се шегува, че единствената му страст е четенето и преспокойно може да се оттегли в манастир , без да забележи липсата й.  Дори когато са в Швейцария, приятелите им непрекъснато обикалят красивите места около Женевското езеро и бродят по планините. Шишманов предпочита да замръква в читалните на библиотеките. Липсата на развлечения карат Лидия Шишманова да отвори в дома си един от първите литературни салони в София – по подобие на мадам дьо Стал в Париж. На чай и сладки в него се събират поети, писатели и интелектуалци да обсъдят последните европейски течения и да четат свои произведения.  Най-близките сътрудници на проф. Шишманов се изказват противоречиво за половинката му. Михаил Арнаудов, който по-късно наследява катедрата му в Софийския университет често придружава Лидия по балове, оперни и театрални спектакли, тъй като съпругът й непрекъснато намира извинения да не ходи. Арнаудов я описва в спомените си като тиха, много интелигентна и начетена. Константин Гълъбов обаче я смята за отегчителна и неотстъпчива.  Според него била отегчена от „кабинетния плъх” за когото се е омъжила и не се свеняла да му прави резки забележки дори пред непознати.  „Ако не знаеше, че е омъжена - пише Гълъбов в спомените си, - човек можеше да я вземе за стара мома. Толкова тягостна ставаше понякога със самостоятелността на мненията си и неотстъпчивостта в поддържането им."

В салона си Лидия Шишманова протяжно размишлявала върху културни теми или четяла на глас статии, които смятала да публикува в печата. Никой не отрича обаче заслугата на съпругата на учения, която събира, подрежда и подготва за печат целия му архив. Когато Иван Шишманов умира от емболия в Осло, Лидия е като парализирана от скръб. Три месеца лежи в болницата на Червения кръст. Тя намира сили и написва предговора към събраните съчинения на съпруга си – кратко, но точно и искрено.

Голямата болка на учения - родът му остава без наследници

Димитър, единственият син на Лидия и Иван Шишманови, забърква семейството в скандал, който дълги месеци не слиза от първите страници на жълтата преса и задълго го отдалечава от родителите му.

Димитър авършва право в Женевския университет през 1913 година. Публикува първите си произведения, които го превръщат в един от най-популярните български писатели. По време на Първата световна война Шишманов-син е кореспондент към щаба на армията. Той често пътува до София и шефът му, генерал Михаил Савов, изпраща по него писма до жена си Пенелопе, която всички наричат Пенка. Тя е една от най-красивите дами на столичния хайлайф. Винаги кани в дома си впечатлителния младеж и той хлътва по по-възрастната с 23 години омайница, която флиртува открито. Слуховете за връзката им бързо стигат до генерал Савов. Според тогавашната преса той внезапно пристига в софия и изненадва любовниците в собствения си дом. Офицерът подава пистолета си на Димитър и му казва, че в името на честта, трябва или да се самоубие, или да се ожени за Пенка. Под дулото на пистолета и погледа на разярения съпруг, Димитър Шишманов иска ръката на своята любима, която дори не е разведена. Генералът бързо приключва брака с невярната си съпруга и за писателя е въпрос на чест да не наруши клетвата си.

Майка му и баща му са потресени. Иван поручава язва. Лидия изпада в депресия и дълги години отказва да общува със снаха си. Според акад. Михаил Арнаудов Димитър Шишманов дълбоко съжалявал за необмисленя си брак. Миката, както го наричат приятелите, никога не се появява с Пенка пред обществото. На 50 години той е представителен и привлекателен, а съпругата му е с бели коси. Най-трагично Шишманови преживяват липсата на внуци, които да продължат славния им род.

Животът на Димитър завършва трагично  - на 1 февруари 1945 г. е разстрелян от Народния съд заедно с още 22-ма министри от правителства след 1941 година, защото е бил главен секретар на Министерството на външните работи.

  

В сезона на сватбите - нова мода: Младоженци по организъм

Магдалена Гигова

В сезона на венчавките политиците в чужбина са го ударили на размисъл за сватбения дрескод. В Санкт Петербург местният парламент обсъжда правила за облекло в гражданското, а правителството на Великобритания обмисля закон, който разрешава на поданиците на кралицата да се женят както майка ги е родила. Гостите също могат да изберат Евино-Адамови тоалети.

Родоначалниците на новата мода Кели Клинтън и Лий Уигетс от Бирмингам не са нудисти, а просто притиснати от кризата. Младите решили да се вземат, но осъзнали, че нямат пари за мечтаната пищна сватба. На помощ им се притекъл местен телевизионен канал, който обещал да финансира венчавката, но ако булката и младоженецът са голи. Лий нямал задръжки, той като цялото му тяло е нашарено с татуировки, но при Кели възникнал проблем. Тя смятала, че формите й са прекалено пищни. Компромис се намерил под формата на булчински воал, който прикрил несъвършенствата й. А вместо смокиново листо невестата притискала букета до интимното си място. Женихът извършил същото с цилиндъра. Покрай тях голите сватби неочаквано набрали популярност. При свързването на лондонския бизнесмен Майкъл Тъчмен с половинката му Елън по организъм се явили и всички роднини, включително и тъщата, която не можела да се похвали със стройна снага.

Психолозите си блъскат главата над новата мода, а отговорът е прост - на голите сватби винаги е весело и без алкохол. Дамите не си блъскат главите какво да облекат, а и винаги могат да поклюкарстват за мъжкото достойнство на гостите. Мъжете пък обсъждат бюста на кумата или бедрата на булката. И ако доскоро подобни церемонии са били в домашна обстановка или в затворени ресторанти, то вече някои двойки настояват да се явяват без дрехи и в гражданското.

