В Покана за пътуване: Д-р Милен Врабевски за генетично заложеното родолюбие

В предаването по програма Христо Ботев в неделя от 18 до 18 часа ще опитате щир и люта национална гозба от Бутан, ще слушате Шер на Бродуей и грохота на водопадите Игуасу

Когато запитат първият гост в „Покана за пътуване“ колко деца има, той отговаря с усмивка  „Над 40“. Съзнавам, че удивлението ви ескалира и ще поясня: Той и съпругата му Росица имат общо пет деца, а за останалите неговата фондация „Българска памет“ е платила ин витрото. 

Д-р Милен Врабевски е генетично обременен с родолюбие. Единият му прадядо хаджи Станю Врабевски е близък съратник на Левски и при него е открито едно от тефтерчетата на Апостола. Другият – Стойчо Бойчев е бил опълченец на Шипка. Техният потомък пък се е заел да подпомага личностното и социално-образователното развитие на млади хора от България, Украйна, Молдова, Албания, Румъния, Сърбия и Македония. Броят на тези юноши „заразени“ и с европейските ценности вече  надминава 7000.

За своята народополезна дейност д-р Милен Врабевски получи престижната награда „Европейски гражданин на годината“.  

Освен благодетел и тачен бизнесмен, той е композитор и продуцент.  В последния му албум Sorcery inside, издаден от Интелиджънт мюзик – съпродуцент, заедно с програма Христо Ботев и на нашето предаване Покана за пътуване, участват легендарни музиканти като Саймън Филипс (Toto), Карл Сентънс (Nazareth), Ричард Грисман (River Hounds), Джон Пейн (ex-Asia) и Джоузеф Уилиямс (Toto). Авторът на музиката и текста д-р Милен Врабевски нарича Sorcery inside  албум на търсещия ум.  

Човек пътува не само физически премествайки тялото си в пространството. В това предизвикателство участват ума, сърцето и… небцето му. От последната дума става ясно, че е дошло време за рубриката Пътеводител на гастрономическия стопаджия. По комшийски и в Гори тилилейски.

Щир. Познатото у нас като плевел растение, в град Ван на едноименното езеро в Турция, се продава на големи връзки.  За целебните му качества съм чувала от проф. Мария Златева, но кой знае защо у нас дори нейните проповеди не са насочили и най-отчаяните вегани към красивата трева.  Във Ван ми обясниха какви витаминни бомби са зелените стръкове и аз захрупах, помпайки се с полезни вещества. Хммм. Не е идеално лошо. Може би със сол, зехтин и балсамов оцет дори би било прилично на вкус.  Вездесъщата Уикипедия ме осведомява, че го наричат щира куча лобода или амарант, което звучи далеч по-поетично.  Произходът на лиричното наименование идва от  Древна Гърция. Елините го наричали „неугасващото“ или неувяхващото цвете. Според някои твърдения помагало срещу любовни мъки. В латинската и гръцката митология се твърди, че амарантът е ефикасен и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки тегоби и никога не увяхва, защото е магически.

Е, в зарзаватчийниците на Ван магически плевели колкото щеш.

В Бутан безразсъдно настоях да опитам националната гозба „Ема-датсе”  – свирепи люти чушки, задушени в местен кашкавал. След като няколко пъти ме попитаха сигурна ли съм, че искам да си го причиня, сервитьорите  се впуснаха към кухнята да поръчат адската смес. После се скупчиха около масата ми, готови да дотърчат с пожарогасителя. Аз, обаче, привидно спокойно, нагъвах бруталната манджа като я гасях с бира и с топки ориз. За честта на „булгар, булгар“ изядох цялата паница и само пълните ми със сълзи очи издаваха какво ми е коствало.

Единственото ястие, което не подлютяват в Бутан е сладоледът. Освен огнедишащите субстанции, друга честа съставка на манджите там е сиренето от тибетски як, което се реже на малки зарчета и се суши, докато се получи твърда маса, способна да се съхранява дълги месеци.

Има пътешествия, които са като сонет, прочетен във влака – 14 стиха, които заминават с тракането на колелетата. Други, обаче, са като роман. В няколко тома. Тези странствания на духа те подбуждат да търсиш още и още. Те спохождат само най-големите късметлии. Една от тях е водещата на „Графити по въздуха“ по програма Хоризонт Светлана Дичева. Тя не само е посетила Ню Йорк, ами е гледала „Шоуто на Шер“. Тя разказва за пищните и зрелищни постановки на мюзикъли, които е гледала в Америка и Англия, но и за обожествяването на творчески дълголетната певица и актриса.

От време на време, когато ме обземе мечтата  за джунгла и гърмяща вода, започвам да се чудя къде точно се слага ударението на водопадите ИгуАсу или ИгуасУ. В студиото е д-р Силвия Паскалева, която като човек посетил ги два пъти, би трябвало да знае.

Покана за пътуване, съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт мюзик, има свойството да свършва на най-интересното място, но това е само заявка за активно общуване на страницата ни във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Силвена Роу, водеща на шоуто „Щипка сол“, което тръгва от есента по Би Ти Ви

Силвена Роу, водеща на шоуто „Щипка сол“, което тръгва от есента по Би Ти Ви

Може да съм жена, но като готвач имам топки

Магдалена ГИГОВА

Силвена Роу е родена в Пловдив. Баща й Йохан Лаутлиев е журналист, говори шест езика и притежава колекция от картини. Майка й Кунка е реставратор и една от най-красивите жени под тепетата. Силвена израства в бохемска и артистична атмосфера. На 18 г. на Пловдивския панаир се влюбва в Малкълм Роу и последва сърцето си към Англия. Имат двама сина - Илан на 25 г. и Александър на 20. Големият работи в организацията „Спасете децата“, а малкият  е студент в „Сейнт Андрюс“, шотландския университет, където се залюбват Уилям и Кейт.

„Аз не пия и съпругът ми много ме водеше по ресторанти, за да опитвам различни кухни. Така престанах само да свивам сарми и да пълня чушки, въпреки че обожавам българската кухня, и се заинтригувах от френски, италиански и индийски ястия“, казва Силвена. Звездният й миг е през 2007 г., когато приятелка я записва за кулинарно състезание, на което се надготвя с 1900 претенденти. До финала достигат едва шестима. Българката печели, защото не си оставя суфлето в калта - на всяка нападка, че трябва да си стои у дома до печката, тя отговаря с остър език и чувство за хумор. Г-жа Роу е в Светата троица на кулинарните гуру в Англия заедно с Гордън Рамзи и Джейми Оливър. Четири години води рубрика за рецепти във в. „Гардиън“, участва в безброй телевизионни предавания, върти собствен ресторант в аристократичния лондонски квартал „Мейфеър“. В момента снима активно шоуто „Щипка сол“, което тръгва от есента по Би Ти Ви, и прескача до Дубай, където с роднина на шейха е захванала проект за верига от 20 ресторанта „Арабеск бай Силвена“ в Обединените емирства.

 

-        Силвена, как една дама пробива в мъжкия свят на кулинарията, където битува убеждението, че жената готви всекидневно, а мъжът прави изкуство в кухнята?

-        Много е трудно. Професията на готвача е трудоемка, трябва да си силен физически. В моя случай това не важи. Аз съм доста по-висока от повечето мъже (над 180 см - б.а.), пък и съм яка българка. Но ако стане главен готвач, жената трябва да се откаже от семейството. Ресторантът е като дете, изисква постоянно внимание. В него не се работи от 9 до 17 ч., часовете са несоциални, свършваш през нощта. Но аз съм много силна, напориста. Ние, българите, имаме амбицията да постигнем нещо, темпераментът помага в професията на готвача.

       В България готвачът го имат за слуга. В началото майка ми изпадаше в ужас и ме молеше да не казвам на никого в България, че съм готвачка. Срамуваше се. А по света е човек на изкуството. Но нещата се променят. При снимките за шоуто „Щипка сол“ се срещам със страстни млади колеги, с въображение, с познания, с желание да постигнат висини в готвенето. Моето предимство е, че съм израснала като кулинарка в чужбина и познавам различни видове кухни.

       Когато отворих ресторанта си работех между 90 и 100 часа седмично. Слава Богу, децата ми бяха по-големи.

-        Значи, ако една жена иска да стане голяма готвачка, трябва да се откаже от семейството?

-        Не, но трябва да се държи като мъж и в същото време да е женствена. За себе си казвам, че съм единствената жена готвачка с топки. Така се казва на английски. На български е мъжко момиче. Някои ме намират за агресивна, но аз съм си изработила броня. Моите български колеги обаче казват, че съм много щедра, защото споделям с тях опита си. Балкански манталитет е готвачите да не споделят. А аз съм в България с идеята да споделя знанията и уменията си, да въодушевя и заразя другите с успеха си.

