Да
зарежеш трона от любов
През
май се навършват 75 години от сватбата
на Уолис Симпсън и Едуард VIII, крал на
Англия
Магдалена
ГИГОВА
Едуард VIII
(1894-1972) е първият и единствен
крал в историята на Англия, отрекъл се
доброволно от престола. При това от
любов. Заради страстните си чувства към
два пъти разведената американка от
простолюдието Уолис Симсън.
За
британските консервативни поданици
това не е бил скандал, а краят на света,
крах на морално-етичните норми и срив
в устоите на светското общество.
През
май се навършват 75 години от сватбата
им, на която не присъства нито един член
на кралското семейство.
Наследникът
на най-великата по онова време монархия
в света е на 36 г., когато за първи път
вижда мисис Уолис Симпсън, по баща
Уорфийлд (1896-1986). Тя живее в Лондон с
втория си съпруг, богатия предприемач
Ърнест Симпсън. Съдбоносната среща е в
началото на ноември 1930 година. Семейство
Симпсън са поканени на обяд, където
трябвало да присъства и принцът на Уелс.
Легендата разказва, че английският
престолонаследник е зашеметен от чара
на мисис Симпсън от пръв поглед. А тя
дори не била красавица, но според разкази
на съвременници при общуване имала
завладяващ чар. Изумително за тогавашния
морал влюбените изобщо не криели
чувствата си, независимо от царствения
статут на Едуард и семейното положение
на Уолис. Те се появявали под ръка по
улиците, на светски събития и в
ресторантите. Кралското семейство не
искало да повярва, че „позорното
увлечение“ ще трае дълго. Но когато
станало ясно, че романът се задълбочава,
цялата пропагандна машина на Бъкингамския
дворец се хвърля да замазва пред
обществото подробности от пикантните
отношения на принца.
През
януари 1936 г. британския крал Джордж V
предава Богу дух и на престола се възкачва
Едуард. По същото време Уолис подава
молба за развод. За законен брак между
нея и краля не можело да става и дума.
Нито кралското семейство, нито английският
парламент не искали да чуят. Едуард
трябвало да избира или престола, или
любовта. Никой не си представял, че може
да захвърли короната. Но той го прави!
На 10 декември 1936 г. Едуард VIII
произнася своята знаменита
реч пред народа: „Всички вие знаете
обстоятелствата, които ме заставиха да
се отрека от трона. Но аз искам да
разберете, че вземайки това решение, не
съм спрял да мисля за моята страна и
империя. Просто трябва да повярвате, че
за мен е невъзможно да изпълнявам своя
дълг на крал, както аз го разбирам и
както бих искал, без помощта и подкрепата
на жената, която обичам.“ И като в
приказките съпрузите заживяват дълго
и щастливо, пътешестват, пишат мемоари.
Семейната идилия продължава до 1972 г.,
когато Едуард умира от рак на гърлото
.
Сухо съобщенийце от
светската хроника от 18 юни 2004 г. гласи:
„На търг в Италия бяха продадени семейни
реликви на херцог Уиндзор, бившия
британски крал Едуард VII,
и неговата жена Уолис Симпсън.“ В края
на ХХ век, след кончината на съпруга си
херцогинята на Уинздор завещала дрехи
и лични вещи на иконома си. Съпругата
му ги подарила на племенника си, а той
решил да ги предложи на аукцион.
Сред предметите било златното
меченце, подарък от Уолис - талисман на
бившия монарх, с който той никога не се
разделял, десетки снимки, цял гардероб
с тоалети, дело на най-добрите световни
моделиери. Мисис Симпсън дълги години
оглавявала списъка на най-елегантните
жени в света. Но на търга най-яростно
наддавали за кореспонденцията й с Едуард
от времето, когато той е бил още крал, а
тя била омъжена за друг. „Ти дори не
можеш да си представиш колко много те
обичам“, пише монархът, който наричал
себе си „момче“, а своята възлюблена
- „девойче“.
„Разкажете как го
постигнахте“ - с този въпрос започвали
всички интервюта с Уолис Симпсън през
годините. За да не се изприщи да отговаря
едно и също, тя написва „Моята история
е проста - един обикновен живот, който
се превръща в необикновена съдба“. Така
започват мемоарите й. Още от първата
фраза става ясно, че авторката им ще
отнесе тайната си в гроба. Никога няма
да разберем дали наистина Уолис Симпсън
е използвала черна магия, за да омае
британския престолонаследник.
По спомени на очевидци тя поразила
въображението на принца от първата
среща, позволявайки си да не се заинтригува
от неговата персона. Когато принцът и
тя се оказали за пореден път на светски
пикник, негова бивша приятелка с ужас
забелязала как американката безцеремонно
ударила Едуард по ръката, когато се
пресегнал пред нея да си взема салата.
Такова отношение към принца никой не
можел да си позволи дори насън. А тя
просто не се бояла. От интервютата на
Уолис Симпсън изследователите стигат
до извода, че тази жена никога не прави
нещо просто така. Лишена от женска
привлекателност, тя била рядко умна,
старателна и хитра, т.е. незаинтересоваността
и хладното й отношение към принца са
били щателно планирани. А общувайки с
тогавашната любовница на Едуард - Телма
Фернес, Симпсън изстискала от нея цялата
необходима информация за неговия
характер и особености. Нравът му не бил
лесен, но същевременно бил толкова
предсказуем. Приятелката му от младежките
години Фрида Уорд пише: „Той ставаше
роб на жената, която му харесваше, и бе
изцяло зависим от нея. Това беше в
природата му. Беше му приятно да го
унижават и оскърбяват. Дори умоляваше
за това.“ В писмо до дружката си през
1920 г. Уелският принц сам признава:
„Идиотското самобичуване и срамът ме
преследват непрекъснато. Може би е
нормално. Ти знаеш как бях възпитан -
бедно, нещастно, слабовато момченце.“
И наистина в семейството на крал Джордж
и кралица Мери милувките към децата
били ерес.
След развода с първия си мъж
алкохолик, която я пребивал от бой, Уолис
е охолно задомена за мистър Симпсън,
който я въвежда във висшето общество
на Великобритания. Светските уроци не
отиват нахалост, 33-годишната госпожа
попива женските хитрости и уловки на
изтънчените дами. И ако през 1930 г. по
думите на прочутия фотограф Сесил Бентън
тя е „старомодно облечена костелива
женица в сапфирено-синьо кадифе“, с
големи и силни ръце и лишено от всякаква
миловидност лице, то година по-късно
същият пише: „Бях мигновено очарован
от нея. Този път открих, че Уолис е ярка
и остроумна и доста е поработила над
външния си вид. Тя беше просто шик!“.
Внимателно обмисленият образ,
имал за цел да изглади некрасивите черти
на мисис Симпсън и да подчертае малкото
й достойнства. Например тя никога не
носела пръстени, за да не привлича
вниманието към грубите си пръсти, но в
замяна на това не излизала без гривни
и брошки. С помощта на ласкави за фигурата
кройки, тя придавала приятни заоблености
на нужните места. Но главното е - Уолис
била великолепен психолог!
Принцът чувствал дистанцирано
отношение дори от любовниците си. Никоя
от тях не го възприемала като мъж и човек
и той оставал катастрофално самотен.
Уолис просто намерила вярното ключе
към неговото сърце. Но нима тя е просто
пресметлива кучка? Как тогава е живяла
с краля в изгнание близо половин век?
„Любвта не умира“, пише 84-годишната
херцогиня на Уиндзор. - Тя променя
посоката си, става по-мека и по-широка.
Любовта е труд. На олтара на семейното
щастие жената трябва да принесе мъдростта
си.“ А що се отнася до мъжа й, на олтара
на семейното щастие той полага британския
трон. Едуард е крал точно 327 дни, но когато
трябва да избере между престола и
омъжената американка, той избира любовта.
Парламентът приема неговото отричане
от престола, дава му титлата херцог на
Уиндзор и той завинаги напуска родината
си. Двойката живее щастливо в дома си в
Булонския лес, а любовта им продължава
да вълнува умовете. Американката
надживява мъжа си с 14 години. И излиза
права, когато навремето казва: „Кралете
вече не играят голяма роля в наши дни и
затова бързо ги забравят. А Едуард ще
го помнят дълго - заради мен.“
