„Златният Орфей” се завръща!
Магдалена Гигова

Помните ли кога улиците в България опустяваха? Когато по телевизията даваха „Златният Орфей” и „Робинята Изаура”. Но за разлика от първия бразилски сериал за Орфея се говореше цяла година. Децата припяваха песните, младите копираха тоалетите на звездите, а певците и композиторите пет минути след края на фестивала започваха да мислят за следващия.

В чест на 50-ата годишнина от създаването на „Златният Орфей” Дариана, съпругата на неговия „баща” Генко Генов, има амбицията да го възроди в пълния му блясък. Не сама, разбира се. Кметът на Бургас Димитър Николов и бордът на директорите на Слънчев бряг също са в щастливата завера за завръщането. В края на август. Детайлите по възраждането на фестивала ще станат ясни в близките дни. Докато чакаме добри новини, вестник „Преса” припомня любопитни случки под светлината на прожекторите през годините и зад кулисите. А Дариана Генова на 11-ото издание на младежкия фестивал „Звездицата на Лора” в Свищов учреди награда от фондация „Генко Генов” за най-добро изпълнение на българска песен.

Повече зрители, отколкото на олимпиада

„Златният Орфей” през 1972 година е бил гледан от 200 милиона зрители! Фестивалът е шампион не само в системата на тогавашната Интервизия (социалистическите страни), ами е победил олимпиадата в Мюнхен с 18 милиона. Този факт е изнесен на специална пресконференция от Иван Славков, директор на БНТ по онова време). А понеже журналистите са свикани на пожар ден след официалната среща преди фестивала, Генко Генов решава, че ще го уволнят за нещо. Както се е случило с полския му колега след като Брежнев гледал фестивала в Сопот и попитал „Каква е тази помия?”.

Директорът на нашето музикално събитие не е далеч от истината. След седем месеца срещу него започнва процес за шпионаж, който поради липса на доказателства се префасонира в съд за злоупотреби.

Плахо начало, Милчо Левиев напуска журито

Възпитаникът на софийската консерватория и парижката Сорбона, полиглотът Генко Генов постъпва на работа в „Балкантурист” на 2 април 1965 година. Задачата му е да отговаря за репертоара по заведенията, за нотите, за аранжиментите им. „Обикалях по репетиции и установих, че всички оркестранти, певци и певици свиреха и пееха предивно чужди песни на чужд език”, пише Генко Генов в книгата си „Тайните на естрадата – истината за „Златния Орфей”. – Лили Иванова по онова време имитираше Рита Павоне и пееше на италиански. Константин Казански подражаваше на Адамо – на френски и т.н.Когато ги питах защо не свирят и не пеят песни на наши композитори, те ми отговаряха, че са малко ине струват. Като изключим песните на Йосиф Цанков.

Стигнах до извода, че най-добрият път за поява на нови икачествени песни е класическият път на конкурса.”

Генко предлага на „Балкантурист” проект за надпревара „Песни за Блъгарското Черноморие, одобряват бюджет от 2500 лева, които той така и не успява да похарчи. Тръгва от композитор на поет да ги моли да напишат нещичко. От 50 представени песни, избират 14 и започват мъките. Певците отказват да ги изпълняват – „Да не сме луди да пеем български песни и то нови, дето никой не ги знае?!”. Генов отново намира разрешение на проблема. Чрез шефа на „Балкантурист” спуска до изпълнителите „окръжно”, че който не ще да пее, няма да види вълните през лятото, ами ще бъде изпратен я в Разград, я в Пазарджик. Пред угрозата да пропуснат морето, всички се навиват. Е, изпълнител на последното парче - на Борис Карадимчев, намират едва на Слънчев бряг, но нещата потръгват. На 1 август 1965 г. се провежда конкурсът „Песни за Блъгарското Черноморие”, който на следващата година „пораства” до „Златния Орфей”. Тогава Йорданка Христова представя „Делфините”, а Лили Иванова – „Море на младостта”. Заради последната песен Милчо Левиев напуска журито. Той държи тя да не бъде допусната до конкурса, защото според него е изплагиатствана от прочутото френско парче, изпълнявано от Ив Монтан и Жюлиет Греко „Падащи листа”.

