четвъртък, 30 април 2015 г.

„Златният Орфей” се завръща!
Магдалена Гигова


Помните ли кога улиците в България опустяваха? Когато по телевизията даваха „Златният Орфей” и „Робинята Изаура”. Но за разлика от първия бразилски сериал за Орфея се говореше цяла година. Децата припяваха песните, младите копираха тоалетите на звездите, а певците и композиторите пет минути след края на фестивала започваха да мислят за следващия.
В чест на 50-ата годишнина от създаването на „Златният Орфей” Дариана, съпругата на неговия „баща” Генко Генов, има амбицията да го възроди в пълния му блясък. Не сама, разбира се. Кметът на Бургас Димитър Николов и бордът на директорите на Слънчев бряг също са в щастливата завера за завръщането. В края на август. Детайлите по възраждането на фестивала ще станат ясни в близките дни. Докато чакаме добри новини, вестник „Преса” припомня любопитни случки под светлината на прожекторите през годините и зад кулисите. А Дариана Генова на 11-ото издание на младежкия фестивал „Звездицата на Лора” в Свищов учреди награда от фондация „Генко Генов” за най-добро изпълнение на българска песен.

Повече зрители, отколкото на олимпиада

Златният Орфей” през 1972 година е бил гледан от 200 милиона зрители! Фестивалът е шампион не само в системата на тогавашната Интервизия (социалистическите страни), ами е победил олимпиадата в Мюнхен с 18 милиона. Този факт е изнесен на специална пресконференция от Иван Славков, директор на БНТ по онова време). А понеже журналистите са свикани на пожар ден след официалната среща преди фестивала, Генко Генов решава, че ще го уволнят за нещо. Както се е случило с полския му колега след като Брежнев гледал фестивала в Сопот и попитал „Каква е тази помия?”.
Директорът на нашето музикално събитие не е далеч от истината. След седем месеца срещу него започнва процес за шпионаж, който поради липса на доказателства се префасонира в съд за злоупотреби.


Плахо начало, Милчо Левиев напуска журито

Възпитаникът на софийската консерватория и парижката Сорбона, полиглотът Генко Генов постъпва на работа в „Балкантурист” на 2 април 1965 година. Задачата му е да отговаря за репертоара по заведенията, за нотите, за аранжиментите им. „Обикалях по репетиции и установих, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предивно чужди песни на чужд език”, пише Генко Генов в книгата си „Тайните на естрадата – истината за „Златния Орфей”. – Лили Иванова по онова време имитираше Рита Павоне и пееше на италиански. Константин Казански подражаваше на Адамо – на френски и т.н.Когато ги питах защо не свирят и не пеят песни на наши композитори, те ми отговаряха, че са малко ине струват. Като изключим песните на Йосиф Цанков.
Стигнах до извода, че най-добрият път за поява на нови икачествени песни е класическият път на конкурса.”
Генко предлага на „Балкантурист” проект за надпревара „Песни за Блъгарското Черноморие, одобряват бюджет от 2500 лева, които той така и не успява да похарчи. Тръгва от композитор на поет да ги моли да напишат нещичко. От 50 представени песни, избират 14 и започват мъките. Певците отказват да ги изпълняват – „Да не сме луди да пеем български песни и то нови, дето никой не ги знае?!”. Генов отново намира разрешение на проблема. Чрез шефа на „Балкантурист” спуска до изпълнителите „окръжно”, че който не ще да пее, няма да види вълните през лятото, ами ще бъде изпратен я в Разград, я в Пазарджик. Пред угрозата да пропуснат морето, всички се навиват. Е, изпълнител на последното парче - на Борис Карадимчев, намират едва на Слънчев бряг, но нещата потръгват. На 1 август 1965 г. се провежда конкурсът „Песни за Блъгарското Черноморие”, който на следващата година „пораства” до „Златния Орфей”. Тогава Йорданка Христова представя „Делфините”, а Лили Иванова – „Море на младостта”. Заради последната песен Милчо Левиев напуска журито. Той държи тя да не бъде допусната до конкурса, защото според него е изплагиатствана от прочутото френско парче, изпълнявано от Ив Монтан и Жюлиет Греко „Падащи листа”.
От второто издание на фестивала тръгва и свежата песничка „Робинзон Крузо”. Генко Генов получава по пощата текста на Николай Ботев и го дава на Борис Карадимчев. Композиторът бързо съдзава запомнящата се мелодия, жива и до днес. По-трудно намират дете, което да я изпълни. Изборът им пада на Бонка Найденова, която донася награда на авторите. Пок с писмо пристигат и стиховете на друга емблематична песен – „Лунната соната”. Ангел Заберски съзвата незабравимата песен по римите на Кольо Севов.

Едва откъсва Бригита Чолакова от цирка, а Хачо от чука


Голяма грижа на Генко Генов е намирането на подходящо конферансие за фестивала „Златният Орфей”. Първото издани е поверено на чешки комици, но събитието се нуждае от истински водещ. Една вечер той чува в цирка Бригита Чолакова и разбира, че с матерния си немски и добър руски и английски тя е неговият човек. „С много усилия я откъснахме от манежа и я назначихме за конферансие в бар-вариетето на Слънчев бряг и съответно на фестивала”, пише Генов.
Режисурата също е проблем. Вещият създател на „Златният Орфей” забелязва младия Хачо Бояджиев като човек с интересни идеи, които умее да реализира и удря с него джакпота. А легендарният постановчик пък... върти чук. „В деня на откриването на фестивала по обяд минавах по алеята на задната страна на бар-вариетето и видях на покрива полугол човек да размахва с всички сили чук сякаш иска да разбие бетона”, спомня си Генко. – Загледах се, познах Хачо и отминах. Сетне разбрах, че пробивал дупки ,за да постави там прожектори. Никой работник, срещу никакво заплащане не се съгласил да рискува живота си на ръба на покрива и той го направил сам. Какъв беше резултатът. Когато вечерта започна да се вдига завесата на вариетето, която представляваше рибарски мрежи с тапи, изтръпнах, защото знаех, че отдзад са складирани разни вехтории и кабели. Какво бе учудването на всички, когато осветлението в полутъмната зала съвсем намаля, завесата се разтвори напълно и осветени от прожекторите, които Хачо бе монтирал на покрива блеснаха дърветата, дюните и морето. А Лили пееше „Море на младостта”. Залата избухна в аплодисменти. Даже аз самият не знаех, че задната стена на сцената е остъклена. Хачо бе разчистил всичко, мръсните стъкла бяха лъснати, пожарна кола бе измила листата на дърветата и картината бе смайваща”, щастлив е от избора си на режисьор създателат на фестивала

Първата стачка след 9 септември

Като оазис на свободолюбивия дух „Златният Орфей” се оказва арена на първата стачка след 9 септември 1944 г. Оркестрантите, предвождани от диригента Емил Георгиев, отказват да излязат на сцената, докато не им се плати. Публиката вече пълни залата, а музикантите демонстративно играят табла. Денят е неделя и няма откъде да намерят исканите от тях 1000 лева. Генко Генов и директора на „Балкантурист” Николай Иванов обикалят администраторите на хотелите и прибират дневния оборот. Концертът започва с половин час закъснение, а Генко едва обуздава шефа да не отнесе въпроса „където трябва”.

