Показват се публикациите с етикет Игуасу. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Игуасу. Показване на всички публикации

събота, 17 август 2024 г.

Верона или Париж кой е градът на любовта?

 Верона напира да измести Париж като град на любовта

Верона напира да измести Париж като град на любовта

В Покана за пътуване на 18.08.2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес

Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес

Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта.  Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат.

Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да усетят нови емоции, да съхранят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.

Верона напира да измести Париж като град на любовта
Верона напира да измести Париж като град на любовта

Целият свят знае любовната история за двете млади сърца, превърната в пиеса от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата й лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард.

А след излизането на филма „Ромео и Жулиета“ на режисьора Джордж Кюкор през 1936 г., интересът към сградата нараства главоломно и общината на Верона решава тя да бъде възстановена. Реставрацията й приключва чак през 1997 г. Но междувременно през 1968-а се появява лентата на Франко Дзефирели, която подлудява света.

Гроздове влюбени обсаждат балкона  и месинговата статуя на Жулиета, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Красивите снимки са задължителна част от посещението. Особено ако не ви домързи да изчакате опашката, за да се качите на балкона.

Верона напира да измести Париж като град на любовта
Верона напира да измести Париж като град на любовта

Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на електронната поща. Ако страдате от несподелена любов, можете да прикрепите бележка с името на любимия към арката в двора. Върхът на приключението е да организирате сватбата си, преоблечени като Ромео и Жулиета, и да се целунете на балкона, където двамата споделят чувствата си за първи път.

Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната й гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, можете спокойно да чакате изпълнението му. Затова бюстът й е значително по-бляскав от останалата част на тялото.

Естествено, чистата юношеска любов е превърната в печатница за пари. Точно зад гърба на Жулиета е магазинчето за сувенири. В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни – тя е превърната в ресторант.

Хора от цял свят се редят пред гробницата, за да почетат паметта на момичето, жертвало се, заради любовта си. През 19-и век романтиците кръжали на рояци около саркофага на Жулиета. Това не се харесало на управниците на Верона и те варварски превърнали каменния ковчег в корито за вода.

Споменатият вече филм от 1936 година възвръща туристическите „поклонения“. Сградата е възстановена, останките на Жулиета са върнати, а наблизо е издигнат бюст на Шекспир.  Разбира се, никой не може да се закълне, чии точно останки са положени в гробницата, но почитателите на красивата история са твърдо убедени в автентичността им.

 Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Лесен е за намиране – намира се на централния площад Пиаца Бра.

Арена ди Верона
Арена ди Верона

Амфитеатърът е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най—добре съхранените структури от този вид, но е все още е действащ и е световно известно място за концерти. Той е четвъртият по големина в Италия (след Колизеума, амфитеатъра в Санта Мария Капуа Ветере и амфитеатъра в Поцуоли).

Имах късмета да чуя Анна Нетребко и Юсюф Ейвазов в „Тоска“ неотдавна. Внушението е величествено, защото Арена ди Верона е естествен декор с неповторима акустика. Оркестърът и изпълнителите не ползват никаква озвучителна техника, а незнайно как хората седнали в заведенията наоколо не чуват нито нота и няма как да слушат опера без пари.

Организацията сякаш е дирижирана от незнаен кукловод. Стюардите насочват публиката към правилните врати. Момичета с лъскави панталони показват местата им, а чевръсти младежи продават възглавнички с изображението на Арена ди Верона.  Задължителен аксесоар, ако искате задните ви части да оцелеят на вековечните каменни седалки до края на трето действие. Пъргави сервитьори разнасят безалкохолни напитки и вино, портативни вентилаторчета и бинокли.

Съвсем като в Древния Рим, но малко по-модернизирано. Все пак Арена ди Верона е построена за гладиаторски битки, а по-късно – за циркови представления.  В античността седящите места са били 30 хиляди. Местните наричат амфитеатъра Ла Скала.

