Показват се публикациите с етикет ашрам. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ашрам. Показване на всички публикации

неделя, 4 октомври 2020 г.

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини

 В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини - Исламабад

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини – Исламабад

В Покана за пътуване по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Н.Пр. Маруан Алекс Аийаш за възможностите за туризъм в Пакистан. Людмила Кирилова и Надя Обретенова за програмата „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“

Спускаме се да пътуваме, за да отворим очите и сърцата си, за да научим нещо ново, такова, което го няма във вестниците и в учебниците. И пътуваме, за да забавим времето и да се влюбим“, казва американският есеист Пико Айер. 

Временно управляващият дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш
Временно управляващият дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш

Първото ни пътешествие в Покана за пътуване е до Пакистан.  Държавата, с която имаме дипломатически отношения от 55 години, но не знаем много за нея. Преди да отида на официална среща в посолството надникнах в интернет, колкото да разбера, че

Ислямска република Пакистан е втората по брой население мюсюлманска страна в света след Индонезия – цели 211 милиона души.

Бреговете й се мият от Арабско море море на юг. Граничи с Индия, Афганистан, Иран и Китай.  Освен, че се гордее с величествени пейзажи, културни традиции и гостоприемни хора, Пакистан оспорва лидерството на Египет и Месопотамия като люлка на древни цивилизации.

И тъкмо  заради това според британското списание Економист туристическата индустрия се разраства.

Е, от гугъл научих и доста  любопитни, но ненужни факти.   Че там се произвеждат 80 процента от всички футболни топки в света и че ако ученик закъснее дори с две минути за клас, в продължение на осем часа трябва да чете Корана.

От разговора ми с временно управляващия дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш се обогатих с много по-стойностни сведения за далечната страна. С превода в ефир  помага Акрам Хан.

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Глетчерът Балторо, Каракорам
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Глетчерът Балторо, Каракорам
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Връх К2
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Връх К2

Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш, обеща още много инициативи на  посолството, с които да се опознаят двата ни народа. Пък като отминат „странните времена“, кой знае, можем да отскочим до там.

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Хотел Пърл континентал в Карачи
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Хотел Пърл континентал в Карачи

Животът на следващата гостенка в Покана за пътуване – Людмила Кирилова, е по-пъстър от рисунка върху японска ваза. 

След дългогодишна кариера в киното се обръща към източната философия и по нейна инициатива катедра Японистика към Софийския университет създава двусеместриална програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“.

Людмила Кирилова в ашрама в Рикхия, Джаркханд
Людмила Кирилова в ашрама в Рикхия, Джаркханд

Ясно е, че преподаватели като маестро Йордан Камджалов, професор Мая Келиян, доц. Гергана Петкова и журналистката от БНТ Надя Обретенова няма да обучават студентите как да не се изложат пред чужденците, а ще накарат умовете им да се потопят в умението за комуникация на духовно ниво.

Людмила Кирилова в храма Мейджи в Токио
Людмила Кирилова в храма Мейджи в Токио

Но нека Людмила Кирилова сама разкаже за себе си. Надя Обретенова също споделя  своето виждане.

Людмила Кирилова – кинопродуцент, йога, преподавател по японска литература и идеолог на двусеместриалната програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“ в Софийския университет разказва за приключенията си в Индия.

През дългите години когато е влизала и излизала от йогистки ашрам тя е изгубила илюзиите си по отношение на индийците, но това не означава, че не ги обича. По същата причина тя харесва Япония, но никога не би живяла в нея.

Людмила Кирилова в Токио

Людмила Кирилова радикално променя живота си от задъхано кино с много отговорности към източен осъзнат покой.

Надя Обретенова разкрива своя поглед към двусеместриална програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“ в софийски университет, където ще преподава редом с Людмила Кирилова и диригента Йордан Камджалов.

Надя Обретенова в Индия
Надя Обретенова в Индия
: 

неделя, 26 април 2015 г.

Георги Тошев:
 АББА за мен са урок по нормалност

Магдалена Гигова

- Жоро, заварваме те на фестивала на Фрида от АББА в градчето Церамат под връх Матерхорн. Какво представлява събитието?

