• Евгени Будинов, Кирчо от сериала „Етажна собственост“
• За актьор трябват талант и дупе

Магдалена ГИГОВА

• Евгени, персонажът ти от „Етажна собственост“ е абсолютно несъвместим с характера ти. Познаваш ли такъв човек, или си го измислил?
• За мен е много интересно, Кирчо е различен не само от мен, а и от всичко, което съм играл допреди него. Напоследък обаче ми се появяват много от неговите черти (усмихва се хитро). Идентифицираме се, колкото беше далеч от мен, взе нещо да се приближава до същността ми. Все по-скромен ставам, все по-стеснителен. Само диоптърът ми не се увеличава. Започва да ми се появава загриженост към децата, интерес към енциклопедията, към науката. Започвам да казвам на моите приятели или на гаджето ми: „Това не е добре, защото еди-какво си...“, и те ме контрират: „Я престани да се държиш като Кирчо, съвсем си изперкал.“ Оказва се, че Кирчо е заразен.
• Всъщност аз се явих на кастинг за друга роля, но продуцентът Краси Ванков ми обясни какъв е този персонаж, как са го измислили и аз трябваше да се съобразя. Но на мен много ми хареса, защото Кирчо е такъв странен, вглъбен. Във всяка етажна собственост има и хора на науката. Няма да са само Пешовци и Джамбазовци я. Сценаристите и режисьорите много ми помагат. Аз си бях намислил един прототип, но малко се отдалечих от него. В Националната природо-математическа гимназия, която така и не завърших, имах един учител по география - Димо Падалски. Не Педалски. Може би затова в училището е познат като „Кирилов“. Нали се сещаш, че с тази фамилия „Падалски“... Много е известен, толкова пъти е печелил „Минута е много“. Много интелигентен човек, направо ходеща енциклопедия. Само че малко фъфли и плюе, когато говори. Затова никой не искаше да седи на първия чин без чадър. И много смешно изпитваше момичетата, да е жив и здрав. Кирчо е по-млад, но съм искал да хвана самочувствието на Падалски, как с гордост казва: „Вижте, аз знам“. Е, в сериала обикновено Джамбазов го срязва: „Зубър, я си гледай работата, ще си правим каквото си искаме.“
• Колегите от „Етажна собственост“ вече Кирчо ли ти викат? Изобщо общувате ли си извън работата?

• Колкото и да звучи като някакъв розов пиар, ние сме приятели. Атмосферата е много приятна, дружеска. Забавляваме и се смеем, виждаме се извън снимките. Неотдавна с Невена, Маца, Стефан и продуцента Краси Ванков пихме кафе. Снимал съм и на други места, обикновено хората са различни и са се събрали заради работата, докато в „Етажна собственост“ цари постоянен купон, разбирателство, взаимоотношенията са топли и може би затова имаме успех. Приятелското чувство, смехът се пренасят и на екрана.
• Номера погаждате ли си по време на снимки?
• Правим го от време на време. Все ме обвиняват, че не си помня дословно текста и правя гафове. Е, има видеодоказателства, но това е, защото ми завиждат (смее се). Понеже съм на високо актьорско ниво. Само дето не успях да запомня името на латински на една теменужка. Защото Кирчо все говори на латински и тези неща са ми много трудни. Аз съм един нормален софийски дришльо и не съм в състояние да запомням чак такива неща - латинските наименования на цветята, и става страшно. А и друг колега, като зацикли, и настава див смях и кикот. Пък не върви да си напиша името на растението на листче, защото няма да изглеждам толкова умен. А аз искам героят ми да е енциклопедична личност. Сега, като гледам сериала, някои от дублите, които са правени уж на майтап, са оставени от режисьорите, защото са по-смешни. Зрителят чувства атмосферата.
• Знаеш ли, че като напишеш „Евгени Будинов“ в Гугъл, първо не излизат постановките на Мариус Куркински, Сашо Морфов и Теди Москов, в които играеш, ами фолкпарчета с Джина Стоева и с Андреа. Не те ли бъзикат в театъра, че си герой във фолквидеа?
• Вече не, това беше отдавна. Чакам ново предложение за фолкклип. Теди Москов и Мариус Куркински не са хора, които биха гледали подобно нещо и най-вероятно не знаят, че съм участвал. И най-добре да не им казваме. Джина Стоева е голям пич. След съвместната ни работа поддържахме добро познанство, чувахме се, пиехме по кафе. С Андреа не съм общувал толкова много, защото ме беше страх дясното кроше на Кубрат Пулев да не ме превърне в характерен актьор само с един замах. На снимките я заобикалях. Тя дори да искаше да си разговаряме, аз предпочитах да си стоя в моята кола, а тя - в нейната. За да не стане някоя грешка. Защото Кубрат виждате колко е сериозен. С нетърпение очаквам да бие Кличко. Фен съм на бокса и стискам палци на Кобрата.
• Винаги подчертаваш, че си студент на Стефан Данаилов, на какво те научи той?
• От него научих много неща за занаята - как трябва да се пази тишина отстрани зад кулисите, как да се концентрирам, колко е важно и в киното, и в театъра за един актьор да бъде осветено лицето му. На пръв поглед елементарни неща, но много важни. Научих, че един актьор трябва да има самочувствие. А като човек той ми даде жесток пример - обича студентите си като деца, много е добър, много раздаващ се.
• Казват, че да си студент на Стефан Данаилов е трамплин в професията.
• Чувал съм, че той едва ли не урежда с връзки и набутва студентите си в разни проекти. Не е така. Просто Стефан Данаилов е марка. Когато отиваш на някой кастинг и казваш при кого си завършил, започват да гледат на теб по друг начин. На мен не ми е уреждал ангажимент, но щом кажа чий студент съм, това ми е отваряло врати. За мен Стефан Данаилов и Тодор Колев са най-големите български киноактьори. Освен това Ламбо е най-добрият педагог. Плюс Иван Налбантов и Илия Добрев, които работеха заедно с него. Завършил съм в техния клас. Сега вече Данаилов работи с друг екип. Ивайло Христов също може да те научи на нещо в професията. Стефан Данаилов ни беше казал, че 10 години след като завършим, ще разберем дали ставаме за актьорската професия. Аз все още не съм разбрал. Минаха 9 г. и сега чакам да разбера дали да ставам автомонтьор - баланс на гуми, сервитьор или да оставам в занаята. Чак сега разбирам какво е имал предвид. Не е достатъчно само да си талантлив. За тази работа се иска и дупе. Понякога се налага да се ляга в 3 часа, да се става в 5, да не се спи, но да изглеждаш добре и по нищо да не ти личи. И не е само това! Стефан Данаилов е най-добрият човек, когото познавам.
• Ти пък си човекът с най-много братя и сестри, когото познавам - двама братя и една сестра.
• Така е, ама напоследък нямаме много време да се виждаме, за жалост. Ние сме малко като в онова семейство - „твоето и моето бият нашето“ - от предишни бракове на майка ми и на баща ми. Сестра ми Соня не съм я виждал от година и половина. С брат ми Петър и неговото семейство най-много общувам. Той много ми помага. Чрез „Преса“ искам да му се извиня, че имам да му връщам пари, щото малко се е нацупил... Брат ми Кирчо ме пита: „Абе, твоят залуханият персонаж защо се казва Кирчо? Ти ли го измисли? Да не си го кръстил на мен?“ Обиден е малко. Аз го питам „Какво не ти харесва Кирчо, той е толкова умен.“ В последната серия хората са видели Кирчо от друг ъгъл. Образът - за моя радост и за повдигане нивото на скандала, се развива и става все по-дълбок. Зрителите ще видят, че той може да бъде и герой и да се жертва за другите. Тази линия се запазва и развива. Много ще се радвам, ако има следващ сезон на сериала, Кирчо да се разгъне още повече.
• А ти някакво лично геройство извършил ли си?
• Постоянно извършвам лични геройства. Големи белези остави у мен един друг мой герой - Гецата от филма „Корпус за бързо реагиране“. Сега ще снимаме втора част. Образът му е обратен на Кирчо. На него постоянно му се прави секс, много е потентен, но невинаги много му връзва, де. Имам приятели, които колкото повече почукват на различни врати, толкова повече им се отварят. Питам един от тях: „Как имаш толкова гаджета?“ Ами отивам и ги питам „Искаш ли да правим секс?“. Е, сигурно постоянно получаваш обиди и шамари. Да, отговори ми той, ама и много правя секс. Но относно геройствата искам да ти кажа, че ако видя птичка с наранено крило, я вземам и я лекувам, прибирам малки котенца. Повече извършвам геройства за животните, защото при хората се убеждавам, че няма ненаказано добро. И съм романтичен. Преди малко набрах джанки на приятелката си, като се покатерих на дървото. За малко да се хлъзна, но не успях.
• Сигурно е голямо удоволствие да играеш толкова различни образи?
• За мен е голям кеф, че мога да играя толкова различни от мен персонажи. В Народния театър играя в „Хъшове“ и в „Ричард Трети“ на Теди Москов. Хората, които харесват този режисьор, непременно трябва да го гледат. То е малко странно, спектакъл комикс е. От една Шекспирова трагедия Теди е направил представление, което хем е смешно, хем те кара да се замислиш. Иначе в Малък градски театър „Зад канала“ играем друг спектакъл на Теди Москов - „Недоразбраната цивилизация“. За мен това е най-добрият театър в България. Много съм горд и щастлив, че съм част от неговия екип. В момента имам предложение от уж по-елитни театри, но предпочитам да остана там, защото екипът е прекрасен. Директорката Бина Харалампиева е страхотен мениджър и добър режисьор. Нашият екип е прекалено малък, за да има интриги. Професионално съм много щастлив, защото и в сериала, и в театъра хората са ми приятели и са готини. А това е много важно. Преди НАТФИЗ ме подготвяше Венци Кисьов в младежката студия към „Сълза и смях“. Той казваше: „Хора, които се уважават, правят поносим театър и поносимо кино. Хора, които се обичат, правят много добър театър и кино. А хора, които се обожават и са влюбени един в друг, правят гениален театър и гениално кино.“ Затова съм щастлив и в театъра, и в сериала. Понеже се случва това, на което ме е научил Стефан Данаилов: „Добрият актьор играе за колегата си и тогава се вижда колко е добър.“
• 