-        Какво ще представлява „Щипка сол“?

-        „Щипка сол“ е по вносен лиценз, популярно е в Австралия и Америка. Това не е готварско шоу, в което аз съм на тезгяха и говоря на хората как си режа лука. С това предаване предизвиквам цялата нация - „Който мисли, че е добър готвач да дойде да ми се опълчи“. Пенка от Перник приема предизвикателството. Аз готвя в студиото, ние пращаме камера в нейната кухня. Двете готвим ролца с краставичка, да речем, по едно и също време, и двете ни виждат на екрана. На трети екран е друг човек, от Търговище, Пазарджик или Благоевград, който споделя нашата страст към готвенето. В същото време ще имаме връзки и по скайпа с много хора. Шоуто е интерактивно! Плюс публика в студиото, възбудена от това, което правим, и гост, българска знаменитост, и жури. Ние готвим, журито опитва, говорим си с цяла България. „Щипка сол“ ще бъде голям купон!

-        Е, със сигурност най-често вие ще печелите.

-        Но това не е състезание, а споделяне. Все едно отивате на дискотека, където всички танцуват. В шоуто сме на едно парти, където всички готвим и опитваме.

-        Обаче вашата печка определено ще се различава от котлона на човека от Каспичан.

-        Печката няма значение. Неотдавна завърших по Би Би Си 2 „Кънтри шоу кук оф“. С един прочут готвач на Великобритания обикаляхме страната с едно ретро ситроенче с кухничка в каросерията. Ходехме по най-големите панаири в дълбоката провинция, където хората говорят с такъв акцент, че не бихте разпознали, че е английски. Срещахме се с фермерски жени, с членове на организацията „Женски институт“, които само готвят или пекат. Специализирали са се в шоколадов, чийзов или лимонов кейк. Те си готвят у дома, а ние в ситроенчето, и камерата ни следи. Избраните съдии опитват „на сляпо“. Сума ти купи донесох от това състезание. Четири жени ме гонеха да ме питат какво съм сложила в своя чийзкейк, след като те 15 г. пекат само това и печелят награди. А в провинцията, където няма кино, театър и култура, това състезание е гвоздеят на годината. Това беше 101-вото издание на надпреварата.

    Същата работа и в „Щипка сол“. Аз правя масленки, да речем. Жената от Петрич казва „Аз съм правила масленки, майка ми, баба ми - също. Ще те спукам с моите масленки!“ И ще ме спукат. Аз не съм в България да спечеля, а да вдъхновявам. Да кажа, че от готварството могат да се правят и пари, че това е всеотдайна професия, която изпълва живота ти с радост, щастие и най-вкусни неща.

-        Да, ама вас ви показват по телевизията.

-        Стигнах дотам, защото аз нямам филтър в главата, карам го по български - каквото ми е на акъла, това ми е на устата. И англичаните си мрат от кеф. Не че не мисля какво казвам, не съм идиот, но не лъжа. Нямам съмнение, че някой ще каже: „Ква пък е тая, дошла от Англия?!“. „Тая“ е една българка, работила ден и нощ, за да постигне нещо, и никога не се е предавала. Затова искам да отворя школа по готварство в България, да допринеса с каквото мога. Не мога да си позволя да съм през цялото време в родината си, но ще обучавам, ще възпитавам навици. Направо съм възхитена от някои млади български готвачи - имат навици, култура, познания, умения. Тези хора трябва да се култивират. Засега сами се катерят нагоре, но трябва някой да ги подпомага.

-        Някои ще кажат, че е лесно да си топ готвач в Англия, където кухнята се изчерпва с овчарски пай, пудинг от трохи, говеждо и риба с картофи...

-        Аааа, така си мислят! Английската кухня е много космополитна. Риба с картофи не е по българския вкус, но като омъжена за англичанин, аз ги правя страхотно. Когато сготвих фиш енд чипс в „Щипка сол“, целият екип от 30-40 човека полудя! В кулинарно отношение Лондон е на върха, почти настига Ню Йорк по невероятната си световна храна. Все едно с в галерия, където има изкуство от цял свят, ти го гледаш и то те вдъхновява да постигнеш същото.

-        Синовете ви какво ядат? Сигурно им е омръзнало от гозби с трюфели и искат чийзбургер?

