Англичани снимат „Война и мир” като еротика

В сериала участва и Джилиан Андерсън, известна като агент Скъли от „Досиетата Х”

В Санкт Петербург завършиха снимките на телевизионен сериал по романа на  Лев Толстой „Война и мир”.  Проблемът не е, че британските сценаристи са  побрали четирите тома в шест едночасови епизода, а че са превърнали сюжета в откровено порно. В главните персонажи се изявяват актриси, станали известни с ролите на проститутки или с филми за възрастни. Зрителите, които очакват филма през декември 2015 г. има опасност да изпаднат в шок. Също като гардеробиерките на „Ленфилм”, които се изчервяват, докато перат костюмите дадени под наем на продукцията – петната по тях са с недвусмислен произход.

Като се има предвид, че по-голямата част от снимките са в родината на Толстой, британците правилно са засекретили творческия процес. А мерките за сигурност били направо драконовски – тълпи от охранители, двойни полицейски кордони, частни бодигардове, договори за неразгласавяне под угрозата от солидни глоби за руските участници в сериала. По изрично искане на англичаните събирали мобилните им телефони на входа и им ги връщали на тръгване. Страхували се, някой да не снима епизодите или да запише диалозите. Цялата секретност била заради еротичния привкус на сагата.

Реализацията е в ръцете на режисьора Том Харпър и сценариста Ендрю Дейвис – автор на екранизацията на „Доктор Живаго”, Гордост и предразсъдъци” и поредицата за Бриджит Джоунс.  Те са намерили доста екстравагантна гледна точка към „Война и мир”. В романа кипят страсти, които Толстой дори не е сънувал. Сред руската аристокрация на 19-и век цари необуздан разврат. Героите встъпват един с друг в нетградиционни интимни отношения. Например братът и сестрата Елен и Анатолий Курагини се отдават на далеч не роднински чувства, салонът на Анна Павловна Шерер е превърнат в бардак, а Наташа Ростова е елитна светска проститутка.

Подборът на артистите също е оригинален. Лили Джеймс, прочула се с главната роля в сериала „Тайният дневник на едно момиче на повикване”, играе Наташа. Американската актрписа Джилиан Андерсън, известна повече като агент Скъли от „Досиетата Х” е съдържателката на публичния дом Анна Шерер. Кариерата й в киното е започнала от филмите за възрастни и Джилиан не го крие. А и в интернет има твърде много доказателства за това.  Мъжките роли се изпълняват от не толкова известни актьори. Пиер Безухов е американецът Пол Дано, играл в „12 години робство”, а Андрей Болконски – англичанинът Джеймс Нортън („Възпитание на чувствата”, „Доктор Ху”).

Снимките на ключовите сцени в Санкт Петербург приключили за 12 дни. Масовките англичаните ще довършат у дома.  В Русия екипът взел под наем емблематнични места като Дворцовия площад, Воронцовския дворец, Екатерининския палат в Царское село, Дома на учените и Лятната градина. За да се потопят дълбоко в историята британските кинаджии взели под наем от Ленфилм мебели, съдове и тоалети. Срещу 23 хиляди долара на ден те получили 190 уникални костюми, щшити в началото на 19-и век. Служителите на руския кинематограф обаче твърдят, че никога не са им ги връщали толкова мръсни. При това с подозрителни бели петна на дамските фусти. 

Газирана вода глези гостите в швейцарска СПА клиника

 Текст и снимки Магдалена Гигова

Special thanks to Switzerland tourism

Бихте ли дали 5000 швейцарски франка (около 9400 лева) само за да разберете дали някъде ви боли? Не? Но има хора, които го правят. В Швейцария обаче. При това харчът не се покрива от здравната каса там. Значи потребителите са богати хипохондрици.

Скъпият тест се прави в превантивно-диагностичния център на хотел  „Кемпински“ край езерото Силваплана.  Продължителността му е 2 дни и в 5-те хиляди франка не влизат нощувките и дневните харчове. Необичайната поликлиника отвори врати в началото на август 2007-а и прилича на всичко друго освен на болнично заведение. Модернистичен дизайн, много зеленина, тиха музика и най-модерната апаратура, която може да се купи с пари. Белите престилки са забранени, за да не стресират пациентите. Всеки посетител на входа получава свой личен  „навигатор“, който го води от кабинет в кабинет.
Кръв, сърце, глава, черен дроб и каквото се сетите минават през сложните машинарии и погледите на лекари – професори в областта си. Единствено генетичните изследвания се изпращат в Цюрих и идват след 12 дни. Ако сте болен, само установяват проблема, без да ви лекуват. А ако се окажете напълно здрав – може да се поздравите с процедури в СПА-центъра зад ъгъла.

В подземието на „Кемпински“  бълбука минералният извор, около който е изникнал прочутият швейцарски курорт (противно на представите, че Сен Мориц се е зародил покрай ските и алпийските гледки). Водата е студена, естествено газирана и се оказва, че всеки ден е различна на вкус – в зависимост от това през какви пластове е криволичила. От нея си пийват посетителите на СПА-центъра, когато си отдъхват от глезотиите за душата и тялото. А те не са малко. Като се има предвид колко титулувано е мястото – получило е световния приз World Travel Award 2006 в ролята му на водещ швейцарски СПА-курорт, както и награда за най-добър алпийски санаториум. Веруюто на мястото за почивка „Вода, камък, дърво и светлина“ се оглежда във всеки детайл от обстановката. Цялото му име е „Кемпински гранд хотел с минерални бани“.
Впрегнати са всички ресурси на швейцарската природа – глетчерова вода, планински билки, алпийски гранит, дърво от енгадинските гори, елегантно разположени върху 2500 кв. м. Безспорен хит обаче е масажът с масло от мурмел (или мармот, в зависимост дали произнасяте на немски или английски името на симпатичното животинче, което прави шоколад по телевизията).
Всички козметични продукти в СПА-центъра са с екстракти от местни треви, а треньорите и масажистките поразяват с младост и хубост. Нормално. Средната възраст на персонала в хотела е 26 години, а сомелиерът (специалистът по подбор на виното) е на 24.

