"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват"

Уилям Шекспир, "Ромео и Жулиета"


За списание Premium Lifestyle

Голямата любов е като призрак – всички говорят за нея, но малцина са я срещали, казва Франсоа дьо Ла Рошфуко. Е, днес ще ви разкажем за Избраните, които са имали късмета (или злощастието) да я опознаят истински.

Изпепелени от чувствата

Когато споменат „голяма любов” за кого се сещате най-напред? Орфей и Евридика, Антоний и Клеопатра, Ромео и Жулиета, крал Едуарс Осми и Уолис Симпсън, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, Бони и Клайд....Някои от тях са митични герои, други - персонажи от пиеса, трети – исторически личности, но всички те са изпепелени от чувствата си. 

Орфей и Евридика  - прегърнати в ада

Тракиецът Орфей, син на речния бог Еагър и музата Калиопа, влиза в ада, заради съпругата си – нимфата Евридика. Змия ухапва смъртоносно любимата му скоро след сватбата. Бардът покрусен пее траурните си песни, но решава да спаси жената на живота си от царството на мъртвите. С неземните звуци на златната си лира и песента за погубената си любов, Орфей убеждава повелителят на преизподнята бог Хадес да му върне Евридика. Единственото условие е докато са в подземното царство, певецът да не се обръща назад и да не поглежда съпругата си.

Мъглата е непрогледна, тракиецът се тревожи следва ли го любимата му. Обръща се и я вижда зад гърба си. Протяга ръка да я прегърне, но Евридика се превръща в сянка, отдалечавайки се в царството на мъртвите. Орфей отново губи Евридика. От тогава той не поглежда друга жена, нито подхваща златната си лира. В една ранна пролет бардът посяга към инструмента си, но неземно тъжната му песен е прекъсната от кикота на вакханките.  Те разкъсали тялото му, а захвърлена в реката лираата му продължава да свири сама, оплаквайки господаря си.
В селенията на Хадес Орфей  прегръща Евридика и от тогава са заедно във вечността.

Клеопатра и Марк Антоний – между страстта и войната

Владетелката на Египет е омагьосала с чар и интелект немалко повелители на древния свят, но отдава сърцето си на римския пълководец Антоний. Заради нея от напуска жена си и дори престъпва клетвата си на воин. Братът на съпругата му – Октавиан изпраща армия срещу бившия си зет, но любовта на Антоний и Клеопатра е толкова изпепеляваща, че предпочитат смъртта пред раздялата. Достоен за Шекспирова трагедия сюжет.

Ромео и Жулиета – и любовта им клета

Ромео и Жулиета са две влюбени хлапета от богатите и знатните родове Монтеки и Капулети. Чувствата им са обречени на крах още от зародиша си - семействата им са в люта вражда. Уилям Шекспир превръща омаята им в искрени и наситени с чиста обич слова. Момчето и момичето вземат трагичното, но романтично решение  да бъдат заедно, напук на лютия отпор на родителите си. Невъзможната любов им дава сила да решат, че щом чувствата им за забранени в живота,  те ще ги продължат в смъртта. Макар и дирижирана от жестоката случайност, кончината им потвърждава, че любовта побеждава всичко. Ненапразно историята им завършва с думите "И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета."

А милиони влюбени от цял свят прииждат във Верона, за да попият частичка от нея.

Скарлет О’Хара и Ред Бътлър – голямото разминаване

Маргарет Мичъл и единствената й книга "Отнесени от вихъра", която вдъхва безсмъртие на авторката си, но и на Скарлет О’Хара и Ред Бътлър.  Една силна жена и един влюбен мъж ни карат да вярваме, че всичко на този свят -  обществено мнение, предразсъдъци, начин на живот, могат да бъдат отнесени от вихъра, но не и истинската любов.

„Скарлет О'Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й, не го осъзнаваха”. Така започва романът, който вече 80 години е сред най-продаваните американски книги. 

Скарлет и Рет не изживяват връзка, а експлозия, чиито тътен оттеква при всяка тяхна среща. Двамата непрекъснато се разминават, а Скарлет твърде късно осъзнава, че заради бълнуванията за живот с Ашли, е изгубила истински влюбения в нея Бътлър.

Едуард Осми слага британската империя в краката на американка

Цитираният неколкократно Уилиям Шекспир казва чрез герия си Ричард Трети „Заменям кралство срещу кон”. Векове по-късно следовникът му на престола Едуард Осми постави британската империя в краката на американката Уолис Симпсън. И никога не показа, че съжалява. 

Кралят на Англия абдикира от престола си с прочувствена реч към поданиците, че не може да ги управлява без любовта на 40-годишната си избраница. А според представите на пуританската му роднина тя е католичка със съмнителната репутация на разведена жена –  недопустимо за бъдеща кралица. За първи път в историята на страната един монарх избира личното щастие пред короната и се задоволява с любовта в изгнание.

Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър – между диамантите и бутилките

Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се влюбват, когато се превъплъщават в Антоний и Клеопатра. По онова време и двамата са женени, но чувствата им са като стихия, която помита всичко наоколо. Семейният им живот – също. Той е низ от пиянски скандали, шумни раздели и още по-шумни сдобрявания, ознаменувани със свръхскъпи бижута. Както често се случва, магията изчезва, щом сключат брак, но издържат разведени само 16 месеца и се женят отново.  За да продължат със самоунищожителната си любов.

Бони и Клайд – ако любовта беше престъпление

Не е ясно дали наистина романтиката и престъпленията действително се преплитат в историята на една от най-легендарните любовни двойки в САЩ или медиите са дописали  ореола на банковите обирджии в името на добрата история.

Двете бедни тексаски хлапета всяват ужас като страховита двойка, която преминава през кражби, палежи и убийства.  Но когато американската полиция ги застрелва, снимките на прегърнатите тела на Бони и Клайд предизвикват истински сълзи.

Кристо и Жан-Клод – една душа в две тела

Христо Явашев нямаше да опакова Райхстага, ако не беше Жан-Клод –френската му муза и съпруга, придала душа на всичките му причудливи идеи. 

Двамата са астрални близнаци. Родени на са една и съща дата – 13 юни 1935 година.  Те сякаш са от различни светове – той беден емигрант, който се препитава като рисува портрети на френски аристократи, тя – богата наследница и дъщеря на генерал.  „Греховната” им любов преминава през дрязги и караници, взривове от чувства и лют отпор от страна на френските роднини. Кристо вече е опаковал портрета на Жан Клод и с това е загатнал за бъдещата си световна слава, но за да спре натякванията, францзойката се жени за друг, макар вече да е бременна от Явашев със сина им Сирил.

След три години тя се събира с любовта на живота си. Двамата заминават за Ню Йорк, от където започва маршът им към славата. Жан Клод казва знаменателната фраза: "Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство".   Умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г. Кристо губи музата и смисъла на живота си.

И ний сме дали нещо на света

Васил Левски посвещава песен на монахиня

Васил Левски е канонизиран в сърцата на всички българи, но малцина знаят, че той не е бил само отдаден на отечеството революционер, ами е носил нежна и поетична душа.  Ангелогласният Дякон -  строен, русокос и синеок будел трепети у карловските моми. Той обаче се влюбва истински в Белград през 1867 г., когато се записва във Втората българска легия на Георги Раковски.  На улицата съдбата го сблъсква с монахиня Евгения, студентка по богословие в Сръбско, увлечена от патриотичните идеи. Дори Господ не успява да попречи на влюбените да се срещат при всеки удобен случай. Васил й подарява своя снимка с четническата униформа на Втора Българска легия със сабя. Момичето се чуди как да му върне жеста. По онова време не е прието „невестите на Бога” да се снимат. Заради лютата зима, Евгения решава да му изплете топли ръкавици. Левски е претърпял неуспешна операция от апендисит, раната непрекъснато се инфектира и монахинята, която има познания на милосърдна сестра често го превързва. Един от най-щастливите периоди от живота на Васил Левски и със сигурност най-романтичният, са зимата и пролетта на 1868 г. Идилията на кратките им срещи приключва на 5 май. Апостола целува за сбогом възлюбената си и поема към Влашко. Двамата успяват да си откраднат още няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. В потвърждение на красивата любовна история Кирил Андровски цитира откритата от него любима песен на Левски "Одавна ли си, момне ле, калугерица". Тя е весела и  жизнерадостна, но когато човек знае за връзката му със сестра Евгения, в нея зазвучават лирични и лични мотиви.

Румънска кралица люби проф. Иван Шишманов

Проф. Иван Шишманов среща късната си любов, докато е на официално посещение в Румъния като министър на просвещението. По онова време близкият приятел на Иван Вазов е известен учен и спокойно женен от 18 г. за студентската си любов Лидия. През 1904 г. обаче съдбата палаво разбърква коктейла на подредения му живот. Кралица Елизабета, която е чувала добри неща за българския интелектуалец, решава да се запознае лично с него. Небрежните й кичури и най-вече сините й очи поразяват затрупаното под книги и ръкописи сърце на Иван Шишманов. „На тяхната повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, пише професорът в мемоарите си. С часове ученият и кралицата разговарят на немски и на френски, четат един на друг любимите си пасажи от книги. Догадките, че интелектуалното приятелство е прераснало в нещо по-интимно, са доста основателни.

Българският министър и румънската кралица запазват чувствата един към друг до края на живота си. Срещите им обаче приключват, когато Шишманов подава оставка през 1907 г. заради несъгласие с репресиите след освиркването на Фердинанд.

Вапцаров пише „Прощално” за актрисата Иванка Димитрова

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Добре пазената тайна на Вапцаровия род е, че стихотворението”Прощално” е писано не за жена му Бойка, а за последната му любов – актрисата от Народиня театър Иванка Димитрова.  Макар и много влюбен в съпругата си в началото на техния брак, поетът осъзнава, че красивата студентка по математика предпочита осигурения живот пред класовата борба. След кончината на двете им невръстни момченца, отношенията им са изтънели до скъсване.

„След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. Така изтече доста време. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова. В последствие - актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите и идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Пресекли се пътищата им с Никола в нелегалната борба, общите им цели и духовната нагласа- той в поезията, тя в изкуството, ги сближили още повече и неусетно пламнала обичта в сърцата им. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му“, признава в интервю през 1953 година  майката на поета - Елена Вапцарова.   

  

Да зарежеш трона от любов

През май се навършват 75 години от сватбата на Уолис Симпсън и Едуард VIII, крал на Англия

Магдалена ГИГОВА

Едуард VIII (1894-1972) е първият и единствен крал в историята на Англия, отрекъл се доброволно от престола. При това от любов. Заради страстните си чувства към два пъти разведената американка от простолюдието Уолис Симсън.

За британските консервативни поданици това не е бил скандал, а краят на света, крах на морално-етичните норми и срив в устоите на светското общество.

През май се навършват 75 години от сватбата им, на която не присъства нито един член на кралското семейство.

Наследникът на най-великата по онова време монархия в света е на 36 г., когато за първи път вижда мисис Уолис Симпсън, по баща Уорфийлд (1896-1986). Тя живее в Лондон с втория си съпруг, богатия предприемач Ърнест Симпсън. Съдбоносната среща е в началото на ноември 1930 година. Семейство Симпсън са поканени на обяд, където трябвало да присъства и принцът на Уелс. Легендата разказва, че английският престолонаследник е зашеметен от чара на мисис Симпсън от пръв поглед. А тя дори не била красавица, но според разкази на съвременници при общуване имала завладяващ чар. Изумително за тогавашния морал влюбените изобщо не криели чувствата си, независимо от царствения статут на Едуард и семейното положение на Уолис. Те се появявали под ръка по улиците, на светски събития и в ресторантите. Кралското семейство не искало да повярва, че „позорното увлечение“ ще трае дълго. Но когато станало ясно, че романът се задълбочава, цялата пропагандна машина на Бъкингамския дворец се хвърля да замазва пред обществото подробности от пикантните отношения на принца.

През януари 1936 г. британския крал Джордж V предава Богу дух и на престола се възкачва Едуард. По същото време Уолис подава молба за развод. За законен брак между нея и краля не можело да става и дума. Нито кралското семейство, нито английският парламент не искали да чуят. Едуард трябвало да избира или престола, или любовта. Никой не си представял, че може да захвърли короната. Но той го прави! На 10 декември 1936 г. Едуард VIII произнася своята знаменита реч пред народа: „Всички вие знаете обстоятелствата, които ме заставиха да се отрека от трона. Но аз искам да разберете, че вземайки това решение, не съм спрял да мисля за моята страна и империя. Просто трябва да повярвате, че за мен е невъзможно да изпълнявам своя дълг на крал, както аз го разбирам и както бих искал, без помощта и подкрепата на жената, която обичам.“ И като в приказките съпрузите заживяват дълго и щастливо, пътешестват, пишат мемоари. Семейната идилия продължава до 1972 г., когато Едуард умира от рак на гърлото .

Сухо съобщенийце от светската хроника от 18 юни 2004 г. гласи: „На търг в Италия бяха продадени семейни реликви на херцог Уиндзор, бившия британски крал Едуард VII, и неговата жена Уолис Симпсън.“ В края на ХХ век, след кончината на съпруга си херцогинята на Уинздор завещала дрехи и лични вещи на иконома си. Съпругата му ги подарила на племенника си, а той решил да ги предложи на аукцион.

Сред предметите било златното меченце, подарък от Уолис - талисман на бившия монарх, с който той никога не се разделял, десетки снимки, цял гардероб с тоалети, дело на най-добрите световни моделиери. Мисис Симпсън дълги години оглавявала списъка на най-елегантните жени в света. Но на търга най-яростно наддавали за кореспонденцията й с Едуард от времето, когато той е бил още крал, а тя била омъжена за друг. „Ти дори не можеш да си представиш колко много те обичам“, пише монархът, който наричал себе си „момче“, а своята възлюблена - „девойче“.

„Разкажете как го постигнахте“ - с този въпрос започвали всички интервюта с Уолис Симпсън през годините. За да не се изприщи да отговаря едно и също, тя написва „Моята история е проста - един обикновен живот, който се превръща в необикновена съдба“. Така започват мемоарите й. Още от първата фраза става ясно, че авторката им ще отнесе тайната си в гроба. Никога няма да разберем дали наистина Уолис Симпсън е използвала черна магия, за да омае британския престолонаследник.

По спомени на очевидци тя поразила въображението на принца от първата среща, позволявайки си да не се заинтригува от неговата персона. Когато принцът и тя се оказали за пореден път на светски пикник, негова бивша приятелка с ужас забелязала как американката безцеремонно ударила Едуард по ръката, когато се пресегнал пред нея да си взема салата. Такова отношение към принца никой не можел да си позволи дори насън. А тя просто не се бояла. От интервютата на Уолис Симпсън изследователите стигат до извода, че тази жена никога не прави нещо просто така. Лишена от женска привлекателност, тя била рядко умна, старателна и хитра, т.е. незаинтересоваността и хладното й отношение към принца са били щателно планирани. А общувайки с тогавашната любовница на Едуард - Телма Фернес, Симпсън изстискала от нея цялата необходима информация за неговия характер и особености. Нравът му не бил лесен, но същевременно бил толкова предсказуем. Приятелката му от младежките години Фрида Уорд пише: „Той ставаше роб на жената, която му харесваше, и бе изцяло зависим от нея. Това беше в природата му. Беше му приятно да го унижават и оскърбяват. Дори умоляваше за това.“ В писмо до дружката си през 1920 г. Уелският принц сам признава: „Идиотското самобичуване и срамът ме преследват непрекъснато. Може би е нормално. Ти знаеш как бях възпитан - бедно, нещастно, слабовато момченце.“ И наистина в семейството на крал Джордж и кралица Мери милувките към децата били ерес.

След развода с първия си мъж алкохолик, която я пребивал от бой, Уолис е охолно задомена за мистър Симпсън, който я въвежда във висшето общество на Великобритания. Светските уроци не отиват нахалост, 33-годишната госпожа попива женските хитрости и уловки на изтънчените дами. И ако през 1930 г. по думите на прочутия фотограф Сесил Бентън тя е „старомодно облечена костелива женица в сапфирено-синьо кадифе“, с големи и силни ръце и лишено от всякаква миловидност лице, то година по-късно същият пише: „Бях мигновено очарован от нея. Този път открих, че Уолис е ярка и остроумна и доста е поработила над външния си вид. Тя беше просто шик!“.

Внимателно обмисленият образ, имал за цел да изглади некрасивите черти на мисис Симпсън и да подчертае малкото й достойнства. Например тя никога не носела пръстени, за да не привлича вниманието към грубите си пръсти, но в замяна на това не излизала без гривни и брошки. С помощта на ласкави за фигурата кройки, тя придавала приятни заоблености на нужните места. Но главното е - Уолис била великолепен психолог!

Принцът чувствал дистанцирано отношение дори от любовниците си. Никоя от тях не го възприемала като мъж и човек и той оставал катастрофално самотен. Уолис просто намерила вярното ключе към неговото сърце. Но нима тя е просто пресметлива кучка? Как тогава е живяла с краля в изгнание близо половин век? „Любвта не умира“, пише 84-годишната херцогиня на Уиндзор. - Тя променя посоката си, става по-мека и по-широка. Любовта е труд. На олтара на семейното щастие жената трябва да принесе мъдростта си.“ А що се отнася до мъжа й, на олтара на семейното щастие той полага британския трон. Едуард е крал точно 327 дни, но когато трябва да избере между престола и омъжената американка, той избира любовта. Парламентът приема неговото отричане от престола, дава му титлата херцог на Уиндзор и той завинаги напуска родината си. Двойката живее щастливо в дома си в Булонския лес, а любовта им продължава да вълнува умовете. Американката надживява мъжа си с 14 години. И излиза права, когато навремето казва: „Кралете вече не играят голяма роля в наши дни и затова бързо ги забравят. А Едуард ще го помнят дълго - заради мен.“