Цветята са афродизиак

Не сте романтик по душа и нямате навика да подарявате цветя? А не бива. Правилно подбраният букет може да превърне ледената кралица в разюздана любовница благодарение на ароматните вещества, сходни по състав с мъжките феромони, твърдят учени от университета „Кинси“. Между цветята наистина наистина има доста природни и мощни афродизиаци“, каза пред „Преса“ флористката Велислава Тодорова. Най-известният от тях е иланг-иланг, растение от Филипините. За българските мъже, желаещи да възбудят чувствеността на дамите си, препоръчвам далеч по-често срещаните и достъпни жасмин, перуника, роза, орхидея. В уханието на тези цветя се съдържат вещества, сходни по състав на мъжките феромони, които са изключително силен фактор за игриво настроение. Растенията може да подарявате както в букети, така и само един стрък.

Ако любимата ви не обича откъснати цветя, подарете й саксия с цъфнала герания. Това цвете също е мощен женски афродизиак и има специално въздействие върху дами над 40 години. Карамфилът от край време се смята за мъжко цвете и затова не е препоръчително да се подарява на жени освен като допълнение към пъстроцветен букет.

„Универсален боец“ при дамите е лавандулата - ако искат да свалят някого, просто да посегнат към нея, завърши цветарката.

Малко история

Историческа справка показва, че през XVI век в Европа от Турция прониква т.нар. език на цветята. Той се използвал от неграмотните наложници в харемите за любовни бележки. Всяка китка си имала скрито значение. Сложени в кошница или събрани в букет, цветята предавали цели послания, с които ханъмите заплитали клюки и водели любовна кореспонденция. Например нарцис, червена роза и клонка люляк означавали, че девойката вехне от любов и ще посегне на живота си, ако той продължава да не идва на уговорените срещи.

• Пътеводител
• Белите цветя са най-универсалните, подходящи са всякакви случаи.
• Червените се смятат за символ на любовта, предаността и са добри за първа среща. 
• Розовите и светлосините символизират младостта и са подходящи за млади дами..