REFAN подкрепя шампионка по бойни изкуства

REFAN подпомага финансово двукратната европейска шампионка по киокушин от Берлин (2015г.) и Варна (2014 г.) Мария Маринова и спортния клуб "Ичи Геки" – Варна. Петнадесетгодишната спортна надежда тренира от пет години карате Киокушин в спортен клуб с треньор шихан Емил Костов, световен шампион и основател на Българска киокушин асоциация. Мария е носителка на златото в осем републикански първенства, а последното си европейско отличие в Берлин тя извоюва този месец.

За да заблестят Мария и варненския клуб на световния спортен небосклон,г-н Ангел Попов,президент на козметична компания REFAN, стана техен щедър дарител от самото начало. Козметичният гигант от Пловдив повече от десетилетие подкрепя българския спорт и спортисти като: федерацията по аеробика, младите футболни надежди на Пловдив, световната вицешампионка по шах Виктория Радева, шампионат по снукър и по спортни танци и мн.други.

Паша Христова загива влюбена и бременна

Магдалена Гигова

Може да не знаете коя е Паша Христова, но задължително сте я чували как пее „Една българска роза”, избрана за песен на столетието през 2000 година. Който я е слушал на живо, помни гласа й, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила. За шестте си години като професионална певица момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей”, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „Балкантон”, които още звучат, и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба. Паша е изпепелена в самолетна катастрофа на 25 години. Загива, стиснала за ръката голямата си любов - пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, роководител на оркестър „София”. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. В пожара загиват пътниците в предната половина на машината.

Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 цари оживление. Българска културна делегация в състав оркестър „София”, народни изпълнители, фолклорен танцов състав при читалище „Аура” се готви да излети за Алжир. Паша Христова и Николай Арабаджиев са щастливи, че могат да бъдат заедно, без да ги гложди непрестанно вината за забранената им любов. И двамата имат семейства и деца. Но чувствата са по-силни от дълга и съвестта. Те се допълват взаимно, гледат в една посока и изливат любовта си в музиката. „Това, че се събра с Фучо - Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно”, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.

По времето, когато се случва катастрофата, почтената до болка Парашкева Христова Стефанова (както е кръщелното име на певицата) се е изнесла на квартира на ул. „Янтра“ №3, защото моралът не й позволява да лъже съпруга си Васил, от когото има двегодишен син Милен. Тя се разкъсва не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство - това на Фучо. „Беше влюбена, но и това беше мъка, защото човекът до нея също не беше сам. И тази мъка я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал - с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми съобщи за катастрофата, че тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов”, казва актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев „Една българска роза - 40 години след катастрофата“.

Във фаталната нощ самолетът, в който са Паша и Николай, не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и шестчленният екипаж с командир Борис Луканов. Вината не е у пилота, той е толкова добър, че често пъти вози Тодор Живков. Част от пътниците в задната част на Ил-18 успяват да се спасят - с наранявания и изгаряния, скачайки от огнения ад.

Поради бавна реакция и недомислица пожарната и Бърза помощ са държани извън пистата и пристигат катастрофално късно.

Паша Христова сякаш предчувства и преди пътуването споделя, че не й се тръгва в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си син край елхата.

И същевременно тайничко се радвала на глътката свобода с любимия човек. По онова време сякаш по иронична гримаса на съдбата три големи български певици имат връзка с музиканти, които ще допринесат много за развитието на таланта им. Лили Иванова живее със Здравко Радоев, Йорданка Христова - с Христиан Платов, а Паша се залюбва с шефа на оркестър „София”. Чувствата им са като цунами, което помита всичко след себе си, защото освен любовници са съмишленици, обзети от омаята на хубавата музика. Тя наистина му дължи много за професионалното си израстване - Николай Арабаджиев не само прави аранжименти, при които певицата да изпъкне с уникалния си глас, ами я води при майка си - един от най-добрите вокални педагози, за да шлифова природния й талант. Той самият е известен композитор, диригент и един от най-талантливите аранжори, които променят звученето на българската популярна музика. Под негово ръководство оркестър „София” става един от най-добрите състави, отлично приети в Блъгария и в чужбина. Арабаджиев пише за Паша Христова песента „Остани”, която им донася „Златен Орфей”, и парчето „Ах, този дивен свят”, отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.

Една от градските легенди разказва, че Паша не посмяла да скочи от самолета, защото носела в утробата си детето на Николай и не искала да навреди на бебето. Че Христова е била бременна, твърди и близката й приятелка Марта Баръмова, позовавайки се на майката на певицата. Историята за скока от самолета е поетична, но недостоверна. Просто седналите по-напред в самолета не са имали време да се спасяват с бяг. Огненото кълбо ги поглъща. Телата им са толкова обгорели, че едва ги разпознават по бижутата.

Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура” Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде.“

Настроението на обреченост витае над тази любовна история, повлияно от трагичния й край. Както и вечният въпрос „ако”. Ако Паша беше останала обикновена чертожничка в „Балканкар”, щеше ли да остане жива, пеейки само в прояви на художествената самодейност? Ако бе избрала да се върне при мъжа си - конструктор в същото предприятие, с когото се намират „по профсъюзна линия”, и да бъде на Нова година със сина си, нямаше ли да избегне катастрофата? Ако съвестта бе надделяла над любовта, нямаше ли да бъде оцеляла, но нещастна?
За своите шест години на сцената Паша има постижения, за които много професионални певици могат само да мечтаят. Какво остава за родената на 16 юли 1946-а в покрайнините на София девойка, която израства в бедняшка комунална квартира. Влечението й към музиката е толкова голямо, че тя скача от прозореца и бягва от вкъщи, когато баща й - известен в Княжево фотограф, й забранява да става „кръчмарска певица”. В Школата за естрадни певци тя е най-малко ярката до момента, в който застане зад микрофона. Тогава сякаш красотата й, скрита някъде дълбоко, разцъфва, а спотаяваните чувства избликват с песента. Близки до певицата твърдят, че никога не е влагала толкова сърце в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката - така силни били чувствата й.

Разбираемо е нежеланието на двете почернени семейства да се говори за „греховната им страст”, но е непонятно защо разследващите органи старателно избягват да я споменават. Един от най-нелепите слухове, които обикалят София преди години, е, че всъщност Паша Христова била бременна... от Тодор Живков и тай наредил да повредят самолета, защото тя му заявила, че обича Николай Арабаджиев и ще направи аборт.

