Показват се публикациите с етикет ашрам. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ашрам. Показване на всички публикации

неделя, 4 октомври 2020 г.

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини

 В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини - Исламабад

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини – Исламабад

В Покана за пътуване по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Н.Пр. Маруан Алекс Аийаш за възможностите за туризъм в Пакистан. Людмила Кирилова и Надя Обретенова за програмата „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“

Спускаме се да пътуваме, за да отворим очите и сърцата си, за да научим нещо ново, такова, което го няма във вестниците и в учебниците. И пътуваме, за да забавим времето и да се влюбим“, казва американският есеист Пико Айер. 

Временно управляващият дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш
Временно управляващият дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш

Първото ни пътешествие в Покана за пътуване е до Пакистан.  Държавата, с която имаме дипломатически отношения от 55 години, но не знаем много за нея. Преди да отида на официална среща в посолството надникнах в интернет, колкото да разбера, че

Ислямска република Пакистан е втората по брой население мюсюлманска страна в света след Индонезия – цели 211 милиона души.

Бреговете й се мият от Арабско море море на юг. Граничи с Индия, Афганистан, Иран и Китай.  Освен, че се гордее с величествени пейзажи, културни традиции и гостоприемни хора, Пакистан оспорва лидерството на Египет и Месопотамия като люлка на древни цивилизации.

И тъкмо  заради това според британското списание Економист туристическата индустрия се разраства.

Е, от гугъл научих и доста  любопитни, но ненужни факти.   Че там се произвеждат 80 процента от всички футболни топки в света и че ако ученик закъснее дори с две минути за клас, в продължение на осем часа трябва да чете Корана.

От разговора ми с временно управляващия дипломатическата мисия на Пакистан, Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш се обогатих с много по-стойностни сведения за далечната страна. С превода в ефир  помага Акрам Хан.

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Глетчерът Балторо, Каракорам
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Глетчерът Балторо, Каракорам
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Връх К2
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Връх К2

Негово превъзходителство Маруан Алекс Аийаш, обеща още много инициативи на  посолството, с които да се опознаят двата ни народа. Пък като отминат „странните времена“, кой знае, можем да отскочим до там.

В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Хотел Пърл континентал в Карачи
В Пакистан има четири сезона, плажове, планини и пустини. Хотел Пърл континентал в Карачи

Животът на следващата гостенка в Покана за пътуване – Людмила Кирилова, е по-пъстър от рисунка върху японска ваза. 

След дългогодишна кариера в киното се обръща към източната философия и по нейна инициатива катедра Японистика към Софийския университет създава двусеместриална програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“.

Людмила Кирилова в ашрама в Рикхия, Джаркханд
Людмила Кирилова в ашрама в Рикхия, Джаркханд

Ясно е, че преподаватели като маестро Йордан Камджалов, професор Мая Келиян, доц. Гергана Петкова и журналистката от БНТ Надя Обретенова няма да обучават студентите как да не се изложат пред чужденците, а ще накарат умовете им да се потопят в умението за комуникация на духовно ниво.

Людмила Кирилова в храма Мейджи в Токио
Людмила Кирилова в храма Мейджи в Токио

Но нека Людмила Кирилова сама разкаже за себе си. Надя Обретенова също споделя  своето виждане.

Людмила Кирилова – кинопродуцент, йога, преподавател по японска литература и идеолог на двусеместриалната програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“ в Софийския университет разказва за приключенията си в Индия.

През дългите години когато е влизала и излизала от йогистки ашрам тя е изгубила илюзиите си по отношение на индийците, но това не означава, че не ги обича. По същата причина тя харесва Япония, но никога не би живяла в нея.

Людмила Кирилова в Токио

Людмила Кирилова радикално променя живота си от задъхано кино с много отговорности към източен осъзнат покой.

Надя Обретенова разкрива своя поглед към двусеместриална програма „Усъвършенстване на комуникативните умения за успешен диалог с Изтока“ в софийски университет, където ще преподава редом с Людмила Кирилова и диригента Йордан Камджалов.

Надя Обретенова в Индия
Надя Обретенова в Индия
: 

неделя, 26 април 2015 г.

Георги Тошев:
 АББА за мен са урок по нормалност

Магдалена Гигова

- Жоро, заварваме те на фестивала на Фрида от АББА в градчето Церамат под връх Матерхорн. Какво представлява събитието?