За „бабата” и детето

След като успява да покани френската кинозвезда и певица Даниел Дарио и немският актьор и изпълнител Удо Юргенс за рецитали на „Златния Орфей”, Генко Генов решава да доведе легендарната американка с френско гражданство Жозефин Бейкър. През 20-те години на ХХ век тя превзема Париж като танцува само по поличка от банани, но през 60-те години е известна като осиновителка на 12 деца и певица. Импресариото й иска хонорар от 10 000 долара. С яростен пазарлък Генко смъква до 5000, но опонентът му отказва да свали и цент. Чрез френски приятел шефът на Орфей разбира, че Бейкър ще бъде на летище „Орли” между 12 и два на обяд на път от Ница за Рио де Жанейро. Той хваща самолета от София, каца на летище „Бурже” и тогавашния кореспондент на БНТ Боян Трайков го откарва до „Орли” (срещу уговорка за интервю с Жозефин). „Представих й се и я поканих да летува с десетте си деца на Слънчев бряг. Тя отговори, че би било възможно някои от тях да дойдат. Разбрахме се да пее за 800 долара, ако не казвам на никого за сумата. Накрая я помолих да даде интервю за националната телевизия във връзка с гостуването й на „Златня Орфей” през 1970 г.. После Боян ме закара на „Бурже” и се прибрах в София”, четем в мемоарите на Генко Генов.
Когато в Окръжния комитет на БКП в Бургас правят оценка на фестивала добавят забележката „И друг път да не се канят такива стари баби”.
Години след същата 1970-а цяла България си припява „Си, си, Албертино”, песничката на 9-годишната норвежка Анита Хегерланд . Генко чува нейни изпълнения на малка ролка, изпратена му в писмо от приятел и усеща, че в това дете „има нещо”, но среща лют отпор. Подборната комисия е против да я поканят, защото е прекалено малко. Генов се измъква с аргумента, че в регламента на конкурса за изпълнители възрастова граница не е посочена.

Орфейска сватба за 760 лева

За сватбата на създателя на фестивала Генко Генов с третата му съпруга Дариана, която се бори като лъвица за освобогдаването му от затвора, се носят легенди. Нормално! Ако се съди по пищността й, приказките за платените 50 000 лева звучат логично. Но на младоженеца масрафът излиза едва 760 лева. Три самолета със сватбари изсипват на 11 ноември 1973 година всички най-популарни български певци – от доайенът Лееа Иванова до най-младия тогава Христо Кидиков. Уговорката е всеки да си плати полета и нощувките. В хотел „Кубан” всички отсядат с намаление за група. Все пак са 120 човека. Извън сезона нощувката струва 1,20 лева. Специално за церемоният отварят Етнографския музей в Несебър. Кумуват Йорданка Христова и диригентът Емил Георгиев. Тържественият обяд е в ресторанта на „Кубан” и по фактура струва 406 лева. Хватката е, че двама приятели на Генко излизат с лодки на риба в морето и се връщат с толкова сафрид и калкан, че да нахранят два пъти по 120 сватбари. От поморийската изба и от Окръжния комитет на БКП в Бургас подаряват на младоженците по една бъчва вино. Младият тогава Асен Гаргов предлага да свири безплатно с оркестъра си, озвучаването също е подарък – от дискотека „Велико Търново” на Златни пясъци, младежката сервитьорска бригада на ресторанта пък предлага безплатно обслужване, заради късмета да поднася питиета на естрадни звезди. А през трите дни на сватбата няма певец, който да не се качи на сцената ,за да поднесе изпълнението си като подарък за новобрачните.

Кръговратът на живота

Създателят на фестивала Генко Генов е негов директор до 1974 г., когато е арестуван по подозрение в шпионаж. „Искаха му смъртна присъда. После, понеже прокурорът и съдията се обединиха и казаха: „Няма да осъдим на смърт човек без нито едно доказателство“, промениха на злоупотреби“, каза пред „Преса“ съпругата му Дариана Генова. В крайна сметка Генко получава 20 години лишаване от свобода, като сред мотивите е посочено, че с участието на звезди от световна величина е пропагандирал западната култура в социалистическа България. Освобождават го след 8,5 години.
На 29 март 1990 година Народното събрание реабилитира политически и граждански 22-ма „шпиони“, съдени в периода между 1974 и 1981 г., сред тях е и Генко Генов. По закон, ако си бил несправедливо обвинен, трябва да бъдеш възстановен на работното си място отпреди присъдата. Министърът на културата Димо Димов връща Генко на предишната му служба, т.е. член на организационния комитет и на българското жури на фестивала. На 5 юни конферансието обявява на сцената, че Министерството на културата му присъжда „Златният Орфей“.  
  • Възкръснал

  • От приятелите на Генко Генов в чужбина никой не търси съпругата му през годините, в които той е в затвора, защото службите го обявяват в странство за починал. Голяма е радостта, когато Венцел Райчев като шеф на „София прес“ го изпраща в Париж да придружи даренията на Франция за изнемогващия български народ в началото на 1990 година. Генко среща един свой приятел, той разпространява новината, че е жив, и близките му се събират просълзени в хотела му с думите: „Ти за нас си възкръснал!“   
Дариана Генова: 
Изорала съм държавата, за да го има „Златният Орфей“

Когато арестуват Генко Генов, съпругата му Дариана е бременна с първото им дете - Блага. Всеки ден тя обикаля в един и същи час около следствената служба на „Развигор“ и свири с уста техния сигнал с надеждата, че той я чува. Близо девет години тя не се отказва от мечтата да го види на свобода. Води 20 дела, дава всичките си пари за адвокати, живее със заеми от Взаимоспомагателната каса, включва се в бригади заради допълнителното заплащане. „Няма нещо, което да не съм работила - строителство, гледала съм добитък, буци пръст съм разбивала в „Озеленяване“. Имам познати къде ли не. А като прибавим и съдебните среди... Помагаха ми обикновените хора, несъгласни с несправедливостта, възхищаваха се, че не се отказвам от мъжа си, и ми даваха рамо, дори без да се познаваме лично. След затвора си дадохме сметка, че на нас ни помагаха хора, за които нищо не сме направили. Заради нас самите“, каза пред „Преса“ Дариана. След като Генко е покосен от третия си инфаркт през 1993 г., тя става директор на „Златният Орфей“. Година преди това Елка Константинова като министър на културата в правителството на Филип Димитров закрива всички фестивали в държавата като „ненужни“. Тъкмо когато Генко се радва на първия след освобождаването си „изцяло негов „Орфей“. „Останахме без офис, без телефони, което беше страшно за онова време“, припомня си Дариана Генова.
Първият й фестивал без Генко е през 1994 г. „Тогава и големите певци бяха изпаднали, още не се бяха научили да си търсят спонсори, сами да издават музиката си. Аз започнах да продуцирам песните, да заплащам музика, текст, аранжимент, студио, на всички парчета от фестивала“, припомня си съпругата на Генко Генов. По 30 песни за всяка от седемте години - сметката е проста - 210.
Изорала съм държавата. Обикалях като луда. Най-кадърните певци бяха най-бедни, защото много трудно започна да работи машината певци да си поръчват и да си плащат песните - сподели Дариана. - Фестивалът стана пет дни. Започнах отново с рецитали на чужди изпълнители. Дойде Тото Кутуньо. Пол Роджърс направи страхотен концерт с оркестър, за който се говори до ден днешен. Всичките 19 човека от „Темптейшънс“ дойдоха. Демис Русос направи най-прекрасния си рецитал на Слънчев бряг. Разказах му защо не се е осъществило гостуването му преди години, когато Генко го беше поканил - понеже пеел с един голям кръст на врата. Мъжът ми страшно го заболя, че не можа да го доведе. Казах на Демис, че си бях обещала на всяка цена да го поканя, за да се успокои духът на Генко. Русос страшно се зарадва: „Значи ние сега изпъняваме една мечта“, и си тръгна щастлив от България. Алана Майлс дойде точно когато беше на върха с песента си „Блек велвет“, щастлива е г-жа Генова.
Усилията и идилията да поддържа жива мечтата на любимия си мъж за нея приключват през лятото на 2000 година, когато след статия във вестник „Демокрация“, че Генко Генов и тя са били агенти на Държавна сигурност, спонсорите внезапно престават да си вдигат телефоните. „Настъпи тишина. Направих пресконференция и казах „край“. Надявам се възраждането на „Златният Орфей“ да се реализира както Генко би искал“, завърши Дариана.