Най-зрелищните интерпретации на „Ромео и Жулиета“ могат да се видят тук. Уверявам ви, че и „Тоска“ бе не по-малко завладяваща с естествения декор на древния мрамор.

 Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината „Джусти“, създадена през 1580 година. Тя и до днес  е частно притежание и омагьосва с прецизния си, но създаващ усещане за свобода ландшафт. Някои от статуите са истински римски, открити при разкопки от Антонио Джусти, други – копия, но всички са вписани необичайно между кипарисите в градината.

Верона напира да измести Париж като град на любовта. Градината Джусти
Верона напира да измести Париж като град на любовта. Градината ДЖусти

Пътеките отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички.

Фонтани с делфини или от червен мрамор, бълбукат и пръскат прохлада. По кула с вита стълба се стига до балкон с човешки черти, чиято зейнала паст навремето е бълвала огън при различни тържества.

Лабиринтът от жив плет е свързан с любопитна легенда – ако се изгубите в него с половинката си и след това се намерите, очаква ви дълъг и щастлив семеен живот.

Лабиринтът
Лабиринтът

Още едно доказателство, че и Верона с чиста съвест може да бъде наречена Град на любовта.

В края сме на сериала, в който се превърна петседмичното пътуване на художничката Петя Илиева из Куба, Бразилия и Аржентина. Неусетно стигнахме  до Игуасу – водопадите, поделени между три държави Бразилия, Аржентина и Парагвай. Разказът й започва от град Фос до Игуасу.

Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.

Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.

Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.

Спираме на най-широкия булевард в света, който се намира в Буенос Айресн.   Аз обаче ще се вклиня с обяснението откъде идва името на Аржентина – от названието на среброто като химичен елемент. На  латински: „argentum“. Първите испански завоеватели открили Рио де ла Плата (Сребърната река). Туземците давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис.

Но разказът на Петя започва от един от най-бедните, но пъстри квартали в Буенос Айрес – Ла Бока. Художничката успя да намери не само потомци на българи в Аржентина, ами да открие и близост в историческите артефакти.

Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка - Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Стадион Бонбониерата - на Бока хуниорс
Стадион Бонбониерата – на Бока хуниорс

Петя Илиева, създател на платформата Изкуство за дипломация,  най-много е харесала аристократичния квартал Реколетта в Буенос Айрес. Също като мен. Запитах я какво още е видяла, защото със сигурност съм пропуснала нещо.

Всеки сериал, дори и най-дългият има край. С художничката Петя Илиева преминахме в три поредни издания на Покана за пътуване през Куба, Бразилия и Аржентина, т.е. за по-малко от три часа съпреживяваме, онова което тя е видяла за пет седмици.

събота, 26 януари 2019 г.

В Покана за пътуване: Д-р Милен Врабевски за генетично заложеното родолюбие







В предаването по програма Христо Ботев в неделя от 18 до 18 часа ще опитате щир и люта национална гозба от Бутан, ще слушате Шер на Бродуей и грохота на водопадите Игуасу


Когато запитат първият гост в „Покана за пътуване“ колко деца има, той отговаря с усмивка  „Над 40“. Съзнавам, че удивлението ви ескалира и ще поясня: Той и съпругата му Росица имат общо пет деца, а за останалите неговата фондация „Българска памет“ е платила ин витрото. 

Д-р Милен Врабевски е генетично обременен с родолюбие. Единият му прадядо хаджи Станю Врабевски е близък съратник на Левски и при него е открито едно от тефтерчетата на Апостола. Другият – Стойчо Бойчев е бил опълченец на Шипка. Техният потомък пък се е заел да подпомага личностното и социално-образователното развитие на млади хора от България, Украйна, Молдова, Албания, Румъния, Сърбия и Македония. Броят на тези юноши „заразени“ и с европейските ценности вече  надминава 7000.