- Zermatt unplugt е най-високо провежданияj фестивал в света. Той е измислен от базирания в Цюрих бизнесмен Томас Стерчи като продължение на активния туристически сезон в един от най-скъпите и красиви зимни курорти в света. Ръка му подава цялото градче и местния туристически борд. Но най-вече двама от най-популярните жители на градчето - Ани-Фрид Лингстад, известна като Фрида, брюнетката от АББА, която живее в Швейцария вече 30 години (а в Цермат близо 20), и Джон Лорд от Дийп Пърпъл, който почина преди 2 години…Благодарение на тяхната популярност и връзки в шоубизнеса, фестивалът започва да набира скорост и днес е запазена марка за добрата музика. Условието, което поставя Фрида и Джон е да се пее акустично, т.е глас и акустични инструменти. Както ми каза Фрида: "Така най-добре личи кой какво може"
- Значи идеята е да се канят изпълнители с глас?
- Идеята е всичко да бъде много интимно, неповторимо, да не е просто един концерт, а много лично преживяване. И се получава вече почти 10 години.
Днес вече има програма за млади изпълнители, в целия град е пълно със сцени, 30 000 души минават през залите с билети, а над 120 000 през всички сцени. Официално те са 13, но буквално всеки ъгъл е сцена, 58 са ънплъгт концертите за 4 дни, а звездите тази година са Анастейша (преди да дойде в България), Патрисиа Каас, група Травис, Джеимс Блънт, Габриеле, Скай от Морчиба и много други…Днес фестивалът е истинска индустрия и хора от цял свят идват специално за него…
- Ти се сприятели с Фрида покрай филма за АББА или той стана възможен, заради познанството ви? Как се случи, защото тя рядко напуска алпийското градче с около 5000 жители?
- Аз дойдох в Цермат, защото това беше единствения начин да се запозная с нея, много преди да направя филма за АББА. Членовете на най-прочутия състав са скромни личности, те не обичат да се афишират, не дават често интервюта, водят един обикновен живот, без бодигардове и надувки. За разлика от някои български и американски артисти, те наистина са моят урок по нормалност… Та запознанството ми с Фрида е и случайност. След като се поинтересувах къде ходи, какви са авиците й, се запознах с нейни приятели и те организизраха първата ни среща. високо в планината при Грета, едно прекрасно малко ресторантче в околностите на Цермат. Запознахме се, пихме по чаша вино, говорихме и така успях по някакъв начин да я убедя да застане пред камерата ми… Но това се случи през 2010 година за първи път. След това се срещнахме още няколко пъти, а на откриването на фестивала тази година се поздравихме…Бях й подарил една оригинална, много ценна българска икона след първото ни интервю. Беше преди години, за нейната 65-годишнина, вчера ми каза, че я е поставила в кухнята на дома си в Цермат…
- Как се общува със звезда от такала величина?
- Днес общувам спокойно с нея, след като направих филма. Преди това вълнението на почитателя и неговия кумир си казваше думата, бях по припрян, несокоен, сега е различно…Срещите ми с нея са срещи на добри познати, но вълнението при мен е същото…всеки път
  • Наистина ли е омъжена за благородник и как се държи с околните?
  • Да , третият й съпруг принц Руцо е благородник, той почина от рак преди няколко години. Двамата имат дом в Цермат. Днес Фрида живее с британския благородник, мистър Смит, но не обича да се обръщат към нея с благородническа титла. За всички тя е просто Фрида. И ще разкажа една забавна история. Истинска. В кантон Вале, в който се намира Цермат, трябва всеки един постоянен жител на градчето да се подпише, че е съгласен еди кой си да стане гражданин на мястото и да има своя къща. Фрида чака 2 години за подписи, защото всеки - от местния луд до кмета трябва да каже „Да“. Преди 4 години идват емисари на Абрамович да купуват имот, шале. Носят милиони в кеш, но хората на Цермат казват: „Не ви искаме милионите, не искаме Абрамович тук!“. Та такива са нравите на това място, други са критериите. Затова тук идват дискретни, богати, но нормални хора… Руските новобогаташи за в Сен Мориц. Гщаат или в Куршавел.
- Как направи душевния скок от ашрама в Индия, през семинара на форнация „Българска памет“ във Варна, до фестивала в Алпите?