• Жълтите в никакъв случай не са намек за измяна. Те говорят за дружески чувства.  Букетите в сини и виолетови тонове са отлични за юбилеи, чествания, златни и сребърни сватби.
• 
   

Гуруто Йоги Тан ни учи как да намерим половинката си с кристали

Магдалена ГИГОВА

Теория, практика с кристали за нашето физическо, етерно, емоционално и умствено тяло. Как да създадем щастливо семейство. Как да намерим подходящия партньор и как да се синхронизираме с него. Как да хармонизираме отношенията си със силата на кристалите. Мъжкото и женското начало в нас. Това са само част от темите на семинара в Поморие с малайзийския гуру Йоги Тан Тан (йоги не е собствено име, а титла за висше ниво в духовните практики). Повече от 30 г. той се занимава с кристалотерапия, а от две десетилетия изследва как енергийната медицина може да помогне при рак и депресии. Неговите прозрения са заложени в създадената от него модерната минг чи йога (Името съчетава две думи - “минг” и “чи”. “Минг” е китайска дума и означава едновременно Слънце и Луна, тоест когато кажем “минг”, имаме предвид непрекъснатата светлина, непрекъснатата будност да познаваш света и себе си, защото и последните две непрекъснато се променят. И е полезно да го съзнаваме. Минг символизира яснотата на мислите. А “чи” е това, което индийците наричат “прана”).
Йоги Тан е основател на „Нусантара”, Академия по енергийна медицина в Куала Лумпур. Дипломиралите се имат право да работят в болници, а дипломите им важат освен в цяла Азия и в Англия. Йоги Тан е председател на Асоцията на енергийнийте лечители (с повече от 2000 членове). Той е и единственият кристалотерапевт, член на Световната асоциация на енергийните лечители. Гуруто е живял доста време в Тибет и Непал, изповядва тибетска ваджаяна, която преподава в своите дарма центрове по цял свят. Йоги Тан ще бъде в България между 8 и 11 юни по покана на Розалия Тинкова, която от няколко години живее на остров Бали. Тя е ученичка на Йоги Тан.
“Всеки, който се докосва до тайната на кристалите, тръгва по пътя на трансформацията. Той ми е помогнал да усвоя нови техники за зареждането, енергизирането на кристалите - каза Розалия. - Разбира се, участниците в семинара няма да станат лечители. Те просто ще имат достатъчно информация, за да помагат на себе си. Гуруто ти дава от своята енергия, помага ти да разбереш себе си и камъните, защото е един от най-добрите специалисти в света”, поясни Розалия. Йоги Тан вече е гостувал у нас преди 3 години.
„Основната цел на енергийната медицина е да хармонизира нашето тяло, ум и дух, като използва обединението на космичната енергия, телесната енергия и нашата земна енергия, която се въплъщава в петте елемента - земя, вода, въздух, огън и етер. Кристалолечението е основна част от енергийната медицина, като освен това тя включва и програми за енергийни движения, дихателни практики, медитации.
Все повече и повече хора се обръщат към енергийната медицина . Това е медицината на бъдещето - казва Йоги Тан. Той знае тайната как да дисциплинираме умствената си енергия и да успокоим съзнанието си. Когато го направим, сме овладели силата. За това има много пътища - строго индивидуално е. “Някои хора се успокояват, като гледат картина, други - като вдишват дълбоко или като излизат сред природата, слушат ромона на вода или птичи песни. След дълъг период на успокояване на съзнанието идва ред на концентрацията и медитацията. Има повече от 94 000 начина за успокояване на ума”, каза Йоги Тан. Според него нормалните хора не могат да бъдат и две минути спокойни. Човек трябва да опита съзнанието му да не е заето за 15 секунди - да е празно, да не мисли за нищо.
“Когато си напълно спокоен, ти даваш пространство, енергия на ума си. И това е пътят да енергизираш съзнанието си. Иначе все си зает с много неща за вършене. Малкото дете от 5 до 7 години и то има нужда да се успокои. Не да получи отговор, а просто да почувства омиротворение - твърди гуруто. - Когато успокоиш съзнанието си, има шанс да започнеш да мислиш позитивно”, убеден е гуруто и добавя: “Някои хора са прекалено привързани съм физическото, други - към емоциите и духовното. Трети пък съчетават физическото и духовното. Всеки трябва да намери собствен път към енергизирането на съзнанието си. Ако имате хубава енергия, ще дишате добре, ще освободите ума си и ще го изчистите. В това състояние се свързваме с космическата енергия - на Слънцето, на Луната, на водата... Когато търсим място за медитация, то трябва да има добра енергия - дървета, водно огледало, и тогава идват кристалите.
Те са заредени с енергия, имат различни вибрации и честоти. И лекуват болката, като вибрационно сменят честотите на страдащия орган и го балансират. А той е болен, понеже е в дисбаланс. Когато кристалите възстановят баланса на аурата, на чакрата, на органа, хармонията се връща. На семинара ще обучавам как да се използва минералът като база, върху която се записва информация. Аз съм лечител. Подбирам кристала, от който човекът се нуждае, изчиствам енергията му, програмирам го специално за него... Като софтуер. Ако той знае как да го използва, зареждането е веднъж завинаги. Като лечител чрез моето съзнание аз се свързвам с енергията на кристала, с енергията на човека и с космическата енергия”, обясни Йоги Тан и доави: ”Терапевтът показва пътя, прави програма, но всичко зависи от теб самия. В енергийната медицина трябва да откриеш енергията в себе си, да я засилиш и да се лекуваш със собствените си сили.”
Розалия Тинкова за кристалите

Знае се, че кристалът е най-силният преносител на информация в света. Ненапразно първото радио е било само един кристал с антена, а компютърът работи благодарение на лазерния кристал, с който почистваме камъните. Кристалът е древен носител на информация и въпросът не е вярваш ли в него или не. Е, вярата помага, но не е задължителна. Строго индивидуално е. Може човек да хване камъка и да се преобрази за 5 сек. А може никога да не му помогне, защото не иска да промени себе си и вибрацията си. Енергийната медицина помага на човек да се грижи за душата, за ума и за тялото. Кристалолечението е само част от цялото - програми за енергийни движения, които работят върху чакрите, медитации, йогистки практики.

„Генетичният боклук” лекува и подмладява

 

Руски учени откриха свойства на човешката ДНК, чрез които не само се лекуват без лекарства най-заплетените човешки болести, ами се възвръща младостта. А като „страничен ефект” обясняват как от научна гледна точка действат черните прокоби и магии.

Справка

ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) е макромолекула, която обезпечава съхраняването на наследствеността и реализирането на генетичната програма на живите организми. Генът е част от ДНК, която отговаря за определена функция.