Булките – като едно време

За младоженките, които не са решили да пестят откъм тоалети, са идеите на новия креативен директор на сватбения гигант „Проновиас“ - Херве Моро, работил 10 години за Жан Луи Шерер. Той представи тенденциите за настоящата и следващата година в Барселона пред повече от 200 знаменитости от света на модата и шоубизнеса. Сред тях бе и Анелия Петкова, официален представител на марката за България. „Линиите на тоалетите са изчистени, понякога обемни, с деликатни детайли и внимание към подробностите - разказа за „Преса“ Анелия. -

Булчинската рокля и през 2016 г. ще бъде много елегантна, изработена от дантела в цвят екрю, пришита върху фина материя в телесен цвят. Целта е да се създаде специален ефект със сенки от двата цвята - това е най-новата техника на моделиерите. Материите са луксозни - креп, копринена органза, памучно пике, микадо, нежна дантела „Шантили“ като заместител на тюла. Колекцията е обогатена с красиви аксесоари от антично сребро - тиари, диадеми, а също и от уникални обувки, изработени от естествени материали. Целият този лукс и стил впечатлиха дъщерята на Кевин Костнър - Ани, топмодела Петра Немцова, наследничката на няколко династии Оливия де Бурбон, модния блогър Киара Фарани и други - заяви Петкова и допълни. - Усещането от всяка рокля е като за принцеса. Ненапразно колекцията носи приказното заглавие „Имало едно време“ (Once Upon a Time - англ.). За ревюто си от каталунския гигант бяха избрали Овалната зала на националния музей на изкуствата в Барселона. Фонът на дефилето бе огромен, специално изработен часовник от дърво, който отброяваше минутите до началото на шоуто, когато върху подиума започнаха да крачат Ирина Шейк, Констанс Яблонски, Бланка Падиля, Жанета Самп, Терез Александерсон, Свиета Немцова, Синди Бруна и др.“

Анелия Петкова (вдясно) с дизайнера Херве Моро и топмодела Терез Александерсон след ревюто на „Проновиас“ в Барселона.

Приумици пред олтара

Дизайнерите отдавна упражняват въображението си с нетрадиционни сватбени одежди. Те вече са сътворявали булчински рокли от тоалетна хартия, бял шоколад, презервативи, найлонови пликчета и дори от автомобилни радиатори. Но най-странни и екзотични тоалети за важния ден се срещат при някои африкански и азиатски народи.

Невестите от племето ипонгото се явяват на церемонията с маска от маймунски череп. На остров Самоа в Тихия океан младоженците трябва да са в костюми от кора на черница. В Кения младоженките боядисват ръцете и краката си в червено-черно. А при някои племена на северноамериканските индианци дрехите задължително трябва да са в четири цвята: черно, синьо, жълто и оранжево, които олицетворяват четирите посоки на света.

Миските вече не учат право

Най-голям брой хубавици са завършили Първа частна английска гимназия

Маги НИКОЛОВА

Не само критерият за красота при избора на Мис България и други „короновани“ по разни конкурси особи търпи промяна. Напоследък се забелязва драстичен завой в желаното образование на родните хубавици. Докато преди под всяка трънка имаше миска юристка, в последните години се забелязва наплив на икономистки, разнообразени тук-там с по някоя „екзотична“ специалност като компютърни технологии, спортна аеробика и биология.

Една от най-одумваните Мис Българии, Антония Петрова-Бередин (реколта 2009), съчетава двете водещи тенденции: магистър от УНСС е по международни отношения с профил „Финанси“ и по право. Роси Иванова (2005) пък започна учението си с право, но завърши образованието си с икономика. Дори първата Мис България от времето на социализма - Бранимира Антонова (1967), е дипломирана юристка. В нейната група се вписва Жени Калканджиева, нашенката с най-добро класиране на конкурс за неомъжени жени, която влезе в десетката на Мис Свят през 1995 г. Наталия Гуркова (1998) също залягаше над алинеите и параграфите и дори за кратко бе юрист в Българския футболен съюз, назначена от Валентин Михов. Друга известна манекенка, която обаче няма титла за красота - Теди Велинова, толкова е наблягала над учебниците в Софийския университет, че в дипломата й по право пише „Общ успех Отличен 5,83“. В същата графа е и Елена Ангелова (1999), която се ошфлайфа в кантората на Тодор Батков и вече има собствена.

