Магдалена Гигова
Гледна точка във вестник "Преса"
„Ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз“, казва владетелят в „Малкия принц“, защото е един разумен управник. Същото, ама наопъки са злокачествените глоби за неправилно паркиране, понеже са измислени от неадекванти хора, чиито депутатски карти им позволяват да зарязват колите си навсякъде безнаказано.
Всеки обича зелените градинки и свободните за движение тротоари и двеста лева наказание за обругаването им би изглеждало съвсем справедливо ако до тях се бяха ширнали платени паркинги, които пустеят. А в големите градове на България, където колите са точно 50 на сто от народонаселението, такива места липсват. Е, вярно е, че нашенецът мрази да плаща за секс и за паркинг, но икономическата принуда би могла да го пречупи. Стига от едната страна да е тоягата на глобата, а от друга – морковът на гаража. А такъв няма и няма! Особено в централната градска част, която е строена по времето, когато на улицата са се разминавали две коли седмично. Ситуацията е патова, признават и чуждите специалисти по организация на движението, които идват, гледат, преценяват и напускат с писъци. А какви кански викове ще се чуят у нас, ако решат да приложат вносния опит за намаляване на трафика и улесняване на спирането. В някои градове на Великобритания наистина можеш да оставиш колата пред дома си, но след 6 вечерта, а преди 8,30 трябва да си се изнесъл. Накъде – твой проблем. Иначе още в 8,35 намираш на стъклото си бележка, че дължиш на общината 20 лири. Ако ги платиш до края на дена, ще ти вземат 15, до края на седмицата си остават 20, а от там нататък растат главоломно. В Джакарта пък в часовете пик не можеш да си сам в колата. Веднага ти друсват главозамайваща глоба, ако не си намерил трима спътници. В Япония в няко иквартали дори не можеш да си купиш автомобил, ако не докажеш, че има къде да го паркираш в радиус от един километър от дома си.
На този рестриктивен фон, нашите грижи изглеждат бели кахъри. Още повече, че засега безпроблемно си окупираме тротоари, градинки, паркове и детски площадки, докато буферните паркинги на метрото кротко пустеят. А приказките за подземни гаражи под жълтите плочки пред Народното събрание и други възлови места обикалят папките в столична община има-няма двадесетина години. Но дори някой да се окаже достатъчно луд да се заеме с такъв проект, в центъра на столицата като копнеш излиза я подпочвена вода, я крепостна стена. Пък май не сме дорасли още до швейцарците, които са съхранили средновековен зид по средата на паркинг под женевското езеро. Като се знае кой ги стопанисва гаражите у нас, две кирки и 200 грама тротил веднага ще отърват арендатора от „древната грозотия“, чучнала върху три паркоместа.
От всичко казано по-горе излиза, че решение засега няма. Обаче и 200-те лева глоба също не оправят проблема.