От второто издание на фестивала тръгва и свежата песничка „Робинзон Крузо”. Генко Генов получава по пощата текста на Николай Ботев и го дава на Борис Карадимчев. Композиторът бързо съдзава запомнящата се мелодия, жива и до днес. По-трудно намират дете, което да я изпълни. Изборът им пада на Бонка Найденова, която донася награда на авторите. Пок с писмо пристигат и стиховете на друга емблематична песен – „Лунната соната”. Ангел Заберски съзвата незабравимата песен по римите на Кольо Севов.

Едва откъсва Бригита Чолакова от цирка, а Хачо от чука

Голяма грижа на Генко Генов е намирането на подходящо конферансие за фестивала „Златният Орфей”. Първото издани е поверено на чешки комици, но събитието се нуждае от истински водещ. Една вечер той чува в цирка Бригита Чолакова и разбира, че с матерния си немски и добър руски и английски тя е неговият човек. „С много усилия я откъснахме от манежа и я назначихме за конферансие в бар-вариетето на Слънчев бряг и съответно на фестивала”, пише Генов.

Режисурата също е проблем. Вещият създател на „Златният Орфей” забелязва младия Хачо Бояджиев като човек с интересни идеи, които умее да реализира и удря с него джакпота. А легендарният постановчик пък... върти чук. „В деня на откриването на фестивала по обяд минавах по алеята на задната страна на бар-вариетето и видях на покрива полугол човек да размахва с всички сили чук сякаш иска да разбие бетона”, спомня си Генко. – Загледах се, познах Хачо и отминах. Сетне разбрах, че пробивал дупки ,за да постави там прожектори. Никой работник, срещу никакво заплащане не се съгласил да рискува живота си на ръба на покрива и той го направил сам. Какъв беше резултатът. Когато вечерта започна да се вдига завесата на вариетето, която представляваше рибарски мрежи с тапи, изтръпнах, защото знаех, че отдзад са складирани разни вехтории и кабели. Какво бе учудването на всички, когато осветлението в полутъмната зала съвсем намаля, завесата се разтвори напълно и осветени от прожекторите, които Хачо бе монтирал на покрива блеснаха дърветата, дюните и морето. А Лили пееше „Море на младостта”. Залата избухна в аплодисменти. Даже аз самият не знаех, че задната стена на сцената е остъклена. Хачо бе разчистил всичко, мръсните стъкла бяха лъснати, пожарна кола бе измила листата на дърветата и картината бе смайваща”, щастлив е от избора си на режисьор създателат на фестивала

Първата стачка след 9 септември

Като оазис на свободолюбивия дух „Златният Орфей” се оказва арена на първата стачка след 9 септември 1944 г. Оркестрантите, предвождани от диригента Емил Георгиев, отказват да излязат на сцената, докато не им се плати. Публиката вече пълни залата, а музикантите демонстративно играят табла. Денят е неделя и няма откъде да намерят исканите от тях 1000 лева. Генко Генов и директора на „Балкантурист” Николай Иванов обикалят администраторите на хотелите и прибират дневния оборот. Концертът започва с половин час закъснение, а Генко едва обуздава шефа да не отнесе въпроса „където трябва”.