На този „правен“ фон като бяла врана изпъква Елена Тихомирова (2003), която изкласи в математическа гимназия, после завърши компютърни науки, а сега далеч от прожекторите се забавлява като прави торти. Юлия Юревич (2007) първо набляга на езиците - руски, немски и английски, а после на телекомуникациите в НБУ. Ромина Андонова (2010) има диплома за графичен дизайнер от Професионалната гимназия по полиграфия и фотография, учи биология в Софийския университет, но последва зова на сърцето и сега живее със съпруга си, футболиста Дарко Тасевски и с двете им деца в Тайланд. Гергана Гунчева (2004) е колежка на Ромина от професионалната гимназия, но на стената й виси диплома от Националната спортна академия, специалност треньор по аеробика, което й е от полза в кариерата на спортен журналист. Ваня Пенева (2011) с нейната българска философия е изключение в редичката от икономистки в последните години. За нея начален тласък дава Ивайла Бакалова (2001) - магистър по маркетинг. Днес тя прилага наученото в Дубай. Славена Вътова (2006), която неотдавна роди дъщеричка Ема, първо се подлъгва по романтиката на египтологията, но още след първия семестър стъпва здраво на земята и записва икономика. Габриела Василева (2012), която чете новините по Канал 3, е магистър по „Икономика и бизнес“ от УНСС, но не спира изявите си и на модния подиум. Наследничката на короната й Нанси Карабойчева (2013), която бе избрана в първото риалити „Мис България“, се е прехвърлила на дистанционно обучение в общата им Алма матер - УНСС, където следва информатика и статистика. Причината е прозаична - гаджето й Добромир Димитров, който е волейболен национал, играе в Румъния. Симона Евгениева (2014) бе избрана на традиционен конкурс с дефилета в три кръга. Според Ирина Папазова, която държи правата за надпреварата у нас, момичето от Монтана надделяло над останалите с интелект и здрав разум. Симона не само учи крайно „не-миската“ специалност „Управление на стопанството“ във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Шумен, ами има малка ферма за овце и телета в село Габровница, където живее нейната баба Дафинка. Евгениева кандидатства по европейска програма за отглеждане на животни.

Докато университетите на носителките на титли у нас са най-разнообразни, Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир“ се гордее, че са я завършили едни от най-красивите жени на България. Крак повлича Роси Иванова, която се премества от Русе, когато спечелва короната на „Мис България“ през 2005 г. Веднага след нея се дипломира Славена Вътова, след като заради модата е напуснала математическата гимназия в родния си Шумен.

Фолкпевицата Андреа се класира първа на „Мис Туризъм“ под истинското си име Теодора Андреева още докато е ученичка в Първа частна английска гимназия. Една от най-нашумелите манекенки (не само поради връзката си с продуцента Андрей Арнаудов) - Бориса Тютюнджиева, е възпитаничка на същото училище. Тя става Кралица на красотата през 2006 г., работи като модел в Италия, като рекламира „Нивеа“, „Кавали“ и „Дукати“ и се снима в два американски филма - „Погрешен завой“ и „Спокойно езеро“. В духа на последните тенденции сред миските Бориса е заавършила бизнес администрация във филиала на Международното висше бизнес училище в Правец с диплома на Сити юнивърсити Сиатъл и прилага знанията в собствена фирма за производство на обувки.

Най-най плажовете по света и у нас

"И замириса на море...“ пееха братя Аргирови. Рефренът зазвучава в главите ни в началото на юни, а за по-имотните не престава дори и през февруари. Защото по всяко време на годината все някъде по света е време за плаж. Но у нас то е сега! И затова ви предлагаме да направите своя реален избор или просто да помечтаете с напълно условната класация на българските плажове или с рейтинга на световните според авторитетния туристически портал „Трип адвайзър“. 

Но какво му е на Българското Черноморие (като изключим бетона на места)? Малко европейски държави могат да се похвалят с 378 километра крайбрежие с хиляди малки заливчета и най-разнообразни ивици - от откровен камъняк до златен ситен пясък.

12 плажа със „Син флаг“ у нас

Миналата година международната система за сертифициране „Син флаг“ определи за най-добри в България следните плажни ивици - на Албена, Дюни, Бургас-север, Харманите в Созопол, Поморие-изток, Слънчев бряг-юг и север, Слънчев ден, както и плажовете „Централен нов“ и „Източен“ на Свети Влас. „Марина Диневи“ е сертифицирана в клас „пристанище“. Критериите за покриване хич не са малко - от чистотата на пясъка, през броя на душовете и тоалетните и микробиологичния баланс на водата чак до броя на спасителите и контейнерите за разделно събиране на отпадъци. За червена точка се брои и дали се обръща внимание на опазването на околната среда. На тези условия по цял свят за 2014-а са отговорили 3203 плажа. За тази година оценяването все още не е започнало. Обаче летовникът си има и други критерии освен гореизброените. Не че не са важни. И главното му делене е на диви и питомни, скъпи и евтини.

Далеч от цивилизацията

Карадере

Въпреки попълзновенията на бетонните конкистадори Карадере си остава един от най-девствените плажове. Намира се в най-южната част на варненското Черноморие между град Бяла и село Горица. Наблизо са северните склонове на Стара планина и защитената зона Иракли. Местността е дива, няма нито хотели, нито ресторанти, нито течаща вода - но тъкмо заради това я харесват. Плажът е чист (като изключим отпадъците на гостите), пясъкът е ситен и граничи с гора или с храсталаци. Който разпъне палатката си тук, ще трябва да трамбова известно време за прясна вода, но пък условията за нудизъм, сърф и сливане с природата са идеални.

Иракли 

Иракли е една от последните 9 природни територии по Черноморието, незасегната от застрояването. Макар на някои много да им се иска. Слава Богу, местността Иракли-Емине е част от „Натура 2000“. Там се намира един от най-красивите плажове. Пясъчната ивица е дълга 3 км и се разделя от река Вая, която се влива в морето и оформя широк лиман. Така са се образували два плажа - Иракли, северно от реката, и Вая на юг по посока на нос Емине - широки, чисти, с девствен бял пясък. Тук не е съвсем по Робинзон Крузо - има кафене, ресторант, душове, питейна вода, тоалетни, места за преобличане, чадъри, лекар и спасители.