За своята народополезна дейност д-р Милен Врабевски получи престижната награда „Европейски гражданин на годината“.  


Освен благодетел и тачен бизнесмен, той е композитор и продуцент.  В последния му албум Sorcery inside, издаден от Интелиджънт мюзик – съпродуцент, заедно с програма Христо Ботев и на нашето предаване Покана за пътуване, участват легендарни музиканти като Саймън Филипс (Toto), Карл Сентънс (Nazareth), Ричард Грисман (River Hounds), Джон Пейн (ex-Asia) и Джоузеф Уилиямс (Toto). Авторът на музиката и текста д-р Милен Врабевски нарича Sorcery inside  албум на търсещия ум.  
Човек пътува не само физически премествайки тялото си в пространството. В това предизвикателство участват ума, сърцето и… небцето му. От последната дума става ясно, че е дошло време за рубриката Пътеводител на гастрономическия стопаджия. По комшийски и в Гори тилилейски.

Щир. Познатото у нас като плевел растение, в град Ван на едноименното езеро в Турция, се продава на големи връзки.  За целебните му качества съм чувала от проф. Мария Златева, но кой знае защо у нас дори нейните проповеди не са насочили и най-отчаяните вегани към красивата трева.  Във Ван ми обясниха какви витаминни бомби са зелените стръкове и аз захрупах, помпайки се с полезни вещества. Хммм. Не е идеално лошо. Може би със сол, зехтин и балсамов оцет дори би било прилично на вкус.  Вездесъщата Уикипедия ме осведомява, че го наричат щира куча лобода или амарант, което звучи далеч по-поетично.  Произходът на лиричното наименование идва от  Древна Гърция. Елините го наричали „неугасващото“ или неувяхващото цвете. Според някои твърдения помагало срещу любовни мъки. В латинската и гръцката митология се твърди, че амарантът е ефикасен и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки тегоби и никога не увяхва, защото е магически.
Е, в зарзаватчийниците на Ван магически плевели колкото щеш.
В Бутан безразсъдно настоях да опитам националната гозба „Ема-датсе”  – свирепи люти чушки, задушени в местен кашкавал. След като няколко пъти ме попитаха сигурна ли съм, че искам да си го причиня, сервитьорите  се впуснаха към кухнята да поръчат адската смес. После се скупчиха около масата ми, готови да дотърчат с пожарогасителя. Аз, обаче, привидно спокойно, нагъвах бруталната манджа като я гасях с бира и с топки ориз. За честта на „булгар, булгар“ изядох цялата паница и само пълните ми със сълзи очи издаваха какво ми е коствало.
Единственото ястие, което не подлютяват в Бутан е сладоледът. Освен огнедишащите субстанции, друга честа съставка на манджите там е сиренето от тибетски як, което се реже на малки зарчета и се суши, докато се получи твърда маса, способна да се съхранява дълги месеци.
Има пътешествия, които са като сонет, прочетен във влака – 14 стиха, които заминават с тракането на колелетата. Други, обаче, са като роман. В няколко тома. Тези странствания на духа те подбуждат да търсиш още и още. Те спохождат само най-големите късметлии. Една от тях е водещата на „Графити по въздуха“ по програма Хоризонт Светлана Дичева. Тя не само е посетила Ню Йорк, ами е гледала „Шоуто на Шер“. Тя разказва за пищните и зрелищни постановки на мюзикъли, които е гледала в Америка и Англия, но и за обожествяването на творчески дълголетната певица и актриса.










От време на време, когато ме обземе мечтата  за джунгла и гърмяща вода, започвам да се чудя къде точно се слага ударението на водопадите ИгуАсу или ИгуасУ. В студиото е д-р Силвия Паскалева, която като човек посетил ги два пъти, би трябвало да знае.
Покана за пътуване, съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт мюзик, има свойството да свършва на най-интересното място, но това е само заявка за активно общуване на страницата ни във Фейсбук


Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...