сряда, 29 април 2015 г.

19-годишна девойка се влюбва в Аспарух Лешников, когато той е на 52
Солистът на световния секстет „Комедиан хармонистс“ получава колкото Грета Гарбо в зенита на славата си
Магдалена ГИГОВА

За съвременния българин името на Аспарух Лешников-Ари, наричан от световните музикални критици „Рицарят на горното фа“, се свързва предимно с шлагера „Свари си горчиво кафе“. Певецът, който е приятел с Христо Смирненски, написва мелодията, а поетът създава стиховете на парче амбалажна хартия в Борисовата градина. Който, обаче е гледал двучасовия игрален филм „Комедиан хармонистс“ на германския режисьор Йозеф Вилсмайер през 2005 г. по БНТ, знае, че българинът е бил звездата на най-успешната мъжка певческа група в света през 20-те и 30-те години на ХХ век. А в тричасовия документален филм на Еберхард Фехнер от 1976 г. проличава зслугата на Ари за създаването на секстета, предизвиквал масова истерия сред публиката. От него германските му почитатели разбират, че Лешников мизерства в България, и от цяла Европа към софийския жк „Западен парк“ потичат писма и колети.
Малко известно е обаче, че певецът, сред чиито почитатели е и американският президент Франклин Делано Рузвелт, е бил любимец на жените. Макар и дребничък на ръст, Аспарух Лешников покорявал дамите не само с умението да взема без усилие „фа“ от трета октава, ами и с тънките си мустачки, спретнатата елегантност и галантните си маниери. Точно те направили неотразимо впечатление както на балерината Делфин, дъщеря на британския посланик в Париж, така и на детската учителка Сашка. Но когато се оженил за англичанката от висшето общество, Ари бил на върха на славата си и играел във филми с Марлене Дитрих и Роза Валенти, а след сватбата с българката „семейното им гнездо“ бил ъгъл от клуб на ОФ, скрит от перде. Но и двете обичали Лешников с дълбока и всеотдайна любов и той им отвръщал със същото.

Началото

Аспарух се ражда на 16 юли 1896 г. в Хасково. На 8 години започва да пее в училищния хор в Стара Загора, а в черковния хор заради кристалния си сопран е разпределен в женския състав. На 10 години момчето остава сираче и го изпращат в София да учи на държавни разноски във Военното училище. Талантът на младия кадет прави впречатление на школския капелмайстор маестро Георги Атанасов, автор на първата българска опера. Макар Ари да бил убеден, че трябва да стане офицер в името на сигурната си прехрана, музикантът го изпраща на уроци по пеене при първия световноизвестен български тенор Петър Райчев. Юнкер Лешников откончателно изоставя плановете за военна кариера, когато попада при прочутия музикален педагог проф. Иван Вульпе. Той му внушава да продължи образованието си в Берлин. Младежът заминава със солидни препоръки и макар в началото да не знае и дума немски, успява да се представи на известната актриса и певица Олга Книпер-Чехова, племенница на големия руски писател Антон Павлович Чехов и съпруга на Макс Шмелинг, единственият бял боксьор, световен шампион в най-тежката категория. Двамата почти осиновяват талантливия младеж, който пее с такава жар руски романси. С тяхната препоръка през 1922 г. той се явява на конкурс в Щернишес консерваториум в Берлин и печели една от четирите пълни стипендии в конкуренция със 180 певци. Още в началото го попарват, че ниският ръст ще му попречи да направи зашеметяващ пробив на световната оперна сцена въпреки изумителния глас.
Омърлушен, Лешников прилежно учи, а за да се издържа, работи като сервитьор заради безплатната храна. По заведенията, обаче ценят повече певческия му талант. През 1928 г. Ари е сред основателите на вокалния секстет „Мелъди мейкърс“ по модела на популярна за времето си американска мъжка група. Но съставът е само прелюдия към „Комедиан хармонистс“. Името измисля Ерик Чарел, най-авторитетната фигура на германския звукозаписен и концертен бизнес след Първата световна война. Между 1928 и 1934 г. секстетът записва 234 грамофонни плочи. „Комедиан хармонистс“ са първите, които разбиват мита за „елитарното изкуство“, като изнасят концерт пред 2700 души в залата на Берлинската филхармония - светая светих на европейската музика. В международен план успехът им се повтаря с рецитал в миланската „Ла Скала“. Журналистът Владимир Гаджев разкрива, че с тези изяви „Комедиан хармонистс“ правят и данъчен пробив - концертите им се причисляват към висшето изкуство и представленията им се освобождават от високия данък, налаган на развлекателния бизнес. А по онова време всеки от шестимата музиканти печели по 60 000 златни марки годишно, колкото е вземала най-голямата звезда на Холивуд Грета Гарбо.
В игралния филм на Йозеф Вилсмайер има една забавна сцена, в която певците са поканени да направят записи за радиото. Те влизат за първи път в студио, но са обзети от еуфория, убедени в бъдещата си слава. Младежите започват да крещят пред микрофоните имената на световните градове, които ще паднат в краката им - Париж, Лоднон, Ню Йорк. Лешников обаче високо извиква „Кремиковци!“. Какво е това Кремиковци, останалите една успяват да повторят непознатото име. „Село край София - обяснява Ари. - Имах гадже в Кремиковци, но то ме заряза.“
Куриозното е, че ангелогласните момци, сред които българин, поляк и трима германски евреи, наистина покоряват изброените градове. Без Кремиковци. На върха на славата си те тръгват на световно турне, което завършва в САЩ. Исторически доказано е, че чак десетилетия по-късно подобна масова истерия от чужди изпълнители ще успеят да повторят „Бийтълс“. През 1934 г. „Комедиан хармонистс“ изнасят най-внушителния си концерт на самолетоносача „Саратога“ - флагманския кораб на американските военоморски сили. Публиката се състои от 85 000 души - числения състав на корабите от атлантическия и тихоокеанския флот на САЩ, акостирали в Нюйоркския залив. На първия ред е президентът Франклин Делано Рузвелт. Той е толкова смаян от гласа на първия тенор „Лешникоф“, че пожелал да се запознае лично с българина. Сред големите почитатели на „Комедиен хармонистс“ бил и норвежкият крал Олаф V.