Резово

Може би понеже е на самата ни граница с Турция, на плажа в Резово се припича безвремието. Денем прииждат доста любопитни да видят най-южната точка на България и да се докоснат до сравнително запазената природа, но вечер е спокойно и тихо.

Синеморец

Там, където река Велека си проправя път към морето, се е ширнал плажът на Синеморец. На югоизток е местността Корабите. Според легендата тук разбивали в скалите старите и ненужни плавателни съдове. След това е Бутамята - централният и единствен охраняем плаж в Синеморец, който вече е добил репутацията на модерно място. Почитателите на дивата природа обаче имат избор. Недалеч е един от малкото наистина девствени плажове у нас - Липите.
Той е заобиколен от гора и през лятото освен почитатели на природата се срещат сърни и елени.

Дарданелите 

В географията Дарданелите е тесен пролив, който свързва Егейско с Мраморно море, но край село Варвара това са любими на гмуркачите скали. Там плажът е малък, но изключително красив. Наоколо е пълно със скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане. Тук Странджа планина целува Черно море. А старинната крепост до близкия връх Папия вълнува въображението.

Шкорпиловци

Шкорпиловци (между Несебър и Варна) се радва на най-голямата непрекъсната плажна ивица у нас - цели 12 километра. Комбинацията от море, планина и минерални извори го прави незабравимо място за почивка. Бреговата линия е права, без залив, което е предпоставка за вълни при северни и североизточни ветрове. Затова мястото е Меката на сърфистите по нашето Черноморие. Наблизо е резерватът „Камчийски пясъци“. Дългата пясъчна ивица позволява да не сте „опасно близки“ с останалите на плажа, но към мястото вече има хотелиерски апетити и може да не остане още дълго евтино и ненаселено.

Във вихъра на купона

Какао бийч

През лятото на Какао бийч се наблюдава най-голямото струпване на силиконови импланти, племенни татуировки, бицепси и скъпи коли на квадратен метър пясък. Там нощният живот е най-притегателен за богатите и известните, но и през деня шатрите с балдахини и широки бели матраци не са за изпускане. Заведенията се конкурират за вниманието на публиката с оферти към най-актуалните диджеи, екзотични балерини и ефектни костюми на изпълнителите.

Марина Диневи

Ла плая (от плаж на испански) на „Марина Диневи“ са едни от най-модерните у нас. Копринената ивица с жълт и много фин пясък е дълга около 1,5 км. Мястото неизменно печели „Син флаг“ от 2007 година насам, защото отговаря на 29 международни екокритерия. Заведенията и магазините, които предлагат най-актуалните тоалети и напитки за сезона, също са любимо място на яхтсмените и милионерите. Предимство на Ла Плая е, че там се намира вероятно една от най-просторните свободни зони на Българското Черноморие - между брега и първата редица шезлонги има около 3-4 м и там всеки може да си постави чадъра или хавлията безплатно.

Калиакрия

Плажът - Калиакрия, между Каварна и Балчик, посреща гости от двете голф игрища „Блек сий рама“ и „Трейшън клифс“. Той не е голям, но наколните легла в морето го правят желано място. Интересни са и варовиковите скали, които придават на морето бял цвят. Поради високия финансов статут на гостите в ресторанта се стремят да предлагат здравословно гурме. Това е и един от малкото плажове у нас, за които е необходима предварителна резервация.

Рапонги бийч

Рапонги бийч - на север от Варна, ви пренася в Средиземноморието с палмова гора на брега на морето. В сянката й са сгушени плажни шатри с бамбукови мебели. Плажът е с площ около 5000 кв. м. До него се стига по пътечки от тиково дърво. Рапонги е разделен на две - от едната страна се наслаждаваш на ромона на вълните, а от другата ехти денонощен купон.

Ривиера до Златни пясъци

Пясъчната ивица е една от най-хубавите и чисти на Северното Черноморие, а и е разположена сред озеленен парк с обща площ около 120 декара. Петзвездните хотели там са посрещали дори Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм и Уесли Снайпс, докато са снимали „Непобедимите“.

Изборът на плажния номад за 2015 година

Туристическият портал „Трип адвайзър“ публикува списъка на десетте най-хубави плажа в света според гласуването онлайн. На десето място е гръцкият Елафониси на остров Крит. Девети е Уайтхевън в Австралия със ситния си бял кварцов пясък и кристална вода във всички нюанси на тюркоаза. Осмото място е за коктейл на плажа Фламенко на остров Кулебра в Пуерто Рико. Седми е Уайт на остров Боракай на Филипините - близо 5 километра ивица с пясък, ситен като бебешка пудра. Шестата позиция е с адрес Сейшелите - плажът Ансе Лацио на остров Праслин.

Плая де Йетес, Испания

Петият в класацията - Плая де Йетес на Майорка, е втори най-добър плаж в Европа. Не само бистрите води, а и впечатляващите залези му осигуряват престижния рейтинг. Скалистият бряг сякаш е изрязан от слонова кост, а между канарите се гушат малки заливи.

Плая Параисо, Кайо ларго, Куба

Призовото четвърто място е за Плая Параисо - в превод Райски плаж, в Куба. И той си отговаря на името!

Заешкият плаж, Лампедуза, Италия

Заешкият плаж на остров Лампедуза въпреки нашествието на емигранти с лодки от Африка продължава да държи на репутацията си като едно от малкото места, където костенурки снасят яйцата си. До плажната му ивица се стига само по вода. Туристите са му отредили трето място, защото в топлата му вода може да се плува и през зимата.