За „бабата” и детето

След като успява да покани френската кинозвезда и певица Даниел Дарио и немският актьор и изпълнител Удо Юргенс за рецитали на „Златния Орфей”, Генко Генов решава да доведе легендарната американка с френско гражданство Жозефин Бейкър. През 20-те години на ХХ век тя превзема Париж като танцува само по поличка от банани, но през 60-те години е известна като осиновителка на 12 деца и певица. Импресариото й иска хонорар от 10 000 долара. С яростен пазарлък Генко смъква до 5000, но опонентът му отказва да свали и цент. Чрез френски приятел шефът на Орфей разбира, че Бейкър ще бъде на летище „Орли” между 12 и два на обяд на път от Ница за Рио де Жанейро. Той хваща самолета от София, каца на летище „Бурже” и тогавашния кореспондент на БНТ Боян Трайков го откарва до „Орли” (срещу уговорка за интервю с Жозефин). „Представих й се и я поканих да летува с десетте си деца на Слънчев бряг. Тя отговори, че би било възможно някои от тях да дойдат. Разбрахме се да пее за 800 долара, ако не казвам на никого за сумата. Накрая я помолих да даде интервю за националната телевизия във връзка с гостуването й на „Златня Орфей” през 1970 г.. После Боян ме закара на „Бурже” и се прибрах в София”, четем в мемоарите на Генко Генов.

Когато в Окръжния комитет на БКП в Бургас правят оценка на фестивала добавят забележката „И друг път да не се канят такива стари баби”.

Години след същата 1970-а цяла България си припява „Си, си, Албертино”, песничката на 9-годишната норвежка Анита Хегерланд . Генко чува нейни изпълнения на малка ролка, изпратена му в писмо от приятел и усеща, че в това дете „има нещо”, но среща лют отпор. Подборната комисия е против да я поканят, защото е прекалено малко. Генов се измъква с аргумента, че в регламента на конкурса за изпълнители възрастова граница не е посочена.

Орфейска сватба за 760 лева

За сватбата на създателя на фестивала Генко Генов с третата му съпруга Дариана, която се бори като лъвица за освобогдаването му от затвора, се носят легенди. Нормално! Ако се съди по пищността й, приказките за платените 50 000 лева звучат логично. Но на младоженеца масрафът излиза едва 760 лева. Три самолета със сватбари изсипват на 11 ноември 1973 година всички най-популарни български певци – от доайенът Лееа Иванова до най-младия тогава Христо Кидиков. Уговорката е всеки да си плати полета и нощувките. В хотел „Кубан” всички отсядат с намаление за група. Все пак са 120 човека. Извън сезона нощувката струва 1,20 лева. Специално за церемоният отварят Етнографския музей в Несебър. Кумуват Йорданка Христова и диригентът Емил Георгиев. Тържественият обяд е в ресторанта на „Кубан” и по фактура струва 406 лева. Хватката е, че двама приятели на Генко излизат с лодки на риба в морето и се връщат с толкова сафрид и калкан, че да нахранят два пъти по 120 сватбари. От поморийската изба и от Окръжния комитет на БКП в Бургас подаряват на младоженците по една бъчва вино. Младият тогава Асен Гаргов предлага да свири безплатно с оркестъра си, озвучаването също е подарък – от дискотека „Велико Търново” на Златни пясъци, младежката сервитьорска бригада на ресторанта пък предлага безплатно обслужване, заради късмета да поднася питиета на естрадни звезди. А през трите дни на сватбата няма певец, който да не се качи на сцената ,за да поднесе изпълнението си като подарък за новобрачните.

Кръговратът на живота

Създателят на фестивала Генко Генов е негов директор до 1974 г., когато е арестуван по подозрение в шпионаж. „Искаха му смъртна присъда. После, понеже прокурорът и съдията се обединиха и казаха: „Няма да осъдим на смърт човек без нито едно доказателство“, промениха на злоупотреби“, каза пред „Преса“ съпругата му Дариана Генова. В крайна сметка Генко получава 20 години лишаване от свобода, като сред мотивите е посочено, че с участието на звезди от световна величина е пропагандирал западната култура в социалистическа България. Освобождават го след 8,5 години.

На 29 март 1990 година Народното събрание реабилитира политически и граждански 22-ма „шпиони“, съдени в периода между 1974 и 1981 г., сред тях е и Генко Генов. По закон, ако си бил несправедливо обвинен, трябва да бъдеш възстановен на работното си място отпреди присъдата. Министърът на културата Димо Димов връща Генко на предишната му служба, т.е. член на организационния комитет и на българското жури на фестивала. На 5 юни конферансието обявява на сцената, че Министерството на културата му присъжда „Златният Орфей“.  

• Възкръснал
• 
  
• От приятелите на Генко Генов в чужбина никой не търси съпругата му през годините, в които той е в затвора, защото службите го обявяват в странство за починал. Голяма е радостта, когато Венцел Райчев като шеф на „София прес“ го изпраща в Париж да придружи даренията на Франция за изнемогващия български народ в началото на 1990 година. Генко среща един свой приятел, той разпространява новината, че е жив, и близките му се събират просълзени в хотела му с думите: „Ти за нас си възкръснал!“   

Дариана Генова: 

Изорала съм държавата, за да го има „Златният Орфей“

Когато арестуват Генко Генов, съпругата му Дариана е бременна с първото им дете - Блага. Всеки ден тя обикаля в един и същи час около следствената служба на „Развигор“ и свири с уста техния сигнал с надеждата, че той я чува. Близо девет години тя не се отказва от мечтата да го види на свобода. Води 20 дела, дава всичките си пари за адвокати, живее със заеми от Взаимоспомагателната каса, включва се в бригади заради допълнителното заплащане. „Няма нещо, което да не съм работила - строителство, гледала съм добитък, буци пръст съм разбивала в „Озеленяване“. Имам познати къде ли не. А като прибавим и съдебните среди... Помагаха ми обикновените хора, несъгласни с несправедливостта, възхищаваха се, че не се отказвам от мъжа си, и ми даваха рамо, дори без да се познаваме лично. След затвора си дадохме сметка, че на нас ни помагаха хора, за които нищо не сме направили. Заради нас самите“, каза пред „Преса“ Дариана. След като Генко е покосен от третия си инфаркт през 1993 г., тя става директор на „Златният Орфей“. Година преди това Елка Константинова като министър на културата в правителството на Филип Димитров закрива всички фестивали в държавата като „ненужни“. Тъкмо когато Генко се радва на първия след освобождаването си „изцяло негов „Орфей“. „Останахме без офис, без телефони, което беше страшно за онова време“, припомня си Дариана Генова.

Първият й фестивал без Генко е през 1994 г. „Тогава и големите певци бяха изпаднали, още не се бяха научили да си търсят спонсори, сами да издават музиката си. Аз започнах да продуцирам песните, да заплащам музика, текст, аранжимент, студио, на всички парчета от фестивала“, припомня си съпругата на Генко Генов. По 30 песни за всяка от седемте години - сметката е проста - 210.

„Изорала съм държавата. Обикалях като луда. Най-кадърните певци бяха най-бедни, защото много трудно започна да работи машината певци да си поръчват и да си плащат песните - сподели Дариана. - Фестивалът стана пет дни. Започнах отново с рецитали на чужди изпълнители. Дойде Тото Кутуньо. Пол Роджърс направи страхотен концерт с оркестър, за който се говори до ден днешен. Всичките 19 човека от „Темптейшънс“ дойдоха. Демис Русос направи най-прекрасния си рецитал на Слънчев бряг. Разказах му защо не се е осъществило гостуването му преди години, когато Генко го беше поканил - понеже пеел с един голям кръст на врата. Мъжът ми страшно го заболя, че не можа да го доведе. Казах на Демис, че си бях обещала на всяка цена да го поканя, за да се успокои духът на Генко. Русос страшно се зарадва: „Значи ние сега изпъняваме една мечта“, и си тръгна щастлив от България. Алана Майлс дойде точно когато беше на върха с песента си „Блек велвет“, щастлива е г-жа Генова.

Усилията и идилията да поддържа жива мечтата на любимия си мъж за нея приключват през лятото на 2000 година, когато след статия във вестник „Демокрация“, че Генко Генов и тя са били агенти на Държавна сигурност, спонсорите внезапно престават да си вдигат телефоните. „Настъпи тишина. Направих пресконференция и казах „край“. Надявам се възраждането на „Златният Орфей“ да се реализира както Генко би искал“, завърши Дариана.

• 
  
• Звездни отблясъци през годините
• Жилбер Беко – 1970, 1971
• Адамо - 1972
• Орнела Ванони - 1969
• Ал Бано и Ромина Пауър – 1975, 1984
• „Рики е повери“ - 1974
• Мънго Джери
• Рубетс
• „Матиа Базар“ - 1982
• Хулио Иглесиас - 1973
• „Иръпшън“ - 1979
• Алла Пугачова - 1976
• „Супермакс“ - 1980
• Пако де Лусия -1988
• Бони М. - 1990
• Туто Котуньо Алана Майлс - 1993
• Бой Джордж и Ла Тоя Джексън - 1994
• Демис Русос Темптейшънс и Пол Роджърс - 1995
• Филип Киркоров - 1998
• „Ту Ънлимитед“'- 1995

Георги Тошев:

 АББА за мен са урок по нормалност

Магдалена Гигова

- Жоро, заварваме те на фестивала на Фрида от АББА в градчето Церамат под връх Матерхорн. Какво представлява събитието?

- Zermatt unplugt е най-високо провежданияj фестивал в света. Той е измислен от базирания в Цюрих бизнесмен Томас Стерчи като продължение на активния туристически сезон в един от най-скъпите и красиви зимни курорти в света. Ръка му подава цялото градче и местния туристически борд. Но най-вече двама от най-популярните жители на градчето - Ани-Фрид Лингстад, известна като Фрида, брюнетката от АББА, която живее в Швейцария вече 30 години (а в Цермат близо 20), и Джон Лорд от Дийп Пърпъл, който почина преди 2 години…Благодарение на тяхната популярност и връзки в шоубизнеса, фестивалът започва да набира скорост и днес е запазена марка за добрата музика. Условието, което поставя Фрида и Джон е да се пее акустично, т.е глас и акустични инструменти. Както ми каза Фрида: "Така най-добре личи кой какво може"

- Значи идеята е да се канят изпълнители с глас?

- Идеята е всичко да бъде много интимно, неповторимо, да не е просто един концерт, а много лично преживяване. И се получава вече почти 10 години.

Днес вече има програма за млади изпълнители, в целия град е пълно със сцени, 30 000 души минават през залите с билети, а над 120 000 през всички сцени. Официално те са 13, но буквално всеки ъгъл е сцена, 58 са ънплъгт концертите за 4 дни, а звездите тази година са Анастейша (преди да дойде в България), Патрисиа Каас, група Травис, Джеимс Блънт, Габриеле, Скай от Морчиба и много други…Днес фестивалът е истинска индустрия и хора от цял свят идват специално за него…

- Ти се сприятели с Фрида покрай филма за АББА или той стана възможен, заради познанството ви? Как се случи, защото тя рядко напуска алпийското градче с около 5000 жители?

- Аз дойдох в Цермат, защото това беше единствения начин да се запозная с нея, много преди да направя филма за АББА. Членовете на най-прочутия състав са скромни личности, те не обичат да се афишират, не дават често интервюта, водят един обикновен живот, без бодигардове и надувки. За разлика от някои български и американски артисти, те наистина са моят урок по нормалност… Та запознанството ми с Фрида е и случайност. След като се поинтересувах къде ходи, какви са авиците й, се запознах с нейни приятели и те организизраха първата ни среща. високо в планината при Грета, едно прекрасно малко ресторантче в околностите на Цермат. Запознахме се, пихме по чаша вино, говорихме и така успях по някакъв начин да я убедя да застане пред камерата ми… Но това се случи през 2010 година за първи път. След това се срещнахме още няколко пъти, а на откриването на фестивала тази година се поздравихме…Бях й подарил една оригинална, много ценна българска икона след първото ни интервю. Беше преди години, за нейната 65-годишнина, вчера ми каза, че я е поставила в кухнята на дома си в Цермат…

- Как се общува със звезда от такала величина?

- Днес общувам спокойно с нея, след като направих филма. Преди това вълнението на почитателя и неговия кумир си казваше думата, бях по припрян, несокоен, сега е различно…Срещите ми с нея са срещи на добри познати, но вълнението при мен е същото…всеки път

• Наистина ли е омъжена за благородник и как се държи с околните?
• Да , третият й съпруг принц Руцо е благородник, той почина от рак преди няколко години. Двамата имат дом в Цермат. Днес Фрида живее с британския благородник, мистър Смит, но не обича да се обръщат към нея с благородническа титла. За всички тя е просто Фрида. И ще разкажа една забавна история. Истинска. В кантон Вале, в който се намира Цермат, трябва всеки един постоянен жител на градчето да се подпише, че е съгласен еди кой си да стане гражданин на мястото и да има своя къща. Фрида чака 2 години за подписи, защото всеки - от местния луд до кмета трябва да каже „Да“. Преди 4 години идват емисари на Абрамович да купуват имот, шале. Носят милиони в кеш, но хората на Цермат казват: „Не ви искаме милионите, не искаме Абрамович тук!“. Та такива са нравите на това място, други са критериите. Затова тук идват дискретни, богати, но нормални хора… Руските новобогаташи за в Сен Мориц. Гщаат или в Куршавел.

- Как направи душевния скок от ашрама в Индия, през семинара на форнация „Българска памет“ във Варна, до фестивала в Алпите?

- Ашрамът в Индия беше важно зареждане преди началото на голям, международен и много отговорен телевизионен проект, в който се включвам това лято. Договорът не ми позволява да говоря за него, но ще кажа, че е много сериозен и мащабен. Щастлив съм, че включиха българин в него. За първи път изпитах колебание дали ще се справя. Ашрамът беше място, в което взех решение да участвам. Понякога човек се загубва в дребнотемие, всекидневни боричкания, пошли проекти, безмислено хвърлени усилия…У нас тв пазарът е малък и доста еднообразен. Тук няма реална конкуренция. Рейтингите се измерват кой както си иска. Няма мониторинг на интересите на публиката, няма сегменти на аудиторията. Всичко е за всички. Затова хората с интереси, а и с реално изкарани пари, не гледат телевизия. Медиите все по-малко образоват и възпитават. Тъга…Затова сега съм наистина вдъхновен да работя нещо, което ме предизвиква, кара ме да се чувствам дебютант. А това е страхотно чувсто! Екипът е международен, зад проекта стоят 3 световни телевизии и много, много сериозни продуценти. Да видим какво ще се получи! Лятото ще ми бъде пълно с... работа! Идеалната почивка за мен!

- Все пак не каза какво изпита в ашрама?

- Ашрамът в Хималаите, плюс аюроведата, ме върнаха към лекотата в буквалния и преносни смисъл. Да взема решение спокойно, да се оставя на интуицията да ме води, не интересът, било материален или творчески. В ашрама се намерих отново и се успокоих, че все още ми е интересно в журналистиката. Сега съм пълен с идеи, някои, от които ще осъществя и в България...

- Поначало отиването ти в Индия от пътешественически интерес ли беше или необходимост да се отдръпнеш от суетата?

• Да се отдръпна от всичко, в този смисъл и от суетата, от всичко, което ми пречи да се концентрирам върху важните неща в живота. А те не са толкова много. Понякога ни се струва, че всичко ни е важно, но като се отдръпнеш, като замълчиш, като се вгледаш в себе си, имаш време да погледнеш и на другите с нови очи. Ашрамът за мен е концентрация. Място, в което се балансирам. Да видим колко дълго ще продължи това състояние. Сега усилията ми са да го задържа.
• Колко време ти бе необходимо да го постигнеш?

- Близо месец останах там. И ми беше малко. Аз и преди съм бил в ашрам, но този път беше различно. Бях събрал умора и разочарование, които бяха на път да се превърнат в гняв не към другите, а към мен самия. Така че пожелавам на всеки да мери своя ашрам и да се почувства по-добре със себе си.

- В Индия има много такива комерсиални места - за чужденци, които „търсят себе си“. Какъв тип беше твоят?

- Не е т.нар. „балкантуристки ашрам“, а място, в което човек наистина се откъсва от проблемите, мисли, практикува, храни се добре, посвещава се на себе си. В този район на Индия се почита бог Шива. Много лично преживях Огнената церемония, в която се пречистваш от негативни емоции. Но преживяването в ашрам е дълбоко лично, за него не се говори.

- Върху какво ще акцентираш във филма?

- Това беше подготовка за нов филм, който няма да се реализира за българска телевизия,а е подготовка за филм, който ще снимам догодина с колеги от Би Би Си, но като независим проект, който след това ще продаваме на медии.

- Ти беше лектор на пролетния семинар на фондация „Българска памет“ във Варна с българчета от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Западните покрайнини и Източните Родопи. Какво им разказа?

• Yастлив съм, че има фондация като "Българска памет" и личности като д-р Милен Врабевски, които разбират смисъла на думата "възпитание". За съжаление тази дума е натоварена с негативно значение през годините на прехода у нас. Затова сега отглеждаме поредното "изгубено поколение". Обикновено го наричаме такова след време като извинение за собствената ни безпомощност да направим нещо смислено за нашите деца. И те си се отглеждат сами. Но има личности като Врабевски, които ни карат да се замислим какво можем ние, възрастните, да направим за тях. И аз се убедих, че само чрез личния си опит можем да разговаряме с тях, без да ги назидаваме, да ги поучаваме, да очакваме от тях повече, отколкото могат да ни дадат за момента. Чувствам се полезен на тези семинари, разговорите с децата продължават и след това. Имат въпроси, а това означава, че са будни, любопитни, търсещи контакт. Казах им, че първо трябва да удовлетворят собствените си потребности и едва след това, ако имат желание и енергия, да направят нещо за другите. Защото аз съм от поколението, което е възпитавано, че винаги трябва да мисли за другите, да дава на другите, да се съобразява с другите…
• С годините разбрах, че човек първо трябва да забележи себе си, да се опознае, да осъзнае лимитите си, за да е полезен на останалите… В противен случай нещо се пропуква. Познавам толкова неудовлетворени и гневни хора. Тъжно е! Иска ми се тези момичета и момчета да знаят кои са, да имат реално самочувствие, за да са удовлетворени. Да не се страхуват от грешките си, а да се учат от тях. Те имат нужда някои да ги чуе и да разговаря с тях. Равностойно. Така хора като Врабевски и екипа на фондацията създават пространство за споделяне, а това е дефицит. В България няма чуваемост между хората, защотото отдавна не се разговаря. Политиците крещят и се хвалят, замерят се с думи клишета, загубили смисъл. Публичните хора са гръмогласни, другите не се канят по телевизиите, защото са възпитани и не крещят. Махленството взема връх над спокойното и умно говорене. Всичко е подчинено на някаква псевдо говорилня. Но ги има тези момичета и момчета, които все още не са покварени от псевдо публичното говорене. Те са любопитни и готови да се учат, но имат и сетива да различат лъжата от истината и затова са директни - няма какво да губят. Поне сега. Вярвам, че те ще променят живота си, ако има кой да ги чуе….