Първата сватба

Точно когато е на върха на славата си, Ари се запознава с първата си съпруга. За жалост покрай олимпиадата в Берлин през 1935 г. започва кампания срещу „еврейската, негърската музика и джаза“. „Комедиан хармонистс“ слагат край на концертната си дейност в Германия с голямо шоу в Мюнхен, но с подновен състав продължават изявите си из Европа.
Английската балерина Делфин чува изключителния му тенор на концерт в Париж. Като дъщеря на британския посланик тя винаги е в централната ложа и няколко вечери поред го аплодира възторжено, преди да уреди да му бъде представена. Дамата от европейското висше общество е омаяна не само от гласа, а и от милите обноски на българина. Той я ухажва настойчиво, но с чар. Изпраща я до дома й, обсипва я с цветя и мили бележки. Прави й серенади. Както пише журналистът Венелин Митев, Делфин с изненада открива, че колкото и да си бъбрят в любимото й кафене „Клозери де лила“, винаги остава нещо недоизказано. Англичанката обръща гръб на многобройните си почитатели с богатства и синя кръв и се жени за Ари по любов. През 1937 се ражда синът им Симеон. Две години по-късно Лешников е мобилизиран и се налага да се върне в България. Делфин го последва. Официално е назначен за комендант на гарата в Подуене, но успява да запише повече от 100 плочи. До 1944 г. семейството живее сравнително добре, но бомбардировка разрушава къщата им на ул. „Юри Венелин“, а по време на война никой не се интересува от песни и те започват да гладуват. След 9 септември положението се влошава. Аспарух опитва да се пригоди към новата власт, но доносът, че е бил „любим певец на Гьобелс и Хитлер“, превръща живота му в ад. Делфин не издържа и през 1946 г. чрез връзките на баща си напуска България с военен самолет като взема малкия Симеон със себе си. Ари никога повече не вижда сина си. На него народната власт отказва да издаде изходна виза. Дълги години нямат никаква връзка помежду си, а порасналият Лешников-младши умира, преди да види България отново. Той има две дъщери - Джесика и Нанси. Първата става оперна певица и прави всичко възможно да събере разпръснатите по света плочи, записи и филми на дядо си. Тя пише до български вестник с молба да издирят второто семейство на Аспарух и признава: „Татко беше български гражданин, но се не се върна за погребението на баща си, защото се боеше, че няма да му разрешат да отпътува обратно.“
Макар че през годините в странство българинът разказва на всички с блеснал поглед, че идва от страната на розите, родината далеч не му постила легло от рози. След 9 септември 1944 г. Лешников изпада в немилост. Като гъвкав артист той прави опити да се понрави на новата власт. Дори участва с песни в бригадирското движение и има карта, подписана от Пенчо Кубадински, но личните му шлагери не се вписват в социалистическиа ентусиазъм. Въпреки че презрително наричат песните му „буржоазна отживелица“, все пак той успява да се включи в естрадни турнета като „подгряващ“ певец на илюзиониста Асен Лепоев-Лепас, изпълнява стари градски песни в пътуващ цирк, пее по кръчми и вечеринки. Когато няма ангажименти, работи като строител, метач, пазач в Борисовата градина. Но винаги е добре изгладен, макар и бедно облечен, с неизменната усмивка под тънките мустачки.

Втората сватба

Тогава среща голямата си любов - 19-годишната Александра. Запознават се на 51-вия рожден ден на Ари. Въпреки голямата разлика във възрастта чувствата им са дълбоки, искрени и устояват на несгодите. Сватбата им се отлага близо пет години. Лешников е все още женен за Делфин, но поради „Желязната завеса“ му е трудно да издири адреса й, за да се разведат. Успява чрез Червения кръст чак през 1952 г.
Със Сашка често преживяват само със заплатата й на детска учителка. Налага им се да живеят в клуб на ОФ. Скромната им покъщнина се крие зад басмена завеса, разделяща на две залата за събрания. Настаняват се в схлупена къщурка на бул. „Тотлебен“. Покривът тече, но т пари за ремонт, а музикантът не е сръчен с теслата. Ражда се синът им Анри. За бившата световна звезда няма срамна работа - става и нощен пазач, но винаги отклонява желанието на сина си да се занимава с музика. Анри, който цял живот си изкарва хляба като техник, си спомня баща си като жив, добър и весел човек, несломен от трудностите. Той така и не успява да се запознае с британския си полубрат Симеон.
Светъл лъч за Лешников е поканата от оперния певец Георги Белчев да се включи като първи тенор в група, подобна на „Комедиен хармонистс“ през 1951 г. Най-сетне прави, това което обича и може. В състава са още Данаил Николов - втори тенор, съвсем младият Георги Кордов - първи баритон, Георги Белчев - втори баритон и Димитър Манолов - бас. През 1954 г. групата прави опит за пробив на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство. Председател на журито е проф. Георги Златев-Черкин. Подборът на репертоара, обаче не съвпада с „правата партийна линия“. Вокалната разработка на увертюрата към операта „Севилският бръснар“ от Росини не среща разбиране. И Ари се връща към борбата за оцеляване. В края на живота си той получава 45 лева пенсия като работник в „Паркстрой“. (Чиновниците не му зачитат естрадния и бригадирския трудов стаж.)
През 60-те години на ХХ век в Германия се завръща интересът към „Комедиан хармонистс“ - изравят старите им записи и филми, издават ги на плочи. Издирват основателите на формацията и ги канят в световноизвестното вариете „Фридрихщатпалас“, където са били звезди. През 1965 г. е първото излизане в чужбина на Аспарух Лешников, макар и социалистическа. В ГДР е награден със златна значка и титлата „почетен член на Фридрихщатпалас“. Три години по-късно става почетен гражданин на Дрезден. За световния ренесанс на секстета се заговаря и у нас. Заклети меломани предлагат „Балкантон“ да издири старите му записи. През 1974 г. дългосвирещата му плоча със стари градски песни на Аспарух Лешников се разграбва. С хонорара от преиздаването й семейството му най-сетне успява да си купи собствено жилище в „Западен парк“.

Българската телевизия прави един-единствен запис на световноизвестния изпълнител - песента „Страшно обичам жените“. За 80-ия му юбилей редакция „Хумор, сатира и забава“ започва да пуска записите му и организира честване, на което му връчват за заслуги към българската култура орден „Кирил и Методий“ първа степен. Аспарух Лешников обаче не успява да му се зарадва, нито да благодари за него подобаващо. Вече е много болен и пристига, подкрепян от жена си Сашка. Две години по-късно, на 31 юли 1978 г. си отива след инсулт. На 82 години певецът пада във входа на блока и си удря главата. Погребват го в Малашевските гробища с шития по поръчка черен фрак - единствената вещ от световната кариера, с която не се разделя,. 

неделя, 26 април 2015 г.

Георги Тошев:
 АББА за мен са урок по нормалност

Магдалена Гигова

- Жоро, заварваме те на фестивала на Фрида от АББА в градчето Церамат под връх Матерхорн. Какво представлява събитието?