Синът на певицата цял живот търси истината за кончината на майката, която не помни, но и той си отива от живота през декември 2014 г. Милен Иванов няма нищо общо със сцената - работи като автобояджия и живее със семейството си в апартаментчето, което баща му купува с парите от „кръвнината” за Паша – 18 000 лева. Докато угасва от рак, синът не вярва, че жената, която го е родила, е жертва на трагична случайност.

Версии за самолетната катастрофа

Милен Иванов, синът на Паша Христова, твърди, че „истината за катастрофата не се търси толкова години, понеже свидетелите и оцелелите се страхуваха да не свършат в канавката”. Няколко интересни факта му дават право да направи подобно съждение. Първият е, че той притежава оригиналния задграничен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А ако го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е съвсем здрав без никаква виза или печат в него. А паспортът й бил нужен, защото певицата имала подписан 6-месечен договор за ГДР заедно с Борис Годжунов.

Синът на певицата е озадачен и от смъртния акт на майка си с дата... 23 февруари 1972 г. – точно два месеца след катастрофата. Как са издали разрешение за погребението й без смъртен акт, е третата загадка. В документа е написано: „Починала вследствие на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен.” Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болницата, но там явно не са искали да я спасят.

Естрадната легендда Борис Годжунов, оцелял от катастрофата с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е убеден, че катастрофата е била планирана: „Това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Приятелят ми вече не е между живитие, почина и жена му, която също беше в този самолет. Всъщност защо да крия кои са те. Това са Мария Нейкова и нейният съпруг Ники. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да умре той, трябва да загинат всички. За да не се усъмни никой. Отиват си 76 души, с тях и този, който трябва. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата. И понеже мафията начело с някои генерали е надушила, са решили да го ликвидират. Сменят самолета и всички се бутат в сменената машина”, разкрива Годжунов.

Друг естраден ветеран - Христо Кидиков, пък има още по-екстравагантна гледна точка: „Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от свои източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от политбюро начело с Тодор Живков. Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан.“

Любимата й песен не е „Една българска роза”

Режисьорът Олег Ковачев, който в продължение на три години снима филм за Паша Христова, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“, която е „поръчкова мелодия“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво му е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Араладжиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите... остани си при звездите...”. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само... точно този текст все едно, че е написан за нея.”

Статус: с татус

Според официалната статистика всеки четвърти жител на Европа има поне по една татуировка, а всеки трети клиент на салоните за рисунки върху кожа е момиче. И докато навремето подобен вечен аксесоар е бил характерен първо за пиратите, а после за затворниците и престъпниците, днес и най-благовидната девица може да се окаже по-татуирана от папуас.
Настъпващото лято е сезонът, в който можем да покажем най-новите си татуси. Множественото число се дължи на неписаното правило „Без един може, но само с един - много рядко“. Мастилените рисунки водят до пристрастяване. Някои хора си ги правят, защото им харесва, други, за да отбележат важно събитие в живота си, трети, понеже на приятеля им стои много секси. Подбудите нямат значение. Важното е, ако подобна идея възникне в главата ви, да я оставите да отлежи. Ако ще си татуирате някакъв символ само защото е модерен, помислете, че ще го носите през остатъка от живота си, а след година-две може да ви се струва грозен, дори позорен. Отидете при татуиста само ако сте убедени в мотива и в желанието си. Него също трябва да го изберете след внимателно проучване. В последните години модата отстъпва място на качеството и изобилието от изразни средства. И ако преди време китайските йероглифи и баркодовете превземаха вратовете, а патриотични изблици караха младежи да изпълват всеки сантиметър от гърбовете си с портрети на Васил Левски или Бойко Борисов, в последно време жанровото разнообразие е водещо. Това не значи, че липсват екстремисти, които настояват да имат завинаги върху кожата си образа на Исус Христос и дори на убития бос на ВИС Васил Илиев. Други залитат по крайно болезнените татуси във вътрешната страна на устата. Трети пък наблягат на белите татуировки, видими само на ултравиолетова светлина.
Психология на рисунката върху кожа

Анджелика Петрова, собственик на студио за татуировки, твърди, че някои от клиентите им се смятат за по-секси, а други се чувстват по-уверени и силни, едни украсяват телата си в търсене на внимание, а при трети татусът е символ на артистична свобода или бунт. Рисунките върху кожата са начин за себеизява, идентификация с дадена група, визуален образ на вътрешния мир.
В много случаи атавистичните ни суеверия ги карат да възприемама татуировката като защита от зли очи и сили. Дори безстрашен тип като Дуейн Джонсън Скалата е поверил лявото си рамо на хавайски художник, който в продължение на 60 часа е разказал в рисунки историята на самоанските му прадеди. Всеки сеанс започвал в ритуална молитва, а в творбата са вплетени кокосови листа - знак за главен воин, и слънце за късмет. До сърцето на Скалата са изографисани две очи - символ, че предците му бдят над него.
Амулетите татуировки могат да бъдат с религиозен сюжет - католически кръстове, архангели, Дева Мария или шестлъчна звезда на Давид. Освен това - племенни символи, руни, знаци от древногръцката митология, детелини, елементи от свещената геометрия, будистки символи, келтски възли....
Скарлет Йохансон крие под мишницата си подкова. Тя отнесе доста критики за нескопосната рисунка, но се оказа, че тя умишлено е направена наивистично от парижки художник, специалист по т.нар. стрийттату. Тъй както подковата пази копитата на конете от износване, така брани и носи късмет на човека, върху когото е татуирана.
Анджелина Джоли пък е посветила своя татус - будистки надпис, на осиновения си от Камбоджа син Мадокс. Рисунката е направена в традиционен тайландски стил с дълги игли, избутвани в кожата. Като част от ритуала и художникът, и актрисата са били в поза за молитва и са изричали свещени мантри, докато трае процедурата. Надписът гласи:“ Нека враговете ти избягат от теб. Ако придобиеш богатства, нека останат завинаги твои. Красотата ти ще бъде като тази на Апсара (любима танцьорка на бог Вишну). Където и да отидеш, много ще те придружават, служат и ще те защитават, заобикаляйки от всички страни“.

Пинк има 22 татуировки, но я „пазят“ ангел на лявото рамо и японски символ за късмет на глезена. Дрю Баримор прогонва дявола от себе си със стилизиран кръст, обвит с лози в долната част на десния си крак.
Американският актьор Дани Трехо, известен с ролите си на злодеи в „Мачете“ и „Десперадо“, е татуиран почти изцяло в затвора, където като млад прекарва 12 години. Паунът на ръката му символизира вярност и чистота, колибрито му осигурява мир, любов и щастие. А на бицепса му има католически кръст и трендафил.