- Zermatt unplugt е най-високо провежданияj фестивал в света. Той е измислен от базирания в Цюрих бизнесмен Томас Стерчи като продължение на активния туристически сезон в един от най-скъпите и красиви зимни курорти в света. Ръка му подава цялото градче и местния туристически борд. Но най-вече двама от най-популярните жители на градчето - Ани-Фрид Лингстад, известна като Фрида, брюнетката от АББА, която живее в Швейцария вече 30 години (а в Цермат близо 20), и Джон Лорд от Дийп Пърпъл, който почина преди 2 години…Благодарение на тяхната популярност и връзки в шоубизнеса, фестивалът започва да набира скорост и днес е запазена марка за добрата музика. Условието, което поставя Фрида и Джон е да се пее акустично, т.е глас и акустични инструменти. Както ми каза Фрида: "Така най-добре личи кой какво може"
- Значи идеята е да се канят изпълнители с глас?
- Идеята е всичко да бъде много интимно, неповторимо, да не е просто един концерт, а много лично преживяване. И се получава вече почти 10 години.
Днес вече има програма за млади изпълнители, в целия град е пълно със сцени, 30 000 души минават през залите с билети, а над 120 000 през всички сцени. Официално те са 13, но буквално всеки ъгъл е сцена, 58 са ънплъгт концертите за 4 дни, а звездите тази година са Анастейша (преди да дойде в България), Патрисиа Каас, група Травис, Джеимс Блънт, Габриеле, Скай от Морчиба и много други…Днес фестивалът е истинска индустрия и хора от цял свят идват специално за него…
- Ти се сприятели с Фрида покрай филма за АББА или той стана възможен, заради познанството ви? Как се случи, защото тя рядко напуска алпийското градче с около 5000 жители?
- Аз дойдох в Цермат, защото това беше единствения начин да се запозная с нея, много преди да направя филма за АББА. Членовете на най-прочутия състав са скромни личности, те не обичат да се афишират, не дават често интервюта, водят един обикновен живот, без бодигардове и надувки. За разлика от някои български и американски артисти, те наистина са моят урок по нормалност… Та запознанството ми с Фрида е и случайност. След като се поинтересувах къде ходи, какви са авиците й, се запознах с нейни приятели и те организизраха първата ни среща. високо в планината при Грета, едно прекрасно малко ресторантче в околностите на Цермат. Запознахме се, пихме по чаша вино, говорихме и така успях по някакъв начин да я убедя да застане пред камерата ми… Но това се случи през 2010 година за първи път. След това се срещнахме още няколко пъти, а на откриването на фестивала тази година се поздравихме…Бях й подарил една оригинална, много ценна българска икона след първото ни интервю. Беше преди години, за нейната 65-годишнина, вчера ми каза, че я е поставила в кухнята на дома си в Цермат…
- Как се общува със звезда от такала величина?
- Днес общувам спокойно с нея, след като направих филма. Преди това вълнението на почитателя и неговия кумир си казваше думата, бях по припрян, несокоен, сега е различно…Срещите ми с нея са срещи на добри познати, но вълнението при мен е същото…всеки път
  • Наистина ли е омъжена за благородник и как се държи с околните?
  • Да , третият й съпруг принц Руцо е благородник, той почина от рак преди няколко години. Двамата имат дом в Цермат. Днес Фрида живее с британския благородник, мистър Смит, но не обича да се обръщат към нея с благородническа титла. За всички тя е просто Фрида. И ще разкажа една забавна история. Истинска. В кантон Вале, в който се намира Цермат, трябва всеки един постоянен жител на градчето да се подпише, че е съгласен еди кой си да стане гражданин на мястото и да има своя къща. Фрида чака 2 години за подписи, защото всеки - от местния луд до кмета трябва да каже „Да“. Преди 4 години идват емисари на Абрамович да купуват имот, шале. Носят милиони в кеш, но хората на Цермат казват: „Не ви искаме милионите, не искаме Абрамович тук!“. Та такива са нравите на това място, други са критериите. Затова тук идват дискретни, богати, но нормални хора… Руските новобогаташи за в Сен Мориц. Гщаат или в Куршавел.
- Как направи душевния скок от ашрама в Индия, през семинара на форнация „Българска памет“ във Варна, до фестивала в Алпите?