Гените пеят и танцуват

През 2003 година международна група учени огласи, че чевошкият геном е вече разчетен. Стана ясно кой ген за какво отговаря. Но огромна част от ДНК-то (около 95 на сто) така си остана неразгадана. Учените нарекоха тези излишни проценти „генетичен боклук”, натрупан от човечеството в продължение на милиони години еволюция.  С тази констатация не е съгласен руският биолог Пьотър Гаряев, разкрива вестник СПИД-инфо. Проучвайки „боклучивата ДНК” с помощта на оригинално лазерно оборудване след редица шокиращи експерименти, ученият стига до собствени изводи: че ДНК излъчва електромагнитни вълни, светлина и звук и той е успял да ги запише. Колкото по-сложен е организмът, толкова по-сложна е и е и неговата „цветомузика”. При това, мелодията на здравия човешки геном оказва благотворно въздействие върху околните – ободлява, подмладява и лекува.  Но главната част от откритието на Горяев е, че „боклучавата част” на ДНК не само излъчва вълни, ами възприема жизненоважни сигнали отвън.

„Взех жабешки хайвер, от който би трябвало да се излюпят попови лъжички, казва Пьотър Горяев – Една част от него поставих в специална камера с електромагнитни вълни. Другата – в обикновена.  От хайвера в първата камера се излюпиха ужасни чудовища, останалите попови лъжички бяха съвсем здрави. Информацията, заложена в гените не е достатъчна да се създаде „правилен” организъм, нужен е сигнал отвън. Той действа като спусък за програмата за развитие, заложена в „боклучавата част” на ДНК. Откъде идва този сигнал. Е, на този въпрос предстои да намеря отговор”, признава Горяев.

Бунтът на спермата

Групата учени около  руснака  решила да изясни дали откритието им може да има практическо приложение. Например, способно ли е излъчването на здрава ДНК да влияе върху боле3н организъм. За целта бил създаден пилотен модел на биокомпютър, който предавал излъчването на вълните с помощта на лазер и широко радиополе. „Инжектирахме 40 лабораторни плъха с отровното вещество алоксан, което напълно разруши функциите на надбъбречните им жлези, разказва Пьотър Горяев  и пояснява:”После взехме ДНК от здрав плъх и предадехме нейните вълни чрез биокомпютъре на болните животни. След 10 дни всички лабораторни животни бяха здрави. Надбъбречната им жлеза бе напълно регенерирана”.

Един от най-удивителните опити на учените обаче е опитът да повторят непорочното зачатие. „От неоплоден жабешки хайвер отделихме всички части от ДНК, съдържащи наследствена информация, споделя ученият – След това "облъчихме” останалите парченца ДНК с вълните от ДНК на вече напълно оформена попова лъжичка. И неоплоденият хайвер започна да се развива – появиха се мускули, нерви, кръв!  Учените не устояли на съблазънта да повторят експеримента с хора. Да облъчат женски яйцекретки с вълни от ДНК на сперма, за да видят ще се полчи ли зачатие. Мъжкият генетичен материал – собствената си сперма предоставил физикът Георгий Тертишний, който създал апаратурата за експеримента. Но не успяли да намерят жена ,готова да дари яйцеклетка. .Тогава учените решили да проверят какво ще стане ако облъчат самия Тертишний с вълните от ДНК-то на собствената му сперма. Почти веднага след началото на експеримента му станало лошо изгубил съзнание и се наложило да изключи апаратурата. „Температурата му се вдигна до 41 градуса”, спомня си Пьотър Горяев – Разстроиха се всички процеси, контролирани от генетичния апарат. 10 дни боледува тежко, беше на ръба. После започна да се подобрява, но не пожелахме да рискуваме повече”. 

В хода на експериментите групата учени около Горяев стигат до извода, че кодът, зашифрован в „боклучавата част” на нашата ДНК, може да се сравни с буквите на неразгадана азбука. И ако бъде разшифрована и се съставят правилните звукови алгоритми с тяхна помощ ще могат да влияят върху организма. С други думи, да се лекуват болести, да се връща младостта. Не е изключено частични знания за този код човечеството да е имало още в древността. Колкото и съвременната наука да отрича „бабините деветини” и народните лечители, все още се намират ходжи, знахарки и изцерители, които лекуват зъбобол, спират кръвотечение и бебешки колики само с пошепване в ухото. Ако ДНК наистина възприема звуковите вълни и реагира на въздействието им, нвърде вероятно е да става дума за особени съчетания от звуци, въздействащи върху организма на клетъчно ниво. Потвърждават го и лингвистичните изследвания, изяснили, че в основата на лечебните заклианния у различните народи се използва доста сходен набор от звуци. Изучаването та тези особености се нарича лингвистична генетика.

Живи – за мъртвите

За способността на клетките на живите организми да обменят информация, науката е знаела и преди Горяев. Още през 1972 г. в СССР е регистрирано научно откритие, доказващо електромагнитната връзка на живите клетки помежду им. Образци от тях отглеждали в изолирани съдове, но  така че да могат да се „виждат” едни-други. След като клетките от единия съд били заразявани със слокачествени вируси и започнали да умират, съседите им също загинали.

Контра

Официалната наука не признава теорията на Горяев и хората му. Той самият твърди, че се базира върху разработките на Александър Гурвич от 20-те години на ХХ век, който пръв въвежда в науката термина „биополе”. Все пак идеите на учиените се споделят от техни колеги в Канада и Германия. Горяев неколкократно е заявявал готовност публично да премине пълни медицински изследвания, за да потвърдят резултатите опитите му по подмбадяването на собствения му организъм. Засега научните институти не проявяват интерес.

Магдалена ГИГОВА

 

Виктория Колева и Гергана Плетньова – Хана и Сара в сериала „Недадените“ по БНТ

Вкусно ни е да играем заедно

Магдалена ГИГОВА

 

Привидно актрисите Виктория Колева и Гергана Плетньова си приличат единствено по това, че и двете са носителки на „Икар“ за главна женска роля. Но когато заговорят, мислите им сякаш се преплитат и допълват взаимно. Сигурно затова спойката им като майка и дъщеря в сериала „Недадените“ се пренася и извън екрана. А може би това разбирателство е рожба на онези редки срещи в живота, когато искаш общуването с човека отсреща да няма край. Същото е и с интервюто...

 

-        Вики, всички майки на момчета мечтаят да имат момиче. Образът ти на Хана като майка на Сара не е ли житейска компенсация?

-        Виктория: Истински щастлива компенсация, защото, щом видях Гергана, толкова много я харесах и обикнах, че наистина я чувствам като дъщеря.

-        Гергана: Със Стоян Радев (във филма - Леон, баща на Сара) сме играли много пъти заедно и сме близки приятели. Докато с Вики само се спогледахме и без думи усетих духа на човека срещу мен. Това много рядко се случва. А пък с колега - съвсем. Трябва време да се поусетите, да си поговорите един за друг, за да се почувствате по-близки. Когато духът ти срещне същия дух, просто става без думи.