Големият въпрос „Къде“

Разположението на татуировката е едно от най-важните решения. Никога не взимайте решението импулсивно и без консултация с татуиста. Добрият майстор възприема човешкото тяло като платно за рисуване, има пространствено въображение, а и достатъчно опит, за да си представи как ще изглежда желаната от вас татуировка на даденото място. Но той трябва да има предвид и вашата индивидуалност, общественото ви положение и плановете ви за бъдещето. Тогава ще вземете решение дали татусът да бъде на показ, напълно или частично скрит. Ето няколко варианти за обмисляне:
1) Бицепс, горната част на ръката
Това е едно от най-популарните места. От една страна, веднага се забелязва, от друга - лесно може да се скрие с ръкав. В избора на дизайна няма никакво ограничение, освен собствената ви фантазия.
2) Глезенът
Глезенът, особено при жените, е отлично място за тату. Ключов е изборът на дизайна - малък и простичък, така че да се вижда отвисоко. Сложна рисунка може да накара околните да мислят, че имате проблем с кожата.
3) Китката
Най-популярната татуировка за китката е вариант на гривна – реалистична, стилизирана, едно- или многоцветна...
4) Долната част на гърба, кръстът
това е още едно любимо място за жените. Татуировката на кръста в последно време има не особено добра репутация, но мястото е отлично за сложни и симетрични дизайнерски рисунки със закодиран смисъл. Най-добрият избор са племенни татуировки или надписи (калиграфически, йероглифи, мантри).
5) Гърдите
Гърдите са мястото, където повечето мъже разполагат големите си татуси. При дамите подобна мащабност е рядко срещана. Техният избор е малка рисунка в горната част, по-често встрани. Просто жените се притесняват, че кожата точно на това място може да увисне.
6) Вратът
Мястото е точно за неголеми, но ярки и изразителни рисунки - звезди, кръстове, гербове...
7) Пъпът
Това е най-недооценената част от тялото в бодиарта. А когато пъпът е обкръжен от орнаменти, изглежда изразително сексуално.

8. Стъпалото
   За разлика от глезена, стъпалото е прекрасно място за татуировка с дизайн по ваш избор. Заради покриването им с чорапи, ще можете да я показвате само на хора, на които държите да се похвалите.
   
9. Пръсти и палци
   Обикновено любителите на татуировките избират сложни конструкции, които обхващат целия палец или простички във формата на пръстен - доста често в „комплект“ с татуса гривна на китката. Изцяло изрисуваните пръсти изглеждат доста интригуващо, но преди да го направите, най-малко седем пъти помислете, защото може и да шокирате околните.
   

10) Плещи
Плещите са прекрасно и обширно място за татуировки, особено в декоративен и художествен смисъл. Крайно тъпо е да ги украсите с банален череп. Използвайте по-художествени идеи. Там отлично може да изобразите портрет или племенни и религиозни символи.
11) Венериният хълм
Доста популярно място сред нежния пол за разполагане на палави, нежни и символични мотиви, които винаги изглеждат добре, но пък това е едно от най-болезнените места.
12) Клепачите
Да, дори и там може да се татуирате, но как болииии!
13) Дупето
Задните полушария са наистина ВИП място за рисунки, защото ще ги види само онзи, на когото позволите. Те са място за реализиране на най-смелите ви хрумвания. А понеже и тази област е склонна към провисване, татусът ще е още един стимул да посещавате яростно фитнеса.
14) Бедрата
Бедрата имат свойството да остават в добра форма, независимо от възрастта, така че са подходящо място. Вариантите за стила и цветовите решения все пак зависят и от това с колко къса пола ходите.
15) Лицето
само най-отчаяните почитатели на татуировките разглеждат и лицата си като платно за рисунки с мастило. Големите изглеждат нелепо, но ситни детайли като звездичка или сълзичка в ъгъла на окото или до веждата се преглъщат от обществото.

Последен писък – временни, но златни

Златна треска върлува из света на модата и красотата. Бацилът е пуснат от „Диор“, чиято най-известна бижутерка Камил Мисери разработи уникална ювелирна татуировка. Покрай навлизането на всякакви златни частици в козметиката от френската компания решили да добавят към разкрасяващата си колекция Grand Bal най-новия си продукт - 24-каратови временни татуировки Les Ors de Peau.

Гъделът е в това, че всяка рисунка е създадена по скица на съществуващо ювелирно изделие, рожба на фантазията на г-жа Мисери.

Скъпоценните татуси са истински произведения на изкуството от ефимерната линия Joaillerie, измислена за марката от нейната бижутерка. Без изключение всички татуировки са сътворени от микрочастици чисто злато.

Как се поставят?

1. Внимателно изрежете украшението и го подгответе за нанасяне.
2. Махнете защитната лепенка.
3. Поставете украшението върху желаното място върху чистата и суха кожа с рисунката надолу.
4. Леко натиснете цялата повърхност, без да я размествате.
5. Силно притиснете към кожата за 40-50 секунди.
6. Убедете се, че цялата картинка се е пренесла върху тялото ви и ако не е, натиснете отново.
7. Внимателно махнете подложката.
8. Оставете да изсъхне на въздух, като внимавате да не разтягате и бръчкате кожата си.
9. За да махнете татуировката, ви е необходим само продукт за разгримиране. 

Мария САПУНДЖИЕВА

Първо действам, после мисля – без никакво помъдряване

Магдалена ГИГОВА

- Мария, на 6 май открихте Независим театър с пиесата „Омайна нощ“, постановка на Велко Кънев. В негова памет ли играхте така сърцато?

- За Асен Блатечки и Юри Ангелов не знам, но аз винаги, откакто го няма, играя това представление с мисълта за Велко, защото той обичаше този спектакъл и голямо удоволствие му доставяше да се покланя с актьорите на финала. И когато дойде мигът на аплодисментите, винаги ми става мъчно, усещам, че ми липсва.

- От начина, по който говорите за него, разбирам, че сте били приятели.

- Много го обичах. Запознахме се в „Клуб НЛО“ и седем години от живота си прекарах с екипа на предаването. След това отидох в Народния театър, отново бяхме заедно с Велко Кънев.