- Zermatt unplugt е най-високо провежданияj фестивал в света. Той е измислен от базирания в Цюрих бизнесмен Томас Стерчи като продължение на активния туристически сезон в един от най-скъпите и красиви зимни курорти в света. Ръка му подава цялото градче и местния туристически борд. Но най-вече двама от най-популярните жители на градчето - Ани-Фрид Лингстад, известна като Фрида, брюнетката от АББА, която живее в Швейцария вече 30 години (а в Цермат близо 20), и Джон Лорд от Дийп Пърпъл, който почина преди 2 години…Благодарение на тяхната популярност и връзки в шоубизнеса, фестивалът започва да набира скорост и днес е запазена марка за добрата музика. Условието, което поставя Фрида и Джон е да се пее акустично, т.е глас и акустични инструменти. Както ми каза Фрида: "Така най-добре личи кой какво може"
- Значи идеята е да се канят изпълнители с глас?
- Идеята е всичко да бъде много интимно, неповторимо, да не е просто един концерт, а много лично преживяване. И се получава вече почти 10 години.
Днес вече има програма за млади изпълнители, в целия град е пълно със сцени, 30 000 души минават през залите с билети, а над 120 000 през всички сцени. Официално те са 13, но буквално всеки ъгъл е сцена, 58 са ънплъгт концертите за 4 дни, а звездите тази година са Анастейша (преди да дойде в България), Патрисиа Каас, група Травис, Джеимс Блънт, Габриеле, Скай от Морчиба и много други…Днес фестивалът е истинска индустрия и хора от цял свят идват специално за него…
- Ти се сприятели с Фрида покрай филма за АББА или той стана възможен, заради познанството ви? Как се случи, защото тя рядко напуска алпийското градче с около 5000 жители?
- Аз дойдох в Цермат, защото това беше единствения начин да се запозная с нея, много преди да направя филма за АББА. Членовете на най-прочутия състав са скромни личности, те не обичат да се афишират, не дават често интервюта, водят един обикновен живот, без бодигардове и надувки. За разлика от някои български и американски артисти, те наистина са моят урок по нормалност… Та запознанството ми с Фрида е и случайност. След като се поинтересувах къде ходи, какви са авиците й, се запознах с нейни приятели и те организизраха първата ни среща. високо в планината при Грета, едно прекрасно малко ресторантче в околностите на Цермат. Запознахме се, пихме по чаша вино, говорихме и така успях по някакъв начин да я убедя да застане пред камерата ми… Но това се случи през 2010 година за първи път. След това се срещнахме още няколко пъти, а на откриването на фестивала тази година се поздравихме…Бях й подарил една оригинална, много ценна българска икона след първото ни интервю. Беше преди години, за нейната 65-годишнина, вчера ми каза, че я е поставила в кухнята на дома си в Цермат…
- Как се общува със звезда от такала величина?
- Днес общувам спокойно с нея, след като направих филма. Преди това вълнението на почитателя и неговия кумир си казваше думата, бях по припрян, несокоен, сега е различно…Срещите ми с нея са срещи на добри познати, но вълнението при мен е същото…всеки път
  • Наистина ли е омъжена за благородник и как се държи с околните?
  • Да , третият й съпруг принц Руцо е благородник, той почина от рак преди няколко години. Двамата имат дом в Цермат. Днес Фрида живее с британския благородник, мистър Смит, но не обича да се обръщат към нея с благородническа титла. За всички тя е просто Фрида. И ще разкажа една забавна история. Истинска. В кантон Вале, в който се намира Цермат, трябва всеки един постоянен жител на градчето да се подпише, че е съгласен еди кой си да стане гражданин на мястото и да има своя къща. Фрида чака 2 години за подписи, защото всеки - от местния луд до кмета трябва да каже „Да“. Преди 4 години идват емисари на Абрамович да купуват имот, шале. Носят милиони в кеш, но хората на Цермат казват: „Не ви искаме милионите, не искаме Абрамович тук!“. Та такива са нравите на това място, други са критериите. Затова тук идват дискретни, богати, но нормални хора… Руските новобогаташи за в Сен Мориц. Гщаат или в Куршавел.
- Как направи душевния скок от ашрама в Индия, през семинара на форнация „Българска памет“ във Варна, до фестивала в Алпите?

- Ашрамът в Индия беше важно зареждане преди началото на голям, международен и много отговорен телевизионен проект, в който се включвам това лято. Договорът не ми позволява да говоря за него, но ще кажа, че е много сериозен и мащабен. Щастлив съм, че включиха българин в него. За първи път изпитах колебание дали ще се справя. Ашрамът беше място, в което взех решение да участвам. Понякога човек се загубва в дребнотемие, всекидневни боричкания, пошли проекти, безмислено хвърлени усилия…У нас тв пазарът е малък и доста еднообразен. Тук няма реална конкуренция. Рейтингите се измерват кой както си иска. Няма мониторинг на интересите на публиката, няма сегменти на аудиторията. Всичко е за всички. Затова хората с интереси, а и с реално изкарани пари, не гледат телевизия. Медиите все по-малко образоват и възпитават. Тъга…Затова сега съм наистина вдъхновен да работя нещо, което ме предизвиква, кара ме да се чувствам дебютант. А това е страхотно чувсто! Екипът е международен, зад проекта стоят 3 световни телевизии и много, много сериозни продуценти. Да видим какво ще се получи! Лятото ще ми бъде пълно с... работа! Идеалната почивка за мен!
- Все пак не каза какво изпита в ашрама?
- Ашрамът в Хималаите, плюс аюроведата, ме върнаха към лекотата в буквалния и преносни смисъл. Да взема решение спокойно, да се оставя на интуицията да ме води, не интересът, било материален или творчески. В ашрама се намерих отново и се успокоих, че все още ми е интересно в журналистиката. Сега съм пълен с идеи, някои, от които ще осъществя и в България...
- Поначало отиването ти в Индия от пътешественически интерес ли беше или необходимост да се отдръпнеш от суетата?
  • Да се отдръпна от всичко, в този смисъл и от суетата, от всичко, което ми пречи да се концентрирам върху важните неща в живота. А те не са толкова много. Понякога ни се струва, че всичко ни е важно, но като се отдръпнеш, като замълчиш, като се вгледаш в себе си, имаш време да погледнеш и на другите с нови очи. Ашрамът за мен е концентрация. Място, в което се балансирам. Да видим колко дълго ще продължи това състояние. Сега усилията ми са да го задържа.
  • Колко време ти бе необходимо да го постигнеш?
- Близо месец останах там. И ми беше малко. Аз и преди съм бил в ашрам, но този път беше различно. Бях събрал умора и разочарование, които бяха на път да се превърнат в гняв не към другите, а към мен самия. Така че пожелавам на всеки да мери своя ашрам и да се почувства по-добре със себе си.

- В Индия има много такива комерсиални места - за чужденци, които „търсят себе си“. Какъв тип беше твоят?
- Не е т.нар. „балкантуристки ашрам“, а място, в което човек наистина се откъсва от проблемите, мисли, практикува, храни се добре, посвещава се на себе си. В този район на Индия се почита бог Шива. Много лично преживях Огнената церемония, в която се пречистваш от негативни емоции. Но преживяването в ашрам е дълбоко лично, за него не се говори.
- Върху какво ще акцентираш във филма?
- Това беше подготовка за нов филм, който няма да се реализира за българска телевизия,а е подготовка за филм, който ще снимам догодина с колеги от Би Би Си, но като независим проект, който след това ще продаваме на медии.
- Ти беше лектор на пролетния семинар на фондация „Българска памет“ във Варна с българчета от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Западните покрайнини и Източните Родопи. Какво им разказа?
  • Yастлив съм, че има фондация като "Българска памет" и личности като д-р Милен Врабевски, които разбират смисъла на думата "възпитание". За съжаление тази дума е натоварена с негативно значение през годините на прехода у нас. Затова сега отглеждаме поредното "изгубено поколение". Обикновено го наричаме такова след време като извинение за собствената ни безпомощност да направим нещо смислено за нашите деца. И те си се отглеждат сами. Но има личности като Врабевски, които ни карат да се замислим какво можем ние, възрастните, да направим за тях. И аз се убедих, че само чрез личния си опит можем да разговаряме с тях, без да ги назидаваме, да ги поучаваме, да очакваме от тях повече, отколкото могат да ни дадат за момента. Чувствам се полезен на тези семинари, разговорите с децата продължават и след това. Имат въпроси, а това означава, че са будни, любопитни, търсещи контакт. Казах им, че първо трябва да удовлетворят собствените си потребности и едва след това, ако имат желание и енергия, да направят нещо за другите. Защото аз съм от поколението, което е възпитавано, че винаги трябва да мисли за другите, да дава на другите, да се съобразява с другите…
  • С годините разбрах, че човек първо трябва да забележи себе си, да се опознае, да осъзнае лимитите си, за да е полезен на останалите… В противен случай нещо се пропуква. Познавам толкова неудовлетворени и гневни хора. Тъжно е! Иска ми се тези момичета и момчета да знаят кои са, да имат реално самочувствие, за да са удовлетворени. Да не се страхуват от грешките си, а да се учат от тях. Те имат нужда някои да ги чуе и да разговаря с тях. Равностойно. Така хора като Врабевски и екипа на фондацията създават пространство за споделяне, а това е дефицит. В България няма чуваемост между хората, защотото отдавна не се разговаря. Политиците крещят и се хвалят, замерят се с думи клишета, загубили смисъл. Публичните хора са гръмогласни, другите не се канят по телевизиите, защото са възпитани и не крещят. Махленството взема връх над спокойното и умно говорене. Всичко е подчинено на някаква псевдо говорилня. Но ги има тези момичета и момчета, които все още не са покварени от псевдо публичното говорене. Те са любопитни и готови да се учат, но имат и сетива да различат лъжата от истината и затова са директни - няма какво да губят. Поне сега. Вярвам, че те ще променят живота си, ако има кой да ги чуе….