-        Моят чийзбургер е феноменален. Рядко ядем трюфели. Всяка неделя правя традиционно английско печено, но и много хубави пълнени чушки, мусака, лозови сармички, пържени тиквички с подлучен сос. Децата ми са израснали със супа топчета. Когато ме няма, си готвят сами.

-        Наричат ви „готвачката на звездите“. Как се справяте с диетите им? Вашата кухня се основава на пресни продукти, но знаменитостите са на веганска или на макробиотична диета.

-        Много е трудно. В последните години се специализирах в безглутенови десерти. Те са феноменални, никой не може да ги приготви - те са без брашно, а понякога и без захар. Правя и много сурови неща - паста и лазаня, например. Така не убиваме минералите и витамините. Не употребявам олио и масло, зехтин много рядко.

     Що се отнася до звездите, повечето си идват с маниерите и изискванията. Преди три-четири месеца дойде една звезда с огромен антураж в моя ресторант „Куинс“ (от quince - дюля). Поиска риба. Поднесох му. „Не такава риба, той яде само бяла храна.“ А рибата беше бяла, но с бежов оттенък. А той искал лабораторно бяло. Хлябът трябваше да е с бяла кора. Има много странни хора. Това дори не е здравословно.

Готвила съм за екипите на Мадона и Шер. Шер си поръчваше агнешко „със синя кръв“ от фермата на принц Чарлз. Мадона пък искаше нещо невиждано за кетъринга и измислих едни странни бургери. Стела Маккартни ми поръча за бейби шауъра (детско парти преди раждането на бебето - б.а.) на Кейт Мос сладкиш с малини. За Клаудия Шифър мога да кажа, че когато яде, си хапва нормално, но ако реши да пази диета, кара само на консоме (бульони). Тя е много близка с Мадона и ме препоръча. Мила Йовович с мъжа си, режисьора на 3D филми Пол Андерсън, бяха в ресторанта ми. Орландо Блум - също. Готвила съм за принцеса Майкъл Кент, за Тина Търнър, Валентино, за популярната група „Уан дайрекшън“, по която момичетата са полудели. За политици, за президента на Турция, когато беше в Лондон. Готвила съм за семейството на шейха на Дубай. А това са хора с много разглезено небце. Харесаха ме и с един от шейховете ще правим верига от ресторанти в Дубай.

Известните хора ядат като нас, даже по-малко от нас. За мен е важно да имат отношение към храната. Ние в България сме късметлии, защото за нас храненето е ритуал. Обичаме да седнем, да се съберем, да се видим с приятели и да е по-длъжко...

-        Измисляте ли нови рецепти или творчески пресъздавате съществуващи?

- И двете. Аз нямам никакви други заложби. Не умея да смятам, да рисувам, да пея. Готварството ми е страстта. Никой не може да ме пипне по знания, опит и  преживявания. Концентрирала съм се в едно нещо и съм перфектна. Непрекъснато се уча. Извън снимките, обикалям цяла София да търся готварски книги. Баща ми, светла му памет, беше половин турчин. Той имаше невероятен вкус за готвене. Майка ми хранеше семейството, но когато той влезеше в кухнята, това беше празник - с вятър, с финес. Много обичам турската, и балканската кухня изобщо.

Знаете ли обаче, че българинът не ползва много от подправките, които изобилстват у нас? В шоуто ще го образовам. Работя с индрише, а младите да не знаят какво е това. Показвам бабини подправки, които сме забравили. Понеже готвя без запръжки, чрез билките придавам специален аромат. Подправките повдигат на друго ниво вкуса. Малцина знаят, че в България се отглеждат трюфели. Готвих с тях и за тази цена са наистина добри.

-        Оспорвате максимата, че полезната храна е безвкусна.

-        Няма такова нещо. Моята храна е много полезна и много вкусна.

-        Правите ризото с див ориз, експериментирате с черно жито. Чували ли сте за старобългарската пшеница лимец?

Никога не бях яла хляб от лимец, но днес опитах. Много е странно, здравословно и интересно. Съставките в България са невероятни. Тук не мога да си отям на дини, домати биволско сърце и патладжани. Знаете ли, че и в Турция доматите вече нямат този ароматен вкус? Днес си купих на улицата белени пресни орехи. Вървях, ядях и се върнах в детството си в Пловдив. Аз и кренвирши обичам, те са част от моето детство и хич не ме интересува какво слагат вътре.       Винаги съм била вдъхновена от храната, обичам да ям!