- Хората, които не го познават лично имат чувството, че е бил „тъжен клоун“ - човек, който умее да бъде смешен, но в себе си е мрачен.

- Да. Беше много мъдър и много морален човек. Тези думи, които вече са на изчезване, като чест и достойнство, за него бяха важни, той ги ценеше и страдаше болезнено, когато виждаше отсъствието им и разминаването. Това го натъжаваше, но той имаше таланта да види тъжното и да му се надсмее. Това са добрите хора, които правят хубава комедия.

- Очевидно и житейски уроци сте получили от общуването си.

- Каквото ми е казал и съм го послушала - не съм сбъркала. Много добър приятел.

- По едно време дори се носеше мълва, че сте гаджета.

- Ох, Боже! (засмива се)

- Риск ли е за вас новото начало с Независим театър? Когато човек види списъка с постановките може да го нарече „Дом за нежни души“ - все хубави спектакли, свалени от различни театри без причина.
- Така се продължава животът им. Та нали театърът трябва да започне с готова продукция, за да набере скорост и да създаде собствени представления. За мен е чест и аз се вълнувам по някакъв странен начин, въпреки че играем „Омайна нощ“ вече 10 години. Хубаво е, че нещо се ражда. Гаранция няма. Това е като при раждането на дете - появява се на белия свят, празнуваш, радваш се, но не знаеш какъв човек ще излезе от него. И в театъра зависи от много неща. Ако режисьорът и продуцент Слав Бойчев го прави с любовта, грижата и мъдростта, с която е започнал, и с колкото може по-малко компромиси, аз мисля, че ще се получи.

- Сега е много модно да се говори за „мечките“ в театъра - актьори, станали известни от телевизията, които докарват и публика, която не се интересува много от пиеси. И вие сте в „мечешкия“ списъчен състав.

- Аз не мога да бъда мечка. Много моля, ако някой ме възприема като мечка, да ми казва „коала“. Не искам да ме сравнявате с големите мечки.

- Не мислите ли, че е хубаво известните от телевизията актьори да „изтеглят“ зрителите от синия екран към салона?

- Разбира се, телевизията върши услуга на театъра.

- Вие сте започнали в първия частен театър „Ла страда“, значи имате тренинг.

- Седем години бях в Малък градски театър зад канала, 9 години бях в Народния и от известно време съм на свободна практика. Аз се чувствам добре. Щастлива съм, спокойна съм. И най-важното - сво-бод-на! За твореца свободата е много важна.

- Разделихте ли се завинаги с „мама Божка“ като събирателен образ на персонажите от скечовете?

- Аз не деля телевизията, скечовете и театъра. За мен това е работа - да създавам образи. Мястото е различно, но процесът на моята работа - не.

- Но в театъра се изгражда образ, а в телевизията - типаж.

- В „НЛО“ се изграждаха много образи. Живи хора, които се развиват, разхождат се. Ако ми предложат, ако ми хареса, разбира се, че бих се хванала отново в шоу. Но телевизията винаги е била на втори план, тя никога няма да се превърне в мой приоритет, така че да се занимавам само с нея и да остана там за цял живот. Наемат ме да свърша някаква работа. За мен това е ангажимент. Опитвам се да се справя добре и толкова.

- За „НЛО“ говорите с особена носталгия.

- В „НЛО“ бяха специални години и ще ви кажа защо. Имах възможността да работя и в „НЛО“, и в друго шоу и ще ви кажа, че има разлика в професионализма. В „НЛО“ всички бяха професионалисти от началото до края - оператори, режисьор, сценаристите бяха много на брой. Имаха изключителни качества. Велко Кънев не правеше компромис с текста, който трябваше да се заснеме. Всичко беше на много високо ниво. Сега нещата в телевизията не стоят така, за жалост. Тук-там може да има професионалисти, но събрани на едно място - не.

- Хората повече ви свързват с комичните персонажи от телевизията, докато в театъра сякаш ви се удават и драматичните образи. Има ли роля, за която тайничко си мечтаете?

- Не. Няма. Търся, ровя, чета, ако нещо ми хареса... Както казват хората, „ако те стяга чепикът някъде“. Моят ме стяга по-скоро в проблематиката, отколкото за някой специален герой.

- Често казвате, че сте от този тип хора, дето си удрят главата в стената, пък после казват „ама то боляло“.

- Аз съм човек на действието. Първо действам, после мисля. Непрекъснато ми се случва. Никакво помъдряване няма при мен.

- Как си почивате от „удрянето на главата“?

- Аз съм морско чедо - от Варна, но мъжът ми е планинец от Широка лъка и имаме къща в Ковачевица. Не се разкъсвам. Просто посещавам и двете места. Намествам ги във времето. През лятото ми се събира месец - месец и половина почивка. И двамата ми синове са родени във Варна, така че и те са морски чеда. Там ходя да ги раждам, после си ги прибирам в София. Някъде бях чела, че има такива риби, които ходят да си хвърлят хайвера там, където са се появили на белия свят. Така и аз.

- Ами във Варна сте се заразили и от магията на театъра в детската формация „Щурче“.

- Да! Сега театър „Щурче“ оцелява много трудно, с големи усилия. Нямат помощ ни от общината, ни отдругаде. Крепят се на ентусиасти като Слав Бойчев. Хубаво ще е да има хора, които да им помагат. Дано скоро да се появят хора, които смятат да е престижно да помогнеш на ентусиаст в изкуството.

Когато пътувам и играя в разни читалища, виждам изписано по сводовете им „дарение от този... от онзи...“ - от края на XIX, началото на XX век. Тези сгради са останали и ми е толкова приятно да влизам да играя в тези храмове на изкуството и просветата, подарени от някого за хората. Не знам кой по върховете и сред хората, които работят и печелят пари, ще го направи в наши дни. Едно време сякаш са имали необходимост да го вършат.

- А сега защо българинът няма такава необходимост?

- Защото все повече се отдалечаваме и отиваме към материалното. Театърът, изкуството е като код, пратен в човека - да не забравя, че освен материално има и нещо друго. То е закодирано в него, откакто съществува. Но в развитието на цивилизацията то се отдалечава.
- От детството си познавате друг духовен човек, преобразяващ действителността по свой си начин - Мариус Куркински.