четвъртък, 23 април 2015 г.

Менюто на Михалков – гозби по филмите му

Откакто Никита Михалков и съпругата му Юлия Висоцкая в съдружие с брат му Андрей Михалков-Кончаловски обявиха, че търсят от Путин финансиране за патриотична верига за бързо хранене „Ядем у дома“, киноманите се забавляват да нагласят менюто спрямо филмите им. Други пък се чудят с какво благородниците ще гощават „обикновените хора“. Храната заема важно място в ключови сцени от лентите на Никита Михалков, затова ястията вече са разгадани.


Ябълката е любимият плод на Никита Михалков и един от най-натрапчивите образи в неговите филми. Хрупат я в „Свой сред чужди, чужд сред свои“, тъпчат се с витамини преди обира на партийното злато в „Роднини“. На ефектния фон на препълнен с ябълки килер протича последната среща на влюбените в „Сибирският бръснар“. Може би е време Юлия Висоцкая да предложи собствена рецепта за ябълков пай?


Най-близки до ума при всяко бързо хранене са палачинките. Американската героиня от „Сибирският бръснар“ нагъва от тях, докато край нея се развихря най-скъпата сцена във филмографията на Михалков - с карнавал и боеве с юмруци. Дали това ще са допълнителните екстри в „Ядем вкъщи“?

В продължението на „Изпепелени от слънцето“ символичното възкресение на дивизионния командир Котов се осъществява чрез храна. Тортата с образа на Вожда, в която заравя лице, томително се топи около него. И дава идеи за различни видове десерти.

В „Няколко дни от живота на Обломов“ конфликтът между възгледите за живота на Щолц и Обломов е в унисон със сблъсъка на кулинарните им предпочитания. Обломовското телешко е къде по-апетитно от веганските салатки на Щолц. И биха разнообразили менюто в двата спектъра.


Протяжната дворянска вечеря е централен епизод във всички Михалковски мелодрами ( вкл. и в „Жесток романс“, където само играе, без да режисира). Близо до масите обикновено падат маските на персонажите. Монологът на Анатолий Ромашин се развива пред вечеря от няколко блюда и завършва с фразата, че за лакомията се плаща. Подходяща констатация за всеки гост в „Ядем вкъщи“.

На чаша студен чай преминава кулминационният диалог на влюбените в „Робиня на любовта“. Любовта, разбира се, е нещастна и затова чаят е успял да изстине.

В „Територия на любовта“ е най-обстоятелствената сцена с храна във филмографията на Михалков - вечеря в монголска юрта. Съветският гост го угощават с прясно заклан овен, камерата сладострастно пълзи по тлъстото сочно месо. На финала гостът връща поканата на монголеца, като го води на ресторант, но там не е толкова завладяващо. Изводът е „Ядем вкъщи“.


понеделник, 20 април 2015 г.

Глоби има, паркинги – не!
Магдалена Гигова
Гледна точка във вестник "Преса"
„Ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз“, казва владетелят в „Малкия принц“, защото е един разумен управник. Същото, ама наопъки са злокачествените глоби за неправилно паркиране, понеже са измислени от неадекванти хора, чиито депутатски карти им позволяват да зарязват колите си навсякъде безнаказано.
Всеки обича зелените градинки и свободните за движение тротоари и двеста лева наказание за обругаването им би изглеждало съвсем справедливо ако до тях се бяха ширнали платени паркинги, които пустеят. А в големите градове на България, където колите са точно 50 на сто от народонаселението, такива места липсват. Е, вярно е, че нашенецът мрази да плаща за секс и за паркинг, но икономическата принуда би могла да го пречупи. Стига от едната страна да е тоягата на глобата, а от друга – морковът на гаража. А такъв няма и няма! Особено в централната градска част, която е строена по времето, когато на улицата са се разминавали две коли седмично. Ситуацията е патова, признават и чуждите специалисти по организация на движението, които идват, гледат, преценяват и напускат с писъци. А какви кански викове ще се чуят у нас, ако решат да приложат вносния опит за намаляване на трафика и улесняване на спирането. В някои градове на Великобритания наистина можеш да оставиш колата пред дома си, но след 6 вечерта, а преди 8,30 трябва да си се изнесъл. Накъде – твой проблем. Иначе още в 8,35 намираш на стъклото си бележка, че дължиш на общината 20 лири. Ако ги платиш до края на дена, ще ти вземат 15, до края на седмицата си остават 20, а от там нататък растат главоломно. В Джакарта пък в часовете пик не можеш да си сам в колата. Веднага ти друсват главозамайваща глоба, ако не си намерил трима спътници. В Япония в няко иквартали дори не можеш да си купиш автомобил, ако не докажеш, че има къде да го паркираш в радиус от един километър от дома си.
На този рестриктивен фон, нашите грижи изглеждат бели кахъри. Още повече, че засега безпроблемно си окупираме тротоари, градинки, паркове и детски площадки, докато буферните паркинги на метрото кротко пустеят. А приказките за подземни гаражи под жълтите плочки пред Народното събрание и други възлови места обикалят папките в столична община има-няма двадесетина години. Но дори някой да се окаже достатъчно луд да се заеме с такъв проект, в центъра на столицата като копнеш излиза я подпочвена вода, я крепостна стена. Пък май не сме дорасли още до швейцарците, които са съхранили средновековен зид по средата на паркинг под женевското езеро. Като се знае кой ги стопанисва гаражите у нас, две кирки и 200 грама тротил веднага ще отърват арендатора от „древната грозотия“, чучнала върху три паркоместа.
От всичко казано по-горе излиза, че решение засега няма. Обаче и 200-те лева глоба също не оправят проблема.





неделя, 19 април 2015 г.

Трикратният носител на „Златна игла“ Кирил Чалъков

Рокерски и порцеланов грим за пролетта

Маги Николова

Гримьорът Кирил Чалъков, който е работил върху лицата на Парис Хилтън, Енджи Евърхард и Ел Макферсън, даде съвети на читателките на „Преса“ как да се гримират така, че да са в тон с модните тенденции, без да изневеряват на собствения си стил. Трикратният носител на „Златна игла“ за макиаж подчерта, че за пролетта на 2015 година се очертават две насоки и всеки може да избира между максимално естествен и небрежно-рокерски външен вид.
Гримьорът в компанията на Ел Макферсън.

