В предаването по програма Христо Ботев в неделя от 18 до 18 часа ще опитате щир и люта национална гозба от Бутан, ще
слушате Шер на Бродуей и грохота на водопадите Игуасу
Когато
запитат първият гост в „Покана за пътуване“ колко деца има, той отговаря с
усмивка „Над 40“. Съзнавам, че
удивлението ви ескалира и ще поясня: Той и съпругата му Росица имат общо пет
деца, а за останалите неговата фондация „Българска памет“ е платила ин витрото.
Д-р Милен Врабевски е генетично обременен с родолюбие. Единият му прадядо хаджи
Станю Врабевски е близък съратник на Левски и при него е открито едно от
тефтерчетата на Апостола. Другият – Стойчо Бойчев е бил опълченец на Шипка.
Техният потомък пък се е заел да подпомага личностното и социално-образователното развитие на
млади хора от България, Украйна, Молдова, Албания, Румъния, Сърбия и Македония. Броят на тези
юноши „заразени“ и с европейските ценности вече надминава 7000.
За своята народополезна дейност д-р Милен Врабевски получи престижната
награда „Европейски гражданин на годината“.
Освен благодетел
и тачен бизнесмен, той е композитор и продуцент. В последния му албум Sorcery inside, издаден от
Интелиджънт мюзик – съпродуцент, заедно с програма Христо Ботев и на нашето предаване
Покана за пътуване, участват легендарни музиканти като Саймън
Филипс (Toto), Карл Сентънс (Nazareth), Ричард Грисман (River Hounds), Джон
Пейн (ex-Asia) и Джоузеф Уилиямс (Toto). Авторът на музиката и текста д-р Милен Врабевски нарича Sorcery inside албум на търсещия
ум.
Човек пътува не само физически премествайки тялото си в
пространството. В това предизвикателство участват ума, сърцето и… небцето му.
От последната дума става ясно, че е дошло време за рубриката Пътеводител на
гастрономическия стопаджия. По комшийски и в Гори тилилейски.
Щир. Познатото у нас като плевел растение, в град Ван на
едноименното езеро в Турция, се продава на големи връзки. За целебните му качества съм чувала от проф.
Мария Златева, но кой знае защо у нас дори нейните проповеди не са насочили и
най-отчаяните вегани към красивата трева.
Във Ван ми обясниха какви витаминни бомби са зелените стръкове и аз
захрупах, помпайки се с полезни вещества. Хммм. Не е идеално лошо. Може би със
сол, зехтин и балсамов оцет дори би било прилично на вкус. Вездесъщата Уикипедия ме осведомява, че го
наричат щира куча лобода или амарант, което звучи далеч по-поетично. Произходът
на лиричното
наименование идва от Древна Гърция. Елините го наричали
„неугасващото“
или неувяхващото цвете. Според някои твърдения помагало срещу
любовни мъки. В латинската и гръцката митология се твърди, че амарантът е ефикасен и
срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки тегоби и
никога не увяхва, защото е магически.
Е, в зарзаватчийниците на Ван магически плевели колкото щеш.
В Бутан безразсъдно настоях да
опитам националната гозба
„Ема-датсе” – свирепи люти чушки, задушени в местен кашкавал. След като няколко пъти ме
попитаха сигурна ли съм, че искам да си го причиня, сервитьорите се впуснаха към кухнята да поръчат адската
смес. После се скупчиха около масата ми, готови да дотърчат с пожарогасителя.
Аз, обаче, привидно спокойно, нагъвах бруталната манджа като я гасях с бира и с
топки ориз. За честта на „булгар, булгар“ изядох цялата паница и само пълните
ми със сълзи очи издаваха какво ми е коствало.
Единственото ястие, което не подлютяват в Бутан е сладоледът. Освен огнедишащите субстанции, друга честа съставка на манджите там е сиренето от тибетски як, което се реже на малки
зарчета и се суши, докато се получи твърда маса, способна да се съхранява дълги
месеци.
Има пътешествия,
които са като сонет, прочетен във влака – 14 стиха, които заминават с тракането
на колелетата. Други, обаче, са като роман. В няколко тома. Тези странствания
на духа те подбуждат да търсиш още и още. Те спохождат само най-големите
късметлии. Една от тях е водещата на „Графити по въздуха“ по програма Хоризонт
Светлана Дичева. Тя не само е посетила Ню Йорк, ами е гледала „Шоуто на Шер“. Тя разказва за пищните и зрелищни постановки на мюзикъли,
които е гледала в Америка и Англия, но и за обожествяването на творчески
дълголетната певица и актриса.
От време на време,
когато ме обземе мечтата за джунгла и гърмяща
вода, започвам да се чудя къде точно се слага ударението на водопадите ИгуАсу
или ИгуасУ. В студиото е д-р Силвия Паскалева, която като човек посетил ги два
пъти, би трябвало да знае.
Покана
за пътуване, съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт
мюзик, има свойството да свършва на най-интересното място, но това е само
заявка за активно общуване на страницата ни във Фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар