Георги Тошев:
АББА за
мен са урок по нормалност
Магдалена Гигова
- Жоро, заварваме те на
фестивала на Фрида от АББА в градчето
Церамат под връх Матерхорн. Какво
представлява събитието?
- Zermatt unplugt е
най-високо провежданияj
фестивал в света. Той е измислен от
базирания в Цюрих бизнесмен Томас Стерчи
като продължение на активния туристически
сезон в един от най-скъпите
и красиви зимни курорти
в света. Ръка му подава цялото градче и
местния туристически борд. Но най-вече
двама от най-популярните жители на
градчето - Ани-Фрид Лингстад, известна
като Фрида, брюнетката от АББА, която
живее в Швейцария вече 30 години (а в
Цермат близо 20), и Джон Лорд от Дийп
Пърпъл, който почина преди 2
години…Благодарение на тяхната
популярност и връзки в шоубизнеса,
фестивалът започва да набира скорост
и днес е запазена марка за добрата
музика. Условието, което поставя Фрида
и Джон е да се пее акустично, т.е глас и
акустични инструменти. Както ми каза
Фрида: "Така най-добре личи кой какво
може"
- Значи идеята е да се
канят изпълнители с глас?
- Идеята е всичко да
бъде много интимно, неповторимо, да не
е просто един концерт, а много лично
преживяване. И се получава вече почти
10 години.
Днес вече има програма
за млади изпълнители, в целия град е
пълно със сцени, 30 000 души минават през
залите с билети, а над 120 000 през всички
сцени. Официално те са 13, но буквално
всеки ъгъл е сцена, 58 са ънплъгт концертите
за 4 дни, а звездите тази година са
Анастейша (преди да дойде в България),
Патрисиа Каас, група Травис, Джеимс
Блънт, Габриеле, Скай от Морчиба и много
други…Днес фестивалът е истинска
индустрия и хора от цял свят идват
специално за него…
- Ти се сприятели с Фрида
покрай филма за АББА или той стана
възможен, заради познанството ви? Как
се случи, защото тя рядко напуска
алпийското градче с около 5000 жители?
- Аз дойдох в Цермат,
защото това беше единствения начин да
се запозная с нея, много преди да направя
филма за АББА. Членовете на най-прочутия
състав са скромни личности, те не обичат
да се афишират, не дават често интервюта,
водят един обикновен живот, без бодигардове
и надувки. За разлика от някои български
и американски артисти, те наистина са
моят урок по нормалност… Та запознанството
ми с Фрида е и случайност. След като се
поинтересувах къде ходи, какви са авиците
й, се запознах с нейни приятели и те
организизраха първата ни среща. високо
в планината при Грета, едно прекрасно
малко ресторантче в околностите на
Цермат. Запознахме се, пихме по чаша
вино, говорихме и така успях по някакъв
начин да я убедя да застане пред камерата
ми… Но това се случи през 2010 година за
първи път. След това се срещнахме още
няколко пъти, а на откриването на
фестивала тази година се поздравихме…Бях
й подарил една оригинална, много ценна
българска икона след първото ни интервю.
Беше преди години, за нейната 65-годишнина,
вчера ми каза, че я е поставила в кухнята
на дома си в Цермат…
- Как се общува със
звезда от такала величина?
- Днес общувам спокойно
с нея, след като направих филма. Преди
това вълнението на почитателя и неговия
кумир си казваше думата, бях по припрян,
несокоен, сега е различно…Срещите ми
с нея са срещи на добри познати, но
вълнението при мен е същото…всеки път
- Наистина ли е омъжена за благородник и как се държи с околните?
- Да , третият й съпруг принц Руцо е благородник, той почина от рак преди няколко години. Двамата имат дом в Цермат. Днес Фрида живее с британския благородник, мистър Смит, но не обича да се обръщат към нея с благородническа титла. За всички тя е просто Фрида. И ще разкажа една забавна история. Истинска. В кантон Вале, в който се намира Цермат, трябва всеки един постоянен жител на градчето да се подпише, че е съгласен еди кой си да стане гражданин на мястото и да има своя къща. Фрида чака 2 години за подписи, защото всеки - от местния луд до кмета трябва да каже „Да“. Преди 4 години идват емисари на Абрамович да купуват имот, шале. Носят милиони в кеш, но хората на Цермат казват: „Не ви искаме милионите, не искаме Абрамович тук!“. Та такива са нравите на това място, други са критериите. Затова тук идват дискретни, богати, но нормални хора… Руските новобогаташи за в Сен Мориц. Гщаат или в Куршавел.
- Как направи душевния
скок от ашрама в Индия, през семинара
на форнация „Българска памет“ във
Варна, до фестивала в Алпите?
- Ашрамът в Индия беше
важно зареждане преди началото на голям,
международен и много отговорен
телевизионен проект, в който се включвам
това лято. Договорът не ми позволява да
говоря за него, но ще кажа, че е много
сериозен и мащабен. Щастлив съм, че
включиха българин в него. За първи път
изпитах колебание дали ще се справя.
Ашрамът беше място, в което взех решение
да участвам. Понякога човек се загубва
в дребнотемие, всекидневни боричкания,
пошли проекти, безмислено хвърлени
усилия…У нас тв пазарът е малък и доста
еднообразен. Тук няма реална конкуренция.
Рейтингите се измерват кой както си
иска. Няма мониторинг на интересите на
публиката, няма сегменти на аудиторията.
Всичко е за всички. Затова хората с
интереси, а и с реално изкарани пари, не
гледат телевизия. Медиите все по-малко
образоват и възпитават. Тъга…Затова
сега съм наистина вдъхновен да работя
нещо, което ме предизвиква, кара ме да
се чувствам дебютант. А това е страхотно
чувсто! Екипът е международен, зад
проекта стоят 3 световни телевизии и
много, много сериозни продуценти. Да
видим какво ще се получи! Лятото ще ми
бъде пълно с... работа! Идеалната почивка
за мен!
- Все пак не каза какво
изпита в ашрама?
- Ашрамът в Хималаите,
плюс аюроведата, ме върнаха към лекотата
в буквалния и преносни смисъл. Да взема
решение спокойно, да се оставя на
интуицията да ме води, не интересът,
било материален или творчески. В ашрама
се намерих отново и се успокоих, че все
още ми е интересно в журналистиката.
Сега съм пълен с идеи, някои, от които
ще осъществя и в България...
- Поначало отиването
ти в Индия от пътешественически интерес
ли беше или необходимост да се отдръпнеш
от суетата?
- Да се отдръпна от всичко, в този смисъл и от суетата, от всичко, което ми пречи да се концентрирам върху важните неща в живота. А те не са толкова много. Понякога ни се струва, че всичко ни е важно, но като се отдръпнеш, като замълчиш, като се вгледаш в себе си, имаш време да погледнеш и на другите с нови очи. Ашрамът за мен е концентрация. Място, в което се балансирам. Да видим колко дълго ще продължи това състояние. Сега усилията ми са да го задържа.
- Колко време ти бе необходимо да го постигнеш?
- Близо месец останах
там. И ми беше малко. Аз и преди съм бил
в ашрам, но този път беше различно. Бях
събрал умора и разочарование, които
бяха на път да се превърнат в гняв не
към другите, а към мен самия. Така че
пожелавам на всеки да мери своя ашрам
и да се почувства по-добре със себе си.
- В Индия има много
такива комерсиални места - за чужденци,
които „търсят себе си“. Какъв тип беше
твоят?
- Не е т.нар. „балкантуристки
ашрам“, а място, в което човек наистина
се откъсва от проблемите, мисли,
практикува, храни се добре, посвещава
се на себе си. В този район на Индия се
почита бог Шива. Много лично преживях
Огнената церемония, в която се пречистваш
от негативни емоции. Но преживяването
в ашрам е дълбоко лично, за него не се
говори.
- Върху какво ще акцентираш
във филма?
- Това беше подготовка
за нов филм, който няма да се реализира
за българска телевизия,а е подготовка
за филм, който ще снимам догодина с
колеги от Би Би Си, но като независим
проект, който след това ще продаваме на
медии.
- Ти беше лектор на
пролетния семинар на фондация „Българска
памет“ във Варна с българчета от Украйна,
Молдова, Македония, Сърбия, Западните
покрайнини и Източните Родопи. Какво
им разказа?
- Yастлив съм, че има фондация като "Българска памет" и личности като д-р Милен Врабевски, които разбират смисъла на думата "възпитание". За съжаление тази дума е натоварена с негативно значение през годините на прехода у нас. Затова сега отглеждаме поредното "изгубено поколение". Обикновено го наричаме такова след време като извинение за собствената ни безпомощност да направим нещо смислено за нашите деца. И те си се отглеждат сами. Но има личности като Врабевски, които ни карат да се замислим какво можем ние, възрастните, да направим за тях. И аз се убедих, че само чрез личния си опит можем да разговаряме с тях, без да ги назидаваме, да ги поучаваме, да очакваме от тях повече, отколкото могат да ни дадат за момента. Чувствам се полезен на тези семинари, разговорите с децата продължават и след това. Имат въпроси, а това означава, че са будни, любопитни, търсещи контакт. Казах им, че първо трябва да удовлетворят собствените си потребности и едва след това, ако имат желание и енергия, да направят нещо за другите. Защото аз съм от поколението, което е възпитавано, че винаги трябва да мисли за другите, да дава на другите, да се съобразява с другите…
- С годините разбрах, че човек първо трябва да забележи себе си, да се опознае, да осъзнае лимитите си, за да е полезен на останалите… В противен случай нещо се пропуква. Познавам толкова неудовлетворени и гневни хора. Тъжно е! Иска ми се тези момичета и момчета да знаят кои са, да имат реално самочувствие, за да са удовлетворени. Да не се страхуват от грешките си, а да се учат от тях. Те имат нужда някои да ги чуе и да разговаря с тях. Равностойно. Така хора като Врабевски и екипа на фондацията създават пространство за споделяне, а това е дефицит. В България няма чуваемост между хората, защотото отдавна не се разговаря. Политиците крещят и се хвалят, замерят се с думи клишета, загубили смисъл. Публичните хора са гръмогласни, другите не се канят по телевизиите, защото са възпитани и не крещят. Махленството взема връх над спокойното и умно говорене. Всичко е подчинено на някаква псевдо говорилня. Но ги има тези момичета и момчета, които все още не са покварени от псевдо публичното говорене. Те са любопитни и готови да се учат, но имат и сетива да различат лъжата от истината и затова са директни - няма какво да губят. Поне сега. Вярвам, че те ще променят живота си, ако има кой да ги чуе….