„Близкият до натуралната кожа макиаж далеч не означава, че можете да ходите абсолютно без грим. Напротив - на „въоръжение“ са фондьотенът, пудрата, ружът, коректорът, спиралата, червилото... За този вид макиаж се използва чуждицата nude (голо). Тънкостта е да не се създава усещане за силен грим, а същевременно лицето да изглежда перфектно. Т.е. идеята е не да не се използват козметични продукти, а да се наблегне на такива, които „обличат“ лицето по един съвършен начин, извайват го, но то запазва естественото си излъчване. Важно е да се подберат тонове, близки до кожата. Както се подразбира, актуалните нюанси в тази тенденция са бежово, кремаво, прасковено, пастелни нюанси на розово или пепел от рози. Като цяло тоновете са по-кадифени, по-матови, не прекалено крещящи. При този грим кожата е много важно изразно средство, защото се асоциира с перфектен порцеланов тен. С напредването на технологиите в козметиката съвременните жени имат възможност наистина да претворят лицата си в една съвършена текстура, при която близките до нея нюанси да стоят естествено и да изпъкват по най-добрия начин. Ако решите да подчертаете очите, го направете с неутрални тонове като нюанси на кафяво, сиво, вариации на бежово. За по-свежо всекидневно излъчване използвайте пролетно прасковено.

Никол Станкулова и Карина Неделчева - естествени в различни нюанси на розовото.

Другата тенденция, характерна за пролетта, е т.нар рокерски грим, който чудесно подхожда и за вечер. Н последните години се завръща модата да се използват не толкова цветовете, колкото се набляга на подчертаване с тъмносиво или антрацитночерно на очите. Дори да не е съвършено и прецизно нанесено, това е част от тази леко небрежна рок линия. Може да се използват обилно спирала или размазан и опушен молив, който се съчетава чудесно с тоалети от черна кожа и по-спортна, винтидж или алтернативна мода. Тук царства монохромното, графичното усещане при подчертаването на очите.
Дамите в зависимост от техния стил могат да изберат една от тенденциите за пролетта“, подчерта Кирил Чалъков.

Поли Генова с лек пролетен и рокерски грим.
Абитуриентки, ползвайте модата само вдъхновение!
Абитуриентките трябва да знаят, че е хубаво модата да им служи само за вдъхновение, за отправна точка, вместо да й робуват сляпо, убеден е гримьорът. Особено когато отивате на бал, е нормално да видите какви са модните тенденциите за сезона, но не е необходимо да изглеждате като модел от подиума. По-добре е околните да видят, че сте се подготвили наистина за първия бал в живота си. Поводът е по-официален, по-елегантен празник. Разумно е да се осланяте на принципите на изпитания вечерен грим, който е сигурно, че ви стои добре. Още повече че снимките ще останат за десетилетия напред и ако сляпо сте следвали някаква временна мода, има опасност да не изглеждате добре в очите си. Универсалният ми съвет към всяка жена, особено за абитуриентката, е да съобрази грима първо с лицето си, с цвета на косата си. Предполага се, че роклята също е подбрана спрямо тях и фигурата на младата дама. Идеята е да има цялостна връзка между самата абитуриентка, прическата и макиажа. Ако всички тези елементи са в хармония, ще изглеждат наистина класно!, завършва Кирил Чалъков.


Поли Генова с двете тенденции в грима за пролетта - порцеланов тен и рокерско излъчване.



Снимките са от книгата „Кирил Чалъков - 20 години красота“.




събота, 18 април 2015 г.

Дариана Генова възражда „Златният Орфей”
След една хубава песен, не можеш да извършиш нищо лошо
Магдалена ГИГОВА


Дариана Генова е съпруга на легендарния директор на „Златният Орфей” Генко Генов, превърнал фестивала в събитие номер едно по брой телевизионни зрители не само у нас, но и в системата на Интервизия. По времето на Студената война, той успява да покани у нас световни звезди в зенита на славата им. Като председател на фондация „Генко Генов” Дариана е продуцирала 210 български песни и е решена да възроди „Златния Орфей”. „Основното послание на събитието е чувството за заедност и обединеност. Това липсва на държавата ни. Ние сме разделени и омерзени, когато сме заедно, ще успеем. Щом се появява „Златният Орфей” отваряме вратата към заедността”, казва г-жа Генова, щастлива да върне фестивала, там, където винаги е бил - в Слънчев бряг.  Надеждата й е музикалното събитие да стимулира творците да създават хубави авторски песни и да даде старт в кариерата на млади певци.
- Дариана, идеята ти да възродиш „Златния Орфей” съвпада с 50-годишнината му - първият конкурс е през 1965-а.
- Искам да спазя годишнината. Радостното е, че изчакахме осъзнато желание и покана от борда на директорите Слънчев бряг и от общината в Бургас. Кметът Димитър Николов ми каза, че много хора са му предлагали „Дай да го направим Орфея в Бургас”, но той с невероятно уважение към фестивала им е отговарял „Не, на това събитие мястото му е в Слънчев бряг”.
- Но на мястото на Летния театър се издига курортен комплекс?
- Когато има желание и протегнати ръце, винаги се намират начини. Съпругът ми Генко с трите си инфаркта си отиде, убеждавайки, че не трябва всичко да се случва в София.  Че във всички кътчета на държавата ни е нужно да има събития, с които хората да се зареждат, за да преодоляват тежките моменти в живота си. Да имат и повод да облекат тържествените си дрехи. Тежък е животът в останалата част на България. Ние, в София по-лъскаво някакси си „живучкаме”, както казва Софи Маринова. Веруюто на Генко беше „Най-сложното изкуство е музиката, защото тя общува с душата на човека”. След една хубава песен, не може да извършиш нещо лошо. Сега, в трудния ни живот имаме нужда от това.
- А имате ли време? За „Златният Орфей” песните се пишат специално.
- Ще ги напишем! Времето е много кратко, огромен риск поемаме, но ще се справим. За мен най-тежката отговорност е организационната част. А отговорността на творците е пред жанра и пред публиката им. От тях се очаква да представят хубави авторски песни. Искам да върнем, радостта на хората. На повечето са им смачкани душичките и жадуват за хубава музика. Трябва да излезем с такива творби, за които народът отново да каже „Появи се нашата песен”.  Когато има мелодичност, младите реагират еднакво на вечните стойностни песни и на попфолка.
- Правата на фестивала са 50 на сто за БНТ, другата половина за НДК. Ще подкрепят ли „Златния Орфей”, щом си е техен?
- НДК са съгласни, че на това събитие мястото му не е в София. Искам да подчертая, че ние изчакахме дълго време. Надявах се държавата да посочи място, което да е приоритетно. Както по света има Кан, Сан Ремо, Рио де Жанейро... Щастлива съм, че фестивалът се завъща в Слънчев бряг. „Златният Орфей” създава песни, продуцира ги, за да ги предостави на националните медии, призвани и задължени да популяризират българската култура. Сега чакам отговор от тях. Искам да припомня, че БНТ от години със „Златният Орфей” си измива очите по случай различни годишнини. Генко казваше „Ще се нароят много телевизи, но те ще са комерсиални. Само БНТ е призвана и дори задължена, да популяризира българската музика”. Затова не им изневерих, макар да съм имала предложения от други телевизии, и им дадох знака на фестивала. Сега чакам решението им.
- Не разчиташ ли прекалено на държавните институции?
- Радостта ми е, че изпълнителния директор на „Слънчеб бряг” АД Златко Димитров дойде и каза за фестивала „Госпожа, искаме го!”.  И решението им е подкрепено и от Министерството на туризма и община Бургас. Знаеш ли през какъв ад съм минала през последните години, когато всичко е било готово за някакво събитие, и сменят кмета в някой град. Новият казва „Аз такава музика не слушам” или „Я, стига с тия баби”, или „Да, ама искам да си направя една ложа и аз да кажа кой ще спечели”. Толкова години не измених на Слънчев бряг и на БНТ.
- Всички се питат как по времето на социализма Генко Генов успяваше да доведе звезди със световна слава. Жозефин Бекер (прочута френска певица и танцьорка – б.а.), например?
- Много интересна е случката. Генко от един шеф на издателство разбира закъде пътува Жозефин, проучва часа на полета, изненадва я в залата на летището.