-        В.: Първата ни среща на терен беше много рано сутринта извън София. Трябваше да посрещнем изгрева в една гора и да снимаме кадъра, когато са им взели къщата и пътуват за Пловдив с цялата си покъщнина върху раздрънкан камион. Този невероятен кадър беше в трейлъра на филма.

-        Г.: В момента, в който се качихме в камиона, нещо ме стисна за гърлото и имах усещането, че с майка си пътувам към неизвестността. Усещането за семейство никога не може да се изиграе. Нашето в сериала е перфектното семейство в живота. Можеш само да го усетиш и да влезеш изцяло в него. Доверието към отсрещния актьор е на базата на човешкото ти доверие към много близък човек и то се прехвърля в актьорската игра. Ти не „си правиш сцената“, когато казваш на майката, че си бременна. Ти просто казваш на майка си, че чакаш дете.

-        Много рядко се случва трима актьори да са на една и съща вълна.

-        Г.: Знам кой ни е събрал - сценаристът Емил Бонев. Не е случаен човек и затова в резултата няма нищо случайно.

-        В.: На този камион драматичната сцена беше без текст. Той друсаше ужасно, защото е от старите, без ресори, всяка неравност може да те събори, а Гери стоеше права, хваната за едно желязо. Аз я гледах отстрани и си казвах: „Боже, какъв характер, колко е силна моята, колко е смела.“

-        Г.: За този дух говорех. Така става сглобката - един от ценните моменти в актьорската професия. Но това е и опасно, защото, когато си партнираш по този начин с хора като Стоян и Вики, и помежду ви се случва нещо много повече от сцените на филма. Затова е много трудно, когато свърши. Искаш да работиш с тези хора още и още и имате капацитет да направите нещо добро. Няма начин да сме се срещнали и да не продължим.

-        Семейството на Хана, Сара и Леон е много сплотено и патриархално и изведнъж животът му се разбива на хиляди парченца. Как успявате да го изиграете, ако не сте го преживели?

-        Г.: Не е трудно, ако знаеш какво е семейство. Тази ситуация при мен се обърна в още по-голяма сила и устойчивост.

-        В.: Не сме го съпоставяли с личните си истории. Мислехме един за друг като семейство...

-        Г.:...и това даде сили на образите ни, без да сме си ги изговаряли. Просто си знаехме какво защитаваме, заради какво сме силни, за да разбере другия в лагера, че се справяме.

-         В.: Дотолкова, че бих могла да разкажа сега цялото бъдеще на моята героиня. Неотдавна бях на маникюр и докато седях, мислех, че Хана е вече на 80 г., със сбръчкани ръце и старчески петна по кожата, но абсолютно бях сигурна, че тя има маникюр. Кой знае защо - леко заострен. Видях ръцете й с пръстени, които изглеждаха красиви въпреки възрастта. Знам всичко за Хана.

-        Но не си се сблъсквала с нейния първообраз?

-        В.: Нашите образи са сборни, базирани на реални факти. Всичко е исторически достоверно.

-        Имахте ли живи срещи с хора, преживели  подобно нещо?
Г.: Сценарият е толкова описателен - без много думи, че сетивен човек веднага усеща нещата и аз нямах нужда да говоря с никого, за да пресъздам образа на Сара.

-        В.: Когато Спилбърг снима „Списъкът на Шиндлер“ с част от хонорара си направи фондация, която събира от цяла Европа спомените на оцелелите от холокоста евреи. Имах голямата привилегия да видя касетата с разказите на българските евреи. У дома пазя писмото на Спилбърг с личния му подпис, който благодари на българската част от екипа си за събирането на тези материали. Изслушала съм около 60 интервюта и над 50 съм прочела. Знам как говорят жените, знам всичко за техния бит, нрав, поведение в семейството...

-        Г.: Сега, когато Вики разказва, си давам сметка, че в сцените, в които имахме традиционни вечери или юдейски празници, тя до такава степен беше запозната, че сякаш ритуалите наистина оживяваха. Тя, като майката на семейството, „ни вкара“ в сюжета. Това е едно от най-хубавите неща в актьорската професия.

-        В подходящ или неподходящ момент излезе филма „Недадените“? Защото пак се повдига въпросът, че България не е успяла да спаси гръцките и македонските евреи, които по онова време са били в нейната територия?

-        В.: „Недадените“ има сериозна и основателна претенция да бъде исторически достоверен и попада в обсега на тези коментари, които съществуват отдавна.

-        В официалната страница на холокоста в интернет срещу името на всяка държава колко евреи е имало в началото и в края на войната и какъв процент от тези хора са погинали. Срещу името на България пише нула процента! Тези нула процента загинали евреи трябва да стоят като звезда на челото на всеки българин, където и да се намира по света. Всеки българин по целия свят, през целия си живот има една огромна гордост, подарена му от нашите предци, и това е гордостта, че в най-жестоките моменти на човечеството те са извършили величаво дело. Филмът „Недадените“ има една проста задача - да каже на всички да се гордеят с това!

-        Достойнство на филма е и че върна паметта на българите за Лиляна Паница.

-        В.: Широката публика не знае много за нея, въпреки че една група патриоти - евреи и българи, се опитват да извоюват за Лиляна Паница място в Алеята на славата в Израел. За мен беше голяма радост, че след като излезе филмът, се получиха писма от Израел отново да поведем акция тя да бъде призната за светица. Филмът има голям морален ефект, защото в него се показват заслугите на всички слоеве от българското население...

-        Г.:...което за момента е особено ценно. Българите да се запознават с тази част от историята се, в която са били нация, обединена от една кауза. Иначе другото, което в момента се случва, не е градивно. Аз не виждам нищо градивно в това непрекъснато да се тюхкаме колко е зле. Може наистина да не сме добре, но в паметта ни има нещо, в което стоим като цяло.

-        В.: Заслугите са на интелектуалците, които пишат писма, на обикновените хора, излезли на демонстрации, на народните представители, на цар Борис Трети, на православната църква, на БКП дори... Всички прослойки на населението участват в една идея. Нека да помислим върху това - малкият български народ успява да победи Хитлер, да надмогне една огромна машина, която премазва Европа. Звучи фантасмагорично - малкият български народ застава и казва „Не!”.  Но има политици, които се вслушват в гласа на народа.

-        Г.: Има добра енергия, има чуваемост!

-        Животът в сериала свършва ли с угасването на червената лампичка на камерата?

-        Г.: Не, при нас продължава много приятно!