Грейс бей, Провидансиал, Търкс и Кайкос

Архипелагът Търкс и Кайкос е отвъд морска територия на Великобритания. Провидансиал е най-големият му остров с население близо 31 000 души. На него се намира единствената ферма за рапани в света, но не това е отличителният белег, който му дава безапелационно второто място. Гостите се наслаждават на чисти води, бяла плажна ивица и луксозни вили и хотели. Плюс богати възможности за гмуркане.

Бая до Санчо, Фернандо ди Нороня, Бразилия

Непристъпност е ключовата дума при Бая до Санчо на отдалечения бразилски остров Фернандо ди Нороня. До плажа се стига след дълъг и сложен планински преход, но изумрудената вода, кораловите рифове и спокойствието явно си струват усилието, защото мястото оглавява класацията на „Трип адвайзър“ за втора поредна година.

Зелени, черни и... стъклени

• 
  
• Зелени, червени, черни, розови... това не са плажовете, на които скъпи жени показват още по-скъпите си бански костюми. Те просто са изключителни. И затова влизат в отделна класация - на най-необикновените крайбрежни кътчета. Зеленият или червен пясък се дължи на минерала оливин, остатък от вулканични изригвания, а розовите дължат цвета си на коралите. Но не всички са дело на природата. Понякога човешката немара също ражда красота.  Стъкленият плаж близо до Форт Браг в Калифорния се е формирал, след като изхвърлените от местните жители бутилки са се удряли в прибоя, а водата ги полирала.
• Скритият плаж на необитаемия остров Мариета в Мексико се е образувал след военни правителствени учения през 1900 г. На Малдивите пък има пясъчна ивица, която прилича на Млечния път или на звездно небе в пустинята с безбройните си светлинки. Те се предизвикват от микроскопични частици биолуминисцентен фитопланктон, които излъчват светлина, когато се развълнува прибоят. Внушителни скални арки, образувани под напора на водата в продължение на хиляди години, завладяват така въображението в Рибадеон, Испания, че местните ги оприличават на катедрали. Розовият пясък на Бахамите може да вдъхнови всеки поет, но се е появил напълно прозаично от натрошени от морето коралови останки. Над карибския остров Сейнт Мартин самолетите летят толкова ниско, за да кацнат или отпътуват, че почти близват косите на плажуващите. В Исландия пък лъскави парчета лед изящно контрастират с черния вулканичен пясък на плажа Йокулсарлон.
• Камъните моераки (драконови яйца) на плажа Коекохе, Нова Зеландия са втвърдени топки от седиментни скали, загладени от вълните. 

Андрей Ляпчев въздиша по Виола Каравелова

Съпругата му Констанца му изневерява с апаш

Магдалена Гигова

Безнадеждната любов на бъдещия министър-председател на България Андрей Ляпчев към по-малката дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови - Виола, така го разтърсва, че политикът минава под венчило чак на 45 години и не случва на жена.

В първите години на ХХ век, когато въздиша по изисканата Виола Каравелова с теменужени очи, Ляпчев е катастрофално беден, макар и изключително талантлив, журналист. Приятелите му си спомнят, че спи в редакцията на вестник „Пряпорец“, защото няма къде да живее, и се храни само ако някой му заеме 50 ст. за чорба. Смелост обаче не му липсва. Влюбеният се престрашава и иска от госпожа Каравелова ръката на Виола. Достолепната дама знае, че кандидат-женихът боготвори Петко Каравелов, но му отказва, защото желае охолна сигурност за дъщерите си, които успява да отгледа с цената на много лишения. В своя дневник от 1901 г. Екатерина Каравелова пише: „Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, че някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар да не притежава никакви парични, обществени условия, след безсънна нощ намира кураж да изкаже лудото си решение да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в тайна между нас двамата. Изненада ни дава животът всеки ден…“

Двадесет години по-късно Ляпчев нарича тази своя постъпка „безумна“, тъй като не е бил достоен за дъщерята на своя кумир Петко Каравелов. Когато иска ръката й, Виола също не го иска за съпруг, защото се чувства чужда на грубата българска действителност след обучението си в Русия. Тя е омъжена насила от майка си и се развежда със скандал - съпругът й проиграва цялото им имущество на карти и има дете от друга жена. Когато е на 37 г., Виола се влюбва в журналиста с леви убеждения Йосиф Хербст и двамата сключват брак. Като приятел на фамилията, Андрей Ляпчев присъства на сватбата им и помага както може на дъщерите на своя патрон Петко Каравелов. Като вещ политик той предвижда, че след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. ще започнат репресии и изпраща хабер на Виола да замине със съпруга си в чужбина, защото за свободомислещите люде настават тежки времена. Йосиф Хербст отказва и продължава да громи във вестниците си правителството на Александър Цанков, докато един ден е арестуван и „изчезва безследно“. Андрей Ляпчев е единственият от съратниците на Каравелов, който не обръща гръб на Виола, която обикаля институциите да търси мъжа си. Той е до нея дори след като окончателно губи разсъдъка си и със снимка на Йосиф Хербст на ревера броди по улиците и пита минувачите дали не са го виждали.

