В Покана за пътуване: Д-р Милен Врабевски за генетично заложеното родолюбие

В предаването по програма Христо Ботев в неделя от 18 до 18 часа ще опитате щир и люта национална гозба от Бутан, ще слушате Шер на Бродуей и грохота на водопадите Игуасу

Когато запитат първият гост в „Покана за пътуване“ колко деца има, той отговаря с усмивка  „Над 40“. Съзнавам, че удивлението ви ескалира и ще поясня: Той и съпругата му Росица имат общо пет деца, а за останалите неговата фондация „Българска памет“ е платила ин витрото. 

Д-р Милен Врабевски е генетично обременен с родолюбие. Единият му прадядо хаджи Станю Врабевски е близък съратник на Левски и при него е открито едно от тефтерчетата на Апостола. Другият – Стойчо Бойчев е бил опълченец на Шипка. Техният потомък пък се е заел да подпомага личностното и социално-образователното развитие на млади хора от България, Украйна, Молдова, Албания, Румъния, Сърбия и Македония. Броят на тези юноши „заразени“ и с европейските ценности вече  надминава 7000.

За своята народополезна дейност д-р Милен Врабевски получи престижната награда „Европейски гражданин на годината“.  

Освен благодетел и тачен бизнесмен, той е композитор и продуцент.  В последния му албум Sorcery inside, издаден от Интелиджънт мюзик – съпродуцент, заедно с програма Христо Ботев и на нашето предаване Покана за пътуване, участват легендарни музиканти като Саймън Филипс (Toto), Карл Сентънс (Nazareth), Ричард Грисман (River Hounds), Джон Пейн (ex-Asia) и Джоузеф Уилиямс (Toto). Авторът на музиката и текста д-р Милен Врабевски нарича Sorcery inside  албум на търсещия ум.  

Човек пътува не само физически премествайки тялото си в пространството. В това предизвикателство участват ума, сърцето и… небцето му. От последната дума става ясно, че е дошло време за рубриката Пътеводител на гастрономическия стопаджия. По комшийски и в Гори тилилейски.

Щир. Познатото у нас като плевел растение, в град Ван на едноименното езеро в Турция, се продава на големи връзки.  За целебните му качества съм чувала от проф. Мария Златева, но кой знае защо у нас дори нейните проповеди не са насочили и най-отчаяните вегани към красивата трева.  Във Ван ми обясниха какви витаминни бомби са зелените стръкове и аз захрупах, помпайки се с полезни вещества. Хммм. Не е идеално лошо. Може би със сол, зехтин и балсамов оцет дори би било прилично на вкус.  Вездесъщата Уикипедия ме осведомява, че го наричат щира куча лобода или амарант, което звучи далеч по-поетично.  Произходът на лиричното наименование идва от  Древна Гърция. Елините го наричали „неугасващото“ или неувяхващото цвете. Според някои твърдения помагало срещу любовни мъки. В латинската и гръцката митология се твърди, че амарантът е ефикасен и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки тегоби и никога не увяхва, защото е магически.

Е, в зарзаватчийниците на Ван магически плевели колкото щеш.

В Бутан безразсъдно настоях да опитам националната гозба „Ема-датсе”  – свирепи люти чушки, задушени в местен кашкавал. След като няколко пъти ме попитаха сигурна ли съм, че искам да си го причиня, сервитьорите  се впуснаха към кухнята да поръчат адската смес. После се скупчиха около масата ми, готови да дотърчат с пожарогасителя. Аз, обаче, привидно спокойно, нагъвах бруталната манджа като я гасях с бира и с топки ориз. За честта на „булгар, булгар“ изядох цялата паница и само пълните ми със сълзи очи издаваха какво ми е коствало.

Единственото ястие, което не подлютяват в Бутан е сладоледът. Освен огнедишащите субстанции, друга честа съставка на манджите там е сиренето от тибетски як, което се реже на малки зарчета и се суши, докато се получи твърда маса, способна да се съхранява дълги месеци.

Има пътешествия, които са като сонет, прочетен във влака – 14 стиха, които заминават с тракането на колелетата. Други, обаче, са като роман. В няколко тома. Тези странствания на духа те подбуждат да търсиш още и още. Те спохождат само най-големите късметлии. Една от тях е водещата на „Графити по въздуха“ по програма Хоризонт Светлана Дичева. Тя не само е посетила Ню Йорк, ами е гледала „Шоуто на Шер“. Тя разказва за пищните и зрелищни постановки на мюзикъли, които е гледала в Америка и Англия, но и за обожествяването на творчески дълголетната певица и актриса.

От време на време, когато ме обземе мечтата  за джунгла и гърмяща вода, започвам да се чудя къде точно се слага ударението на водопадите ИгуАсу или ИгуасУ. В студиото е д-р Силвия Паскалева, която като човек посетил ги два пъти, би трябвало да знае.

Покана за пътуване, съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт мюзик, има свойството да свършва на най-интересното място, но това е само заявка за активно общуване на страницата ни във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

В Покана за пътуване: Най-скъпото кафе в света се прави от екскременти

 В неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: Бойка Асиова с легенди от три планини, медицински туризъм с д-р Слвия Паскалева и как да спечелите диамантена терапия от Natura Bisse

 Има една световна организация на луди глави, готови да се откажат от удобства и сън, за да видят, вкусят, изпитат, помиришат колкото може повече от местните нрави в далечни страни или в някое затънтено кътче на собствените им държави. Това е FIJET – световната федерация на пътуващите писатели, в която и аз имам честта на членувам. В българския й филиал АБУЖЕТ заразата с бацила на приключенията е повсеместна и поражда бурна дейност. След като 33-ма си плюха на клавиатурите и описаха по една своя екзотична авантюра в книгата „Магията на пътешествията“, новият им проект е сайтът legends.abujet.net.

В него 16 (засега) писатели ще поместят по едно не особено популярно предание от краищата на България, които са обходили. Поканих Бойка Асиова – журналист, писател, събирач на народни песни и митове. Тя е истински познавач на мястото, където се прегръщат три планини – Рила, Пирин и Родопа и бродят митичните същества, юдите. Помолих Бойка да поясни какво е това - нещо като веда или самодива? Точно! А колко са юдите, никой не знай. Асиова разказва още легендите за двамата братя и главата чесън, за бог Перун и щерка му Перуника… И ни подсеща за кой ли път, че ако искаме да видим дивни красоти и да чуем шепота на преданията, не е необходимо да ходим зад девет земи в десета. Достатъчно е да изкачим близката българска планина.

Докато сме на вълна легенди в Покана за пътуване звучи още една. Българска, но от далечен Татарстан. Естествено, в родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“.

Как ви звучи кафе, което в суров вид струва 250 долара килото? Предполагам, че – еретично скъпо. Екзотично. Непостижимо. В България 200 грама се продават за над 300 лева, а някои заведения го предлагат по 60-70 лева чашката. И всичките тези разходи за…кафе, преминало през храносмилателния тракт на симпатичното животинче палмова цибетка. Да, точно това е, което си мислите. Наострете уши и преодолейте гаденето. Време е за вкусната ни рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия.

 Едно от най-екзотичните преживявания в Индонезия е чашката копи луак.  На място ще го вкусите за 5 долара. Специалното на неговите зърна е, че минават през храносмилателния тракт на двуутробния бозайник – цибетка, който подбира за менюто си само най-узрелите и сочни плодове. Те излизат непокътнати, но обогатени с минерали  и витамини от тялото на подобната на маймунче животинка. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата й прилича на метода за ферментация на кафето чрез т.нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие.  Зърната  се изхвърлят по естествен път, сушат се  на слънце, след измиването си имат упойващ аромат, плътен вкус на карамел и  ефект на амфетамин. Лично го изпитах – след чашка кафе към пет следобед цяла нощ бродих като прекалил с енергийна напитка таласъм.

Цената на „копито” (това е индонезийското произношение за „кофи”) не е въпрос на прищявка, а на рядкост. Годишно от него се добиват не повече от 230 кг. У нас му казват и лувак, но аз ще се придържам към индонезийската версия.  Кафето произхожда от островите Суматра, Ява, Сулавеси в индонезийската част на Малайския архипелаг. Копи луак започнало като хайлазки начин местните да си набавят напитка, без  да се катерят по дърветата, а се превърнало, не без помощта на рекламата, в най-скъпото кафе в света. Япония изкупува по–голямата част от реколтата, а в САЩ се изпиват около 50 кг годишно. Необичайният мек карамелен аромат с характерния дъх на земя и джунгла е силно преувеличен. Когато го опитах, се усъмних дали не са ми пробутали менте. Вкусът не беше чак толкова дълбок и подкосяващ, не че беше лош, де.

Всеки има познат, близък или поне е чувал за някой, който отива да се лекува в чужбина. Необходимостта от правилната терапия на точното място е довела до медицинския туризъм.  Българските лекари и болници също лелеят да се приобщят към най-предпочитаните за оздравяване места. В студиото е д-р Силвия Паскалева, специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Тя е част от екипа, който създава стандартите за медицински туризъм у нас.  Първият ми въпрос към нея бе „Има ли разлика между здравния и медицинския туризъм?“. Оказа се, че – да. Първият е за профилактика, общо укрепване и повишаване качеството на живот, докато вторият си е за лечение. Д-р Силвия Паскалева, която е била лекар и на златните момичета, очертава и географията на медицинския туризъм.

И в това има стереотипи – за онкология се ходи в Израел, Германия, Франция и САЩ, за специфична естетична хирургия – в Бразилия. За какво ще започнат да идват в България, това е въпросът!

В Покана за пътуване има и една вълнуваща новина – на страницата на предаването във Фейсбук започва Диамантеният месец. Всеки понеделник до края на годината там ще се задава въпрос, свързан с миналото издание на предаването, слушателите ще отговарят, а жребият ще определи късметлията, който ще си направи терапия Diamond cocoon на Natura Bisse на лицето -
estheticprivilege.bg