В Покана за пътуване на 18.08.2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат.
Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да усетят нови емоции, да съхранят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.
Целият свят знае любовната история за двете млади сърца, превърната в пиеса от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата й лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард.
А след излизането на филма „Ромео и Жулиета“ на режисьора Джордж Кюкор през 1936 г., интересът към сградата нараства главоломно и общината на Верона решава тя да бъде възстановена. Реставрацията й приключва чак през 1997 г. Но междувременно през 1968-а се появява лентата на Франко Дзефирели, която подлудява света.
Гроздове влюбени обсаждат балкона и месинговата статуя на Жулиета, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Красивите снимки са задължителна част от посещението. Особено ако не ви домързи да изчакате опашката, за да се качите на балкона.
Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на електронната поща. Ако страдате от несподелена любов, можете да прикрепите бележка с името на любимия към арката в двора. Върхът на приключението е да организирате сватбата си, преоблечени като Ромео и Жулиета, и да се целунете на балкона, където двамата споделят чувствата си за първи път.
Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната й гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, можете спокойно да чакате изпълнението му. Затова бюстът й е значително по-бляскав от останалата част на тялото.
Естествено, чистата юношеска любов е превърната в печатница за пари. Точно зад гърба на Жулиета е магазинчето за сувенири. В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни – тя е превърната в ресторант.
Хора от цял свят се редят пред гробницата, за да почетат паметта на момичето, жертвало се, заради любовта си. През 19-и век романтиците кръжали на рояци около саркофага на Жулиета. Това не се харесало на управниците на Верона и те варварски превърнали каменния ковчег в корито за вода.
Споменатият вече филм от 1936 година възвръща туристическите „поклонения“. Сградата е възстановена, останките на Жулиета са върнати, а наблизо е издигнат бюст на Шекспир. Разбира се, никой не може да се закълне, чии точно останки са положени в гробницата, но почитателите на красивата история са твърдо убедени в автентичността им.
Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Лесен е за намиране – намира се на централния площад Пиаца Бра.
Амфитеатърът е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най—добре съхранените структури от този вид, но е все още е действащ и е световно известно място за концерти. Той е четвъртият по големина в Италия (след Колизеума, амфитеатъра в Санта Мария Капуа Ветере и амфитеатъра в Поцуоли).
Имах късмета да чуя Анна Нетребко и Юсюф Ейвазов в „Тоска“ неотдавна. Внушението е величествено, защото Арена ди Верона е естествен декор с неповторима акустика. Оркестърът и изпълнителите не ползват никаква озвучителна техника, а незнайно как хората седнали в заведенията наоколо не чуват нито нота и няма как да слушат опера без пари.
Организацията сякаш е дирижирана от незнаен кукловод. Стюардите насочват публиката към правилните врати. Момичета с лъскави панталони показват местата им, а чевръсти младежи продават възглавнички с изображението на Арена ди Верона. Задължителен аксесоар, ако искате задните ви части да оцелеят на вековечните каменни седалки до края на трето действие. Пъргави сервитьори разнасят безалкохолни напитки и вино, портативни вентилаторчета и бинокли.
Съвсем като в Древния Рим, но малко по-модернизирано. Все пак Арена ди Верона е построена за гладиаторски битки, а по-късно – за циркови представления. В античността седящите места са били 30 хиляди. Местните наричат амфитеатъра Ла Скала.
Най-зрелищните интерпретации на „Ромео и Жулиета“ могат да се видят тук. Уверявам ви, че и „Тоска“ бе не по-малко завладяваща с естествения декор на древния мрамор.
Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината „Джусти“, създадена през 1580 година. Тя и до днес е частно притежание и омагьосва с прецизния си, но създаващ усещане за свобода ландшафт. Някои от статуите са истински римски, открити при разкопки от Антонио Джусти, други – копия, но всички са вписани необичайно между кипарисите в градината.
Пътеките отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички.
Фонтани с делфини или от червен мрамор, бълбукат и пръскат прохлада. По кула с вита стълба се стига до балкон с човешки черти, чиято зейнала паст навремето е бълвала огън при различни тържества.
Лабиринтът от жив плет е свързан с любопитна легенда – ако се изгубите в него с половинката си и след това се намерите, очаква ви дълъг и щастлив семеен живот.
Още едно доказателство, че и Верона с чиста съвест може да бъде наречена Град на любовта.
В края сме на сериала, в който се превърна петседмичното пътуване на художничката Петя Илиева из Куба, Бразилия и Аржентина. Неусетно стигнахме до Игуасу – водопадите, поделени между три държави Бразилия, Аржентина и Парагвай. Разказът й започва от град Фос до Игуасу.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Спираме на най-широкия булевард в света, който се намира в Буенос Айресн. Аз обаче ще се вклиня с обяснението откъде идва името на Аржентина – от названието на среброто като химичен елемент. На латински: „argentum“. Първите испански завоеватели открили Рио де ла Плата (Сребърната река). Туземците давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис.