Националната награда на името на Максим Минчев би връчена на Бойка Асиова

Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев

Бойка Асиова е третият носител на Националната награда на името на дългогодишния президент на АБУЖЕТ и 17 години генерален директор на БТА Максим Минчев (1953-2020). Отличието бе присъдено от Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (АБУЖЕТ). Церемонията се състоя в зала „Максим“ на БТА.

Генералният секретар на АБУЖЕТ Пламен Старев представи номинациите и обяви носителят на наградата за 2026 година – Бойка Асиова. Той отбеляза, че тази година е имало най-много кандидатури, в сравнение с предишните издания – пет, и всички те заслужават да бъдат отличени. 

В изказването си подчерта, че тази награда се връчва за високи творчески постижения в областта на журналистиката, публицистиката и литературата, но и за активна работа за развитие на туризма, което е основна цел на АБУЖЕТ.

Пламен Старев

„Учредихме я през 2024 г. – каза Пламен Старев – от уважение към нашия колега и приятел – дългогодишния президент на АБУЖЕТ, пътешественика и разказвача на истории Максим Минчев. Първите двама носители на наградата са Магдалена Гигова и Милена Димитрова. И двете са много добре познати и много активни на полето на историите за пътувания и пътешествия. 

Пътувания и транспорт

Бойка Асиова е сред най-ярките имена на съвременната българска литература. В нейните книги героите пътуват – както в България, така и по далечни страни. Така тя ни помага да опознаваме света, като в света е и България, естествено. Да правим този свят по-близък до нас, разкривайки го през погледа на героите си. Книгите й са превеждани на различни езици. Така повече хора от различни страни пътуват из България с героите й.

Милена Димитрова, миналогодишната носителка на приза, която е и секретар по култура, образование и връзки с българите зад граница на президента Илияна Йотова. връчи наградата на Бойка Асиова. 

Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев

В словото си тя посочи, че Асиова е пример за благородство, финес и задълбоченост, както в живота, така и в творчеството. Тя определи писателката като човек, който умее „да навърже много история в човешки разказ“. Димитрова посочи още, че авторката притежава рядкото умение да съчетава познанието за историята с човешките съдби.

„Харесва ми самата цел пътуване, каза Бойка Асиова, получавайки наградата. Пътуване не по някакъв адрес, а по песните, приказките, човеците, по сънищата. И всичко намира живот в книгите ми. Аз сега пътувам към последната си книга – за братя Миладинови.

Никой не можеше да ме спре да пътувам с тях. Откакто съм се родила, аз пътувам с тях, пътувам към тях. Надявам се, че тази книга ще има своите ценители и читатели… АБУЖЕТ не е единствената организация, в която съм членувала, но  е единствената, в която съм в съгласие със себе си.

На церемонията присъстваше и Ирина Асиова – Диамант, член на Комисията по културата и медиите и на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество в Народното събрание.

Досие: Бойка Асиова

Родена е в Разлог. Инженер-химик по образование, журналист по професия, писател по душа. Автор на 16 книги с проза, есеистика, публицистика, документалистика. Между тях са „Време назаем“, сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“ (Годишна награда за есеистика на СБП), „Запеските. Дух и материя“ (Специален приз, II Национален фестивал на шевицата, Белослав 2018 г.)

Както и романите „Яловата вдовица“ (номиниран за награда „Хеликон“, отличен с Национална награда за литература „Николай Хайтов“, преведен на немски и турски език), „Вълчицата излиза привечер“, „Роден на Великден“ (Националната награда за художествена литература „Христо Г. Данов“), „Да убиеш Сталин. Спомен за Костадин Лагадинов“ (Жанет 45).

Асиова е сценарист на публицистично-документални филми на БНТ за борбите на македонските българи за национално освобождение, традиции, културно наследство и тяхната съвременна проекция. Между тях са „Жалба по Гоце”, „Между люлката и гроба“, „Двата Миладина”, „Живата книга”, „Цената на тютюна”, „Пътят за Драма”, „Тайната на юдите”.

Под печат е книгата й за живота и делото на братя Миладинови.

Бойка Асиова е дългогодишен член на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма – FIJET, както и на българската й секция – ABUJET.

Досие  АBUJET (АБУЖЕТ)

Това е абревиатура на Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма, според изписването й на френски език. В нея членуват 66 журналисти от различни медии – печат, радио, телевизия, както и блогъри и писатели.

АBUJET е член на Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (Fеdеration Internationale des Journalistes et Ecrivains du Tourisme). FIJET е създадена в края на 1954 г., когато председателят на Съюза на белгийските журналисти по туризма Раф Алофс се обръща към колеги от Франция и Италия с призив за създаване на съюз.

На 2 декември колеги от трите държави основават в Париж FIJET. Първият конгрес на новата организация се провежда през 1956 г. в Ница. Същата година в България група журналисти, пишещи на туристически теми, учредяват ABUJET – българска секция към FIJET.

„Бащи” на АBUJET са някои от най-големите имена в българската журналистика и публицистика: Валери Петров, Богомил Райнов, Богомил Нонев, Николай Тодоров, основоположника на академичното образование по журналистика проф. Стефан Станчев и др.

Снимки: БТА

В Покана за пътуване: Най-скъпото кафе в света се прави от екскременти

 В неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: Бойка Асиова с легенди от три планини, медицински туризъм с д-р Слвия Паскалева и как да спечелите диамантена терапия от Natura Bisse

 Има една световна организация на луди глави, готови да се откажат от удобства и сън, за да видят, вкусят, изпитат, помиришат колкото може повече от местните нрави в далечни страни или в някое затънтено кътче на собствените им държави. Това е FIJET – световната федерация на пътуващите писатели, в която и аз имам честта на членувам. В българския й филиал АБУЖЕТ заразата с бацила на приключенията е повсеместна и поражда бурна дейност. След като 33-ма си плюха на клавиатурите и описаха по една своя екзотична авантюра в книгата „Магията на пътешествията“, новият им проект е сайтът legends.abujet.net.

В него 16 (засега) писатели ще поместят по едно не особено популярно предание от краищата на България, които са обходили. Поканих Бойка Асиова – журналист, писател, събирач на народни песни и митове. Тя е истински познавач на мястото, където се прегръщат три планини – Рила, Пирин и Родопа и бродят митичните същества, юдите. Помолих Бойка да поясни какво е това - нещо като веда или самодива? Точно! А колко са юдите, никой не знай. Асиова разказва още легендите за двамата братя и главата чесън, за бог Перун и щерка му Перуника… И ни подсеща за кой ли път, че ако искаме да видим дивни красоти и да чуем шепота на преданията, не е необходимо да ходим зад девет земи в десета. Достатъчно е да изкачим близката българска планина.

Докато сме на вълна легенди в Покана за пътуване звучи още една. Българска, но от далечен Татарстан. Естествено, в родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“.

Как ви звучи кафе, което в суров вид струва 250 долара килото? Предполагам, че – еретично скъпо. Екзотично. Непостижимо. В България 200 грама се продават за над 300 лева, а някои заведения го предлагат по 60-70 лева чашката. И всичките тези разходи за…кафе, преминало през храносмилателния тракт на симпатичното животинче палмова цибетка. Да, точно това е, което си мислите. Наострете уши и преодолейте гаденето. Време е за вкусната ни рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия.

 Едно от най-екзотичните преживявания в Индонезия е чашката копи луак.  На място ще го вкусите за 5 долара. Специалното на неговите зърна е, че минават през храносмилателния тракт на двуутробния бозайник – цибетка, който подбира за менюто си само най-узрелите и сочни плодове. Те излизат непокътнати, но обогатени с минерали  и витамини от тялото на подобната на маймунче животинка. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата й прилича на метода за ферментация на кафето чрез т.нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие.  Зърната  се изхвърлят по естествен път, сушат се  на слънце, след измиването си имат упойващ аромат, плътен вкус на карамел и  ефект на амфетамин. Лично го изпитах – след чашка кафе към пет следобед цяла нощ бродих като прекалил с енергийна напитка таласъм.

Цената на „копито” (това е индонезийското произношение за „кофи”) не е въпрос на прищявка, а на рядкост. Годишно от него се добиват не повече от 230 кг. У нас му казват и лувак, но аз ще се придържам към индонезийската версия.  Кафето произхожда от островите Суматра, Ява, Сулавеси в индонезийската част на Малайския архипелаг. Копи луак започнало като хайлазки начин местните да си набавят напитка, без  да се катерят по дърветата, а се превърнало, не без помощта на рекламата, в най-скъпото кафе в света. Япония изкупува по–голямата част от реколтата, а в САЩ се изпиват около 50 кг годишно. Необичайният мек карамелен аромат с характерния дъх на земя и джунгла е силно преувеличен. Когато го опитах, се усъмних дали не са ми пробутали менте. Вкусът не беше чак толкова дълбок и подкосяващ, не че беше лош, де.

Всеки има познат, близък или поне е чувал за някой, който отива да се лекува в чужбина. Необходимостта от правилната терапия на точното място е довела до медицинския туризъм.  Българските лекари и болници също лелеят да се приобщят към най-предпочитаните за оздравяване места. В студиото е д-р Силвия Паскалева, специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Тя е част от екипа, който създава стандартите за медицински туризъм у нас.  Първият ми въпрос към нея бе „Има ли разлика между здравния и медицинския туризъм?“. Оказа се, че – да. Първият е за профилактика, общо укрепване и повишаване качеството на живот, докато вторият си е за лечение. Д-р Силвия Паскалева, която е била лекар и на златните момичета, очертава и географията на медицинския туризъм.

И в това има стереотипи – за онкология се ходи в Израел, Германия, Франция и САЩ, за специфична естетична хирургия – в Бразилия. За какво ще започнат да идват в България, това е въпросът!

В Покана за пътуване има и една вълнуваща новина – на страницата на предаването във Фейсбук започва Диамантеният месец. Всеки понеделник до края на годината там ще се задава въпрос, свързан с миналото издание на предаването, слушателите ще отговарят, а жребият ще определи късметлията, който ще си направи терапия Diamond cocoon на Natura Bisse на лицето -
estheticprivilege.bg