- Да, израснали сме с него, бяхме в театър „Щурче“. Беше много странно дете, но щом станеше дума за театър, се превръщаше в гуру. След като завършихме театралния институт, сме играли заедно само в една пиеса, постановка на Малък градски театър зад канала. Тя беше режисьорски дебют на Явор Гърдев - „Таня, Таня“. След това представление Мариус отказа категорично да играе в театри и тръгна по самостоятелния път с моноспектаклите. След това се срещнахме отново. Той вече като режисьор направи „Лекар по неволя“ на камерната сцена в Народния театър, в която играх. А миналата година ме покани в постановката си „Мъжът на жена ми“.

- Е, как се оставяте да ви командва някой, дето сте си бърсали носовете заедно?

- О, той и като дете ме е режисирал. Мариус тогава направи само с деца комедията „Чер хайвер и леща“. Той беше режисьорът, ние ходехме с папчиците, репетирахме у тях на маса и на свещи, после на сцена. Всичко трябваше да е много истинско, като в професионален театър. Спазвахме всички неща, които правят „големите актьори“. Беше като пиеса в пиесата. Ходихме и на турне в неговото село с рейса. Сами си носехме декорите. Кметът ни посрещна с кебапчета, а след представлението ни черпи с мекици. По едно време Мариус имаше намерение да направи филм за това. Каза „Изчаквам още малко да остареем и ще направя филм.“

- Тази свобода в душата ви явно от детството ви е тръгнала. Как я предадохте на синовете си?

- Те са волни души. Ние цялото семейство сме такива. Може би понеже сме повечето въздушни зодии, сме все едни летящи. Аз просто им давам свобода. Оставям ги сами да правят избор. Големият - Добрин, учи медицина трета година и сам реши какво да прави. Така ще постъпя и с малкия, Марко. Казвам им, че има един глас тук вътре (посочва сърцето си), който ти говори защо си пратен тук. Само трябва да се напрегнеш да го чуеш. Малкият, който е седми клас, ми се оплаква: „Мамо, нищо не чувам!“ „Рано ти е, маме, ще го чуеш.“ Марко сравнява с батко си, който точно по това време „чу гласа“ и реши какво ще учи. А аз го утешавам, че неговият ще се обади по-късно.

- Имате ли си ритуали преди спектакъл или други суеверия?

- Преди представления дишам и си правя разходки - важни неща, свързани с професията. Суеверна съм от време на време. Въпрос на настроение. Но ако изтърва пиесата и падне на земята, сядам върху нея, преди да я вдигна, независимо дали съм на улицата или в трамвая. Театрален предразсъдък е, че ако не го направиш, представлението ще се провали. Но от друга страна, си слагам чантата на пода. Затова си ходя бедна. Ама ги гледам в чужбина, отидат в ресторант, чантите им все по пода стоят - пък богатички!

- Понякога ви сравняват с любимата актриса на Фелини, и негова съпруга Джулиета Масина. Защо?

- За мен е голям комплимент! Гледала съм почти всичките й филми и много ми се иска да съм я познавала тази жена. Понякога имаме вътрешен подтик да опознаем някой човек. За мен това е Джулиета Масина.

- Четох, че си готвите на една печка „Чайка“, която майка ви е купила на баба ви от първата си заплата на акушерка. Още ли въртите гозби на този ветеран?

- Доскоро беше така. Отиде си, горкичката. Беше невъзможно да се поправи. Баба ми ми е правила кашичките на нея. Аз си я пренесох от Варна в София отгледах децата си с нея. Много я обичах тази печка и ми беше много мъчно, когато си тръгна. Тази новата не я обичам. Нямам отношение към нея. „Чайката“ издържа много години. Имах специален сантимент към нея. Известно време подпирахме с вестниче фурната в края. Но краят на някои вещи е като краят на човешкия живот.

- Имате ли и други предмети, които обичате като живи хора?

- А, има! Моят мъж (Георги Попов - б.р.) е художник и много обича да се затрупва с разни дребни нещица. Къщите ни и в София, и в Ковачевица са много пълни с предмети.

- Звучи като човек, който не пропуска уикенд на битака? Ходите ли с него?

- Е, как да не ходи! Но аз не го придружавам. Ходи с комшията. Мъжът ми има отношение към всеки предмет и аз съм го придобила. То е заразно!

- Ако трябва да избирате - предмет или дума?

- Не мога да избера. За моята работа и двете са важни. Не мога да ги разделя.

- Казвате, че си мечтаете за Сдружение на позитивните хора.

- Тази мечта е още жива и няма да умре. Имам нужда от позитивизъм, въпреки че според мен членовете на сдружението ще сме чисто луди. Нали такива изглеждат щастливите хора. Аз с удоволствие ще му стана председател на сдружението, ако ме поканят.

- Какъв е вашият идеал за театър - и вие в него? Като сбор от свободни души или място, където публиката дава идеи как да свърши пиесата?

- (замисля се) Нямам един модел на театър. При всички случаи трябва да има хубава сграда. Топла! При пътуванията ми из провинцията, по тези хубави, но страшно занемарени читалища, сме играли на минусови температури. Говориш и парата ти излиза от устата на облачета. Но ние поне се движим. А представяте ли си какво им е на онези в публиката. Така че е приятно да играеш в топъл салон, в който зрителите да не са с ушанките и с палтата. Уютът е важен някак си! Но има и уличен театър, и античен. Театър ли е - харесва ми! Сградата обаче трябва да е приятна, за да може човек да се отпусне, да му стане празнично. Театърът е празник! Както човек е ходел на църква в неделя навремето, така да отива и на театър. Това е подарък за теб самия. Затова си обличаш хубавите дрехи - от уважение не само към хората на сцената, а към себе си. Тази вечер ти си правиш подарък за душата. Дали ще се посмееш или ще поплачеш, няма никакво значение. А за това е нужна хубава, умна драматургия. С професионалисти, ама стигнали докрай, изучили всичко издълбоко. Театър с много предани служби. Много е важно те да участват в процеса. Гради се продукт и всички трябва да работят за него. И за венец на всичко- интелигентна публика!

- Празничен театър ви пожелавам!

Лексикон

- Какво ви вдъхновява?

- Силните хора. Кличко ме кефи много! Той владее енергията, контролира я и на мен това ми харесва.

- Спортувате ли?