- И казва „Защо не дойдете в България?”
- Нее, Генко беше финяга, той водеше изискани разговори с малко флирт, пък и хубав мъж беше. Жозефин Бекер е много впечатлена от него и той постепенно й казва, че има едно райско кътче в България.  Тя клати глава, знаейки, че всеки си хвали родината, докато стигат до момента, че там има един фестивал. По-късно тя повтаряше, както и повечето звезди, „На никого не казвай за колко лева съм дошла”.
- Но нали фестивалът е имал сериозен за времето си бюджет?
- Никакъв бюджет! Всяка година се започваше от 200-300 хиляди лева. И хоп идва порой - първо отрязват парите за „Златния Орфей”. Хоп – суша! Пак режат парите за Орфея.  И Генко караше на личен чар. Но след общуването със световните звезди казваше „Големите личности са като куртизанките. Те могат да го направят срещу много пари, но могат да го направят и от любов. Стига да намериш начина”.
- Как покани Жилбер Беко, когато е на върха на славата си?
- Много по-лесно, защото беше учил 5 г. в Соброната.  Хората си милсят, че Генко Генов е станал известен по света с фестивала. Обратнто е! Той завършва в София консерватория с пиано. Няма концерт изпълнен по ноти, свири всичко наизуст, но асансьор му откъсва възглавничката на единия от пръстите и той става безчувствен. И заминава на частни разноски да учи в Соброната музиковедство. Баща му го изпраща при свой колега, лекар, който обаче му помага само два месеца.  В началото Генко полира мебели. После вижда колко е трудно на колегите му от Англия, Германия и Италия и започва да им превежда, защото владее префектно немски, английски и френски. При завършването всички му благодарят, защото са се правили с негова помощ и му остават приятели завинаги. А връщайки се в родните си страни, стават директори на радио и телевизия, развиват музикален бизнес. Където и да отидеше, Генко имаше човек, който му създаваше контакти, защото знаеше, че няма да го изложи. 
- И се е справял блестящо. Хулио Иглесиас си спомняше първото си идване у нас за „Златния Орфей”.
- Няма човек, дошъл на фестивала да не е останал доволен.  Генко ги караше да опознаят България. Кацаха в София и с коли на УБО (Управление безопасност и охрана – б.а.), защото само те имаха луксозни автомобили, ги отвеждаха до Слънчев бряг като минаваха през  цялата страна.  Хулио Иглесиас дойде много притеснен, защото никой не го познаваше. Половин час му държахме ръцете, трепереше като лист - за първи път излизаше на такава европейска сцена. Не го посрещнаха добре.  Защото при нас на мода бе „викащото” пеене. То въздейства в първата секудна, но в следващия момент не можеш да го възприемаш. Трябва да си „художник”, да рисуваш с гласа си. Генко знаеше, че гласовата палитра на фестивала е важна. Намираше и „кротки”, и „силови” певци. И при разпределението на поканените държави гледаше на кантар да бъдат социалистическите и капиталистическите. Беше горд с това, че достойно защити нивото на възможностите на всяка държава. Затова много се обиди, когато на процеса срещу него казаха, че умишлено канел слаби певци от социалистическите държави, за да изпъкнат западните. 
- В началото го съдят за шпионаж, а лежи в затвора 8,5 г. за злоупотреби. Защо?
- Искаха му смъртна присъда за шпионаж. После, понеже прокурорът и съдията се обединиха и казаха „Няма да осъдим на смърт човек без нито едно доказателство”, промениха на злоупотреби.
- Кой го накисна?
- Генко знаеше кой. Докато седя 6 месеца на „Развигор”, някой от следователите му даде цялото му досие с доносите, без заличени имена. Чел го бе цяла седмица. Когато излезе си дадохме дума, че ще вървим напред. Аз никога не му споделих разочарованието си от всички „приятели”, които минаваха на другия тротоар, за да не понесе и този товар в сърцето и в душата си. Той също не ми разказа за униженията, през които е преминал. Защото, когато живееш до човек, на когото знаеш всичките мъки, те се пренасят и върху теб. Така събрахме сили и кураж да продължим.
Генко никой не го познаваше преди да влезе в затвора. Той  стоеше зад кулисите и даде шанс на мнозина. Вили Казасян нашумя със „Златния Орфей”.
- Всички помнят и диригента Хари де Гроот.
- Той бе най-големият капацитет и перфекционист като композитор и аранжор. Генко не позволяваше звездите да стоят зад кордони и охрана. Фестивалът е за това – всички да се срещнат, да общуват, да чуят другите как пеят, да се ориентират, да харесат нещо, за да продържат развитието си.
- Творецът, който най-много продължава развитието си е Лили Иванова. Тя печели „Златният Орфей” през 1974 г.,  но представя много песни през годините.
- Лили има невероятна чувствителност и нюх за нещата. Тя има вкус! Съвършенството е да умееш да вземеш каквото ти е нужно, за да се развиеш. Генко ми отвори очите, че животът не е само черно и бяло, нюансите са важни. Когато получиш  усещане за нюансите, ти ставаш едно стъпало по-висок.

- Но има и нелицеприятни нюанси. Песента „Едит”, изпълнена от Емил Димитров,  получава „Златен Орфей”, макар да се отличава коренно като стил. Кой повлия на журито?
- Генко никога не  се намесваше в  решението на журито, за да не поставя колегите си в зависимост от него. По онова време авторът на музиката - Иван Маринов беше министър на културата и имаше свои лостове на влияние. Случвало се е на два пъти Леда Милева (тогава шеф на националната телевизия – б.а.) да прекъсва журито, защото не харесва решенията му.
- А когато Нели Рангелова през 1982 г. взе статуетката, казаха „О, това й е подарък за сватбата с Данчо Капитанов”.
- (усмихва се дискретно) Тогава опитвахме да подредим живота си след затвора на Генко и нямахме общо с фестивала.
- Алла Пугачова оцени ли какъв трамплин за нея бе фестивалът през 1975 г.?
- През всички години, докато беше директор на фестивала Генко никога не беше ходил в Съветския съюз. (И това беше изтъкнато в делото). Причината е, че от там с правителствено решение спускаха името на участника.  В случая с Алла беше много важен подборът на песента и нейната артистичност. Навремето изпращаха плоча на певеца и композиторите избираха кой  да изпълни тяхното парче. Бореха се за чернокож изпълнител, за дрезгава бленда, за западен певец. Емил Димитров беше деликатен, от висока класа човек, нищо, че хората го помнят само с „ония подробности”. Генко му каза „Ти разчитай на песните си. Изпратил съм й „Арлекино”. Сам ще се изненадаш”.  
- Защо Йорданка Христова няма „Златен Орфей” като изпълнител, а е представяла много песни?

- Важното е, че Данчето е осигурила има много награди за композиторите. Просто не се е явявала  на конкурса. Генко казваше „Не всички певци са „фестивални”.  Изисква се концентрация психическа издържливост”. Валерий Леонтиев е голяма звезда в Русия - пее, танцува, има глас, а спечели трета награда. Не издържа на натоварването. А Данчето е разбрала основната задача на фестивала и е допринесла за развитието на жанра чрез участитето си с толкова много песни. 

Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай

  Стаси Санлин: Огън от Казахстан и сексапил от Дубай Тя е символ на новата вълна в електронната музика Най-опасната, най-секси и най-неудър...