След отказа на г-жа Каравелова да му даде дъщеря си младият Андрей Ляпчев се потапя в

политиката като противоотрова на любовта

Роденият през 1886 г. в днешна Македония български държавник учи в прочутата навремето Солунска гимназия, но влизайки в новосъздадената ВМРО, напуска училище и отива в Пловдив, за да участва в Съединението. Там се сближава със Захарий Стоянов. Андрей слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, но така и не успява да вземе диплома. Говори френски, немски, турски и руски език. За близо 30-те си години в политиката той три пъти става министър-председател на България (в периодите 1926-1928, 1928-1930 и 1930-1931 г.).

Началото на кариерата му е като отговорник за данъците във финансовото министерство по време на правителството на Каравелов (1902 г.). Тогава Ляпчев премахва десятъка. Той става министър на земеделието и търговията в кабинета на Александър Малинов през 1908 г., а през 1910-а при същия премиер оглавява финансите. През 1912 г. обаче подава оставка, за да се запише доброволец в Балканската война.

Личният му живот обаче е пълна катастрофа

Под натиска на съпартийците си, които твърдят, че един български министър не може да бъде ерген, Андрей Ляпчев се жени на 45 години през април 1911 г. във Виена. Церемонията е в руската църква пред четирима свидетели. Съпругата му Констанца, която е на 24, не само демонстративно не го зачита, ами още в първите години от брака им започва открито да му изневерява и го замесва в пикантен скандал. А на пръв поглед изглежда изключително подходяща за жена на изявен политик. Тя е дъщеря на тревненския чорбаджия Георги Петрович Чохаджията, изключително образована и интелигентна. През Балканската и Междусъюзническата война Констанца е медицинска сестра, а след това активна общественичка. Дълги години е подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. По нейна инициатива за първи път през 1927 г. се чества 1 юни. В края на 20-те години на ХХ век г-жа Ляпчева поставя за първи път пред Обществото на народите (днешната ООН) въпроса за приемане на конвенция за борба с трафика на жени. Тя е радетел и на една друга конвенция - за наказателни мерки срещу родителите, които бият децата си. На целия този привидно ведър фон „благонравната“ съпруга се оказва свидетелка на позорен съдебен процес.

Полицията залавя банда крадци, които обират сейфове в домовете на известни фабриканти. Един от тях - Чекани от гара Левски, се оплаква в полицията, че е олекнал със златни наполеони, пендари, бижута и 2 млн. лева в брой. Апашите са заловени след няколко дни. При разпитите един от тях - Тинко Симов, развързва език. Признава, че и преди е тарашил домове на богаташи, като е научавал в леглото от съпругите им къде държат имането си. Състоятелните дами отрупвали със скъпи подаръци жиголото крадец. Историкът Панайот Стойчев разкрива, че сред  любовниците на Тинко Симов била и Констанца Ляпчева. Той често нощувал при нея, когато мъжът й отсъствал по държавни дела. През 1926 г. Ляпчев за първи път става министър-председател на България. При едно от любовните посещения на Тинко изчезва скъп златен пръстен с брилянти. Констанца така и не си го получава обратно след процеса срещу Симов, защото той вече го подарил на оперетната певица Тинка Краева. Освен бижуто на премиершата тя получава от щедрия крадец още 12 жълтици и други бижута на обща стойност близо 10 млн. лева, свидетелства историкът.

Скандалът е чутовен! Оказва се, че докато е дарявал с ласки жената на премиера, Тинко Симов е успял да задигне и 2 млн. лева от богаташа Христо Стойнев, след като омаял шавливата му съпруга. Андрей Ляпчев прави дискретно проучване как криминален тип е успял да стигне до жена му. Оказва се, че чаровният крадец и съучастникът му Дочо си правели списъци със заможни съпруги, известни с фриволния си нрав. Така в мрежите им попаднала и Констанца. Обществена тайна било, че на седмата година от брака си с Андрей тя заминава за Франция с любовник на име Краварев. Когато свършват парите, блудната съпруга се завръща, сякаш нищо не се е случило. А вестниците се забавляват да осмиват политика, който не може да озапти собствената си жена. Рогоносецът обаче дори не отваря дума за развод, макар да е публично опозорен. Пред журналистите, които не му спестяват и неприятни лични въпроси, политикът цитира „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови.“
Че съпругата му е голяма беля, а бракът е обречен на провал, става ясно още на сватбеното им пътешествие през Венеция, Рим, Париж, Берлин, Виена… Младоженците се забавляват, а Констанца мърмори, че съпругът й като Попивко-Папкин събира всяка квитанция. Оказва се, че е бил прав. Малко след медения месец политическите му противници го обвиняват, че е платил воаяжа с народни пари, но той ги оборва с документи.

Завещава имотите си на БАН

Може би ако Андрей Ляпчев и Констанца имаха деца, животът им щеше да се стече другояче, твърдят близки до семейството. Нафуканата мома до кончината на съпруга си е убедена, че тя е аристократка, а той стои по-долу от нея. Звучи сензационно, но двамата дори нямат собствен дом. Чак през 1923 г. политикът тегли кредит и купува къща на ул. „Кракра“. В завещанието си той изрично записва, че съпругата му получава всичко, но след нейната смърт цялото му имущество ще стане „обща собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество“. Единствената скъпа вещ в къщата е роялът, на който понякога Констанца свири за удоволствие.

Дизайнерът София Борисова, трикратен носител на „Златната игла“:

Обичам да обличам тези момичета

- София, тази седмица твои модели се появиха в италианските издания на „Вог“ и „Амика“. Как стана това?