- Ашрамът в Индия беше важно зареждане преди началото на голям, международен и много отговорен телевизионен проект, в който се включвам това лято. Договорът не ми позволява да говоря за него, но ще кажа, че е много сериозен и мащабен. Щастлив съм, че включиха българин в него. За първи път изпитах колебание дали ще се справя. Ашрамът беше място, в което взех решение да участвам. Понякога човек се загубва в дребнотемие, всекидневни боричкания, пошли проекти, безмислено хвърлени усилия…У нас тв пазарът е малък и доста еднообразен. Тук няма реална конкуренция. Рейтингите се измерват кой както си иска. Няма мониторинг на интересите на публиката, няма сегменти на аудиторията. Всичко е за всички. Затова хората с интереси, а и с реално изкарани пари, не гледат телевизия. Медиите все по-малко образоват и възпитават. Тъга…Затова сега съм наистина вдъхновен да работя нещо, което ме предизвиква, кара ме да се чувствам дебютант. А това е страхотно чувсто! Екипът е международен, зад проекта стоят 3 световни телевизии и много, много сериозни продуценти. Да видим какво ще се получи! Лятото ще ми бъде пълно с... работа! Идеалната почивка за мен!
- Все пак не каза какво изпита в ашрама?
- Ашрамът в Хималаите, плюс аюроведата, ме върнаха към лекотата в буквалния и преносни смисъл. Да взема решение спокойно, да се оставя на интуицията да ме води, не интересът, било материален или творчески. В ашрама се намерих отново и се успокоих, че все още ми е интересно в журналистиката. Сега съм пълен с идеи, някои, от които ще осъществя и в България...
- Поначало отиването ти в Индия от пътешественически интерес ли беше или необходимост да се отдръпнеш от суетата?
  • Да се отдръпна от всичко, в този смисъл и от суетата, от всичко, което ми пречи да се концентрирам върху важните неща в живота. А те не са толкова много. Понякога ни се струва, че всичко ни е важно, но като се отдръпнеш, като замълчиш, като се вгледаш в себе си, имаш време да погледнеш и на другите с нови очи. Ашрамът за мен е концентрация. Място, в което се балансирам. Да видим колко дълго ще продължи това състояние. Сега усилията ми са да го задържа.
  • Колко време ти бе необходимо да го постигнеш?
- Близо месец останах там. И ми беше малко. Аз и преди съм бил в ашрам, но този път беше различно. Бях събрал умора и разочарование, които бяха на път да се превърнат в гняв не към другите, а към мен самия. Така че пожелавам на всеки да мери своя ашрам и да се почувства по-добре със себе си.

- В Индия има много такива комерсиални места - за чужденци, които „търсят себе си“. Какъв тип беше твоят?
- Не е т.нар. „балкантуристки ашрам“, а място, в което човек наистина се откъсва от проблемите, мисли, практикува, храни се добре, посвещава се на себе си. В този район на Индия се почита бог Шива. Много лично преживях Огнената церемония, в която се пречистваш от негативни емоции. Но преживяването в ашрам е дълбоко лично, за него не се говори.
- Върху какво ще акцентираш във филма?
- Това беше подготовка за нов филм, който няма да се реализира за българска телевизия,а е подготовка за филм, който ще снимам догодина с колеги от Би Би Си, но като независим проект, който след това ще продаваме на медии.
- Ти беше лектор на пролетния семинар на фондация „Българска памет“ във Варна с българчета от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Западните покрайнини и Източните Родопи. Какво им разказа?
  • Yастлив съм, че има фондация като "Българска памет" и личности като д-р Милен Врабевски, които разбират смисъла на думата "възпитание". За съжаление тази дума е натоварена с негативно значение през годините на прехода у нас. Затова сега отглеждаме поредното "изгубено поколение". Обикновено го наричаме такова след време като извинение за собствената ни безпомощност да направим нещо смислено за нашите деца. И те си се отглеждат сами. Но има личности като Врабевски, които ни карат да се замислим какво можем ние, възрастните, да направим за тях. И аз се убедих, че само чрез личния си опит можем да разговаряме с тях, без да ги назидаваме, да ги поучаваме, да очакваме от тях повече, отколкото могат да ни дадат за момента. Чувствам се полезен на тези семинари, разговорите с децата продължават и след това. Имат въпроси, а това означава, че са будни, любопитни, търсещи контакт. Казах им, че първо трябва да удовлетворят собствените си потребности и едва след това, ако имат желание и енергия, да направят нещо за другите. Защото аз съм от поколението, което е възпитавано, че винаги трябва да мисли за другите, да дава на другите, да се съобразява с другите…
  • С годините разбрах, че човек първо трябва да забележи себе си, да се опознае, да осъзнае лимитите си, за да е полезен на останалите… В противен случай нещо се пропуква. Познавам толкова неудовлетворени и гневни хора. Тъжно е! Иска ми се тези момичета и момчета да знаят кои са, да имат реално самочувствие, за да са удовлетворени. Да не се страхуват от грешките си, а да се учат от тях. Те имат нужда някои да ги чуе и да разговаря с тях. Равностойно. Така хора като Врабевски и екипа на фондацията създават пространство за споделяне, а това е дефицит. В България няма чуваемост между хората, защотото отдавна не се разговаря. Политиците крещят и се хвалят, замерят се с думи клишета, загубили смисъл. Публичните хора са гръмогласни, другите не се канят по телевизиите, защото са възпитани и не крещят. Махленството взема връх над спокойното и умно говорене. Всичко е подчинено на някаква псевдо говорилня. Но ги има тези момичета и момчета, които все още не са покварени от псевдо публичното говорене. Те са любопитни и готови да се учат, но имат и сетива да различат лъжата от истината и затова са директни - няма какво да губят. Поне сега. Вярвам, че те ще променят живота си, ако има кой да ги чуе….




Над 300 деца ще се състезават на НАЦИОНАЛНА SMARTYKIDS ОЛИМПИАДА ПО МЕНТАЛНА АРИТМЕТИКА в Пловдив

  Националната SMARTYKIDS Олимпиада по ментална аритметика събира над 300 деца в Пловдив На 7 и 8 юни 2025г. град Пловдив ще бъде домакин на...