- Ашрамът в Индия беше важно зареждане преди началото на голям, международен и много отговорен телевизионен проект, в който се включвам това лято. Договорът не ми позволява да говоря за него, но ще кажа, че е много сериозен и мащабен. Щастлив съм, че включиха българин в него. За първи път изпитах колебание дали ще се справя. Ашрамът беше място, в което взех решение да участвам. Понякога човек се загубва в дребнотемие, всекидневни боричкания, пошли проекти, безмислено хвърлени усилия…У нас тв пазарът е малък и доста еднообразен. Тук няма реална конкуренция. Рейтингите се измерват кой както си иска. Няма мониторинг на интересите на публиката, няма сегменти на аудиторията. Всичко е за всички. Затова хората с интереси, а и с реално изкарани пари, не гледат телевизия. Медиите все по-малко образоват и възпитават. Тъга…Затова сега съм наистина вдъхновен да работя нещо, което ме предизвиква, кара ме да се чувствам дебютант. А това е страхотно чувсто! Екипът е международен, зад проекта стоят 3 световни телевизии и много, много сериозни продуценти. Да видим какво ще се получи! Лятото ще ми бъде пълно с... работа! Идеалната почивка за мен!
- Все пак не каза какво изпита в ашрама?
- Ашрамът в Хималаите, плюс аюроведата, ме върнаха към лекотата в буквалния и преносни смисъл. Да взема решение спокойно, да се оставя на интуицията да ме води, не интересът, било материален или творчески. В ашрама се намерих отново и се успокоих, че все още ми е интересно в журналистиката. Сега съм пълен с идеи, някои, от които ще осъществя и в България...
- Поначало отиването ти в Индия от пътешественически интерес ли беше или необходимост да се отдръпнеш от суетата?
  • Да се отдръпна от всичко, в този смисъл и от суетата, от всичко, което ми пречи да се концентрирам върху важните неща в живота. А те не са толкова много. Понякога ни се струва, че всичко ни е важно, но като се отдръпнеш, като замълчиш, като се вгледаш в себе си, имаш време да погледнеш и на другите с нови очи. Ашрамът за мен е концентрация. Място, в което се балансирам. Да видим колко дълго ще продължи това състояние. Сега усилията ми са да го задържа.
  • Колко време ти бе необходимо да го постигнеш?
- Близо месец останах там. И ми беше малко. Аз и преди съм бил в ашрам, но този път беше различно. Бях събрал умора и разочарование, които бяха на път да се превърнат в гняв не към другите, а към мен самия. Така че пожелавам на всеки да мери своя ашрам и да се почувства по-добре със себе си.

- В Индия има много такива комерсиални места - за чужденци, които „търсят себе си“. Какъв тип беше твоят?
- Не е т.нар. „балкантуристки ашрам“, а място, в което човек наистина се откъсва от проблемите, мисли, практикува, храни се добре, посвещава се на себе си. В този район на Индия се почита бог Шива. Много лично преживях Огнената церемония, в която се пречистваш от негативни емоции. Но преживяването в ашрам е дълбоко лично, за него не се говори.
- Върху какво ще акцентираш във филма?
- Това беше подготовка за нов филм, който няма да се реализира за българска телевизия,а е подготовка за филм, който ще снимам догодина с колеги от Би Би Си, но като независим проект, който след това ще продаваме на медии.
- Ти беше лектор на пролетния семинар на фондация „Българска памет“ във Варна с българчета от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Западните покрайнини и Източните Родопи. Какво им разказа?
  • Yастлив съм, че има фондация като "Българска памет" и личности като д-р Милен Врабевски, които разбират смисъла на думата "възпитание". За съжаление тази дума е натоварена с негативно значение през годините на прехода у нас. Затова сега отглеждаме поредното "изгубено поколение". Обикновено го наричаме такова след време като извинение за собствената ни безпомощност да направим нещо смислено за нашите деца. И те си се отглеждат сами. Но има личности като Врабевски, които ни карат да се замислим какво можем ние, възрастните, да направим за тях. И аз се убедих, че само чрез личния си опит можем да разговаряме с тях, без да ги назидаваме, да ги поучаваме, да очакваме от тях повече, отколкото могат да ни дадат за момента. Чувствам се полезен на тези семинари, разговорите с децата продължават и след това. Имат въпроси, а това означава, че са будни, любопитни, търсещи контакт. Казах им, че първо трябва да удовлетворят собствените си потребности и едва след това, ако имат желание и енергия, да направят нещо за другите. Защото аз съм от поколението, което е възпитавано, че винаги трябва да мисли за другите, да дава на другите, да се съобразява с другите…
  • С годините разбрах, че човек първо трябва да забележи себе си, да се опознае, да осъзнае лимитите си, за да е полезен на останалите… В противен случай нещо се пропуква. Познавам толкова неудовлетворени и гневни хора. Тъжно е! Иска ми се тези момичета и момчета да знаят кои са, да имат реално самочувствие, за да са удовлетворени. Да не се страхуват от грешките си, а да се учат от тях. Те имат нужда някои да ги чуе и да разговаря с тях. Равностойно. Така хора като Врабевски и екипа на фондацията създават пространство за споделяне, а това е дефицит. В България няма чуваемост между хората, защотото отдавна не се разговаря. Политиците крещят и се хвалят, замерят се с думи клишета, загубили смисъл. Публичните хора са гръмогласни, другите не се канят по телевизиите, защото са възпитани и не крещят. Махленството взема връх над спокойното и умно говорене. Всичко е подчинено на някаква псевдо говорилня. Но ги има тези момичета и момчета, които все още не са покварени от псевдо публичното говорене. Те са любопитни и готови да се учат, но имат и сетива да различат лъжата от истината и затова са директни - няма какво да губят. Поне сега. Вярвам, че те ще променят живота си, ако има кой да ги чуе….




Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...