- В една агенция в Милано от дълги години работи българинът Рики Рашков. Той хареса моите неща и предложи на марката за биопродукти за коса „Меда вита“ аз да направя тоалетите за моделите, които ги представят в списанията. Наложи се страшно бързо да се организирам. Изпратиха ми концепция как трябва да изглеждат облеклата и аз спешно ги изработих. Всъщност визиите нямаха нищо общо с това, което съм правила до момента. Освен булчинска рокля и дантелено боди с дълга пола, обсипана с естествени цветя, трябваше да измисля черно-бяла комбинация от различни потници, поли, златни колани... И така миналия ноември в Милано заснехме кампанията за лято 2015.

- Ти как се справи с бързината?

- Не ме питай! За 5 дни! Всъщност имах малко повече от седмица, но трябваше да направя два тоалета, да ги изпратя в Италия по най-бързия начин с куриер, та собствениците на марката да видят дали отговарят на техните изисквания. Щом казаха „да“, имах 5 дни да изработя десет пълни визии. Голям екшън! Спрях всичката друга работа в ателието, много се озорихме, но бях щастлива. За мен това е невероятно - нова и непозната марка, каквато е „София мода Милано“, да се появи в такива престижни издания.

- Как изобщо стъпи на италианския пазар, където измислят модата?

- Аз съм амбициозната София. Тя държи да се бори, отива точно там, където е най-голямата конкуренция. За мен Милано е много специално място. Там големият дизайнер на официални и сватбени облекла Еди Кей, който за мен е учител и вдъхновител, каза тази година пред всички негови клиенти и приятели, че съм пораснала пред очите му като творец. Че когато сме се запознали, съм била на първото стъпало, а сега съм изкачила стъпалата към голямата мода и вече съм достойна да се боря в Италия. През 18-те години, в които се познавам с него, съм отнесла доста критики и сега, когато казва, че няма забележки към моите тоалети, съм много щастлива. Тази година сигурно беше най-великата в кариерата ми.

- Как ти, момичето от Доброславци, се свърза с Еди Кей?

- Преди 18 години у нас почти нямаше чужди марки. Заминах за Германия на гости на братовчед ми. Винаги когато си идваше в България, той ми носеше списания със сватбени тоалети. Бях чувала, че съществуват такива дизайнери, но не бях виждала на живо техни творби. В Германия отидох в един салон и веднага познах работите на Еди Кей. Казах: „Това е моята мечта. Мога ли да купя поне една-две рокли за моя салон“. Отговориха ми, че не може. Трябвало да се свържа с марката. Можели да ми продадат само от старата колекция, но новата не си я давали. Но дори и миналогодишните бяха доста скъпи. Когато се прибрах, реших, че ще се свържа на всяка цена с модния център на Еди Кей и със самия него. Беше трудно. Не ми обръщаха внимание. В момента, в който кажех, че се обаждам от България, ми заявяваха, че роклите са много скъпи, пазарът е малък и нямат интерес. Тогава ми помогна кумът ми. Той е представител на доста италиански марки. Те се съгласиха да ми дадат препоръки като амбициозен млад човек и така започнах.

Първата ми среща с Еди Кей беше в Дюселдорф на световното изложение през 1999 година. Преди това контактувахме по имейл, изпращаха ми роклите... По-късно той ми каза: „Спомням си те от първия ден, в който те видях, защото си мислех, че имам среща с някакво малко момиче, което или е модел, или някаква актриса, която въобще няма да направи никакъв бизнес. Но си казах: „Е, добре, нека да й дам шанс“.

- Той май те е харесал като човек.

- Да, хареса ме. Каза, че е видял в моите очи приятелка, независимо дали ще продавам неговите рокли. Забелязал и амбицията ми. Наистина с цената на всичко много ми помагаше и каза, че не съм го разочаровала. Но не е вярвал, че мога да стигна чак дотук.

- Ти каква си по професия?

- Аз съм дипломиран икономист. Завършила съм УНСС, но винаги съм искала да бъда художник, изобщо човек на изкуството. В детството си шест години свирих на цигулка, 15 години танцувах модерен и класически балет; състезателни танци в най-известните клубове в София. Рисувах денонощно. Завърших като частна ученичка художествената гимназия, а учех редовно в руската. Исках да кандидатствам в Художествената академия, но моят бивш свекър ми подхвърли идеята да се занимавам със сватбени рокли. И тогава просто намерих себе си.

- Като гледам, си намерила и добър съпруг. Валери много ти помага и е непрекъснато до теб.

- Вярно е, така е. Валери ми е помощник във всичко.

- Май няма известна българка, която да не ти е клиентка.

- Всеки клиент за мен е много специален. Дали е известен или безизвестен, всички са ми любими. Всеки път, когато правя рокля за някоя, все едно я правя за себе си.

- А когато попаднеш на дама, която не знае какво иска или иска нещо, което не е за нея, как я предпазваш от кичозни решения?

- Убеждавам ги, че над 50 не е подходящо да носят полупрозрачни рокли например. Или че ако са нисички, няма да им отива модел като за двуметрова манекенка. Слава Богу, всички клиенти последно разчитат на моята дума, защото виждат, че трябва да ми се доверят, понеже са сигурни, че им давам най-добрия съвет. Знам какво трябва да прикрият и как да го направя и кои достойнства да покажат и как да ги изпъкна.

- Много време работиш с Диляна Попова. Тя ли е съвършеният модел за твоите дрехи?

- Диляна е много скъп човек за мен, много я обичам и много я харесвам. Има невероятно излъчване и е страшно красива. В момента, в който видя на нея мой модел, ми доставя невероятно удоволствие. Не само тя, и Кристина Несторова, и Диана Иванчева... Обичам да обличам тези момичета!