- Тичам по жп линиите близо до нас. Мъжете, които ръчкат релсите, ме гледаха с недоумение. На третия ден спряха да работят, почнаха да ръкопляскат: „Браво, Мария!“

- Най-мистичното място?

- Кози камък над Ковачевица. От НАСА са го снимали и твърдят, че е звездна карта.

- Нещо като девиз?

- Безопасно е да си щастлив.

Пътешествие „Направи си сам“

Или как да ви излезе по-евтино и без туроператор

Магдалена Гигова

Дори когато става дума за почивка и пътуване, българинът все още е на принципа „Око да види, ръка да пипне“, а този подход е възможен само ако ползва туристическа агенция. И очевидно го прави често, щом само в София лецензираните „магазинчета за екскурзии“ са повече от 300.

При зачестилите в последно време шумни фалити на по-едри туроператори и незабележимото изчезване от пазара на някои „копърки“, все по-често хората се заглеждат в офертите по интернет или се хващат да организират пътешествието или отдиха си сами. Колкото и да е далечна чужбината, ако имате компютър, кредитна карта и говорите езици, може да хванете изненадващо добра оферта.

Печените туристи пък дебнат из туричестическите портали за намаления в последната минута. Е, разбира се, в този случай се изисква бърза реакция и благосклонен шеф, който да разреши отпуска по никое време.

10 стъпки към независимостта

1. Трябва да имате кредитна или дебитна карта от по-ново поколение.
2. Напишете в интернет ключови думи като: нискобюджетна авиокомпания, евтини самолетни билети,туристически намаления, хотели с отстъпка - на английски, немски, френски, испански или друг език, който ползвате. Може и на български. И си запазете сайтовете, които излизат, за да може да проверявате в тях и да сравнявате цените. Порталът farecompare го прави вместо вас, но най-добре е око да види.
3. Евтините самолетни компании, които летят от България до различни градове на Европа са wizzair, easyjet, flyniki, germanwing. Часовете на излитане и на кацане обикновено са неудобни, а летищата - отдалечени. Проверете дали компанията не предлага превоз до центъра на селището срещу допълнително заплащане. И съобразете багажа си с билета, който купувате - всяко допълнително парче, което не е включено в него, се таксува отделно.
4. Ако сте решили да хванете пътя към Азия, там нискобюджетните компании са като междуградски автобуси и ако докопате евтин билет до където и да било, винаги може да стигнете до желаното място я със самолет, я с влак или воден транспорт.
5. Следете и сайтове като paravion, opodo, expedia, govolo, esky за намаления на „нормални“ самолетни билети. Не е изключено в последната минута да откриете по-евтин билет при тях, отколкото при нискобюджетните, които се изчерпват месеци напред.
6. Друг вариант за обикаляне из Европа са автобусите, повечето от които са комфортни. Наистина, ако хванете промоция, самолетните билети с нискобюджетна компания ще ви излязат дори по-евтини от автобусните, но пък няма да разглеждате пътьом ландшафта на държавите, през които минавате. Повечето линии продават билети и онлайн, така че не е необходимо да ставате от компютъра.
7. Ако вече сте се сдобили с превоз, отваряйте сайтовете за запазване на хотел. У нас един от тях е hotelina. Световните са booking, agoda, trivago, hotelscombined, roomsbooking. Има хотели, които предлагат трансфер от летището срещу допълнителна такса, но тя винаги е по-малка от цената на таксито.
8. Проверете и сравните цените на автобусите, метрото, влакчето и совалките от аерогарата до центъра на града и изберете вашия превоз.
9. Повечето европейски градове предлагат едно-, три-, седемдневни карти за транспорт, които ще ви спестят доста пари. С тях може да получите и намаление в някои музеи и ресторанти.
10. Разпечатайте си предварително карти на градовете и проучете маршрута до вашия хотел. И не забравяйте да си разпечатате билетите и ваучерите!

Как да минете по-тънко

1. Трупайте мили от всеки полет със самолет. Повечето авиокомпании са се сдружили в различни алианси, при които печелите точки не само при летене, ами и при пазаруване във фришопа, пиене на кафе на летището и дори при ползване на определени видове кредитни карти. Определен брой мили може да ви осигурят безплатен самолетен билет.

2. Регистрирайте се в сайта Couchsurf. Това е една от най-популярните мрежи за безплатни нощувки във всяка страна. До този момент членовете на организацията са повече от шест милиона. Коучсърфингът е съюз на пътешествениците от цял свят. Пишете в сайта къде отивате, за колко време и какви са интересите ви и поне десетина души от въпросния град ще ви предложат дивана и гостоприемството си. За целта, обаче, и вие трябва да предоставяте нощувка и обгрижване на други членове, дошли във вашия град. Изискването към гостите е да се държат любезно, да се включат в домакинството. А ако има оплакване, че сте откраднали нещо, ви изключват от организацията завинаги с „черно клеймо“.

3. Ползвайте Airbnb. Това е отличен начин да намерите жилище във всяко кътче на земята. При това на изключително ниски цени. Например, може да наемете за 20 евро цяла къща с басейн. Сайтът дава възможност да се вземе под наем не само стая, ами и яхта. Номерът е, че много хора, когато отиват в отпуск, дават жилищата си под наем. Така хем изкарват по нещо, хем има кой да се грижи за домовете им. А пък пътешествениците има къде да преспят на християнска цена.

4. Пътувайте на стоп. Този начин на придвижване е особено популярен в Северна Америка и в Австралия, но и в Европа има кой да ви качи.

5. Спете в хостели. Има ги във всеки град, евтини са и в повечето случаи чисти. Въпреки че обикновено в една стая нощуват 4-8 души, има и места, които предлагат единичнви или двойни. Важното е, че има кухня и душ.

5. Безплатните градски турове. В много туристически градове в Европа и Северна Америка (у нас в София и Варна) има безплатни пешеходни екскурзии, които ви запознават с най-важните забележителности. Къде ги има на стария континент ще намерите на сайта www.neweuropetours.eu.

6. Не яжте по заведения. Посещаването на ресторанти ще стопи скромния ви бюджет. В почти всеки хостел има кухня, така че може да си готвите с продукти от пазара. Дори само да си правите сандвичи, пак ще ви излезнат по-евтино от купешките.

