Има една световна организация на луди глави, готови да се
откажат от удобства и сън, за да видят, вкусят, изпитат, помиришат колкото може
повече от местните нрави в далечни страни или в някое затънтено кътче на
собствените им държави. Това е FIJET – световната федерация на пътуващите
писатели, в която и аз имам честта на членувам. В българския й филиал АБУЖЕТ
заразата с бацила на приключенията е повсеместна и поражда бурна дейност. След
като 33-ма си плюха на клавиатурите и описаха по една своя екзотична авантюра в
книгата „Магията на пътешествията“, новият им проект е сайтът legends.abujet.net.
В него 16 (засега) писатели ще поместят по едно не особено
популярно предание от краищата на България, които са обходили. Поканих Бойка
Асиова – журналист, писател, събирач на народни песни и митове. Тя е истински
познавач на мястото, където се прегръщат три планини – Рила, Пирин и Родопа и
бродят митичните същества, юдите. Помолих Бойка да поясни какво е това - нещо
като веда или самодива? Точно! А колко са юдите, никой не знай. Асиова разказва още легендите за двамата братя
и главата чесън, за бог Перун и щерка му Перуника… И ни подсеща за кой ли път,
че ако искаме да видим дивни красоти и да чуем шепота на преданията, не е
необходимо да ходим зад девет земи в десета. Достатъчно е да изкачим близката българска
планина.
Докато сме на вълна
легенди в Покана за пътуване звучи още една. Българска, но от далечен
Татарстан. Естествено, в родолюбивата рубрика „50 места от българската история
отвъд България“.
Как ви звучи кафе, което в
суров вид струва 250 долара килото? Предполагам, че – еретично скъпо.
Екзотично. Непостижимо. В България 200 грама се продават за над 300 лева, а
някои заведения го предлагат по 60-70 лева чашката. И всичките тези разходи за…кафе,
преминало през храносмилателния тракт на симпатичното животинче палмова
цибетка. Да, точно това е, което си мислите. Наострете уши и преодолейте гаденето.
Време е за вкусната ни рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия.
Едно от най-екзотичните преживявания в Индонезия е чашката копи
луак.
На място ще го вкусите за 5 долара. Специалното на неговите зърна е, че
минават през храносмилателния тракт на двуутробния бозайник – цибетка, който
подбира за менюто си само най-узрелите и сочни плодове. Те излизат непокътнати,
но обогатени с минерали и витамини от тялото на подобната на маймунче животинка. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата й прилича на
метода за ферментация на кафето чрез т.нар. „мокър процес“, в който
млечнокиселите бактерии също вземат участие. Зърната се
изхвърлят по естествен път, сушат се на слънце, след измиването си имат
упойващ аромат, плътен вкус на карамел и
ефект на амфетамин. Лично го изпитах –
след чашка кафе към пет следобед цяла нощ бродих като прекалил с енергийна
напитка таласъм.
Цената на
„копито” (това е индонезийското произношение за „кофи”) не е въпрос на
прищявка, а на рядкост. Годишно от него се добиват не повече от 230 кг. У нас
му казват и лувак, но аз ще се придържам към индонезийската версия. Кафето произхожда от островите Суматра, Ява, Сулавеси в
индонезийската част на Малайския архипелаг. Копи луак започнало като хайлазки
начин местните да си набавят напитка, без
да се катерят по дърветата, а се превърнало, не без помощта на
рекламата, в най-скъпото кафе в света. Япония изкупува по–голямата част от
реколтата, а в САЩ се изпиват около 50 кг годишно. Необичайният мек карамелен
аромат с характерния дъх на земя и джунгла е силно преувеличен. Когато го
опитах, се усъмних дали не са ми пробутали менте. Вкусът не беше чак толкова
дълбок и подкосяващ, не че беше лош, де.
Всеки има познат,
близък или поне е чувал за някой, който отива да се лекува в чужбина.
Необходимостта от правилната терапия на точното място е довела до медицинския
туризъм. Българските лекари и болници
също лелеят да се приобщят към най-предпочитаните за оздравяване места. В
студиото е д-р Силвия Паскалева, специалист по физикална и рехабилитационна
медицина. Тя е част от екипа, който създава стандартите за медицински туризъм у
нас. Първият ми въпрос към нея бе „Има
ли разлика между здравния и медицинския туризъм?“. Оказа се, че – да. Първият е
за профилактика, общо укрепване и повишаване качеството на живот, докато
вторият си е за лечение. Д-р Силвия Паскалева, която е била лекар и на златните
момичета, очертава и географията на медицинския туризъм.
И в това има стереотипи – за онкология се
ходи в Израел, Германия, Франция и САЩ, за специфична естетична хирургия – в
Бразилия. За какво ще започнат да идват в България, това е въпросът!
В Покана за пътуване има и една вълнуваща
новина – на страницата на предаването във Фейсбук започва Диамантеният месец.
Всеки понеделник до края на годината там ще се задава въпрос, свързан с
миналото издание на предаването, слушателите ще отговарят, а жребият ще
определи късметлията, който ще си направи терапия Diamond cocoon на Natura
Bisse на лицето -
estheticprivilege.bg
estheticprivilege.bg