- А тъй нареченият хайлайф?

- Винаги гледам да им направя рокля по различен дизайн. Малка държава сме, рискът на парти да се срещнат две с еднакви тоалети е много голям. Затова никога не повтарям модела. Винаги предлагам цвят, който да отива на дамата, независимо какво си е решила.

- Как си избираш манекенките за ревютата - момиче за роклята или обратното?

- Най-трудното нещо за мен е напасването на роклите, подредбата им, тъй като за едно ревю те са около 100. Първо определям реда на самите рокли и след това напасвам моделките. Но винаги съм казвала, че колкото и да се притеснявам преди това - когато започват да идват на проби и настава страшен хаос, винаги накрая всичко се подрежда. Сигурна съм, че Господ ми помага. Но може би и моят усет, който ми подсказва на кое момиче какъв тоалет би отивал най-добре. Както й какво трябва да покажа и какво да й скрия, нищо че е модел.

- Чували сме страшни неща за отношенията на моделите зад кулисите. Случвало ли ти се е да играеш ролата на „синя каска“, ако са се хванали за косите?

- Аз работя с най-добрите професионалистки - събличат се и чакат. Каквото им дам, това носят. Но иначе да, случвало се е: „Ако тази излезе преди мен, ще я оскубя“ или „Не мога да я понасям тази, нека да мина няколко модела след нея“. Аз обаче съм твърда - това е моето ревю, аз казвам кой кога да излиза. Случвало се е да разтървавам и да сдобрявам модели зад кулисите.

- След успехите в Милано как те възприемат италианците?

- Няма как да ме приемат като равна, нищо че аз ги харесвам. Италианецът никога не може да се примири един чужденец да е рамо до рамо с него. Но изненадващо, тази година бях изключително добре приета. Дори от дизайнера Антонио Рива, който много-много не контактува с колеги, защото той наистина е гуру в модата. Неговото отношение много ме изненада.

- Ти как стигна до Антонио Рива? Той живее като монах.

- Така е. Ателието му е на Порте Венеция. Един мой приятел ми каза, че го познава, и аз веднага поисках да ме представи, да му покажа какво правя. Той обаче заяви, че трябва да го попита, защото Рива живее като отшелник - не контактува с никого освен с клиентите си. Беше му показал две-три рокли мои на снимки. Антонио казал: „Да бе, да! Това не може да бъде истина. Искам да се запозная с тази жена.“ Покани ме в Милано. Аз взех две мои официални рокли и отидох при него. Преди това ме заведе на парти на Армани, беше невероятно. След което му показах как изглеждат на живо моите тоалети. Той беше доста впечатлен. Оттогава сме приятели. Кани ме на негови представяния и ревюта.

- И как е да седиш на първия ред до главната редакторка на „Вог“ Ана Уинтър и до разни звезди?

- Антонио Рива беше събрал доста звезди, но аз през цялото време гледах израженията на гостите, на журналистите, на фотографите. Всички вадеха телефони да снимат моделите. Направи ми впечатление, че в момента, в който тръгнеш да щракнеш някой тоалет с телефона, така е направено осветлението на подиума, че се появява едно бяло петно. Не може после да го изкопираш, само се наслаждаваш и се кефиш на това, което виждаш на подиума.

- Спомням си, че теб те бяха окрали някакви самозвани шивачки, качили твои модели на сайтовете си. Но май им се размина само с показването в „Господари на ефира“.

- Да, вярно е. Още водим дело с фотографа Ивайло Станев, чиито снимки са откраднали, но то постоянно се отлага. Съдим ги съвместно, тъй като можем да подадем иск само за правата на снимките му. Това, че са изкопирали моделите ми с по-лоши платове, няма значение, щом не са сложили марка „Романтика фешън“.

Преди се ядосвах, но сега, като видя мои зле изпълнени модели отпреди три-четири години на абитуриентските балове, ми е повече смешно, отколкото яростно. Но ми е неприятно, защото това е кражба на труда ми.

- Остава утехата, че щом те крадат, значи има какво.

- Казват ми: „След като те копират, значи са признали, че си добра. Какво искаш повече от това?!“

- Дъщеря ти Доротея към твоята професия ли се насочва?

- Доли искаше да стане лекар. Скъса се да учи биология и химия, но изведнъж каза: „Знаеш ли, не е моето призвание. Искам да уча интериорен дизайн и дизайн на аксесоари.“ Насочила се е изцяло към Италия. Живот и здраве, другата година ще бъде абитуриентка и ще кандидатства там. Естествено, надявам се моят любим приятел и дизайнер Еди Кей да реши да се занимава с нея.

- Как ще решите проблема с абитуриентската рокля?

- Ще ми е проблем, защото съм й дала задача да отслабне. Тя вече знае какъв цвят иска - малиново. Но аз съм й казала, че ако иска да изглежда перфектна в моите рокли, трябва да свали килограмите. Иначе да си търси друг дизайнер.

- Какви са следващите ти амбиции и цели?

- Имам предложение от Еди Кей да направя моя колекция към неговата марка. Което е голяма чест. А за моите дами, които ходят по събития, в момента създавам линията „Малка цветна рокля“. Разбира се, искам да сътворя и малко висша мода, за да участвам на Седмицата на модата в Италия или Англия. Проблемът е, че на условията отговарям, ама когато видя таксите за участие...