7. Ползвайте туристически карти. В много градове те ще ви осигурят намаления при посещение на музеи, кафенета, ресторанти, някои магазини. Картите се продават най-често на гарата, летището или в центъра за туристическа информация и не са скъпи. Често пъти в тях влизат и цени на билети за обществен транспорт.

8. Възползвайте се от правата си. Студенти до 26 г., пенсионери и инвалиди получават до 50% отстъпка, ако предоставят валиден документ. За студентите това е т.нар. международен билет ISIC. За пенсионерите (особено в страните от ЕС) е напълно достатъчно да покажат с паспорта си, че са над 60 г.

9. Ако искате да отидете до някое по-малко населено място, купете си самолетен билет до най-близкото голямо летище. Ще ви излезе много по-евтино. Пък оттам вземете влак или автобус.

10. Отбийте се в офиса за туристическа информация. Там ще ви посъветват къде е най-евтино да отседнете, да хапнете, какво задължително да видите, а и ще ви дадат карта на града.

11. Пестете от интернет. Ползвайте безплатния Wi-Fi, където успеете да го докопате. Най-често това са по-големите сладкарници, „Старбъкс“, „Макдоналдс“ и обществените библиотеки. За да намерите точките с безплатен интернет, влезте на сайта www.shareair.net.

Далаверата „В последната минута“

Сърфирайте или се абонирайте за туристически портал, който събира оферти от различни сайтове! Това е най-лесният начин да спестите пари от пътуване, които да вложите в следващ воаяж. В края на септември има чартърни почивки до Тунис и Египет за една седмица в хотел пет звезди за 270 евро заедно с полета. Звучи невероятно? Та нали само самолетът дотам излиза двойно повече? Да, обаче големите туроператори са изкупили седалките в аеропланите „на зелено“ и при риск чартърите им да летят празни, ако търсенето е по-слабо от предлагането, предпочитат да вземат все пак някакви пари. Това, естествено, става ясно в последната минута и е необходима бързата ви реакция.

Дори да не си падате по организирани пътувания цената е толкова малка, че винаги може да използвате луксозни хотел за базов лагер и да скитосвате. Защото колкото и да ровичкате из мрежата, няма да намерите индивидуално пътуване на толкова катастрофално ниска цена.

Обикновено билетите за екзотичните дестинации като Тайланд, Доминикана, Куба, Мексико са доста скъпи заради големите разстояние. А и колкото повече прекачвания има, толкова по-солен излиза полетът заради летищните такси. Затова и дори обикновен групов тур често пъти заедно с хотела, трансферите и екскурзоводското обслужване струва колкото индивидуалния самолетен билет дотам. Изгодата е очевидна, например, при групова почивка в Куба за 800-900 евро, колкото (и отгоре) излиза само полетът до Хавана.

Най-вещите самостоятелни пътешественици често надничат в сайтовете на големите световни туроператори, които често разпродават евтино еднопосочни пътнически карти за дадена дестинация, ако имат празни места в чартърите. Така че, ако сте решили да бродите поне месец в Азия, например, си вземате „уан-уей тикет“ и дебнете кога ще ви излезе късметът с евтиния около желаната дата за връщане.

Проблемът при ловуването „в последната минута е, че изисква мигновена реакция: да има най-малко шест месеца до изтичането на парспорта ви, да сте проучили дали за съответната страна не се изисква виза и за колко време се вади. Разбира се, трябва да имате и готови пари, за да платите веднага, плюс добър шеф, който да ви разреши внезапен отпуск.

Колко е важно да знаеш езици

Говоренето на чужди езици може да ви спести понякога до 200-300 евро. Дори при световни сайтове като opodo или expedia разликата в цените на билетите или на хотелите във френския и германския вариант на порталите е солидна. Почивка на българското Черноморие понякога излиза по-евтино чрез чешки или немски сайт. Нищо че тук ползваме 10 процента намаление за ранно записване, а при тях цената е калкулирана с полета. В чуждите сайтове понякога може да спестите до 50 на сто от пакетната цена при заплащане на зимната си почивка през лятото и обратното.

Тук бързата реакция също е много важна, защото един самолетен билет може да поскъпне със 100 евро само за няколко часа. Хубавото е, че специализираните сайтове за полети все по-често предлагат комбинацията самолет-хотел и може да си подберете нощувка според джоба. И да измислите маршрут по ваша кройка.

Ако пък сте решили да отидете на близко разстояние с колата си, портали като agoda, trip advisor, trivago или booking ще ви помогнат да намерите преспиване с намаление. Но и в този случай четенето на малкия шрифт е задължително. Някои хотели запазват стаята ви до определен час и може да я платите при пристигането си, други връщат парите, ако се откажете от тях, докато трети не го правят. За да не изгорите - внимавайте.

Круиз не означава скъп

Три от най-големите компании, които организират круизи, са базирани в Америка, но техните кораби кръстосват целия свят. Плавателните съдове са като огромни хотели, някои от които със 17 етажа. Въпреки предубеждението, че круизът непременно е на баснословни цени, истината е друга. Каютите без прозорци, които са на най-ниските етажи при средиземноморски пътешествия, може да излязат и по 200 евро, а пък пасажерите в тях имат същите права, както и онези от апартаментите с балкони. През зимата се случва италианската круизна компания, която също има линии до всички кътчета на планетата, да пуска оферти - двама на цената на един за плавания в Персийския залив. Макар Карибски круиз да ни звучи като литър брилянти, често едноседмичен воаяж излиза 400-500 долара. Проблемът е, че обикновено тръгват от Маями, а полетът дотам е около 600 евро. Въпреки че сайтът paravion атакува абонатите си със самолетни билети от 480-550 долара до Токио, Банкок или Орландо. Трудността е да напаснете евтините полети с евтините дати на круизите.

Предварителното проучване

Четене му е майката! И разговори с препатили вече пътешественици. Само така ще избегнете грешките, които правят неподготвените туристи. Няма смисъл да давате големи суми за придвижването си в Германия с влак, например, след като съществуват тайни, знайни само за местните. С билет от 35 евро из цялата страна с всички видове влакове (без луксозните експреси) семейство с две деца може да пътува из Немско през уикенда. Ако намерите още трима, които са в същата посока, придвижването ще ви излезе 5 евро с колективна карта. В Швейцария пък, ако си купите суиспас (за три, осем или повече дни), ще може да ползвате всички превозни средства без самолет - лифт, влак, автобус, яхта, корабче...