-        В.: Имахме един много смешен случай. Снимахме около „Свети Александър Невски“. Ние, жените, приключихме по-рано. Мъжете останаха да работят, а ние отстрани им правехме скомина - отиваме да пием вино, нека да ви е яд, успешна работа...

-        Г.:  След работа искахме още да сме един с друг, да си говорим за току-що свършеното или за какво ли не! Защото ни е вкусно да сме заедно.

-        В.: Неотдавна се обадих на Ирини Жамбонас да пием кафе. Тя дойде след половин час уж само за кафе и си тръгна в два часа през нощта, след като ни беше разказала половината си живот.

-        Вики, мисля, че твоето положение е било доста тежко - вечер си лягаш с главния сценарист (Емил Бонев), а на единия от режисьорите си сменяла пелените - Вито Бонев. Как успяваш да гледаш сериозно?

-        Г.: На мен ми беше много любопитно как ще работят. Ако не знаеш, че те са майка и син, няма и да разбереш. Бяха адски колегиални, с абсолютен респект. Нито един не поставяше под съмнение нарежданията на другия. Усещам им близостта и връзката, но може би понеже я знам. Личеше единствено по това, че понякога се разбираха без думи. Вито има много конкретна сензитивност съм всеки актьор. И когато иска да му каже нещо, намира най-точната формулировка и тя е много индивидуална за този човек. Рядко се случва един режисьор да намира най-правилните думи за правилния актьор. Точни, малко, но достатъчни думи, за да постигнеш това, което искаш. Вито не моделира посредством това, което той иска, а развива, подтиква по много хубав начин.

-        В.: В този екип едва ли има някой, който да е бил към режисьора по-взискателен и по-критичен, защото аз искам най-доброто от и за сина си. Така както искам за дъщеря си Сара във филма. И в този смисъл сигурно не е имало по-труден актьор за работа от мен, понеже съм искала изискванията на режисьора да бъдат защитени. Впрочем, изисквала съм го и от другия режисьор - Иван Митов.  Колкото до сценариста, аз живея с него вече 30 години. За всеки, който има щастието да живее и да работи с човек, когото обича, няма по-голяма творческа радост и удовлетворение. Това е истинско реализиране на любовта!

-        Звучиш като много щастлив човек.

-        В.: Аз съм!

-        Г.: И аз бих искала!

-        Сериалът свършва. Не ви ли е мъчно?

-        Г.: Ние не си обещаваме, че ще се виждаме - ние се виждаме. Работим заедно за това да работим заедно. Такъв късмет не се пуска. Нямаме право. За такива срещи работим цял живот.

-        В.: Важно е посланието, което оставяш. Аз мисля за себе си с по-голяма отговорност. На моята възраст вече нямам време да се занимавам с незначителни неща. Съжалявам, че не съм го знаела, когато съм била на 25.

-        Г.: Но пък аз съм го разбрала от Вики и имам преднина. Докато работим, еднакво важни са и снимките, и времето, в което чакаме заедно. За мен това време за разговори е безценно. Много ми харесва настройката на Вики и аз мога да я осъзная, дори да не я възприемам докрай.

-        В.: Преди години прочетох в едно списание интервю на Стиви Уондър, което съм запомнила до такава степен, че то трепти в мозъка ми с честотите, с вибрациите на музиката му: „Искам целият свят да знае, че Стиви Уондър е тук и носи своята отговорност!“

-        (Очите и на трите участнички в разговора се навлажняват.)

-         

 

Серийни прелюбодейци в политиката

Магдалена ГИГОВА

Французите с наслада четат най-новата книга за интимните пристрастия на бившия шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан от седмица насам. „DSK. Красавицата и звярът“ от Марсела Якуб е просто още едно напомняне, че любовниците, шофьорите и телохранителите на силните мъже стават изключително приказливи, покажат ли им сериозна пачка. За добри пари те са готови да издадат всичките им съкровени тайни.

Най-голям карък е Доминик Строс-Кан

Само преди две години той бе най-реалният кандидат за президент на Франция, но скандалът с изнасилването на камериерката в нюйоркски хотел зачеркна навеки бляскавата му кариера. В последните месеци той едва успява да отбива многочислените обвинения в сводничество, пласиране на елитни проститутки и сексуални посегателства. Неочаквано нож в гърба му заби и неговата адвокатка в нюйоркския процес Марсела Якуб. Тя написа книга, в която с брутална откровеност разказва за своя роман с господин Строс-Кан. Той опита да спре публикуването на произведението, но съдът намери за недостатъчни аргументите за вмешателство в личния му живот. В резултат томчето счупи всички рекорди по продажби още в първия ден от излизането си.

Поначало французите се отнасят толерантно към любовните истории и е трудно да ги удивиш с креватни пикантерии. Все пак фаворитки и фаворити са споделяли кралските покои още от XV век. Постелята и политиката във Франция са тясно преплетени. При президентите от последните десетилетия - също. Официална любовница на Валери Жискар д`Естен е била актрисата от еротичния филм  "Емануела" Силви Кристел, на Жак Ширак - Клаудия Кардинале. Франсоа Митеран се изхитрил освен публичната си метреса Далида да поддържа и паралелно семейство с извънбрачна дъщеря Мазарин. И разбира се, всеки от държавните глави е имал по някой приближен, постарал се да заработи нещичко от научените тайни. Шофьорът на Митеран Пиер Турле написа „Път наляво“, а този на Ширак - Жан Клод Ламонд, „25 години заедно“. И двамата несвенливо раздиплят любовните похождения на шефовете си: „Първата бе ордьовърът, втората стана главното блюдо, а третата – десертът.“ И франзуците го приеха съвсем хладнокръвно. Защо тогава последните любовни изпълнения на клетия Строс-Кан предизвикват такъв неистов интерес? Още повече че преди няколко години книгата на една от неговите любовници Тристан Банон отшумя невзрачно.

Според френския журналист Тиери Гидон причината за успеха на „DSK. Красавицата и звярът“ се дължи на факта, че Марсела разкрива какъв мижав любовник е Доминик и че изобщо не е този полов атлет, за какъвто се представя пред света. Адвокатката детайлно разяснява колко неумел и несръчен е Строс-Кан в леглото. Тя го нарича „свиня, художник на струящата мерзост, поет на гнусотата и мръсотията. Тръбейки за любов към родината, той всъщност е зает единствено с това да разпръсква слабата си сперма“. Едва ли нещо би могло да прозвучи по-обидно за мъж с репутацията на Казанова и Дон Жуан.

Половин година с Кенеди

Почти по едно и също време с орезиляващата книга за Строс-Кан в САЩ се появи творба с откровени сцени от живота на убития преди половин век президент Джей Еф Кей „Имало едно време една тайна или моята връзка с президента Кенеди“. Неин автор е Мими Елфорд - през 1962 г. стажантка в пресслужбата на Белия дом. Тя криела връзката им почти 50 години и изведнъж решила да я сподели, предизвиквайки гръмовен скандал. Защо? Та нали е известно, че 35-ият президент на САЩ рядко държал закопчан панталона си и разкриването на поредната любовна интрижка едва ли би учудило някого. Работата е там, че през 1962 г. Мими е била на 19 - според американските закони непълнолетна. И въпреки това президентът не само завъртял с нея роман, ами я лишил от девствеността й върху семейната си спалня, докато Джаки отсъствала. Мими се опитвала да се съпротивлява, но това не го спряло. Цяла Америка остана шокирана от признанието й, че Кенеди я заставил да направи фелацио на най-добрия му приятел, докато той гледал отстрани. А после и на брат му Робърт.

Джаки родила мъртво момченце, а Кенеди се утешавал в брачното ложе с Мими. След дръпването на ципа на панталоните си той й четял съболезнователни писма от гражданите на Америка и плачел. Шокиращото е, че за половин година любовни отношения той нито веднъж не целунал Мими Елфорд, а тя нито веднъж не го нарекла другояче освен „господин президент“. Кенеди бил толкова разюздан, че неведнъж й предлагал наркотици, казвайки, че те „не само стимулират работата на сърцето, но и най-главното - повишават сексуалната активност“. С тази история Мими Елфорд потресе Америка. Днес тя е на 70 г., работи като администратор в презвитерианската църква и зад гърба си има два брака и два развода. Очевидно в заника на живота си тя е пожелала да сподели най-ярките му моменти, които са я белязали завинаги.

"Момчетата" на Бил

 

 За хиперсексуалността на Бил Клинтън разказват в книгите си неговите любовници. Предвидливката Моника Люински, запазвайки роклята си с президентската сперма, заработи милиони, давайки разрешение да публикуват нейните дневници, в които детайлно описва срещите си с него.

   Още една книга - „Страсти предателство“ за 12-годишната си връзка с президента, написа Дженифър Флауърс. Тя разказва колко се възбуждал, когато идвала на срещите им чисто гола под коженото палто, как правели любов, мажейки се с мед. Особено неудържим ставал Бил, обхождайки нажеженото й тяло с бучка лед. От Дженифър Америка узна, че Клинтън я е приучил на орален секс, отказвал е да използва презерватив и наричал гърдите на любовницата си „момичетата“, докато тя казвала на президентските гениталии „момчетата“. Бил бе реабилитиран чак когато мъдрата Хилари написа книга колко е тежко да бъдеш жена на президента, как е преживяла скандала с Моника Люински, но в крайна сметка е простила на мъжа си. Накрая Хилари предложи на американското общество да стори същото.

Печатай и бъди проклета!

Една от първите, които разбрали каква златна жила може да бъде по-близкото общуване със силните на деня, е дъщерята на лондонски часовникар Хариет Уилсън (1786-1845). Бивайки любовница на бъдещия крал Джордж Пети, на трима министър-председатели и много важни особи, тя решила да ги шантажира,че ще публикува мемоарите си. В историята е останала крилатата фраза на херцог Уелингтън „Печатай и бъди проклета!“. Мисис Уилсън ги издала, обаче не изкарала големите пари, на които се надявала. Оттеглила се във Франция, където умряла в нищета и забвение.

Нощният параноик Саддам

Преди няколко години бяха публикувани мемоарите на Парисула Лампсос „А, жената на Саддам Хюсеин“. В нея тя разказва за параноята на владетеля на Ирак - нямал доверие на никого и винаги спял с оръжие под възглавницата. Чувствал се в безопасност единствено в пълна тъмнина, но и тогава, правейки любов, не свалял бельото си. При цялата си южняшка страстност Саддам предпочитал мисионерската поза.

Обущарката ходи без обувки

Писателката Бланш Дапулже така и не написала книга за дългогодишната си връзка с австралийския премиер Боб Хоук. Австралийците знаели, че семейният живот на министър-председателя им е катастрофа, но жена му отказва да му даде развод. Затова когато Хоук започнал връзката си с Бланш, сънародниците му искрено се зарадвали.

Още повече че любовниците спазвали приличие. Живеели отделно, но все пак мисис Дапулже изпълнявала ролята на домакиня на официалните и неофициалните приеми, но никога не придружавала държавния глава при международните му визити, а когато ходели на почивка заедно, винаги сама плащала своята част от сметката.

Love с тори

Когато Едуина Кари, министър на здравеопазването в правителството на Джон Мейджър и негова дългогодишна любовница, публикува мемоарите си, неговите приятели казаха: „Никога за никой британски политик не са разказвали толкова унизителни подробности като за Джон.“ Описвайки техните срещи, разговори и целувки, Едуина не е скрила нищичко. При появата на книгата книжарите заявиха, че поръчките са надвишили очакванията.
Обаче финансовият успех не спаси репутацията на авторката, считана по онова време за изгряваща звезда на Консервативната партия - торите. Но Кари не се отчая. Писането й се услади и тя се превърна в известна писателка, пускайки още няколко еротични романа с политически привкус в сюжета.

Да зарежеш трона от любов

През май се навършват 75 години от сватбата на Уолис Симпсън и Едуард VIII, крал на Англия

Магдалена ГИГОВА

Едуард VIII (1894-1972) е първият и единствен крал в историята на Англия, отрекъл се доброволно от престола. При това от любов. Заради страстните си чувства към два пъти разведената американка от простолюдието Уолис Симсън.

За британските консервативни поданици това не е бил скандал, а краят на света, крах на морално-етичните норми и срив в устоите на светското общество.

През май се навършват 75 години от сватбата им, на която не присъства нито един член на кралското семейство.

Наследникът на най-великата по онова време монархия в света е на 36 г., когато за първи път вижда мисис Уолис Симпсън, по баща Уорфийлд (1896-1986). Тя живее в Лондон с втория си съпруг, богатия предприемач Ърнест Симпсън. Съдбоносната среща е в началото на ноември 1930 година. Семейство Симпсън са поканени на обяд, където трябвало да присъства и принцът на Уелс. Легендата разказва, че английският престолонаследник е зашеметен от чара на мисис Симпсън от пръв поглед. А тя дори не била красавица, но според разкази на съвременници при общуване имала завладяващ чар. Изумително за тогавашния морал влюбените изобщо не криели чувствата си, независимо от царствения статут на Едуард и семейното положение на Уолис. Те се появявали под ръка по улиците, на светски събития и в ресторантите. Кралското семейство не искало да повярва, че „позорното увлечение“ ще трае дълго. Но когато станало ясно, че романът се задълбочава, цялата пропагандна машина на Бъкингамския дворец се хвърля да замазва пред обществото подробности от пикантните отношения на принца.

През януари 1936 г. британския крал Джордж V предава Богу дух и на престола се възкачва Едуард. По същото време Уолис подава молба за развод. За законен брак между нея и краля не можело да става и дума. Нито кралското семейство, нито английският парламент не искали да чуят. Едуард трябвало да избира или престола, или любовта. Никой не си представял, че може да захвърли короната. Но той го прави! На 10 декември 1936 г. Едуард VIII произнася своята знаменита реч пред народа: „Всички вие знаете обстоятелствата, които ме заставиха да се отрека от трона. Но аз искам да разберете, че вземайки това решение, не съм спрял да мисля за моята страна и империя. Просто трябва да повярвате, че за мен е невъзможно да изпълнявам своя дълг на крал, както аз го разбирам и както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.“ И като в приказките съпрузите заживяват дълго и щастливо, пътешестват, пишат мемоари. Семейната идилия продължава до 1972 г., когато Едуард умира от рак на гърлото .

Сухо съобщенийце от светската хроника от 18 юни 2004 г. гласи: „На търг в Италия бяха продадени семейни реликви на херцог Уиндзор, бившия британски крал Едуард VII, и неговата жена Уолис Симпсън.“ В края на ХХ век, след кончината на съпруга си херцогинята на Уинздор завещала дрехи и лични вещи на иконома си. Съпругата му ги подарила на племенника си, а той решил да ги предложи на аукцион.

Сред предметите било златното меченце, подарък от Уолис - талисман на бившия монарх, с който той никога не се разделял, десетки снимки, цял гардероб с тоалети, дело на най-добрите световни моделиери. Мисис Симпсън дълги години оглавявала списъка на най-елегантните жени в света. Но на търга най-яростно наддавали за кореспонденцията й с Едуард от времето, когато той е бил още крал, а тя била омъжена за друг. „Ти дори не можеш да си представиш колко много те обичам“, пише монархът, който наричал себе си „момче“, а своята възлюблена - „девойче“.

„Разкажете как го постигнахте“ - с този въпрос започвали всички интервюта с Уолис Симпсън през годините. За да не се изприщи да отговаря едно и също, тя написва „Моята история е проста - един обикновен живот, който се превръща в необикновена съдба“. Така започват мемоарите й. Още от първата фраза става ясно, че авторката им ще отнесе тайната си в гроба. Никога няма да разберем дали наистина Уолис Симпсън е използвала черна магия, за да омае британския престолонаследник.

По спомени на очевидци тя поразила въображението на принца от първата среща, позволявайки си да не се заинтригува от неговата персона. Когато принцът и тя се оказали за пореден път на светски пикник, негова бивша приятелка с ужас забелязала как американката безцеремонно ударила Едуард по ръката, когато се пресегнал пред нея да си взема салата. Такова отношение към принца никой не можел да си позволи дори насън. А тя просто не се бояла. От интервютата на Уолис Симпсън изследователите стигат до извода, че тази жена никога не прави нещо просто така. Лишена от женска привлекателност, тя била рядко умна, старателна и хитра, т.е. незаинтересоваността и хладното й отношение към принца са били щателно планирани. А общувайки с тогавашната любовница на Едуард - Телма Фернес, Симпсън изстискала от нея цялата необходима информация за неговия характер и особености. Нравът му не бил лесен, но същевременно бил толкова предсказуем. Приятелката му от младежките години Фрида Уорд пише: „Той ставаше роб на жената, която му харесваше, и бе изцяло зависим от нея. Това беше в природата му. Беше му приятно да го унижават и оскърбяват. Дори умоляваше за това.“ В писмо до дружката си през 1920 г. Уелският принц сам признава: „Идиотското самобичуване и срамът ме преследват непрекъснато. Може би е нормално. Ти знаеш как бях възпитан - бедно, нещастно, слабовато момченце.“ И наистина в семейството на крал Джордж и кралица Мери милувките към децата били ерес.

След развода с първия си мъж алкохолик, която я пребивал от бой, Уолис е охолно задомена за мистър Симпсън, който я въвежда във висшето общество на Великобритания. Светските уроци не отиват нахалост, 33-годишната госпожа попива женските хитрости и уловки на изтънчените дами. И ако през 1930 г. по думите на прочутия фотограф Сесил Бентън тя е „старомодно облечена костелива женица в сапфирено-синьо кадифе“, с големи и силни ръце и лишено от всякаква миловидност лице, то година по-късно същият пише: „Бях мигновено очарован от нея. Този път открих, че Уолис е ярка и остроумна и доста е поработила над външния си вид. Тя беше просто шик!“.

Внимателно обмисленият образ, имал за цел да изглади некрасивите черти на мисис Симпсън и да подчертае малкото й достойнства. Например тя никога не носела пръстени, за да не привлича вниманието към грубите си пръсти, но в замяна на това не излизала без гривни и брошки. С помощта на ласкави за фигурата кройки, тя придавала приятни заоблености на нужните места. Но главното е - Уолис била великолепен психолог!

Принцът чувствал дистанцирано отношение дори от любовниците си. Никоя от тях не го възприемала като мъж и човек и той оставал катастрофално самотен. Уолис просто намерила вярното ключе към неговото сърце. Но нима тя е просто пресметлива кучка? Как тогава е живяла с краля в изгнание близо половин век? „Любвта не умира“, пише 84-годишната херцогиня на Уиндзор. - Тя променя посоката си, става по-мека и по-широка. Любовта е труд. На олтара на семейното щастие жената трябва да принесе мъдростта си.“ А що се отнася до мъжа й, на олтара на семейното щастие той полага британския трон. Едуард е крал точно 327 дни, но когато трябва да избере между престола и омъжената американка, той избира любовта. Парламентът приема неговото отричане от престола, дава му титлата херцог на Уиндзор и той завинаги напуска родината си. Двойката живее щастливо в дома си в Булонския лес, а любовта им продължава да вълнува умовете. Американката надживява мъжа си с 14 години. И излиза права, когато навремето казва: „Кралете вече не играят голяма роля в наши дни и затова бързо ги забравят. А Едуард ще го помнят дълго - заради мен.“